Националната мрежа за децата и Алиансът за ранно детско развитие отправят препоръка да се отдели специално внимание на децата в Националната стратегия за психично здраве. Двете организации настояват за систематизирано проучване за психичните страдания на българските деца от 0 до 18 години.
Според двете организации е налице трайна тенденция на неглижиране на темата за детското психично здраве от всички институции. Напълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната, е записано в становището.
Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в центровете за настаняване от семеен тип и резидентни услуги, а необходимостта от адекватна интервенция и подкрепа при тях е огромна, алармират специалистите.
Много дълги години всякакви прояви на психично страдание са получавали етикета „умствена изостаналост“, което е довело да абсолютно объркване в представите на хората кое е умствена изостаналост, а кое – психично страдание, смята клиничният психолог Весела Банова, бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и председател на сдружение „Дете и пространство“.
Неразпознатото психично страдание нанася изключителни поражения, подчерта Банова. По думите й неразпознатото навреме такова страдание има огромна социална цена.
В Националната стратегия за психично здраве децата трябва да намерят сериозно място, категорична е Банова. „Не е нужно да четем Фройд, за да сме сигурни, че в детството са корените на повечето психични проблеми на възрастния човек.“
Децата с психични страдания са обект на изключително тежка дискриминация и расизъм, сподели от опита си Весела Банова.
„Това са децата, които ги гонят от детските градини, това са децата, които ги експулсират от училище, понякога не заради учебната система, а затова, че родителите правят подписки“, коментира тя в предаването „Хоризонт до обед“.
Банова открои неразбирането, неподкрепата и липсата на мрежа за диагностика и въздействие, като посочи, че достъпът до детска психиатрична грижа е много труден.
Има цели райони на страната без детски психиатри, а центровете за детско-юношеско психично здраве се броят на пръсти. Проблемът с малкото детски психиатри е част от целия проблем с недостига на лекари и медицински сестри в България, изтъкна Весела Банова.
„На никой не му трепна сърцето да направи сериозна стъпка, сериозна мярка и сериозна реформа.“
Цялото интервю можете да чуете тук.
