Categories
Актуално

Всяко трето дете в България е в риск от бедност и по това сме първи в Европа.

Има нужда от промяна на ниво държавна политика и пълно ангажиране на институциите, така че всяко дете да има равен старт в живота. Как можем да го постигнем и защо ранното детско развитие е важно?

Чуйте интервюто на колегата ни Ваня Кънева и Росица Милкова от Тръст за Социална Алтернатива/Trust for Social Achievement по Дарик радиo:

 

Започна европейската кампания #ПървитеГодиниПървиПриоритет – следете страницата ни, за да разберете как да я подкрепите.

Categories
Актуално

Странни птици. „Видими“ ли са децата с психично страдание у нас?

 www.svobodnaevropa.bg

Интервю на Надежда Цекулова

С д-р Биляна Мечкунова стигаме до това нейно заключение през темата за трудностите, които всички срещаме в период на пандемия, несигурност, отчуждение и страх. Тя е детски психиатър, основател на Детско-юношеския център за психично здраве в Русе, и забелязва повишаване на броя деца, чиито родители се обръщат към центъра заради трудности при „социалното свързване“ между децата и околния свят.

Но не губи надежда.

Филмът

Филмът, за който д-р Мечкунова говори, носи заглавието „Странни птици“. Премиерата му предстои на 18 декември, и като всичко в живота ни напоследък, ще се състои онлайн. Заглавието е метафорично избрано и препраща към различността на децата, за които се грижи екипът на Сдружение „Дете и пространство“.

Филмът събира в едно историите на деца, терапевти, социални работници. Вече порасналите бивши възпитаници на злощастно прочулия се дом за деца с увреждания в с. Могилино и хората, които поемат грижата за тях след ужаса в дома, са двете страни на една монета.

„Странни птици са и хората, които работят в сдружението, и децата, за които се грижим, и филмът носи това заглавие, защото показва различни страни от каузата ни да открием красотата на това различие и да запазим неговото достойнство“, разказва Весела Банова, клиничен психолог и председател на Сдружение „Дете и пространство“.

Една от целите на филма е да отвори пространство за разговор за психичното страдание на децата и как държавата и обществото променят средата, услугите и собственото си отношение към засегнатите деца, така че те да развият своя потенциал и да бъдат приети и включени в общия ни живот.

Моментът

Моментът за подобен разговор е болезнено назрял. През октомври Министерството на здравеопазването предложи проект на Национална стратегия за психично здраве за следващите 10 години. Документът беше подложен на обществено обсъждане и събра становища от повечето заинтересовани организации.

Отсъствието на детската психиатрия като самостоятелен дял в стратегията предизвика особено внимание, донякъде и заради глобалните рискове пред благополучието на децата в условията на продължаваща пандемия. От Националната мрежа за децата (НМД) обръщат внимание в своето становище, че „напълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната. Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в ЦНСТ (центрове за настаняване от семеен тип – б.р.)и резидентни услуги…“

От Алианса за ранно детско развитие пък допълват, че Стратегията дори не предвижда подобна статистика да започне да се събира в идните години.

Бъдещето

А как се планира развитието на грижата, след като не се знае дори колко са нуждаещите се от нея?

В проекта за стратегия е записано, че към момента в страната работят 22 детски психиатри. Има две стационарни психиатрични отделения за деца (в София и Варна) и две отделения, в които деца могат да бъдат консултирани без леглови престой – в София и Русе.

„Мога да кажа, че нашият Център приблизително съответства на европейския стандарт, ако трябва да отговори на нуждите в област Русе“, обясни д-р Биляна Мечкунова. Но тъй като услугите от този тип в страната на практика са три, регионът, който Центърът в Русе трябва да покрие, е много по-голям.

Децата от отдалечените населени места на практика нямат достъп до такъв тип подкрепа.
д-р Биляна Мечкунова

„Децата от отдалечените населени места на практика нямат достъп до такъв тип подкрепа и записаното в стратегията разпределение от „един център във всеки областен град“ би туширало до голяма степен този недостиг“, смята д-р Мечкунова.

Според НМД обаче това все още не е достатъчно. „В проекта за Стратегия не се забелязва никаква политика по отношение на детското психично здраве. Не става ясно как ще се реши проблемът с недостига на специалисти, нито откъде ще се вземат тези Детско-юношески центрове за психично здраве във всеки областен град“, коментира Мариана Писарска, директор „Политики за децата“ в Мрежата. По думите ѝ тези проблеми са поставяни на вниманието на Министерството на здравеопазването в края на всяка година, при подготовката на Бележника на НМД (доклад на организацията относно състоянието на политиките за деца), досега обаче не се е стигнало до ефективен диалог.

Весела Банова допълва, че в момента голяма част от децата с психично страдание получават диагноза „Умствена изостаналост“, за да могат да преминат през ТЕЛК, и това допълнително затруднява достъпа им до адекватна подкрепа.

Има ли работещи решения?

„Към психично-здравната служба в Русе през 2001 г. д-р Мечкунова е създала детско-юношески център по психично здраве. В последствие, със сътрудничеството на местната Дирекция Социално подпомагане и Община Русе ние създадохме социалната услуга „Детски кът за развитие““, разказва Весела Банова.

Двигател на промените тогава става сблъсъкът с дълбокото страдание на децата от дома в Могилино и болезнената нужда от очовечаване на грижите за тяхното психично страдание. В последствие създаденият тогава алгоритъм помага и на стотици други деца.

„Психично-здравната оценка на детето се извършва в детско-юношеския център за психично здраве под ръководството на детския психиатър. След това психиатърът указва за кое дете е подходящо да се насочи към социалната услуга, където както то, така и неговите родители да получават дългосрочна терапевтична помощ. И едва след това Дирекция Социално подпомагане издава направление за ползване на тази услуга“, обяснява Банова административния път. Тази процедура е безпрецедентна, но напълно възможна по сега действащото законодателство.

Смисълът от подобни интегрирани здравно-социални услуги е онагледен във филма „Странни птици“ през историите на няколко деца. Въпреки своето психично страдание, след упорита работа те успяват да намерят път, да изобретят начин да се свързват с околния свят. А тези, които са имали шанса да получат помощ още в периода на своето ранно развитие (до 3-годишна възраст), до едно са се включили успешно в детска ясла, градина и училище.

„Тази грижа спестява изключително много на едно общество и ще съм щастлива, ако това се разбере“, споделя в заключение Весела Банова.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036. 

Надежда Цекулова

Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Categories
Актуално

Европейска кампания ще се бори за гарантиране на равен старт в живота на всяко дете

FIrst Years FIrst Priority logo
Лого на Тръст за социална алатернатива

Фондация „Тръст за социална алтернатива“  и Фондация „За Нашите Деца“, заедно с Eurochild и Международната асоциация „Стъпка по стъпка“, в партньорство с Европейския алианс за обществено здраве и Ромския образователен фонд, стартират европейската кампания „Първите години – първи приоритет“. Тя се застъпва за приоритизирането на ранното детско развитие в публичните политики на държавите, за да се гарантира равен старт в живота на всяко дете в Европа на възраст между 0 и 6 години. В основата на кампанията е тезата, че първите 6 години от живота на децата поставят основите на тяхното физическо, социално и емоционално развитие.

С помощта на национални партньори от девет европейски държави – България, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания,  кампанията ще събере и предостави информация на институциите, разработващи политиките на европейско и национално ниво, ще ангажира гражданските организации, и ще помогне за овластяване на родителите и семействата, да се застъпват за собствените си права, и тези на техните деца.

“Присъединяваме се към кампанията като представители от българска страна, защото силно вярваме, че ранното детско развитие дава ключовата основа за емоционалното, социалното и физиологичното развитие на децата, и е определящо за потенциала, който могат да достигнат като възрастни хора. Инвестицията и подсилването на политиките за ранното детско развитие е инвестиция в бъдещото благосъстояние на цялото общество”, казват партньорите в кампанията „Тръст за социална алтернатива“ и „За Нашите Деца“.

“Първите години – първи приоритет” стартира на 15 декември и има за цел да се гарантира подобряването на живота на децата на възраст от 0 до 6 години в Европа чрез:

  • изграждане на общност от застъпници за политиките за ранното детско развитие на национално ниво и на ниво Европейски съюз (ЕС);
  • повишаване на информираността и убеждаване на обществото относно нуждата от приоритизиране на ранното детско развитие;
  • постигане на стратегическо предимство по отношение на политиките на ЕС и осигуряване на финансиране в подкрепа на реформите и публичните инвестиции на национално ниво.

Кампанията застава зад правата на всички деца, със специален фокус върху семействата и децата в риск от дискриминация и изключване, като деца, които живеят в крайна бедност, деца с увреждания, деца в риск от раздяла с биологичните им семейства , деца в специализирани институции, , деца от ромски произход, , деца на мигранти и бежанци.

“Родителите обикновено са наясно какво е най-добре за техните деца, но бедността и дискриминацията могат да ограничат потенциала им да дадат най-доброто от себе си. Чрез тази кампания бихме искали да окажем влияние върху политиките и публичното финансиране на ранното детско развитие, като се опрем на наличните доказателства, както и на мнението и опита на самите родители. Публичните инвестиции могат и трябва да подкрепят и овластяват семействата и малките им деца.” – Жана Хейнсуърт, Генерален секретар на Eurochild.

Кампанията ще се застъпва пред институциите и политиците, така че средствата от ЕС да подпомогнат напредъка по темата в цяла Европа, както и за създаването на взаимно усилваща се обратна връзка между политиките и финансирането на европейско и национално ниво. Докато някои държави като Финландия и Ирландия успяват да поставят ранното детско развитие сред националните си приоритети, в повечето от другите държави все още липсва междусекторна рамка на политики и инициативи. Пандемията COVID-19 подчертава липсата на целенасочена подкрепа за семействата с малки деца в държави като Унгария, Сърбия, Румъния и Португалия.

“Само чрез прилагане на цялостен подход спрямо всички политики и услуги, които оказват въздействие върху ранното детско развитие, бихме могли да прекъснем цикъла на неравнопоставеност и да гарантираме, че всички най-малки жители на Европа имат равни възможности за безопасно, здравословно и оптимално развитие от самото начало на техния живот.” – Михаела Йонеску, програмен директор, Международна асоциация „Стъпка по стъпка“.

Кампанията „Първите години – първи приоритет“ стартира на 15 декември 2020 г. и ще набере скорост през следващите месеци. Станете част от общността, която подкрепя кампанията, за да направите първите години от живота на децата приоритет за цяла Европа.

Заявете Вашия интерес тук.

#FirstYearsFirstPriority

#ПървитеГодиниПървиПриоритет

FirstYearsFirstPriority.eu

Партньорството

Eurochild е мрежа, която се състои от почти 200 организации от 35 европейски държави, които работят с и за децата в Европа, в опит за изграждане на общество, в което се уважават правата на децата..

Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ (ISSA) е регионална мрежа за ранно детско развитие, която свързва практиката в ранна детска възраст, изследванията в тази област и политиката, насочена към подобряване на качеството на системите за ранно детско развитие в Европа и Централна Азия.

Европейският алианс за обществено здраве (EPHA) е водеща организация в Европа, която се застъпва за по-добро здравеопазване, и се състои от публични организации в областта на здравеопазването, пациентски организации, и групи, свързани с конкретни заболявания.

Ромският образователен фонд (REF) има за цел да намали пропастта в образователните резултати между учениците от ромски и не-ромски произход чрез подкрепа на политики и програми, които гарантират качество на образование на ромите, включително десегрегация на образователните системи.

Контакти:

Зорница Миткова

Ръководител Комуникации

“Първите години – първи приоритет”

 Искра Стойкова,

Фондация “Тръст за социална алтернатива“, Ръководител програма „Първите 1000 дни“

E: istoykova@tsa-bulgaria.org

Росица Милкова

Фондация “Тръст за социална алтернатива“, Ръководител проекти и Координатор на кампанията „Първите години – първи приоритет“ за България

E: rmilkova@tsa-bulgaria.org

Мила Ташкова,

Фондация „За нашите деца“, експерт „Политики и застъпничество“

E: m.tashkova@detebg.org 

 Димитър Иванчев

Фондация „За нашите деца“, Координатор проекти и Координатор на кампанията „Първите години – първи приоритет“ за България

Е: d.ivanchev@detebg.org

Categories
Актуално

Покана за участие в онлайн премиера на филма „Странни птици“

Уважаеми колеги и приятели,

 Сдружение „Дете и пространство“ /СДП/ има удоволствието да Ви покани на онлайн премиера на документалния филм „Странни птици“, посветен на неуморния труд на работещите в социалните услуги за деца и семейства и в памет на д-р Любомир Жупунов, председател на Управителния съвет от 2009-2020 години.

Заповядайте на 18.12.2020 г. (петък) от 18:00 ч. в платформата ZOOM, където ще могат да се регистрират всички, които искат да вземат активно участие в дискусията след филма.

