Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030
Алиансът за ранно детско развитие е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.
Общи коментари
Алиансът за ранно детско развитие приветства разработването на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030. Изразяваме искрената ни надежда, че с приемането на Стратегията и изпълнението на заложените цели ще се повиши качеството на грижата за психичното здраве на децата и младите хора в страната ни.
Според Конвенцията на ООН за правата на детето, всяко дете следва „да се ползва от най-високия достижим стандарт на здраве и на улеснения за лечение на заболявания и за възстановяване на здравето си”. Както е посочено и в Националната здравна стратегия 2020, за да се осъществи това задължение на страните, е необходимо отговорното участие на различни обществени сектори. Реализирането на адекватна промоция на детското здраве, своевременна превенция на болестите и на целенасочена здравна политика може да се осъществи с активното участие на сектори като образование, икономика, финанси, социални услуги и грижи, спорт и др.
В самият проект на Стратегията за психично здраве също е заложено, че „психичното здраве има комплексен характер и в неговото развитие и случване участват биологични, психологически, образователни, възпитателни, социални, икономически и културални фактори. Тази мултифакториална генеза на психичното здраве обуславя и необходимостта от комплексен подход за неговото развитие и подобряване“. Изразяваме надеждата, че предвидената интегрираност на системите в работата по конкретни случаи на деца с психично страдание и техните родители/полагащи грижи ще бъде реализирана на практика и няма да има нито едно дете в нужда, оставено без подкрепа и необходимата му помощ.
Приветстваме заложената цел за разкриване на дневни психиатрични отделения (центрове) за деца с психични разстройства във всяка област в страната. Oт изключителна важност за децата и техните родители е да получават навременно консултиране и грижа, без да се налага откъсване от средата им на живот, и те да се осъществяват в координация с всички заинтересовани страни от системите на образование, здравеопазване и социална подкрепа. Нееднократно неправителственият сектор е извеждал на преден план ситуацията с психиатричната помощ за деца в страната ни. Психиатричната грижа продължава да страда от недостиг на специалисти, програми и услуги за децата и родителите. Именно предвидените центрове трябва да осъществяват първичната психиатрична помощ за деца в общността – диагностика, превенция, насочване към специалисти от свързаните професии, работа с родителите и др.
Поставяме особен акцент на предложението ни за включване, в Стратегията и Плана, на изведени конкретни цели и мерки за привличане и задържане на специалисти по детска психиатрия, с предвидени и надграждащи обучения и стимули – като самостоятелна стратегическа цел. В самата Стратегия е посочено, че детските психиатри са 22, което е крайно недостатъчно за посрещане на нуждите на децата в цялата страна. Ние винаги сме заставали зад необходимостта от обучения и надграждане на знанията, чрез които да се инвестира в работещите с деца и съответно в повишаване на качеството на подкрепата и грижата, която те оказват.
Конкретни предложения
Предлагаме, в частта Актуално състояние на системата за психиатрично обслужване, Детско-юношеска психиатрия на Стратегията и Плана за действие за нейното изпълнение, да се добави незабавно въвеждане на система за събиране на статистическа информация по региони, тип на психичните заболявания сред децата, възраст и тяхното анализиране, включително и провеждане на целенасочени проучвания за психичните заболявания сред децата, разделено по възрасти. Според нас, това е от съществено значение, от една страна, за получаване на ясна картина за ситуацията на психичното страдание и заболявания сред децата у нас, за проучване на нужните услуги и програми за грижа, за необходимите специалисти и да информира развиването на самостоятелна политика за психично здраве на децата, основана на данни и анализи.
Прави впечатление, в проекта на Стратегията и Плана към нея, че децата се споменават с единственото възрастово разграничение като деца и юноши или 14-18 години. Отсъства най-ранната детска възраст, а именно децата от 0 до 3 години и до 6 години. Практиката ни, като доставчици на социални услуги за деца в ранна възраст и за техните родители/полагащи грижи, тази година показва тенденция на увеличение на работата по случаи на деца с диагнози като генерализирано разстройство в развитието, смесено, специфично разстройство в психологичното развитие, психично страдание или затруднения/особености в развитието. Обръщаме внимание и на нуждата от развиване на ранната детска интервенция като начин на превенция и профилактика при най-ранните емоционални и поведенчески разстройства. Тя е доказателството, че с навременната подкрепа и намеса при деца под 3 годишна възраст с прояви на психично страдание и проблеми в развитието, и работа с техните родители, води до успешното им включване в детски общности: ясла и детска градина.
Също така, предлагаме, в двата документа, да се изведе ясен фокус върху превенцията на психичните проблеми сред децата, предвид че предпоставките и индикациите за тях при децата могат да бъдат идентифицирани на ранен етап, което дава възможност за предотвратяване на възникването им.
Необходимо е повишаване на знанията на родителите и професионалистите, които работят с деца, за разпознаването на рисковите фактори и ранните проявления, за да могат своевременно децата да бъдат консултирани и насочени към съответен специалист. Следва да се обърне специално внимание и на децата от високорискови групи, като деца – жертви на тормоз и насилие, лишени от родителска грижа и др. Настояваме и за провеждането на разяснителни кампании за повишаване на знанието, чувствителността и преодоляване на стигмата за децата с психични проблеми.
В двата документа няма никаква препратка към ситуацията с децата с психиатрични диагнози и за развиване на услугите за специализирана здравно-социална грижа за деца с високорисково поведение и потребност от здравни грижи. Предлагаме в Стратегията и Плана към нея да бъдат включени и конкретно планираните мерки за поемане на грижата за децата с психиатрични диагнози и рисково поведение. Освен това, за тези специфични услуги следва да се гарантира качественото им функциониране, привличане и задържане на квалифицирани специалисти в тях.
Като конкретен пример за интегрирана здравно-социална услуга за деца представяме опита на сдружение „Дете и пространство“. През 2009 г. в Русе се създава пространство за клинична и терапевтична работа, насочена към деца и юноши в общността, включително и от специализираните институции, с проблеми в психичното развитие и симптоми на психично страдание, застрашени от социално изключване, както и към техните родители. Определящи за насочването към услугата са клиничната преценка и разпознаването на симптомите на психично страдание. Мястото, където това се случва е „Детско-юношеския център за психично здраве/ДЮЦПЗ/, който стои на входа на услугата и гарантира нейния здравно-социален характер. Приемат в услугата се основава на заключенията от комплексната диагностична, която се осъществява в ДЮЦПЗ от детски психиатър, психолог и логопед. Дейностите са насочени:
- Към деца и юноши до 18 г. с прояви на психично страдание от общността и резидентните социални услуги на територията на цялата община.
- Към родителите – консултиране.
- Към професионалистите от другите здравни, образователни и социални структури и услуги.
Считаме, че тази уникална услуга, която работи вече десет години в България е добър пример за сътрудничество между здравна и социална система и подкрепя желанието за промяна, заложено в стратегията за психичното здраве.
Предлагаме да се допълни текста и в двата документа с конкретни мерки, дейности, финансиране и отговорна държавна институция, насочени към децата в най-ранната детска възраст и към техните родители или полагащи грижи.
Предлагаме, към органите на управление на стратегията и техните функции, да се добави и независим междинен преглед/оценка на постигнатото, съгласно заложените стратегически цели и дейностите за тяхното постигане.
Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за въвеждането на интегрирани здравно-социални услуги за детското психично здраве, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.
30 октомври, София