Етикет: детски градини

Становище на Алианса за ранно детско развитие – Наредба 26

СТАНОВИЩЕ НА АЛИАНС ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА No 26 ОТ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

Алиансът за ранно детско развитие (АРДР) е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

Организациите от Алианса за ранно детско развитие приветстват търсенето на решения за осигуряване на образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) за всички деца в ранна възраст и за повишаване на качеството на услугите за ОГРДВ. Детските ясли са ключова форма на ОГРДВ, насочена към децата в най-ранна възраст – възрастта, в която детският мозък се развива с най-бързи темпове и която поставя основата на здравето, ученето и качеството на целия живот на индивида. Услугите за ОГРДВ, в т.ч. яслите, могат да допринесат съществено за насърчаването на ранното детско развитие, но това може да се случи единствено ако те са качествени.

В тази връзка, от Алианса за ранно детско развитие приветстваме всички усилия да бъде повишено качеството на детските ясли в страната. Същевременно, бихме искали да изразим притеснение относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, който към момента е на обществено обсъждане. Наредба No 26 от 2008 г. е ключов документ, регламентиращ детските ясли и някои елементи от тяхното качество и считаме, че всякакви промени в нея, насочени към подобряване на качеството, следва да са в съответствие с цялостна визия за ролята и качеството на детските ясли в страната, както и с принципите на Европейската рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. В момента, в България тече процес по оформяне на национална рамка за качество, която се пилотира и в детските ясли. Това е ясна индикация, че яслите се разглеждат – както и трябва да бъде – като основно звено от системата за ОГРДВ в България. Необходимостта от реформа в яслената грижа не може да бъде посрещната през откъслечни промени в Наредба No 26, а следва да се случи в съответствие с:

– За да се повиши качеството на ОГРДВ, Европейската комсия дава препоръката за “добро интегриране на услугите” и “една обща визия”. От това следва и в България да се създаде интегриран и холистичен модел на управление на образователните, здравните и социалните услуги за деца и семейства във възрастта 0 – 7 г. – това

включва създаване на ваучерна система за услуги за ранно детско развитие (в повечето европейски държави се гарантира от раждането между 20 и 29 часа ОГРДВ1 на дете/семейство всяка седмица); регламентиране и насърчаване на домашно предоставените услуги за малки деца (във Франция най-много деца 0 – 3 години – 19% – се отглеждат в домашно предоставяни услуги, които се финансират от помощи, в Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Испания – голяма част от децата се отглеждат от детегледачи2), алтернативните и иновативни форми на образование и грижа в ранна възраст; подкрепа на семействата; диагностика на развитието и превенция още от раждането.

– Ясна визия за ролята на яслите като част от системата за ОГРДВ в страната и изместване на фокуса от чисто здравните грижи към насърчаването на ранното детско развитие и ранното учене;
– Национална рамка за качество на ОГРДВ, приложима както в детските градини, така и в яслените групи към тях и самостоятелните ясли, която ясно регламентира необходимата професионална квалификация на персонала;
– Стандарти за ранно детско развитие, които очертават ключовите параметри при отглеждането, възпитанието, социализирането и обучаването на децата в яслена възраст. Припомняме, че приемането на такива стандарти е заложено в чл. 24, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, и вече 6 години след приемането на закона, те все още не са факт.
– Съгласуваност и изпълнение на поетите ангажименти в раздел I на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в РБ (2021 – 2030)
– Акцент върху работата с деца в неравностойно положение във всички нормативни документи, както и чрез изпълнение на Европейската гаранцията за детето Настояваме за организирането на обществена дискусия, с участието на всички ключови министерства, институции, заинтересовани страни, граждански организации и експерти и родители, за очертаване на ясна визия и пътна карта за реформа в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, и изразяваме готовност да допринасяме с нашата експертиза към тази дискусия. Всички нормативни промени в регламентацията на детските ясли и детските градини следва да се случват в съответствие с тази обща национална визия и след обсъждане със заинтересованите страни. Конкретни коментари Служители в детските ясли Цели на детската ясла С проекта на наредбата се добавя възможността освен медицинските сестри и акушерките (към момента 683 от общо 805 са на възраст над 51 години), в детските ясли да работят така също лекарски асистенти или фелдшери. С разширяване на обхвата на медицинските специалисти, които могат да работят в детските ясли, Наредбата засилва доминиращата политика за ролята на детските ясли като място за обгрижване на децата

