Categories
Становища и позиции

Становище на Алианса за ранно детско развитие – Наредба 26

СТАНОВИЩЕ НА АЛИАНС ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА No 26 ОТ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

Алиансът за ранно детско развитие (АРДР) е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

Организациите от Алианса за ранно детско развитие приветстват търсенето на решения за осигуряване на образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) за всички деца в ранна възраст и за повишаване на качеството на услугите за ОГРДВ. Детските ясли са ключова форма на ОГРДВ, насочена към децата в най-ранна възраст – възрастта, в която детският мозък се развива с най-бързи темпове и която поставя основата на здравето, ученето и качеството на целия живот на индивида. Услугите за ОГРДВ, в т.ч. яслите, могат да допринесат съществено за насърчаването на ранното детско развитие, но това може да се случи единствено ако те са качествени.

В тази връзка, от Алианса за ранно детско развитие приветстваме всички усилия да бъде повишено качеството на детските ясли в страната. Същевременно, бихме искали да изразим притеснение относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, който към момента е на обществено обсъждане. Наредба No 26 от 2008 г. е ключов документ, регламентиращ детските ясли и някои елементи от тяхното качество и считаме, че всякакви промени в нея, насочени към подобряване на качеството, следва да са в съответствие с цялостна визия за ролята и качеството на детските ясли в страната, както и с принципите на Европейската рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. В момента, в България тече процес по оформяне на национална рамка за качество, която се пилотира и в детските ясли. Това е ясна индикация, че яслите се разглеждат – както и трябва да бъде – като основно звено от системата за ОГРДВ в България. Необходимостта от реформа в яслената грижа не може да бъде посрещната през откъслечни промени в Наредба No 26, а следва да се случи в съответствие с:

– За да се повиши качеството на ОГРДВ, Европейската комсия дава препоръката за “добро интегриране на услугите” и “една обща визия”. От това следва и в България да се създаде интегриран и холистичен модел на управление на образователните, здравните и социалните услуги за деца и семейства във възрастта 0 – 7 г. – това

включва създаване на ваучерна система за услуги за ранно детско развитие (в повечето европейски държави се гарантира от раждането между 20 и 29 часа ОГРДВ1 на дете/семейство всяка седмица); регламентиране и насърчаване на домашно предоставените услуги за малки деца (във Франция най-много деца 0 – 3 години – 19% – се отглеждат в домашно предоставяни услуги, които се финансират от помощи, в Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Испания – голяма част от децата се отглеждат от детегледачи2), алтернативните и иновативни форми на образование и грижа в ранна възраст; подкрепа на семействата; диагностика на развитието и превенция още от раждането.

  • –  Ясна визия за ролята на яслите като част от системата за ОГРДВ в страната и изместване на фокуса от чисто здравните грижи към насърчаването на ранното детско развитие и ранното учене;
  • –  Национална рамка за качество на ОГРДВ, приложима както в детските градини, така и в яслените групи към тях и самостоятелните ясли, която ясно регламентира необходимата професионална квалификация на персонала;
  • –  Стандарти за ранно детско развитие, които очертават ключовите параметри при отглеждането, възпитанието, социализирането и обучаването на децата в яслена възраст. Припомняме, че приемането на такива стандарти е заложено в чл. 24, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, и вече 6 години след приемането на закона, те все още не са факт.
  • –  Съгласуваност и изпълнение на поетите ангажименти в раздел I на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в РБ (2021 – 2030)
  • –  Акцент върху работата с деца в неравностойно положение във всички нормативни документи, както и чрез изпълнение на Европейската гаранцията за детето Настояваме за организирането на обществена дискусия, с участието на всички ключови министерства, институции, заинтересовани страни, граждански организации и експерти и родители, за очертаване на ясна визия и пътна карта за реформа в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, и изразяваме готовност да допринасяме с нашата експертиза към тази дискусия. Всички нормативни промени в регламентацията на детските ясли и детските градини следва да се случват в съответствие с тази обща национална визия и след обсъждане със заинтересованите страни. Конкретни коментари Служители в детските ясли Цели на детската ясла С проекта на наредбата се добавя възможността освен медицинските сестри и акушерките (към момента 683 от общо 805 са на възраст над 51 години), в детските ясли да работят така също лекарски асистенти или фелдшери. С разширяване на обхвата на медицинските специалисти, които могат да работят в детските ясли, Наредбата засилва доминиращата политика за ролята на детските ясли като място за обгрижване на децата

1 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )

2 пак там

Стр. | 2

и посрещане на техните здравни нужди, но в същото време набляга изцяло на медицинският модел на грижа. Този подход е в противоречие на съвременните възгледи за холистично развитие на децата от момента на тяхното раждане, което включва физическо, когнитивно, езиково, социално, емоционално и психично развитие. Съвременните подходи за образованието и грижите в ранна възраст на децата 0-3 г. акцентират върху ранното учене и пълноценно развитие чрез цялостно стимулиране във всички области на развитие чрез създаване на подкрепяща и стимулираща среда, осъществяване на пълноценни и основани на доверие взаимовръзки между детето и възрастните и опознаването на средата чрез игра. Редица международни изследвания подчертават значението на ранното учене чрез игра.

