Етикет: АРДР

Categories
Новини

Уебинар: Системен подход към ранната детска интервенция

unicef logo
unicef logo

Фондация „За Нашите Деца“ съвместно с  УНИЦЕФ България организира уебинар на тема „Системен подход към ранната детска интервенция“. Уебинарът ще се проведе този петък, 25 ноември, от 10:00 до 12:00 ч. онлайн в платформата Zoom.

Събитието е насочено към членовете на Алианса за ранно детско развитие, както и към други организации. Целта на уебинара е да представи системния подход към ранното детско развитие. Да запознае членовете на Алианса, мениджъри и доставчици на услуги какво представлява този подход и какъв е смисълът от него. Програмата на уебинара включва дискусия по темата за системния подход и семейно-ориентирания модел, както и споделяне на опит на различни организации.

Системният подход към ранната детска интервенция включва координирани усилия в рамките на системата на здравеопазването. Усилията са насочени към подобряване на мониторинга и ранно откриване на затруднения в детското развитие; установяване на механизми за насочване на деца, изложени на риск от затруднения в развитието, към общностни услуги за ранна интервенция; предоставяне на качествени, семейно-ориентирани услуги; и подкрепа за плавен преход към приобщаващо ранно образование и грижи.

Семейно-ориентираният подход е в основата на ранната детска интервенция, тъй като качеството на родителските грижи и взаимодействията дете-родител имат силна връзка с поведенческото, социалното, емоционалното и когнитивното развитие. Освен генетичните и биологични фактори, децата са изложени на риск от затруднения в развитието и поради социални фактори, включително насилие и неглижиране. Бедността също оказва влияние върху ранното детско развитие, както и върху психичното здраве на родителите.

За да се регистрирате за участие, моля попълнете формата за регистрация на следния линк.

РЕГИСТРАЦИЯ
Categories
Новини

Уебинар: Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени

logo final
Аманда

Водещ на уебинара е Аманда Уелш, старши консултант в Network Impact. Аманда има 20-годишен изследователски опит в сферата на информационните стратегии, мониторинг, политики и застъпничество.

Целта на предстоящия семинар е да подкрепи работата на Алианса за ранно детско развитие. И да предостави възможност за споделяне на опит с функционирането на подобни мрежи, включително анализ и планиране на бъдещи действия.

Организацията Network Impact е създадена през 2006 г. с мисията да представя развитието и използването на мрежи за постигане на промени в социалната сфера. Сред клиентите им са Министерство на образованието на САЩ, Германската агенция за международно развитие, фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и много други. През 2020 г. Network Impact изготвя доклада The Network Advantage: How Regional Networks Catalyze Impact in Early Childhood Development, който проучва регионалните мрежи за ранно детско развитие в Европа, Азия и Африка.

Уебинарът ще се състои на 23 ноември, от 16:00 до 17:30 ч., и ще се проведе на английски език. Осигурен е превод.

За да се регистрирате за участие, моля попълнете формата за регистрация на следния линк:

РЕГИСТРАЦИЯ
Categories
Новини

13 спешни задачи на служебноо правителство за децата на България

family pxb.jpg
family pxb.jpg

Отворено писмо на Национална мрежа за децата

Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-н Министър-председател, Уважаеми членове на Министерски съвет,


От 1992 г. насам детското население на България е намаляло два пъти. България не е място, на което хората спокойно раждат и отглеждат деца. Ключови причини за това са политиките у нас да не се правят с мисъл за тяхното въздействие върху децата, а координацията между отделните институции, отговорни за детското благосъстояние, е в лошо състояние. Това е особено валидно в условията на политическа, здравна, икономическа и обществена криза, когато темите, отнасящи се до децата, се размиват, а твърдението, че децата са приоритет, остава само на хартия и без реално съдържание.

Днес в България живеят около 1 000 000 деца. На служебното правителство се пада тежката задача да отговаря за тяхното благосъстояние във време на икономически и енергийни предизвикателства, продължаваща война в Украйна, приближаваща нова вълна от COVID-19 и обществена криза на доверието. В този контекст, първо и преди всичко бихме искали да напомним, че отговорност за гарантирането на най-добрите възможности за живот и развитие на децата у нас в изпълнение на държавния ангажимент на България по международното и национално законодателство в следващите три месеца имате Вие.


От Национална мрежа за децата идентифицирахме 13 спешни теми, които не бива да допускате да изпаднат в застой и регрес в следващите три месеца, в които действа служебното правителство.


• Продължаване на работата по създаване на Национална стратегия за детето

България продължава да няма визия и план за координация на всички политики, които се отнасят до децата. И макар по време на служебното правителство да няма действащ парламент, изключително важно е разработването на стратегическия документ да продължи заедно с държавните институции, гражданските организации, родители и самите деца, така че в кратки срокове България да излезе от ситуацията на нарушаване на собственото си законодателство и, нещо повече, да планира какво иска да постигне за гарантирането на най-добрите условия на живот и развитие за всяко дете и подкрепата на семействата.


• Завършване на първа чернова на Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа (2021 – 2030)

Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа е първият опит за цялостен стратегически подход към детското здравеопазване. От изключителна важност е в нея да бъдат заложени ясни, постижими и измерими цели, които да имат максимален ефект за гарантирането на здравето на всяко дете в България – за профилактика, доболнична и болнична помощ. Настояваме разработването на Националната стратегия да продължи добрата практика да въвлича и отчита опита на гражданските организации и професионалистите, работещи на терен.


• Възлагане на провеждането на пълен анализ на нуждите за създаване на национална детска болница, върху който да бъде създадено заданието за изграждане на болницата

За да има България истинска, модерна, високотехнологична многопрофилна национална детска болница, тя трябва да бъде планирана въз основа на пълно проучване и анализ на потребностите на децата, техните родители и медицинските специалисти, които предстои да работят в болницата. Единствено така инвестирането на публични средства в създаването на детската болница ще доведе до реален отговор и най-доброто възможно лечение за болните деца. През 2022 г. Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“ разработи и предостави с широк кръг специалисти насоки за заданието на подобен анализ, които е готова отново да предостави на Министерството на здравеопазването.


