Категория: Становища и позиции

Становища и позиции на Алианс за ранно детско развитие

Становище на Алианса за ранно детско развитие – Наредба 26

СТАНОВИЩЕ НА АЛИАНС ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА No 26 ОТ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

Алиансът за ранно детско развитие (АРДР) е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

Организациите от Алианса за ранно детско развитие приветстват търсенето на решения за осигуряване на образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) за всички деца в ранна възраст и за повишаване на качеството на услугите за ОГРДВ. Детските ясли са ключова форма на ОГРДВ, насочена към децата в най-ранна възраст – възрастта, в която детският мозък се развива с най-бързи темпове и която поставя основата на здравето, ученето и качеството на целия живот на индивида. Услугите за ОГРДВ, в т.ч. яслите, могат да допринесат съществено за насърчаването на ранното детско развитие, но това може да се случи единствено ако те са качествени.

В тази връзка, от Алианса за ранно детско развитие приветстваме всички усилия да бъде повишено качеството на детските ясли в страната. Същевременно, бихме искали да изразим притеснение относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, който към момента е на обществено обсъждане. Наредба No 26 от 2008 г. е ключов документ, регламентиращ детските ясли и някои елементи от тяхното качество и считаме, че всякакви промени в нея, насочени към подобряване на качеството, следва да са в съответствие с цялостна визия за ролята и качеството на детските ясли в страната, както и с принципите на Европейската рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. В момента, в България тече процес по оформяне на национална рамка за качество, която се пилотира и в детските ясли. Това е ясна индикация, че яслите се разглеждат – както и трябва да бъде – като основно звено от системата за ОГРДВ в България. Необходимостта от реформа в яслената грижа не може да бъде посрещната през откъслечни промени в Наредба No 26, а следва да се случи в съответствие с:

– За да се повиши качеството на ОГРДВ, Европейската комсия дава препоръката за “добро интегриране на услугите” и “една обща визия”. От това следва и в България да се създаде интегриран и холистичен модел на управление на образователните, здравните и социалните услуги за деца и семейства във възрастта 0 – 7 г. – това

включва създаване на ваучерна система за услуги за ранно детско развитие (в повечето европейски държави се гарантира от раждането между 20 и 29 часа ОГРДВ1 на дете/семейство всяка седмица); регламентиране и насърчаване на домашно предоставените услуги за малки деца (във Франция най-много деца 0 – 3 години – 19% – се отглеждат в домашно предоставяни услуги, които се финансират от помощи, в Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Испания – голяма част от децата се отглеждат от детегледачи2), алтернативните и иновативни форми на образование и грижа в ранна възраст; подкрепа на семействата; диагностика на развитието и превенция още от раждането.

– Ясна визия за ролята на яслите като част от системата за ОГРДВ в страната и изместване на фокуса от чисто здравните грижи към насърчаването на ранното детско развитие и ранното учене;
– Национална рамка за качество на ОГРДВ, приложима както в детските градини, така и в яслените групи към тях и самостоятелните ясли, която ясно регламентира необходимата професионална квалификация на персонала;
– Стандарти за ранно детско развитие, които очертават ключовите параметри при отглеждането, възпитанието, социализирането и обучаването на децата в яслена възраст. Припомняме, че приемането на такива стандарти е заложено в чл. 24, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, и вече 6 години след приемането на закона, те все още не са факт.
– Съгласуваност и изпълнение на поетите ангажименти в раздел I на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в РБ (2021 – 2030)
– Акцент върху работата с деца в неравностойно положение във всички нормативни документи, както и чрез изпълнение на Европейската гаранцията за детето Настояваме за организирането на обществена дискусия, с участието на всички ключови министерства, институции, заинтересовани страни, граждански организации и експерти и родители, за очертаване на ясна визия и пътна карта за реформа в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, и изразяваме готовност да допринасяме с нашата експертиза към тази дискусия. Всички нормативни промени в регламентацията на детските ясли и детските градини следва да се случват в съответствие с тази обща национална визия и след обсъждане със заинтересованите страни. Конкретни коментари Служители в детските ясли Цели на детската ясла С проекта на наредбата се добавя възможността освен медицинските сестри и акушерките (към момента 683 от общо 805 са на възраст над 51 години), в детските ясли да работят така също лекарски асистенти или фелдшери. С разширяване на обхвата на медицинските специалисти, които могат да работят в детските ясли, Наредбата засилва доминиращата политика за ролята на детските ясли като място за обгрижване на децата

1 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )

2 пак там

Стр. | 2

и посрещане на техните здравни нужди, но в същото време набляга изцяло на медицинският модел на грижа. Този подход е в противоречие на съвременните възгледи за холистично развитие на децата от момента на тяхното раждане, което включва физическо, когнитивно, езиково, социално, емоционално и психично развитие. Съвременните подходи за образованието и грижите в ранна възраст на децата 0-3 г. акцентират върху ранното учене и пълноценно развитие чрез цялостно стимулиране във всички области на развитие чрез създаване на подкрепяща и стимулираща среда, осъществяване на пълноценни и основани на доверие взаимовръзки между детето и възрастните и опознаването на средата чрез игра. Редица международни изследвания подчертават значението на ранното учене чрез игра.

Обхват на детските ясли

Увеличаването на обхвата на деца, посещаващи детски ясли, е една от целите, поставени на европейско равнище, но нищо в наредбата към момента не допринася за тази цел. За да бъде постигната тя са необходими информационни кампании сред родителите за ползите от тази услуга върху детското развитие, както и целенасочени кампании в уязвими общности, при които възможностите за пълноценно развитие в домашна среда са ограничени от финансова и инфраструктурна гледна точка (например в ромските квартали няма площадки за игра). Необходими са също така изследвания за предпочитанията на родителите към услугите за ОГРДВ и бариерите пред достъпа им до услуги.

Управление на детската ясла

Отчитаме острата необходимост от ефективното управление на детските ясли. В тази връзка е и спешната нужда от преминаване на детските ясли на пряко подчинение и управление към директора на детската ясла/градина, а не както е към момента – служителите в детските ясли са на пряко подчинение на кмета на местната община. Това създава предпоставки за невъзможност за влияние върху качеството на предоставяната услуга, върху избора на служители за назначаване/освобождаване, тъй като прекият контрол и подкрепа от страна към служителите в детските ясли ефективно няма от кого да бъде осъществен.

Квалификация на персонала в детските ясли

Добавянето на възможност за включване на лекарски асистенти и фелдшери към екипите на детските ясли едва ли ще адресира недостига на кадри в тях, който е резултат и от острия недостиг на кадри в здравната система, който излиза отвъд медицинските сестри и акушерките. По-същественият въпрос обаче е, доколко специалистите, работещи в детските ясли имат необходимите знания и компетентности да подкрепят и насърчават ранното детско развитие. Това важи както за лекарските асистенти и фелдшерите, така и за медицинските сестри и акушерките, включително и за учителите, които са дипломирани по „предучилищна педагогика“. В квалификационните курсове за придобиването на тези специалности, темата за ранното детско развитие не е засегната достатъчно задълбочено. Възможностите за следдипломна квалификация и продължаващо професионално развитие за медицинският персонал в яслите също са крайно ограничени, а предучилищните педагози в повечето случаи са обучени за работа с деца на възраст 3-7 г., и в много по-малка степен имат познания за работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 3

От проекта на наредбата личи, че има разбиране по този въпрос: вменява се задължение на директора да „осигурява необходимите условия за системно повишаване на квалификацията на лицата по чл. 9“, както и се регламентира възможност персоналът периодично да преминава следдипломно обучение в сферата на ранното детско развитие.

Изключително важен аспект, но не достатъчен, за да адресира нуждата от промяна в академичните програми за първоначална подготовка на специалистите, както и спрямо финансовата обезпеченост на обучителните дейности и програмите за квалификация.

В повечето държави от Европейския съюз в услугите за ОГРДВ за най-ранната детска възраст работят специалисти от сферата на ранното детско развитие. България е единствената държава в Европа, в която тази работа се извършва от медицински специалисти. В някои държави това са педагози, които са с подготовка именно в най-ранната възраст, а в други тази роля е поверена на специалисти ранно детско развитие, които не са педагози, а имат специален статут и отделна квалификация. В повечето европейски държави не се изисква висше образование за служителите в яслите, най-често средно-специално или да са преминали специален курс за работа с деца 0 – 3 години (времетраенето на курса е обикновено между 1 и 2 години). Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който Наредбата не адресира.

Програми за квалификация на специалисти ранно детско развитие

Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който проблемите в Наредбата не адресират. Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Освен общата квалификация по ранно детско развитие, за която става въпрос в §5 и §6 от проекта, биха могли да се добавят и областите на:

– психология на ранното детство,
– иновации в работата с деца в яслена възраст,
– създаване на подкрепяща среда за децата в яслена възраст,
– възпитание и взаимодействие с децата в ранна възраст,
– методика на обучението в яслена възраст,
– игрови подходи при обучението в яслата,
– социално-емоционална подкрепа на децата в яслена възраст,
– подкрепа на двигателното развитие в яслена възраст,
– подкрепа на езиково и говорното развитие на децата,
– подкрепа на когнитивното развитие на децата,
– подкрепа на холистичното развитие на децата в яслена възраст,
– и други, свързани с ефективната работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 4

Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Програми за работа с децата в ранна възраст

Тук бихме искали да подчертаем нашето несъгласие с представената от Министерство на образованието и науката идея да се адаптират учебните програми от детската градина за работа с деца в яслена възраст. Нашето мнение е, че програмите за работа с децата в яслена възраст трябва да си поставят различни цели от тези в детската градина, тъй като в предучилищната възраст (3 – 7 г.) основният фокус си остава – подготовката за училище. Програмите в яслена възраст е необходимо да поставят личността на детето в центъра на педагогическото взаимодействие като използват индивидуалния подход в работата много повече, отколкото груповия. Програмите за ранната възраст трябва да се съобразят с най-добрите европейски практики в тази област и да подпомагат цялостното и холистично развитие на децата в петте сфери – двигателно, социално, емоционално, езиково-говорно и когнитивно. Затова смятаме, че те трябва да бъдат създадени с различна философия от предучилищните програми, без да се цели създаване на единно-педагогическа система на двата етапа – яслен и детско-градински – като във възрастта преди прехода към детска градина биха могли да се заложат инициативи за по-лесното преминаване на децата от единия към другия тип учебно заведение. В две трети от всички европейски страни има образователни насоки в заведенията за най-малките деца.3

Възнаграждения

Нашите препоръки обхващат и създаването на политика за повишаване възнагражденията на персонала в детските ясли, както и уеднаквяване на възнагражденията на заетите в самостоятелните детски ясли с тези на заетите в обединените детски заведения.

Съотношение специалист – дете

Отвъд компетентностите на специалистите, важно е и съотношението специалист-дете. За да се предостави качествена грижа и възпитание на децата до 3 год. възраст е необходимо да се осигури стандарт за броя специалисти ранно детско развитие, които да работят целодневно с децата и да осигуряват индивидуален подход към всяко дете. На база на поредица от изследвания в препоръките на Eurochild и други организации относно най-ранната детска грижа се посочва, че оптималното съотношение е 3 или 4 деца на 1 възрастен. Тук е важно да се отбележи, че се назначава допълнителен персонал за със специални образователни потребности.4 Промените в наредбата по никакъв начин не променят големия брой деца, които се обслужват от персонала на детските ясли в момента.

Стандарти за приобщаващо образование и грижи за деца 0-3 г.

3 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )
4 пак там

Стр. | 5

Наредба 26 не съдържа стандарти за приобщаващото образование и грижи за деца 0-3 г. Приобщаващото образование е регламентирано в Закона за предучилищното и училищното образование и обхваща само децата от 4 годишна възраст. Правото на приобщаващо образование и грижи за деца до 3 години не е залегнало в нормативната уредба на страната.

Дейности и пространство в яслата

Приветстваме заложеното в §10 ограничение върху времето, които децата могат да прекарват пред електронни устройства. Според стандартите на СЗО, децата под 2 годишна възраст не бива да се излагат на никакво време пред екран, а за децата над 2 г. възраст времето пред екран следва да е силно ограничено.

Приветстваме и регламентът децата да прекарват на открито минимум по два часа на ден, освен при лоши метеорологични условия. Колкото до „влошено качество на атмосферния въздух“, считаме че е нужно да се посочат конкретни измерители/прагове, при които да се въвеждат ограничения. Влошеното качество на външния въздух дава отражение и на въздуха вътре в яслата и е добре да се помисли за начини, по които въздухът да се пречиства в такива случаи, например през употребата на пречистватели.

В § 11, т. 1 предлагаме да се добави „в детските ясли се създава подкрепяща среда с игри и играчки от естествени материали, които приоритетно развиват: сетивата на децата, подкрепят ги в двигателното, социалното, емоционалното, езиково-говорното и когнитивното развитие.“ Важно е да се ограничава достъпа до неподходящи пластмасови играчки, които могат да нанесат вреди върху детското здраве и развитие и имат съмнителен ефект върху детското развитие. Също така предлагаме в същата точка, след „образователни“ дейности, да се добавят и „развитийни дейности“.

