Categories
Становища и позиции

Становище на Алианса за ранно детско развитие – Наредба 26

СТАНОВИЩЕ НА АЛИАНС ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА No 26 ОТ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

Алиансът за ранно детско развитие (АРДР) е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

Организациите от Алианса за ранно детско развитие приветстват търсенето на решения за осигуряване на образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) за всички деца в ранна възраст и за повишаване на качеството на услугите за ОГРДВ. Детските ясли са ключова форма на ОГРДВ, насочена към децата в най-ранна възраст – възрастта, в която детският мозък се развива с най-бързи темпове и която поставя основата на здравето, ученето и качеството на целия живот на индивида. Услугите за ОГРДВ, в т.ч. яслите, могат да допринесат съществено за насърчаването на ранното детско развитие, но това може да се случи единствено ако те са качествени.

В тази връзка, от Алианса за ранно детско развитие приветстваме всички усилия да бъде повишено качеството на детските ясли в страната. Същевременно, бихме искали да изразим притеснение относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, който към момента е на обществено обсъждане. Наредба No 26 от 2008 г. е ключов документ, регламентиращ детските ясли и някои елементи от тяхното качество и считаме, че всякакви промени в нея, насочени към подобряване на качеството, следва да са в съответствие с цялостна визия за ролята и качеството на детските ясли в страната, както и с принципите на Европейската рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. В момента, в България тече процес по оформяне на национална рамка за качество, която се пилотира и в детските ясли. Това е ясна индикация, че яслите се разглеждат – както и трябва да бъде – като основно звено от системата за ОГРДВ в България. Необходимостта от реформа в яслената грижа не може да бъде посрещната през откъслечни промени в Наредба No 26, а следва да се случи в съответствие с:

– За да се повиши качеството на ОГРДВ, Европейската комсия дава препоръката за “добро интегриране на услугите” и “една обща визия”. От това следва и в България да се създаде интегриран и холистичен модел на управление на образователните, здравните и социалните услуги за деца и семейства във възрастта 0 – 7 г. – това

включва създаване на ваучерна система за услуги за ранно детско развитие (в повечето европейски държави се гарантира от раждането между 20 и 29 часа ОГРДВ1 на дете/семейство всяка седмица); регламентиране и насърчаване на домашно предоставените услуги за малки деца (във Франция най-много деца 0 – 3 години – 19% – се отглеждат в домашно предоставяни услуги, които се финансират от помощи, в Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Испания – голяма част от децата се отглеждат от детегледачи2), алтернативните и иновативни форми на образование и грижа в ранна възраст; подкрепа на семействата; диагностика на развитието и превенция още от раждането.

  • –  Ясна визия за ролята на яслите като част от системата за ОГРДВ в страната и изместване на фокуса от чисто здравните грижи към насърчаването на ранното детско развитие и ранното учене;
  • –  Национална рамка за качество на ОГРДВ, приложима както в детските градини, така и в яслените групи към тях и самостоятелните ясли, която ясно регламентира необходимата професионална квалификация на персонала;
  • –  Стандарти за ранно детско развитие, които очертават ключовите параметри при отглеждането, възпитанието, социализирането и обучаването на децата в яслена възраст. Припомняме, че приемането на такива стандарти е заложено в чл. 24, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, и вече 6 години след приемането на закона, те все още не са факт.
  • –  Съгласуваност и изпълнение на поетите ангажименти в раздел I на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в РБ (2021 – 2030)
  • –  Акцент върху работата с деца в неравностойно положение във всички нормативни документи, както и чрез изпълнение на Европейската гаранцията за детето Настояваме за организирането на обществена дискусия, с участието на всички ключови министерства, институции, заинтересовани страни, граждански организации и експерти и родители, за очертаване на ясна визия и пътна карта за реформа в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, и изразяваме готовност да допринасяме с нашата експертиза към тази дискусия. Всички нормативни промени в регламентацията на детските ясли и детските градини следва да се случват в съответствие с тази обща национална визия и след обсъждане със заинтересованите страни. Конкретни коментари Служители в детските ясли Цели на детската ясла С проекта на наредбата се добавя възможността освен медицинските сестри и акушерките (към момента 683 от общо 805 са на възраст над 51 години), в детските ясли да работят така също лекарски асистенти или фелдшери. С разширяване на обхвата на медицинските специалисти, които могат да работят в детските ясли, Наредбата засилва доминиращата политика за ролята на детските ясли като място за обгрижване на децата

1 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )

2 пак там

Стр. | 2

и посрещане на техните здравни нужди, но в същото време набляга изцяло на медицинският модел на грижа. Този подход е в противоречие на съвременните възгледи за холистично развитие на децата от момента на тяхното раждане, което включва физическо, когнитивно, езиково, социално, емоционално и психично развитие. Съвременните подходи за образованието и грижите в ранна възраст на децата 0-3 г. акцентират върху ранното учене и пълноценно развитие чрез цялостно стимулиране във всички области на развитие чрез създаване на подкрепяща и стимулираща среда, осъществяване на пълноценни и основани на доверие взаимовръзки между детето и възрастните и опознаването на средата чрез игра. Редица международни изследвания подчертават значението на ранното учене чрез игра.

