Категория: Новини

За значението на играта, влиянието на технологиите и овластяването на НПО за застъпничество

В края на ноември Алиансът за ранно детско развитие организира за своите членове три обучения и презентации с цел изграждане на капацитет. Водещи бяха Дейвид Бисет от Еквилибриум Русе с темата “Споделяне на международни практики в областта на ранното детско развитие”; Ерик Блоемколк, директор на SOFT Tulip, Нидерландия, с темата “Застъпничество във враждебна среда” и Веселина Йорданова от „Дете и пространство“, която говори “Как съвременните технологии влияят върху психичното здраве на децата в ранна възраст”.

Целта на презентацията на Дейвид Бисет беше да сподели своите виждания за някои идеи от световната практика и за взаимовръзките между различни социални фактори. Той посочи, че ранното детско развитие (РДР) е най-успешно в държавите, в които не се работи с фокус върху нормата и че всички институции трябва да приемат идеята, че разнообразието в детското развитие е нещо нормално. Определи няколко категории според невро- разнообразието при децата:

Деца с мулти потенциал – деца с различен потенциал, които са добри в няколко дисциплини, но ако се правят опити детето да бъде поставено в рамка то ще се бунтува, защото любопитството е естествен инстинкт;
Деца с талант – има феноменално талантливи деца в определени сфери, но тъй като имат дефицити в други сфери, понякога за тях се говори в законодателството като за “уязвими”.

“Тенденцията на институциите да поставят децата в тесни рамки е вредна; това поставя нас организациите с вързани ръце. Не трябва да се поставят етикети върху “специалните деца”, каза Дейвид.

Друга основен момент в презентацията на Дейвид Бисет беше играта, която той определи като „най-усъвършенстваният метод, измислен от природата, който позволява на сложния мозък да се самосъздаде“. Дефицитът на игра е синдром за криза в развитието. По-малкото игра води до нарушаване на способността за самоконтрол, повишаване на тревожността и депресиите, а биофобията, или отдръпването от природата, е изключително проблематично за съвременното детско развитие.

Сесията, водена от Ерик Блоемколк, имаше за цел да помогне на участниците да развият по-добро разбиране за застъпничеството, да даде примери от научените до момента от неговия професионален път уроци, както и да мотивира участниците да се почувстват овластени да работят за ранната детска интервенция в България. Презентацията на Ерик можете да видите тук. Според него, застъпничеството е ефективно, когато:

свързва установената нужда от промяна с политическата воля за промяна в общността, града и държавата;
включва различните заинтересовани страни – НПО, доставчици на услуги, родители, професионални общности, известни личности, университети, църкви, местни общности и частни компании.

Ерик преведе участниците и през пътя за създаване на план за застъпничество, който също можете да видите в презентацията.

“Като специалисти трябва да се замислим как да помогнем негативните тенденции във въздействието на съвременните технологии върху ранното детско развитие да бъдат намалени. Имаме задачата да помогнем на родителите да се справят с предизвикателствата, които поставят пред тях новите технологии”, казва Веселина Йорданова от Дете и пространство.

ТУК можете да видите статията в списание „Практическа педиатрия“ – „Влияние на виртуалната реалност върху психичното развитие на детето от 0 до 3 години“, където е поместено цялото изследване и статии за ранна детска интервенция, на които беше базирана презентацията на Веселина. ТУК можете да гледате видеото от презентацията.

Ако тази статия Ви харесва, споделете я.

Харесайте Алианса за ранно детско развитие във Facebook.

Tags Алианс за ранно детско развитие, застъпничество, ранна детска интервенция, Ранно детско развитие, технологиите и децата

Новини

40 експерти, представители на НПО и институции обсъдиха подобряването на възможностите за РДР

Фондация „Тръст за социална алтернатива“, Фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Лале“, благодарение на онлайн платформа на Know-How Center, Нов Български Университет, представиха уебинар „Подобряване на възможностите за развитие на децата в ранна възраст – от наука към практика“.

Целта на събитието беше да покаже как ключови принципи на ранното детско развитие и основни компоненти на пълноценната грижа за детето могат да се превърнат в реалност настоящия национален контекст, чрез политиките за детето.

Мирослава Георгиева от фондация „Лале“ постави акцента върху ранното детство като ключов етап в развитетието на всеки човек, като представи трите ключови принципа за създаване на подходящи условия за пълноценно развитие, чрез подобряване на възможностите за децата и родителите: насърчаване на отзивчиви взаимодействия, укрепване на основните умения за самоконтрол, гъвкавост, увереност, концентрация и планиране, намаляване на източниците на стрес.