1 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )

2 пак там

Стр. | 2

и посрещане на техните здравни нужди, но в същото време набляга изцяло на медицинският модел на грижа. Този подход е в противоречие на съвременните възгледи за холистично развитие на децата от момента на тяхното раждане, което включва физическо, когнитивно, езиково, социално, емоционално и психично развитие. Съвременните подходи за образованието и грижите в ранна възраст на децата 0-3 г. акцентират върху ранното учене и пълноценно развитие чрез цялостно стимулиране във всички области на развитие чрез създаване на подкрепяща и стимулираща среда, осъществяване на пълноценни и основани на доверие взаимовръзки между детето и възрастните и опознаването на средата чрез игра. Редица международни изследвания подчертават значението на ранното учене чрез игра.

Обхват на детските ясли

Увеличаването на обхвата на деца, посещаващи детски ясли, е една от целите, поставени на европейско равнище, но нищо в наредбата към момента не допринася за тази цел. За да бъде постигната тя са необходими информационни кампании сред родителите за ползите от тази услуга върху детското развитие, както и целенасочени кампании в уязвими общности, при които възможностите за пълноценно развитие в домашна среда са ограничени от финансова и инфраструктурна гледна точка (например в ромските квартали няма площадки за игра). Необходими са също така изследвания за предпочитанията на родителите към услугите за ОГРДВ и бариерите пред достъпа им до услуги.

Управление на детската ясла

Отчитаме острата необходимост от ефективното управление на детските ясли. В тази връзка е и спешната нужда от преминаване на детските ясли на пряко подчинение и управление към директора на детската ясла/градина, а не както е към момента – служителите в детските ясли са на пряко подчинение на кмета на местната община. Това създава предпоставки за невъзможност за влияние върху качеството на предоставяната услуга, върху избора на служители за назначаване/освобождаване, тъй като прекият контрол и подкрепа от страна към служителите в детските ясли ефективно няма от кого да бъде осъществен.

Квалификация на персонала в детските ясли

Добавянето на възможност за включване на лекарски асистенти и фелдшери към екипите на детските ясли едва ли ще адресира недостига на кадри в тях, който е резултат и от острия недостиг на кадри в здравната система, който излиза отвъд медицинските сестри и акушерките. По-същественият въпрос обаче е, доколко специалистите, работещи в детските ясли имат необходимите знания и компетентности да подкрепят и насърчават ранното детско развитие. Това важи както за лекарските асистенти и фелдшерите, така и за медицинските сестри и акушерките, включително и за учителите, които са дипломирани по „предучилищна педагогика“. В квалификационните курсове за придобиването на тези специалности, темата за ранното детско развитие не е засегната достатъчно задълбочено. Възможностите за следдипломна квалификация и продължаващо професионално развитие за медицинският персонал в яслите също са крайно ограничени, а предучилищните педагози в повечето случаи са обучени за работа с деца на възраст 3-7 г., и в много по-малка степен имат познания за работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 3

От проекта на наредбата личи, че има разбиране по този въпрос: вменява се задължение на директора да „осигурява необходимите условия за системно повишаване на квалификацията на лицата по чл. 9“, както и се регламентира възможност персоналът периодично да преминава следдипломно обучение в сферата на ранното детско развитие.

Изключително важен аспект, но не достатъчен, за да адресира нуждата от промяна в академичните програми за първоначална подготовка на специалистите, както и спрямо финансовата обезпеченост на обучителните дейности и програмите за квалификация.