Предлагаме и промяна в чл. 26, който регламентира пространството в яслите, в посока да се допуска създаването и на мултифункционални пространства, които да изпълняват предвидените в този член функции. Базите имат нужда от подобрение не само като поддръжка, но и като условия, които да създават благоприятна среда за многообразие, особено на деца от етнически малцинства.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ Асоциация Родители
Варненско дружество по детска ендокринология Детска градина „Детелина“ – Каварна
Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново Европейска ромска асоциация 2016
Клуб на нестопанските организации – Търговище Народно читалище “Романо дром-2002“

Стр. | 6

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм
Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“
Сдружение „Движение Предтечи”
Сдружение “Дете и пространство”
Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“ Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО Сдружение „Национална мрежа за децата“
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“
Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“
Сдружение „Шанс и закрила”
Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“ Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“ Социална фондация „Инди-Рома 97”
Фонд за превенция на престъпността – ИГА Фондация „Асоциация Анимус”
Фондация „Бъдеще”
Фондация “Дневникът на мама и татко” Фондация „За децата в риск по света“
Фондация „За майчино и детско здраве“ Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Здраве и социално развитие“ Фондация „Нашите недоносени деца“
Фондация „Карин дом“
Фондация „Конкордия България”
Фондация „Лале“
Фондация „М И М ФИЗИО”
Фондация „Тръст за социална алтернатива“ ЦМЕДТ „Амалипе“

Стр. | 7

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева

Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

За контакт:
Секретар на Алианс за ранно детско развитие: Фондация „За Нашите Деца“ Лице за контакт: Димитър Иванчев, Координатор проекти
тел. 0884 307 811, ел. адрес: d.ivanchev@detebg.org

Tags Алианс за ранно детско развитие, АРДР, детски градини, Наредба 26, Ранно детско развитие, ясли

Становища и позиции

Позиция на АРДР във връзка с Украйна

rear view of girl wearing flowers in hair while standing on field

Алиансът за ранно детско развитие изразява своята дълбока загриженост и съпричастност към всички засегнати от военните действия в Украйна. Животът на милиони хора e на път да се промени драстично, като последствията са най-тежки за най-уязвимата част от населението – децата в ранна детска възраст.

Трагедията на хората в Украйна изисква солидарност и сътрудничество от страна както на международната общност, така и на институциите и гражданските общества на всяка отделна държава. Над 7 хиляди граждани на Украйна са влезли в страната ни през последните дни. За да можем да отговорим адекватно на тази криза, трябва да демонстрираме целия професионален и координационен капацитет на институциите и организациите, които работят в сферата на ранното детско развитие, за да гарантираме правата на всяко дете на живот, оцеляване и развитие в сигурна среда.

Предизвикателства

Стрес и психично здраве

Липсата на сигурност за собствения и този на семействата им живот, насилието, на което стават свидетели, разпадът на социалната среда и липсата на сигурност за бъдещето са огромните стресови фактори, които могат да имат изключително тежки последици за детското развитие, особено в периода на ранните години. Децата бежанци са също така с повишен риск от редица психични проблеми като посттравматично стресово разстройство, тревожност, депресия и други емоционални и поведенчески разстройства.

Предоставянето на сигурна и подкрепяща среда и предлагането на психологическа подкрепа за децата и техните родители, за да преодолеят шока и травмата от преживяното, е първата форма на помощ, която трябва да осигурим. Основна част от този процес е и възстановяването на семейни връзки за деца, които са разделени от родителите си.

Посрещане на хуманитарни нужди

Децата бежанци често пътуват при тежки условия, които не са съобразени с техните потребности и се нуждаят от адекватни здравни услуги и подкрепа чрез предоставяне на храни, дрехи и лекарства.

Застъпничество

Веднъж достигнали своята дестинация, децата се изправят пред нови източници на стрес и несигурност, свързани със сблъсъка с различни процедури, административни изисквания и др. За да преминат възможно най-лесно през този период, ще им е необходимо посредничество и застъпничество пред общински и държавни институции, включително придружаване и съдействие в паспортна служба, например.

Образование и грижа

Макар, че Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и прилежащия ѝ протокол от 1967 г. гарантира правото на образование на децата бежанци, съществуват много потенциални бариери. Центровете за настаняване на бежанци може да са разположени далеч от заведения за ОГРДВ. Дори такива да са налични, много големи градове в България вече имат проблеми с осигуряването на достъп до детски ясли и градини и необходимостта от включване и на децата бежанци може да надвиши капацитета им.

За децата бежанци често е предизвикателство да се адаптират към чуждия език и новата среда и учебна програма, които може да са различни от тези в страната, от която идват. Възможно решение е професионалисти от Украйна, особено ако самите те са бежанци, да работят в заведенията за ОГРДВ, да използват украински език и дори да прилагат учебни елементи от родната си страна.

Не на последно място, емоционалната травма, свързана с войната и потенциалните и ефекти върху когнитивното, емоционално и социално развитие на децата може да се прояви в рамките на заведенията за ОГРДВ и е необходимо персоналът да е подготвен за това, за да може да има адекватна и навременна подкрепа за тези деца. ОГРДВ трябва да осигурява предвидима и структурирана среда, което също така е и един от основните начини за справяне със стреса и превенция на психичните и поведенчески проблеми. Рискът от дискриминация и тормоз също трябва да се има предвид.

Пълноценно развитие за всяко дете

Рисковете за ранното детско развитие на децата бежанци могат да доведат да трайни последствия не само за самите деца, но и за бъдещето на обществото като цяло. Осигуряването на възможно най-сигурна среда и подходящи условия за тяхното развитие е единственият начин те да не загубят своето бъдеще, в което могат да израснат щастливи и да развият своят потенциал, който би бил от полза за обществото, независимо в коя част на Европа се намират и ще продължат да живеят. Това е отговорна задача, която ще изисква общи усилия от международни и национални институции, неправителствени организации и на българското общество като цяло.

Воден от разбирането за първостепенната важност на ранното детско развитие за разгръщане на възможностите на всяко дете, Алиансът за ранно детско развитие ще положи всички усилия, за да може да осигури условия за пълноценно развитие и реализиране правата на всички деца в ранна възраст и техните семейства.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки

Асоциация „Българско психоаналитично пространство“

Асоциация Родители

Варненско дружество по детска ендокринология

Детска градина „Детелина“ – Каварна

Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново

Европейска ромска асоциация 2016

Клуб на нестопанските организации – Търговище

Народно читалище “Романо дром-2002“

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив

Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“

Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм

Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“

Сдружение „Движение Предтечи”

Сдружение “Дете и пространство”

Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“

Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО

Сдружение „Национална мрежа за децата“

Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“

Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“

Сдружение „Шанс и закрила”

Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“

Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“

Социална фондация „Инди-Рома 97”

Фонд за превенция на престъпността – ИГА

Фондация „Асоциация Анимус”

Фондация „Бъдеще”

Фондация “Дневникът на мама и татко”

Фондация „За децата в риск по света“

Фондация „За майчино и детско здраве“

Фондация „За Нашите Деца“

Фондация „Здраве и социално развитие“

Фондация „Нашите недоносени деца“

Фондация „Карин дом“

Фондация „Конкордия България”

Фондация „Лале“

Фондация „М И М ФИЗИО”

Фондация „Тръст за социална алтернатива“

ЦМЕДТ „Амалипе“

За контакт:

Секретар на Алианс за ранно детско развитие: Фондация „За Нашите Деца“

Лице за контакт: Димитър Иванчев, Координатор проекти

тел. 0884 307 811, ел. адрес: d.ivanchev@detebg.org,

Становища и позиции

Допълнителни предложения на Работна група „Ранно учене“ към Проекта на Рамка за качество на ОГРДВ

screenshot 2021 12 16 at 16.03.45

Общи въпроси и коментари

Организациите в Работна група „Ранно учене“ на Алианса за ранно детско развитие бихме искали да приветстваме цялостната визия, изложена в проекта на Рамка за качество, и особено по отношение на ангажимента да се преразгледа и обнови начинът, по който са уредени и организирани услугите за ОГРДВ (образование и грижа в ранна детска възраст) в България, като се унифицират изискванията към качеството на услугите за деца във възрастовите групи 0-3 г. и 3-7 г. Необходима е цялостна система, с единно управление и с качествени услуги за ОГРДВ, достъпни за всички деца и техните семейства. Изграждането на нова, унифицирана система има сериозен потенциал да преодолее както текущите проблеми в качеството на ОГРДВ в България, така и проблемите, свързани с недостига на персонал в конкретни звена от системата на образованието и грижата в ранна възраст (детските ясли).

Идеята за разделяне на индикаторите на ключови и избираеми има своите силни страни от гледна точка на улесняване на събирането на данни, но ние изразяваме притеснения относно доброволното естество на събирането на данни по избираемите индикатори. Считаме, че повечето от тях са изключително важни и по така предложения начин съществува риск те да не бъдат вземани предвид в достатъчна степен. Нашето предложение е разглежданите индикатори да бъдат разделени не на ключови и избираеми, а на нива (национално ниво, общинско ниво и на ниво услуга) и периодичност на събирането (месечно, годишно, тригодишно). По този начин ще се събират данни за всички значими индикатори и ще има възможност за предприемане на мерки конкретно в тези области, в които има дефицити. При този подход предлагаме в рамките на пилотната фаза от прилагането на Рамката за качество да бъдат дискутирани с практиците на терен конкретни допълнителни индикатори, наблюдавани на ниво услуга, по всяка от Позициите, което ще гарантира по-холистично изпълнение на заложените цели и визия на Рамката в духа на Европейската рамка за качество.

Както беше обсъдено на семинара със заинтересовани страни, от изключително значение е към Рамката за качество да има разработена методика за измерване на индикаторите.

От гледна точка на обхвата, предлагаме да се прецизира доколко центровете за ранно детско развитие, които съществуват като социални услуги на различни места в страната, попадат в обхвата на Рамката за качество. Необходимо е създаването на такива центрове, които да предоставят услуги в подкрепа на родителите и техните деца, в цялата страна.

Предвид приетите със законови промени в ЗПУО разпоредби задължителното предучилищно образование да обхване и 4-годишните деца в страната най-късно до 2023 г., следва да се обсъди от една страна как ще се прилага Рамката за качество на образованието конкретно към тази група деца – дали те ще се приобщят към децата на 5 и 6 г. – или предвид ранната им възраст, ще са обект на по-специфични цели и стандарти; от друга – поради реалния недостиг или пълна липса на услуги под формата на достатъчен брой места в общински детски градини в големите градове и в селските райони, съществува реална опасност деца на 4 г. да бъдат записвани в предучилищни групи в училищата. Съществуването на подобни групи към училищата в сегашния им вид и среда е компромисното решение към момента, но що се отнася до 4-годишните, би било напълно недопустимо. Смятаме, че Рамката за качество следва изрично да предвижда наличието и достъпа до подходящи услуги за всички 4-годишни деца в страната и този въпрос да бъде дискутиран и разяснен в рамките на работната група.

При обсъждането на визията в нашата група излезе предложение да бъдат включени родителите/ обгрижващите като равноправен партньор в процеса. Към визията също така следва да бъде добавено психическото развитие на децата, което е не по-малко важно от останалите аспекти от детското развитие.

Предоставяме и следните коментари и предложения към позициите по съответните измерения в Рамката за качество на предоставяните услуги за ОГРДВ в България:

Достъп

Липсва индикатор по позиция 2, която е важна част от замисъла на област „Достъп“. Не се отчита доколко детските заведения предоставят възможност на всяко дете и семейство да учи и да участва независимо от неговите пол, етническа принадлежност, майчин език, социален статус, увреждане, специални нужди и др.
Позиция 3 и индикатора към нея са субективни, тъй като нуждите и желанията на семействата не могат да се измерят по обективен начин. Бихме предложили по-скоро да се говори за удовлетвореност на семействата от услугите за ОГРДВ, като такава позиция може да бъде в областта „мониторинг и оценка“, а не „достъп“. Необходима е ясна методика, по която да се събират анонимизирани данни от семействата за тяхната удовлетвореност от качеството на предоставяните услуги. В това число за нас е важно и наличието на методика относно събирането на информация за това доколко наличните услуги предоставят възможност на всяко дете и семейство да учи и да участва независимо от неговите пол, етническа принадлежност, майчин език, социален статус, специални нужди (Позиция 2). На база на такава методика може с конкретни индикатори за ниво услуга (както беше подчертано по-горе) да се измерва как заведенията гарантират уважението към многообразието, какви приобщаващи практики въвеждат, ниво на съобразяване на средата за образование и грижа с културните/езикови особености, степен на ангажираност и партньорства със семействата, общността и т.н.
Индикаторите за достъп не вземат предвид обхвата на социално уязвимите деца, вкл. децата с увреждания и затруднения в развитието, децата с различен майчин език, за които има сериозни доказателства за ползите от включването в качествени ОГРДВ. Бихме предложили включването на индикатори (минимален дял в %), свързани с включването на децата със затруднения в развитието, увреждания и от социално уязвими семейства, които посещават редовно заведение за ОГРДВ.