• Финализиране на промените в Наредба 26 за предоставяне на акушерска помощ, които ще доведат до предотвратяване на стотици случаи на заболявания и увреждания при новородените бебета

Годишно се раждат около 7000 бебета, които са непроследени от медицински специалист. Необходимо е приемането на предложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени, с който се предлагат промени, с които ще се увеличи броят на прегледите и на изследвания по време на бременността, и, съответно, ще доведе до намаляване на броя на новородените, родени с предотвратими заболявания и увреждания, както и до намаляване на детската смърност.


• Завършване на усилията за осигуряване на храни за медицинска употреба на деца и млади хора

Необходимо е продължаване на дейността на работната група към Министерство на здравеопазването, която работи за решаването на проблема с достъпа до храните за медицинска употреба за деца и млади хора с редица диагнози и състояния, които са изправени пред ситуация на глад и дори летален изход поради невъзможността да си осигурят храна по икономически причини. Завършване на списъка на диетичните храни за специални медицински цели, съобразен с европейските препоръки, списъка на заболяванията, към които да се добавят допълнителни кодове за обозначаване на съответното състояние на малдигестия/ малабсорбция и другите необходими анализи и предоставяне на становище на НЗОК за спешно вземане на решение за разширяване на списъка на диетични храни за специални медицински цели.


• Продължаване на усилията за приоритетно извеждане на важността на ранното детско развитие (РДР) в националната политика

Продължаване на пилотната фаза на проект „Създаване на национална рамка за качество на образованието и грижите за децата в ранна детска възраст (ОГРДВ)“ с фокус върху следните 5 области: достъп, работна сила, учебна програма, наблюдение и оценка, управление и финансиране. Наред с това, обръщаме внимание, че понастоящем са налични различни услуги, програми и мерки, които засягат ранното детско развитие, но няма единно лидерство и отговорност за тази сфера. Нужна е координация на националните усилия за насърчаване на цялостното развитие на децата в най-ранна възраст, включително чрез приемането на Национална стратегия за ранно детско развитие, която да съчетава всички секторни политики и усилия и ги обединява в цялостна междусекторна политика, гарантираща споделена философия и единен подход.


• Финализиране и управление на прилагането на Националния план за прилагане на Европейската гаранция за детето

Чрез изпълнението на дейностите по Европейската детска гаранция се появяват възможности за реално прекъсване на цикъла на поколенческа бедност, за повишаване на благосъстоянието на децата и семействата в риск, както и за създаване на разбиране, че макар и родени в неблагоприятна социална среда, децата могат да имат не по-лоша жизнена перспектива от всички свои връстници. Една от ключовите проблеми, които Гаранцията трябва да адресира, е липсата на статистически данни за децата в уязвими и рискови групи и липсата на адекватно междусекторно взаимодействие при разрешаването на случаите на най-засегнатите от детска бедност и социално изключване.


• Актуализиране на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за деинституционализация на грижата за деца

Процесът на деинституционализация в услугите за деца, макар и да има своите значителни успехи в смисъла на извеждане на огромна част от децата от институциите от стар тип, по никакъв начин не може да бъде обявен за завършен или дори безпроблемно протичащ. Съществуват сериозни съмнения за ефекта от деинституционализацията чрез създаването на институции от семеен тип (ЦНСТ), които де факто водят до реинституционализация поради липса на достъчно ефективна социална работа и подкрепа с децата, както и липса на кадрова политика за персонала, работещ в тях, включително с отделни случаи на насилие. Приемната грижа все още функционира по същество на проектен принцип. Това са само част от причините и обстоятелствата, поради които смятаме, че процесът на деинституционализация трябва да бъде продължен и преосмислен чрез продължаване на плана след 2021 г.
• Стартиране на работа по актуализиране на проекта на Закон за възпитателните мерки спрямо лицата, извършили като непълнолетни престъпления или административни нарушения, в Министерството на правосъдието
Разработването на Закона за възпитателните мерки е ангажимент на българската държава с над 10-годишна давност, който все още е далеч от изпълнението си. Той следва да замени близо 70- годишния Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който допуска настаняването на деца в интернати, които са изключително близки до затвор, в ситуации, в които детето има нужда от закрила и подкрепа. За 2020 г. са налице случаи, в които по този закон в интернати за изпращани деца, жертви на сексуална експлоатация, вместо да бъдат насочени към услуги за закрила.


• Взимане на всички необходими мерки за осигуряване на присъствено обучение в училищата през новата учебна година и осигуряване на максимален обхват и ефективен учебен процес във всички форми на обучение

В последните 2 години на пандемия от COVID-19 единствената постоянно проследявана и прилагана мярка, беше налагането на дистанционната форма на обучение за учениците при отворени заведения и барове и липса на каквото и да било спазване на мерките за възрастни, въпреки множеството данни за щетите, която тази форма нанася както на академичните постижения, така и на мотивацията и психичното здраве на децата. Необходимо е внимателно планиране, включително на информационни кампании и увеличаване на ваксинационното покритие на децата, учителите и непедагогическия персонал. Заедно с това да бъде преосмислена методологията на карантиниране при доказано болен, която да не доведе отново до карантиниране на цели класове, тъй като това практически ще доведе отново до онлайн обучение, като се карантинират само болните и доказаните с тест носители, другите да се тестват и да посещават. Необходимо е да се гарантира, че до прибягване към мярка на затваряне на училища се стига единствено в краен случай след затварянето на всички други места, на които се събират хора.