Обхват на детските ясли

Увеличаването на обхвата на деца, посещаващи детски ясли, е една от целите, поставени на европейско равнище, но нищо в наредбата към момента не допринася за тази цел. За да бъде постигната тя са необходими информационни кампании сред родителите за ползите от тази услуга върху детското развитие, както и целенасочени кампании в уязвими общности, при които възможностите за пълноценно развитие в домашна среда са ограничени от финансова и инфраструктурна гледна точка (например в ромските квартали няма площадки за игра). Необходими са също така изследвания за предпочитанията на родителите към услугите за ОГРДВ и бариерите пред достъпа им до услуги.

Управление на детската ясла

Отчитаме острата необходимост от ефективното управление на детските ясли. В тази връзка е и спешната нужда от преминаване на детските ясли на пряко подчинение и управление към директора на детската ясла/градина, а не както е към момента – служителите в детските ясли са на пряко подчинение на кмета на местната община. Това създава предпоставки за невъзможност за влияние върху качеството на предоставяната услуга, върху избора на служители за назначаване/освобождаване, тъй като прекият контрол и подкрепа от страна към служителите в детските ясли ефективно няма от кого да бъде осъществен.

Квалификация на персонала в детските ясли

Добавянето на възможност за включване на лекарски асистенти и фелдшери към екипите на детските ясли едва ли ще адресира недостига на кадри в тях, който е резултат и от острия недостиг на кадри в здравната система, който излиза отвъд медицинските сестри и акушерките. По-същественият въпрос обаче е, доколко специалистите, работещи в детските ясли имат необходимите знания и компетентности да подкрепят и насърчават ранното детско развитие. Това важи както за лекарските асистенти и фелдшерите, така и за медицинските сестри и акушерките, включително и за учителите, които са дипломирани по „предучилищна педагогика“. В квалификационните курсове за придобиването на тези специалности, темата за ранното детско развитие не е засегната достатъчно задълбочено. Възможностите за следдипломна квалификация и продължаващо професионално развитие за медицинският персонал в яслите също са крайно ограничени, а предучилищните педагози в повечето случаи са обучени за работа с деца на възраст 3-7 г., и в много по-малка степен имат познания за работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 3

От проекта на наредбата личи, че има разбиране по този въпрос: вменява се задължение на директора да „осигурява необходимите условия за системно повишаване на квалификацията на лицата по чл. 9“, както и се регламентира възможност персоналът периодично да преминава следдипломно обучение в сферата на ранното детско развитие.

Изключително важен аспект, но не достатъчен, за да адресира нуждата от промяна в академичните програми за първоначална подготовка на специалистите, както и спрямо финансовата обезпеченост на обучителните дейности и програмите за квалификация.

В повечето държави от Европейския съюз в услугите за ОГРДВ за най-ранната детска възраст работят специалисти от сферата на ранното детско развитие. България е единствената държава в Европа, в която тази работа се извършва от медицински специалисти. В някои държави това са педагози, които са с подготовка именно в най-ранната възраст, а в други тази роля е поверена на специалисти ранно детско развитие, които не са педагози, а имат специален статут и отделна квалификация. В повечето европейски държави не се изисква висше образование за служителите в яслите, най-често средно-специално или да са преминали специален курс за работа с деца 0 – 3 години (времетраенето на курса е обикновено между 1 и 2 години). Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който Наредбата не адресира.

Програми за квалификация на специалисти ранно детско развитие

Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който проблемите в Наредбата не адресират. Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Освен общата квалификация по ранно детско развитие, за която става въпрос в §5 и §6 от проекта, биха могли да се добавят и областите на:

– психология на ранното детство,
– иновации в работата с деца в яслена възраст,
– създаване на подкрепяща среда за децата в яслена възраст,
– възпитание и взаимодействие с децата в ранна възраст,
– методика на обучението в яслена възраст,
– игрови подходи при обучението в яслата,
– социално-емоционална подкрепа на децата в яслена възраст,
– подкрепа на двигателното развитие в яслена възраст,
– подкрепа на езиково и говорното развитие на децата,
– подкрепа на когнитивното развитие на децата,
– подкрепа на холистичното развитие на децата в яслена възраст,
– и други, свързани с ефективната работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 4

Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Програми за работа с децата в ранна възраст