Обхват на детските ясли

Увеличаването на обхвата на деца, посещаващи детски ясли, е една от целите, поставени на европейско равнище, но нищо в наредбата към момента не допринася за тази цел. За да бъде постигната тя са необходими информационни кампании сред родителите за ползите от тази услуга върху детското развитие, както и целенасочени кампании в уязвими общности, при които възможностите за пълноценно развитие в домашна среда са ограничени от финансова и инфраструктурна гледна точка (например в ромските квартали няма площадки за игра). Необходими са също така изследвания за предпочитанията на родителите към услугите за ОГРДВ и бариерите пред достъпа им до услуги.

Управление на детската ясла

Отчитаме острата необходимост от ефективното управление на детските ясли. В тази връзка е и спешната нужда от преминаване на детските ясли на пряко подчинение и управление към директора на детската ясла/градина, а не както е към момента – служителите в детските ясли са на пряко подчинение на кмета на местната община. Това създава предпоставки за невъзможност за влияние върху качеството на предоставяната услуга, върху избора на служители за назначаване/освобождаване, тъй като прекият контрол и подкрепа от страна към служителите в детските ясли ефективно няма от кого да бъде осъществен.

Квалификация на персонала в детските ясли

Добавянето на възможност за включване на лекарски асистенти и фелдшери към екипите на детските ясли едва ли ще адресира недостига на кадри в тях, който е резултат и от острия недостиг на кадри в здравната система, който излиза отвъд медицинските сестри и акушерките. По-същественият въпрос обаче е, доколко специалистите, работещи в детските ясли имат необходимите знания и компетентности да подкрепят и насърчават ранното детско развитие. Това важи както за лекарските асистенти и фелдшерите, така и за медицинските сестри и акушерките, включително и за учителите, които са дипломирани по „предучилищна педагогика“. В квалификационните курсове за придобиването на тези специалности, темата за ранното детско развитие не е засегната достатъчно задълбочено. Възможностите за следдипломна квалификация и продължаващо професионално развитие за медицинският персонал в яслите също са крайно ограничени, а предучилищните педагози в повечето случаи са обучени за работа с деца на възраст 3-7 г., и в много по-малка степен имат познания за работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 3

От проекта на наредбата личи, че има разбиране по този въпрос: вменява се задължение на директора да „осигурява необходимите условия за системно повишаване на квалификацията на лицата по чл. 9“, както и се регламентира възможност персоналът периодично да преминава следдипломно обучение в сферата на ранното детско развитие.

Изключително важен аспект, но не достатъчен, за да адресира нуждата от промяна в академичните програми за първоначална подготовка на специалистите, както и спрямо финансовата обезпеченост на обучителните дейности и програмите за квалификация.

В повечето държави от Европейския съюз в услугите за ОГРДВ за най-ранната детска възраст работят специалисти от сферата на ранното детско развитие. България е единствената държава в Европа, в която тази работа се извършва от медицински специалисти. В някои държави това са педагози, които са с подготовка именно в най-ранната възраст, а в други тази роля е поверена на специалисти ранно детско развитие, които не са педагози, а имат специален статут и отделна квалификация. В повечето европейски държави не се изисква висше образование за служителите в яслите, най-често средно-специално или да са преминали специален курс за работа с деца 0 – 3 години (времетраенето на курса е обикновено между 1 и 2 години). Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който Наредбата не адресира.

Програми за квалификация на специалисти ранно детско развитие

Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който проблемите в Наредбата не адресират. Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Освен общата квалификация по ранно детско развитие, за която става въпрос в §5 и §6 от проекта, биха могли да се добавят и областите на:

– психология на ранното детство,
– иновации в работата с деца в яслена възраст,
– създаване на подкрепяща среда за децата в яслена възраст,
– възпитание и взаимодействие с децата в ранна възраст,
– методика на обучението в яслена възраст,
– игрови подходи при обучението в яслата,
– социално-емоционална подкрепа на децата в яслена възраст,
– подкрепа на двигателното развитие в яслена възраст,
– подкрепа на езиково и говорното развитие на децата,
– подкрепа на когнитивното развитие на децата,
– подкрепа на холистичното развитие на децата в яслена възраст,
– и други, свързани с ефективната работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 4

Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Програми за работа с децата в ранна възраст

Тук бихме искали да подчертаем нашето несъгласие с представената от Министерство на образованието и науката идея да се адаптират учебните програми от детската градина за работа с деца в яслена възраст. Нашето мнение е, че програмите за работа с децата в яслена възраст трябва да си поставят различни цели от тези в детската градина, тъй като в предучилищната възраст (3 – 7 г.) основният фокус си остава – подготовката за училище. Програмите в яслена възраст е необходимо да поставят личността на детето в центъра на педагогическото взаимодействие като използват индивидуалния подход в работата много повече, отколкото груповия. Програмите за ранната възраст трябва да се съобразят с най-добрите европейски практики в тази област и да подпомагат цялостното и холистично развитие на децата в петте сфери – двигателно, социално, емоционално, езиково-говорно и когнитивно. Затова смятаме, че те трябва да бъдат създадени с различна философия от предучилищните програми, без да се цели създаване на единно-педагогическа система на двата етапа – яслен и детско-градински – като във възрастта преди прехода към детска градина биха могли да се заложат инициативи за по-лесното преминаване на децата от единия към другия тип учебно заведение. В две трети от всички европейски страни има образователни насоки в заведенията за най-малките деца.3

Възнаграждения

Нашите препоръки обхващат и създаването на политика за повишаване възнагражденията на персонала в детските ясли, както и уеднаквяване на възнагражденията на заетите в самостоятелните детски ясли с тези на заетите в обединените детски заведения.