В повечето държави от Европейския съюз в услугите за ОГРДВ за най-ранната детска възраст работят специалисти от сферата на ранното детско развитие. България е единствената държава в Европа, в която тази работа се извършва от медицински специалисти. В някои държави това са педагози, които са с подготовка именно в най-ранната възраст, а в други тази роля е поверена на специалисти ранно детско развитие, които не са педагози, а имат специален статут и отделна квалификация. В повечето европейски държави не се изисква висше образование за служителите в яслите, най-често средно-специално или да са преминали специален курс за работа с деца 0 – 3 години (времетраенето на курса е обикновено между 1 и 2 години). Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който Наредбата не адресира.

Програми за квалификация на специалисти ранно детско развитие

Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който проблемите в Наредбата не адресират. Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Освен общата квалификация по ранно детско развитие, за която става въпрос в §5 и §6 от проекта, биха могли да се добавят и областите на:

– психология на ранното детство,
– иновации в работата с деца в яслена възраст,
– създаване на подкрепяща среда за децата в яслена възраст,
– възпитание и взаимодействие с децата в ранна възраст,
– методика на обучението в яслена възраст,
– игрови подходи при обучението в яслата,
– социално-емоционална подкрепа на децата в яслена възраст,
– подкрепа на двигателното развитие в яслена възраст,
– подкрепа на езиково и говорното развитие на децата,
– подкрепа на когнитивното развитие на децата,
– подкрепа на холистичното развитие на децата в яслена възраст,
– и други, свързани с ефективната работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 4

Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Програми за работа с децата в ранна възраст

Тук бихме искали да подчертаем нашето несъгласие с представената от Министерство на образованието и науката идея да се адаптират учебните програми от детската градина за работа с деца в яслена възраст. Нашето мнение е, че програмите за работа с децата в яслена възраст трябва да си поставят различни цели от тези в детската градина, тъй като в предучилищната възраст (3 – 7 г.) основният фокус си остава – подготовката за училище. Програмите в яслена възраст е необходимо да поставят личността на детето в центъра на педагогическото взаимодействие като използват индивидуалния подход в работата много повече, отколкото груповия. Програмите за ранната възраст трябва да се съобразят с най-добрите европейски практики в тази област и да подпомагат цялостното и холистично развитие на децата в петте сфери – двигателно, социално, емоционално, езиково-говорно и когнитивно. Затова смятаме, че те трябва да бъдат създадени с различна философия от предучилищните програми, без да се цели създаване на единно-педагогическа система на двата етапа – яслен и детско-градински – като във възрастта преди прехода към детска градина биха могли да се заложат инициативи за по-лесното преминаване на децата от единия към другия тип учебно заведение. В две трети от всички европейски страни има образователни насоки в заведенията за най-малките деца.3

Възнаграждения

Нашите препоръки обхващат и създаването на политика за повишаване възнагражденията на персонала в детските ясли, както и уеднаквяване на възнагражденията на заетите в самостоятелните детски ясли с тези на заетите в обединените детски заведения.

Съотношение специалист – дете

Отвъд компетентностите на специалистите, важно е и съотношението специалист-дете. За да се предостави качествена грижа и възпитание на децата до 3 год. възраст е необходимо да се осигури стандарт за броя специалисти ранно детско развитие, които да работят целодневно с децата и да осигуряват индивидуален подход към всяко дете. На база на поредица от изследвания в препоръките на Eurochild и други организации относно най-ранната детска грижа се посочва, че оптималното съотношение е 3 или 4 деца на 1 възрастен. Тук е важно да се отбележи, че се назначава допълнителен персонал за със специални образователни потребности.4 Промените в наредбата по никакъв начин не променят големия брой деца, които се обслужват от персонала на детските ясли в момента.

Стандарти за приобщаващо образование и грижи за деца 0-3 г.

