Етикет: ОГРДВ

Допълнителни предложения на Работна група „Ранно учене“ към Проекта на Рамка за качество на ОГРДВ

screenshot 2021 12 16 at 16.03.45

Общи въпроси и коментари

Организациите в Работна група „Ранно учене“ на Алианса за ранно детско развитие бихме искали да приветстваме цялостната визия, изложена в проекта на Рамка за качество, и особено по отношение на ангажимента да се преразгледа и обнови начинът, по който са уредени и организирани услугите за ОГРДВ (образование и грижа в ранна детска възраст) в България, като се унифицират изискванията към качеството на услугите за деца във възрастовите групи 0-3 г. и 3-7 г. Необходима е цялостна система, с единно управление и с качествени услуги за ОГРДВ, достъпни за всички деца и техните семейства. Изграждането на нова, унифицирана система има сериозен потенциал да преодолее както текущите проблеми в качеството на ОГРДВ в България, така и проблемите, свързани с недостига на персонал в конкретни звена от системата на образованието и грижата в ранна възраст (детските ясли).

Идеята за разделяне на индикаторите на ключови и избираеми има своите силни страни от гледна точка на улесняване на събирането на данни, но ние изразяваме притеснения относно доброволното естество на събирането на данни по избираемите индикатори. Считаме, че повечето от тях са изключително важни и по така предложения начин съществува риск те да не бъдат вземани предвид в достатъчна степен. Нашето предложение е разглежданите индикатори да бъдат разделени не на ключови и избираеми, а на нива (национално ниво, общинско ниво и на ниво услуга) и периодичност на събирането (месечно, годишно, тригодишно). По този начин ще се събират данни за всички значими индикатори и ще има възможност за предприемане на мерки конкретно в тези области, в които има дефицити. При този подход предлагаме в рамките на пилотната фаза от прилагането на Рамката за качество да бъдат дискутирани с практиците на терен конкретни допълнителни индикатори, наблюдавани на ниво услуга, по всяка от Позициите, което ще гарантира по-холистично изпълнение на заложените цели и визия на Рамката в духа на Европейската рамка за качество.

Както беше обсъдено на семинара със заинтересовани страни, от изключително значение е към Рамката за качество да има разработена методика за измерване на индикаторите.

От гледна точка на обхвата, предлагаме да се прецизира доколко центровете за ранно детско развитие, които съществуват като социални услуги на различни места в страната, попадат в обхвата на Рамката за качество. Необходимо е създаването на такива центрове, които да предоставят услуги в подкрепа на родителите и техните деца, в цялата страна.

Предвид приетите със законови промени в ЗПУО разпоредби задължителното предучилищно образование да обхване и 4-годишните деца в страната най-късно до 2023 г., следва да се обсъди от една страна как ще се прилага Рамката за качество на образованието конкретно към тази група деца – дали те ще се приобщят към децата на 5 и 6 г. – или предвид ранната им възраст, ще са обект на по-специфични цели и стандарти; от друга – поради реалния недостиг или пълна липса на услуги под формата на достатъчен брой места в общински детски градини в големите градове и в селските райони, съществува реална опасност деца на 4 г. да бъдат записвани в предучилищни групи в училищата. Съществуването на подобни групи към училищата в сегашния им вид и среда е компромисното решение към момента, но що се отнася до 4-годишните, би било напълно недопустимо. Смятаме, че Рамката за качество следва изрично да предвижда наличието и достъпа до подходящи услуги за всички 4-годишни деца в страната и този въпрос да бъде дискутиран и разяснен в рамките на работната група.

При обсъждането на визията в нашата група излезе предложение да бъдат включени родителите/ обгрижващите като равноправен партньор в процеса. Към визията също така следва да бъде добавено психическото развитие на децата, което е не по-малко важно от останалите аспекти от детското развитие.