Съотношение специалист – дете

Отвъд компетентностите на специалистите, важно е и съотношението специалист-дете. За да се предостави качествена грижа и възпитание на децата до 3 год. възраст е необходимо да се осигури стандарт за броя специалисти ранно детско развитие, които да работят целодневно с децата и да осигуряват индивидуален подход към всяко дете. На база на поредица от изследвания в препоръките на Eurochild и други организации относно най-ранната детска грижа се посочва, че оптималното съотношение е 3 или 4 деца на 1 възрастен. Тук е важно да се отбележи, че се назначава допълнителен персонал за със специални образователни потребности.4 Промените в наредбата по никакъв начин не променят големия брой деца, които се обслужват от персонала на детските ясли в момента.

Стандарти за приобщаващо образование и грижи за деца 0-3 г.

3 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )
4 пак там

Стр. | 5

Наредба 26 не съдържа стандарти за приобщаващото образование и грижи за деца 0-3 г. Приобщаващото образование е регламентирано в Закона за предучилищното и училищното образование и обхваща само децата от 4 годишна възраст. Правото на приобщаващо образование и грижи за деца до 3 години не е залегнало в нормативната уредба на страната.

Дейности и пространство в яслата

Приветстваме заложеното в §10 ограничение върху времето, които децата могат да прекарват пред електронни устройства. Според стандартите на СЗО, децата под 2 годишна възраст не бива да се излагат на никакво време пред екран, а за децата над 2 г. възраст времето пред екран следва да е силно ограничено.

Приветстваме и регламентът децата да прекарват на открито минимум по два часа на ден, освен при лоши метеорологични условия. Колкото до „влошено качество на атмосферния въздух“, считаме че е нужно да се посочат конкретни измерители/прагове, при които да се въвеждат ограничения. Влошеното качество на външния въздух дава отражение и на въздуха вътре в яслата и е добре да се помисли за начини, по които въздухът да се пречиства в такива случаи, например през употребата на пречистватели.

В § 11, т. 1 предлагаме да се добави „в детските ясли се създава подкрепяща среда с игри и играчки от естествени материали, които приоритетно развиват: сетивата на децата, подкрепят ги в двигателното, социалното, емоционалното, езиково-говорното и когнитивното развитие.“ Важно е да се ограничава достъпа до неподходящи пластмасови играчки, които могат да нанесат вреди върху детското здраве и развитие и имат съмнителен ефект върху детското развитие. Също така предлагаме в същата точка, след „образователни“ дейности, да се добавят и „развитийни дейности“.

Предлагаме и промяна в чл. 26, който регламентира пространството в яслите, в посока да се допуска създаването и на мултифункционални пространства, които да изпълняват предвидените в този член функции. Базите имат нужда от подобрение не само като поддръжка, но и като условия, които да създават благоприятна среда за многообразие, особено на деца от етнически малцинства.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ Асоциация Родители
Варненско дружество по детска ендокринология Детска градина „Детелина“ – Каварна
Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново Европейска ромска асоциация 2016
Клуб на нестопанските организации – Търговище Народно читалище “Романо дром-2002“

Стр. | 6

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм
Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“
Сдружение „Движение Предтечи”
Сдружение “Дете и пространство”
Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“ Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО Сдружение „Национална мрежа за децата“
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“
Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“
Сдружение „Шанс и закрила”
Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“ Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“ Социална фондация „Инди-Рома 97”
Фонд за превенция на престъпността – ИГА Фондация „Асоциация Анимус”
Фондация „Бъдеще”
Фондация “Дневникът на мама и татко” Фондация „За децата в риск по света“
Фондация „За майчино и детско здраве“ Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Здраве и социално развитие“ Фондация „Нашите недоносени деца“
Фондация „Карин дом“
Фондация „Конкордия България”
Фондация „Лале“
Фондация „М И М ФИЗИО”
Фондация „Тръст за социална алтернатива“ ЦМЕДТ „Амалипе“

Стр. | 7

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева

Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

За контакт:
Секретар на Алианс за ранно детско развитие: Фондация „За Нашите Деца“ Лице за контакт: Димитър Иванчев, Координатор проекти
тел. 0884 307 811, ел. адрес: d.ivanchev@detebg.org

Categories
Новини

Кръгла маса „Отзивчивите грижи за най-малките и подкрепата на държавата“

На 10 май 2022 г. от 09:30 часа в хотел „РАМАДА“ гр. София ще се проведе национална кръгла маса на тема „Отзивчивите грижи за най-малките и подкрепата на държавата“.

През годините гражданския сектор натрупа практически опит в развитието на уменията на родители да се грижат отговорно и пълноценно за бебетата и децата си и показа успешни пилотни практики. Услугите за отзивчива грижа от 0 до 3 години, подкрепяни от донорски организации не могат да обхванат всички целеви групи, нуждаещи се от подкрепа. Ето защо е важно акумулираният опит да бъде трансформиран в устойчиви публични политики, които да защитават общия интерес с подкрепа на държавата. 

Събитието се провежда с подкрепата на Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика. На него ще бъдат разгледани изводите от изследователския доклад, който обосновава необходимостта от социална услуга за развитие на родителския капацитет и на уменията за полагане на отзивчиви грижи в семейна среда. Ще бъде представен и работен вариант на елементи от програма за отзивчиви грижи за деца от 0 до 3 години, включително сред най-уязвимите общности. 