• Осигуряване на достъп до медицински грижи и ефективно включване на разселените деца бежанци от Украйна и трети страни в образователния процес

През 2022 г. броят на децата в България нарасна с 5% с идването на бежанци и търсещи закрила вследствие на войната в Украйна. Заедно с огромните усилия на доброволци и граждански организации месеци наред, положени са усилия от страна на Оперативната координационна група за осигуряване на базовите потребности на децата. Необходими са специални усилия за осигуряване на достъп до личен лекар в най-натоварените региони (Варна и Бургас). Заедно с това, от изключително значение сега е осигуряването на необходимите ваксини и включване в програми за лятна подготовка и адаптация за включване в учебния процес. Необходимо е и спешно изясняване и комуникиране на плана за настаняване на семействата, настанени в държавни бази след 31.08, тъй като от тяхното местоположение пряко зависи къде ще бъдат записани децата на училище и дали изобщо се предвижда държавна подкрепа за осигуряване на подслон.


• Гарантиране на прилагането на Координационния механизъм за работа с непридружени деца бежанци

Категорично трябва да се прекрати продължаващата практика на неправомерни задържания на деца в ареста, където са настанявани заедно с възрастни с криминални прояви при изключително лоши условия. И към момента Районната прокуратура – Русе е образувала преписка по сигнал на Национална мрежа за децата по повод случай на непридружено дете бежанец, настанено в русенския арест за повече от месец. За пореден път подчертаваме, че всички непридружени деца бежанци са първо и преди всичко деца и като такива имат нужда от закрила, подкрепа и семейство. Необходимо е да се направят обучения на служителите на МВР, Гранична полиция, ДАБ и АСП и да се проследява внимателно прилагането на новоприетия Координационен механизъм за взаимодействие между институциите и организациите при случаи на непридружени деца или разделени от семействата си деца чужденци, за да се избегнат случаите на лишаване на деца от сигурност, медицинска помощ, закрила и образование.


• Продължаване на активната комуникация с гражданските организации и подкрепа на работата на Съвета за развитие на гражданското общество

Вярваме, че в настоящата криза на правителството ще е нужен целият наличен ресурс, за да запази постигнатото и да не допусне кризите да се отразят тежко върху най-уязвимите членове на обществото – децата. За тази цел е необходимо да се запазят форматите на активна комуникация с гражданските организации (например в работните групи към Оперативната координационна група) и да продължи работата в Съвета за развитие на гражданското общество за определяне на приоритетите и програмите за финансиране на дейности на организации, насочени към деца и подкрепа на семействата.


Напомняме, че благосъстоянието на децата в България не е задача на едно правителство и една партия. За да бъде гарантирано то, е необходим поглед към бъдещето извън рамките на правомощията на настоящия кабинет. Необходимо е осигуряване на приемственост, надграждане на вече положените усилия по темите, по които те са започнати в активен диалог с всички въвлечени лица. Именно заради това разчитаме, че служебното правителство ще успее да направи необходимия преход към нови редовни правителство и парламент, които да надградят и развият политиките за децата и в подкрепа на семействата така, че България да стане по-добро място за раждане и отглеждане на деца.


Ние от Национална мрежа за децата оставаме на разположение като коректен и предвидим партньор в грижата и подкрепата за децата в този труден период.
Национална мрежа за децата (НМД) е обединение на над 110 граждански организации и съмишленици, работещи за и с деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и съблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.


Национална мрежа за децата

08.08.2022 г.

Categories
Становища и позиции

Становище на Алианса за ранно детско развитие – Наредба 26

СТАНОВИЩЕ НА АЛИАНС ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА No 26 ОТ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

Алиансът за ранно детско развитие (АРДР) е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

Организациите от Алианса за ранно детско развитие приветстват търсенето на решения за осигуряване на образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) за всички деца в ранна възраст и за повишаване на качеството на услугите за ОГРДВ. Детските ясли са ключова форма на ОГРДВ, насочена към децата в най-ранна възраст – възрастта, в която детският мозък се развива с най-бързи темпове и която поставя основата на здравето, ученето и качеството на целия живот на индивида. Услугите за ОГРДВ, в т.ч. яслите, могат да допринесат съществено за насърчаването на ранното детско развитие, но това може да се случи единствено ако те са качествени.

В тази връзка, от Алианса за ранно детско развитие приветстваме всички усилия да бъде повишено качеството на детските ясли в страната. Същевременно, бихме искали да изразим притеснение относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, който към момента е на обществено обсъждане. Наредба No 26 от 2008 г. е ключов документ, регламентиращ детските ясли и някои елементи от тяхното качество и считаме, че всякакви промени в нея, насочени към подобряване на качеството, следва да са в съответствие с цялостна визия за ролята и качеството на детските ясли в страната, както и с принципите на Европейската рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. В момента, в България тече процес по оформяне на национална рамка за качество, която се пилотира и в детските ясли. Това е ясна индикация, че яслите се разглеждат – както и трябва да бъде – като основно звено от системата за ОГРДВ в България. Необходимостта от реформа в яслената грижа не може да бъде посрещната през откъслечни промени в Наредба No 26, а следва да се случи в съответствие с:

– За да се повиши качеството на ОГРДВ, Европейската комсия дава препоръката за “добро интегриране на услугите” и “една обща визия”. От това следва и в България да се създаде интегриран и холистичен модел на управление на образователните, здравните и социалните услуги за деца и семейства във възрастта 0 – 7 г. – това

включва създаване на ваучерна система за услуги за ранно детско развитие (в повечето европейски държави се гарантира от раждането между 20 и 29 часа ОГРДВ1 на дете/семейство всяка седмица); регламентиране и насърчаване на домашно предоставените услуги за малки деца (във Франция най-много деца 0 – 3 години – 19% – се отглеждат в домашно предоставяни услуги, които се финансират от помощи, в Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Испания – голяма част от децата се отглеждат от детегледачи2), алтернативните и иновативни форми на образование и грижа в ранна възраст; подкрепа на семействата; диагностика на развитието и превенция още от раждането.

  • –  Ясна визия за ролята на яслите като част от системата за ОГРДВ в страната и изместване на фокуса от чисто здравните грижи към насърчаването на ранното детско развитие и ранното учене;
  • –  Национална рамка за качество на ОГРДВ, приложима както в детските градини, така и в яслените групи към тях и самостоятелните ясли, която ясно регламентира необходимата професионална квалификация на персонала;
  • –  Стандарти за ранно детско развитие, които очертават ключовите параметри при отглеждането, възпитанието, социализирането и обучаването на децата в яслена възраст. Припомняме, че приемането на такива стандарти е заложено в чл. 24, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, и вече 6 години след приемането на закона, те все още не са факт.
  • –  Съгласуваност и изпълнение на поетите ангажименти в раздел I на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в РБ (2021 – 2030)
  • –  Акцент върху работата с деца в неравностойно положение във всички нормативни документи, както и чрез изпълнение на Европейската гаранцията за детето Настояваме за организирането на обществена дискусия, с участието на всички ключови министерства, институции, заинтересовани страни, граждански организации и експерти и родители, за очертаване на ясна визия и пътна карта за реформа в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, и изразяваме готовност да допринасяме с нашата експертиза към тази дискусия. Всички нормативни промени в регламентацията на детските ясли и детските градини следва да се случват в съответствие с тази обща национална визия и след обсъждане със заинтересованите страни. Конкретни коментари Служители в детските ясли Цели на детската ясла С проекта на наредбата се добавя възможността освен медицинските сестри и акушерките (към момента 683 от общо 805 са на възраст над 51 години), в детските ясли да работят така също лекарски асистенти или фелдшери. С разширяване на обхвата на медицинските специалисти, които могат да работят в детските ясли, Наредбата засилва доминиращата политика за ролята на детските ясли като място за обгрижване на децата

1 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )

2 пак там

Стр. | 2

и посрещане на техните здравни нужди, но в същото време набляга изцяло на медицинският модел на грижа. Този подход е в противоречие на съвременните възгледи за холистично развитие на децата от момента на тяхното раждане, което включва физическо, когнитивно, езиково, социално, емоционално и психично развитие. Съвременните подходи за образованието и грижите в ранна възраст на децата 0-3 г. акцентират върху ранното учене и пълноценно развитие чрез цялостно стимулиране във всички области на развитие чрез създаване на подкрепяща и стимулираща среда, осъществяване на пълноценни и основани на доверие взаимовръзки между детето и възрастните и опознаването на средата чрез игра. Редица международни изследвания подчертават значението на ранното учене чрез игра.

Обхват на детските ясли

Увеличаването на обхвата на деца, посещаващи детски ясли, е една от целите, поставени на европейско равнище, но нищо в наредбата към момента не допринася за тази цел. За да бъде постигната тя са необходими информационни кампании сред родителите за ползите от тази услуга върху детското развитие, както и целенасочени кампании в уязвими общности, при които възможностите за пълноценно развитие в домашна среда са ограничени от финансова и инфраструктурна гледна точка (например в ромските квартали няма площадки за игра). Необходими са също така изследвания за предпочитанията на родителите към услугите за ОГРДВ и бариерите пред достъпа им до услуги.

Управление на детската ясла

Отчитаме острата необходимост от ефективното управление на детските ясли. В тази връзка е и спешната нужда от преминаване на детските ясли на пряко подчинение и управление към директора на детската ясла/градина, а не както е към момента – служителите в детските ясли са на пряко подчинение на кмета на местната община. Това създава предпоставки за невъзможност за влияние върху качеството на предоставяната услуга, върху избора на служители за назначаване/освобождаване, тъй като прекият контрол и подкрепа от страна към служителите в детските ясли ефективно няма от кого да бъде осъществен.

Квалификация на персонала в детските ясли

Добавянето на възможност за включване на лекарски асистенти и фелдшери към екипите на детските ясли едва ли ще адресира недостига на кадри в тях, който е резултат и от острия недостиг на кадри в здравната система, който излиза отвъд медицинските сестри и акушерките. По-същественият въпрос обаче е, доколко специалистите, работещи в детските ясли имат необходимите знания и компетентности да подкрепят и насърчават ранното детско развитие. Това важи както за лекарските асистенти и фелдшерите, така и за медицинските сестри и акушерките, включително и за учителите, които са дипломирани по „предучилищна педагогика“. В квалификационните курсове за придобиването на тези специалности, темата за ранното детско развитие не е засегната достатъчно задълбочено. Възможностите за следдипломна квалификация и продължаващо професионално развитие за медицинският персонал в яслите също са крайно ограничени, а предучилищните педагози в повечето случаи са обучени за работа с деца на възраст 3-7 г., и в много по-малка степен имат познания за работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 3

От проекта на наредбата личи, че има разбиране по този въпрос: вменява се задължение на директора да „осигурява необходимите условия за системно повишаване на квалификацията на лицата по чл. 9“, както и се регламентира възможност персоналът периодично да преминава следдипломно обучение в сферата на ранното детско развитие.

Изключително важен аспект, но не достатъчен, за да адресира нуждата от промяна в академичните програми за първоначална подготовка на специалистите, както и спрямо финансовата обезпеченост на обучителните дейности и програмите за квалификация.

В повечето държави от Европейския съюз в услугите за ОГРДВ за най-ранната детска възраст работят специалисти от сферата на ранното детско развитие. България е единствената държава в Европа, в която тази работа се извършва от медицински специалисти. В някои държави това са педагози, които са с подготовка именно в най-ранната възраст, а в други тази роля е поверена на специалисти ранно детско развитие, които не са педагози, а имат специален статут и отделна квалификация. В повечето европейски държави не се изисква висше образование за служителите в яслите, най-често средно-специално или да са преминали специален курс за работа с деца 0 – 3 години (времетраенето на курса е обикновено между 1 и 2 години). Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който Наредбата не адресира.