Персонал

Необходимо е да се преосмисли професионалната подготовка и да се преразгледат изискванията за специалистите, които работят с децата в ранна възраст, като се позволи преминаването на квалификационни програми за ранно детско развитие. За децата в яслена възраст е възможно и отпадане на изискването за висше образование (подобна е голяма част от европейската практика). Предлагаме да се отвори нормативна възможност за назначаване в яслите на квалифицирани специалисти в областта на ранното детско развитие вместо медицински персонал.
Необходимо е да се регламентират критериите и изискванията за създаване на качествени програми за обучение на специалисти по ранно детско развитие – от раждането до постъпване в първи клас. Бихме предложили тази задача да се възложи на временна експертна работна група и имаме готовност да съдействаме и да се включим в такава.
Всички индикатори в тази област са количествени и няма такива, които са ориентирани към качеството на придобитите знания и умения или към качеството на условията на труд, или качеството на получаваната подкрепа, или качество на професионална рефлексия. В тази област могат да се заложат индикатори, например, относно дял на детските заведения, които са въвели и рутинно прилагат подходи за рефлексия върху педагогическата практика, като регулярно проследяват ефекта им върху усъвършенстването на практиката. Добре е индикаторите да бъдат обвързани с конкретните резултати в даденото учебно заведение. Това, че един служител е преминал обучение, не означава задължително, че е повишил професионалната си компетентност. Тук оценката може да дава информация за удовлетвореността на работещия персонал или ефект на обучението върху работата, например.
Рамката преповтаря подхода на разделение между педагогическия и непедагогическия персонал, което е контрапродуктивно. Както педагогическият, така и непедагогическият персонал следва да има достъп до първоначално обучение и възможности за продължаващо професионално развитие на равни начала.

Държавен стандарт

Необходимо е да бъде създаден стандарт за компетентностите, които трябва да придобиват децата в яслите и детските градини (стандарт за ранно детско развитие), по който да бъдат разработвани учебните програми. Рамката следва да установи изисквания за качество при създаване и одобрение, и провеждане на обучителните програми, в съответствие с този стандарт.
Държавният образователен стандарт за предучилищно образование следва да се промени и да се фокусира върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности и развитие на творческото и критично мислене. Добре би било да се прилагат конкретни индикатори за развитието на уменията на децата според стандартите за компетентностите – това е ключово като обратна връзка какво се случва в дадено заведение за ОГРДВ.
Иновациите са от основно значение за подобряване на качеството през призмата на взаимодействието между персонала и детето, и персонала и родителите. Предлагаме създаването на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в услугите за ОГРДВ, водена от специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции, със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.
Ключовият индикатор към тази област е твърде формален и не отразява изискванията в Европейската рамка към учебната програма, а именно тя да позволява на персонала да прилага подход според индивидуалните потребности на децата, да насърчава многообразието, равенството и езиковите умения (вкл. на майчин език), и да допринася за интеграцията на мигрантите и малцинствените групи. Нито един от тези аспекти на Европейската рамка не се покрива от избрания ключов индикатор.
Считаме, че е нужно да се даде повече свобода при формулирането на методите и подходите за реализиране на програмите за ранно детско развитие в заведенията за ОГРДВ, включително възможност за лицензиране на иновативни детски градини и ясли.

Мониторинг и оценка

Необходимо е да се потърси начин за включване и на обективни източници на данни, там, където към момента е възприет подходът на само докладване – дори тези източници да са по-времеемки и ресурсоемки (напр. наблюдение в занималнята, фокус групи, анкети и др.).
Необходимо е да се помисли за качествени измерители на качеството, а не само количествени, напр. инструмент за оценка на РДР, самооценяване и саморефлексия на персонала, мнението на родителите, мнението на децата, за да се зачете и вземе и мнението на всички заинтересовани страни чрез интервюта, наблюдения, беседи, фокус групи или други методи. Методиката за индикаторите следва да конкретизира тези методи подробно.

Управление и финансиране

Избраният единствен ключов индикатор в тази област, свързан с процента от БВП, инвестиран в ОГРДВ, не дава възможност да се проследява позиция 10 и изобщо въпроса с управлението на системата отвъд нейното финансиране. У нас вече има значими научни изследвания, които показват, че увеличените публични разходи за образование не водят непременно до подобряване на образователните резултати. Допълнителните индикатори за управление и финансиране също не дават необходимата информация за да направим оценка на координацията и партньорството. По позиция 10 бихме предложили включването на индикатор, с който да се отбелязват брой осъществени партньорства и резултатите от това. Позиция 11 може да се измери с наличните политики, мерки, нормативни промени и др., подпомагащи ОГРДВ.

Tags Алианс за ранно детско развитие, ОГРДВ, Ранно детско развитие, Ранно учене

Становища и позиции

Предложения на Алианс за ранно детско развитие във връзка със СТРАТЕГИЧЕСКАТА РАМКА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И УЧЕНЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2021 – 2030 г.)

Цели и групи мерки/дейности:

Подцел 1.1. Разширяване на обхвата на децата от 0 до 7 години в образование и грижи в ранна детска възраст. Ефективна социализация.

Мярка: Въвеждане и развиване на интегрирани услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, които предлагат по-ефективен и балансиран подход между грижа и образование, както и достъпни услуги за всички семейства, които се нуждаят от тях

Предложения за дейности за периода 2021-22 г.:

Създаване на междуведомствена експертна работна група “Ранно детско развитие” към МОН с участието на международни експерти, експерти от НПО сектора, представители на общинската администрация, академичните среди, представители на МОН, МТСП, МЗ и други, с цел за разработване на визия и ясни процедури за интегриране на услугите за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) – детски ясли и детски градини – в единна система.

Аргументация: За изпълнението на тази мярка до края на стратегическия период, през първите 2 години – периода 2021-22 г. – е нужно да бъде проведено планиране и да се създаде обща визия между ангажираните институции за начина, по който ще се извърши този преход към интегрирано предоставяне. Необходим е широк диалог, поради което предлагаме създаването на работна група с участието на представители на всички ангажирани институции, УНИЦЕФ, Алианса за ранно детско развитие и професионалните асоциации. Образованието и грижите са неразривно свързани от самото раждане на детето. Международната класификация на ЮНЕСКО определя “ранното детско образование като „ниво 0”, т.е. базово ниво за образователните равнища. Възприемането на този цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.” (Доклад “Ранно детско развитие в България – предизвикателства и перспективи”, съставители: НМД и Фондация “Стъпка по стъпка”, 2015 г.)

Регламентиране на алтернативните форми на ОГРДВ, вкл. детски центрове, кооперативи, читалища, домашни грижи и други.

Аргументация: За улесняване на прехода и достъпа на повече деца и родители до качествени услуги за ОГРДВ, предлагаме да се регламентират алтернативните форми на образование и грижа, които съществуват и в момента, но са изцяло извън полезрението на системата, въпреки че в тях се предоставят услуги за ОГРДВ според дефиницията на ЕК за тях. Това ще разшири възможностите за осигуряване на качествено ОГРДВ особено за децата до 3 години, където България е на едно последните места в ЕС по включване на децата (НСИ дава обхват на децата в детски ясли към 31.12.2019 – 17.1%). Необходимо е при регламентирането да бъде поставен фокус върху качеството на предоставяните услуги, както и върху домашното предоставяне на услуги. В повечето европейски страни, наред с услуги, базирани в центрове, детски ясли и градини, се предлагат и регламентирани услуги за ОГРДВ в домашни условия. Обикновено това са детски центрове, кооперативи или детегледачи, които осигуряват грижи срещу заплащане в дома си за до 6 деца, но е необходимо те да притежават нужните умения и компетентности, да подлежат на контрол на качеството от страна на отговорните институции, и да имат възможност трудовото им правоотношение да е регламентирано. Повечето европейски държави гарантират между 20 и 29 ОГРДВ часа седмично.

Мярка: Прилагане на ефективен модел за успешна адаптация и плавен преход на детето от семейната среда към детската градина, включително чрез инвестиции в подкрепяща, приемна, безопасна, мултикултурна, интерактивна среда съвместно със семейството, което да подкрепи детето в периода на преход.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Анализ на потребностите от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в областта на подкрепата на семействата.
Разработване на пакет от информационни дейности за прехода на детето, насочени към учителите и родителите – информационни материали, кратки обучения, представяния и др., които могат да бъдат разпространявани чрез здравните услуги, детските ясли и при постъпване в детска ясла/градина.

Аргументация: Преходът от дома към детската градина е процес, който трябва да се подкрепи както от родителите, така и от служителите в учебните заведения. Семействата и учителите, които не говорят добре български език е редно да получат подкрепа, за да направят процеса по адаптация плавен и приятен.

Разработване на национална програма за създаване на центрове за ранно детско развитие в цялата страна, с услуги в подкрепа на родителите и техните деца.

Аргументация: За реализирането на тази цел биха могли да се ползва ресурса на общински пространства (напр. читалища). Идеята е да се организират специални кътове/пространства/ателиета/центрове за ранно детско развитие към читалищата, с цел информиране и подкрепа на децата и техните родители в ранна възраст от всякакъв тип и характер – здравни, социални, образователни и други услуги – както платени, така и безплатни.

Мярка: Разширяване на общата и допълнителната подкрепа за децата в детските градини и групите за предучилищно образование в училище.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Увеличиване броя на часовете, в които един специалист (логопед, психолог и други) работи с едно дете
Осигуряване на пълен обхват на скрининг на 3 – 3,6 годишните и информацията от скрининга да се анализира и на база доказателствата да се разработват политики за подкрепа и превенция.
Разработване на скрининг инструменти за други възрастови групи (за всяка година от 0 – 7 г.).

Мярка: Създаване на условия за реално приобщаване на деца със специални потребности чрез подкрепа на екипа, родителите и самите деца в групата.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Координация и регуляност в работата на специалистите в детското заведение (психолог, логопед и други) с всички учители, които работят с дете със СОП – напр. провеждане на специални срещи, в които специалистите да предоставят стратегии за подкрепа децата със СОП в рамките на групата.
Създаване на програми за деца, педагогически специалисти и родители за толерантност и приемане на различията.
Създаване на наръчник с добри практики, които да насърчат учители, работещи с деца със СОП, да прилагат приобщаващи и иновативни образователни практики в групата.
При необходимост от назначаване на помощник на учителя, финансирането му да е независимо от бюджета на детската градина.
Осигуряване на достатъчно на брой социални асистенти за всички деца, които имат нужда.

Мярка: Работа с общността чрез здравни и образователни медиатори за подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Реализиране на пилотен проект, който има за цел да представи добри практики за работа с общността чрез здравни и образователни медиатори, с цел подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ (например: чрез използване на общинските читалища като центрове за обучения и взаимопомощ на родители).
Създаване на програма за повишаване компетентността на образователните и здравните медиатори.

Мярка: Задълбочаване на партньорството между родителите и институциите, предоставящи услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване на програми за насърчаване на детските ясли и градини за родителско участие и повишаване на ролята на родителите в живота на учебните заведения.

Аргументация: Използване на капацитета на родители и разширеното семейство, които могат да допринесат за по-добро партньорство. Например, програми за присъствие на родителите в учебния процес, в планирането на развитието на образователните заведения и т.н.

Въвеждане и апробиране на модели и добри практики за ранно учене в домашна среда, включително и международни.

Подцел 1.2. Осигуряване на качествено образование и грижи за всяко дете в ранна възраст

Мярка: Подобряване на условията за отглеждане, възпитание, обучение и социализиране на децата в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли чрез:

Подмярка: утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и създаване на условия за тяхното прилагане и в самостоятелните детски ясли и създаване на условия за тяхното прилагане;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Разработване и приемане на стандарти за ранно детско развитие, в съответствие с изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование.
Приемане на законови промени, с които стандартите за ранно детско развитие да бъдат приложими и в самостоятелните детски ясли.

Подмярка: прилагане на програми за ранно учене, съобразени с възрастовите особености на децата от 0 до 3 години.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване и пилотиране на програма за обучение на специалисти (педагогически и неподагогически) във висши училища и центрове за подготовка на кадри за работа с деца и родители в ранна детска възраст.