Моля, да потвърдите Вашето участие до 16 декември 2020 г. на имейла на СДП: child.space@abv.bg , ако желаете да имате активни права за задаване на въпроси в ZOOM.

Всички с неактивни права могат да гледат прякото излъчване на филма и дискусията в нашата FACEBOOK страница.

На 18 декември ви каним, да се включите 30 минути преди обявеното начало, за да можем да ви окажем съдействие, в случай,че възникнат проблеми при свързването.

 Повече за филма:

Филмът представя изминатия път от ужасяващата среща със страданието на децата от Могилино, след която започва търсенето на отговори. По този път се случват уникални срещи на съмишленици, белязани от желанието да се докоснат до света на „Странните птици“. Вижда се как едно човешко същество, погалено от това желание престава да бъде „невидимо“. Във филма се представя една работа на безкрайно търпение и безусловна любов, в която деца, родители и работещи са заедно в търсенето на отговори, в което, както казва д-р Мечкунова в края на филма, „ Мерило за успеха е ако някое дете изпита радост от живота“.

Благодарим Ви за интереса и подкрепата!

Очакваме Ви!

 Всички сме странни, уникални, различни.

За да откриеш уникалността на другия трябва да полетиш!

Благодарим ви, че летите с нас!           

Categories
Актуално

Децата с психични страдания са обект на дискриминация

Националната мрежа за децата и Алиансът за ранно детско развитие отправят препоръка да се отдели специално внимание на децата в Националната стратегия за психично здраве. Двете организации настояват за систематизирано проучване за психичните страдания на българските деца от 0 до 18 години.

Според двете организации е налице трайна тенденция на неглижиране на темата за детското психично здраве от всички институцииНапълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната, е записано в становището. 

Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в центровете за настаняване от семеен тип и резидентни услуги, а необходимостта от адекватна интервенция и подкрепа при тях е огромна, алармират специалистите. 

Много дълги години всякакви прояви на психично страдание са получавали етикета „умствена изостаналост“, което е довело да абсолютно объркване в представите на хората кое е умствена изостаналост, а кое – психично страдание, смята клиничният психолог Весела Банова, бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и председател на сдружение „Дете и пространство“.

Неразпознатото психично страдание нанася изключителни поражения, подчерта Банова. По думите й неразпознатото навреме такова страдание има огромна социална цена.

В Националната стратегия за психично здраве децата трябва да намерят сериозно място, категорична е Банова. „Не е нужно да четем Фройд, за да сме сигурни, че в детството са корените на повечето психични проблеми на възрастния човек.“

Децата с психични страдания са обект на изключително тежка дискриминация и расизъм, сподели от опита си Весела Банова.

Това са децата, които ги гонят от детските градини, това са децата, които ги експулсират от училище, понякога не заради учебната система, а затова, че родителите правят подписки“, коментира тя в предаването „Хоризонт до обед“.

Банова открои неразбирането, неподкрепата и липсата на мрежа за диагностика и въздействие, като посочи, че достъпът до детска психиатрична грижа е много труден

Има цели райони на страната без детски психиатри, а центровете за детско-юношеско психично здраве се броят на пръсти. Проблемът с малкото детски психиатри е част от целия проблем с недостига на лекари и медицински сестри в България, изтъкна Весела Банова.

„На никой не му трепна сърцето да направи сериозна стъпка, сериозна мярка и сериозна реформа.“

Цялото интервю можете да чуете тук.

Categories
Актуално

Стартира кампания „Подари приказка“

За втора поредна година фондация „Тръст за социална алтернатива“ провежда национална кампания „Подари приказка“. Тя започна на 1 ноември, Деня на народните будители и ще бъде активна до 30 ноември.  

Кампанията е в полза на патронажната услуга „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“, която организацията прилага в България от 2016 г. насам. Услугата подкрепя млади майки и семейства, живеещи в бедност, за да могат да отглеждат децата си в безопасна и стимулираща среда, въпреки лишенията и трудностите. Обучените патронажни сестри работят в София и Пловдив и в рамките на около 60 посещения полагат основите за по-добро бъдеще на семействата и децата им. 

Амбицията на организаторите е тази услуга да бъде достъпна за всички семейства в нужда в страната. Затова търсят съмишленици в лицето на родители, лекари, служители от социалната и здравната сфера в цялата страна.