Програми за квалификация на специалисти ранно детско развитие

Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който проблемите в Наредбата не адресират. Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Освен общата квалификация по ранно детско развитие, за която става въпрос в §5 и §6 от проекта, биха могли да се добавят и областите на:

– психология на ранното детство,
– иновации в работата с деца в яслена възраст,
– създаване на подкрепяща среда за децата в яслена възраст,
– възпитание и взаимодействие с децата в ранна възраст,
– методика на обучението в яслена възраст,
– игрови подходи при обучението в яслата,
– социално-емоционална подкрепа на децата в яслена възраст,
– подкрепа на двигателното развитие в яслена възраст,
– подкрепа на езиково и говорното развитие на децата,
– подкрепа на когнитивното развитие на децата,
– подкрепа на холистичното развитие на децата в яслена възраст,
– и други, свързани с ефективната работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 4

Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Програми за работа с децата в ранна възраст

Тук бихме искали да подчертаем нашето несъгласие с представената от Министерство на образованието и науката идея да се адаптират учебните програми от детската градина за работа с деца в яслена възраст. Нашето мнение е, че програмите за работа с децата в яслена възраст трябва да си поставят различни цели от тези в детската градина, тъй като в предучилищната възраст (3 – 7 г.) основният фокус си остава – подготовката за училище. Програмите в яслена възраст е необходимо да поставят личността на детето в центъра на педагогическото взаимодействие като използват индивидуалния подход в работата много повече, отколкото груповия. Програмите за ранната възраст трябва да се съобразят с най-добрите европейски практики в тази област и да подпомагат цялостното и холистично развитие на децата в петте сфери – двигателно, социално, емоционално, езиково-говорно и когнитивно. Затова смятаме, че те трябва да бъдат създадени с различна философия от предучилищните програми, без да се цели създаване на единно-педагогическа система на двата етапа – яслен и детско-градински – като във възрастта преди прехода към детска градина биха могли да се заложат инициативи за по-лесното преминаване на децата от единия към другия тип учебно заведение. В две трети от всички европейски страни има образователни насоки в заведенията за най-малките деца.3

Възнаграждения

Нашите препоръки обхващат и създаването на политика за повишаване възнагражденията на персонала в детските ясли, както и уеднаквяване на възнагражденията на заетите в самостоятелните детски ясли с тези на заетите в обединените детски заведения.

Съотношение специалист – дете

Отвъд компетентностите на специалистите, важно е и съотношението специалист-дете. За да се предостави качествена грижа и възпитание на децата до 3 год. възраст е необходимо да се осигури стандарт за броя специалисти ранно детско развитие, които да работят целодневно с децата и да осигуряват индивидуален подход към всяко дете. На база на поредица от изследвания в препоръките на Eurochild и други организации относно най-ранната детска грижа се посочва, че оптималното съотношение е 3 или 4 деца на 1 възрастен. Тук е важно да се отбележи, че се назначава допълнителен персонал за със специални образователни потребности.4 Промените в наредбата по никакъв начин не променят големия брой деца, които се обслужват от персонала на детските ясли в момента.

Стандарти за приобщаващо образование и грижи за деца 0-3 г.

3 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )
4 пак там

Стр. | 5

Наредба 26 не съдържа стандарти за приобщаващото образование и грижи за деца 0-3 г. Приобщаващото образование е регламентирано в Закона за предучилищното и училищното образование и обхваща само децата от 4 годишна възраст. Правото на приобщаващо образование и грижи за деца до 3 години не е залегнало в нормативната уредба на страната.

Дейности и пространство в яслата

Приветстваме заложеното в §10 ограничение върху времето, които децата могат да прекарват пред електронни устройства. Според стандартите на СЗО, децата под 2 годишна възраст не бива да се излагат на никакво време пред екран, а за децата над 2 г. възраст времето пред екран следва да е силно ограничено.

Приветстваме и регламентът децата да прекарват на открито минимум по два часа на ден, освен при лоши метеорологични условия. Колкото до „влошено качество на атмосферния въздух“, считаме че е нужно да се посочат конкретни измерители/прагове, при които да се въвеждат ограничения. Влошеното качество на външния въздух дава отражение и на въздуха вътре в яслата и е добре да се помисли за начини, по които въздухът да се пречиства в такива случаи, например през употребата на пречистватели.

В § 11, т. 1 предлагаме да се добави „в детските ясли се създава подкрепяща среда с игри и играчки от естествени материали, които приоритетно развиват: сетивата на децата, подкрепят ги в двигателното, социалното, емоционалното, езиково-говорното и когнитивното развитие.“ Важно е да се ограничава достъпа до неподходящи пластмасови играчки, които могат да нанесат вреди върху детското здраве и развитие и имат съмнителен ефект върху детското развитие. Също така предлагаме в същата точка, след „образователни“ дейности, да се добавят и „развитийни дейности“.

Предлагаме и промяна в чл. 26, който регламентира пространството в яслите, в посока да се допуска създаването и на мултифункционални пространства, които да изпълняват предвидените в този член функции. Базите имат нужда от подобрение не само като поддръжка, но и като условия, които да създават благоприятна среда за многообразие, особено на деца от етнически малцинства.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ Асоциация Родители
Варненско дружество по детска ендокринология Детска градина „Детелина“ – Каварна
Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново Европейска ромска асоциация 2016
Клуб на нестопанските организации – Търговище Народно читалище “Романо дром-2002“

Стр. | 6

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм
Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“
Сдружение „Движение Предтечи”
Сдружение “Дете и пространство”
Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“ Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО Сдружение „Национална мрежа за децата“
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“
Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“
Сдружение „Шанс и закрила”
Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“ Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“ Социална фондация „Инди-Рома 97”
Фонд за превенция на престъпността – ИГА Фондация „Асоциация Анимус”
Фондация „Бъдеще”
Фондация “Дневникът на мама и татко” Фондация „За децата в риск по света“
Фондация „За майчино и детско здраве“ Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Здраве и социално развитие“ Фондация „Нашите недоносени деца“
Фондация „Карин дом“
Фондация „Конкордия България”
Фондация „Лале“
Фондация „М И М ФИЗИО”
Фондация „Тръст за социална алтернатива“ ЦМЕДТ „Амалипе“

Стр. | 7

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева

Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

За контакт:
Секретар на Алианс за ранно детско развитие: Фондация „За Нашите Деца“ Лице за контакт: Димитър Иванчев, Координатор проекти
тел. 0884 307 811, ел. адрес: d.ivanchev@detebg.org

Categories
Становища и позиции

Предложения на Алианс за ранно детско развитие във връзка със СТРАТЕГИЧЕСКАТА РАМКА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И УЧЕНЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2021 – 2030 г.)

Цели и групи мерки/дейности: 

 

Подцел 1.1. Разширяване на обхвата на децата от 0 до 7 години в образование и грижи в ранна детска възраст. Ефективна социализация.

 

Мярка: Въвеждане и развиване на интегрирани услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, които предлагат по-ефективен и балансиран подход между грижа и образование, както и достъпни услуги за всички семейства, които се нуждаят от тях

 

Предложения за дейности за периода 2021-22 г.:

  • Създаване на междуведомствена експертна работна група “Ранно детско развитие” към МОН с участието на международни експерти, експерти от НПО сектора, представители на общинската администрация, академичните среди, представители на МОН, МТСП, МЗ и други, с цел за разработване на визия и ясни процедури за интегриране на услугите за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) – детски ясли и детски градини – в единна система.

Аргументация: За изпълнението на тази мярка до края на стратегическия период, през първите 2 години – периода 2021-22 г. – е нужно да бъде проведено планиране и да се създаде обща визия между ангажираните институции за начина, по който ще се извърши този преход към интегрирано предоставяне. Необходим е широк диалог, поради което предлагаме създаването на работна група с участието на представители на всички ангажирани институции, УНИЦЕФ, Алианса за ранно детско развитие и професионалните асоциации. Образованието и грижите са неразривно свързани от самото раждане на детето. Международната класификация на ЮНЕСКО определя “ранното детско образование като „ниво 0”, т.е. базово ниво за образователните равнища. Възприемането на този цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.” (Доклад “Ранно детско развитие в България – предизвикателства и перспективи”, съставители: НМД и Фондация “Стъпка по стъпка”, 2015 г.)

  • Регламентиране на алтернативните форми на ОГРДВ, вкл. детски центрове, кооперативи, читалища, домашни грижи и други.

Аргументация: За улесняване на прехода и достъпа на повече деца и родители до качествени услуги за ОГРДВ, предлагаме да се регламентират алтернативните форми на образование и грижа, които съществуват и в момента, но са изцяло извън полезрението на системата, въпреки че в тях се предоставят услуги за ОГРДВ според дефиницията на ЕК за тях. Това ще разшири възможностите за осигуряване на качествено ОГРДВ особено за децата до 3 години, където България е на едно последните места в ЕС по включване на децата (НСИ дава обхват на децата в детски ясли към 31.12.2019 – 17.1%). Необходимо е при регламентирането да бъде поставен фокус върху качеството на предоставяните услуги, както и върху домашното предоставяне на услуги. В повечето европейски страни, наред с услуги, базирани в центрове, детски ясли и градини, се предлагат и регламентирани услуги за ОГРДВ в домашни условия. Обикновено това са детски центрове, кооперативи или детегледачи, които осигуряват грижи срещу заплащане в дома си за до 6 деца, но е необходимо те да притежават нужните умения и компетентности, да подлежат на контрол на качеството от страна на отговорните институции, и да имат възможност трудовото им правоотношение да е регламентирано. Повечето европейски държави гарантират между 20 и 29 ОГРДВ часа седмично.

Мярка: Прилагане на ефективен модел за успешна адаптация и плавен преход на детето от семейната среда към детската градина, включително чрез инвестиции в подкрепяща, приемна, безопасна, мултикултурна, интерактивна среда съвместно със семейството, което да подкрепи детето в периода на преход.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Анализ на потребностите от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в областта на подкрепата на семействата.
  • Разработване на пакет от информационни дейности за прехода на детето, насочени към учителите и родителите – информационни материали, кратки обучения, представяния и др., които могат да бъдат разпространявани чрез здравните услуги, детските ясли и при постъпване в детска ясла/градина.

Аргументация: Преходът от дома към детската градина е процес, който трябва да се подкрепи както от родителите, така и от служителите в учебните заведения. Семействата и учителите, които не говорят добре български език е редно да получат подкрепа, за да направят процеса по адаптация плавен и приятен. 

  • Разработване на национална програма за създаване на центрове за ранно детско развитие в цялата страна, с услуги в подкрепа на родителите и техните деца.  

Аргументация:  За реализирането на тази цел биха могли да се ползва ресурса на общински пространства (напр. читалища). Идеята е да се организират специални кътове/пространства/ателиета/центрове за ранно детско развитие към читалищата, с цел информиране и  подкрепа на децата и техните родители в ранна възраст от всякакъв тип и характер – здравни, социални, образователни и други услуги – както платени, така и безплатни. 

Мярка: Разширяване на общата и допълнителната подкрепа за децата в детските градини и групите за предучилищно образование в училище.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Увеличиване броя на часовете, в които един специалист (логопед, психолог и други) работи с едно дете 
  • Осигуряване на пълен обхват на скрининг на 3 – 3,6 годишните и информацията от скрининга да се анализира и на база доказателствата да се разработват политики за подкрепа и превенция.
  • Разработване на скрининг инструменти за други възрастови групи (за всяка година от 0 – 7 г.).

 

Мярка: Създаване на условия за реално приобщаване на деца със специални потребности чрез подкрепа на екипа, родителите и самите деца в групата.

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Координация и регуляност в работата на специалистите в детското заведение  (психолог, логопед и други) с всички учители, които работят с дете със СОП – напр. провеждане на специални срещи, в които специалистите да предоставят стратегии за подкрепа децата със СОП в рамките на групата.
  • Създаване на програми за деца, педагогически специалисти и родители за толерантност и приемане на различията.
  • Създаване на наръчник с добри практики, които да насърчат учители, работещи с деца със СОП, да прилагат приобщаващи и иновативни образователни практики в групата.
  • При необходимост от назначаване на помощник на учителя, финансирането му да е независимо от бюджета на детската градина.
  • Осигуряване на достатъчно на брой социални асистенти за всички деца, които имат нужда.

 

Мярка: Работа с общността чрез здравни и образователни медиатори за подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ.