Аргументация: Необходимостта от обучение на специалисти по ранно детско развитие за работа със семейства и деца от 0 до 3 години е огромна, тъй като в момента не функционира нито една цялостна квалификация по ранно детско развитие в нито едно учебно заведение в България. Отделни кратки обучения се предлагат от НПО. В отделни ВУЗ-ове има отделни предмети, които са свързани с ранното детско развитие, но това в никакъв случай не е достатъчно за подготовката на качествени кадри. Затова предлагаме да се реализира проект за съвместна работа на университетски преподаватели с международни експерти в областта на ранното детско развитие за пилотиране на академична програма в български ВУЗ-ове и центрове за подготовка на кадри за подготовка на специалисти в областта на ранното детско развитие (за степен – бакалавър, магистър – специалисти и неспециалисти, както и СДК за хора без висше образоавние). Като част от пилотната програма предалагме да се предвидят и майсторски класове за настоящи преподаватели и обучители в областта на ранното детско развитие, с цел да се актуализират съществуващите академичните планове на висшите училища и организации, предлагащи такива обучения.

Създаване на програми за стажанти и практиканти към яслите и яслените групи в детските градини.

- Подцел: Създаване на предпоставки за прилагане на индивидуален подход към детето чрез:

Подмярка: промяна в нормативната уредба с цел намаляване броя на децата в групите в детските градини;

Подмярка: промяна на нормативната уредба с цел увеличаване броя на педагогическите специалисти в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Намаляване броя на децата и увеличаване броя на педагозите във всяка група, с цел подобряване на съотношението дете-възрастен

Аргументация: Предлагаме съотношението дете-възрастен във всеки момент от деня да бъде: за възрастта 0 – 3 години (на всеки 4 деца х 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал), за възрастта 3 – 7 години (на всеки 7-10 деца x 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал). Подобни са и стандартите и показателите според доклада Key data on early childhood education and care в добре работещите системи за ОГРДВ. В краткосрочен план, за да се увеличи пространството за игра/работа на децата, биха могли да се преустроят спалните помещения като едничните легла да се поставят едно над друго или да се поръчат двойни или тройни такива. Това ще осигури много повече физическо пространство за игра и работа на децата.

Мярка: Повишаване капацитета на професионалистите за изпълнение на политиките в областта на ранното детско развитие с фокус върху компетентностния подход и насърчаване на образователните иновации;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

Създаване на национална програма за пилотиране на програми за квалификация и обмен на опит в областта на ранното детско развитие за персонала в детските градини и ясли.

Аргументация: Предлагаме разработването на проект, който да позволи на българските обучителни организации да обменят опит и добри практики с утвърдени обучителни организации от чужбина. От проекта би могло да се следва и създаване на международен менторски екип “Ранно детско развитие”, който да оказва методическа подкрепа и проследяване в първата или повече години от работата на създадените обучителни програми. Към проекта предлагаме да се предвиди и обучение на обучители от международни екперти.

Поетапно въвеждане на задължителна квалификация по ранно детско развитие за всички служители, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години (педагогически, непедагогически, медицински сестри, детегледачки и други)
Задължително участие в програми за продължаващо професионално развитие (ППР) на служителите, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години.

Аргументация: Определяме като изключително важна част обучението на специалистите, които работят с децата във възрастта 0 – 7 години. Одобрените обучения по РДР предлагаме да бъдат включени в информационния регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (който предлагаме да се преименува на Информационен регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите, непедагогическите специалисти и специалисти, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години). “…пет образователни системи направиха ППР задължително за всички служители в ОГРДВ (Люксембург, Румъния, Словения, Обединеното кралство (Шотландия) и Сърбия).”

Засилване на фокуса върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Промяна на държавния образователен стандарт за предучилищно образование, с цел фокус върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;

Аргументация: За постигането на тези цели предлагаме създаване на пилотен проект с международно участие, който цялостно да преразгледа и промени държавните образователни стандарти, учебните планове и програми за деца до 7 години. Предлагаме в стандарта да залегне в по-голяма степен саморефлексия на учителите, отколкото параметрите за външен контрол, за да се измести фокуса на контролните органи от документацията към качеството на обучението, възпитанието и подкрепата, която се дава на децата. В международни доклади се препоръчва да не се залагат критерии по възраст, а да се дадат общи насоки, които следват основните сфери на развитие и компетентности на децата – двигателно, езиково и говорно, когинтивино, социално и емоционално развитие.

Въвеждане на супервизията като метод за подкрепа на педагогическия и непедагогическия състав на образователните институции в ранна детска възраст.

Мярка: Създаване на нормативни условия за функциониране на иновативни детски градини;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Създаване на процедура по кандидатстване, одобрение и последваща оценка на иновативни детски градини – предлагаме да бъде организирано подобно на иновативните училища.
Значителна промяна на начина на водене, смисъла и целите на задължителната документация с акцент върху децентрализация и активно участие на всички заинтересовани страни.
Създаване на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в детските градини и ясли.
Създаване на специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.

Мярка: Изграждане на единно разбиране между заинтересованите страни за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Специални усилия за изработване и прилагане на политики за ранно детско развитие, които да са част от областните и общинските планове, като могат да бъдат съгласувани на национално ниво.

Мярка: Разработване и прилагане на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранната възраст, съдържаща показатели за осигуряване на качеството, позволяващи периодичен мониторинг и анализ;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Приоритетно обединяване на усилията на педагогически експерти на местно, национално и международно ниво, граждански оганизации, академични среди, родители, за разработване на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна възраст. Трябва да се вземат предвид и принципите, заложени в Европейската гаранция за детето.

Мярка: Модернизиране на материалната база, оборудването и дидактическите средства в детските градини и в детските ясли, вкл. осигуряване на материали за развитие на мисленето и въображението на децата, с цел изграждане на стимулираща и подкрепяща развитието на всяко дете образователна среда;

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Предоставяне на административна свобода и ресурсна обезпеченост, за да могат учителските екипи, заедно с родителите и общността по места, да създават и поддържат развиваща образователна среда – както вътрешна, така и външна.

Аргументация: За да се улеснят детските заведения предлагаме да се създадат различни модели (които биха могли да се апробират) на подкрепяща образователна среда, която е съобразена с нуждите на децата в съответната възраст, както и на държавния образователен стандарт. За целта биха могли да се вземат примери от най-добрите български и международни практики – Сугестопедагогика, Монтесори педагогика, Валдорф педагогика, Подходът – Реджио Емилия, Стъпка по стъпка, Анджи Плей и други. За целта е важно да се даде възможност за създаване на иновативни детски градини и ясли, за да се гарантира цялостното приложение на всеки педагогически метод.

С цел холистичното развитие на децата предлагаме създаване и прилагане на политики за насърчаване ученето, работата/играта както вътре, така и навън – в планината, в дворете и терасите на детските градини. В тази връзка е важно да се работи с родителите и учителите за преодоляване на нагласите, че студеното и мокро време би богло да доведе до здравословни проблеми.

Мярка: Осигуряване за безвъзмездно ползване на познавателни книжки за децата, за които предучилищното образование е задължително.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

Осигуряване на възможност на педагогическите специалисти да използват финансовите средства, които държавата осигурява за книжки и учебници, да бъдат пренасочи към закупуване на мултисензорни, дидактични, естествени материали, които отговарят на ДОС, според нуждите и интересите на децата в групата.

Аргументация: Предлагаме осигурените държавни средства за познавателните книжки учителите да могат да използват за закупуване на мултисензорни дидактични и образователни материали, съобразени с ДОС. Считаме, че така ще се отговори в по-голяма степен на необходимостта на децата да учат чрез преживяване, през сетивен опит и чрез движение, а не да прекарват по-голямата част от учебното време – в статично положение, седнали на стол, с работна тетрадка. Допълнителна пречка за много от тях е, че във възрастта до 7 години все още доминира образно-нагледното учене, сетивното учене чрез движение и все още не е добре развита способността за учене на чин/маса. За да се гарантира, че децата покриват ДОС, мултисензорните матирали биха могли да минават одобрение от експертна работна група.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за разработването ивъвеждането на политики за ранно детско развитие и в частност за ОГРДВ, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.

16 септември 2021 г., София

Tags Алианс за ранно детско развитие, АРДР, детски градини, ОГРДВ, Ранно детско развитие, ясли

Становища и позиции

Предложения на Алианс за ранно детско развитие по проекта на ПМС за приемане на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини

А причините, поради които голяма част от децата не посещават общински ясли и детски градини, са комплексни:

За огромен дял от децата в големите градове достъпът до общински услуги е ограничен, тъй като има сериозен недостиг на места; този проблем има изцяло локално измерение, което следва да бъде решено чрез планиране и стимулиране на строежа и разкриването на разнообразни ОГРДВ услуги според нуждите на всяка конкретна община, а не ангро на национално ниво;
Към горното следва да се добави и обстоятелството, че предвид острия недостиг в големите градове и особено в столицата, недостиг на места има и в частните услуги; в същото време държавата отказва да насърчи легитимирането на разнообразни алтернативни форми (изброени по-долу), които биха могли да подпомогнат за решаването на проблема с недостига, като едновременно работят в услуга на общините и родителите и представят висококачествени услуги;
Децата в по-малките населени места не посещават подобни услуги не поради липса на места, а поради отдалеченост от мястото им на живеене, липса на адекватен транспорт, социо-културни особености и бариери към и в семейството; за тяхното приобщаване е необходим коренно различен подход от компенсацията, още повече, че в малките населени места отсъстват частни услуги, за които семейството да бъде компенсирано;
Сериозен дял от неприетите в общински услуги деца се отглеждат от баби и други възрастни роднини или са в ситуация, в която единият родител, най-често майката, е напуснала работа; в този случай децата и семействата не попадат в хипотезата на възможност за компенсация, но в същото време и не получават услуга за ОГРДВ и са лишени от дохода на единия родител, което прави невъзможно посещаването на частна услуга; съществуващите в момента програми за стимулиране на заетостта като “Родители в заетост” не са адекватни на проблема, тъй като не предоставят съизмерима с общинската или частна детска градина или ясла услуги, а спомагат за назначаването на детегледач, който в много случаи отново е роднина на семейството; в случая не може да се постави равенство между детска градина и самостоятелно отглеждане от неквалифициран възрастен; още повече, че програмата има ограничен обхват и е административно утежнена.

Смятаме, че решението на всички изброени проблеми се състои в създаването на изцяло нова като философия система на подкрепа и осигуряване на услуги за ОГРДВ, както на педагогическо, така и на финансово равнище. Ето защо призоваваме за преосмисляне на проекта на наредба и разширяване и задълбочаване на консултациите с всички заинтересовани страни и особено с финансиращите институции, които да изяснят каква реформа е необходима, за да се осигури и гарантира минимума средства на дете, които всяко семейство може да насочва към съответна лицензирана услуга, независимо частна, общинска или държавна. Наред с това, следва да се гарантира и минимума часове за всяко дете в ранна възраст, които да бъдат насочени към неговото развитие, като родителят има избор и решава коя форма на грижа и образование е най-подходяща за детето му. “Повечето европейски държави гарантират между 20 и 29 ОГРДВ часа седмично.”[1]

Настояваме за създаване на възможност за разширяване обхвата на лицензираните институции в ранна възраст – освен самостоятелни ясли, детски градини и с яслени групи; да има процедура за проследяване качеството на обучението в ранните години в детски центрове, кооперативи и отглеждане на деца в домашно предоставена услуга[2]. Регламентирането на тези възможности биха спомогнали както за повишаването на обхвата на децата в най-ранна възраст, показател по който България е на едно последните места по включване на децата, а и биха предоставили избор на родителите.

От съществено значение е и преодоляването на липсата на интегрираност между системите за грижа и образование на децата в ранна възраст: както от 0 до 3, така и от 4 до-7 години. Ключово е усъвършенстването на модела за отглеждане, възпитание, обучение и социализация на децата в яслените групи. Към момента в тях преобладава медицинският подход, без акцент върху ранното учене. Насърчаването на по-нататъшната интеграция на образованието и грижите в ранна детска възраст предполага и осигуряването на плавен преход за децата от семейството към детската ясла, както и към детската градина и училище. Предлагаме координирането на услугите по образование и грижа в ранна детска възраст да се предоставят от Министерство на образованието и науката – предложение, което отговаря на европейската политика за холистичен подход в осигуряването на образование и грижи в ранна детска възраст, като част от интегриран пакет от политики и дейности, основани на правата на децата и инвестирането в човешкия капитал.

Предлагаме да се предвиди установяване на най-високите международни стандарти за грижа в ранна детска възраст, които да измерват доколко и каква подкрепа се реализира в основните сфери на развитие на всяко отделно дете в детското заведение – двигателно, езиково и говорно, емоционално, социално и когнитивно развитие. Подходът в повечето европейски страни признава всяко дете като активен участник в процеса на обучение и грижа. Изключително важно е професионалистите, които работят с децата, да зачитат индивидуалните им нужди, интереси и потенциал. За да се приложи подход, при който детето е в центъра, е много важно планирането на ежедневните дейности да се прави на база задълбочено познаване развитието на всяко дете и прогрес. Установяването на наблюдението от учителите върху развитието на всяко дете да бъде основен инструмент за измерване на качеството на процеса на грижа, обучение и подкрепа.