Димитър Иванчев от фондация „За Нашите Деца“ представи актуални данни за ситуацията в България – предизвикателства и пропуски на системно ниво в секторните политики.

Росица Милкова от фондация „Тръст за социална алтернатива“ очерта възможните решения за подобряване на възможностите за развитие на децата в ранна възрастна през призмата на Рамка за пълноценна грижа за ранно детско развитие. В презентацията си тя отправи препоръки и конкретни предложения, като подчерта нуждата от силна политическа воля и интегриран, семейно-ориентиран подход към политиките за ранно детско развитие, който да стъпва на обща визия и ясен ангажимент за укрепване на услугите и работна сила в областта на ранното детство. Всички тези мерки трябва да са съчетани с качествено събиране на данни, за да се гарантира адекватен мониторинг и оценка, на чиято база да се вземата решения за актуализиране на политиките.

В онлайн събитието се включиха специалисти, работещи с деца, ръководители на социални услуги, представители на национални и местни институции.

Участниците се обедниха около тезата, че е необходима обща интегрирана между-секторна политика за ранното детско развитие, която ясно очертава ролите и отговорностите на различните структури за подкрепа на децата и семействата, която да позволи по-координирани и целенасочени действия на всички заинтересовани страни. По този начин ще може да създадем адекватни условия за работа на специалистите и подкрепа за родителите, а така и подходяща обществена среда, която да е максимално благоприятна за развитието на децата.

Д-р Ева Жечева, директор на дирекция „Права на дето“ към Омбудсмана на република България постави акцента върху мониторинга на политиките за децата. Тя подчерта нуждата от политическото лидерство по темата и посочи, че за институцията на Омбудсмана също е важно да има по-ясно дефинирана роля в рамките на един интегриран подход към политиките за ранно детско развитие.

Ваня Кънева, консултант ранно детско развитие и ранна детска интервенция към УНИЦЕФ България, подчерта, че е време темата за единна стратегическа рамка за ранното детско развитие трябва отново да влезе в дневния ред на най-високо политическо ниво.

Д-р Цветелина Кьосева, главен експерт в дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ към Държавна агенция за закрила на детето, акцентира върху нуждата от повишаване доверието доверието в системата за закрила на детето чрез разяснителни кампании и повече подкрепа за родителите.

Събитието се проведе в рамките на европейската застъпническа инициатива „Първите години – първи приоритет“, водена от с Eurochild и Международната асоциация „Стъпка по стъпка“, в партньорство с Европейския алианс за обществено здраве и Ромския образователен фонд. Тя се застъпва за приоритизирането на ранното детско развитие в публичните политики на държавите, за да се гарантира равен старт в живота на всяко дете в Европа на възраст между 0 и 6 години. В основата на кампанията е тезата, че първите 6 години от живота на децата поставят основите на тяхното физическо, социално и емоционално развитие.

Новини

140 души се включиха в събития посветени на ранното детско развитие

Карта на света, която показва страните, от които идват автоприте на статиите и придружаващ текст.

Представители на институциите на национално и местно ниво, университетски преподаватели, изследователи, специалисти и практици от цялата страна се запознаха с добри практики и актуални проучвания в сферата на ранното детско развитие от цял свят.

В рамките на месеца се проведоха три събития, в които авторите на отделните статии имаха възможност да представят труда си пред българска публика. Участнице се запознаха и с добри практики от България, които вече прилагат подобни успешните модели и обсъдиха възможностите и предизвикателствата за ранното детско развитие в страната.

На 4 и 5 март, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ бе домакин на уебинар върху статията:

„Подкрепа не само за физическото, но и за умственото израстване на децата: ето как“.

В първата среща на 4 март Елизабет Л. Прадо от Универс

итетът на Калифорния Дейвис, Лейла М.

Ларсън от Университетът на Южна Каролина и Анураж Х. Шанкар от Университетът в Оксфорд представиха резултатите от мащабен мета-анализ на 75 проучвания, проведени в различни страни по света, които показват, че отзивчивите грижи ускоряват развитието на мозъка на бебетата.

Сред добрите примери работещи програми за подкрепа на родителите, които дават резултат сагруповите сесии за родители и патронажната грижа, които подобряват когнитивните, езикови и двигателни умения. Авторите отбелязаха, че комбинациите от 3 и повече мерки дават най-добър резултат.