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Реализиране на пилотен проект, който има за цел да представи добри практики за работа с общността чрез здравни и образователни медиатори, с цел подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ  (например: чрез използване на общинските читалища като центрове за обучения и взаимопомощ на родители).
  • Създаване на програма за повишаване компетентността на образователните и здравните медиатори.

 

Мярка: Задълбочаване на партньорството между родителите и институциите, предоставящи услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Създаване на програми за насърчаване на детските ясли и градини за родителско участие и повишаване на ролята на родителите в живота на учебните заведения.

Аргументация: Използване на капацитета на родители и разширеното семейство, които могат да допринесат за по-добро партньорство. Например, програми за присъствие на родителите в учебния процес, в планирането на развитието на образователните заведения и т.н.

  • Въвеждане и апробиране на модели и добри практики за ранно учене в домашна среда, включително и международни.

 

Подцел 1.2. Осигуряване на качествено образование и грижи за всяко дете в ранна възраст  

 

Мярка: Подобряване на условията за отглеждане, възпитание, обучение и социализиране на децата в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли чрез:  

  • Подмярка: утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и създаване на условия за тяхното прилагане и в самостоятелните детски ясли и създаване на условия за тяхното прилагане;  

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Разработване и приемане на стандарти за ранно детско развитие, в съответствие с изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование.
  • Приемане на законови промени, с които стандартите за ранно детско развитие да бъдат приложими и в самостоятелните детски ясли.

 

  • Подмярка: прилагане на програми за ранно учене, съобразени с възрастовите особености на децата от 0 до 3 години. 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Създаване и пилотиране на програма за обучение на специалисти (педагогически и неподагогически) във висши училища и центрове за подготовка на кадри за работа с деца и родители в ранна детска възраст.

Аргументация: Необходимостта от обучение на специалисти по ранно детско развитие за работа със семейства и деца от 0 до 3 години е огромна, тъй като в момента не функционира нито една цялостна квалификация по ранно детско развитие в нито едно учебно заведение в България. Отделни кратки обучения се предлагат от НПО. В отделни ВУЗ-ове има отделни предмети, които са свързани с ранното детско развитие, но това в никакъв случай не е достатъчно за подготовката на качествени кадри. Затова предлагаме да се реализира проект за съвместна работа на университетски преподаватели с международни експерти в областта на ранното детско развитие за пилотиране на академична програма в български ВУЗ-ове и центрове за подготовка на кадри за подготовка на специалисти в областта на ранното детско развитие (за степен – бакалавър, магистър – специалисти и неспециалисти, както и СДК за хора без висше образоавние). Като част от пилотната програма предалагме да се предвидят и майсторски класове за настоящи преподаватели и обучители в областта на ранното детско развитие, с цел да се актуализират съществуващите академичните планове на висшите училища и организации, предлагащи такива обучения. 

  • Създаване на програми за стажанти и практиканти към яслите и яслените групи в детските градини. 

 

    • Подцел: Създаване на предпоставки за прилагане на индивидуален подход към детето чрез:  
  • Подмярка: промяна в нормативната уредба с цел намаляване броя на децата в групите в детските градини;  
  • Подмярка: промяна на нормативната уредба с цел увеличаване броя на педагогическите специалисти в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Намаляване броя на децата и увеличаване броя на педагозите във всяка група, с цел подобряване на съотношението дете-възрастен 

Аргументация: Предлагаме съотношението дете-възрастен във всеки момент от деня да бъде: за възрастта 0 – 3 години (на всеки 4 деца х 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал), за възрастта 3 – 7 години (на всеки 7-10 деца x 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал). Подобни са и стандартите и показателите според доклада Key data on early childhood education and care в добре работещите системи за ОГРДВ. В краткосрочен план, за да се увеличи пространството за игра/работа на децата, биха могли да се преустроят спалните помещения като едничните легла да се поставят едно над друго или да се поръчат двойни или тройни такива. Това ще осигури много повече физическо пространство за игра и работа на децата. 


  • Мярка: Повишаване капацитета на професионалистите за изпълнение на политиките в областта на ранното детско развитие с фокус върху компетентностния подход и насърчаване на образователните иновации;  

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Създаване на национална програма за пилотиране на програми за  квалификация и обмен на опит в областта на ранното детско развитие за персонала в детските градини и ясли. 

Аргументация: Предлагаме разработването на проект, който да позволи на българските обучителни организации да обменят опит и добри практики с утвърдени обучителни организации от чужбина. От проекта би могло да се следва и създаване на международен менторски екип “Ранно детско развитие”, който да оказва методическа подкрепа и проследяване в първата или повече години от работата на създадените обучителни програми. Към проекта предлагаме да се предвиди и обучение на обучители от международни екперти.

  • Поетапно въвеждане на задължителна квалификация по ранно детско развитие за всички служители, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години (педагогически, непедагогически, медицински сестри, детегледачки  и други) 
  • Задължително участие в програми за продължаващо професионално развитие (ППР) на служителите, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години. 

Аргументация: Определяме като изключително важна част обучението на специалистите, които работят с децата във възрастта 0 – 7 години. Одобрените обучения по РДР предлагаме да бъдат включени в информационния регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (който предлагаме да се преименува на Информационен регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите, непедагогическите специалисти и специалисти, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години). “…пет образователни системи направиха ППР задължително за всички служители в ОГРДВ (Люксембург, Румъния, Словения, Обединеното кралство (Шотландия) и Сърбия).”


  • Засилване на фокуса върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;  

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Промяна на държавния образователен стандарт за предучилищно образование, с цел фокус върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;  

Аргументация: За постигането на тези цели предлагаме създаване на пилотен проект с международно участие, който цялостно да преразгледа и промени държавните образователни стандарти, учебните планове и програми за деца до 7 години. Предлагаме в стандарта да залегне в по-голяма степен саморефлексия на учителите, отколкото параметрите за външен контрол, за да се измести фокуса на контролните органи от документацията към качеството на обучението, възпитанието и подкрепата, която се дава на децата. В международни доклади се препоръчва да не се залагат критерии по възраст, а да се дадат общи насоки, които следват основните сфери на развитие и компетентности на децата – двигателно, езиково и говорно, когинтивино, социално и емоционално развитие. 