Не на последно място настояваме за задължителна квалификация по ранно детско развитие за всички служители, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години, както и за задължително участие в програми за продължаващо развитие (ППР) на служителите, които работят с деца във възрастта 0 – 3 години – регламентиране на задължително минимално обучение за персонала в детските ясли (педагогически, непедагогически, медицински сестри, детегледачки и други) и да бъде включен в регулярните обучения от одобрените програми в информационния регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.

С оглед на гореописаното, следва да се инициира широк дебат със съществуващите и в момента алтернативни форми на ОГРДВ за това как и по какъв начин може да се случи тяхното взаимодействие с държавните и общински институции, така че да предлагат качествени и регламентирани услуги, без това да утежнява административно и финансово тяхната работа.

Накрая бихме искали да изтъкнем опасението си, че настоящата наредба се опитва да реши на национално ниво общинските проблеми на няколко големи града и столицата, като по този начин неглижира по-големият проблем с осигуряване на качествена грижа и обхват за всички деца в ранна детска възраст в България. Надяваме се, че Министерство на образованието ще преосмисли този подход и с помощта на общините ще намери конкретни адекватни локални решения според най-добрия интерес на децата и общностите. В същото време у нас остава впечатлението за прибързаност на решенията, свързано с предстоящите парламентарни избори, затова призоваваме да не се бърза с приемането на наредбата преди всички поставени въпроси да бъдат изяснени.

18 февруари 2021, София

[1] Доклад: Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1/language-bg/format-PDF

[2] Пак там: „… в повечето европейски страни се предлага и ОГРДВ в домашни условия. Обикновено детегледачите осигуряват грижи в дома си за деца под 3-годишна възраст или дори по-малки. Те обикновено се грижат за четири до пет деца на тази възраст. …Франция е единствената европейска държава, в която повече малки деца са при детегледачи, отколкото в центрове (crèches). В осем страни (Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Обединеното кралство, Швейцария и Исландия) значителна част от децата под 3-годишна възраст се обгрижват от детегледачи …“

Tags ПМС

Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална здравна стратегия 2021 – 2030

Редица научни изследвания доказват, че развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот и че е един от най-значимите и влиятелни периоди от живота на човека. Периодът на ранното детство е основополагащ, като има отражение върху неговото благополучие в зряла възраст. Този период предопределя основата на бъдещото здраве, благосъстоянието, уменията за учене и потенциала на детето и поставя основите за емоционална сигурност, културна и личностна идентичност на малките деца за развиване на техните умения, устойчивост и адаптивност. Безспорна е връзката между ранното детство и устойчивото развитие на обществото и за това как РДР може да допринесе за осъществяването на Целите за устойчиво развитие на ООН, в които има специално отредено място – включени са резултати, свързани с детската смъртност, недохранването, ранното образование и грижа, насилието… Като пример посочваме един от заложените резултати, че към 2030 година държавите следва да гарантират, че всички момичета и момчета имат достъп до качествено развитие, грижи и предучилищно образование в ранна детска възраст, така че всички те да са готови за началното образование.

Предвид това, настояваме за по-силното обвързване на Националната стратегия с мерки, насочени към ранното детско развитие.

Силно сме обезпокоени от данните за България, изведени от Световна банка в Индекса на човешкия капитал[1]. Съгласно него, дете, родено през есента на 2020 в България, ще развие своя потенциал като възрастен на 61 %, при условие, че се радва на пълноценно образование и здраве. Този показател намалява между 2010 и 2020 с цели три пункта, което поставя страната ни на по-ниско ниво от средното за Европа и Централна Азия.

Само тези данни показват спешната нужда от мобилизация на всички ресурси и предприемане на спешни мерки за повишаване качеството на живот и грижа за децата от най-ранна възраст и навременна и адекватна подкрепа на семействата.

Конкретни предложения към проекта на Национална здравна стратегия:

Настояваме в Националната здравна стратегия да се включи водещата роля на здравния сектор в най-ранните години от живота на човека и да се обвърже с:

Рамката за пълноценна грижа, разработена от Световна здравна организация, Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ и Световна банка.

Документът e утвърден по време на 71-та сесия на Световната здравна асамблея (СЗА) през май 2018 г. Това е най-високопоставения орган за определяне на здравните политики в света. С това държавите, сред които е и България, поемат своя политически ангажимент да насочат усилията си в подкрепа на нейното изпълнение.

В статия на престижното научно издание Lancet за Ранното детско развитие, послужила и за основа на създаването на Рамката за пълноценна грижа, се разглежда ролята на здравния сектор като входна точка за разрастване на програмите за ранно детско развитие, при това на много ниска цена и в критичния период на ранното детство. Фокусът е върху програмите за родителство в подкрепа на пълноценната грижа, посочени са редица успешни примери и тестове, показали възможността подобни програми да бъдат инкорпорирани към съществуващи здравни услуги. Идентифицирани са няколко критично важни елемента при разработването на политиките, сред които е превръщането на ранното детско развитие в политически приоритет и финансирането.

Това безпрецедентно означава, че Рамката и темата за ранното детско развитие следва да присъстват разграничено и ясно в бъдещата здравна стратегия на страната ни, което е и нашето предложение. Относно тяхното значение, следва да бъдат взети предвид и препоръките от различни международни документи, като например Мониторинговия доклад към Глобалната стратегия (2016-2030) за здравето на жените, децата и юношите от 2018 г., който представя нови

доказателства за здравето и причините за смърт при децата над 5 г., фундаменталната роля на ранното детско развитие, новата рамка за пълноценна грижа в подкрепа на програмите за РДР в държавите, подходът на жизнения цикъл за оптимизирането на здравето през целия живот, както и иновациите в продължаващото учене. Рамката за пълноценна грижа представлява пътна карта за постигане и на Целите за устойчиво развитие на ООН и дава стратегически насоки за подпомагане на холистичното развитие на децата от началото на бременността, насочва секторите на обществения живот да работят по нови начини за справяне с нуждите на най-малките. Включва 5 ключови области за развитието на детето, които са предопределящи за неговото бъдеще: майчино и детско здраве (преди и по време на бременността и в ранната детска възраст), хранене (преди и по време на бременността, кърмене, здравословно хранене в детската възраст), ранно учене (предучилищно образование и учене през първите години), сигурност и безопасност на децата (социална закрила и подпомагане, закрила на детето от насилие) и отзивчиви родителски грижи (позитивното родителство и пълноценното взаимодействие с грижовен възрастен), с акцент върху необходимостта от интегрирани услуги.

Към Приоритет 1: Обществено здравеопазване – укрепване капацитета на обществено здравеопазване:
- 1 Промоция на здравето и профилактика на здравето
към подадените Мерки, в частта 1.1.13 Разработване и внедряване на ефективни скринингови програми при деца и възрастни, предлагаме да се включи въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг, както и въвеждане на нови програми за неонатален скрининг.
4. Ефективен контрол на общественото здраве
към подадените Мерки 1.4.2. предлагаме да се добавят и епидемиологични проучвания за установяване на връзките между замърсяването на околната среда и здравословното състояние на децата в ранна възраст.

Предложението ни е свързано с установяване на връзка между замърсяването на околната среда и здравето на децата, основно в ранна възраст. В резултат на подобно проучване могат да бъдат разработени специфични политики за справяне с рисковете за здравето на децата въз основа на научни доказателства и данни. В световната практика има изследвания[2], които определят околната среда като важен фактор, влияещ върху ранното детско развитие. Например замърсената вода излага детето на риск от отравяне с олово и арсен, което причинява когнитивни проблеми на по-късен етап от живота. Замърсяването на въздуха в помещенията и на открито води до пневмония и други респираторни заболявания, които причиняват почти всеки десети случай на смърт при деца под 5 години и това прави замърсяването на въздуха един от основните рискове за здравето на децата.

Към Приоритет 2: Повишаване на качеството, ефективността и контрола на медицинските дейности:
4 Повишаване качеството на психиатричната помощ
Предлагаме да се разшири обосновката за състоянието на детската психиатрия у нас.
Към мярката 2.4.5. Развиване на детско-юношеската психиатрия да се изведе ясен фокус върху превенцията на психичните проблеми сред децата, предвид че предпоставките и индикациите за тях могат да бъдат идентифицирани на ранен етап, което дава възможност за предотвратяване на възникването им.
Да се добави нова мярка, 2.4.11. която да предвижда привличане на млади специалисти и задържането им в специалността „детска психиатрия“.

Към 5.1 Здраве за деца, бременни, майки на деца до 1 година

В обосновката настояваме да се включи планиране на дългосрочни мерки за установяване на причините за големите различия в коефициента на детската смъртност в различните региони, градове и села на страната, както и предприемане на целенасочени действия за преодоляване на високото ниво на детска смъртност там.
Приветстваме включването на: Създаването на Национална педиатрична болница като приоритетна задача с голяма обществена значимост, но настояваме да бъде изведена като самостоятелна мярка предвид значимостта й както за децата и родителите, така и за настоящите и бъдещи медицински специалисти, които работят с тях.
Предлагаме разширяване на професионалните компетенции на завършващите специалност „Педиатрия“, съгласно и препоръките на Европейската академия по педиатрия, с цел фокусиране и подпомагане на ранното детско развитие, създаване на благоприятна среда за общуване с децата и родителите им, придобиване на умения за работа с уязвими групи деца, умения за сътрудничество с други професионалисти, които не са част от здравния сектор.
Настояваме за използването на всички налични възможности за осъществяване на продължаващо медицинско образование и надграждане на уменията и знанията на специалистите, които работят с деца, и преодоляване на трудностите при участие в различни форми на продължаващо професионално развитие.
Предлагаме въвеждане на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация и обръщане на парадигмата и фокус към здравето на човека и функционирането му, отколкото върху увреждането.
Удовлетворени сме, че в проекта на Национална стратегия е включено продължаването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве, като основен инструмент за изпълнение и мониториране на политиката. Изразяваме надеждата, че в оперативния документ ще бъде включена нужната информация и анализ на състоянието на майчиното и детското здраве, както и планираните конкретни мерки и дейности за преодоляване на предизвикателствата. Надяваме се изпратената в края на миналата година позиция на Алианса за ранно детско развитие за актуализиране на Националната програма, наред със становищата на другите колеги от неправителствения сектор и конкретните предложения, се взимат предвид при разработването й. Също така, изразяваме надеждата, че новата програма ще бъде финансово обезпечена и ще надгради/осъвремени изтеклата с включването на нови изследвания и програми.
Настояваме за разширяване на обхвата на Наредба 26 от 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ за здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Прилагането й в практиката среща редица предизвикателства. Обемът на медицинската помощ, която се оказва на здравно неосигурени бременни жени, предвиден в Наредбата, нарушава принципа на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, уреден от Закона за здравето. Голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време на бременността и съответно не са своевременно диагностицирани или въобще не са диагностицирани голям брой патологии.
Изразяваме надеждата, че създадените 31 Здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) за майчино и детско здраве ще продължат да функционират, наред с разкритите експертни комисии. Настояваме за продължаващо популяризиране на работата и възможностите, които предоставят ЗКЦ, с цел обхващане на всички деца и бременни жени в навременна подкрепа.
Настояваме за включването в Националната здравна стратегия на: Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за бременни жени и деца 0-3 г. като основна част от подкрепата на семейства с малки деца.

Подкрепата на децата до 3 г. и техните семейства е отговорност на общопрактикуващите лекари и педиатрите, но освен задължителното еднократно посещение непосредствено след раждането на детето, те нямат задължението да посещават новороденото и неговата майка. Няколко организации в страната прилагат този модел на подкрепа на семействата с малки деца, като сред доказаните ефекти на патронажната грижа са: по-добро пренатално здраве; успешен изход от бременността; намалена детска смъртност; по-малък брой травми на децата от инциденти; по-малък брой случаи на детско насилие и липса на грижи; повишен процент на трудова заетост сред майките; по-добра готовност за училище; намалено използване на социални помощи.

Допълнително, през пролетта на 2020 г., предвид обявената епидемична обстановка, предоставянето на патронажа грижа за възрастни беше и продължава да е основен модел на подкрепа и грижа, който доказва по безспорен начин своята полезност и достъпност.

Към Приоритет 3 Лекарствена политика – ефективна лекарствена политика
Настояваме за включване в лекарствената политика на страната ни и разработване на политика за предоставяне на безплатни лекарства първоначално за деца до 3 години, и поетапно разширяване на обхвата до 7 г., което от своя страна ще гарантира ефективно и достъпно здравеопазване в най-ранна възраст. Така всички деца ще имат равни възможности да бъдат лекувани пълноценно през най-важните за тяхното развитие, особено първите три години. В дългосрочен план тази инвестиция ще спести разходи, ще допринесе за справянето с тежката демографска криза в страната и ще направи възможно по-доброто бъдеще на населението. Цената на лекарствата е най-често срещаната причина, заради която децата не приемат нужните и предписани медикаменти. Родителите от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са ясни: по-висок брой хоспитализации и усложнения; по-чести посещения в спешни отделения; по-чести посещения при лекар; трансформиране в хронични състояния, които се отразяват на развитието на децата и тяхното общо здраве.