На 5 март бяха представени програми от България с обещаващи резултати в областта на здравето и храненето, отзивчивите грижи и ранното учене ден.

Вал Стоева, основател, Фондация „Детски книги“ представи инициативата „Библиотека в детската градина“.

Росица Петрова, изпълнителен директор, Фондация за децата в риск по света и Ралица Попова, изпълнителен директор, Сдружение „Знание“ Ловеч запознаха участниците с програмата Елементът Игра® с презентация на тема „Какво се крие зад играта, музиката и приказките – развитието на децата и ролята на значимите възрастни.

Станислава Симеонова, ръководител екип гр. Пловдив представи модела на проекта „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, при който насърчаването на отзивчивите грижи е част от работата на патронажни сестри.

Цветина Шиндарска, заместник-ръководител център II – кв. Факултета, Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) представи Моделът за интегрирано развитие (МИР) и как МИР центровете променяме пътя на развитие за деца и родители.

На 17 март, Фондация „За Нашите Деца“ посвети на статията:стник-ръководител център II – кв. Факултета, Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) представи Моделът за интегрирано развитие (МИР) и как МИР центровете променяме пътя на развитие за деца и родители.

„Изграждане на системи за ранно детско развитие“.

Шарън Лин Кейгън, професор по ранно детско развитие и семейна политика и Кейтлин М. Дермоди – асистент „Изследвания“ Национален център за децата и семействата, Ню Йорк представиха резултатите от мащабното проучване „Ранното предимство“. Проучването показва дълбок анализ на системите за ранно детско развитие в шест държави с различни политически системи и култури. Авторите ни запознаха и с конкретни примери за успешно приложените стратегии и методи, които биха били полезни и за други страни, които искат да подобрят своите системи за ранно детско развитие.

Кейтлин Дермоди синтезира ключовите градивни елементи от 6-те успешни системи, включени в проучването, като подчерта тяхната взаимозависимост и нуждата от синергия помежду им.

Проф. Шарън Лин Кейгън обобщи важната ролята на местния контекст за прилагането на успешните елементи на системите. Според нея най-важният урок, който можем да извлечем от изследването е, че успешни са тези държави и общества, които не спират да търсят начини да усъвършенстват системите си за ранно детско развитие.

Ваня Кънева от фондация „За Нашите Деца“ представи актуалното състояние на системата за ранно детско развитие в България, отбелязвайки, кои от градивните елементи вече са налични и върху кои трябва да се работи.

На 24 март, Фондация „За децата в риск по света“ предсатви статията:

„Как Covid-19 ускорява промяната: иновации по отношение работата с родителите в Израел“

Д-р Мая Яаари и Идит Шуман-Адато, заедно с медицинските сестри, които работят на терен представиха успешните резултати и предизвикателства в работата на Типат Халаф, здравни центрове за родители и деца в Израел в отговор на ограниченията, които налага пандемията.

Обнадеждени от резултатите си, израелските специалисти гледат на кризата като на възможност и работят в бъдеще да превърнат пилотната фаза в официална услуга предлагана от държавата, която да е съобразена, както с националната, така и регионалната специфика.

Втората част от дискусията беше посветена на успешните отговори на предизвикателствата в подкрепата на семейства в България. Борислава Черкезова представи семейно-ориентираните практики на Карин Дом в условията на Ковид 19. Сред работещите начини за достигане до родителите специалистите предлагат онлайн консултации в удобно време за родителите, онлайн групи за родители, дигитална библиотека, дигитализация на регистриране на семействата. В отговор на нововъзникнали нужди са разработени и програми като „Карин дом в кутия“ -материали за деца и родители за работа вкъщи, приказки за деца и много видеоматериали за родителите.

Как посрещат предизвикателствата пред патронажната грижа в Центъра за майчино и детско здраве в Сливен сподели ръководителят на услугата Лилка Колева.

В подкрепа на едни от най-уязвимите групи в региона, Центърът успява да намери отговори на проблемите възникнали в резултат на пандемията – телефонни и онлайн консултации, среща пред дома на семействата, специално помещение близо до семействата и ограничаване на броя на консултираните по едно и също време.