В първото издание на кампанията от септември 2019 г. кампанията успява да събере над 1500 книжки и играчки и да зарадва близо 120 семейства. 

Повече информация можете да откриете ТУК.

Categories
Актуално

Конкурс Доброволческа инициатива 2020

Доброволчеството е личен и съзнателен акт на учене, свързаност с хората и солидарност между поколенията!

За десета поредна година Фондация Лале и Национален Алианс за Работа с Доброволци обявяват традиционния конкурс за най-ефективни и интересни доброволчески инициативи в България.

За участие са поканени граждански и бизнес организации, читалища, училища, доставчици на социални услуги, културни организации, спортни клубове и доброволчески групи, които през настоящата година са организирали своя доброволческа инициатива, без разлика на целта, място и време на реализация, източници на финансиране, брой и възраст на доброволците. Всяка добра инициатива заслужава признание!

Представените инициативи ще бъдат оценени по резултатите, значението за хората в общността; броя и характеристиките на участниците; значението на инициативата за развитието на екипа на организацията и доброволците; финансовата ефективност. Най-добрите инициативи ще бъдат отличени със сертификат и материална награда във формата на инвестиция в развитието на доброволците и организацията.

Организации и отделни хора могат да номинират инициативи, които познават, като изпратят попълнен формуляр за представяне до 9 ноември 2020 на mgeorgieva@tulipfoundation.net.

Пълният списък на инициативите ще бъде представен на Интернет страниците на Националния алианс за работа с доброволци и Фондация Лале в началото на ноември 2020.

Наградите ще бъдат обявени на публична церемония за отбелязване Международния ден на доброволците в началото на декември 2020 година.

Към сайта на фондация „Лале“:

Categories
Актуално

Заседание на Общия съвет на Алианса за ранно детско развитие

Днес се проведе заседание на Общия съвет на Алианса за ранно детско развитие.  Една от задачите ни беше да изберем нов състав на Координиращото звено, което да подпомага Алианса в работата му за утвърждаването на ранното детско развитие като политически и обществен приоритет, за застъпничество за политики, които да осигуряват равни възможности на всички деца и създаване на среда за гарантиране на техните права. Ще продължаваме да разпространяваме информация, знание и опит сред професионалистите и родителите за ползата от инвестициите и подкрепата в ранното детство.

Избраните организации са: Сдружение „Дете и пространство“, фондация „Здраве и социално развитие“ и фондация „За Нашите Деца“. Пожелаваме успех в работата и да продължаваме заедно да работим за постигане на споделено разбиране за децата, така че всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.   

Categories
Актуално

Съвети

Съвети

Прекарване на време заедно

Част 1: Да си родител по време на COVID-19

Да останем позитивни

Част 2: Да си родител по време на COVID-19

Структуриране

Част 3: Да си родител по време на COVID-19

Лошо поведение

Част 4: Да си родител по време на COVID-19

Запазете спокойствие и менажирайте стреса

Част 5: Да си родител по време на COVID-19

Как да разговаряме за COVID-19

Част 6: Да си родител по време на COVID-19

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Актуално

Урок 9: Търпението: предпазливо скъсяване на дистанцията?

Урок 9: Търпението: предпазливо скъсяване на дистанцията?

След 25 дни извънредно положение и принудително живеене заедно вкъщи, все по-често чуваме от родителите: „Търпението ми се изчерпва“ или казано за детето: „Вече няма търпение“. Има и още: „Свърши ми търпението“, „Нямам търепние“, „Как ще изтърпя още няколко седмици?“, „Нужно е търпение“. Т.е. все по-често се чува да се говори за търпението, като нещо, което е в определени количества и се изчерпва, а не като състояние на духа.

Нека заедно да се обърнем към детската литература и да разлистим „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Глава XXI, в която се появява лисицата. А лисицата се появява точно, когато малкият принц е тъжен и горко плаче, защото открива, че освен неговата роза на малката му планета, която мисли за единствена, съществуват много други рози. И така … малкият принц среща лисицата.

Опитомяване

И тогава той прави най-естественото нещо за едно дете: предлага й да си поиграят, тя му отвръща: „Не мога да играя с теб. Не съм опитомена“. Логично за момчето възниква въпросът какво означава „да опитомиш“ и той го задава няколко пъти на лисицата, докато тя му отговаря така: „Това е нещо отдавна забравено. Означава „да се обвържеш“.

Така се свързват две думи „опитомяване“ и „обвързване“. Това ни подсеща за ситуациите, когато едно малко дете за първи път се разделя за по-дълъг период с родителите си и след това моментът на срещата с тях не отговаря на очакванията им.

„Имаме момиченце на 10 месеца. Миналия уикенд за първи път го оставихме да го гледат баба му и дядо му на село. Когато се върнахме да го вземем, се опитах да гушна Мия и й говорех радостно, но тя се разплака. Започна да се държи нормално след повече от половин час?“ Това споделяне е в противоречие с широко разпространяваните послания към родителите, че „в случаи на стрес или уплаха, децата търсят фигурите на привързаност и контактът с тях ги успокоява“[1]

Завързване, привързване, обвързване

Има ситуации, в които детето предпочита да гледа близките си от дистанция, вместо да се хвърли в прегръдките им. Освен това има деца, които могат да общуват с нас, само ако не ги гледаме в очите и ако не се приближаваме твърде близо до тях. И тогава възникват много недоразумения, защото самата дума „привързаност“ някак си предполага да се „завържеш за другия“ и много често се разбира буквално като „да се залепиш за другия“. Оттам идва широко разпространената идея, че детето става по-добро ако го гушкаш непрекъснато. За да разберем същността на обвързването, нека чуем внимателно какво говори лисицата на малкия принц. Защото докато аз слушам какво говорят майките на малки деца тези дни, чувам, че децата им отказват да следват предложенията и инициативите им. Следователно не ни вършат работа думите „привързване“ и „завързване“. По-скоро да се опитаме да разберем „обвързването“. За да има обвързване, в смисъл на сближаване, а не на завързване и залепяне, необходимо е опитомяване – да бъдеш опитомен, да можеш да опитомиш. Какво означава това?

Опитомяване и сближаване

Лисицата обяснява на малкия принц, че ако той я опитоми, те ще изпитват необходимост един от друг. “За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света…“ И тогава малкият принц се сеща за своята роза и си дава сметка, че тя може би го е опитомила. По-нататък лисицата продължава така: „/…/ Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Другите стъпки ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката“. И добавя, че досега нивите с жита не предизвикват нейния интерес, защото тя не яде хляб. Но когато малкият принц я опитоми, „житото, което е златисто, ще ми напомня за теб“ и тя ще обича шума на вятъра в житата. Малкият принц откликва на молбата на лисицата да я опитоми, но й казва, че има малко време, защото трябва да намери приятели и да разбере много неща.

И тук се появява ключовата дума „търпение“

Лисицата отвръща на малкия принц, че може да разбере единствено нещата, които е опитомил. „Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!“ И тогава момчето съвсем основателно задава въпроса „Какво трябва да направя?“ Така стигаме до „стъпките“, които лисицата формулира /точно като в препоръките за родители как да възпитават детето си, които можем да намерим в интернет под най-различни форми/:

  1. Първата стъпка е търпението. „Трябва да бъдеш много търпелив“, отвръща лисицата. „Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Думите са извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо…“ Очевидно наставленията на лисицата за това как да се обвържеш изключва възможността това да започне с гушкане. Това, което тя казва е по-скоро бавно и предпазливо скъсяване на дистанцията.
  2. Постоянство във времето /Урок 5 и Урок 6 от Уроци по живо общуване с детето/.

Лисицата много ясно обяснява на момчето защо трябва да идва всеки ден по едно и също време. Тя му казва: „Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще започна да с е чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; така ще узная цената на щастието! Но ако идваш в различно време, никога няма да знам за кое време да приготвя сърцето си…Необходими са обреди“.

  1. Необходими са „обреди“.

Когато малкият принц пита лисицата какво е „обред“, става ясно, че и това е нещо също толкова отдавна забравено. И ето какво му казва тя: „То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час различен от другите часове“. И му разказва за ловците, които имат обред да танцуват всеки четвъртък със селските момичета. Тогава тя се разхожда спокойна из полята. Ако го няма този обред, тогава всеки един ден и всеки един миг тя ще се тревожи и страхува.

ДА СПРЕМ ТУК И ДА ПОМИСЛИМ: КАК В СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ ЗА ДЕТЕТО НИ ЕДИН ДЕН ДА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ДНИ И ЕДИН ЧАС ДА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ЧАСОВЕ?

Следва продължение: ще продължим с уроците, които ни дава лисицата… тя казва още някои много ценни неща.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

admin_rado

admin_rado