Препоръчваме и създаване на самостоятелно звено в Министерство на здравеопазването, което да осъществява цялостната политика по майчино и детско здраве, чрез изпълнението на Националната здравна стратегия и актуализираната Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве.

Изразяваме нашата готовност за партньорство в намирането на трайни решения в името на най-добрия интерес на децата и техните семейства. Надяваме се Министерство на здравеопазването в наше лице да разпознава градивен партньор във формулирането и изпълнението на здравните приоритети и политиките, както и за преодоляване на недоверието в здравната система като цяло.

28.01.2021

София

[1] Индекс на човешкия капитал, Световна банка, 2020, https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/34432

[2] Доклад: Най-важните моменти от живота – важни за всяко дете. https://www.unicef.org/bulgaria/media/266/file/BUL-ECD%20report%20BG.pdf

Tags Национална стратегия здравеопазване

Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)

Удовлетворени сме от факта, че е поставен фокус върху децата в ранна детска възраст. Ранното детско развитие (РДР) открива най-силните възможности за намеса в най-критичната фаза на човешкото развитие, за да се прекъсне порочния кръг на предаване на бедността между поколенията и неравенствата. Тези възможности гарантират, че никое дете няма да бъде забравено, че то ще расте в сигурна среда, без насилие и пренебрегване.

В Рамката за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст на ЕС се посочва, че „осигуряването на образование и грижи в ранна детска възраст трябва да бъде част от интегриран пакет от политики и мерки, основани на правата на децата, чиято цел е да се подобрят резултатите за децата и да се прекрати порочният кръг на предаване на неравностойното положение между поколенията.“ В документа се посочва, че работата на професионалистите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст оказва особено дълготраен ефект върху живота на децата. За да изпълнят професионалната си роля в подпомагането на децата и техните семейства, работещите в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст трябва да притежават комплексни знания и умения, както и задълбочено разбиране за развитието на детето и познания по педагогика на ранното детство. Професионализацията на персонала е от ключово значение, тъй като по-високото равнище на подготовка несъмнено води до по-качествена услуга, по-високо качество на взаимодействието между персонала, децата и родителите (хората, поели родителските функции), а оттам и до по-добри резултати в развитието на децата.

Конкретни препоръки към проекта на Стратегическа рамка

Към Приоритетна област 1: Компетентности и таланти

Към Цели 1.1: Обучение, ориентирано към формиране и развитие на ключовите компетентности и на умения за живот и работа през 21 век; и 2 Възпитание в ценности

Предлагаме мерките/дейностите да бъдат разширени в посока обхващане на детските градини и образователния и социализиращ процес, които се осъществява в тях. Предложението ни се обосновава от една страна на значението на ранното детско образование и грижа за пълноценното развитие и формиране на личността на човек, на навици и умения за общуване, за приемане и уважаване на различията, а от друга, на възможността за обхващане на децата в задължителна предучилищна подготовка от 4 годишна възраст.

Установяването на различни форми на образование и грижа в ранна възраст и възможността на родителите за избор, със спазване на всички стандарти за качество и сигурност на децата също би се отразило положително на нивото на обхват. Предлагаме в Стратегическата рамка да се включи създаването на различни възможности за предоставяне на услуги за ранно образование и грижа за децата, между които родителите да имат право на избор. Това би довело и до решаване на редица проблеми, които в момента оказват влияние върху качеството на услугата, като големият брой деца в групите, невъзможността да се посрещнат индивидуалните нужди на детето, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, ще предостави и възможност за съвместяване на професионалния и личния живот, и/или включване в пазара на труда.

Настояваме за осигуряване на законодателна възможност за създаване на иновативни детски градини, с което биха били разрешени голяма част от проблемите в детските градини.

По отношение качеството на образователната услуга:
законодателното регламентиране на възможност за лицензиране на иновативни детски градини ще позволи разработване и въвеждането на цялостни /някои от които и световно-признати/ и измерими образователни иновации на всички нива – в организацията, управлението, образователното съдържание, методите на преподаване и образователната среда;
ще даде работещи стратегии за персонализация на обучението в зависимост от потребностите и интересите на всяко отделно дете – за диференциране на обучението, с цел развитие на пълния потенциал на всяко дете в двигателно, езиково и говорно, социално, емоционално и когнитивно отношение в най-важните години от развитието му;
за работата на учителите в мултикултурна среда и актуални стратегии за приобщаване на всички деца, независимо от произхода, възможностите им и други;
за големият брой деца в групите и как да се оптимизира работата с всяко отделно дете в рамките на групата;
ще създаде условия за учене през целия живот и ще положи основите на функционалната грамотност в областта на четенето, природните науки, математиката и други.
По отношение на привличането, задържането и мотивацията на професионалисти и родители:
законово признати иновации в ранна възраст силно биха привлекли младите хора /дори и от други професионални области/, което ще компенсира застаряването и липсата на мотивация за прилагане на иновации сред учителите;
ще се повиши желанието за промяна на фокуса на обучението вместо срещаното към момента нежелание, трудности и законови оправдания за прилагането на иновации;
ще се повиши дела на участие на образование и грижи в ранна детска възраст от страна на професионалисти, родители и местна общност.

По отношение на подготовката на педагогическите специалисти:
законово регламентираната възможност за прилагане на истински и цялостни иновации ще даде възможност на висши учебни заведения и организации за квалификация на педагогически и непедагогически специалисти да създават програми за иновативни методи в ранна детска възраст и да обучават студенти дългосрочно в тях;
ще отвори вратата на по-иновативните преподаватели във висшите учебни заведения да насърчат бъдещите учители смело да прилагат иновативните методи на преподаване, както и те самите да се квалифицират в такива методи;
ще създаде позитивни нагласи към иновациите у по-консервативните преподаватели във висшите учебни заведения;
и не на последно място законовото регламентиране на иновациите в ранна детска възраст ще помогне да се изградят нови взаимоотношения и ще повиши мотивацията на професионалисти и родители да работят заедно, децата да посещават детска градина поради спокойния и приобщаващ подход, създаването на чувство за приемане на различието, разбирателство, подкрепа и общност.

На международно ниво е налице консенсус, че при предоставянето на грижи и образование в ранна детска възраст от решаващо значение е осигуряването на условия на децата за свободна игра и преживявания, през които те учат, и в среда, която подкрепя самостоятелността и независимостта им. Дейности, които са избрани, насочени или оценени от възрастен, не са свободна игра. Всички фактори, които лишават децата от нея, могат да окажат негативно влияние върху развитието им и способността им да учат ефективно.

Към Приоритетна област 2: Мотивирани и креативни учители

Към Цел 2.1: Повишаване на привлекателността и престижа на учителската професия и обезпечаване на системата на образованието в дългосрочен план с учители във всички образователни институции и по всички дисциплини

Предлагаме към мерките/дейностите да се добави и прилагане на политики за привличане и изграждане на професионални кадри от малцинствата. За децата от етнически малцинства доказано влияние за намаляване на отпадането имат наличието на учители от същите малцинства. Предвид нарастващия дял на ученици от етническите малцинства, които в някои области стигат до ¾ от всички ученици, следва да се инвестира в изграждането на професионални кадри от самите малцинства. Учебните програми в детските градини следва да се съобразят с нуждите на децата, особено когато те не говорят български език и да получават адекватна подкрепа в адаптирането към средата и ученето на език, социализация и игра.

Допълнително, предлагаме посрещането на разнообразието на децата да е съпроводено и с разнообразие от страна на учителите, например наемане на учители с увреждания, мигранти, които имат възможността спокойно да упражняват професията и да допринасят за формирането на уважение и зачитане на различията в децата.

Заложената система за проследимост на придобитите квалификации и на необходимостта от продължаваща квалификация на педагогическите специалисти би била обогатена чрез въвеждане на механизъм за наблюдение на приложението на усвоените знания и умения, и въздействието им върху образователната среда в занималнята и класната стая, развитието на децата и взаимодействието със семействата, като се въведат и качествени индикатори за резултат в допълнение към вече заложените количествени такива.

Към Цел 2.2: Развитие на компетентностите в съответствие с променящата се роля на учителя

Предлагаме образователните програми за подготовка на педагогическите специалисти в сферата на ОГРДВ да предлагат повече фокус върху ранното детско развитие, както и дисциплини, свързани с работа с деца в затруднена ситуация, работа със семейства и общност, осигуряване на детско участие, все фактори на пълноценна грижа.

Считаме, че системата за продължаващо професионално развитие трябва да бъде част от цялостна рамка, разработена с активното участие и диалог с професионалната и научна общност и семействата и не трябва да зависи от индивидуалните възможности за финансиране. Системата за продължаващо професионално развитие би следвало да включва въвеждащи обучения, надграждащи обучения, супервизия и менторска подкрепа, както и допълнителни възможности за развитие на професионалистите, подчинени на обща цел и рамка.

Предлагаме да бъде обособена отделна мярка, насочена към подкрепа на учителите, работещи с деца от уязвими групи, чрез обучения, менторство, групова рефлексия и др. инструменти за подкрепа за преодоляване на стереотипи и дискриминационни нагласи и за развитие на знания и практически умения за работа в среда на многообразие.

Според актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion (RECI)[1], на практика само една четвърт от учителите в България се чувстват уверени да работят в мултикултурна среда.

Рискът от бедност и социално изключване при ромските деца е в пъти по-висок от този при българските деца (RECI, 2020). В същото време, в цели области ромските деца представляват от 1/4 до 3/4 от всички деца в предучилищна възраст. Освен укрепване знанията в областта на РДР като цяло, детските учители следва да имат стимули и възможности за усъвършенстване на уменията си за работа с деца, чийто език не е български и с деца, живеещи в бедност.

Към Приоритетна област 3: Ефективно включване и трайно приобщаване

Към Цел 3.2: Взаимодействие с деца и родители за създаване на положително отношение към образованието

Предлагаме към планираното въвеждане и прилагане на семейни програми за разясняване на ползите и задълженията за включване в образованието, да се добави и обучение по правата на детето.

Предлагаме разширяване на обхвата на Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система, като се добави „и повторното отпадане“ след „…риск от отпадане…“, тъй като немалка част от повторно записаните деца отпадат отново. Подчертаваме, че съществен проблем тук е, дали Механизмът води до посещаемост и реално образование, не само до записване. За повишаване на посещаемостта и образователни резултати са необходими допълнителни мерки за:

Преодоляване на финансовите бариери пред образователното включване: като премахване на таксите за детска градина и осигуряване на топъл обяд в училище, учебници и транспорт до желаното, не само до най-близкото училище.
Осигуряване на образователни услуги в близост до общностите, особено що се отнася до детските градини и ясли (Вж. актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion, 2020[2]).
Инвестиране в квалификацията и професионализацията на педагогическия персонал, конкретно извън големите градове и махали, тъй като България отчита едно от най-високите в света нива на икономическа и социална сегрегация на учениците[3]; включително и изграждане на компетенции за работа в мултикултурна среда.

Пълноценно участие в продължителен процес на учене/научаване и социализиране. Такъв процес може да се реализира в среда, в която децата се чувстват комфортно сред въстаниците си и имат подкрепа от най-близките значими възрастни – родители, семейство, учители и други
Подкрепа на родителите и полагащите грижи, които играят централна роля в живота на децата и определят отношението и възможностите им за образование. В много случай решенията на трудностите се намират в дома. На семействата следва да се гледа като на естествени системи за подкрепа в ученето и образованието.

Към Цел 3.3: Ефективна социализация на деца в ранна детска възраст

За нас, от съществено значение е преодоляването на липсата на интегрираност между системите за грижа и образование на децата в ранна възраст: както от 0 до 3, така и от 4 до-7 години. Ключово е постигането на синхрон във философиите и ценностите на двете водещи министерства (Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката), и усъвършенстване на модела за отглеждане, възпитание, обучение и социализация на децата в яслените групи. Към момента в тях преобладава медицинският подход, без акцент върху ранното учене. Насърчаването на по-нататъшната интеграция на образованието и грижите в ранна детска възраст предполага и осигуряването на плавен преход за децата от семейството към детската ясла, както и към детската градина и училище. Предложението ни е в синхрон с европейската политика за холистичен подход в осигуряването на образование и грижи в ранна детска възраст, като част от интегриран пакет от политики и дейности, основани на правата на децата и инвестирането в човешкия капитал – съгласно Препоръка на Съвета на Европейския съюз от май, 2019, за изграждане на висококачествени системи за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ). Препоръката набелязва възможните действия, които правителствата могат да предприемат, в зависимост от конкретните обстоятелства във всяка държава. Насочена е и към родители, социални партньори и организации на гражданското общество, както и към изследователи, които полагат усилия за подобряване на ранното детско развитие, което е продиктувано от разбирането, че пълноценното развитие на децата зависи от интегрирането на всички елементи в една цялостна система, която да осигури подходящите условия за това.