Новини

Призив на Алианс за ранно детско развитие към политическите организации, участващи в Парламентарни избори 2021

Уважаеми кандидати за народни представители и ръководители на политически партии и коалиции,

Алианс за ранно детско развитие е обединение на над 50 неправителствени организации и професионалисти. Ние работим за гарантиране на правата и равен старт в живота на всяко дете в България, както и за приоритизиране на ранното детско развитие в публичните политики на държавата. Първите 7 години от живота на човека поставят основите на неговото физическо, социално и емоционално развитие. Също така определят разгръщането на потенциала му като възрастен.

Инвестицията и фокусът към политиките за ранното детско развитие е инвестиция в бъдещото благосъстояние на цялото общество.

Ние разглеждаме тази инвестиция в цялост, с включване на мерки към всички системи, които имат отношение към ранното детство и ключовите здравна, социална и образователна.

Нужна е ясна и целенасочена държавна политика, която да обедини и интегрира в себе си всички тези системи, които имат досег с ранното детство и подкрепата към родителите на деца в ранна възраст:

Политика, която да е актуална, навременна и отговаряща на ситуацията в страната, с ключови промени, които да се случат в политиките за ранно детско развитие, разработена в рамките на ангажиран и конструктивен процес.
Политика, която се изпълнява чрез ефективни механизми за координация и междуинституционално взаимодействие на национално и местно ниво.
Политика, която е основана на систематично събирани данни, на планирането, прилагането и оценката на мерките и дейностите, насочени към децата и семействата.
Политика, базирана на укрепен капацитет на професионалистите в здравния, социалния и образователния сектор, както и повишени компетентности в сферата на ранното детско развитие, социалния статус и престижа на професиите им – чрез фокус върху ранното детско развитие в професионалното образование.

Ние призоваваме партиите, които участват в изборите за 45-то Народно събрание през 2021 година, да заявят своят ясен ангажимент за гарантиране на правата на децата и за създаване на условия за тяхното пълноценно развитие от най-ранна възраст.

Грижата за децата в първите им години и създаването на условия за пълноценното им развитие е гаранция за успеха им като възрастни. Това е инвестиция в бъдещето на България.

Новини

Стартираха 4 национални кампании за промяна на политиките за детско развитие

Екранна снимка от събитието

В първия национален форум „Пропуски в политиките за ранно детско развитие. Възможни решения“ взеха участие повече от 80 представители на национални, регионални и местни институции, академичната общност и гражданския сектор от България и Европа. Всички припознаха ранното детско развитие като ключов приоритет за България.

„Необходима е национална стратегия за ранното детско развитие,“ това заяви доц. Диана Ковачева, Омбудсман на Република България при откриването на събитието. „В нашето общество ние говорим все още за оцеляване, тук се борим за оцеляването на децата, а в другите държави – за тяхното участие в политиките, които ги засягат,“ допълни доц. Ковачева. Тя подчерта, че в европейската рамка за качество са определени 5 основни компонента на качествените системи – достъп до образование и грижи в ранна възраст; условия за обучение и труд на персонала, отговарящ за образованието и грижите в ранна детска възраст; определяне на подходящи, адаптирани учебни програми и управление; финансиране; мониторинг и оценка на системите.

Екипът на фондация „Тръст за социална алтернатива“, в лицето на Сара Перин, изпълнителен директор на фондацията, Искра Стойкова, директор на програма за майчино и детско здраве и Росица Милкова, ръководител проект „С грижа от 0 до 3“ представиха работата и целите на ТСА в сферата на ранното детско развитие.

„Важно е политиките за ранно детско развитие да са интегрирани и холистични, да включват всички 5 компонента на пълноценната грижа – добро здраве, пълноценно хранене, ранно учене, отзивчива грижа и сигурна и безопасна среда. Пренебрегването, на който и да е от тях, за сметка на друг, ще се отрази върху резултатите,“ заяви Искра Стойкова. Тя илюстрира с примери предизвикателствата, пред които са изправени семействата с деца от 0-3 години в уязвимо положение и непоправимите последици във всяко едно от направленията.

В последващите сесии от форума бяха представени конкретните цели на четири застъпнически кампании, изпълнявани от организациите от мрежата „С грижа от 0 до 3“. Всяка от кампаниите се изпълнява от работна група от 3-4 организации и адресира наболял проблем и значителни пропуски в политиките за ранно детско развитие, които афектират тежко особено най-бедните семейства.

Представени бяха и съществуващи решения в други сходни по социално-икономически профил с България държави. Д-р Наталия Михайлова, автор на официално проучване на ефективни практики и политики с положително влияние върху детското развитие в страни от ЕС и други държави, направи преглед на възможните решения на пропуските в България.