Кръглата маса се осъществява в рамките на национална застъпническа кампания по проект „Ранно учене и развитие“. Проект „Ранно учене и развитие“ е част от проект за подобряването на майчиното и детско здраве „С грижа от 0 до 3“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, „Отворено общество“ и „Портикус“. Основният идентифициран проблем е свързан с липсата на адекватни и достъпни услуги, предоставящи благоприятна среда за подпомагане на отговорното родителство и подобряване качеството на грижа за деца 0-3 г.. Водеща организация по проекта е Сдружение с нестопанска цел „ЛАРГО“ гр. Кюстендил, а партньори са Фондация „Фонд ИГА“ гр. Пазарджик и Фондация „Бъдеще“ гр. Ракитово. 

За повече информация вижте приложената програма на събитието или се свържете с Люба Батембергска на 0898 639704 или l_batembergska@yahoo.com

Програма:

09:30 – 10:00Регистрация и кафе
10:00 – 10:40Откриване.
10:40 – 11:10 Проект „Ранно учене“ – необходимостта от социални услуги към децата и семействата от 0 до 3.
Сашо Ковачев, Сдружение Ларго, ръководител на проекта

Резултати от изследователски доклад по проекта
Юлиана Наскова, координатор 
11:10 – 11:30Кафе-пауза
11:30 – 12:00  Представяне на елементи от програма за отзивчива ранна грижа. Възможностите за услуги от 0 до 3 през Закона за социалните услуги 
12:00 – 13:00Обсъждане и препоръки на участниците към програмата
13:00 – 13:30Представяне на препоръките от участниците и на писмо за подкрепа.

Закриване на срещата
13:30 – 14:30Обяд 
Инициативата е част от  проект „Ранно учене и развитие“ за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност  „С грижа от 0 до 3“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на фондации „Тръст за социална  алтернатива“, „Отворено общество“ и „Портикус“. Изявленията и мненията, изразени на форума, принадлежат единствено на организаторите и гостите на събитието и не отразяват непременно вижданията на Фонадция “Тръст за социална алтернатива“ или нейните партньори.
Categories
Публикации

Терапията за кърмачета с аутизъм може да намали вероятността диагнозата да продължи в по-късна възраст

Лекари доказаха за първи път, че нова терапия, насочена към бебета, може да намали аутистичното поведение и вероятността децата да бъдат диагностицирани с аутизъм преди да достигнат училищна възраст.

Резултатите показват, че намесата през първата година от живота, когато може да се подозира аутизъм, но не със 100-процентова сигурност, може да засили социалното развитие на децата с аутизъм, с дългосрочни благоприятни ефекти върху живота им.

„Това е първото световно доказателство, че превантивната интервенция може да намали признаците на аутизма и вероятността от по-късна диагноза“, казва проф. Джонатан Грийн от Университета в Манчестър.

„Смятаме, че това е забележително откритие, тъй като предполага, че намесата в ранен етап на развитието може да има значителен ефект. Това може да промени начина, по който се предоставя подкрепа на голям брой деца по целия свят.“

Международният изследователски екип, ръководен от проф. Андрю Уайтхаус от Университета на Западна Австралия в Пърт, наблюдава 104 бебета на възраст от 9 месеца до 14 месеца, които са привлекли вниманието на здравните служби в общността, след като са показали ранни признаци на аутизъм. Бебетата са разделени на две групи, като едната е получавала рутинни грижи, а другата- 10 сесии от терапията в продължение на пет месеца. Всичките случаи са преразглеждани на за признаци на аутизъм при навършване на 18, 24 и 36 месеца.

В терапевтичните сесии родителите са заснети как играят с децата си. След това терапевт прегледа кадрите с родителя и им помага да разберат различните начини, по които детето им се опитва да общува, и как биха могли по-добре да го ангажират. Целта е да се засили връзката и да се подобри обратната връзка между родител и дете, да се помогне на бебето да развие умения за социална комуникация.

В списанието Jama Pediatrics изследователите описват как терапията изглежда намалява някои симптоми на аутизъм – промяна, която до голяма степен остава, докато децата навършат три години. В този момент независими клинични работници оценяват всяко от децата. Докато една пета от тези, които са получили стандартни грижи, са получили диагноза аутизъм, процентът при получилите терапията са само 6,7%.

Според проучването децата са постигнали по-добри резултати в социалните взаимодействия, но и по други симптоми, като повтарящи се движения и необичайни реакции към сетивата като мирис и вкус. Необходимо е по-нататъшно проследяване, за да се види дали терапията само забавя диагнозата или я предотвратява при някои деца.

Изследователите подчертават, че терапията не адресира всички предизвикателства, с които хората с аутизъм могат да се сблъскат. При наблюденията много от децата все още имат значителни проблеми в развитието, когато вече са на три години в края на проучването. Но изводите показват, че индивидуалната терапия може поне да помогне на някои бебета да развият социалните си умения, преди да достигнат училищна възраст.

„Клиничното въздействие, което може се види незабавно, е наистина поразително“, казва Уайтхаус. „До момента нито една терапия не е показала толкова положителни ефекти върху развитието, че да е повлияла на диагностичните резултати на детето. „По тази причина терапията има реалния потенциал да промени начина, по който предоставяме подкрепа на децата, развиващи се по различен начин. В най-основния си вид това е промяна от „изчакайте и вижте“ към „идентифицирайте и действайте“ – нов клиничен модел, който може да трансформира подкрепата за семействата.“

Проучването повдига сериозни въпроси за това как трябва да се предоставят услугите за аутизъм. Някои деца, които се подобрят от терапията, все още може да се нуждаят от специализирана грижа, но вече не отговарят на изискванията, ако не са официално диагностицирани. Грийн казва, че изводите от проучването „подчертават недостатъците в системата“, добавяйки, че услугите трябва да бъдат проектирани около нуждата, а не диагнозата.