Тук бихме искали да подчертаем нашето несъгласие с представената от Министерство на образованието и науката идея да се адаптират учебните програми от детската градина за работа с деца в яслена възраст. Нашето мнение е, че програмите за работа с децата в яслена възраст трябва да си поставят различни цели от тези в детската градина, тъй като в предучилищната възраст (3 – 7 г.) основният фокус си остава – подготовката за училище. Програмите в яслена възраст е необходимо да поставят личността на детето в центъра на педагогическото взаимодействие като използват индивидуалния подход в работата много повече, отколкото груповия. Програмите за ранната възраст трябва да се съобразят с най-добрите европейски практики в тази област и да подпомагат цялостното и холистично развитие на децата в петте сфери – двигателно, социално, емоционално, езиково-говорно и когнитивно. Затова смятаме, че те трябва да бъдат създадени с различна философия от предучилищните програми, без да се цели създаване на единно-педагогическа система на двата етапа – яслен и детско-градински – като във възрастта преди прехода към детска градина биха могли да се заложат инициативи за по-лесното преминаване на децата от единия към другия тип учебно заведение. В две трети от всички европейски страни има образователни насоки в заведенията за най-малките деца.3

Възнаграждения

Нашите препоръки обхващат и създаването на политика за повишаване възнагражденията на персонала в детските ясли, както и уеднаквяване на възнагражденията на заетите в самостоятелните детски ясли с тези на заетите в обединените детски заведения.

Съотношение специалист – дете

Отвъд компетентностите на специалистите, важно е и съотношението специалист-дете. За да се предостави качествена грижа и възпитание на децата до 3 год. възраст е необходимо да се осигури стандарт за броя специалисти ранно детско развитие, които да работят целодневно с децата и да осигуряват индивидуален подход към всяко дете. На база на поредица от изследвания в препоръките на Eurochild и други организации относно най-ранната детска грижа се посочва, че оптималното съотношение е 3 или 4 деца на 1 възрастен. Тук е важно да се отбележи, че се назначава допълнителен персонал за със специални образователни потребности.4 Промените в наредбата по никакъв начин не променят големия брой деца, които се обслужват от персонала на детските ясли в момента.

Стандарти за приобщаващо образование и грижи за деца 0-3 г.

3 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )
4 пак там

Стр. | 5

Наредба 26 не съдържа стандарти за приобщаващото образование и грижи за деца 0-3 г. Приобщаващото образование е регламентирано в Закона за предучилищното и училищното образование и обхваща само децата от 4 годишна възраст. Правото на приобщаващо образование и грижи за деца до 3 години не е залегнало в нормативната уредба на страната.

Дейности и пространство в яслата

Приветстваме заложеното в §10 ограничение върху времето, които децата могат да прекарват пред електронни устройства. Според стандартите на СЗО, децата под 2 годишна възраст не бива да се излагат на никакво време пред екран, а за децата над 2 г. възраст времето пред екран следва да е силно ограничено.

Приветстваме и регламентът децата да прекарват на открито минимум по два часа на ден, освен при лоши метеорологични условия. Колкото до „влошено качество на атмосферния въздух“, считаме че е нужно да се посочат конкретни измерители/прагове, при които да се въвеждат ограничения. Влошеното качество на външния въздух дава отражение и на въздуха вътре в яслата и е добре да се помисли за начини, по които въздухът да се пречиства в такива случаи, например през употребата на пречистватели.

В § 11, т. 1 предлагаме да се добави „в детските ясли се създава подкрепяща среда с игри и играчки от естествени материали, които приоритетно развиват: сетивата на децата, подкрепят ги в двигателното, социалното, емоционалното, езиково-говорното и когнитивното развитие.“ Важно е да се ограничава достъпа до неподходящи пластмасови играчки, които могат да нанесат вреди върху детското здраве и развитие и имат съмнителен ефект върху детското развитие. Също така предлагаме в същата точка, след „образователни“ дейности, да се добавят и „развитийни дейности“.

Предлагаме и промяна в чл. 26, който регламентира пространството в яслите, в посока да се допуска създаването и на мултифункционални пространства, които да изпълняват предвидените в този член функции. Базите имат нужда от подобрение не само като поддръжка, но и като условия, които да създават благоприятна среда за многообразие, особено на деца от етнически малцинства.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ Асоциация Родители
Варненско дружество по детска ендокринология Детска градина „Детелина“ – Каварна
Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново Европейска ромска асоциация 2016
Клуб на нестопанските организации – Търговище Народно читалище “Романо дром-2002“

Стр. | 6

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм
Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“
Сдружение „Движение Предтечи”
Сдружение “Дете и пространство”
Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“ Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО Сдружение „Национална мрежа за децата“
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“
Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“
Сдружение „Шанс и закрила”
Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“ Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“ Социална фондация „Инди-Рома 97”
Фонд за превенция на престъпността – ИГА Фондация „Асоциация Анимус”
Фондация „Бъдеще”
Фондация “Дневникът на мама и татко” Фондация „За децата в риск по света“
Фондация „За майчино и детско здраве“ Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Здраве и социално развитие“ Фондация „Нашите недоносени деца“
Фондация „Карин дом“
Фондация „Конкордия България”
Фондация „Лале“
Фондация „М И М ФИЗИО”
Фондация „Тръст за социална алтернатива“ ЦМЕДТ „Амалипе“

Стр. | 7

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева

Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

За контакт:
Секретар на Алианс за ранно детско развитие: Фондация „За Нашите Деца“ Лице за контакт: Димитър Иванчев, Координатор проекти
тел. 0884 307 811, ел. адрес: d.ivanchev@detebg.org