Приветстваме заложеното разработване и прилагане на стандарти за ранно детско развитие. Изразяваме надеждата, че тяхното разработване ще включва процес на широка дискусия и обхващане на всички заинтересовани страни. Предлагаме да се предвиди обучение за прилагането им, включително обвързване и постигане на интегрираност и с другите системи, с които детето и неговите родители/полагащи грижи в ранна възраст имат досег – здравна и образователна.

намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.

[1] Доклад „Ранното детство в ромските общности в Република България“, https://osis.bg/?p=3665

[2] Проблеми на предучилищното и училищното образование в България и възможности за ограничаване на тяхното негативно въздействие, 2019 г., стр16; https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

[3] Виж. стр.18, https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

Tags Стратегическа рамка

Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030

Post author By Алианс за ранно детско развитие
Post date 10/12/2020

Удовлетворени сме от факта, че е поставен изричен фокус върху ранното детско развитие (РДР), което открива най-силните възможности за намеса в най-критичната фаза на човешкото развитие, за да се прекъсне порочния кръг на предаване на бедността между поколенията и неравенствата. Тези възможности гарантират, че никое дете няма да бъде забравено, че то ще расте в сигурна среда, без насилие и пренебрегване.

Всички искаме нашите деца да растат здрави, свободни и щастливи, с възможности за учене и развиване на способностите им. Но дали успяваме като държава, като общество, като отделни граждани да допринесем за нашия потенциал като нация, за нашите бъдещи възрастни.

Изключително сме притеснени от факта, че Индекса на човешкия капитал на Световна банка (The Human Capital Index, update for 2020, issued September, 2020[1]) за страната ни намалява между 2010 и 2020 с цели три пункта (от 0.64 на 0.61), което ни поставя на по-ниско ниво от средното за Европа и Централна Азия. Съгласно Индекса, дете, родено сега в България, ще развие своя потенциал като възрастен на 61 %, при условие, че се радва на пълноценно образование и здраве.

Само тези данни показват спешната нужда от мобилизация на всички ресурси и предприемане на спешни мерки за повишаване качеството на живот и грижа за децата и навременна и адекватна подкрепа на семействата.

Конкретни препоръки към проекта на Национална стратегия

Към Специфичните цели:

По Специфична цел 3: Ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване).

Основните фактори за непрекъснатата цикличност на неравностойното положение са неравният достъп до здравеопазване, както и невъзможността за включване в образованието в ранна детска възраст и възползване от ефикасни образователни услуги. Образователните резултати и бедността на децата са тясно свързани със социално-икономическия статус на родителите им. Делът на бедност при децата на родители с ниска квалификация е 77,5 % в сравнение с 3,1 % за родители с висока квалификация.

През 2018 г. 26,6 % от децата на възраст от 0 до 17 години са били изложени на риск от бедност, а по комбинирания показател „риск от бедност и социално изключване“ децата са 33,7 %.

Т.е. бедността сред децата има многостранни измерения, което определя необходимостта от прилагане на интегриран подход между различните секторни политики – заетост, социално подпомагане, социална закрила, здравеопазване, образование, сигурна и безопасна среда, жилищно настаняване, устойчивост. Това извежда на преден план нуждата от постигане на по-добро взаимодействие и поставяне на интересите на детето в центъра на системите.

Предлагаме допълване на посочените индикатори (към Специфична цел 3) за измерване на детската бедност с включване на комбинирания индикатор „деца в риск от бедност и социално изключване“ и разширяването им в посока отчитане и на условията на живот и средата на децата.

По Специфична цел 4: Осигуряване на равен достъп до качествени услуги с цел превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици

Равният достъп до предучилищно образование е залегнал като приоритет във всяка от специфичните цели. Въпреки това, не е предложен нито един индикатор, който да следи изпълнението на този коефициент. Имайки предвид 10-годишния хоризонт на стратегията, индикатори като “Относителен дял на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18-24 навършени години” или “Нетен коефициент на записване на населението в образователната система (V-ХІІ клас)” не биха показали прогреса към обхващането в предучилищно образование. В тази връзка, предлагаме да се добави отделен индикатор за този приоритет – “Нетен коефициент на записване в предучилищно образование”, като целевата му стойност бъде съгласувана с целите, поставени на ниво ЕС – 95% до 2030 за деца на възраст 4-6[2].

Много нисък процент малки деца посещават професионални детски заведения, което продължава да бъде предизвикателство. За 2019 г. едва 9,4 % от децата на възраст между 0 и 3 години са записани в такива заведения, което е значително под средното за ЕС равнище, надхвърлящо 30 %.

Предлагаме към индикаторите на тази специфична да се добавят и индикатори за обхвата на децата в услуги по образование и грижа в ранна възраст – детска ясла и целева стойност Достигане на средното ниво на ЕС – 33 %.

Към Приоритетите на Стратегията:

Приоритет 2: Осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование

Преодоляване на съществуващите финансови бариери пред ранното образование

Съществуват категорични доказателства за наличието на финансови бариери пред достъпа до ранно образование в България на деца от уязвими групи (вкл. директни финансови бариери като таксите за хранене на децата, дължими от родителите, и индиректни финансови бариери като разходи за задължителни медицински изследвания и др.). Независимата оценка на Световната банка върху проект „Готови за училище“ на ТСА и мрежа от 23 организации в страната, обхващащ 5,700 деца, предлага висококачествени научни доказателства, че предоставянето на безплатен достъп до детска градина намалява наполовина дела на незаписаните в детска градина деца от уязвими общности, и повишава посещаемостта с около 20%.

Въведени са и конкретни държавни политики, насочени към адресиране на тази бариери, сред които и актуалните промени в ЗПУО, от м. септември 2020 г., които предвиждат възможност за покриване чрез бюджетите на общините на таксите, събирани от родителите, за изхранване на децата в задължителната предучилищна подготовка. Тези политики следва да залегнат като мярка и дългосрочен стратегически приоритет в настоящия стратегически документ.

Различни форми на образование и грижа

Негативно отражение към ниското ниво на обхват на децата дава и липсата на различни форми на образование и грижа в ранна възраст и невъзможността на родителите за избор. Предлагаме в Стратегията да се включи създаването на различни възможности за предоставяне на услуги за ранно образование и грижа за децата, между които родителите да имат право на избор. Това би довело и до решаване на редица проблеми, които в момента оказват влияние върху качеството на услугата, като големият брой деца в групите, невъзможността да се посрещнат индивидуалните нужди на детето, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, ще предостави и възможност за съвместяване на професионалния и личния живот, и/или включване в пазара на труда.

Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система

Предлагаме да се добави „и повторното отпадане“ след „…предотвратяване на отпадането…“ (на стр. 44), тъй като немалка част от повторно записаните деца отново отпадат. Подчертаваме, че съществен проблем тук е, дали Механизмът води до посещаемост, не само до записване. За повишаване на посещаемостта са необходими допълнителни мерки:

Преодоляване на финансовите бариери пред образователното включване: от такси за детска градина и топъл обяд в училище, до учебници и транспорт до желаното, не само до най-близкото училище.
Наличие на образователни услуги в близост до общностите, особено що се отнася до детските градини и ясли (Вж. актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion, 2020[3]).
Повишаване на качеството на педагогическия персонал конкретно извън големите градове и в ромските махали, тъй като България отчита едно от най-високите в света нива на икономическа и социална сегрегация на учениците[4]; включително и изграждане на компетенции за работа в мултикултурна среда.

Подкрепа на учителите, работещи с деца от уязвими групи

На стр. 42 от проекта на Стратегията, като цел е посочено насърчаването на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, без да има посочени конкретни мерки за постигането й. Според актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion (RECI)[5], на практика само една четвърт от учителите в България се чувстват уверени да работят в мултикултурна среда.

Рискът от бедност и социално изключване при ромските деца е в пъти по-висок от този при българските деца (RECI, 2020). В същото време, в цели области ромските деца представляват от 1/4 до 3/4 от всички деца в предучилищна възраст. Освен укрепване знанията в областта на РДР като цяло, детските учители следва да подобрят уменията си за работа с деца, чийто език не е български и с деца, живеещи в бедност.

подкрепа за преодоляване на стереотипи и дискриминационни нагласи и за развитие на знания и практически умения за работа в среда на многообразие.

Подкрепа и мотивиране на педагозите от етнически малцинства и на образователните медиатори и ролеви модели

За децата от етнически малцинства доказано влияние за намаляване на отпадането имат наличието на учители от същите малцинства. Предвид нарастващия дял на ученици от етническите малцинства, които в някои области стигат до ¾ от всички ученици, трябва да се инвестира не само в медиатори, но и в изграждането на професионални кадри от същите малцинства. В допълнение, на медиаторите следва да им се предоставят реални и мотивиращи пътеки за професионално развитие така, че някои от тях да могат да станат педагогически професионалисти.

Приоритет 3: Равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване

Прави впечатление ограниченият брой подадени мерки в този приоритет спрямо изброените предизвикателства, пред които е изправена системата на здравеопазването у нас. Препоръчваме тяхното разширяване и в посока промоция на здравето на децата, превенция и профилактика, както и с осигуряване на бърз достъп до здраве и здравни грижи. Приветстваме разработването на Национална здравна стратегия, с хоризонт до 2030 г., която да определи целите и посоката за подобряване на здравната система, но считаме, че разработването на Националната здравна стратегия само по себе си не би следвало да е мярка в Националната стратегия за намаляване на бедността.

Осигуряване на достъп до медицински и профилактични дейности за всички бременни жени, както и разширяване на достъпа на здравно неосигурените бременни жени до дейности за проследяване на бременността и здравни грижи

За 2019 г. в страната ни има 7 179 раждания от здравно неосигурени бременни жени и извършени 2 702 прегледа съгласно Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ за здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени на Министерство на здравеопазването. Прилагането й в практиката обаче среща редица предизвикателства. От една страна, обемът на медицинската помощ, която се оказва на здравно неосигурени бременни жени предвиден в Наредбата нарушава принципа на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, уреден в чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. Достъпът до извънболнична медицинска помощ е ограничен само до един преглед, в рамките на който не могат да се осъществят всички необходими диагностични и/или лечебни дейности, от които бременната жена се нуждае. Голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време не бременността и съответно, не са своевременно диагностицирани или въобще не са

диагностицирани голям брой патологии. В последствие това води до увеличаване на броя на преждевременните раждания, по – висок риск от усложнения при раждане за майката и детето и е предпоставка за увеличаване на неонаталната и майчината смъртност.

В тази връзка, ние настояваме за изравняване на правата на всички бременни жени, без значение от здравно осигурителния им статус, чрез разширяване на броя на прегледите в Наредбата.

Разширяване на мрежата от детски кухни в страната и създаване на програми за осигуряване на здравословно и пълноценно хранене на децата до 3-годишна възраст, които се отглеждат в семейства в неравностойно положение

Честа практика сред бедните и уязвими общности бебетата и малките деца да се захранват неправилно, рано, с неподходящи храни, в следствие на което децата са недохранени или лошо хранени в ранна възраст. Осигуряването на разнообразна и качествена храна в периода на захранване и след това при храненето на бебето и малкото дете е от ключово значение за ранното детско развитие. Според „Национално проучване на храненето на кърмачета и малки деца до 5 годишна възраст и отглеждането им в семейството“ при 91,6 % от децата от 6-12 месеца има нисък прием на желязо и при 82,2 % висок прием на натрий.

Причините за непълноценното хранене са разнообразни, като сред тях са бедността, условията и средата на децата, в която живеят, липсата на информация и умения, както и следване на традиционни модели на хранене сред уязвими общности.

На общинско ниво съществува услугата „Детска кухня“ (ДК), която предлага пълноценен обяд на деца от 10 месечна възраст до навършване на 3 години. В повечето градове тази услуга е налична под една или друга форма и се цени високо от майките, които я използват. Ограниченията на ДК са свързани с достъпа, цената и липсата на обучителен елемент.

Към момента, подкрепа за родителите и различни дейности насочени към формиране на родителски умения се предлагат от някои социални услуги като Център за обществена подкрепа, (ЦОП), Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ), Център за работа с деца на улицата (ЦРДУ), Общностни центрове и други. Тези услуги включват консултации за здравословно хранене, а малка част от тях подпомагат семейството с продукти в случаи на бедност.

Предлагаме надграждане на съществуващите услуги за РДР с фокус изграждане на родителски умения с хранителен компонент така, че семействата в уязвима ситуация да получават интегрирана и цялостна услуга и чрез регулярна хранителна подкрепа.

Разширяване на списъка на лекарствените продукти и консумативи за деца от 0-3 г. за домашно лечение, както и на медицинските изделия, заплащани от НЗОК

Цената на лекарствата е най-често срещаната причина, заради която децата не приемат нужните и предписани медикаменти. Родителите от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са:

по-висок брой хоспитализации и усложнения;
по-чести посещения в спешни отделения;
по-чести посещения при лекар;
лишаване от средства за други базови нужди като храна заради цената на лекарствата;
трансформиране в хронични състояния, които се отразяват на развитието на децата и тяхното общо здраве;
по-висока смъртност.

Според социологическо изследване, поръчано от Българската педиатрична асоциация (БПА), „за дете до 1 година месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства“. Само между 11% и 13% от целия бюджет на НЗОК е за детско здраве, а едва 5% от всички средства, които НЗОК разходва годишно за пълно или частично покриване на разходи за лекарства, са за деца.

Настояваме за разработване на държавна политика за предоставяне на безплатни лекарства за деца до 3 години, което от своя страна ще гарантира наистина ефективно и достъпно здравеопазване в най-ранна възраст. Така всички деца ще имат равни възможности да бъдат лекувани пълноценно през най-важните за тяхното развитие първи три години. В дългосрочен план тази инвестиция ще спести разходи, ще допринесе за справянето с тежката демографска криза в страната и ще направи възможно по-доброто бъдеще и просперитет на населението.

Приоритет 4: Достъпна и качествени социални и интегрирани услуги и интегрирана подкрепа

Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за деца 0-3 г.

В България няма национална програма за патронажна грижа за бременни жени и деца от 0-3 години. Подкрепата на децата до 3 г. и техните семейства е отговорност на общопрактикуващите лекари и педиатрите, но освен задължителното еднократно посещение непосредствено след раждането на детето, те нямат задължението да посещават новороденото и неговата майка.

Настояваме за разработване на национална програма за патронажна грижа за бременни жени и деца от 0 до 3 години. Няколко организации в страната прилагат този модел на подкрепа на семействата с малки деца, като сред доказаните ефекти на патронажната грижа са: по-добро пренатално здраве; успешен изход от бременността; намалена детска смъртност; по-малък брой травми на децата от инциденти; по-малък брой случаи на детско насилие и липса на грижи;

повишен процент на трудова заетост сред майките; по-добра готовност за училище; намалено използване на социални помощи.

Допълнително, през пролетта, предвид обявената епидемиологична обстановка, предоставянето на патронажа грижа за възрастни беше основен модел на подкрепа и грижа, който доказа по безспорен начин своята полезност и достъпност.

Приоритет 7: Подобрени жилищни условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните

За нас са притеснителни практиките на събаряне на незаконни къщи и изселване на семейства без осигуряване на алтернативно настаняване и без специална подкрепа за майките и децата; лошите жилищни условия, които оказват влияние върху здравето на децата от бедни семейства (липса на течаща вода, канализация и т.н.); високите нива на замърсяване на въздуха в редица квартали, поради горене на битови отпадъци, които въздействат най-неблагоприятно върху здравето на децата. Поради тези причини изработването на планове за регулация и подобряване на инфраструктурата на ромските и изолирани квартали продължава да стои на дневен ред, като аспект от въпроса за сигурността на децата. Приветстваме предвиденото картографиране на нуждите на местно ниво, но до разрешаването на тези въпроси са нужни мерки за закрила на семействата с деца и бременни жени при изселвания и събаряне на къщи, правилното планиране и предоставяне на алтернатива. Нуждата от адекватна жилищна политика на местно ниво често се свързва с един от факторите за раздяла на семейството с новородено или разпад на семейството.[6]

Инвестиции в работна сила

Свидетели сме на недостиг на специалисти по медицински грижи, педагози, социални работници и специалисти в социалната закрила и подкрепа. Приветстваме инициираното от Министерство на труда и социалната политика разработване на Стратегия за развитие на човешките ресурси в сферата на социалните услуги и изразяваме искрената си надежда за постигане на атрактивност на професията и по-голямо привличане на кадри, с достойно и адекватно заплащане. В тази връзка, препоръчваме провеждане на последователна държавна политика за увеличаване на инвестициите в работната сила, заетостта и задържането й в основните сектори, които имат отношение към детето и семейството: социална, здравна и образователна системи.

Настоящата криза, породена от COVID-19 ясно подчертава и нуждата от повишаването на доверието във всички системи, насочени към децата и семействата; това е ресурс, който е още по-важен, когато става въпрос за обществено чувствителни теми като майчиното и детското здраве, образование и социална закрила. Необходима е допълнителна работа с общността на регионално и местно ниво, за да се изгради доверителна връзка между хората и специалистите, които прилагат националните политики на местно ниво. Овластяването на хората и превръщането им в активни участници в процесите, които ги засягат, също ще подпомогне повишаването на доверието.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за въвеждането на интегрирани здравно-социални услуги за детското психично здраве, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.

9 декември, 2020

София

[1] https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/34432

[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019H0605(01)&from=EN

[3] Проблеми на предучилищното и училищното образование в България и възможности за ограничаване на тяхното негативно въздействие, 2019 г., стр16; https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

[4] Виж. стр.18, https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

[5] Пак там

[6] „Поглед към невидимите деца на Пловдив“, https://bit.ly/33QKfTQ

Становища и позиции

Позиция за необходимостта от продължаване на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие се присъединява към подкрепата, изразена от редица неправителствени организации (Национална мрежа на здравните медиатори, Национална мрежа за децата, Национална пациентска организация и др.) за отправените от Сдружение „ЛАРГО“ предложения и препоръки за актуализиране на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве.

Водещ принцип в Конституцията на Световната здравна организация е[1], че ползването на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално положение.

Също така, чл. 6 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите-страни да признаят, че всяко дете има присъщо право на живот и осигуряват в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Допълнително, чл. 24 от Конвенцията за правата на детето предвижда, че държавите – страни по Конвенцията признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве.

С водещите принципи на тези два основополагащи документа ние подчертаваме важността и необходимостта от разработване на стратегическа рамка, която да задава посоката и целите на политиките, насочени към повишаване на здравния статус на населението на страната ни.

Националната програма, наред с Националната здравна стратегия, са водещите стратегически документи до края на 2020 година, чрез които се прилагат политиката, мерките и услугите, насочени както към майчиното и детско здраве, така и към цялото население в България. Тези два документа са определени от специалистите като иновативни, модерни и с амбицията за въвеждане на интегрирани здравни услуги за деца и възрастни, с акцент към хората в уязвима социално-икономическа ситуация.

Редица научни изследвания доказват, че
развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот
и периодът на ранното детство е основополагащ, като има отражение върху неговото
благополучие в зряла възраст. Това предполага инвестиране на достатъчно ресурси в
максимално ефективен комплексен подход към ранното детско развитие – най-силният
инструмент за преодоляване на неравенствата и шанс да се осигури възможност на всяко
дете за най-добър старт в живота. Предприемането на мерки за намаляване на стреса, за предотвратяване на вредното влияние на околната среда и осигуряване на подкрепа за бременни майки и семейства с малки деца, водят до по-добро здраве през целия живот и спестяват значителни разходи за здравеопазване.

Конкретни предложения

Предвид приключването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве тази година, изразяваме надеждата, че тя ще бъде продължена и актуализирана, с хоризонт до 2030 г., в синхрон с водещия стратегически документ на страната – Националната програма за развитие: България 2030.

Настояваме в програмата отново да залегнат и да бъдат развити постиженията и доказалите се успешни практики, а именно:

Да бъдат запазени като дейност домашните посещения и медицинските консултации, но с повишен обхват и възможности за покриване на нуждите на децата и майките в съответната област.
Да се заложи по-широко застъпване на модела на продължаващата акушерска грижа, чийто предимства и ефективност са подкрепени от научни данни и се насърчава от СЗО.
Да бъде отделено сериозно внимание на преждевременно родените деца и да се заложат мерки за реално извършване на комплексно проследяване от медицински специалисти в първите месеци и години след изписването от неонатологичното отделение, така и в проследяването им от немедицински специалисти, работещи в областта на ранното детско развитие.
Да се наложи като стандарт на работа един от успехите на Програмата – провеждане на неонатален слухов скрининг с цел ранно диагностициране и навременна интервенция при увреждане на слуха.
Лабораторните изследвания и консултации като биохимичен скрининг за бременни за оценка на риска от раждане на дете със Синдром на Даун, други анеуплоидии, спина бифида, аненцефалия и тежък дефект на коремната стена, да бъдат включени и в бъдещия документ. Предлагаме Програмата, в най-близко бъдеще, да предвиди и системното въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг.
Създадените експертни комисии към университетските болници (напр. по вродени аномалии и по диабет) да продължат да съществуват и да подпомагат интеграцията и справянето с тежките хронични заболявания извън разписаните в Националния рамков договор.
Продължаване на мерките за намаляване на детската смъртност и достигане до средното ниво в Европейския съюз, което е 3.6 ‰.

Качественото здравеопазване изисква качествена работна сила. Предлагаме към актуализацията на документа да се добавят и мерки за привличане и задържане на здравните специалисти на всички нива, включително медицински сестри и акушерки. Тези мерки трябва да включват съвременно образование, адекватно продължаващо обучение и добри условия на труд и възможности за кариерно развитие.

Обръщаме внимание, че извършените проучвания и подготвените мониторингови доклади за изпълнението на Националната програма от сдружение „ЛАРГО“ – Кюстендил ясно показват нуждата от съществуването на Здравно-консултативните центрове и предоставянето на предвидените услуги. Но също така показват и сериозната необходимост от уеднаквяване на работата и популяризиране на дейността на Центровете, за което подаваме пример с малко използвания заложен безплатен преглед за проследяване на бременността на здравно неосигурените бременни жени и изследвания.

Продължаващата пандемия показва колко е важно да разполагаме с механизми, които да гарантират устойчивостта на системата и предоставянето на здравни грижи по време на сериозни обществени и здравни кризи. Програмата трябва да е съвместима с по-широки мерки за устойчивост на здравната система, като планиране, мониторинг и отчетност, за готовността ѝ ефективно да посреща кризите.

Настоящата криза подчертава и нуждата от повишаването на доверието в здравната система, ресурс, който е още по-важен, когато става въпрос за обществено чувствителна тема като майчиното и детското здраве. Необходима е работа с общността на регионално и местно ниво, за да се изгради доверителна връзка между пациентите и специалистите, които им предоставят здравни грижи. Овластяването на пациентите и превръщането им в активни участници в усъвършенстването на програмата също ще повиши доверието в системата.

Оставаме на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата и техните семейства.

25.11.2020

София

[1] Конституция на СЗО – http://www.who.int/governance/eb/who_constitution_en.pdf

Становища и позиции

Позиция за национална рамка за детето 2025

Post author By Алианс за ранно детско развитие
Post date 20/11/2020

КОПИЕ ДО:

Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА
ВИЦЕПРЕМИЕР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ВИЦЕПРЕМИЕР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО

ПРОФ. Д-Р КОНСТАДИН АНГЕЛОВ, ДМ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Д-Р ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

Г-ЖА ДИАНА КОВАЧЕВА
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА НА ПП ГЕРБ

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

Г-Н ВАЛЕНТИН КАСАБОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“

Г-ЖА ГЕРГАНА СТЕФАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ВОЛЯ-БЪЛГАРСКИТЕ РОДОЛЮБЦИ“

По повод 20-ти ноември – Световен ден на детето и 31-та годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, Национална мрежа за децата, Алианс за ранно детско развитие и Коалиция „Детство 2025“ очакваме българските политици да изпълнят ангажиментите си, съгласно чл.1, ал. 3 от Закона за закрила на детето, като подготвят и приемат Национална стратегия за детето.
Вече почти две години България няма единна Национална рамка за планиране на политики за подкрепа на родители и семейства и осигуряване на благополучието на всички деца.
Днес, когато децата и техните семейства в България са изправени пред извънредни предизвикателства и несигурност, в условията на световна здравна и икономическа криза, изразяваме нашата твърда позиция, че политиците и управляващите играят основна роля и носят отговорност за задълбочаващите се процеси на неравенства, демографска криза и невъзможност всички деца в България да имат достоен живот и най-добри възможности за пълноценно развитие.
Достойното поведение на народните представители от 44-то Народно събрание и правителството на Република България изисква те да предприемат незабавни и отговорни политически решения и действия за приемането на дългосрочна, стратегическа визия за добруването на децата на България.
Обществото ни има нужда от обща национална рамка за подкрепа на родителите, по-добро здравеопазване и образование за децата, социална подкрепа на всички родители и деца, сигурно жилище и среда за живеене, намаляване на неравенствата, бедността и насилието над деца. Защото всички знаем, че инвестицията в децата е най-сигурната инвестиция в благоденствието на България.

Оставаме на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата и техните семейства.

С уважение,

Национална мрежа за децата
Алианс за ранно детско развитие
Коалиция „Детство 2025“

20 ноември, 2020
София