Предоставяме и следните коментари и предложения към позициите по съответните измерения в Рамката за качество на предоставяните услуги за ОГРДВ в България:

Достъп

Липсва индикатор по позиция 2, която е важна част от замисъла на област „Достъп“. Не се отчита доколко детските заведения предоставят възможност на всяко дете и семейство да учи и да участва независимо от неговите пол, етническа принадлежност, майчин език, социален статус, увреждане, специални нужди и др.
Позиция 3 и индикатора към нея са субективни, тъй като нуждите и желанията на семействата не могат да се измерят по обективен начин. Бихме предложили по-скоро да се говори за удовлетвореност на семействата от услугите за ОГРДВ, като такава позиция може да бъде в областта „мониторинг и оценка“, а не „достъп“. Необходима е ясна методика, по която да се събират анонимизирани данни от семействата за тяхната удовлетвореност от качеството на предоставяните услуги. В това число за нас е важно и наличието на методика относно събирането на информация за това доколко наличните услуги предоставят възможност на всяко дете и семейство да учи и да участва независимо от неговите пол, етническа принадлежност, майчин език, социален статус, специални нужди (Позиция 2). На база на такава методика може с конкретни индикатори за ниво услуга (както беше подчертано по-горе) да се измерва как заведенията гарантират уважението към многообразието, какви приобщаващи практики въвеждат, ниво на съобразяване на средата за образование и грижа с културните/езикови особености, степен на ангажираност и партньорства със семействата, общността и т.н.
Индикаторите за достъп не вземат предвид обхвата на социално уязвимите деца, вкл. децата с увреждания и затруднения в развитието, децата с различен майчин език, за които има сериозни доказателства за ползите от включването в качествени ОГРДВ. Бихме предложили включването на индикатори (минимален дял в %), свързани с включването на децата със затруднения в развитието, увреждания и от социално уязвими семейства, които посещават редовно заведение за ОГРДВ.

Персонал

Необходимо е да се преосмисли професионалната подготовка и да се преразгледат изискванията за специалистите, които работят с децата в ранна възраст, като се позволи преминаването на квалификационни програми за ранно детско развитие. За децата в яслена възраст е възможно и отпадане на изискването за висше образование (подобна е голяма част от европейската практика). Предлагаме да се отвори нормативна възможност за назначаване в яслите на квалифицирани специалисти в областта на ранното детско развитие вместо медицински персонал.
Необходимо е да се регламентират критериите и изискванията за създаване на качествени програми за обучение на специалисти по ранно детско развитие – от раждането до постъпване в първи клас. Бихме предложили тази задача да се възложи на временна експертна работна група и имаме готовност да съдействаме и да се включим в такава.
Всички индикатори в тази област са количествени и няма такива, които са ориентирани към качеството на придобитите знания и умения или към качеството на условията на труд, или качеството на получаваната подкрепа, или качество на професионална рефлексия. В тази област могат да се заложат индикатори, например, относно дял на детските заведения, които са въвели и рутинно прилагат подходи за рефлексия върху педагогическата практика, като регулярно проследяват ефекта им върху усъвършенстването на практиката. Добре е индикаторите да бъдат обвързани с конкретните резултати в даденото учебно заведение. Това, че един служител е преминал обучение, не означава задължително, че е повишил професионалната си компетентност. Тук оценката може да дава информация за удовлетвореността на работещия персонал или ефект на обучението върху работата, например.
Рамката преповтаря подхода на разделение между педагогическия и непедагогическия персонал, което е контрапродуктивно. Както педагогическият, така и непедагогическият персонал следва да има достъп до първоначално обучение и възможности за продължаващо професионално развитие на равни начала.

Държавен стандарт

Необходимо е да бъде създаден стандарт за компетентностите, които трябва да придобиват децата в яслите и детските градини (стандарт за ранно детско развитие), по който да бъдат разработвани учебните програми. Рамката следва да установи изисквания за качество при създаване и одобрение, и провеждане на обучителните програми, в съответствие с този стандарт.
Държавният образователен стандарт за предучилищно образование следва да се промени и да се фокусира върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности и развитие на творческото и критично мислене. Добре би било да се прилагат конкретни индикатори за развитието на уменията на децата според стандартите за компетентностите – това е ключово като обратна връзка какво се случва в дадено заведение за ОГРДВ.
Иновациите са от основно значение за подобряване на качеството през призмата на взаимодействието между персонала и детето, и персонала и родителите. Предлагаме създаването на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в услугите за ОГРДВ, водена от специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции, със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.
Ключовият индикатор към тази област е твърде формален и не отразява изискванията в Европейската рамка към учебната програма, а именно тя да позволява на персонала да прилага подход според индивидуалните потребности на децата, да насърчава многообразието, равенството и езиковите умения (вкл. на майчин език), и да допринася за интеграцията на мигрантите и малцинствените групи. Нито един от тези аспекти на Европейската рамка не се покрива от избрания ключов индикатор.
Считаме, че е нужно да се даде повече свобода при формулирането на методите и подходите за реализиране на програмите за ранно детско развитие в заведенията за ОГРДВ, включително възможност за лицензиране на иновативни детски градини и ясли.

Мониторинг и оценка

Необходимо е да се потърси начин за включване и на обективни източници на данни, там, където към момента е възприет подходът на само докладване – дори тези източници да са по-времеемки и ресурсоемки (напр. наблюдение в занималнята, фокус групи, анкети и др.).
Необходимо е да се помисли за качествени измерители на качеството, а не само количествени, напр. инструмент за оценка на РДР, самооценяване и саморефлексия на персонала, мнението на родителите, мнението на децата, за да се зачете и вземе и мнението на всички заинтересовани страни чрез интервюта, наблюдения, беседи, фокус групи или други методи. Методиката за индикаторите следва да конкретизира тези методи подробно.

Управление и финансиране

Избраният единствен ключов индикатор в тази област, свързан с процента от БВП, инвестиран в ОГРДВ, не дава възможност да се проследява позиция 10 и изобщо въпроса с управлението на системата отвъд нейното финансиране. У нас вече има значими научни изследвания, които показват, че увеличените публични разходи за образование не водят непременно до подобряване на образователните резултати. Допълнителните индикатори за управление и финансиране също не дават необходимата информация за да направим оценка на координацията и партньорството. По позиция 10 бихме предложили включването на индикатор, с който да се отбелязват брой осъществени партньорства и резултатите от това. Позиция 11 може да се измери с наличните политики, мерки, нормативни промени и др., подпомагащи ОГРДВ.

Tags Алианс за ранно детско развитие, ОГРДВ, Ранно детско развитие, Ранно учене

Становища и позиции

Предложения на Алианс за ранно детско развитие във връзка със СТРАТЕГИЧЕСКАТА РАМКА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И УЧЕНЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2021 – 2030 г.)

Цели и групи мерки/дейности:

Подцел 1.1. Разширяване на обхвата на децата от 0 до 7 години в образование и грижи в ранна детска възраст. Ефективна социализация.

Мярка: Въвеждане и развиване на интегрирани услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, които предлагат по-ефективен и балансиран подход между грижа и образование, както и достъпни услуги за всички семейства, които се нуждаят от тях

Предложения за дейности за периода 2021-22 г.:

Създаване на междуведомствена експертна работна група “Ранно детско развитие” към МОН с участието на международни експерти, експерти от НПО сектора, представители на общинската администрация, академичните среди, представители на МОН, МТСП, МЗ и други, с цел за разработване на визия и ясни процедури за интегриране на услугите за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) – детски ясли и детски градини – в единна система.

Аргументация: За изпълнението на тази мярка до края на стратегическия период, през първите 2 години – периода 2021-22 г. – е нужно да бъде проведено планиране и да се създаде обща визия между ангажираните институции за начина, по който ще се извърши този преход към интегрирано предоставяне. Необходим е широк диалог, поради което предлагаме създаването на работна група с участието на представители на всички ангажирани институции, УНИЦЕФ, Алианса за ранно детско развитие и професионалните асоциации. Образованието и грижите са неразривно свързани от самото раждане на детето. Международната класификация на ЮНЕСКО определя “ранното детско образование като „ниво 0”, т.е. базово ниво за образователните равнища. Възприемането на този цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.” (Доклад “Ранно детско развитие в България – предизвикателства и перспективи”, съставители: НМД и Фондация “Стъпка по стъпка”, 2015 г.)

Регламентиране на алтернативните форми на ОГРДВ, вкл. детски центрове, кооперативи, читалища, домашни грижи и други.

Аргументация: За улесняване на прехода и достъпа на повече деца и родители до качествени услуги за ОГРДВ, предлагаме да се регламентират алтернативните форми на образование и грижа, които съществуват и в момента, но са изцяло извън полезрението на системата, въпреки че в тях се предоставят услуги за ОГРДВ според дефиницията на ЕК за тях. Това ще разшири възможностите за осигуряване на качествено ОГРДВ особено за децата до 3 години, където България е на едно последните места в ЕС по включване на децата (НСИ дава обхват на децата в детски ясли към 31.12.2019 – 17.1%). Необходимо е при регламентирането да бъде поставен фокус върху качеството на предоставяните услуги, както и върху домашното предоставяне на услуги. В повечето европейски страни, наред с услуги, базирани в центрове, детски ясли и градини, се предлагат и регламентирани услуги за ОГРДВ в домашни условия. Обикновено това са детски центрове, кооперативи или детегледачи, които осигуряват грижи срещу заплащане в дома си за до 6 деца, но е необходимо те да притежават нужните умения и компетентности, да подлежат на контрол на качеството от страна на отговорните институции, и да имат възможност трудовото им правоотношение да е регламентирано. Повечето европейски държави гарантират между 20 и 29 ОГРДВ часа седмично.

Мярка: Прилагане на ефективен модел за успешна адаптация и плавен преход на детето от семейната среда към детската градина, включително чрез инвестиции в подкрепяща, приемна, безопасна, мултикултурна, интерактивна среда съвместно със семейството, което да подкрепи детето в периода на преход.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Анализ на потребностите от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в областта на подкрепата на семействата.
Разработване на пакет от информационни дейности за прехода на детето, насочени към учителите и родителите – информационни материали, кратки обучения, представяния и др., които могат да бъдат разпространявани чрез здравните услуги, детските ясли и при постъпване в детска ясла/градина.

Аргументация: Преходът от дома към детската градина е процес, който трябва да се подкрепи както от родителите, така и от служителите в учебните заведения. Семействата и учителите, които не говорят добре български език е редно да получат подкрепа, за да направят процеса по адаптация плавен и приятен.

Разработване на национална програма за създаване на центрове за ранно детско развитие в цялата страна, с услуги в подкрепа на родителите и техните деца.

Аргументация: За реализирането на тази цел биха могли да се ползва ресурса на общински пространства (напр. читалища). Идеята е да се организират специални кътове/пространства/ателиета/центрове за ранно детско развитие към читалищата, с цел информиране и подкрепа на децата и техните родители в ранна възраст от всякакъв тип и характер – здравни, социални, образователни и други услуги – както платени, така и безплатни.

Мярка: Разширяване на общата и допълнителната подкрепа за децата в детските градини и групите за предучилищно образование в училище.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Увеличиване броя на часовете, в които един специалист (логопед, психолог и други) работи с едно дете
Осигуряване на пълен обхват на скрининг на 3 – 3,6 годишните и информацията от скрининга да се анализира и на база доказателствата да се разработват политики за подкрепа и превенция.
Разработване на скрининг инструменти за други възрастови групи (за всяка година от 0 – 7 г.).

Мярка: Създаване на условия за реално приобщаване на деца със специални потребности чрез подкрепа на екипа, родителите и самите деца в групата.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Координация и регуляност в работата на специалистите в детското заведение (психолог, логопед и други) с всички учители, които работят с дете със СОП – напр. провеждане на специални срещи, в които специалистите да предоставят стратегии за подкрепа децата със СОП в рамките на групата.
Създаване на програми за деца, педагогически специалисти и родители за толерантност и приемане на различията.
Създаване на наръчник с добри практики, които да насърчат учители, работещи с деца със СОП, да прилагат приобщаващи и иновативни образователни практики в групата.
При необходимост от назначаване на помощник на учителя, финансирането му да е независимо от бюджета на детската градина.
Осигуряване на достатъчно на брой социални асистенти за всички деца, които имат нужда.

Мярка: Работа с общността чрез здравни и образователни медиатори за подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Реализиране на пилотен проект, който има за цел да представи добри практики за работа с общността чрез здравни и образователни медиатори, с цел подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ (например: чрез използване на общинските читалища като центрове за обучения и взаимопомощ на родители).
Създаване на програма за повишаване компетентността на образователните и здравните медиатори.

Мярка: Задълбочаване на партньорството между родителите и институциите, предоставящи услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване на програми за насърчаване на детските ясли и градини за родителско участие и повишаване на ролята на родителите в живота на учебните заведения.

Аргументация: Използване на капацитета на родители и разширеното семейство, които могат да допринесат за по-добро партньорство. Например, програми за присъствие на родителите в учебния процес, в планирането на развитието на образователните заведения и т.н.

Въвеждане и апробиране на модели и добри практики за ранно учене в домашна среда, включително и международни.

Подцел 1.2. Осигуряване на качествено образование и грижи за всяко дете в ранна възраст

Мярка: Подобряване на условията за отглеждане, възпитание, обучение и социализиране на децата в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли чрез:

Подмярка: утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и създаване на условия за тяхното прилагане и в самостоятелните детски ясли и създаване на условия за тяхното прилагане;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Разработване и приемане на стандарти за ранно детско развитие, в съответствие с изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование.
Приемане на законови промени, с които стандартите за ранно детско развитие да бъдат приложими и в самостоятелните детски ясли.

Подмярка: прилагане на програми за ранно учене, съобразени с възрастовите особености на децата от 0 до 3 години.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване и пилотиране на програма за обучение на специалисти (педагогически и неподагогически) във висши училища и центрове за подготовка на кадри за работа с деца и родители в ранна детска възраст.

Аргументация: Необходимостта от обучение на специалисти по ранно детско развитие за работа със семейства и деца от 0 до 3 години е огромна, тъй като в момента не функционира нито една цялостна квалификация по ранно детско развитие в нито едно учебно заведение в България. Отделни кратки обучения се предлагат от НПО. В отделни ВУЗ-ове има отделни предмети, които са свързани с ранното детско развитие, но това в никакъв случай не е достатъчно за подготовката на качествени кадри. Затова предлагаме да се реализира проект за съвместна работа на университетски преподаватели с международни експерти в областта на ранното детско развитие за пилотиране на академична програма в български ВУЗ-ове и центрове за подготовка на кадри за подготовка на специалисти в областта на ранното детско развитие (за степен – бакалавър, магистър – специалисти и неспециалисти, както и СДК за хора без висше образоавние). Като част от пилотната програма предалагме да се предвидят и майсторски класове за настоящи преподаватели и обучители в областта на ранното детско развитие, с цел да се актуализират съществуващите академичните планове на висшите училища и организации, предлагащи такива обучения.

Създаване на програми за стажанти и практиканти към яслите и яслените групи в детските градини.

- Подцел: Създаване на предпоставки за прилагане на индивидуален подход към детето чрез:

Подмярка: промяна в нормативната уредба с цел намаляване броя на децата в групите в детските градини;

Подмярка: промяна на нормативната уредба с цел увеличаване броя на педагогическите специалисти в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Намаляване броя на децата и увеличаване броя на педагозите във всяка група, с цел подобряване на съотношението дете-възрастен

Аргументация: Предлагаме съотношението дете-възрастен във всеки момент от деня да бъде: за възрастта 0 – 3 години (на всеки 4 деца х 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал), за възрастта 3 – 7 години (на всеки 7-10 деца x 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал). Подобни са и стандартите и показателите според доклада Key data on early childhood education and care в добре работещите системи за ОГРДВ. В краткосрочен план, за да се увеличи пространството за игра/работа на децата, биха могли да се преустроят спалните помещения като едничните легла да се поставят едно над друго или да се поръчат двойни или тройни такива. Това ще осигури много повече физическо пространство за игра и работа на децата.

Мярка: Повишаване капацитета на професионалистите за изпълнение на политиките в областта на ранното детско развитие с фокус върху компетентностния подход и насърчаване на образователните иновации;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване на национална програма за пилотиране на програми за квалификация и обмен на опит в областта на ранното детско развитие за персонала в детските градини и ясли.

Аргументация: Предлагаме разработването на проект, който да позволи на българските обучителни организации да обменят опит и добри практики с утвърдени обучителни организации от чужбина. От проекта би могло да се следва и създаване на международен менторски екип “Ранно детско развитие”, който да оказва методическа подкрепа и проследяване в първата или повече години от работата на създадените обучителни програми. Към проекта предлагаме да се предвиди и обучение на обучители от международни екперти.

Поетапно въвеждане на задължителна квалификация по ранно детско развитие за всички служители, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години (педагогически, непедагогически, медицински сестри, детегледачки и други)
Задължително участие в програми за продължаващо професионално развитие (ППР) на служителите, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години.

Аргументация: Определяме като изключително важна част обучението на специалистите, които работят с децата във възрастта 0 – 7 години. Одобрените обучения по РДР предлагаме да бъдат включени в информационния регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (който предлагаме да се преименува на Информационен регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите, непедагогическите специалисти и специалисти, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години). “…пет образователни системи направиха ППР задължително за всички служители в ОГРДВ (Люксембург, Румъния, Словения, Обединеното кралство (Шотландия) и Сърбия).”

Засилване на фокуса върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Промяна на държавния образователен стандарт за предучилищно образование, с цел фокус върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;

Аргументация: За постигането на тези цели предлагаме създаване на пилотен проект с международно участие, който цялостно да преразгледа и промени държавните образователни стандарти, учебните планове и програми за деца до 7 години. Предлагаме в стандарта да залегне в по-голяма степен саморефлексия на учителите, отколкото параметрите за външен контрол, за да се измести фокуса на контролните органи от документацията към качеството на обучението, възпитанието и подкрепата, която се дава на децата. В международни доклади се препоръчва да не се залагат критерии по възраст, а да се дадат общи насоки, които следват основните сфери на развитие и компетентности на децата – двигателно, езиково и говорно, когинтивино, социално и емоционално развитие.

Въвеждане на супервизията като метод за подкрепа на педагогическия и непедагогическия състав на образователните институции в ранна детска възраст.

Мярка: Създаване на нормативни условия за функциониране на иновативни детски градини;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Създаване на процедура по кандидатстване, одобрение и последваща оценка на иновативни детски градини – предлагаме да бъде организирано подобно на иновативните училища.
Значителна промяна на начина на водене, смисъла и целите на задължителната документация с акцент върху децентрализация и активно участие на всички заинтересовани страни.
Създаване на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в детските градини и ясли.
Създаване на специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.

Мярка: Изграждане на единно разбиране между заинтересованите страни за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Специални усилия за изработване и прилагане на политики за ранно детско развитие, които да са част от областните и общинските планове, като могат да бъдат съгласувани на национално ниво.

Мярка: Разработване и прилагане на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранната възраст, съдържаща показатели за осигуряване на качеството, позволяващи периодичен мониторинг и анализ;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Приоритетно обединяване на усилията на педагогически експерти на местно, национално и международно ниво, граждански оганизации, академични среди, родители, за разработване на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна възраст. Трябва да се вземат предвид и принципите, заложени в Европейската гаранция за детето.

Мярка: Модернизиране на материалната база, оборудването и дидактическите средства в детските градини и в детските ясли, вкл. осигуряване на материали за развитие на мисленето и въображението на децата, с цел изграждане на стимулираща и подкрепяща развитието на всяко дете образователна среда;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Предоставяне на административна свобода и ресурсна обезпеченост, за да могат учителските екипи, заедно с родителите и общността по места, да създават и поддържат развиваща образователна среда – както вътрешна, така и външна.

Аргументация: За да се улеснят детските заведения предлагаме да се създадат различни модели (които биха могли да се апробират) на подкрепяща образователна среда, която е съобразена с нуждите на децата в съответната възраст, както и на държавния образователен стандарт. За целта биха могли да се вземат примери от най-добрите български и международни практики – Сугестопедагогика, Монтесори педагогика, Валдорф педагогика, Подходът – Реджио Емилия, Стъпка по стъпка, Анджи Плей и други. За целта е важно да се даде възможност за създаване на иновативни детски градини и ясли, за да се гарантира цялостното приложение на всеки педагогически метод.

С цел холистичното развитие на децата предлагаме създаване и прилагане на политики за насърчаване ученето, работата/играта както вътре, така и навън – в планината, в дворете и терасите на детските градини. В тази връзка е важно да се работи с родителите и учителите за преодоляване на нагласите, че студеното и мокро време би богло да доведе до здравословни проблеми.

Мярка: Осигуряване за безвъзмездно ползване на познавателни книжки за децата, за които предучилищното образование е задължително.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Осигуряване на възможност на педагогическите специалисти да използват финансовите средства, които държавата осигурява за книжки и учебници, да бъдат пренасочи към закупуване на мултисензорни, дидактични, естествени материали, които отговарят на ДОС, според нуждите и интересите на децата в групата.

Аргументация: Предлагаме осигурените държавни средства за познавателните книжки учителите да могат да използват за закупуване на мултисензорни дидактични и образователни материали, съобразени с ДОС. Считаме, че така ще се отговори в по-голяма степен на необходимостта на децата да учат чрез преживяване, през сетивен опит и чрез движение, а не да прекарват по-голямата част от учебното време – в статично положение, седнали на стол, с работна тетрадка. Допълнителна пречка за много от тях е, че във възрастта до 7 години все още доминира образно-нагледното учене, сетивното учене чрез движение и все още не е добре развита способността за учене на чин/маса. За да се гарантира, че децата покриват ДОС, мултисензорните матирали биха могли да минават одобрение от експертна работна група.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за разработването ивъвеждането на политики за ранно детско развитие и в частност за ОГРДВ, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.

16 септември 2021 г., София

Tags Алианс за ранно детско развитие, АРДР, детски градини, ОГРДВ, Ранно детско развитие, ясли