3 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )
4 пак там

Стр. | 5

Наредба 26 не съдържа стандарти за приобщаващото образование и грижи за деца 0-3 г. Приобщаващото образование е регламентирано в Закона за предучилищното и училищното образование и обхваща само децата от 4 годишна възраст. Правото на приобщаващо образование и грижи за деца до 3 години не е залегнало в нормативната уредба на страната.

Дейности и пространство в яслата

Приветстваме заложеното в §10 ограничение върху времето, които децата могат да прекарват пред електронни устройства. Според стандартите на СЗО, децата под 2 годишна възраст не бива да се излагат на никакво време пред екран, а за децата над 2 г. възраст времето пред екран следва да е силно ограничено.

Приветстваме и регламентът децата да прекарват на открито минимум по два часа на ден, освен при лоши метеорологични условия. Колкото до „влошено качество на атмосферния въздух“, считаме че е нужно да се посочат конкретни измерители/прагове, при които да се въвеждат ограничения. Влошеното качество на външния въздух дава отражение и на въздуха вътре в яслата и е добре да се помисли за начини, по които въздухът да се пречиства в такива случаи, например през употребата на пречистватели.

В § 11, т. 1 предлагаме да се добави „в детските ясли се създава подкрепяща среда с игри и играчки от естествени материали, които приоритетно развиват: сетивата на децата, подкрепят ги в двигателното, социалното, емоционалното, езиково-говорното и когнитивното развитие.“ Важно е да се ограничава достъпа до неподходящи пластмасови играчки, които могат да нанесат вреди върху детското здраве и развитие и имат съмнителен ефект върху детското развитие. Също така предлагаме в същата точка, след „образователни“ дейности, да се добавят и „развитийни дейности“.

Предлагаме и промяна в чл. 26, който регламентира пространството в яслите, в посока да се допуска създаването и на мултифункционални пространства, които да изпълняват предвидените в този член функции. Базите имат нужда от подобрение не само като поддръжка, но и като условия, които да създават благоприятна среда за многообразие, особено на деца от етнически малцинства.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ Асоциация Родители
Варненско дружество по детска ендокринология Детска градина „Детелина“ – Каварна
Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново Европейска ромска асоциация 2016
Клуб на нестопанските организации – Търговище Народно читалище “Романо дром-2002“

Стр. | 6

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм
Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“
Сдружение „Движение Предтечи”
Сдружение “Дете и пространство”
Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“ Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО Сдружение „Национална мрежа за децата“
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“
Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“
Сдружение „Шанс и закрила”
Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“ Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“ Социална фондация „Инди-Рома 97”
Фонд за превенция на престъпността – ИГА Фондация „Асоциация Анимус”
Фондация „Бъдеще”
Фондация “Дневникът на мама и татко” Фондация „За децата в риск по света“
Фондация „За майчино и детско здраве“ Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Здраве и социално развитие“ Фондация „Нашите недоносени деца“
Фондация „Карин дом“
Фондация „Конкордия България”
Фондация „Лале“
Фондация „М И М ФИЗИО”
Фондация „Тръст за социална алтернатива“ ЦМЕДТ „Амалипе“

Стр. | 7

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева

Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

За контакт:
Секретар на Алианс за ранно детско развитие: Фондация „За Нашите Деца“ Лице за контакт: Димитър Иванчев, Координатор проекти
тел. 0884 307 811, ел. адрес: d.ivanchev@detebg.org

Tags Алианс за ранно детско развитие, АРДР, детски градини, Наредба 26, Ранно детско развитие, ясли

Становища и позиции

Предложения на Алианс за ранно детско развитие във връзка със СТРАТЕГИЧЕСКАТА РАМКА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И УЧЕНЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2021 – 2030 г.)

Цели и групи мерки/дейности:

Подцел 1.1. Разширяване на обхвата на децата от 0 до 7 години в образование и грижи в ранна детска възраст. Ефективна социализация.