  • Въвеждане на супервизията като метод за подкрепа на педагогическия и непедагогическия състав на образователните институции в ранна детска възраст. 


  • Мярка: Създаване на нормативни условия за функциониране на иновативни детски градини;  

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Създаване на процедура по кандидатстване, одобрение и последваща оценка на иновативни детски градини – предлагаме да бъде организирано подобно на иновативните училища.
  • Значителна промяна на начина на водене, смисъла и целите на задължителната документация с акцент върху децентрализация и активно участие на всички заинтересовани страни.
  • Създаване на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в детските градини и ясли.
  • Създаване на специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.


  • Мярка: Изграждане на единно разбиране между заинтересованите страни за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст;  

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Специални усилия за изработване и прилагане на политики за ранно детско развитие, които да са част от областните и общинските планове, като могат да бъдат съгласувани на национално ниво.


  • Мярка: Разработване и прилагане на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранната възраст, съдържаща показатели за осигуряване на качеството, позволяващи периодичен мониторинг и анализ;  

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Приоритетно обединяване на усилията на педагогически експерти на местно, национално и международно ниво, граждански оганизации, академични среди, родители, за разработване на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна възраст. Трябва да се вземат предвид и принципите, заложени в Европейската гаранция за детето. 


  • Мярка: Модернизиране на материалната база, оборудването и дидактическите средства в детските градини и в детските ясли, вкл. осигуряване на материали за развитие на мисленето и въображението на децата, с цел изграждане на стимулираща и подкрепяща развитието на всяко дете образователна среда;  

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Предоставяне на административна свобода и ресурсна обезпеченост, за да могат учителските екипи, заедно с родителите и общността по места, да създават и поддържат развиваща образователна среда – както вътрешна, така и външна. 

Аргументация: За да се улеснят детските заведения предлагаме да се създадат различни модели (които биха могли да се апробират) на подкрепяща образователна среда, която е съобразена с нуждите на децата в съответната възраст, както и на държавния образователен стандарт. За целта биха могли да се вземат примери от най-добрите български и международни практики – Сугестопедагогика, Монтесори педагогика, Валдорф педагогика, Подходът – Реджио Емилия, Стъпка по стъпка, Анджи Плей и други. За целта е важно да се даде възможност за създаване на иновативни детски градини и ясли, за да се гарантира цялостното приложение на всеки педагогически метод. 

С цел холистичното развитие на децата предлагаме създаване и прилагане на  политики за насърчаване ученето, работата/играта както вътре, така и навън – в планината, в дворете и терасите на детските градини. В тази връзка е важно да се работи с родителите и учителите за преодоляване на нагласите, че студеното и мокро време би богло да доведе до здравословни проблеми. 

  • Мярка: Осигуряване за безвъзмездно ползване на познавателни книжки за децата, за които предучилищното образование е задължително.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Осигуряване на възможност на педагогическите специалисти да използват финансовите средства, които държавата осигурява за книжки и учебници, да бъдат пренасочи към закупуване на мултисензорни, дидактични, естествени материали, които отговарят на ДОС, според нуждите и интересите на децата в групата.

Аргументация: Предлагаме осигурените държавни средства за познавателните книжки учителите да могат да използват за закупуване на мултисензорни дидактични и образователни материали, съобразени с ДОС. Считаме, че така ще се отговори в по-голяма степен на необходимостта на децата да учат чрез преживяване, през сетивен опит и чрез движение, а не да прекарват по-голямата част от учебното време – в статично положение, седнали на стол, с работна тетрадка. Допълнителна пречка за много от тях е, че във възрастта до 7 години все още доминира образно-нагледното учене, сетивното учене чрез движение и все още не е добре развита способността за учене на чин/маса. За да се гарантира, че децата покриват ДОС, мултисензорните матирали биха могли да минават одобрение от експертна работна група. 

 

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за разработването ивъвеждането на политики за ранно детско развитие и в частност  за ОГРДВ, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители. 



16 септември 2021 г., София 



Categories
Становища и позиции

Създаване на Алианса

Създаване на Алианса

28/03/2020

На 16 октомври 2018 г. в  София повече от 40 неправителствени организации, заедно с Национална мрежа за децата, образователни институции и физически лица, учредиха Алианс за ранно детско развитие – неформално обединение, което има за цел да мобилизира усилията на своите членове и партньори за осигуряване на пълноценна среда за развитие на потенциала на всяко дете в ранна възраст. Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Световната здравна организация са партньори на Алианса.

Организациите: Фондация „За Нашите Деца“, Сдружение „Дете и пространство“ и Сдружение „Клуб на нестопанските организации“- Търговище, бяха избрани да поемат функциите на Координационно звено, които, заедно с всички участващи в Алианса, ще работят за утвърждаването на ранното детско развитие като основен политически и обществен приоритет, за да постигнем своята мисия за най-добро начало в живота на всяко дете в България.

Ранните години от живота – от раждането до прехода към училище, имат голямо значение за  психическото и физическото здраве, поведението, ученето през целия живот и цялостното благополучие на човека. Нарасналото разбиране в световен мащаб за значимостта на този период за изграждането на личността и нейната социална и икономическа реализация, постепенно поставиха инвестициите в ранните години във фокуса на публичните политики в много страни. През последните години тези въпроси намериха отражение и в обществените дискусии в България, свързани с грижите за малките деца и техните семейства.

Алиансът ще се фокусира също върху укрепване на националните системи в областта на здравеопазването, социалната закрила и образованието за насърчаване на ранното детско развитие. Той ще реализира дейности по разпространение на опит и знания сред професионалисти и родители, застъпничество за политики, които осигуряват пълноправни възможности за развитие, както и за създаване на подкрепяща обществена среда и нагласи към правата и благосъстоянието на най-малките членове на обществото ни.