Четирите конкретни цели на представените кампании са:

Осигуряване на равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна жена, независимо от здравно осигурителния й статус – /изпълнява се от: сдружение “Ларго”, сдружение “Национална мрежа на здравните медиатори”, сдружение “Жажда за живот”, Клуб на НСО/
Подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана национална хранителна програма – информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти /изпълнява се от: фондация “Здраве и социално развитие”, сдружение “Бъдеще за децата”, сдружение “Знание”/
Разкриване на интегрирани услуги и програми в подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст /изпълнява се от: Фондация “Бъдеще”, Сдружение “Ларго”, Фонд “ИГА”/
Достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи /изпълнява се от: Сдружение “Хаячи”, Фонд “ИГА”, Сдружение “Инициатива за равни възможности”/

Конструктивната и активна дискусия между участниците във форума доказа ангажимента на всички към темите свързани с подобряване на политиките за ранно детско развитие. Сред мненията, около които се обединиха участниците са:

нуждата от интерсекторен подход на планиране и изпълнение на политиките за деца в семеен контекст
нужда от целенасочена подкрепа за най-силно уязвимите деца и семейства в страната
нуждата от политики, които отразяват нуждите на детето и семейството – овластяване на семейството като основна единица
нуждата от измерване на настъпила качествена промяна в живота на децата в България
нужда от продължаващо застъпничество

Събитието се организира със съдействието на мрежа от 11 организации, които работят по проект за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“ и стоят зад цялостната застъпническа стратегия. Проектът е управляван от фондация „Тръст за социална алтернатива“ и финансиран от фондации „Отворено общество“ и „Портикус“.

Новини

Първи национален онлайн форум „Пропуски в политиките за ранно детско развитие. Възможни решения“

Форумът се организира от обединение от 11 организации, които работят по проект за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“, и са водени от разбирането, че секторните политики – здраве и хранене, социална закрила и защита – играят ключова роля особено по отношение на децата, изложени на риск от бедност.

Защо е важна грижата от 0 до 3 години и приоритизирането на ранното детско развитие в национален план?

Периодът от забременяването до навършването на 3-годишна възраст е най-ключовият за всяко дете. Тогава се развива 80% от неговия мозък. В тези първи години въздействието на външните фактори е много силно и затова е важно децата да има сигурна, безопасна и любяща среда, достъп до здравни услуги, пълноценно хранене и стимулираща грижа. Доказано е, че инвестициите от 0 до 3 години са с най-висока възвращаемост и предопределят на по-късен етап образователния успех и икономическата активност на всеки човек, а и просперитета на цялото общество.

Сред темите и акцентите, които ще бъдат представени и обсъдени в онлайн форума са:

„Ранно детско развитие – принципи и стандарти от гледна точка на правата на децата“, доц. Д-р Диана Ковачева, Омбудсман на Република България
Официално представяне на проучване на ТСА – преглед на ефективни практики и политики с положително влияние върху детското развитие в страни от ЕС и други държави, представени от Наталия Михайлова, изследовател от агенция „Джънкшън“
Представяне на цялостната застъпническа стратегия, насочена към застъпничество пред ресорните институции и широката общественост за промяна в нормативната рамка, планиране и изпълнение на високо ефективни и достъпни услуги в подкрепа на уязвими семейства, полагащи грижи за дете до 3-годишна възраст, в следните 4 направления:
ЗДРАВЕ: Осигуряване на равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна жена, независимо от здравно осигурителния й статус
ПЪЛНОЦЕННО ХРАНЕНЕ: Подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана национална хранителна програма – информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти
РАННО УЧЕНЕ И ПОЛАГАНЕ НА ОТЗИВЧИВИ ГРИЖИ: Разкриване на интегрирани услуги и програми в подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст
СИГУРНА И БЕЗОПАСНА СРЕДА: Достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи

За повече информация и регистрация, можете да се свържете с Дена Попова, на тел. 0884 981 124 или да пишете на имейл: dpopova@tsa-bulgaria.org.

Новини

Лятно училище за ранно детско развитие

Post author By Алианс за ранно детско развитие
Post date 05/03/2021

Баннер за лятно училище за РДР

Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ има удоволствието да бъде домакин на поредното Лятно училище, организирано около темите за РДР.

Асоциацията кани всички, за които темата е от интерес.