Мярка: Въвеждане и развиване на интегрирани услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, които предлагат по-ефективен и балансиран подход между грижа и образование, както и достъпни услуги за всички семейства, които се нуждаят от тях

Предложения за дейности за периода 2021-22 г.:

Създаване на междуведомствена експертна работна група “Ранно детско развитие” към МОН с участието на международни експерти, експерти от НПО сектора, представители на общинската администрация, академичните среди, представители на МОН, МТСП, МЗ и други, с цел за разработване на визия и ясни процедури за интегриране на услугите за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) – детски ясли и детски градини – в единна система.

Аргументация: За изпълнението на тази мярка до края на стратегическия период, през първите 2 години – периода 2021-22 г. – е нужно да бъде проведено планиране и да се създаде обща визия между ангажираните институции за начина, по който ще се извърши този преход към интегрирано предоставяне. Необходим е широк диалог, поради което предлагаме създаването на работна група с участието на представители на всички ангажирани институции, УНИЦЕФ, Алианса за ранно детско развитие и професионалните асоциации. Образованието и грижите са неразривно свързани от самото раждане на детето. Международната класификация на ЮНЕСКО определя “ранното детско образование като „ниво 0”, т.е. базово ниво за образователните равнища. Възприемането на този цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.” (Доклад “Ранно детско развитие в България – предизвикателства и перспективи”, съставители: НМД и Фондация “Стъпка по стъпка”, 2015 г.)

Регламентиране на алтернативните форми на ОГРДВ, вкл. детски центрове, кооперативи, читалища, домашни грижи и други.

Аргументация: За улесняване на прехода и достъпа на повече деца и родители до качествени услуги за ОГРДВ, предлагаме да се регламентират алтернативните форми на образование и грижа, които съществуват и в момента, но са изцяло извън полезрението на системата, въпреки че в тях се предоставят услуги за ОГРДВ според дефиницията на ЕК за тях. Това ще разшири възможностите за осигуряване на качествено ОГРДВ особено за децата до 3 години, където България е на едно последните места в ЕС по включване на децата (НСИ дава обхват на децата в детски ясли към 31.12.2019 – 17.1%). Необходимо е при регламентирането да бъде поставен фокус върху качеството на предоставяните услуги, както и върху домашното предоставяне на услуги. В повечето европейски страни, наред с услуги, базирани в центрове, детски ясли и градини, се предлагат и регламентирани услуги за ОГРДВ в домашни условия. Обикновено това са детски центрове, кооперативи или детегледачи, които осигуряват грижи срещу заплащане в дома си за до 6 деца, но е необходимо те да притежават нужните умения и компетентности, да подлежат на контрол на качеството от страна на отговорните институции, и да имат възможност трудовото им правоотношение да е регламентирано. Повечето европейски държави гарантират между 20 и 29 ОГРДВ часа седмично.

Мярка: Прилагане на ефективен модел за успешна адаптация и плавен преход на детето от семейната среда към детската градина, включително чрез инвестиции в подкрепяща, приемна, безопасна, мултикултурна, интерактивна среда съвместно със семейството, което да подкрепи детето в периода на преход.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Анализ на потребностите от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в областта на подкрепата на семействата.
Разработване на пакет от информационни дейности за прехода на детето, насочени към учителите и родителите – информационни материали, кратки обучения, представяния и др., които могат да бъдат разпространявани чрез здравните услуги, детските ясли и при постъпване в детска ясла/градина.

Аргументация: Преходът от дома към детската градина е процес, който трябва да се подкрепи както от родителите, така и от служителите в учебните заведения. Семействата и учителите, които не говорят добре български език е редно да получат подкрепа, за да направят процеса по адаптация плавен и приятен.

Разработване на национална програма за създаване на центрове за ранно детско развитие в цялата страна, с услуги в подкрепа на родителите и техните деца.

