Categories
Публикации

Сдружение „Еквилибриум“ Русе: Основни принципи в РДР са свободната игра и позитивното родителство

Сдружение „Еквилибриум“ е създадено през 2004 година и е базирано в Русе. Работи за защита правата на децата. В момента управлява 10 социални услуги за деца и семейства в риск.

През 2017 година създава първия в страната интерактивен семеен център „В света на ранното детство“ – общодостъпна услуга за деца от 0 до7 години и родители.

Основните теми в центъра, разглеждани през свободната игра на децата и взаимодействието между родители и деца, са посветени на ранното детско развитие и неговата важност за цялостното израстване на децата, както и темата за позитивното родителство.

Интервюто е с Елена Петкова от Еквилибриум – Русе, и е част от поредицата интервюта с организации членове на Алианса за ранно детско развитие.

Каква е вашата кауза в полза на ранното детско развитие?

Ранните детски години са ключови за развитието на децата като личности.

Основните принципи, които изповядваме, са свободна игра на децата, нережисирана от възрастните, така че децата сами да откриват света, да развиват въображението си и позитивното родителство – „да възпитаваме като окриляваме“.

Също вярваме във важността на създаването и прилаганаето на политики в страната в подкрепа на децата и техните семейства, както и в устойчивите инвестиции в ранното детско развитие.

Какви кампании сте имали до момента, ориентирани към ранното детско развитие?

Кампания в детските градини „Да възпитаваме като окриляваме“, в която комплексно и интерактвино се работи с децата, педагозите в детските градини и родителите.

Имаме плей-групи в маргинализирани общонсти, основани на взаимодействието между родители и деца, така че да се осъзнае важността на ранните години да се подобри мотивацията за включване в образователната система, както и с цел подобряване на родителските умения.

Работите ли с преки бенефициенти?

Да. С деца от 0 до 18 години и техните родители – над 120 на месец, както и с деца с увреждания и техните родители – над 40 на месец.

Как бихте обяснили вашата кауза на един родител?

Изключително важно е да прекарвате пълноценно време с децата си. Да ги оставите да играят и откриват света, тъй като това е естественият начин за децата да се учат и развиват.

Как бихте обяснили вашата кауза на едно дете?

Ти си най-важното същество за мама и тати. Трябва да игарете заедно и да се забавлявате, за да растеш здраво и умно.

Кои са основните политики според Вашата организация, които страната трябва да въведе в контекста на ранното детско развитие?

Политика за инвестиции в най-ранното детско развитие.

Промяна на системата в предучилищното образование, така че да се стимулира свободната игра на децата, чрез която те най-добре учат и развиват.

Да се стимулира естественият стремеж на децата към приключения, взаимодействието с природата и физическата им активност, а не да се натоварват с академични знания от най-ранна детска възраст.

Вижте и интервюто с Дейвид Бисет от Еквилибриум.

Categories
Публикации

Женислава Сапунджиева, Карин дом: Промяната от експертен към семейно ориентиран подход е предизвикателство

Карин дом е организация с нестопанска цел, основана през 1994 г. от потомствения дипломат и филантроп Иван Станчов.

От 1996г. Карин дом стартира работата си като Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални потребности.

25 години след своето създаване Карин дом е организация с водеща роля в предоставянето на професионални услуги за деца със специални нужди и техните семейства.

През годините Карин дом се развива и израства като терапевтичен център за деца със специални потребности, в който работят висококвалифицирани специалисти: кинезитерапевти, рехабилитатори, ерготерапевти, логопеди, психолози, специални педагози, социални работници.

Основните дейности на организацията се реализират чрез Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални нужди и техните семейства (за деца от 3 до 8 г.), Център Ранна интервенция (за деца от 0 до 3 г.) и Център за семейно-медиирана интервенция (за деца от 2 до 7 г.) и Монтесори център (за деца от 2 до 5 г. ).

Карин дом развива и обучителна дейност като предоставя квалифицирани обучения на организации и специалисти чрез своя Обучителен и ресурсен център. Разпространява добрите практики на Карин дом чрез отворени обучения, обучения по заявка и супервизии по актуални теми, свързани с детското развитие и работа с деца със специални нужди. Организацията работи активно за промяна на политики за деца на местно и национално ниво .Член е на престижни национални и международни организации.

Интервюто е с Женислава Сапунджиева от Карин дом, и е част от поредицата интервюта с организации членове на Алианса за ранно детско развитие.

Каква е вашата кауза в полза на ранното детско развитие?

Карин дом е една от първите организации в България, която разработи и адаптира услугите по РДИ (ранна детска интервенция), основани на семейно ориентирания подход. Родители и специалисти работят заедно за постигане на целите.

Нашите специалисти подкрепят родителите чрез индивидуални консултации и терапевтични сесии и програми, чрез които запознават родителите с детското развитие, спецификите при развитието на техните деца, обсъждат силните страни на детето и семейството и предизвикателствата и предлагат различни стратегии за справянето с тях.

Положителният ранен опит на родителите също така ги прави добри застъпници за промяна на политиките, което е пътят към изграждане на единна национална система за ранна детска интервенция.