След като през 2020 г. изданието на Лятното училище беше отложено, тази година епидемичната обстановка изисква по-гъвкава организация – френските лектори ще се включат онлайн, а лекторите от българска страна ще представят своите експозета присъствено.

Участниците в Лятно училище 2021 ще имат възможност да избират дали да се включат присъствено, или онлайн.

За регистрация и повече подробности можете да посетите страницата на събитието в сайта на АБПП: https://espacepsy-bg.org/…/summer-school-2021-the-baby-and…/ или https://www.facebook.com/events/1133128170442188.

Краен срок за заплащане на такса с ползване на отстъпка: 18.06.2021 г.
Краен срок (без отстъпка): 05.07.2021 г.

Новини

Всяко трето дете в България е в риск от бедност и по това сме първи в Европа.

Post author By Алианс за ранно детско развитие
Post date 04/01/2021

Има нужда от промяна на ниво държавна политика и пълно ангажиране на институциите, така че всяко дете да има равен старт в живота. Как можем да го постигнем и защо ранното детско развитие е важно?

Чуйте интервюто на колегата ни Ваня Кънева и Росица Милкова от Тръст за Социална Алтернатива/Trust for Social Achievement по Дарик радиo:

Започна европейската кампания #ПървитеГодиниПървиПриоритет – следете страницата ни, за да разберете как да я подкрепите.

Новини

Странни птици. „Видими“ ли са децата с психично страдание у нас?

Post author By Алианс за ранно детско развитие
Post date 18/12/2020

www.svobodnaevropa.bg

Интервю на Надежда Цекулова

С д-р Биляна Мечкунова стигаме до това нейно заключение през темата за трудностите, които всички срещаме в период на пандемия, несигурност, отчуждение и страх. Тя е детски психиатър, основател на Детско-юношеския център за психично здраве в Русе, и забелязва повишаване на броя деца, чиито родители се обръщат към центъра заради трудности при „социалното свързване“ между децата и околния свят.

Но не губи надежда.

Филмът

Филмът, за който д-р Мечкунова говори, носи заглавието „Странни птици“. Премиерата му предстои на 18 декември, и като всичко в живота ни напоследък, ще се състои онлайн. Заглавието е метафорично избрано и препраща към различността на децата, за които се грижи екипът на Сдружение „Дете и пространство“.

Филмът събира в едно историите на деца, терапевти, социални работници. Вече порасналите бивши възпитаници на злощастно прочулия се дом за деца с увреждания в с. Могилино и хората, които поемат грижата за тях след ужаса в дома, са двете страни на една монета.

„Странни птици са и хората, които работят в сдружението, и децата, за които се грижим, и филмът носи това заглавие, защото показва различни страни от каузата ни да открием красотата на това различие и да запазим неговото достойнство“, разказва Весела Банова, клиничен психолог и председател на Сдружение „Дете и пространство“.

Една от целите на филма е да отвори пространство за разговор за психичното страдание на децата и как държавата и обществото променят средата, услугите и собственото си отношение към засегнатите деца, така че те да развият своя потенциал и да бъдат приети и включени в общия ни живот.

Моментът

Моментът за подобен разговор е болезнено назрял. През октомври Министерството на здравеопазването предложи проект на Национална стратегия за психично здраве за следващите 10 години. Документът беше подложен на обществено обсъждане и събра становища от повечето заинтересовани организации.

Отсъствието на детската психиатрия като самостоятелен дял в стратегията предизвика особено внимание, донякъде и заради глобалните рискове пред благополучието на децата в условията на продължаваща пандемия. От Националната мрежа за децата (НМД) обръщат внимание в своето становище, че „напълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната. Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в ЦНСТ (центрове за настаняване от семеен тип – б.р.)и резидентни услуги…“

От Алианса за ранно детско развитие пък допълват, че Стратегията дори не предвижда подобна статистика да започне да се събира в идните години.

Бъдещето

А как се планира развитието на грижата, след като не се знае дори колко са нуждаещите се от нея?

В проекта за стратегия е записано, че към момента в страната работят 22 детски психиатри. Има две стационарни психиатрични отделения за деца (в София и Варна) и две отделения, в които деца могат да бъдат консултирани без леглови престой – в София и Русе.

„Мога да кажа, че нашият Център приблизително съответства на европейския стандарт, ако трябва да отговори на нуждите в област Русе“, обясни д-р Биляна Мечкунова. Но тъй като услугите от този тип в страната на практика са три, регионът, който Центърът в Русе трябва да покрие, е много по-голям.