Аргументация: За реализирането на тази цел биха могли да се ползва ресурса на общински пространства (напр. читалища). Идеята е да се организират специални кътове/пространства/ателиета/центрове за ранно детско развитие към читалищата, с цел информиране и подкрепа на децата и техните родители в ранна възраст от всякакъв тип и характер – здравни, социални, образователни и други услуги – както платени, така и безплатни.

Мярка: Разширяване на общата и допълнителната подкрепа за децата в детските градини и групите за предучилищно образование в училище.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Увеличиване броя на часовете, в които един специалист (логопед, психолог и други) работи с едно дете
Осигуряване на пълен обхват на скрининг на 3 – 3,6 годишните и информацията от скрининга да се анализира и на база доказателствата да се разработват политики за подкрепа и превенция.
Разработване на скрининг инструменти за други възрастови групи (за всяка година от 0 – 7 г.).

Мярка: Създаване на условия за реално приобщаване на деца със специални потребности чрез подкрепа на екипа, родителите и самите деца в групата.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Координация и регуляност в работата на специалистите в детското заведение (психолог, логопед и други) с всички учители, които работят с дете със СОП – напр. провеждане на специални срещи, в които специалистите да предоставят стратегии за подкрепа децата със СОП в рамките на групата.
Създаване на програми за деца, педагогически специалисти и родители за толерантност и приемане на различията.
Създаване на наръчник с добри практики, които да насърчат учители, работещи с деца със СОП, да прилагат приобщаващи и иновативни образователни практики в групата.
При необходимост от назначаване на помощник на учителя, финансирането му да е независимо от бюджета на детската градина.
Осигуряване на достатъчно на брой социални асистенти за всички деца, които имат нужда.

Мярка: Работа с общността чрез здравни и образователни медиатори за подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Реализиране на пилотен проект, който има за цел да представи добри практики за работа с общността чрез здравни и образователни медиатори, с цел подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ (например: чрез използване на общинските читалища като центрове за обучения и взаимопомощ на родители).
Създаване на програма за повишаване компетентността на образователните и здравните медиатори.

Мярка: Задълбочаване на партньорството между родителите и институциите, предоставящи услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване на програми за насърчаване на детските ясли и градини за родителско участие и повишаване на ролята на родителите в живота на учебните заведения.

Аргументация: Използване на капацитета на родители и разширеното семейство, които могат да допринесат за по-добро партньорство. Например, програми за присъствие на родителите в учебния процес, в планирането на развитието на образователните заведения и т.н.

Въвеждане и апробиране на модели и добри практики за ранно учене в домашна среда, включително и международни.

Подцел 1.2. Осигуряване на качествено образование и грижи за всяко дете в ранна възраст

Мярка: Подобряване на условията за отглеждане, възпитание, обучение и социализиране на децата в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли чрез:

Подмярка: утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и създаване на условия за тяхното прилагане и в самостоятелните детски ясли и създаване на условия за тяхното прилагане;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Разработване и приемане на стандарти за ранно детско развитие, в съответствие с изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование.
Приемане на законови промени, с които стандартите за ранно детско развитие да бъдат приложими и в самостоятелните детски ясли.

Подмярка: прилагане на програми за ранно учене, съобразени с възрастовите особености на децата от 0 до 3 години.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване и пилотиране на програма за обучение на специалисти (педагогически и неподагогически) във висши училища и центрове за подготовка на кадри за работа с деца и родители в ранна детска възраст.

Аргументация: Необходимостта от обучение на специалисти по ранно детско развитие за работа със семейства и деца от 0 до 3 години е огромна, тъй като в момента не функционира нито една цялостна квалификация по ранно детско развитие в нито едно учебно заведение в България. Отделни кратки обучения се предлагат от НПО. В отделни ВУЗ-ове има отделни предмети, които са свързани с ранното детско развитие, но това в никакъв случай не е достатъчно за подготовката на качествени кадри. Затова предлагаме да се реализира проект за съвместна работа на университетски преподаватели с международни експерти в областта на ранното детско развитие за пилотиране на академична програма в български ВУЗ-ове и центрове за подготовка на кадри за подготовка на специалисти в областта на ранното детско развитие (за степен – бакалавър, магистър – специалисти и неспециалисти, както и СДК за хора без висше образоавние). Като част от пилотната програма предалагме да се предвидят и майсторски класове за настоящи преподаватели и обучители в областта на ранното детско развитие, с цел да се актуализират съществуващите академичните планове на висшите училища и организации, предлагащи такива обучения.