Тим Никълс, ръководител на политиката в Националното аутистично общество, каза, че работата има някои положителни резултати, но разкритикува изследователите за липсата на участие на общността.

„Важно е всяко по-нататъшно проучване на много ранна интервенция да не се стреми да намали „тежестта“ – ранната интервенция трябва да е свързана с подкрепата на аутистите с най-големите предизвикателства, пред които са изправени“, каза той. „За да бъдат направени ефективни изследвания в тази област в бъдеще, хората с аутизъм трябва да бъдат включени на всеки етап.“

Източник: The Guardian

Photograph: Halfpoint/Getty/iStockPhoto

Categories
Становища и позиции

Допълнителни предложения на Работна група „Ранно учене“ към Проекта на Рамка за качество на ОГРДВ

Общи въпроси и коментари

Организациите в Работна група „Ранно учене“ на Алианса за ранно детско развитие бихме искали да приветстваме цялостната визия, изложена в проекта на Рамка за качество, и особено по отношение на ангажимента да се преразгледа и обнови начинът, по който са уредени и организирани услугите за ОГРДВ (образование и грижа в ранна детска възраст) в България, като се унифицират изискванията към качеството на услугите за деца във възрастовите групи 0-3 г. и 3-7 г. Необходима е цялостна система, с единно управление и с качествени услуги за ОГРДВ, достъпни за всички деца и техните семейства. Изграждането на нова, унифицирана система има сериозен потенциал да преодолее както текущите проблеми в качеството на ОГРДВ в България, така и проблемите, свързани с недостига на персонал в конкретни звена от системата на образованието и грижата в ранна възраст (детските ясли).

Идеята за разделяне на индикаторите на ключови и избираеми има своите силни страни от гледна точка на улесняване на събирането на данни, но ние изразяваме  притеснения относно доброволното естество на събирането на данни по избираемите индикатори. Считаме, че повечето от тях са изключително важни и по така предложения начин съществува риск те да не бъдат вземани предвид в достатъчна степен. Нашето предложение е разглежданите индикатори да бъдат разделени не на ключови и избираеми, а на нива (национално ниво, общинско ниво и на ниво услуга) и периодичност на събирането (месечно, годишно, тригодишно). По този начин ще се събират данни за всички значими индикатори и ще има възможност за предприемане на мерки конкретно в тези области, в които има дефицити. При този подход предлагаме в рамките на пилотната фаза от прилагането на Рамката за качество да бъдат дискутирани с практиците на терен конкретни допълнителни индикатори, наблюдавани на ниво услуга, по всяка от Позициите, което ще гарантира по-холистично изпълнение на заложените цели и визия на Рамката в духа на Европейската рамка за качество.

Както беше обсъдено на семинара със заинтересовани страни, от изключително значение е към Рамката за качество да има разработена методика за измерване на индикаторите. 

От гледна точка на обхвата, предлагаме да се прецизира доколко центровете за ранно детско развитие, които съществуват като социални услуги на различни места в страната, попадат в обхвата на Рамката за качество. Необходимо е създаването на такива центрове, които да предоставят услуги в подкрепа на родителите и техните деца, в цялата страна. 

Предвид приетите със законови промени в ЗПУО разпоредби задължителното предучилищно образование да обхване и 4-годишните деца в страната най-късно до 2023 г., следва да се обсъди от една страна как ще се прилага Рамката за качество на образованието конкретно към тази група деца – дали те ще се приобщят към децата на 5 и 6 г. – или предвид ранната им възраст, ще са обект на по-специфични цели и стандарти; от друга – поради реалния недостиг или пълна липса на услуги под формата на достатъчен брой места в общински детски градини в големите градове и в селските райони, съществува реална опасност деца на 4 г. да бъдат записвани в предучилищни групи в училищата. Съществуването на подобни групи към училищата в сегашния им вид и среда е компромисното решение към момента, но що се отнася до 4-годишните, би било напълно недопустимо. Смятаме, че Рамката за качество следва изрично да предвижда наличието и достъпа до подходящи услуги за всички 4-годишни деца в страната и този въпрос да бъде дискутиран и разяснен в рамките на работната група. 

При обсъждането на визията в нашата група излезе предложение да бъдат включени родителите/ обгрижващите като равноправен партньор в процеса. Към визията също така следва да бъде добавено психическото развитие на децата, което е не по-малко важно от останалите аспекти от детското развитие.

Предоставяме и следните коментари и предложения към позициите по съответните измерения в Рамката за качество на предоставяните услуги за ОГРДВ в България:  