Децата от отдалечените населени места на практика нямат достъп до такъв тип подкрепа.
д-р Биляна Мечкунова

„Децата от отдалечените населени места на практика нямат достъп до такъв тип подкрепа и записаното в стратегията разпределение от „един център във всеки областен град“ би туширало до голяма степен този недостиг“, смята д-р Мечкунова.

Според НМД обаче това все още не е достатъчно. „В проекта за Стратегия не се забелязва никаква политика по отношение на детското психично здраве. Не става ясно как ще се реши проблемът с недостига на специалисти, нито откъде ще се вземат тези Детско-юношески центрове за психично здраве във всеки областен град“, коментира Мариана Писарска, директор „Политики за децата“ в Мрежата. По думите ѝ тези проблеми са поставяни на вниманието на Министерството на здравеопазването в края на всяка година, при подготовката на Бележника на НМД (доклад на организацията относно състоянието на политиките за деца), досега обаче не се е стигнало до ефективен диалог.

Весела Банова допълва, че в момента голяма част от децата с психично страдание получават диагноза „Умствена изостаналост“, за да могат да преминат през ТЕЛК, и това допълнително затруднява достъпа им до адекватна подкрепа.

Има ли работещи решения?

„Към психично-здравната служба в Русе през 2001 г. д-р Мечкунова е създала детско-юношески център по психично здраве. В последствие, със сътрудничеството на местната Дирекция Социално подпомагане и Община Русе ние създадохме социалната услуга „Детски кът за развитие““, разказва Весела Банова.

Двигател на промените тогава става сблъсъкът с дълбокото страдание на децата от дома в Могилино и болезнената нужда от очовечаване на грижите за тяхното психично страдание. В последствие създаденият тогава алгоритъм помага и на стотици други деца.

„Психично-здравната оценка на детето се извършва в детско-юношеския център за психично здраве под ръководството на детския психиатър. След това психиатърът указва за кое дете е подходящо да се насочи към социалната услуга, където както то, така и неговите родители да получават дългосрочна терапевтична помощ. И едва след това Дирекция Социално подпомагане издава направление за ползване на тази услуга“, обяснява Банова административния път. Тази процедура е безпрецедентна, но напълно възможна по сега действащото законодателство.

Смисълът от подобни интегрирани здравно-социални услуги е онагледен във филма „Странни птици“ през историите на няколко деца. Въпреки своето психично страдание, след упорита работа те успяват да намерят път, да изобретят начин да се свързват с околния свят. А тези, които са имали шанса да получат помощ още в периода на своето ранно развитие (до 3-годишна възраст), до едно са се включили успешно в детска ясла, градина и училище.

„Тази грижа спестява изключително много на едно общество и ще съм щастлива, ако това се разбере“, споделя в заключение Весела Банова.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Надежда Цекулова

Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Tags Дете и пространство, Могилино, Свободна Европа, Странни птици

Новини

Европейска кампания ще се бори за гарантиране на равен старт в живота на всяко дете

лице на малко дете, което се усмихва

Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и Фондация „За Нашите Деца“, заедно с Eurochild и Международната асоциация „Стъпка по стъпка“, в партньорство с Европейския алианс за обществено здраве и Ромския образователен фонд, стартират европейската кампания „Първите години – първи приоритет“. Тя се застъпва за приоритизирането на ранното детско развитие в публичните политики на държавите, за да се гарантира равен старт в живота на всяко дете в Европа на възраст между 0 и 6 години. В основата на кампанията е тезата, че първите 6 години от живота на децата поставят основите на тяхното физическо, социално и емоционално развитие.

С помощта на национални партньори от девет европейски държави – България, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания, кампанията ще събере и предостави информация на институциите, разработващи политиките на европейско и национално ниво, ще ангажира гражданските организации, и ще помогне за овластяване на родителите и семействата, да се застъпват за собствените си права, и тези на техните деца.

“Присъединяваме се към кампанията като представители от българска страна, защото силно вярваме, че ранното детско развитие дава ключовата основа за емоционалното, социалното и физиологичното развитие на децата, и е определящо за потенциала, който могат да достигнат като възрастни хора. Инвестицията и подсилването на политиките за ранното детско развитие е инвестиция в бъдещото благосъстояние на цялото общество”, казват партньорите в кампанията „Тръст за социална алтернатива“ и „За Нашите Деца“.