Създаване на програми за стажанти и практиканти към яслите и яслените групи в детските градини.

- Подцел: Създаване на предпоставки за прилагане на индивидуален подход към детето чрез:

Подмярка: промяна в нормативната уредба с цел намаляване броя на децата в групите в детските градини;

Подмярка: промяна на нормативната уредба с цел увеличаване броя на педагогическите специалисти в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Намаляване броя на децата и увеличаване броя на педагозите във всяка група, с цел подобряване на съотношението дете-възрастен

Аргументация: Предлагаме съотношението дете-възрастен във всеки момент от деня да бъде: за възрастта 0 – 3 години (на всеки 4 деца х 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал), за възрастта 3 – 7 години (на всеки 7-10 деца x 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал). Подобни са и стандартите и показателите според доклада Key data on early childhood education and care в добре работещите системи за ОГРДВ. В краткосрочен план, за да се увеличи пространството за игра/работа на децата, биха могли да се преустроят спалните помещения като едничните легла да се поставят едно над друго или да се поръчат двойни или тройни такива. Това ще осигури много повече физическо пространство за игра и работа на децата.

Мярка: Повишаване капацитета на професионалистите за изпълнение на политиките в областта на ранното детско развитие с фокус върху компетентностния подход и насърчаване на образователните иновации;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване на национална програма за пилотиране на програми за квалификация и обмен на опит в областта на ранното детско развитие за персонала в детските градини и ясли.

Аргументация: Предлагаме разработването на проект, който да позволи на българските обучителни организации да обменят опит и добри практики с утвърдени обучителни организации от чужбина. От проекта би могло да се следва и създаване на международен менторски екип “Ранно детско развитие”, който да оказва методическа подкрепа и проследяване в първата или повече години от работата на създадените обучителни програми. Към проекта предлагаме да се предвиди и обучение на обучители от международни екперти.

Поетапно въвеждане на задължителна квалификация по ранно детско развитие за всички служители, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години (педагогически, непедагогически, медицински сестри, детегледачки и други)
Задължително участие в програми за продължаващо професионално развитие (ППР) на служителите, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години.

Аргументация: Определяме като изключително важна част обучението на специалистите, които работят с децата във възрастта 0 – 7 години. Одобрените обучения по РДР предлагаме да бъдат включени в информационния регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (който предлагаме да се преименува на Информационен регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите, непедагогическите специалисти и специалисти, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години). “…пет образователни системи направиха ППР задължително за всички служители в ОГРДВ (Люксембург, Румъния, Словения, Обединеното кралство (Шотландия) и Сърбия).”

Засилване на фокуса върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Промяна на държавния образователен стандарт за предучилищно образование, с цел фокус върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;

Аргументация: За постигането на тези цели предлагаме създаване на пилотен проект с международно участие, който цялостно да преразгледа и промени държавните образователни стандарти, учебните планове и програми за деца до 7 години. Предлагаме в стандарта да залегне в по-голяма степен саморефлексия на учителите, отколкото параметрите за външен контрол, за да се измести фокуса на контролните органи от документацията към качеството на обучението, възпитанието и подкрепата, която се дава на децата. В международни доклади се препоръчва да не се залагат критерии по възраст, а да се дадат общи насоки, които следват основните сфери на развитие и компетентности на децата – двигателно, езиково и говорно, когинтивино, социално и емоционално развитие.

Въвеждане на супервизията като метод за подкрепа на педагогическия и непедагогическия състав на образователните институции в ранна детска възраст.