Достъп

  • Липсва индикатор по позиция 2, която е важна част от замисъла на област „Достъп“. Не се отчита доколко детските заведения предоставят възможност на всяко дете и семейство да учи и да участва независимо от неговите пол, етническа принадлежност, майчин език, социален статус, увреждане, специални нужди и др. 
  • Позиция 3 и индикатора към нея са субективни, тъй като нуждите и желанията на семействата не могат да се измерят по обективен начин. Бихме предложили по-скоро да се говори за удовлетвореност на семействата от услугите за ОГРДВ, като такава позиция може да бъде в областта „мониторинг и оценка“, а не „достъп“. Необходима е ясна методика, по която да се събират анонимизирани данни от семействата за тяхната удовлетвореност от качеството на предоставяните услуги. В това число за нас е важно и наличието на методика относно събирането на информация за това доколко наличните услуги предоставят възможност на всяко дете и семейство да учи и да участва независимо от неговите пол, етническа принадлежност, майчин език, социален статус, специални нужди (Позиция 2). На база на такава методика може с конкретни индикатори за ниво услуга (както беше подчертано по-горе) да се измерва как заведенията гарантират уважението към многообразието, какви приобщаващи практики въвеждат, ниво на съобразяване на средата за образование и грижа с културните/езикови особености, степен на ангажираност и партньорства със семействата, общността и т.н.
  • Индикаторите за достъп не вземат предвид обхвата на социално уязвимите деца, вкл. децата с увреждания и затруднения в развитието, децата с различен майчин език, за които има сериозни доказателства за ползите от включването в качествени ОГРДВ. Бихме предложили включването на индикатори (минимален дял в %), свързани с включването на децата със затруднения в развитието, увреждания и от социално уязвими семейства, които посещават редовно заведение за ОГРДВ. 

Персонал

  • Необходимо е да се преосмисли професионалната подготовка и да се преразгледат изискванията за специалистите, които работят с децата в ранна възраст, като се позволи преминаването на квалификационни програми за ранно детско развитие. За децата в яслена възраст е възможно и отпадане на изискването за висше образование (подобна е голяма част от европейската практика). Предлагаме да се отвори нормативна възможност за назначаване в яслите на квалифицирани специалисти в областта на ранното детско развитие вместо медицински персонал.
  • Необходимо е да се регламентират критериите и изискванията за създаване на качествени програми за обучение на специалисти по ранно детско развитие – от раждането до постъпване в първи клас. Бихме предложили тази задача да се възложи на временна експертна работна група и имаме готовност да съдействаме и да се включим в такава.
  • Всички индикатори в тази област са количествени и няма такива, които са ориентирани към качеството на придобитите знания и умения или към качеството на условията на труд, или качеството на получаваната подкрепа, или качество на професионална рефлексия.  В тази област могат да се заложат индикатори, например, относно дял на детските заведения, които са въвели и рутинно прилагат подходи за рефлексия върху педагогическата практика, като регулярно проследяват ефекта им върху усъвършенстването на практиката. Добре е индикаторите да бъдат обвързани с конкретните резултати в даденото учебно заведение. Това, че един служител е преминал обучение, не означава задължително, че е повишил професионалната си компетентност. Тук оценката може да дава  информация за удовлетвореността на работещия персонал или ефект на обучението върху работата, например.
  • Рамката преповтаря подхода на разделение между педагогическия и непедагогическия персонал, което е контрапродуктивно. Както педагогическият, така и непедагогическият персонал следва да има достъп до първоначално обучение и възможности за продължаващо професионално развитие на равни начала.

Държавен стандарт

  • Необходимо е да бъде създаден стандарт за компетентностите, които трябва да придобиват децата в яслите и детските градини (стандарт за ранно детско развитие), по който да бъдат разработвани учебните програми. Рамката следва да установи изисквания за качество при създаване и одобрение, и провеждане на обучителните програми, в съответствие с този стандарт. 
  • Държавният образователен стандарт за предучилищно образование следва да се промени и да се фокусира върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности и развитие на творческото и критично мислене. Добре би било да се прилагат конкретни индикатори за развитието на уменията на децата според стандартите за компетентностите – това е ключово като обратна връзка какво се случва в дадено заведение за ОГРДВ.
  • Иновациите са от основно значение за подобряване на качеството през призмата на взаимодействието между персонала и детето, и персонала и родителите. Предлагаме създаването на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в услугите за ОГРДВ, водена от специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции, със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.
  • Ключовият индикатор към тази област е твърде формален и не отразява изискванията в Европейската рамка към учебната програма, а именно тя да позволява на персонала да прилага подход според индивидуалните потребности на децата, да насърчава многообразието, равенството и езиковите умения (вкл. на майчин език), и да допринася за интеграцията на мигрантите и малцинствените групи. Нито един от тези аспекти на Европейската рамка не се покрива от избрания ключов индикатор. 
  • Считаме, че е нужно да се даде повече свобода при формулирането на методите и подходите за реализиране на програмите за ранно детско развитие в заведенията за ОГРДВ, включително възможност за лицензиране на иновативни детски градини и ясли.

Мониторинг и оценка

  • Необходимо е да се потърси начин за включване и на обективни източници на данни, там, където към момента е възприет подходът на само докладване – дори тези източници да са по-времеемки и ресурсоемки (напр. наблюдение в занималнята, фокус групи, анкети и др.).
  • Необходимо е да се помисли за качествени измерители на качеството, а не само количествени, напр. инструмент за оценка на РДР, самооценяване и саморефлексия на персонала, мнението на родителите, мнението на децата, за да се зачете и вземе и мнението на всички заинтересовани страни чрез интервюта, наблюдения, беседи, фокус групи или други методи. Методиката за индикаторите следва да конкретизира тези методи подробно.

Управление и финансиране 

  • Избраният единствен ключов индикатор в тази област, свързан с процента от БВП, инвестиран в ОГРДВ, не дава възможност да се проследява  позиция 10 и изобщо въпроса с управлението на системата отвъд нейното финансиране. У нас вече има значими научни изследвания, които показват, че увеличените публични разходи за образование не водят непременно до подобряване на образователните резултати. Допълнителните индикатори за управление и финансиране също не дават необходимата информация за да направим оценка на координацията и партньорството. По позиция 10 бихме предложили включването на индикатор, с който да се отбелязват брой осъществени партньорства и резултатите от това. Позиция 11 може да се измери с наличните политики, мерки, нормативни промени и др., подпомагащи ОГРДВ.