Вече 25 години каузата на Карин дом е да се грижи и подкрепя семейства , които имат притеснение относно развитието на децата си или в случаите, когато техните деца имат вече поставена диагноза.

Работим в посока въвеждане и прилагане на семейно ориентиран модел на работа. Промяната от експертен към семейно-ориентиран модел е предизвикателство за много специалисти. Въпреки трудностите при въвеждането му, семейно-ориентираният подход дава най-добри резултати по отношение на споделената отговорност и на това специалисти и родители да си имат доверие, да имат общо виждане и да работят в синхрон за напредъка на детето.

За да можем да бъдем в подкрепа на цялото общество, ние предлагаме и обучения за родители и специалисти в различни международно признати методи и подходи за работа с деца и споделяме нашия опит.

unnamed
unnamed

Какви кампании сте имали до момента, ориентирани към ранното детско развитие?

През март стартирахме една станала вече традиционна кампания на Карин дом по повод Международния ден на хората със Синдром на Даун, който отбелязваме всяка година на 21 март. Специалистите на Карин дом ще предлагаха еднократни консултации на семейства от цялата страна с деца с Даун Синдром на възраст 0- 3г.

През месец март Карин дом провежда и информационна кампания за Синдром на Даун като акцентира на възможностите на децата, които не случайно наричаме „слънчеви“ и които с усмивките си правят света по-пъстроцветен и различен.

Работите ли с преки бенефициенти?

Годишно Карин дом подкрепя над 300 деца и семейства и обучава над 1200 специалисти.

В коя област в България работите?

Базирани сме във Варна, но предоставяме и професионални консултации и услуги чрез интензивна седмична терапия за деца и семейства от цялата страна. Предоставяме обучения и предаваме опита си на специалисти от цялата страна, като по този начин подпомагаме приобщаващото образование у нас.

Как бихте обяснили вашата кауза на един родител?

Уважаеми родители, ние искаме да ви подкрепим в изясняването на притесненията ви относно развитието на вашето дете. Нашите специалисти ще се запознаят с вас и средата, в която се развива вашето дете, ще ви изслушат внимателно и заедно ще преценим дали има основание за вашите притеснения.

Ще ви подкрепим със своевременна информация, стратегии и изграждане на подкрепяща среда за развитието на вашето дете. Можем да ви подкрепим в дома, на площадката, в магазина, в яслата, в детската градина или да ви насочим към подходяща за вас услуга. С нас ще се чувствате комфортно да разговаряте за вашите притеснения и успехи, за въпросите свързани с развитието на вашето дете, и ще може да научите различни начини как да го подкрепяте.

Как бихте обяснили вашата кауза на едно дете?

Ние помагаме на децата, които се затрудняват да играят, да общуват и да учат нови неща. Учим ги как да се справят по-лесно и да имат повече приятели.

Помагаме и на родителите да се научат да са по-спокойни и да се радват на успехите на децата.

Кои са основните политики според Вашата организация, които страната трябва да въведе в контекста на ранното детско развитие?

Основните процеси за въвеждане на РДИ – скрининг, насочване, диагностика, проследяване – не са широко признати.

Предоставянето на услуги в много случаи е обвързано с диагнозата, която много често се установява след 3-годишна възраст. По този начин се пропуска най-чувствителния период на ранно детско развитие.

Липсва обучение на специалистите за работа с деца в ранна възраст и за прилагане на семейно-ориентиран подход.

За да преминат услугите от проектно към устойчиво държавно финансиране, е необходимо разработването на единен стандарт за предоставяне на услугите по РДИ.

Услугите по РДИ трябва да бъдат включени в националната карта за социалните услуги. Националната карта следва да бъде разработена от Агенцията за социално подпомагане въз основа на анализа и предложенията на общините относно потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво.

Проактивно гражданският сектор разработи стандарт за РДИ, който да предложи на държавата.

Изработването на подзаконовата рамка за РДИ трябва да се осъществи с участието на представители от всички сектори и заинтересовани страни, ангажирани с ранното детско развитие.

Трябва да се осигурят възможности за междусекторна комуникация във връзка с политиките и услугите за деца в ранна възраст чрез ясни механизми за взаимодействие между професионалистите на ниво случай и политика и индикатори за ефективност на координацията.

Categories
Публикации

Ирина Колева, Предтечи: Нужен е ценностно-ориентиран подход

Сдружение „Движение Предтечи“ създадена през 1994 г. Основният предмет на дейност е внедряване на иновативни образователни технологии в системата на предучилищното образование.

Интервюто е с Ирина Колева, председател на сдружението, и е част от поредицата интервюта с организации членове на Алианса за ранно детско развитие.

Каква е вашата кауза в полза на ранното детско развитие?

Чрез нашата работа се стремим към внедряване и апробиране на авторски иновативни образователни модели в интеркултурна и мултикултурна среда.

Какви кампании сте имали до момента, ориентирани към ранното детско развитие?

Досега сме разработили две програмни системи по интеркултурно образование в детската градина. Едната е „Аз променям света“ с пакет от 23 познавателни книжки за деца, книга за учителя, книга за родителя и книга за помощник-възпитателя.