Мярка: Създаване на нормативни условия за функциониране на иновативни детски градини;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Създаване на процедура по кандидатстване, одобрение и последваща оценка на иновативни детски градини – предлагаме да бъде организирано подобно на иновативните училища.
Значителна промяна на начина на водене, смисъла и целите на задължителната документация с акцент върху децентрализация и активно участие на всички заинтересовани страни.
Създаване на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в детските градини и ясли.
Създаване на специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.

Мярка: Изграждане на единно разбиране между заинтересованите страни за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Специални усилия за изработване и прилагане на политики за ранно детско развитие, които да са част от областните и общинските планове, като могат да бъдат съгласувани на национално ниво.

Мярка: Разработване и прилагане на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранната възраст, съдържаща показатели за осигуряване на качеството, позволяващи периодичен мониторинг и анализ;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Приоритетно обединяване на усилията на педагогически експерти на местно, национално и международно ниво, граждански оганизации, академични среди, родители, за разработване на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна възраст. Трябва да се вземат предвид и принципите, заложени в Европейската гаранция за детето.

Мярка: Модернизиране на материалната база, оборудването и дидактическите средства в детските градини и в детските ясли, вкл. осигуряване на материали за развитие на мисленето и въображението на децата, с цел изграждане на стимулираща и подкрепяща развитието на всяко дете образователна среда;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Предоставяне на административна свобода и ресурсна обезпеченост, за да могат учителските екипи, заедно с родителите и общността по места, да създават и поддържат развиваща образователна среда – както вътрешна, така и външна.

Аргументация: За да се улеснят детските заведения предлагаме да се създадат различни модели (които биха могли да се апробират) на подкрепяща образователна среда, която е съобразена с нуждите на децата в съответната възраст, както и на държавния образователен стандарт. За целта биха могли да се вземат примери от най-добрите български и международни практики – Сугестопедагогика, Монтесори педагогика, Валдорф педагогика, Подходът – Реджио Емилия, Стъпка по стъпка, Анджи Плей и други. За целта е важно да се даде възможност за създаване на иновативни детски градини и ясли, за да се гарантира цялостното приложение на всеки педагогически метод.

С цел холистичното развитие на децата предлагаме създаване и прилагане на политики за насърчаване ученето, работата/играта както вътре, така и навън – в планината, в дворете и терасите на детските градини. В тази връзка е важно да се работи с родителите и учителите за преодоляване на нагласите, че студеното и мокро време би богло да доведе до здравословни проблеми.

Мярка: Осигуряване за безвъзмездно ползване на познавателни книжки за децата, за които предучилищното образование е задължително.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Осигуряване на възможност на педагогическите специалисти да използват финансовите средства, които държавата осигурява за книжки и учебници, да бъдат пренасочи към закупуване на мултисензорни, дидактични, естествени материали, които отговарят на ДОС, според нуждите и интересите на децата в групата.

Аргументация: Предлагаме осигурените държавни средства за познавателните книжки учителите да могат да използват за закупуване на мултисензорни дидактични и образователни материали, съобразени с ДОС. Считаме, че така ще се отговори в по-голяма степен на необходимостта на децата да учат чрез преживяване, през сетивен опит и чрез движение, а не да прекарват по-голямата част от учебното време – в статично положение, седнали на стол, с работна тетрадка. Допълнителна пречка за много от тях е, че във възрастта до 7 години все още доминира образно-нагледното учене, сетивното учене чрез движение и все още не е добре развита способността за учене на чин/маса. За да се гарантира, че децата покриват ДОС, мултисензорните матирали биха могли да минават одобрение от експертна работна група.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за разработването ивъвеждането на политики за ранно детско развитие и в частност за ОГРДВ, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.

16 септември 2021 г., София

Tags Алианс за ранно детско развитие, АРДР, детски градини, ОГРДВ, Ранно детско развитие, ясли