Categories
Новини

Стартира Глобалната стратегия за ранно детство на ЮНЕСКО

Докладът на ЮНЕСКО Right from the start: Build inclusive societies through inclusive early childhood education (От самото начало: Изграждане на силни общества чрез ранно учене за всички деца) подчертава важността на усилията и ангажиментите на страните за постигане на цел 4.2 от Целите на ООН за устойчиво развитие, а именно гарантирането на достъпа до качествени предучилищни грижи и образование и равен старт в училище за всички.

Дискусиите се фокусираха върху петте стратегии, идентифицирани в Стратегията:

  1. Събиране на доказателства за действие и права.
  2. Използване на данни, мониторинг и оценка за отчетност.
  3. Насърчаване на усилията на държавите за разширяване на достъпа, справедливостта и качеството.
  4. Подпомагане на страните и международните агенции за укрепване на политиката, управлението, финансирането и застъпничеството.
  5. Насърчаване на международната и националната координация и сътрудничество.

Събитието имаше за цел разпространението и популяризирането на визията и ключовите приоритети на стратегията, както и насърчаването на укрепването на партньорските мрежи за сътрудничество на глобално, регионално и национално ниво за мобилизиране на подкрепа, като се акцентира на идеята, че колективното действие може да допринесе за промяната.

Categories
Новини

За значението на играта, влиянието на технологиите и овластяването на НПО за застъпничество

В края на ноември Алиансът за ранно детско развитие организира за своите членове три обучения и презентации с цел изграждане на капацитет. Водещи бяха Дейвид Бисет от Еквилибриум Русе с темата “Споделяне на международни практики в областта на ранното детско развитие”; Ерик Блоемколк, директор на  SOFT Tulip, Нидерландия, с темата “Застъпничество във враждебна среда” и Веселина Йорданова от „Дете и пространство“, която говори “Как съвременните технологии влияят върху психичното здраве на децата в ранна възраст”.

screenshot 2021 12 02 at 10.27.53

Целта на презентацията на Дейвид Бисет беше да сподели своите виждания за някои идеи от световната практика и за взаимовръзките между различни социални фактори. Той посочи, че ранното детско развитие (РДР) е най-успешно в държавите, в които не се работи с фокус върху нормата и че всички институции трябва да приемат идеята, че разнообразието в детското развитие е нещо нормално. Определи няколко категории според невро- разнообразието при децата:

  • Деца с мулти потенциал – деца с различен потенциал, които са добри в няколко дисциплини, но ако се правят опити детето да бъде поставено в рамка то ще се бунтува, защото любопитството е естествен инстинкт;
  • Деца с талант – има феноменално талантливи деца в определени сфери, но тъй като имат дефицити в други сфери, понякога за тях се говори в законодателството като за “уязвими”.

“Тенденцията на институциите да поставят децата в тесни рамки е вредна; това поставя нас организациите с вързани ръце. Не трябва да се поставят етикети върху “специалните деца”, каза Дейвид. 

Друга основен момент в презентацията на Дейвид Бисет беше играта, която той определи като „най-усъвършенстваният метод, измислен от природата, който позволява на сложния мозък да се самосъздаде“. Дефицитът на игра е синдром за криза в развитието. По-малкото игра води до нарушаване на способността за самоконтрол, повишаване на тревожността и депресиите, а биофобията, или отдръпването от природата, е изключително проблематично за съвременното детско развитие.

screenshot 2021 12 02 at 10.26.56

Сесията, водена от Ерик Блоемколк, имаше за цел да помогне на участниците да развият по-добро разбиране за застъпничеството, да даде примери от научените до момента от неговия професионален път уроци, както и да мотивира участниците да се почувстват овластени да работят за ранната детска интервенция в България. Презентацията на Ерик можете да видите тук. Според него, застъпничеството е ефективно, когато: 

  • свързва установената нужда от промяна с политическата воля за промяна в общността, града и държавата; 
  • включва различните заинтересовани страни – НПО, доставчици на услуги, родители, професионални общности, известни личности, университети, църкви, местни общности и частни компании.

Ерик преведе участниците и през пътя за създаване на план за застъпничество, който също можете да видите в презентацията.

screenshot 2021 12 02 at 14.45.49

“Като специалисти трябва да се замислим как да помогнем негативните тенденции във въздействието на съвременните технологии върху ранното детско развитие да бъдат намалени. Имаме задачата да помогнем на родителите да се справят с предизвикателствата, които поставят пред тях новите технологии”, казва Веселина Йорданова от Дете и пространство.

ТУК можете да видите статията в списание „Практическа педиатрия“ – „Влияние на виртуалната реалност върху психичното развитие на детето от 0 до 3 години“, където е поместено цялото изследване и статии за ранна детска интервенция, на които беше базирана презентацията на Веселина. ТУК можете да гледате видеото от презентацията. 

Ако тази статия Ви харесва, споделете я.

Харесайте Алианса за ранно детско развитие във Facebook.

Categories
Публикации

Дейвид Бисет: Деинституционализацията трябва да бъде последвана от инвестиции в ранното детско развитие и универсална подкрепа на семейството

Интервю с Дейвид Бисет от Еквилибриум Русе, който ще изнесе презентация на тема  “Споделяне на международни практики в областта на ранното детско развитие” за членовете на Алианса за ранно детско развитие на 25 ноември.

Разкажете ни за себе си с няколко изречения. Как и защо започнахте кариерата си в сферата на ранното детско развитие?

Не поех директен път, водещ към сектора за грижи за деца. Прекарах първата фаза на кариерата си в областта на международното данъчно облагане и управленските консултации. Това ми даде умения, които все още са ми полезни, когато управлявам проекти и социални услуги. 

В края на 80-те години бях поканен да участвам в голяма инициатива в Обединеното кралство, която целеше да помогне на младежи със специални потребности да намерят смислена работа. По това време вече бях изградил репутация на комуникатор и знаех как да говоря с бизнес мениджърите. Това отново разпали страстта, която развих, когато изучавах психология в университета: Как се развива нашият мозък? Как учим? Какво е еволюционното значение на играта? Прекарах 40 години в задаването на тези въпроси. Приближих се малко до намирането на отговорите чрез изграждане на международна мрежа от контакти – практици и научни изследователи. Сега ръководя екипа на Семейния център на Еквилибриум Русе.

Какви са основната мисия и визия на Equilibrium Ruse?

Искаме децата да разгърнат своя потенциал. Толкова е просто! Ние приемаме, че развитието на мозъка през първите три години от живота е основополагащо, както и че травмата и токсичният стрес през ранните години от живота могат да имат дълбок ефект върху физиологичното, когнитивното и психологическото развитие. Ние обаче се противопоставяме на този тип детерминизъм, който казва, че редица резултати са неизбежни в зряла възраст. Има много неща, които могат да се направят и има още много какво да се научи за това как да увеличим максимално потенциала на всяко дете.

Винаги сме вярвали, че националната програма за деинституционализация трябва да бъде последвана от фокус и инвестиции в ранното детско развитие и движение в посока Универсална подкрепа на семейството.

– Кои според вас са основните нужди или области на нуждите на политиките за РДР в България? Колко по-различна е картината на местно ниво – в Русе?

Виждам два основни проблема:

Първо, в целия сектор разпознавам остатъци от вяра в „адекватно за възрастта“ развитие. Детето се оценява на базата на съответствие със социалните, културните и институционалните норми. Това се клони към култ към педагогиката и отглеждането на деца чрез намеса на възрастните (предимно чрез обучение), като и двете се осъществяват в рамките на култура на формализъм . Това означава, че скринингът за проблеми в развитието е интрузивен и груб, защото се фокусира върху несътвествието с нормите, а не върху нуждата от подкрепа. Скринингът не трябва да води до стигматизация.


Вярвам, че сензорното, когнитивното и езиковото развитие се насърчава чрез игра, изследване, разговори и взаимодействие с другите, а НЕ чрез директни инструкции. Оптимизирането на ранното детско развитие се постига най-добре чрез ненатрапчив скрининг, базиран на идеята, че ВСИЧКИ деца се нуждаят от помощ и подкрепа.


Второ, понастоящем областта на РДР е фрагментирана и обезкуражава ангажираността на родителите. Професионалната намеса трябва да бъде изцяло интердисциплинарна и членовете на семейството трябва да имат право на участие и вземане на решения.
.

Защо е важно да има консолидиран съюз на НПО в областта на ранното детско развитие?

Инвестициите в децата са изключително важни и се нуждаем от критична маса, която да де застъпва за най-добрите практики, последователното разработване на политики и за смислена национална стратегия. Общността на НПО има множество допирни точки с отделните сектори. Ние имаме ключова роля като комуникатори. Нашата работа е да е да печелим съмишленици.

Какво могат да очакват членовете на Алианса от предстоящото обучение на 25-и? Кои са петте предимства, които биха могли да получат и да ги донесат на своите организации?

Нямам намерение да давам подробно ръководство за международния напредък в областта на ранното детско развитие. Вместо това искам да споделя моето тълкуване на куп идеи, за които смятам, че имат специално значение, защото могат да стимулират такъв напредък. Надявам се да бъда провокативен, да стимулирам размисъл и саморефлксия. Надявам се да споделя едно-две свежи прозрения – неща, за които участниците може да не са се замисляли. Надявам се да предам разбирането за взаимовръзките между различни социални фактори. Надявам се да внеса чувство на позитивност. Ще задавам предизвикателни въпроси.

Разкажете ни една приложима иновативна международна политика в ранното детско развитие и образованието на децата.

Радвам се да отбележа, че светът изглежда се събужда за значението на самостоятелната игра в живота на децата, а и на възрастните. „Истината е, че играта изглежда е един от най-усъвършенстваните методи, които природата е измислила, за да позволи на един сложен мозък да се самосъздаде.” (Стюарт Браун, психиатър). Започваме да осъзнаваме, че практиките в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст и дори терапиите допринасят за лишаването от игра, което има значителни негативни последици.

За какво мечтаете най-вече в областта на ранното детско развитие в България?

Аз съм фен на скандинавската практика в ранните години, въпреки че има и някои недостатъци. Вдъхновен по-специално от шведския модел на семейния център, вярвам, че всички квартали трябва да имат центрове за ранно детство с множество персонал, обхващащ различни дисциплини, които действат като широки специалисти по РДР. Те разбира се могат да се свържат с експерти при необходимост и да координират интервенциите. Тези центрове имат и социална функция в общността, като подкрепят съществуващите и благоприятстват създаването на нови родителски мрежи.