Работите ли с преки бенефициенти?

Работим с детски учители – над 3000 са обучените от нас в периода 1995-2021 г.; с помощник-възпитатели в детски градини, от които сме обучили 456 на национално равнище; с 48 образователни медиатори, както и с 1700 директори на детски градини. Обучили сме и 1890 родители.

Как бихте обяснили вашата кауза на един родител?

Педагогическо взаимодействие с учителя в основни и допълнителни форми в детската градина.

Как бихте обяснили вашата кауза на едно дете?

Технологична интеграция на деца в неравностойно социално положение в интеркуртурна образователна среда.

Кои са основните политики според Вашата организация, които страната трябва да въведе в контекста на ранното детско развитие?

Нужен е ценностно – ориентиран подход, в контекста на компетентностна базисна образователна политика.

Categories
Публикации

Съвместно изявление относно ранното детско развитие в контекста на кризата в Украйна

Мрежата за действие за ранното детско развитие (ECDAN), Консорциумът за мир в ранното детство (ECPC), Moving Minds Alliance, Международната асоциация стъпка по стъпка (ISSA), Азиатско-тихоокеанската регионална мрежа за ранно детство (ARNEC), Мрежата за Африканското ранно детско развитие (AfECN) и Арабската мрежа за ранно детско развитие (ANECD) изразяват своята дълбока загриженост относно насилствения конфликт и хуманитарната криза, които се развиват в Украйна след започването на войната на 24 февруари. За съжаление децата, попаднали в този конфликт, ще бъдат най-неблагоприятно засегнати. 

Трябва да поставим защитата, здравето, ученето, благосъстоянието и нуждите от развитие на малките деца в Украйна – 2 милиона деца на възраст под 5 години, в центъра на нашия отговор. Нестабилността, идваща от войната, нанася дълбока травма върху психиката на децата и семействата, бягащи от Украйна. За съжаление тези последици ще са дълготрайни и ще се предават от поколение на поколение. Световната общност трябва да действа незабавно.

Конфликтът в Украйна идва след множеството хуманитарни кризи – в Афганистан, Хаити, Мадагаскар, Ливан, Палестина, Венецуела, Етиопия, Сирия, Йемен и много други места по света. Прогнозите на УНИЦЕФ от 2018 г. показват, че повече от едно на всеки пет бебета се раждат и започват живота си в ситуации на конфликт и криза. Финансирането, фокусирано върху ранното детско развитие (РДР), особено чрез закрила и образование на детето, е недостатъчно, особено в засегнатите от криза страни.

Само около 3% от общата помощ за развитие на засегнати от криза страни и 2% от хуманитарното финансиране отиват за предоставяне на качествени услуги в ранна възраст на новородени, малки деца и лицата, които се грижат за тях. Глобалната общност трябва да действа сега, за да увеличи финансирането за РДР.

Цяло поколение деца, които живеят или наскоро са мигрирали от Украйна, са изложени на риск. Много семейства вече са принудени да напуснат домовете си. Преди началото на настоящата криза 2,9 милиона души в Украйна вече се нуждаеха от хуманитарна помощ, а 750 образователни учреждения бяха повредени поради насилствения конфликт, започнал през 2014 г. ООН изчислява, че 12 милиона души в Украйна ще се нуждаят от помощ и защита, докато над 4 милиона бежанци може да се нуждаят от закрила и помощ в съседни страни през следващите месеци.

Разселените семейства имат непосредствена нужда от основни грижи, включително безопасно място за живеене, подходяща храна, топли дрехи и чиста вода. Най-уязвимите деца се нуждаят от особено внимание, като децата с увреждания и специални нужди, които могат да изпитат предизвикателства при бягството от войната или да имат спешна нужда от специализирани услуги или лекарства, когато пристигат в приемащите страни. Международната общност трябва да осигури безопасно преминаване и защита на семействата, бягащи от разрушенията. Ние също така призоваваме приемащите и транзитните страни да гарантират най-добрия инетрес на децата като предоставят услуги съобразени с пола, защита на децата от злоупотреба и психосоциална подкрепа като основни елементи от интервенциите в подкрепа на децата и лицата, които се грижат за тях.

Правителства, донори и други международни организации трябва да реагират спешно, за да защитят и подкрепят всички малки деца и техните семейства в Украйна и тези, които търсят убежище в съседни страни. Защитата на малки деца, засегнати от настоящата криза, и приоритизирането на тяхното оцеляване, развитие и защита, е необходимо не само с цел облекчаване на страданието и защита на техните права, но също така и за дастимулира икономическото възстановяване и ще изгради силна основа за мир и сигурност, устойчивост, социална справедливост и социално сближаване.

„Не е твърде късно да спасим това поколение от бича на войната“, казва генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, „Имаме нужда от мир“. Международната общност трябва да действа СЕГА, за да сведе до минимум трайното въздействие, което този конфликт ще има върху живота на малките деца и техните семейства. 

Организациите, подписали това изявление  мобилизират ресурси, полагат усилия в Украйна и съседните страни и са готови да предоставят своя опит на други организации планиращи и предоставящи хуманитарна подкрепа.

Призоваваме правителствата и донорите да насочат средства в подкрепа на всички семейства, включително тези, които са разселени, които се борят да запазят безопасността на децата си и да задоволят основните им нужди, включително достъп до психосоциални услуги. 

Това включва разширени инвестиции в петте компонента на грижите (добро здраве, адекватно хранене, възможности за учене, безопасност и сигурност и отзивчиви грижи) като основна част от помощта за развитие, реакция при извънредни ситуации и хуманитарни дейности.

Науката предвещава нова ера, заявявайки, че РДР е жизненоважна възможност за изграждане на устойчиво бъдеще, подходящо за децата от Украйна и други конфликтни зони по цял свят, и за овластяването им чрез популяризиране на Културата на мира, както призоваватОбединените нации (Резолюция на ООН A/RES/74/21).

Ако искаме да изградим истински мир в нашия свят, трябва да защитаваме и подкрепяме децата и да работим заедно за защитана правата, гарантиране на равенството, възприемане на многообразието и социалната справедливост за и сред нашите деца. 

Нека посветим общите си усилия и ресурси, за да отгледаме деца, които се прегръщат, играят, учат, и се подкрепят взаимно, и да бъдем непоколебими агенти на промяната, за да изградим път към един по-мирен и устойчив свят.

Categories
Публикации

Силвия Станчева, Амалипе: Всяко дете може да постигне мечтите си, стига да има подкрепа​

 

ЦЕНТЪР ЗА МЕЖДУЕТНИЧЕСКИ ДИАЛОГ И ТОЛЕРАНТНОСТ “АМАЛИПЕ” е най-голямата ромска организация, която работи за по-доброто образование, общностното развитие и равноправното интегриране на ромите в българското общество. 

Самото име показва целите и начина на работа на организацията –  „Амалипе“ е ромска дума, която означава „приятелство“: работейки за интеграция на ромите, организацията включва хора от всички етноси.  

Каква е вашата кауза в полза на ранното детско развитие?

Ние вярваме, че всяко едно дете може да успее и да постигне мечтите си, стига да има кой да повярва в него и да го насърчи то самото да повярва в себе си!

В ромската общност има огромен потенциал, който може да помогне България да стане по-развита и икономически по-силна държава. Това ще помогне за по-добрия живот на всички етноси и активни хора от всички етноси трябва да участват в този процес. Затова Център „Амалипе“ обединява усилията на роми, българи, турци и други, водени от ценностите на междуетническия диалог и толерантността. И този път минава през ОБРАЗОВАНИЕТО, което се опитваме да дадем на децата, родителите и общността, с която работим, заедно с близо 300 училища от цялата страна, обединени в Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ и над 250 образователни медиатори.

Какви кампании сте имали до момента, ориентирани към ранното детско развитие? 

Провеждане на обучения за учители в детски градини по програми за многообразието, работа на доброволци в детските градини, работа о програма РЕЙН – мрежа за ранно детско развитие в ромската общност.

Как бихте обяснили вашата кауза на един родител?

Провеждаме мнгого обучения за родители, на които ги насърчаваме да подкрепят децата си в процеса на тяхното обучение.

Как бихте обяснили вашата кауза на едно дете?

Провеждаме обучения за ученици и деца, на които ги обучаваме в сесии за приемане на своята идентичност, в доброволчество, в продължаващо образование и др.

Кои са основните политики според Вашата организация, които страната трябва да въведе в контекста на ранното детско развитие?

Срещи с психолози в детската градина за увереността, че детето е прието, уважавано и разбирано, колкото и различно да е то.

Вижте интервюто с Анче Кривонозова от Фондация „Бъдеще“ – Ракитово

Facebook страница

 

Categories
Публикации

Анче Кривонозова: „Здравите и щастливи семейства ще съумеят да запазят психичното здраве на децата в ранна възраст“

Представете организацията в 5 изречения.
 
Фондация „Бъдеще” Ракитово е създадена в далечната 1997 година. Работим активно за интегриране в обществото на хора от различни етнически и социални групи, религиозна и национална търпимост. Обръщаме особено внимание на децата и младежите, с цел подобряване на жизнeния им стандарт, чрез повишаване на културното им възпитание и материално подпомагане.
 
Каква е вашата кауза в полза на ранното детско развитие?
 
Децата започват да учат още от раждането си. Светът е нов и голям, а всеки звук, допир и образ са безкрайно вълнуващи. Тези, които полагат грижи за най-малките, са техните първи учители по живеене.
 
Проучванията показват, че периодът от бременността до навършване на тригодишна възраст на детето е най-критичен, тъй като тогава мозъкът се развива с по-високи темпове, отколкото в който и да е било друг период от човешкия живот.
 
80% от мозъка на бебето се формира до тази възраст.
 
За здравословно развитие през тези години, децата се нуждаят от безопасна, сигурна и любяща среда, наред с правилно хранене и стимулиране от страна на родителите или полагащите грижи.
 
Уютът на дома е първата учебна стая, в която всеки ден има нови уроци и открития. А докато детето расте здраво, родителят израства в грижата за него.
 
Каузата ни е да разпространяваме това знание, работейки директно с родителите.
 
Какви кампании сте имали до момента, ориентирани към ранното детско развитие? 
 
В момента развиваме активно кампанията Да пораснем заедно, която подкрепя ранното учене при децата от 0 до 3 години.
 
Кампанията е част от проекта за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, „Отворено общество“ и “Портикус”.
86290383 10219483718781681 7522614654640586752 n
Работите ли с преки бенефицианти? Ако да, с какви и колко?
 
Преките ни бенефициенти са деца от 0 до 3 години, техните родители, ученици, учители, родители от различни етнически групи.
 
Преките бенефициенти на организацията са около 300 човека.
 
В коя област в България работите?
 
Фокусирани сме в област Пазарджик.
 
Как бихте обяснили вашата кауза на един родител?
 
Децата са нашето утре, нека бъде красиво!
 
Как бихте обяснили вашата кауза на едно дете?
 
Ти си важен, обичан!
 
Кои са основните политики, които страната трябва да въведе в контекста на психичното здраве при децата в ранна възраст?
 
Според мен здравите и щастливи семейства ще съумеят да запазят психичното здраве на децата в ранна възраст.
  
Categories
Публикации

Терапията за кърмачета с аутизъм може да намали вероятността диагнозата да продължи в по-късна възраст

Лекари доказаха за първи път, че нова терапия, насочена към бебета, може да намали аутистичното поведение и вероятността децата да бъдат диагностицирани с аутизъм преди да достигнат училищна възраст.

Резултатите показват, че намесата през първата година от живота, когато може да се подозира аутизъм, но не със 100-процентова сигурност, може да засили социалното развитие на децата с аутизъм, с дългосрочни благоприятни ефекти върху живота им.

„Това е първото световно доказателство, че превантивната интервенция може да намали признаците на аутизма и вероятността от по-късна диагноза“, казва проф. Джонатан Грийн от Университета в Манчестър.

„Смятаме, че това е забележително откритие, тъй като предполага, че намесата в ранен етап на развитието може да има значителен ефект. Това може да промени начина, по който се предоставя подкрепа на голям брой деца по целия свят.“

Международният изследователски екип, ръководен от проф. Андрю Уайтхаус от Университета на Западна Австралия в Пърт, наблюдава 104 бебета на възраст от 9 месеца до 14 месеца, които са привлекли вниманието на здравните служби в общността, след като са показали ранни признаци на аутизъм. Бебетата са разделени на две групи, като едната е получавала рутинни грижи, а другата- 10 сесии от терапията в продължение на пет месеца. Всичките случаи са преразглеждани на за признаци на аутизъм при навършване на 18, 24 и 36 месеца.

В терапевтичните сесии родителите са заснети как играят с децата си. След това терапевт прегледа кадрите с родителя и им помага да разберат различните начини, по които детето им се опитва да общува, и как биха могли по-добре да го ангажират. Целта е да се засили връзката и да се подобри обратната връзка между родител и дете, да се помогне на бебето да развие умения за социална комуникация.

В списанието Jama Pediatrics изследователите описват как терапията изглежда намалява някои симптоми на аутизъм – промяна, която до голяма степен остава, докато децата навършат три години. В този момент независими клинични работници оценяват всяко от децата. Докато една пета от тези, които са получили стандартни грижи, са получили диагноза аутизъм, процентът при получилите терапията са само 6,7%.

Според проучването децата са постигнали по-добри резултати в социалните взаимодействия, но и по други симптоми, като повтарящи се движения и необичайни реакции към сетивата като мирис и вкус. Необходимо е по-нататъшно проследяване, за да се види дали терапията само забавя диагнозата или я предотвратява при някои деца.

Изследователите подчертават, че терапията не адресира всички предизвикателства, с които хората с аутизъм могат да се сблъскат. При наблюденията много от децата все още имат значителни проблеми в развитието, когато вече са на три години в края на проучването. Но изводите показват, че индивидуалната терапия може поне да помогне на някои бебета да развият социалните си умения, преди да достигнат училищна възраст.

„Клиничното въздействие, което може се види незабавно, е наистина поразително“, казва Уайтхаус. „До момента нито една терапия не е показала толкова положителни ефекти върху развитието, че да е повлияла на диагностичните резултати на детето. „По тази причина терапията има реалния потенциал да промени начина, по който предоставяме подкрепа на децата, развиващи се по различен начин. В най-основния си вид това е промяна от „изчакайте и вижте“ към „идентифицирайте и действайте“ – нов клиничен модел, който може да трансформира подкрепата за семействата.“

Проучването повдига сериозни въпроси за това как трябва да се предоставят услугите за аутизъм. Някои деца, които се подобрят от терапията, все още може да се нуждаят от специализирана грижа, но вече не отговарят на изискванията, ако не са официално диагностицирани. Грийн казва, че изводите от проучването „подчертават недостатъците в системата“, добавяйки, че услугите трябва да бъдат проектирани около нуждата, а не диагнозата.

Тим Никълс, ръководител на политиката в Националното аутистично общество, каза, че работата има някои положителни резултати, но разкритикува изследователите за липсата на участие на общността.

„Важно е всяко по-нататъшно проучване на много ранна интервенция да не се стреми да намали „тежестта“ – ранната интервенция трябва да е свързана с подкрепата на аутистите с най-големите предизвикателства, пред които са изправени“, каза той. „За да бъдат направени ефективни изследвания в тази област в бъдеще, хората с аутизъм трябва да бъдат включени на всеки етап.“

Източник: The Guardian

Photograph: Halfpoint/Getty/iStockPhoto

Categories
Публикации

Веселина Йорданова: Днес все повече трябва да се вглеждаме как съвременните технологии влияят върху детското развитие

Интервю с Веселина Йорданова от „Дете и пространство“ преди презентацията й пред членовете на Алианса за рано детско развитие на 26 ноември на тема Как съвременните технологии влияят върху психичното здраве на децата в ранна възраст.

– Моля, представете се с няколко изречения. Какъв е кариерният Ви път до сферата на ранното детско развитие? 

Завършила съм бакалавърска програма по психология и магистърска степен социална психология във ВТУ ”Св.св. Кирил и Методий”. От дванадесет години работя към Сдружение „Дете и пространство“ в Център за ранна интервенция гр. Русе. Ориентирам се към психоанализата и станах член на Българско общество за лаканианска анализа, защото вярвам, че анализата е пътя за решаването на много трудни ситуации в човешкия живот. Имам богат опит при работа с деца в ранното детство и ранната интервенция, както и с деца и младежи с психични страдания. Участвала съм в разработването на различни статии и сборници, в провеждането на изследвания, а имам и голям интерес в предоставянето на различни обучения, свързани с ранното детско развитие, защото обичам работата си с деца  и техните родители. Знам, че  ранното детство е основата на човешкото развитие и живот. Затова подкрепата на деца и родители в този период е от изключително значение за преодоляване на много от предизвикателствата пред тях!

– Моля представете темата на презентацията си, защо ще говорите по нея и защо е толкова наболяла в актуалния контекст.

Центърът за ранна интервенция, на сдружение „Дете и пространство“, работи вече дванадесет години с деца и техните семейства. През това време се срещнахме с различни деца и родители, които обогатиха нашият опит и ни направиха чувствителни към психичното  страдание. В първите години центъра се посещаваше основно от деца с ДЦП, недоносеност и други заболявания, а в последните години все по-често посрещаме деца с психични страдания в ранното детство. Така започнахме да наблюдаваме един феномен: деца, които притежават доста аутистични черти, но все пак не можеше да се каже, че са аутисти. Основните диагнози, с които идваха при нас бяха: генерализирано разстройство в развитието /ГРР/, смесено специфично разстройство в психологичното развитие или забелязвахме изоставяне в развитието, също отбелязано от личен лекар или детска ясла. При разговорите с родителите доста често чувахме как децата обичат да гледат телевизия, като споменаваха основно „Бейби ти ви”, но с времето чухме и за други медии и предавания – просто се оказа, че децата от ранна възраст прекарват дълго време пред екран.

Днес все повече трябва да се вглеждаме как съвременните технологии влияят върху детското развитие. Може би като специалисти трябва да се замислим как да помогнем тези негативни тенденции да бъдат намалени. Да помогнем на родителите да се справят с предизвикателствата, които поставят пред тях новите технологии.

– Кои са петте ползи, които ще имат организациите от презентацията Ви – с какво искате да си тръгнат и да отнесат в работата си?

С изострено внимание към новите предизвикателства пред ранното детско развитие.

С обогатен опит за работата с деца в ранна детска възраст.

Запознати с изследването на Център за ранна интервенция и да могат да го ползват в своята практика.

С обърнат поглед към необходимостта от възстановяване на играта.

С обогатен опит за общуване с родителите.

– Кои са основните политики, които страната трябва да въведе в контекста на психичното здраве при децата в ранна възраст?

От изключителна важност е децата и техните родители да получават навременно консултиране и грижа възможно най-близко до тяхната среда. Тоест, да има грижа за всяко дете във всяко населено място или най-близкото. 

Необходимо е да има програми за превенция или ранно диагностициране на психичните заболявания при децата и юношите.  

От съществено значение е да се проучи ситуацията на психично страдание и заболявания сред децата, за да могат да се изградят необходимите програми и нужните услуги.

Например опита на Сдружение „Дете  и пространство” е, че последните години се наблюдава тенденция на повишаване на децата с диагнози като ГРР, специфично разстройство на психологичното развитие, психично страдание или забавяне/особености в развитието. Ние искаме да обърнем внимание за необходимостта от ранната детска интервенция при малките деца от 0 до 6 години като профилактика на най-ранните емоционални и поведенчески разстройства. Защото много често неразпознатото ранно психично страдание е най-честата причина за отхвърляне на детето от детския колектив, което води до изолация и изключване на детето и семейството от живота на общността.

–  Защо е жизнено важна играта за малките деца?

Единственият начин детето да се развива е чрез играта. Чрез нея детето изследва света, репетира отношения, изиграва своите страхове, разиграва опита и грешката и така разбира смисъла. Игрите  през  различните времена се променят, но има едни базови игри, които са свързани толкова много с нашият психичен живот, че остават непроменими. Тези игри се играят от всички деца в целият свят през всичките времена до днес. Всички знаем, че здравото дете е това, което се забавлява да изследва света. Както казва Франсоаз Долто „Ако лишим от игра едно дете, все едно го лишаваме от удоволствието да живее”. Имено в този проблем, които искаме да покажем, забелязваме точно това: деца, които са лишени от играта за сметка на екран. Деца, които не могат да играят и не знаят как да изследват света около себе си.

Categories
Публикации

Дейвид Бисет: Деинституционализацията трябва да бъде последвана от инвестиции в ранното детско развитие и универсална подкрепа на семейството

Интервю с Дейвид Бисет от Еквилибриум Русе, който ще изнесе презентация на тема  “Споделяне на международни практики в областта на ранното детско развитие” за членовете на Алианса за ранно детско развитие на 25 ноември.

Разкажете ни за себе си с няколко изречения. Как и защо започнахте кариерата си в сферата на ранното детско развитие?

Не поех директен път, водещ към сектора за грижи за деца. Прекарах първата фаза на кариерата си в областта на международното данъчно облагане и управленските консултации. Това ми даде умения, които все още са ми полезни, когато управлявам проекти и социални услуги. 

В края на 80-те години бях поканен да участвам в голяма инициатива в Обединеното кралство, която целеше да помогне на младежи със специални потребности да намерят смислена работа. По това време вече бях изградил репутация на комуникатор и знаех как да говоря с бизнес мениджърите. Това отново разпали страстта, която развих, когато изучавах психология в университета: Как се развива нашият мозък? Как учим? Какво е еволюционното значение на играта? Прекарах 40 години в задаването на тези въпроси. Приближих се малко до намирането на отговорите чрез изграждане на международна мрежа от контакти – практици и научни изследователи. Сега ръководя екипа на Семейния център на Еквилибриум Русе.

Какви са основната мисия и визия на Equilibrium Ruse?

Искаме децата да разгърнат своя потенциал. Толкова е просто! Ние приемаме, че развитието на мозъка през първите три години от живота е основополагащо, както и че травмата и токсичният стрес през ранните години от живота могат да имат дълбок ефект върху физиологичното, когнитивното и психологическото развитие. Ние обаче се противопоставяме на този тип детерминизъм, който казва, че редица резултати са неизбежни в зряла възраст. Има много неща, които могат да се направят и има още много какво да се научи за това как да увеличим максимално потенциала на всяко дете.

Винаги сме вярвали, че националната програма за деинституционализация трябва да бъде последвана от фокус и инвестиции в ранното детско развитие и движение в посока Универсална подкрепа на семейството.

– Кои според вас са основните нужди или области на нуждите на политиките за РДР в България? Колко по-различна е картината на местно ниво – в Русе?

Виждам два основни проблема:

Първо, в целия сектор разпознавам остатъци от вяра в „адекватно за възрастта“ развитие. Детето се оценява на базата на съответствие със социалните, културните и институционалните норми. Това се клони към култ към педагогиката и отглеждането на деца чрез намеса на възрастните (предимно чрез обучение), като и двете се осъществяват в рамките на култура на формализъм . Това означава, че скринингът за проблеми в развитието е интрузивен и груб, защото се фокусира върху несътвествието с нормите, а не върху нуждата от подкрепа. Скринингът не трябва да води до стигматизация.


Вярвам, че сензорното, когнитивното и езиковото развитие се насърчава чрез игра, изследване, разговори и взаимодействие с другите, а НЕ чрез директни инструкции. Оптимизирането на ранното детско развитие се постига най-добре чрез ненатрапчив скрининг, базиран на идеята, че ВСИЧКИ деца се нуждаят от помощ и подкрепа.


Второ, понастоящем областта на РДР е фрагментирана и обезкуражава ангажираността на родителите. Професионалната намеса трябва да бъде изцяло интердисциплинарна и членовете на семейството трябва да имат право на участие и вземане на решения.
.

Защо е важно да има консолидиран съюз на НПО в областта на ранното детско развитие?

Инвестициите в децата са изключително важни и се нуждаем от критична маса, която да де застъпва за най-добрите практики, последователното разработване на политики и за смислена национална стратегия. Общността на НПО има множество допирни точки с отделните сектори. Ние имаме ключова роля като комуникатори. Нашата работа е да е да печелим съмишленици.

Какво могат да очакват членовете на Алианса от предстоящото обучение на 25-и? Кои са петте предимства, които биха могли да получат и да ги донесат на своите организации?

Нямам намерение да давам подробно ръководство за международния напредък в областта на ранното детско развитие. Вместо това искам да споделя моето тълкуване на куп идеи, за които смятам, че имат специално значение, защото могат да стимулират такъв напредък. Надявам се да бъда провокативен, да стимулирам размисъл и саморефлксия. Надявам се да споделя едно-две свежи прозрения – неща, за които участниците може да не са се замисляли. Надявам се да предам разбирането за взаимовръзките между различни социални фактори. Надявам се да внеса чувство на позитивност. Ще задавам предизвикателни въпроси.

Разкажете ни една приложима иновативна международна политика в ранното детско развитие и образованието на децата.

Радвам се да отбележа, че светът изглежда се събужда за значението на самостоятелната игра в живота на децата, а и на възрастните. „Истината е, че играта изглежда е един от най-усъвършенстваните методи, които природата е измислила, за да позволи на един сложен мозък да се самосъздаде.” (Стюарт Браун, психиатър). Започваме да осъзнаваме, че практиките в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст и дори терапиите допринасят за лишаването от игра, което има значителни негативни последици.

За какво мечтаете най-вече в областта на ранното детско развитие в България?

Аз съм фен на скандинавската практика в ранните години, въпреки че има и някои недостатъци. Вдъхновен по-специално от шведския модел на семейния център, вярвам, че всички квартали трябва да имат центрове за ранно детство с множество персонал, обхващащ различни дисциплини, които действат като широки специалисти по РДР. Те разбира се могат да се свържат с експерти при необходимост и да координират интервенциите. Тези центрове имат и социална функция в общността, като подкрепят съществуващите и благоприятстват създаването на нови родителски мрежи.

Categories
Публикации

Ерик Блоемколк: Работете за създаване на силна „коалиция на желаещите“ за интервенция в ранна детска възраст

Интервю с Ерик Блоемколк, директор на  SOFT Tulip, Нидерландия, който ще води обучение на 25 ноември за членовете на Алианса за ранно детско развитие, на тема “Застъпничество във враждебна среда”. 

Разкажете ни за себе си с няколко изречения. Как и защо стартирахте кариерата си в сферата на ранното детско развитие?

През 1987 г. се роди първият ми син с минимално увреждане на мозъка, поради липса оросяване. Като родители бяхме много притеснени, но получихме подкрепа от детски физиотерапевт, който ни помогна да стимулираме развитието на сина ни. Израсна като здрав възрастен, който свири много добре на барабани! 

Този личен опит с в ранна детска възраст се оказа много важен, когато посетих институция за деца с увреждания в Украйна през 2006 г. Обстоятелствата бяха ужасяващи и осъзнах, че това не е изключение. Напротив, това беше само един пример за огромна постсъветска система на институционализирани „грижи“ за деца и възрастни. Така че за мен и няколкото добри НПО, които също срещнах в Украйна, стана огромно предизвикателство да започна процес на подобрение първо вътре в системата, особено в борбата с много тежкото недохранване и лошото лечение. Втората стъпка, която направихме през 2008 г., е започването на обсъждане на необходимостта от превенция. Тогава предложих да разработя интервенция в ранна детска възраст в Украйна. Открихме, че в Харков вече има един такъв център и с тях започнахме партньорство. Днес имаме 43 центъра за интервенция в ранна детска възраст в 10 региона на Украйна и активни групи родители в 13 региона!

Какви са основната мисия и визия на SOFT tulip?

От 1991 г. работим за подобряване на грижите за хората с увреждания, психични проблеми и за възрастните хора в Централна и Източна Европа. Използваме опита на холандските доставчици на услуги на SOFT tulip, като комбинираме въвеждането на добри практики с изграждането на мрежи и застъпничеството за дейности, свързани със социалните и здравни политики и деинституционализацията.

Какво биха могли да очакват членовете на Алианса от предстоящото обучение? Кои са петте предимства, които биха могли да получат и да ги донесат на своите организации?

Надявам се, че ще развият по-добро разбиране за лобирането и застъпничеството, и, че научените положителни и отрицателни уроци ще са им полезни, както и, че ще се почувстват мотивирани да работят заедно и овластени да се застъпват за РДИ в България. Целта е семействата с деца с проблеми в развитието или увреждания да получат подходяща подкрепа чрез РДИ!

Какво е накратко лобиране и застъпничество за интервенция в ранна детска възраст във враждебна среда?

Става дума за създаване на силна „коалиция на желаещите“; формулиране на много положително и убедително послание към родителите, специалистите по медицински и социални грижи, широката общественост и политиците; създаване и насърчаване на добри практики за РДИ; включване на международни експерти; търсене на онези политици и влиятелни лица, които са отворени за вашето послание; формулиране на реалистичен план за развитие на практиката в България; и създаване на многостранни и междусекторни платформи за диалог на различни нива.

Моля, кажете ни накратко един пример за случай, който се нуждаеше от лобиране и застъпничество във враждебна среда.

Ситуацията, която срещнах в Украйна, беше много враждебна. Имаше пълно недоверие в неправителствения сектор, доставчиците на услуги от НПО изобщо не бяха признати и трябваше да оцеляват финансово със собствени усилия. Правителството нямаше воля да работи с НПО или да признае, че положението в институциите е много лошо. Напротив, системата беше представена като голям успех и достъпът до институциите беше забранен! Особено през първите пет години, често се страхувах от репресивни действия срещу някои от украинските ми партньори. Така че трябваше да търсим силни съюзници, които да подкрепят нашите действия. Намерихме ги! В парламента, в министерството на социалната политика, в УНИЦЕФ, неправителствени организации, в църквата, международни експерти, посолства и родителски организации. Заедно бяхме просто толкова силни, че министерството на социалната политика не можеше да ни пренебрегне!