“Първите години – първи приоритет” стартира на 15 декември и има за цел да се гарантира подобряването на живота на децата на възраст от 0 до 6 години в Европа чрез:

изграждане на общност от застъпници за политиките за ранното детско развитие на национално ниво и на ниво Европейски съюз (ЕС);
повишаване на информираността и убеждаване на обществото относно нуждата от приоритизиране на ранното детско развитие;
постигане на стратегическо предимство по отношение на политиките на ЕС и осигуряване на финансиране в подкрепа на реформите и публичните инвестиции на национално ниво.

Кампанията застава зад правата на всички деца, със специален фокус върху семействата и децата в риск от дискриминация и изключване, като деца, които живеят в крайна бедност, деца с увреждания, деца в риск от раздяла с биологичните им семейства , деца в специализирани институции, , деца от ромски произход, , деца на мигранти и бежанци.

“Родителите обикновено са наясно какво е най-добре за техните деца, но бедността и дискриминацията могат да ограничат потенциала им да дадат най-доброто от себе си. Чрез тази кампания бихме искали да окажем влияние върху политиките и публичното финансиране на ранното детско развитие, като се опрем на наличните доказателства, както и на мнението и опита на самите родители. Публичните инвестиции могат и трябва да подкрепят и овластяват семействата и малките им деца.” – Жана Хейнсуърт, Генерален секретар на Eurochild.

Кампанията ще се застъпва пред институциите и политиците, така че средствата от ЕС да подпомогнат напредъка по темата в цяла Европа, както и за създаването на взаимно усилваща се обратна връзка между политиките и финансирането на европейско и национално ниво. Докато някои държави като Финландия и Ирландия успяват да поставят ранното детско развитие сред националните си приоритети, в повечето от другите държави все още липсва междусекторна рамка на политики и инициативи. Пандемията COVID-19 подчертава липсата на целенасочена подкрепа за семействата с малки деца в държави като Унгария, Сърбия, Румъния и Португалия.

“Само чрез прилагане на цялостен подход спрямо всички политики и услуги, които оказват въздействие върху ранното детско развитие, бихме могли да прекъснем цикъла на неравнопоставеност и да гарантираме, че всички най-малки жители на Европа имат равни възможности за безопасно, здравословно и оптимално развитие от самото начало на техния живот.” – Михаела Йонеску, програмен директор, Международна асоциация „Стъпка по стъпка“.

Кампанията „Първите години – първи приоритет“ стартира на 15 декември 2020 г. и ще набере скорост през следващите месеци. Станете част от общността, която подкрепя кампанията, за да направите първите години от живота на децата приоритет за цяла Европа.

Заявете Вашия интерес тук.

#FirstYearsFirstPriority

#ПървитеГодиниПървиПриоритет

FirstYearsFirstPriority.eu

Партньорството

Eurochild е мрежа, която се състои от почти 200 организации от 35 европейски държави, които работят с и за децата в Европа, в опит за изграждане на общество, в което се уважават правата на децата..

Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ (ISSA) е регионална мрежа за ранно детско развитие, която свързва практиката в ранна детска възраст, изследванията в тази област и политиката, насочена към подобряване на качеството на системите за ранно детско развитие в Европа и Централна Азия.

Европейският алианс за обществено здраве (EPHA) е водеща организация в Европа, която се застъпва за по-добро здравеопазване, и се състои от публични организации в областта на здравеопазването, пациентски организации, и групи, свързани с конкретни заболявания.

Ромският образователен фонд (REF) има за цел да намали пропастта в образователните резултати между учениците от ромски и не-ромски произход чрез подкрепа на политики и програми, които гарантират качество на образование на ромите, включително десегрегация на образователните системи.

Контакти:

Зорница Миткова

Ръководител Комуникации

“Първите години – първи приоритет”

Искра Стойкова,

Фондация “Тръст за социална алтернатива“, Ръководител програма „Първите 1000 дни“

E: istoykova@tsa-bulgaria.org

Росица Милкова

Фондация “Тръст за социална алтернатива“, Ръководител проекти и Координатор на кампанията „Първите години – първи приоритет“ за България

E: rmilkova@tsa-bulgaria.org

Мила Ташкова,

Фондация „За нашите деца“, експерт „Политики и застъпничество“

E: m.tashkova@detebg.org

Димитър Иванчев

Фондация „За нашите деца“, Координатор проекти и Координатор на кампанията „Първите години – първи приоритет“ за България

Е: d.ivanchev@detebg.org

Tags Кампания, Ранно детско развитие