Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030

Алиансът за ранно детско развитие е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие приветства разработването на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030. Изразяваме искрената ни надежда, че с приемането на Стратегията и изпълнението на заложените цели ще се повиши качеството на грижата за психичното здраве на децата и младите хора в страната ни.
Според Конвенцията на ООН за правата на детето, всяко дете следва „да се ползва от най-високия достижим стандарт на здраве и на улеснения за лечение на заболявания и за възстановяване на здравето си”. Както е посочено и в Националната здравна стратегия 2020, за да се осъществи това задължение на страните, е необходимо отговорното участие на различни обществени сектори. Реализирането на адекватна промоция на детското здраве, своевременна превенция на болестите и на целенасочена здравна политика може да се осъществи с активното участие на сектори като образование, икономика, финанси, социални услуги и грижи, спорт и др.
В самият проект на Стратегията за психично здраве също е заложено, че „психичното здраве има комплексен характер и в неговото развитие и случване участват биологични, психологически, образователни, възпитателни, социални, икономически и културални фактори. Тази мултифакториална генеза на психичното здраве обуславя и необходимостта от комплексен подход за неговото развитие и подобряване“. Изразяваме надеждата, че предвидената интегрираност на системите в работата по конкретни случаи на деца с психично страдание и техните родители/полагащи грижи ще бъде реализирана на практика и няма да има нито едно дете в нужда, оставено без подкрепа и необходимата му помощ.
Приветстваме заложената цел за разкриване на дневни психиатрични отделения (центрове) за деца с психични разстройства във всяка област в страната. Oт изключителна важност за децата и техните родители е да получават навременно консултиране и грижа, без да се налага откъсване от средата им на живот, и те да се осъществяват в координация с всички заинтересовани страни от системите на образование, здравеопазване и социална подкрепа. Нееднократно неправителственият сектор е извеждал на преден план ситуацията с психиатричната помощ за деца в страната ни. Психиатричната грижа продължава да страда от недостиг на специалисти, програми и услуги за децата и родителите. Именно предвидените центрове трябва да осъществяват първичната психиатрична помощ за деца в общността – диагностика, превенция, насочване към специалисти от свързаните професии, работа с родителите и др.
Поставяме особен акцент на предложението ни за включване, в Стратегията и Плана, на изведени конкретни цели и мерки за привличане и задържане на специалисти по детска психиатрия, с предвидени и надграждащи обучения и стимули – като самостоятелна стратегическа цел. В самата Стратегия е посочено, че детските психиатри са 22, което е  крайно недостатъчно за посрещане на нуждите на децата в цялата страна. Ние винаги сме заставали зад необходимостта от обучения и надграждане на знанията, чрез които да се инвестира в работещите с деца и съответно в повишаване на качеството на подкрепата и грижата, която те оказват.

Конкретни предложения

Предлагаме, в частта Актуално състояние на системата за психиатрично обслужване, Детско-юношеска психиатрия на Стратегията и Плана за действие за нейното изпълнение, да се добави незабавно въвеждане на система за събиране на статистическа информация по региони, тип на психичните заболявания сред децата, възраст и тяхното анализиране, включително и провеждане на целенасочени проучвания за психичните заболявания сред децата, разделено по възрасти. Според нас, това е от съществено значение, от една страна, за получаване на ясна картина за ситуацията на психичното страдание и заболявания сред децата у нас, за проучване на нужните услуги и програми за грижа, за необходимите специалисти и да информира развиването на самостоятелна политика за психично здраве на децата, основана на данни и анализи.
Прави впечатление, в проекта на Стратегията и Плана към нея, че децата се споменават с единственото възрастово разграничение като деца и юноши или 14-18 години. Отсъства най-ранната детска възраст, а именно децата от 0 до 3 години и до 6 години. Практиката ни, като доставчици на социални услуги за деца в ранна възраст и за техните родители/полагащи грижи, тази година показва тенденция на увеличение на работата по случаи на деца с диагнози като генерализирано разстройство в развитието, смесено, специфично разстройство в психологичното развитие, психично страдание или затруднения/особености в развитието. Обръщаме внимание и на нуждата от развиване на ранната детска интервенция като начин на превенция и профилактика при най-ранните емоционални и поведенчески разстройства. Тя е доказателството, че с навременната подкрепа и намеса при деца под 3 годишна възраст с прояви на психично страдание и проблеми в развитието, и работа с техните родители, води до успешното им включване  в детски общности: ясла и детска градина.
Също така, предлагаме, в двата документа, да се изведе ясен фокус върху превенцията на психичните проблеми сред децата, предвид че предпоставките и индикациите за тях при децата могат да бъдат идентифицирани на ранен етап, което дава възможност за предотвратяване на възникването им.
Необходимо е повишаване на знанията на родителите и професионалистите, които работят с деца, за разпознаването на рисковите фактори и ранните проявления, за да могат своевременно децата да бъдат консултирани и насочени към съответен специалист. Следва да се обърне специално внимание и на децата от високорискови групи, като деца – жертви на тормоз и насилие, лишени от родителска грижа и др. Настояваме и за провеждането на разяснителни кампании за повишаване на знанието, чувствителността и преодоляване на стигмата за децата с психични проблеми.
В двата документа няма никаква препратка към ситуацията с децата с психиатрични диагнози и за развиване на услугите за специализирана здравно-социална грижа за деца с високорисково поведение и потребност от здравни грижи. Предлагаме в Стратегията и Плана към нея да бъдат включени и конкретно планираните мерки за поемане на грижата за децата с психиатрични диагнози и рисково поведение. Освен това, за тези специфични услуги следва да се гарантира качественото им функциониране, привличане и задържане на квалифицирани специалисти в тях.
Като конкретен пример за интегрирана здравно-социална услуга за деца представяме опита на сдружение „Дете и пространство“. През 2009 г. в Русе се създава пространство за клинична и терапевтична работа, насочена към деца и юноши в общността, включително и от специализираните институции, с проблеми в психичното развитие и симптоми на психично страдание, застрашени от социално изключване, както и към техните родители. Определящи за насочването към услугата са клиничната преценка и разпознаването на симптомите на психично страдание. Мястото, където това се случва е „Детско-юношеския център за психично здраве/ДЮЦПЗ/, който стои на входа на услугата и гарантира нейния здравно-социален характер. Приемат в услугата се основава на заключенията от комплексната диагностична, която се осъществява в ДЮЦПЗ от детски психиатър, психолог и логопед. Дейностите са насочени:

  • Към деца и юноши до 18 г. с прояви на психично страдание от общността и резидентните социални услуги на територията на цялата община.
  • Към родителите – консултиране.
  • Към професионалистите от другите здравни, образователни и социални структури и услуги.

Считаме, че тази уникална услуга, която работи вече десет години в България е добър пример за сътрудничество между здравна и социална система и подкрепя желанието за промяна, заложено в стратегията за психичното здраве.
Предлагаме да се допълни текста и в двата документа с конкретни мерки, дейности, финансиране и отговорна държавна институция, насочени към децата в най-ранната детска възраст и към техните родители или полагащи грижи.
Предлагаме, към органите на управление на стратегията и техните функции, да се добави и независим междинен преглед/оценка на постигнатото, съгласно заложените стратегически цели и дейностите за тяхното постигане. 
Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за въвеждането на интегрирани здравно-социални услуги за детското психично здраве, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.
30 октомври, София

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие и Мрежата за ранно детско развитие в ромската общност в България (РЕЙН) относно Проект на Решение за приемане на Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г.

Становище на Алианс за ранно детско развитие и Мрежата за ранно детско развитие в ромската общност в България (РЕЙН) относно Проект на Решение за приемане на Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г.

Алиансът за ранно детско развитие е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

Мрежата за ранно детско развитие в ромската общност в България е обединение от 200 детски градини, училища, неправителствени организации, експерти и професионалисти в индивидуално качество, работещи с малки деца от ромската общност. Тя цели да подкрепи специалистите, работещи с деца от малцинствата, в повишаване на обхвата и качеството на предоставяните услуги, и се стреми да обедини усилията за застъпничество на членовете си в тази насока. Мрежата също така подкрепя развиването на ролеви модели от самата ромска общност. Мрежата е член на международна мрежа от 12 подобни мрежи от цяла Европа.

Общи коментари

Като професионалисти и експерти, посветени на каузата за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства и подкрепа на професионалистите, ангажирани в сферата на ранното детско развитие, отчитаме като навременни и изключително необходими усилията за увеличаване възможностите за достъп до образование и грижи за всички деца в България чрез изграждане на нови, разширение и реконструкция на съществуващи детски градини и училища в страната.

Смятаме, че Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г. има потенциал да допринесе за преодоляване на съществуващия сериозен недостиг на места в детските градини, особено в столицата, но също така и в някои големи градове (както показват и данните, представени след приключването на първо класиране за прием, проведено през м. май 2020 в столицата и големите градове). Допълнително чрез Програмата се адресират и предизвикателствата, свързани с факта, че в някои изолирани райони и малки населени места в страната изобщо липсват услуги по образование и грижа в ранна възраст, което създава ограничения за родителите и възпрепятства пълноценното използване на един от най-важните периоди от развитието на детето за социализация и развитие на важни умения, вкл. езикови и социално-емоционални, които имат ключово значение за бъдещите образователни постижения на децата и адаптация в училище. Разширяването на възможностите за разкриване на допълнителни места в детските градини ще повиши наличието им и достъпа до тях, още повече, че страната ни изостава от европейска цел за 95% обхват на децата на възраст 4 години и предучилищна подготовка с достигнато ниво в България от 82.4% по данни на НСИ за 2018 г.

Конкретни коментари

Представяме следните конкретни препоръки за развитие и усъвършенстване на проекта на Програма:

По отношение на целите и очакваните резултати

Необходимо е по-точно да се синхронизират целите на Програмата с допустимите дейности. Доколкото ключова цел на Програмата по отношение на детските градини е обхващането в задължителна форма на децата над 4-годишна възраст, то следва по-добре да се аргументира включването на дейности за разкриване на места в яслени групи. Отчитаме специфичните нужди в системата на детските ясли, както и факта, че допълнителното разкриване на яслени групи в детски градини би могло да освободи налична инфраструктура и материална база за адресиране на нуждите от места в детските градини, но същевременно смятаме, че е необходимо по-добро фокусиране на настоящата Програма, предвид ограничения публичен ресурс за реализиране в пълен обем на всички заложени разнопосочни цели в нея. За преодоляване на това предизвикателство препоръчваме в Програмата да бъдат разписани детайлни критерии за включване на яслени групи в проектното предложение, обвързващи крайния очакван резултат с повишаване на записването на децата на възраст 4 до 6 години.

По отношение на оценката на нуждите  

Препоръчваме преди кандидатстване с предложения по Програмата, всяка община да направи своя детайлна оценка на нуждите, като включването й в проектното предложение би могло да носи допълнителни точки. Тази оценка следва да включва преглед на демографски тенденции, да се базира на относителен недостиг, а не само на недостиг в абсолютни стойности, да отчита както текущи, така и бъдещи нужди чрез планиране, а също и анализ на наличните алтернативи. Подобен подход, основан на оценка на нуждите, ще гарантира, че ограниченият публичен ресурс ще се използва за финансиране на най-целесъобразното и ефективно решение за съответната локация, а не просто за едно от възможните решения. От друга страна, липсата на конкретна оценка на нуждите на общината създава риск от незадоволително решаване чрез Програмата на съществуващите различни проблеми и предизвикателства в отделните общини в страната, както по отношение на системата на детските градини, така и на училищата.

По отношение на оценката на нуждите в национален мащаб, необходимо е да се конкретизират критериите, които ще се прилагат при оценка и сравнение между предложения, подадени от общини от качествено различен порядък от гледна точка брой на населението, икономически възможности, бюджет на общината, относителен и абсолютен недостиг на места в детските градини конкретно за всяка възрастова група и др., както и дали ще бъде отчитано наличието на алтернативни решения (напр. полудневни групи). В тази връзка намираме за адекватно въвеждането на критерии, свързани с финансовите нужди на общината, което би дало възможност за по-добра равнопоставеност на най-слабите в икономическо отношение общини в страната, именно в които липсата на алтернативи е най-остра. Подобен подход, основан на ясни критерии за приоритетност и потребности, би позволил ефективно и целесъобразно вземане на решения за финансиране в случаи, например, когато в дадено населено място броят недостигащи места е под определения праг, но изграждането на детска градина спрямо броя деца е съпоставимо като икономическа ефективност с това в локация с по-голям брой недостигащи места. Подобен подход би допринесъл и за изпълнение на целите на Програмата, насочени към създаване на възможности за всички деца да получават предучилищното си образование в общински и държавни образователни институции и в по-голяма близост до местоживеенето им.

Оценката на нуждите е важна и по отношение преминаването към едносменния режим в училищата. Оценката също следва да се прави на ниво община, а не само на ниво училище, тъй като е възможно в някои общини да има непропорционално висок дял училища на двусменен режим, докато в други да се касае за единични такива. В тази връзка, необходима е и допълнителна обосновка на включването в програмата на професионалните гимназии, заложено в т. 8 от проекта, и отчитане на това кои деца приоритетно следва да преминават към едносменен режим – тези, които се обучават от I до VII клас, или учениците в гимназиален курс на обучение.

По отношение на критериите за допустимост

Необходимо е ясно да се дефинира какво се има предвид под населено място за целите на Програмата, залегнало като критерии в т.8. Важно е да се отчита, че някои детски градини в страната обслужват освен съответното населено място и съседни населени места, но също и да се има предвид динамичната ситуация в рамките на отделните квартали на столицата.

По отношение бенефициентите на програмата

Необходимо е по-ясно да бъдат дефинирани допустимите бенефициенти от гледа точка на различните форми на финансиране на детските градини, и гарантиране възможност за покриване на нужди независимо от формата, вкл. общински, делегиран бюджет, държавна детска градина.

По отношение допустимия брой предложения за всяка община

Отчитаме като балансирано предвиденото в проекта на Програма ограничение в броя предложения, които бенефициентите могат да подават по всеки модул, което създава условия за широк териториален обхват на Програмата и географски баланс. Същевременно считаме за важно да бъдат формулирани по-детайлно процедурните насоки в т. 9 от проекта на Програма в частта дефиниране на брой предложения. Формулировката, предложена в проекта, не дава достатъчна яснота за принципа на подаване на предложения в големи общини като Столична – дали предвидените ограничения за брой предложения са на административен район или на общинската единица като цяло, което би било непропорционално на съществуващите нужди в столицата. В тази връзка препоръчваме въвеждане на гъвкавост, като на самите общини се предостави възможност да решат кои дейности и кои модули да приоритизират в своите предложения, като кандидатстват с повече от едно предложение в категория, вместо зададеното понастоящем ограничение в т.9, а именно по Модул 1 и Модул 2 отделните бенефициенти да подават по едно проектно предложение за Дейност I и едно проектно предложение за Дейност II за съответната година. При този подход може да се заложи лимит на стойността на всяко общинско проектно предложение. В допълнение, може да се предвиди в следващи години на изпълнение на Програмата да се дават допълнителни точки на общини, които не са имали спечелен проект в предходната година.

По отношение на показателите за изпълнение на програмата

Необходимо е да се конкретизират очакванията за брой крайни бенефициенти, които ще се ползват от изграждането и реконструкцията на детски градини и от преминаването към едносменен режим в училищата, като в т. 10.3 се заложи очакване за брой деца, които ще могат да бъдат записани в новоразкрити групи и брой деца, които ще преминат към едносменен режим.

По отношение оценката за изпълнение и контрол

Препоръчваме в Програмата да бъдат дефинирани конкретни критерии за качество, които ще бъдат прилагани при оценка на предложенията, както и при контрола на изпълнението, вкл. качество на изпълнение, качество на вложени материали и др., за да се гарантира най-доброто съотношение между стойност и качество в полза на най-добрия интерес на децата.

В допълнение към предложените препоръки и коментари, бихме искали да насочим вниманието и към необходимостта, в допълнение към предложената Програма, от мобилизиране на адекватен публичен финансов ресурс за ремонт на вече съществуващата образователна инфраструктура и подобряване на материалната база, особено там, където тя е физически и морално остаряла, а общинските средства са крайно ограничени.

Оставаме на разположение за партньорство в подкрепа интересите на децата и семействата, както и на експертите, възпитателите и педагозите, работещи в тяхна подкрепа.

6.07.2020 г.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки

Асоциация „Българско психоаналитично пространство“

Асоциация „Родители“

Варненско дружество по детска ендокринология

Детска градина „Детелина“ – Каварна

Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново

Европейска ромска асоциация 2016

Клуб на нестопанските организации – Търговище

Народно читалище “Романо дром-2002“

Народно читалище „Васил Левски 1965“

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив

Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“

Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм

Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“

Сдружение „Движение Предтечи”

Сдружение “Дете и пространство”

Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“

Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО

Сдружение „Национална мрежа за децата“

Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“

Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“

Сдружение „Шанс и закрила”

Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“

Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“

Социална фондация „Инди-Рома 97”

Фонд за превенция на престъпността – ИГА

Фондация „Асоциация Анимус”

Фондация „Бъдеще”

Фондация “Дневникът на мама и татко”

Фондация „За децата в риск по света“

Фондация „За майчино и детско здраве“

Фондация „За Нашите Деца“

Фондация „Здраве и социално развитие“

Фондация „Нашите недоносени деца“

Фондация „Карин дом“

Фондация „Конкордия България”

Фондация „Лале“

Фондация „М И М ФИЗИО”

Фондация „Тръст за социална алтернатива“

ЦМЕДТ „Амалипе“

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева, Галина Василева

Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие относно предложените промени в Наредба № 26 от 2008 г.

Становище на Алианс за ранно детско развитие относно предложените промени в Наредба № 26 от 2008 г.

Становище на Алианс за ранно детско развитие относно предложените промени в Наредба № 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях и Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини

Алиансът за ранно детско развитие е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие приветства инициираните промени в нормативите, които регулират строителството и изграждането на детски ясли и детски градини, с цел повишаване на възможностите за разкриване на допълнителни места за образование и грижа в ранна възраст (ОГРДВ). Нуждата от места за всички деца в яслена и градинска възраст е драстична, както показват и данните, представени след приключването на първо класиране за прием, проведено през м. май 2020, особено в големите градове и столицата. На практика, достъп до общинските услуги за ранно образование и грижа не е гарантиран на всички деца и се превръща в ограничение, което принуждава родителите да се насочат към единствената алтернатива – частна услуга. Тази алтернатива е неприложима за икономически уязвимите семейства, с ниски и/или непостоянни доходи, както и за семейства, които живеят в изолирани райони.
Безспорно е, че разширяването на възможностите за разкриване на нови детски ясли и градини ще повиши наличието им и достъпа до тях, още повече, че съгласно данни на Европейската комисия, страната ни изостава по обхват на децата в ОГРДВ. Според Eurydice Report, 2019, заложената „цел от Барселона“ за достигане на 33 % обхват на децата под 3 години в ОГРДВ в Европейския съюз е достигната. Но в България обхватът на децата в тази възрастова група е далеч от заложената европейска цел – под 10 % от българските деца ползват услуги по ОГРДВ. Страната ни изостава и от следващата заложена европейска цел за 95 % обхват на децата на възраст 4 години и предучилищна подготовка, като достигнатото ниво в България е 83.9%. Също следва да имаме предвид, че наличните и достъпните услуги са за всички деца, без значение дали говорим за деца със специални потребности, деца от семейства с ниски доходи и бедност, деца, за които официалният език не е майчин.

Конкретни коментари

За да може общините да отговорят адекватно на нуждите от осигуряване на възможности за децата и гарантиране на техните права, освен изграждането на самостоятелни сгради за детски ясли и детски градини и използването на други сгради и терени за тези цели, те следва да изработят и съответните допълнителни регламентации и изисквания. При осъществяване на промените от водещо значение следва да са необходимите отстояния и квадратура за гарантиране сигурността, безопасността и здравето на децата. От особено значение е повишаването на инвестициите в работната сила и заетостта в услугите по ранно детско развитие, което да доведе до увеличаване на педагогическия персонал/учители в детските градини и адекватно определяне на брой деца в група и съотношението им спрямо педагогическия персонал.
От изключително значение е осигуряването на условия за свободна игра вътре и навън в среда, която подкрепя самостоятелността и независимостта на децата, и в която чрез преки наблюдения и преживявания да учат, да откриват света и да развиват интереса си към ученето.
Същевременно, особено в случаи, когато яслени и градински групи ще бъдат изграждани и разкривани в сгради с друго основно предназначение, предложенията за промени е необходимо да вземат предвид мнението на ползвателите на самите сгради – без значение жилищни или административни. Ние подкрепяме промяната само при наличие на гаранции в правната рамка, че подобно съвместяване на функции на сградата няма да има отрицателно влияние върху здравето и благосъстоянието на децата, както и за предотвратяване на бъдещи конфликтни ситуации, които биха имали негативно влияние върху децата и персонала. В тази връзка, за гарантиране на сигурността и безпрепятствено провеждане на дейностите в яслените и градинските групи, разположени в такива сгради, следва да се осигури самостоятелен вход, без изключения.
Друг важен аспект е местонахождението на тези сгради по отношение на семействата, живеещи в отдалечени и изолирани райони или изолирани квартали в големите градове. Много често семействата с ниски доходи изпитват затруднение, свързани с осигуряване на редовно посещение на децата си поради невъзможността да осигурят допълнителни средства за транспортни разходи до наличната услуга, вкл. времето за пътуване. В тази връзка изборът на терени и обекти за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли и градини следва да отчете и потребностите от услуги за ОГРДВ за децата, живеещи в изолирани населени места и квартали на столицата и големите градове.
В други европейски държави, където има населени места с бедни общности и без детски градини, е допустимо изграждането на детски градини в селски къщи, църкви или други налични помещения. В този смисъл, изискванията на чл. 10 от Наредба No3 за необходимите помещения в детските градини биха били непостижими в подобни населени места. Същото се отнася и за изискванията за детските площадки в откритите пространства на детските градини. За да има пълен обхват на децата от тези населени места е необходимо или допълнително облекчаване на изискванията или допускане на изключения там, където общините не разполагат с необходимите бюджетни средства да ги покрият.

Бихме искали да насочим вниманието и към започване на широка обществена дискусия за развиване и регулиране на разнообразни форми на образование и грижа в ранна възраст, с ангажираност на всички заинтересовани страни. Такива форми са родителските кооперативи, детски образователни центрове и други, част от европейската практика в грижата за децата. Такива примери са посочени в доклада „Ранното детско развитие в България. Изследване на системите подкрепящи ранното детско развитие, взаимовръзките и взаимодействието между тях и с родителите“ (стр. 27), подготвен от фондация „За Нашите Деца“. В доклада е описана практиката на три държави – Германия, Франция и Норвегия, в които се набляга на „разнообразието от форми на детска грижа във всяка от възрастите на децата и изборът е даден на родителите, вместо да се разчита на предлагането на еднотипни услуги за колективен прием от типа детска ясла или детска градина. В Германия някои родители дори използват паралелни типове услуги, които съчетават и гъвкаво работно време, напр. детски център и детегледач“.

Когато говорим за наличието на различни форми за образование и грижа в ранна възраст, те също следва да бъдат регламентирани със съответните стандарти за високо качество и да бъдат гъвкави, да отговарят на нуждите на децата и семействата, което от своя страна ще доведе и до подобряване на достъпа до тези услуги и повишаване на показателите за обхват на децата от системата за ранно образование и грижа. Вярваме, че вече е настъпил моментът, в който да започнем този дълго отлаган разговор за повече и различни възможности в интерес на децата и техните родители. Да не забравяме, че в страната ни има деца и семейства в малките и/или отдалечени населени места, в които възможностите за образование и грижа в ранна възраст и други услуги напълно отсъстват, както и че потенциалните възможности не се използват – напр. мрежата на читалищата, организиране на мобилни детски градини, моделът на пътуващите учители и др. Различните форми за образование и грижа в ранна възраст могат да бъдат развивани и чрез социалните услуги в общността. Тези услуги са добра възможност за развиване на възможностите за учене в първите 1000 дни от развитието на детето. За постигането на тази цел е необходимо повишаване на междусекторното сътрудничество между доставчиците на социални и образователни услуги на областно и общинско ниво за рационално използване на наличните ресурси. В този смисъл, промените в нормативната уредба относно устройството, дейността и изискванията към детски ясли и градини следва да бъде част от един комплексен подход за гарантиране на достъп до качествено образование и грижа за всички деца и семейства в страната.

За нас от съществено значение в настоящия момент е и липсата на интегрираност между системите за грижа и образование на децата в ранна възраст: от 0 до 3 годишна възраст и 4-7 години. Ключово е постигането на синхрон във философиите и ценностите на двете водещи министерства, Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката, и усъвършенстване на модела за отглеждане, възпитание, обучение и социализация на децата в яслените групи, и настояваме детските ясли да преминат към системата на МОН. Към момента в тях преобладава медицинският подход на грижа, без акцент върху ранното учене. Предложението ни е в синхрон с новата европейска политика за холистичен подход в осигуряването на образование

и грижи в ранна детска възраст, като част от интегриран пакет от политики и дейности, основани на правата на децата и инвестирането в човешкия капитал.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“
Асоциация „Родители“
Варненско дружество по детска ендокринология
Детска градина „Детелина“ – Каварна
Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново
Европейска ромска асоциация 2016
Клуб на нестопанските организации – Търговище
Народно читалище “Романо дром-2002“
Народно читалище „Васил Левски 1965“
Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна
Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив
Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм
Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“
Сдружение „Верният настойник“
Сдружение „Движение Предтечи”
Сдружение “Дете и пространство”
Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“
Сдружение „Знание“ – Ловеч
Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО
Сдружение „Национална мрежа за децата“
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“
Сдружение „Нов път“
Сдружение „Самаряни“
Сдружение „Шанс и закрила”
Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“
Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“
Социална фондация „Инди-Рома 97”
Фонд за превенция на престъпността – ИГА
Фондация „Асоциация Анимус”
Фондация „Бъдеще”
Фондация “Дневникът на мама и татко”
Фондация „За децата в риск по света“
Фондация „За майчино и детско здраве“
Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Здраве и социално развитие“
Фондация „Нашите недоносени деца“
Фондация „Карин дом“
Фондация „Конкордия България”
Фондация „Лале“
Фондация „М И М ФИЗИО”
Фондация „Тръст за социална алтернатива“
ЦМЕДТ „Амалипе“

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева, Галина Василева
Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

 

1. Препоръка на Съвета на Европейския съюз от май, 2019, за изграждане на висококачествени системи за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ)

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие