Categories
Новини

Стартира кампания „Подари приказка“

За втора поредна година фондация „Тръст за социална алтернатива“ провежда национална кампания „Подари приказка“. Тя започна на 1 ноември, Деня на народните будители и ще бъде активна до 30 ноември.  

Кампанията е в полза на патронажната услуга „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“, която организацията прилага в България от 2016 г. насам. Услугата подкрепя млади майки и семейства, живеещи в бедност, за да могат да отглеждат децата си в безопасна и стимулираща среда, въпреки лишенията и трудностите. Обучените патронажни сестри работят в София и Пловдив и в рамките на около 60 посещения полагат основите за по-добро бъдеще на семействата и децата им. 

Амбицията на организаторите е тази услуга да бъде достъпна за всички семейства в нужда в страната. Затова търсят съмишленици в лицето на родители, лекари, служители от социалната и здравната сфера в цялата страна.

В първото издание на кампанията от септември 2019 г. кампанията успява да събере над 1500 книжки и играчки и да зарадва близо 120 семейства. 

Повече информация можете да откриете ТУК.

Categories
Новини

Конкурс Доброволческа инициатива 2020

Доброволчеството е личен и съзнателен акт на учене, свързаност с хората и солидарност между поколенията!

За десета поредна година Фондация Лале и Национален Алианс за Работа с Доброволци обявяват традиционния конкурс за най-ефективни и интересни доброволчески инициативи в България.

За участие са поканени граждански и бизнес организации, читалища, училища, доставчици на социални услуги, културни организации, спортни клубове и доброволчески групи, които през настоящата година са организирали своя доброволческа инициатива, без разлика на целта, място и време на реализация, източници на финансиране, брой и възраст на доброволците. Всяка добра инициатива заслужава признание!

Представените инициативи ще бъдат оценени по резултатите, значението за хората в общността; броя и характеристиките на участниците; значението на инициативата за развитието на екипа на организацията и доброволците; финансовата ефективност. Най-добрите инициативи ще бъдат отличени със сертификат и материална награда във формата на инвестиция в развитието на доброволците и организацията.

Организации и отделни хора могат да номинират инициативи, които познават, като изпратят попълнен формуляр за представяне до 9 ноември 2020 на mgeorgieva@tulipfoundation.net.

Пълният списък на инициативите ще бъде представен на Интернет страниците на Националния алианс за работа с доброволци и Фондация Лале в началото на ноември 2020.

Наградите ще бъдат обявени на публична церемония за отбелязване Международния ден на доброволците в началото на декември 2020 година.

Към сайта на фондация „Лале“:

Categories
Новини

Заседание на Общия съвет на Алианса за ранно детско развитие

Днес се проведе заседание на Общия съвет на Алианса за ранно детско развитие.  Една от задачите ни беше да изберем нов състав на Координиращото звено, което да подпомага Алианса в работата му за утвърждаването на ранното детско развитие като политически и обществен приоритет, за застъпничество за политики, които да осигуряват равни възможности на всички деца и създаване на среда за гарантиране на техните права. Ще продължаваме да разпространяваме информация, знание и опит сред професионалистите и родителите за ползата от инвестициите и подкрепата в ранното детство.

Избраните организации са: Сдружение „Дете и пространство“, фондация „Здраве и социално развитие“ и фондация „За Нашите Деца“. Пожелаваме успех в работата и да продължаваме заедно да работим за постигане на споделено разбиране за децата, така че всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.   

Categories
Новини

Съвети

Съвети

Прекарване на време заедно

Част 1: Да си родител по време на COVID-19

Да останем позитивни

Част 2: Да си родител по време на COVID-19

Структуриране

Част 3: Да си родител по време на COVID-19

Лошо поведение

Част 4: Да си родител по време на COVID-19

Запазете спокойствие и менажирайте стреса

Част 5: Да си родител по време на COVID-19

Как да разговаряме за COVID-19

Част 6: Да си родител по време на COVID-19

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Урок 9: Търпението: предпазливо скъсяване на дистанцията?

Урок 9: Търпението: предпазливо скъсяване на дистанцията?

След 25 дни извънредно положение и принудително живеене заедно вкъщи, все по-често чуваме от родителите: „Търпението ми се изчерпва“ или казано за детето: „Вече няма търпение“. Има и още: „Свърши ми търпението“, „Нямам търепние“, „Как ще изтърпя още няколко седмици?“, „Нужно е търпение“. Т.е. все по-често се чува да се говори за търпението, като нещо, което е в определени количества и се изчерпва, а не като състояние на духа.

Нека заедно да се обърнем към детската литература и да разлистим „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Глава XXI, в която се появява лисицата. А лисицата се появява точно, когато малкият принц е тъжен и горко плаче, защото открива, че освен неговата роза на малката му планета, която мисли за единствена, съществуват много други рози. И така … малкият принц среща лисицата.

Опитомяване

И тогава той прави най-естественото нещо за едно дете: предлага й да си поиграят, тя му отвръща: „Не мога да играя с теб. Не съм опитомена“. Логично за момчето възниква въпросът какво означава „да опитомиш“ и той го задава няколко пъти на лисицата, докато тя му отговаря така: „Това е нещо отдавна забравено. Означава „да се обвържеш“.

Така се свързват две думи „опитомяване“ и „обвързване“. Това ни подсеща за ситуациите, когато едно малко дете за първи път се разделя за по-дълъг период с родителите си и след това моментът на срещата с тях не отговаря на очакванията им.

„Имаме момиченце на 10 месеца. Миналия уикенд за първи път го оставихме да го гледат баба му и дядо му на село. Когато се върнахме да го вземем, се опитах да гушна Мия и й говорех радостно, но тя се разплака. Започна да се държи нормално след повече от половин час?“ Това споделяне е в противоречие с широко разпространяваните послания към родителите, че „в случаи на стрес или уплаха, децата търсят фигурите на привързаност и контактът с тях ги успокоява“[1]

Завързване, привързване, обвързване

Има ситуации, в които детето предпочита да гледа близките си от дистанция, вместо да се хвърли в прегръдките им. Освен това има деца, които могат да общуват с нас, само ако не ги гледаме в очите и ако не се приближаваме твърде близо до тях. И тогава възникват много недоразумения, защото самата дума „привързаност“ някак си предполага да се „завържеш за другия“ и много често се разбира буквално като „да се залепиш за другия“. Оттам идва широко разпространената идея, че детето става по-добро ако го гушкаш непрекъснато. За да разберем същността на обвързването, нека чуем внимателно какво говори лисицата на малкия принц. Защото докато аз слушам какво говорят майките на малки деца тези дни, чувам, че децата им отказват да следват предложенията и инициативите им. Следователно не ни вършат работа думите „привързване“ и „завързване“. По-скоро да се опитаме да разберем „обвързването“. За да има обвързване, в смисъл на сближаване, а не на завързване и залепяне, необходимо е опитомяване – да бъдеш опитомен, да можеш да опитомиш. Какво означава това?

Опитомяване и сближаване

Лисицата обяснява на малкия принц, че ако той я опитоми, те ще изпитват необходимост един от друг. “За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света…“ И тогава малкият принц се сеща за своята роза и си дава сметка, че тя може би го е опитомила. По-нататък лисицата продължава така: „/…/ Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Другите стъпки ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката“. И добавя, че досега нивите с жита не предизвикват нейния интерес, защото тя не яде хляб. Но когато малкият принц я опитоми, „житото, което е златисто, ще ми напомня за теб“ и тя ще обича шума на вятъра в житата. Малкият принц откликва на молбата на лисицата да я опитоми, но й казва, че има малко време, защото трябва да намери приятели и да разбере много неща.

И тук се появява ключовата дума „търпение“

Лисицата отвръща на малкия принц, че може да разбере единствено нещата, които е опитомил. „Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!“ И тогава момчето съвсем основателно задава въпроса „Какво трябва да направя?“ Така стигаме до „стъпките“, които лисицата формулира /точно като в препоръките за родители как да възпитават детето си, които можем да намерим в интернет под най-различни форми/:

  1. Първата стъпка е търпението. „Трябва да бъдеш много търпелив“, отвръща лисицата. „Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Думите са извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо…“ Очевидно наставленията на лисицата за това как да се обвържеш изключва възможността това да започне с гушкане. Това, което тя казва е по-скоро бавно и предпазливо скъсяване на дистанцията.
  2. Постоянство във времето /Урок 5 и Урок 6 от Уроци по живо общуване с детето/.

Лисицата много ясно обяснява на момчето защо трябва да идва всеки ден по едно и също време. Тя му казва: „Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще започна да с е чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; така ще узная цената на щастието! Но ако идваш в различно време, никога няма да знам за кое време да приготвя сърцето си…Необходими са обреди“.

  1. Необходими са „обреди“.

Когато малкият принц пита лисицата какво е „обред“, става ясно, че и това е нещо също толкова отдавна забравено. И ето какво му казва тя: „То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час различен от другите часове“. И му разказва за ловците, които имат обред да танцуват всеки четвъртък със селските момичета. Тогава тя се разхожда спокойна из полята. Ако го няма този обред, тогава всеки един ден и всеки един миг тя ще се тревожи и страхува.

ДА СПРЕМ ТУК И ДА ПОМИСЛИМ: КАК В СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ ЗА ДЕТЕТО НИ ЕДИН ДЕН ДА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ДНИ И ЕДИН ЧАС ДА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ЧАСОВЕ?

Следва продължение: ще продължим с уроците, които ни дава лисицата… тя казва още някои много ценни неща.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

admin_rado

admin_rado

Categories
Новини

Урок 8: Защо децата използват цветисти думи и какво ги привлича в тях?

Урок 8: Защо децата използват цветисти думи и какво ги привлича в тях?

Цветистата дума винаги е натоварена с емоция. Когато възрастните ги употребяват, те са обикновено претоварени с емоции. Първоначално детето няма никаква идея за смисъла на цветистата дума. Тя започва да се превръща в загадка. Ако я е чуло от друго дете, тогава го изгаря въпросът какво точно означава тази дума и то предполага, че другото дете я казва, защото знае или защото думата е много важна. Ако я е чуло от възрастен, тогава думата пак не му дава мира. Детето ще се опита да я каже на някого, за да я „разтовари“, т.е. да се облекчи от тази непозната дума, натоварена с емоции.

Цветистата дума може да бъде и много полезна за детето. Когато я открие и я каже или изкрещи, тогава част от възбудата и напрежението в неговото тяло преминава в самата дума.

Ще дам малък пример от моята практика, който често използвам, защото е показателен:

Малкият Христо е на 4 г. 6 месеца. Той посещава частна детска градина, в която е възприета точкова система за насърчаване на положителните поведения и санкциониране на предизвикателните поведения. Жълтата точка означава похвала, а черната точка – порицание. По неизвестни на пръв поглед причини момченцето не може да понася черните точки и когато учителката му постави черна точка, той се тръшка на земята и крещи така, както могат да го правят безпреятствено само децата на тази възраст. Съответно многократно от детската градина викат майката, тя се притеснява, но не може да намери ефективен метод за прекратяване на това поведение на Христо. Всичко това продължава до деня, в който детето се сдобива с една цветиста дума, а именно: „трътка“. Когато госпожата му постави черна точка, Христо й казва: „трътка“. Нещо от напрежението в тялото, което черната точка предизвиква, преминава в тази дума. Христо не се тръшка и не крещи. Благодарение на цветистата дума нещо във връзката между езика и тялото се е хармонизирало, тялото е успокоено, предизвикателното поведение е изчезнало.

Тази малка история ни насочва към факта, че ние възрастните сме тези, които придават смисъл на поведението на детето. Когато едно дете изстрелва цветиста дума /може да е и псувня/, ние бързаме да го попитаме: „Защо обиждаш“. А бихме могли да кажем без да бързаме да влагаме смисъл: „Тази дума не ти дава мира“ или „Научил си нова дума“.

Ако едно дете прави нещо, което ни дразни, ние също бързаме да интерпретираме поведението му и да му придадем смисъл. Ето една съвсем обикновена и еждневна случка:

Детето е момченце, скрило се е зад фотьойла и хвърля оттам дребни играчки.

Майката е вече много изморена и спонтанно казва: „Защо ме замерваш с играчките си. Сега няма как да излезем на разходка“. Детето не издава нито звук, но продължава да хвърля.

Бащата казва: „Престани да хвърляш или ще ти прибера всичките играчки“. Детето продължава да хвърля.

Бабата, която влиза в стаята казва: „Ех, че сръчно детенце, колко надалеч може да хвърля“. Детето спира да хвърля, излиза иззад фотьойла и започва да си играе с нещо друго.

Връзката между езика и тялото е видима при малките деца. Ако я разбираме, дори да сме уморени, можем да се опитаме да не влагаме смисъл в поведението на нашето дете/деца, а да облекчим и разтоварим напрежението.

Следва продължение 🙂

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Урок 7: Как да успокоим думите, които не оставят детето на мира, като разглобим „смисъла“?

Урок 7: Как да успокоим думите, които не оставят детето на мира, като разглобим „смисъла“?

Много често, когато детето се държи неадекватно, причината за това е някоя дума, загнездила се в главата му, която не му дава мира. Ако не бързаме да го „възпитаваме“, бихме могли да открием коя е тази дума. Тогава, според възрастта на детето, можем да се опитаме да я обезвредим, като не се занимаваме със смисъла и значението на самата дума.

Например Гошко, който е на 5 години цял ден е превъзбуден. Учителката в детската градина споделя това на майката. Нито едната, нито другата успяват да разберат причината за необичайното поведение на момчето. У дома детето продължава да е превъзбудено и да се държи предизвикателно. Заканва се на някого. Дядо му го пита какво става, дали се е случило нещо. Момчето отговаря: „Пламен ме нарече тъпак“.

Какво можем да предложим?

Една възможност е с помощта на лист хартия и молив да „прострем“ думата тъпак, без да се интересуваме от нейното значение. Написваме думата на листа. Рисуваме права черта над буквите и правим по една чертичка, наподобяваща щипка, върху всяка буква. След това предлагаме на детето игра. Тя звучи така: „Измисли и ми кажи една дума, която започва с „т““, детето отговаря: „Трън“. Ние записваме думата под буквата „т“. „А сега кажи една дума, която започва с „ъ“. Детето се замисля и след малко казва: „ъгъл“. Помолваме го да каже дума, която започва с „п“. Отговорът е „Перо“. След това питаме детето: „Кажи една дума, която започва с „а“. Детето отговаря: „Аларма“. И накрая го молим да каже дума, започваща с „к“. „Камък“ – отговаря детето. Така ние заедно сме прострели тази дума, на въженцето, където всяка буква е защипана и от нея се провисва една нова дума.

Играта на простиране на думи може да обезвреди смисъла им, който тревожи тялото на детето и да помогне то да се успокои.

Друга игра на думи, която ги дедраматизира и успокоява детето е промяната на смисъла. Най-лесно е това да се прави по фонетична близост. Например Деян, който е на 9 години крещи „идиот“. Възрастният отговаря: „ кашалот ли каза. О, кашалотът е огромен и плува в океана“. Продължението на разговора може да прерастне в рисуване на кашалот или в разказ на някаква история, зависи от изобретателността и настроението на възрастния.

Всички римушки за малки деца, които в днешни дни са позабравени, имат успокояващ ефект, защото „обезвреждат“ смисъла на думите, който може да предизвиква напрежение в тялотона детето.

Ако детето е по-голямо, може да чете и пише, тогава то самото би могло да създава ритмизирани безмислици от типа на рапа с думите, които го тревожат. Тези творби не са адресирани към възрастните и те няма нужда да се занимават с тях. Важното е детето да може да ги пише и твори, а целта е облекчение в тялото и разтоварване на смисъла на дразнещите думи.

Следва продължение 🙂

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Правото на контакт на детето с нерезидентния родител по време на Ковид-19

Правото на контакт на детето с нерезидентния родител по време на Ковид-19

Днес гост-лектор в ЦСРИ “Таралежи” е адвокат Миглена Балджиева, която дава ценни насоки по отношение СПАЗВАНЕ ПРАВОТО НА КОНТАКТ НА ДЕТЕТО С НЕРЕЗИДЕНТНИЯ РОДИТЕЛ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ И ИЗВЪНРЕДЕН РЕЖИМ.

 

Кризата с новия коронавирус преобърна света. Световната здравна организация обяви пандемия. С решение на Народното събрание, в България се въведе извънредно положение, считано от 13 Март 2020 година.

Само за няколко седмици Ковид-19 промени обичайното ежедневие на децата в страната. За да гарантира правото им на живот и тяхното здраве държава ограничи други техни права. Първоначално се преустанови посещението на културни мероприятия, в т.ч. и на кина, като изрично се забрани провеждането на всякакви масови мероприятия, в които участват деца[1]. Впоследствие се въведоха забрани за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места[2]. А два дни по-късно в София се забрани и достъпът до Природен парк „Витоша“[3]. Всички тези мерки по безпрецедентен начин засегнаха правото на децата на отдих и почивка, на участие в игри и дейности за отмора, както и на свободно участие в културния живот и изкуствата[4]. За първи път в най-новата ни история се промени и начина на обичайно упражняване на правото на децата на образование[5]чрез посещение и физическо присъствие в учебно заведение, тъй като като бяха затворени всички училища и детски градини. Децата бяха принудени да си останат вкъщи, поради въвеждането на т.нар. обучение от разстояние, в електронна среда, чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии[6]. Не без значение за децата е и ограничаване на правото на свободно придвижване в страната чрез въвеждане на изисквания за влизане и излизане в областните центрове, само в случай на неотложност на пътуването, поради полагане на труд, здравословни причини или завръщане на настоящ или постоянен адрес[7], както и на правото на напускане на страната чрез публикуване на предупреждения за въздържане от пътуване до определени държави посредством пет-степенна скала за определяне на риска за всяка страна поотделно[8]. Допълнително се въведе и изискване за носене на защитни маски за лице на всички закрити или открити обществени места[9]

Институциите на национално и местно ниво, Интернет платформите и медиите призовават хората да си останат по домовете.

Тази трудна и изключително бързо променяща се среда, постави особени предизвикателства пред родителите, които живеят разделено, що се отнася до контактите на детето с нерезидентния родител. Практическият въпрос, който много от тях поставят е: следва ли да се изпълняват споразуменията и съдебните решения в частта относно контактите с децата по време на Ковид-19?

Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. И това е така, защото законът не дава разрешение на този казус. Няма и налична съдебна практика (най-вероятно такава ще бъде създавана след като пандемията отшуми), тъй като за първи път попадаме в подобно безпрецедентно положение. Липсват и утвърдени насоки или стандарти за логистика на тези отношения в нововъзникналата ситуация.

По мое мнение това, от което родителите трябва да се ръководят, за да се справят с предизвикателствата на новата ситуация, е преди всичко осигуряване на благосъстоянието и гарантиране на физическото и психическото здраве на техните деца защото децата също са поставени в стресова ситуация. За да може да се случи това, на първо място родителите трябва да комуникират помежду си. По този начин всеки от тях ще сподели с другия какви са неговите опасения, тревоги и страхове, от една страна, както и какво поведение ще следва за себе си и за детето, от друга страна. Ключовото в случая е да се постигне разбиране между родителите и спазване на общи правила за грижа по отношение на детето, както когато те решат да продължат да изпълняват определения режим на контакти, така и когато постигнат съгласие за временна промяна под формата на ограничаване на физическите срещи между детето и нерезидентния родител. Важно е да се подчертае, че всеки казус изисква индивидуално решение, което зависи от ситуацията на всяко конкретно дете – дали живее с възрастни роднини (баба и дядо, които са рискова група); дали ще посещава място, в което живеят възрастни роднини; дали в семейството на нерезидентния родител има други деца и/или партньор на родителя; дали има болни от Ковид-19 в семейството; дали семейството е поставено под карантина (като ситуацията в Банско); дали детето следва да пътува между градове или села на далечно разстояние или в чужбина, в случай че родителите му имат различно местоживеене и т.н.

Някои ще кажат, че постигането на съгласие е трудна задача, а други, че това е невъзможно. И с двете тези ще се съглася, предвид опита и практиката ми през годините като адвокат на родители в конфликт. Всъщност в живота, не само в правото, се оказва че човек трябва да се научи да прави отстъпки, защото това води до постигане на съгласие. Затова родителите, особено в настоящата кризисна ситуация, трябва да намерят начин да правят компромиси. Един от възможните варианти за компромис може да бъде промяна в режима на осъществяване на контактите с детето, дори това да доведе временно до тяхното физическо ограничаване или спиране, в името на постигането на решение, което най-добре ще работи за тяхното дете. При всички положения обаче, за да постигнат компромисни решения, родителите трябва да бъдат кооперативни помежду си и креативни по отношение на идеите за промяна на отношенията с децата. Затова, ако се настоява за временно преустановяване на физическите контакти между детето и нерезидентния родител, то следва в замяна да се предложат алтернативи. Такива биха били например използването на познатите ни средства и начини за поддържане на непряк контакт чрез осигуряване на възможности на детето за: провеждане на телефонни разговори, размяна на текстови съобщения (sms), както и осъществяване на видеовръзки посредством различните Интернет платформи (Messenger, Skype, WhatsApp, Viber, FaceTime и т.н.), за което и двамата родители трябва да съдействат активно. Друга опция би било да се уговори „компенсация“ за резидентния родител и детето чрез увеличаване на времето на преките контакти между тях след приключване на извънредното положение.

Важно е да се отбележи, че промяната в контактите ще се отрази както на родителите, така и на детето. Нерезидентният родител ще се лиши от обичайните дейности, които е свикнал да прави с детето, когато прекарват времето си заедно – да играят, да готвят, да заспиват заедно, да четат книги, да се разхождат в планината и т.н. Резидентният родител пък ще бъде допълнително натоварен да полага непрекъсната грижа за детето за по-дълъг период от време, включително да съчетава тази грижа с работата си от вкъщи например, което също не е лесна задача. Но, най-много ще страда детето, тъй като то няма да може да споделя времето си и с двамата родители.

Необходимо е също да се подчертае, че тази промяна няма за цел да лиши нерезидентния родител от връзка с детето, а по-скоро да се намалят до минимум рисковете от заразяване с коронавируса и последващо боледуване, както на родителите, така и на детето. Разбира се, всички трябва да са наясно, че това ще бъде временно решение, до приключване на извънредното положение, след което отношенията ще се възстановят в съответствие с първоначалното споразумение или съдебно решение.

При постигане на уговорка за промяна на режима на лични отношения, родителите трябва да информират детето за това по подходящ начин. Това ще му осигури спокойствие и сигурност, че няма да загуби контакт с родителя, с когото не живее, както и че тази промяна ще бъде само за определен период от време.

Най-накрая, но не на последно място, бих посъветвала родителите, преди да предприемат каквито и да е стъпки, по своя собствена инициатива или по съвет на адвокат, за разрешаване на възникнал спор в ситуация на извънредно положение, да вземат предвид следното: всички институции, включително съдилищата, съдебно-изпълнителните служби и канторите на частните съдебни изпълнители, които в една нормална ситуация са ангажирани да съдействат при неспазване на определен режим на лични отношения, работят в ограничен режим и с ограничен капацитет. Освен това, за да могат да свършат своята работа професионално, съдиите и съдебните изпълнители се нуждаят от съдействието на подкрепящите специалисти, каквито в случая се явяват социалните работници и полицаите. В същото време, социалните работници и полицаите са на „първа линия“ и поради това, те са ангажирани с изключително важни задачи, които се явяват приоритетни към настоящия момент, тъй като са свързани с опазване и гарантиране на общественото здраве на всички ни. Затова, бъдете разумни, запазете спокойствие, комуникирайте помежду си, търсете компромиси и намирайте решения, които да гарантират спокойствието, безопасността, сигурността и здравето на вашите деца! #ОстаниВкъщи.

Адвокат Миглена Балджиева

[1] Заповед от 08.03.2020 г. на министъра на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/08/zapoved__rd-01-117_ot_08_03_2020.pdf

[2] Заповед 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/20/rd-01-143.pdf

[3] Заповед от 22.03.2020 г. на кмета на Столична община: https://www.sofia.bg/web/guest/covid-19/-/asset_publisher/5mTkmwueyEMI/content/s-s-svoa-zapoved-soa20-rd09-1539-22-03-2020-g-kmet-t-na-stolicna-obsina-v-zlaga-na-direktora-na-stolicna-direkcia-na-v-tresnite-raboti-da-s-zdade-neob?redirect=%2Fcovid-19&inheritRedirect=true

[4] Чл.31 от Конвенцията за правата на детето.

[5] Чл.28 от Конвенцията за правата на детето.

[6] Чл. 20, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. (Обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020 г.): https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=147150

[7] Заповед 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/20/rd-01-143.pdf

[8] https://www.mfa.bg/bg/uslugi-patuvania/situatsionen-tsentar/preduprejdenie-patuvane

[9] Заповед от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/30/rd-01-168.pdf

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Урок 6: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част IIра/

Урок 6: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част IIра/

Детето и времето

Именно времето е, което ни позволява да растем, да се учим, т.е. да повтаряме нашите действия, за да ги овладеем и да станем самостоятелни. Детето не осъзнава времето и не разбира защо възрастният успява по-добре от него. Преди да открие пътя, който поражда у него желанието да заприлича на родителя от същия пол /идентификацията /, детето понякога опипом приема позицията си на дете, съперничи си с възрастния и понякога подценявано от по-слабата си позиция спрямо него, се идентифицира с неуспеха, водещ до противопоставяне или регресия. Въвеждането на реалното време като причина, но и като фактор за порастването, може да успокои детето, да му донесе сигурност по отношение на собствените му ценности. Това се отнася за децата, които не могат да понасят да не успеят в начинанията си от първия опит, което го разгневява.

Развитие на връзката на детето с времето

Структурирането на времето се извършва в две фази.

  1. Перцептивна или сензорно-моторна фаза.

Между 0 и 2 години

За новороденото съществуването на времето е асимилирано от вътрешните ритми на тялото, от тези на майката, възприемани по време на нейните грижи и от усещането за удовлетвореност или неразположение. С развитието на движенията, на хващането, времето се свързва с настоящето действие: „това е времето преминало във“. Можем да говорим за „преживявано“ време.

Ритмичността на дейностите, грижите за малките деца, благоприятстват запомнянето, съотнасянето и интеграцията на времето.

  1. Представна фаза.

Това е способността да се организират и представят действията в обективното време посредством кодирани репери.

Между 3 и 7 години

В този период се преминава от преживяваното, субективно време към обективното време:

– към 2 години: детето разбира смисъла на думата „скоро“;

– към 3 години: разграничава сегашно от близко бъдеще – след малко, утре;

– към 4 години: детето ще каже, че е по-голямо с две години, но не разбира нюанса „по-възрастен“. То е способно да разграничи и да използва коректно термините „ден“ и „нощ“, „сутрин“, „обяд“ и „вечер“;

– към 5-6 години: научава сезоните;

– след 7 години: детето започва да се съотнася в обективното време. То започва да организира своите действия в обективното време. То научава дните на седмицата и някои репери на календара /рожденни дни/, месеците на годината и се научава да познава часа.

Как да използваме календара в създалата се ситуация?

Календарът, направен на хартия, в днешно време е отживелица. Всеки използва и се ориентира с приложенията на мобилния си телефон. В създалата се ситуация, обаче, календарът на хартия, чиито страници се разлистват и дните са изписани с едри цифри, а на всеки месец има различна картина, може да бъде много полезен и добър помощник на родителя.

Окачен на стената на видно място, календарът може да бъде нашия помощник, за да разположим детето във времето. Да попитаме сутрин детето: „Коя дата е днес!“ и да го помолим да покаже съответната цифра, може да се превърне в забавна и много полезна игра. Детето ще свърже името на деня, например „сряда“ с датата „1 ви април“. После можем да го попитаме кой месец е сега? Дори да не знае, нека използваме момента и да му кажем името на настоящия месец „април“. После можем да го попитаме кой месец е преди месец април и кой месец следва след месец април. Можем да му зададем въпрос и да си поиграем като преброим месеците или дните, които остават до Рождения му ден. Това може да се превърне в ежедневна игра и всеки ден да караме детето да брои дните, които остават до най-близкия празник – например до Великден. От там разговора може да премине към сезоните. Сега е пролет: кои са месеците на пролетта? След това можем да разговаряме и за другите сезони. И пак да попитаме детето: „А твоят рожден ден в кой сезон е?“ След това можем да използваме картинката на календара, за да насърчим детето да прави връзка между времето и мястото. Например календара, който правим със снимките на любители фотографи на пейзажи, растения и животни в сдружение „Дете и пространство“ целенасочено насърчава тази връзка. На всеки месец има един основен пейзаж от едно определено географско място в България. А под него има малки фотографии с растения, животни и птици, характерни за това място. Така родителят на едно малко дете има възможност всеки ден да му задава въпроси и заедно да правят връзка, използвайки календара, между деня, месеца, сезона, мястото и неговите характерни обитатели. Ако на човек му се занимава, може да разработи цялостна обучителна програма за деца от предучилищна възраст на тема Използване на календара за развитие на връзките на детето с времето и пространството в условия на извънредно положение при пандемия.

Нашето предложение към родителите днес:

Използвайте страничката от календара на сдружение „Дете и пространство“ за месец април. Днес е първият ден на месец април и упражнението е много подходящо.

Можете да зададете на детето си следните въпроси:

  1. Коя дата е днес? Можеш ли да посочиш на календара цифрата 1. Да, днес е първи.
  2. Кой месец е сега? Днес е 1ви …..
  3. А помниш ли на коя дата е твоят рожден ден? През кой месец?
  4. Искаш ли да преброим колко дни /или месеци, ако рожденият ден на детето не е скоро/ остават до рождения ти ден?
  5. Сещаш ли се за някой, който е роден през април?
  6. Виждаш ли картинката на месец април: какво виждаш. /попитайте детето и го накарайте да даде име, да назове, всяка една от малките картинки/.
  7. Заедно намерете на предпоследна страница от календара името на мястото за месец април – гр. Велики Преслав. Ако знаете нещо за това място, можете да разкажете на детето. Ако не знаете можете да го потърсите на картата на България заедно.
  8. Около всяка от по-малките снимки можете да разговаряте с детето. Ако то е много малко, напълно достатъчно е да измислите по едно име за всяка една от тези снимки. Например: За основния пейзаж може да бъде „пътека в гората“. След това за малките снимки от ляво на дясно по същия начин: „птиче на цъфнало клонче“, „граблива птица“, „таралеж“, „птиче /дъждосвирец/, „цъфнало дърво“. От всяко назоваване на снимка, според възрастта на детето, разговорът може да продължи.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Урок 5: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част Iва/

Урок 5: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част Iва/

Времето и затвореното пространство

За малкото дете да прекарва дните си в затворено пространство силно ограничава възможността да се движи, а това е проблем. Защото научаването в ранна детска възраст се случва предимно през движението. Например научаването на времето отначало се осъществява на равнище на телесното преживяване и едва по-късно става възможно интелектуалното възприемане на времето. Детето непрекъснато експериментира нови телесни преживявания като се движи и това обогатява опита му.

Чрез движението малкото дете се ориентира във времето и го структурира. Това му позволява да координира своите дейности, да организира ежедневието си и да общува със света, в който живее.

Какво можем да направим

Предлагам по-надолу кратка информация за всяка една от характеристиките на времето. Родителите могат да помислят как да стимулират нейното развитие у дома, в ограниченото пространство и почти липсващата възможност за движение на открито.

Структурирането на времето е организацията, която позволява на човека да впише своите действия, живота и историята си в едно продължително движение, като това става според следните характеристики:

  1. Ред и последователност.

Времето е организирано в линеарна последователност, ориентирана към бъдещето. То не се спира. Именно запомнянето на последователните действия и събития дава подреденост при възприемането им и се нарича хронология. Тя води до появата на понятия, като „сегашно“, „минало“, „бъдеще“ или „сега“, „преди“, „след това“, а също и „днес“, „вчера“, „утре“. Чрез ритмичното повтаряне на действията детето запомня и започва да възприема движението на времето, откъдето произтича значението на ритмично организирания живот за малкото дете.

Въпрос: Как можем да организираме ритмичното редуване на действията в сегашните условия на живот и с какво можем да заместим редовните разходки навън?

  1. Продължителността.

Продължителността е времето, което изтича между началото и края на едно действие, на дадена дейност или събитие. Тя води до появата на понятието за граница и вкарва в действие раздялата. За детето продължителността не е абстрактна даденост, а това е времето изминало в една и съща дейност. Времето е кодирано чрез продължителността: час, минута, ден…

Забележка: Съвременното дете е затруднено в усвояването на тази характеристика на времето, когато прекарва часове наред, играейки с таблета си, с телефона на майка си, гледайки телевизия т.н; виртуалното пространство не помага за разбиране и усвояване на продължителността на времето. Много съвременни деца имат проблеми с границата и изпадат в „криза“, когато дейността, в която са потънали, трябва да приключи.

  1. Интервалът.

Интервалът е продължителността, ограничена от две дейности, между две определени точки. Това понятие съдържа идеята за почивка, пауза, очакване.

Интервалът между две кърмения, между две състояния на съня, …….

Въпрос: Помислите и си запишете между какви дейности се образуват интервали в настоящето ежедневие на вашето дете?

  1. Необратимостта на времето.

Детето расте и се научава, натрупвайки опит в ежедневието, че времето минава и не се връща. Но то също научава, че ще има време, което ще дойде, за да продължи да расте, което ще рече „да може да прави само“, като възрастния, на когото завижда. То научава относителното положение на едните спрямо другите, стойността на възрастта в тази хронология на времето. То възприема и интегрира понятието за възраст, за „млад“, „стар“, за „много рано“ или „много късно“.

Забележка: Когато детето ви започне да ви задава въпроси за ваши починали близки, да се интересува от смъртта, не се плашете. Спомнете си, че то вероятно се конфронтира с тази характеристика на времето, която наричаме необратимост и се опитва да я осмисли. За това му е нужно пространство за разговор. Това е подходящ момент заедно да четете приказки, откъси от детски книги….

  1. Скоростта.

Много рано детето забелязва разликата в скоростта чрез зрението: този, който печели е този, който пристига пръв, но то не може да й припише причинни връзки, като дистанцията напр. Децата не разбират защо възрастните печелят или успяват по-бързо от тях; важно е също да им обясним разликата във възрастта и времето, което идва, за да им позволим да се научат да успяват по същия начин.

Въпрос: Сега е моментът да наблюдавате на какво играе детето ви. В неговите игри, на които то е сценарист и режисьор, често се появяват задачите, по които неговата психика работи в момента. Осмислянето на характеристиките на времето, включително и на скоростта, могат да бъдат едни от тях.

  1. Периодичността.

Тя се появява с ритмичното редуване на всичките космически или културни събития, които създават реперите в хода на това безкрайно движение. Редуването на деня и нощта, сезоните, последователността на дните, седмиците, месеците, празниците…

Въпрос: Как можете да насърчите разбирането на периодичността на времето в тази ситуация? Ако откриете добър начин – споделете го с останалите родители. Ще им потрябва и когато нормалния ритъм на живот се възстанови, защото нахлуването на виртуалния начин на комуникация също затруднява ориентацията и структурирането във времето.

  1. Ритъмът.

Всички ритми, които люлеят детето още преди раждането – независимо дали са собствените биологични ритми или ритмите, принадлежащи на майката, като биенето на сърцето й или пък ритъмът на бодърстване и почивка – всички те образуват първичните сензорни интеграции на времето. Веднага след раждането новороденото разполага с ритмични поведения и със собствена ритмична моторика.

Ритъмът на сукане по време на кърменето варира при различните бебета.

Собствените ритми и външните ритми малко по-малко се настройват по време на майчините грижи, по време на тоничния диалог между майка и дете. Децата, лишени от майчини грижи и живеещи в условия на емоционален дефицит се авто-стимулират чрез ритмични люлеещи се движения. Към 2 годишна възраст, детето спонтанно акомпанира на ритмична музика чрез движения на тялото си.

Забележка:

В настоящата ситуация най-лесно бихте могли да насърчавате именно усвояването и разбирането на ритъма /стига да имате устойчивост и търпимост на шумове/. Това можете да постигнете например като предоставите възможност на детето си да музицира – с маракаси, с тъпан или барабанче, с ксилофон и с всичко, което се сетите. Просто не забравяйте за интервала и за паузата.

Следва продължение 🙂

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие