Categories
Актуално

Урок 6: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част IIра/

Урок 6: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част IIра/

Детето и времето

Именно времето е, което ни позволява да растем, да се учим, т.е. да повтаряме нашите действия, за да ги овладеем и да станем самостоятелни. Детето не осъзнава времето и не разбира защо възрастният успява по-добре от него. Преди да открие пътя, който поражда у него желанието да заприлича на родителя от същия пол /идентификацията /, детето понякога опипом приема позицията си на дете, съперничи си с възрастния и понякога подценявано от по-слабата си позиция спрямо него, се идентифицира с неуспеха, водещ до противопоставяне или регресия. Въвеждането на реалното време като причина, но и като фактор за порастването, може да успокои детето, да му донесе сигурност по отношение на собствените му ценности. Това се отнася за децата, които не могат да понасят да не успеят в начинанията си от първия опит, което го разгневява.

Развитие на връзката на детето с времето

Структурирането на времето се извършва в две фази.

  1. Перцептивна или сензорно-моторна фаза.

Между 0 и 2 години

За новороденото съществуването на времето е асимилирано от вътрешните ритми на тялото, от тези на майката, възприемани по време на нейните грижи и от усещането за удовлетвореност или неразположение. С развитието на движенията, на хващането, времето се свързва с настоящето действие: „това е времето преминало във“. Можем да говорим за „преживявано“ време.

Ритмичността на дейностите, грижите за малките деца, благоприятстват запомнянето, съотнасянето и интеграцията на времето.

  1. Представна фаза.

Това е способността да се организират и представят действията в обективното време посредством кодирани репери.

Между 3 и 7 години

В този период се преминава от преживяваното, субективно време към обективното време:

– към 2 години: детето разбира смисъла на думата „скоро“;

– към 3 години: разграничава сегашно от близко бъдеще – след малко, утре;

– към 4 години: детето ще каже, че е по-голямо с две години, но не разбира нюанса „по-възрастен“. То е способно да разграничи и да използва коректно термините „ден“ и „нощ“, „сутрин“, „обяд“ и „вечер“;

– към 5-6 години: научава сезоните;

– след 7 години: детето започва да се съотнася в обективното време. То започва да организира своите действия в обективното време. То научава дните на седмицата и някои репери на календара /рожденни дни/, месеците на годината и се научава да познава часа.

Как да използваме календара в създалата се ситуация?

Календарът, направен на хартия, в днешно време е отживелица. Всеки използва и се ориентира с приложенията на мобилния си телефон. В създалата се ситуация, обаче, календарът на хартия, чиито страници се разлистват и дните са изписани с едри цифри, а на всеки месец има различна картина, може да бъде много полезен и добър помощник на родителя.

Окачен на стената на видно място, календарът може да бъде нашия помощник, за да разположим детето във времето. Да попитаме сутрин детето: „Коя дата е днес!“ и да го помолим да покаже съответната цифра, може да се превърне в забавна и много полезна игра. Детето ще свърже името на деня, например „сряда“ с датата „1 ви април“. После можем да го попитаме кой месец е сега? Дори да не знае, нека използваме момента и да му кажем името на настоящия месец „април“. После можем да го попитаме кой месец е преди месец април и кой месец следва след месец април. Можем да му зададем въпрос и да си поиграем като преброим месеците или дните, които остават до Рождения му ден. Това може да се превърне в ежедневна игра и всеки ден да караме детето да брои дните, които остават до най-близкия празник – например до Великден. От там разговора може да премине към сезоните. Сега е пролет: кои са месеците на пролетта? След това можем да разговаряме и за другите сезони. И пак да попитаме детето: „А твоят рожден ден в кой сезон е?“ След това можем да използваме картинката на календара, за да насърчим детето да прави връзка между времето и мястото. Например календара, който правим със снимките на любители фотографи на пейзажи, растения и животни в сдружение „Дете и пространство“ целенасочено насърчава тази връзка. На всеки месец има един основен пейзаж от едно определено географско място в България. А под него има малки фотографии с растения, животни и птици, характерни за това място. Така родителят на едно малко дете има възможност всеки ден да му задава въпроси и заедно да правят връзка, използвайки календара, между деня, месеца, сезона, мястото и неговите характерни обитатели. Ако на човек му се занимава, може да разработи цялостна обучителна програма за деца от предучилищна възраст на тема Използване на календара за развитие на връзките на детето с времето и пространството в условия на извънредно положение при пандемия.

Нашето предложение към родителите днес:

Използвайте страничката от календара на сдружение „Дете и пространство“ за месец април. Днес е първият ден на месец април и упражнението е много подходящо.

Можете да зададете на детето си следните въпроси:

  1. Коя дата е днес? Можеш ли да посочиш на календара цифрата 1. Да, днес е първи.
  2. Кой месец е сега? Днес е 1ви …..
  3. А помниш ли на коя дата е твоят рожден ден? През кой месец?
  4. Искаш ли да преброим колко дни /или месеци, ако рожденият ден на детето не е скоро/ остават до рождения ти ден?
  5. Сещаш ли се за някой, който е роден през април?
  6. Виждаш ли картинката на месец април: какво виждаш. /попитайте детето и го накарайте да даде име, да назове, всяка една от малките картинки/.
  7. Заедно намерете на предпоследна страница от календара името на мястото за месец април – гр. Велики Преслав. Ако знаете нещо за това място, можете да разкажете на детето. Ако не знаете можете да го потърсите на картата на България заедно.
  8. Около всяка от по-малките снимки можете да разговаряте с детето. Ако то е много малко, напълно достатъчно е да измислите по едно име за всяка една от тези снимки. Например: За основния пейзаж може да бъде „пътека в гората“. След това за малките снимки от ляво на дясно по същия начин: „птиче на цъфнало клонче“, „граблива птица“, „таралеж“, „птиче /дъждосвирец/, „цъфнало дърво“. От всяко назоваване на снимка, според възрастта на детето, разговорът може да продължи.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Актуално

Урок 5: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част Iва/

Урок 5: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част Iва/

Времето и затвореното пространство

За малкото дете да прекарва дните си в затворено пространство силно ограничава възможността да се движи, а това е проблем. Защото научаването в ранна детска възраст се случва предимно през движението. Например научаването на времето отначало се осъществява на равнище на телесното преживяване и едва по-късно става възможно интелектуалното възприемане на времето. Детето непрекъснато експериментира нови телесни преживявания като се движи и това обогатява опита му.

Чрез движението малкото дете се ориентира във времето и го структурира. Това му позволява да координира своите дейности, да организира ежедневието си и да общува със света, в който живее.

Какво можем да направим

Предлагам по-надолу кратка информация за всяка една от характеристиките на времето. Родителите могат да помислят как да стимулират нейното развитие у дома, в ограниченото пространство и почти липсващата възможност за движение на открито.

Структурирането на времето е организацията, която позволява на човека да впише своите действия, живота и историята си в едно продължително движение, като това става според следните характеристики:

  1. Ред и последователност.

Времето е организирано в линеарна последователност, ориентирана към бъдещето. То не се спира. Именно запомнянето на последователните действия и събития дава подреденост при възприемането им и се нарича хронология. Тя води до появата на понятия, като „сегашно“, „минало“, „бъдеще“ или „сега“, „преди“, „след това“, а също и „днес“, „вчера“, „утре“. Чрез ритмичното повтаряне на действията детето запомня и започва да възприема движението на времето, откъдето произтича значението на ритмично организирания живот за малкото дете.

Въпрос: Как можем да организираме ритмичното редуване на действията в сегашните условия на живот и с какво можем да заместим редовните разходки навън?

  1. Продължителността.

Продължителността е времето, което изтича между началото и края на едно действие, на дадена дейност или събитие. Тя води до появата на понятието за граница и вкарва в действие раздялата. За детето продължителността не е абстрактна даденост, а това е времето изминало в една и съща дейност. Времето е кодирано чрез продължителността: час, минута, ден…

Забележка: Съвременното дете е затруднено в усвояването на тази характеристика на времето, когато прекарва часове наред, играейки с таблета си, с телефона на майка си, гледайки телевизия т.н; виртуалното пространство не помага за разбиране и усвояване на продължителността на времето. Много съвременни деца имат проблеми с границата и изпадат в „криза“, когато дейността, в която са потънали, трябва да приключи.

  1. Интервалът.

Интервалът е продължителността, ограничена от две дейности, между две определени точки. Това понятие съдържа идеята за почивка, пауза, очакване.

Интервалът между две кърмения, между две състояния на съня, …….

Въпрос: Помислите и си запишете между какви дейности се образуват интервали в настоящето ежедневие на вашето дете?

  1. Необратимостта на времето.

Детето расте и се научава, натрупвайки опит в ежедневието, че времето минава и не се връща. Но то също научава, че ще има време, което ще дойде, за да продължи да расте, което ще рече „да може да прави само“, като възрастния, на когото завижда. То научава относителното положение на едните спрямо другите, стойността на възрастта в тази хронология на времето. То възприема и интегрира понятието за възраст, за „млад“, „стар“, за „много рано“ или „много късно“.

Забележка: Когато детето ви започне да ви задава въпроси за ваши починали близки, да се интересува от смъртта, не се плашете. Спомнете си, че то вероятно се конфронтира с тази характеристика на времето, която наричаме необратимост и се опитва да я осмисли. За това му е нужно пространство за разговор. Това е подходящ момент заедно да четете приказки, откъси от детски книги….

  1. Скоростта.

Много рано детето забелязва разликата в скоростта чрез зрението: този, който печели е този, който пристига пръв, но то не може да й припише причинни връзки, като дистанцията напр. Децата не разбират защо възрастните печелят или успяват по-бързо от тях; важно е също да им обясним разликата във възрастта и времето, което идва, за да им позволим да се научат да успяват по същия начин.

Въпрос: Сега е моментът да наблюдавате на какво играе детето ви. В неговите игри, на които то е сценарист и режисьор, често се появяват задачите, по които неговата психика работи в момента. Осмислянето на характеристиките на времето, включително и на скоростта, могат да бъдат едни от тях.

  1. Периодичността.

Тя се появява с ритмичното редуване на всичките космически или културни събития, които създават реперите в хода на това безкрайно движение. Редуването на деня и нощта, сезоните, последователността на дните, седмиците, месеците, празниците…

Въпрос: Как можете да насърчите разбирането на периодичността на времето в тази ситуация? Ако откриете добър начин – споделете го с останалите родители. Ще им потрябва и когато нормалния ритъм на живот се възстанови, защото нахлуването на виртуалния начин на комуникация също затруднява ориентацията и структурирането във времето.

  1. Ритъмът.

Всички ритми, които люлеят детето още преди раждането – независимо дали са собствените биологични ритми или ритмите, принадлежащи на майката, като биенето на сърцето й или пък ритъмът на бодърстване и почивка – всички те образуват първичните сензорни интеграции на времето. Веднага след раждането новороденото разполага с ритмични поведения и със собствена ритмична моторика.

Ритъмът на сукане по време на кърменето варира при различните бебета.

Собствените ритми и външните ритми малко по-малко се настройват по време на майчините грижи, по време на тоничния диалог между майка и дете. Децата, лишени от майчини грижи и живеещи в условия на емоционален дефицит се авто-стимулират чрез ритмични люлеещи се движения. Към 2 годишна възраст, детето спонтанно акомпанира на ритмична музика чрез движения на тялото си.

Забележка:

В настоящата ситуация най-лесно бихте могли да насърчавате именно усвояването и разбирането на ритъма /стига да имате устойчивост и търпимост на шумове/. Това можете да постигнете например като предоставите възможност на детето си да музицира – с маракаси, с тъпан или барабанче, с ксилофон и с всичко, което се сетите. Просто не забравяйте за интервала и за паузата.

Следва продължение 🙂

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Актуално

Уроци по живо общуване с детето Урок 4: ЗА ВАС РОДИТЕЛИ

Уроци по живо общуване с детето Урок 4: ЗА ВАС РОДИТЕЛИ

Когато едно семейство е в ситуация на неочаквани и непредвидени обстоятелства като настоящата епидемиологична ситуация, за децата е изключително трудно да разберат какво се случва и защо. Положението допълнително се утежнява от наложения режим на ограничение в свободното придвижване и принудителната асоциализация. В тези условия децата се нуждаят от сериозен механизъм за справяне, за да се предотвратят дълготрайни психо-социални затруднения, произтичащи от кризисната ситуация. Психо-социалното благосъстояние на едно дете е тясно свързано с неговото усещане за доверие и безопасност, а то приоритетно зависи от доминиращата емоционална атмосфера в семейната среда. Разбира се в най-висок риск от трудно преживяване на травматични ситуации и най-тежка степен на уязвимост са децата, които се отглеждат извън семействата си и са без надзор, а именно децата, живеещи в социални институции и резидентни услуги, децата с увреждания и със специални нужди.

Какво трябва да знаят родителите за реакциите на децата при стресови ситуации:

  • Начините на реакция на дете при стресови или болезнени събития често са различни от тези на възрастните. Именно тези разлики е важно да се разпознават и да се вземат под внимание при оказването на подкрепа за всяко конкретно дете.
  • Децата имат същите емоции като възрастните, но ги изразяват по различен начин. Начинът на осмисляне и преживяване на ситуацията в голяма степен зависи от различни групи фактори като възрастта на детето, индивидуалните му личностни ресурси и дефицити, характера на семейните отношения, спецификата на възпитанието и полаганите грижи, конкретния тип събития, на което е свидетел или участник детето, продължителността на кризисната ситуация. В същото време трябва да отбележим, че много мощни защитни фактори могат да бъдат личностни характеристики като добра самооценка, ясно формулирана позитивна идентичност, отлични комуникативни умения и емоционална стабилност. В общия случай, най-тежко е детето да стане свидетел на загуба на близък член от семейството или свидетел на мащабни катастрофални сцени. Тези обстоятелства могат да засилят страховете на децата, да променят отношението към хората и към живота като цяло.
  • Поради факта, че децата имат различни поведенчески, социални и умствени умения в различните стадии на развитие и възраст, те често показват различни знаци и симптоми на тревога. В трудни ситуации те търсят родителя или най-близкия си възрастен и чрез него директно или индиректно се ориентират в начина, по който да реагират. Тъй като за децата родителят е най-важният и основен източник на сигурност, в ситуации на криза те се справят толкова добре, колкото и родителите им. Именно затова в тези моменти един от най-добрите начини да помогнем на децата е като помогнем на родителите им. Ако семейната среда предоставя обич, грижа, уважение, подкрепа, позитивни взаимодействия, дисциплина и честност, това е втори много силен защитен фактор за детето.
  • Приятелите, съучениците и учителите също могат да имат ролята на защитен фактор. Поддържането на връзка с хора извън семейството предотвратява изолацията. Чрез приятелите детето получава подкрепа, чувства се прието и се забавлява. Учителите, които са позитивни и отворени към социалните и образователните нужди на децата, обикновено успяват да предизвикат в тях удовлетвореност от постигнатите цели, вдъхват себеувереност и стимулират активността при решаването на познавателните задачи.

Най-чести реакции на децата в кризисни ситуации в зависимост от възрастта:

До 2-3 годишна възраст децата все още не могат да опишат с думи преживяванията си (това може да е валидно и някои от по-големите деца), но въпреки това те ще запазят несъзнавани спомени от видяното, чутото, помирисаното, усетеното. В кризисни ситуации е възможно децата да плачат повече от обикновено, да променят храненето или качеството и продължителността на съня си, да се прилепват към близките си в по-голяма степен, да демонстрират повече капризи, да са по-лесно раздразними, апатични или превъзбудени в игрите.

В предучилищната възраст (до 6 години) децата по-често се чувстват безпомощни и безсилни по време на криза. Най-големият им страх е да не бъдат разделени от родителите си. Може да се наблюдават признаци на регрес като загуба на усвоени навици и връщане към навици, характерни за по-ниска възраст (смучене на пръст, подмокряне, страх да останат сами в стаята, страх от тъмното, кошмари). Възможно е да се наблюдават промени в игровата дейност като в нея започва да доминира възпроизвеждането на преживяните събития чрез сюжетните игри и рисунките. Понякога децата загубват интерес към харесвани досега игри и дейности, стават пасивни и мълчаливи или хиперактивни и превъзбудени или капризни и раздразнителни. Ако състоянието се утежни, децата могат да изпадат в отрицание и се отдръпват в себе си. На този фон могат да станат изключително тихи, да избягват приятели и възрастни, да се влоши соматичното им здраве.

Децата в начална училищна възраст (до 10 години) могат да разбират в по-голяма степен събитията и това може да провокира много различни реакции като вина, гняв, висока тревожност, чувство за провал, отказ да изпълняват вече изградени хигиенни дейности, слаба концентрация на вниманието, нежелание да учат или пък да подхождат към ученето с прекомерен перфекционизъм. Някои деца могат несъзнавано да се опитат да заемат позицията на спасители, други могат да се преживяват като жертви, трети да се вкопчат в нещата, които умеят и да избягват да се ангажират с нови дейности. На пръв поглед поведението им може да изглежда променливо, тъй като децата често се опитват да се справят, с това което не разбират и имат нуждата да установят контрол върху случващото се. Някои от децата имат потребност да говорят много обстойно и детайлно, но други желаят само да слушат какво говорят другите, не задават въпроси и дори изглежда, че не се интересуват.

Тинейджърите (до 18 години) могат да демонстрират поведение, подобно на възрастните. Част от младежите предпочитат да се изолират, стават раздразнителни, склонни са да отхвърлят правила, демонстрират агресивно или автоагресивно поведение, прибягват до употреба на алкохол и психоактивни вещества, могат да развият разнообразни хранителни нарушения. Други стават плахи, затворени, отбягват контактите с връстници, не желаят да говорят за случващото се. За да не изглеждат „различни“ тези тинейджъри не споделят тревогите си и се държат все едно нищо не се е случило.

Реакциите на децата с психично страдание, умствено изоставане и увреждания

Децата от тази група са в особено уязвими. Възможно е в резултат на кризисната ситуация двигателната им активност да се повиши или да се редуцира, да се подсилят съществуващите стереотипи и ритуални действия, да се задълбочи екстремно вразката с обектите, както и да се появят нови необясними поведения. В определени случаи може да се наблюдава регресия или загуба на вече усвоени навици и умения. При психотичните деца може да има тенденция към подсилване на страховете, които обикновено са силно натрапчиви и трудни за символизиране от детето. При голям спектър от децата е много вероятно да се реактивират стари и неподходящи нарушения във взаимоотношенията с близките, което неминуемо ще се отразят на цялостното бъдещо психо-социално функциониране.

Как да помогнем на децата

Правилният подход към децата в началото на бедствената ситуацияи по-късно при нейното развитие,ще позволи на родителите да ги подготвят по максимално най-добрия начин за предстоящите промени и ще помогне да се превентират по-тежки психо-социални последици. Това означава, че всяко действие на родителите трябва да се съобрази с въздействието, което може да има върху всяко конкретно дете. Какво родителите помагат на децата си в кризисни ситуации трябва съобразят следните насоки:

Използвайте подкрепяща комуникация. Подкрепящата комуникация означава детето да се чувства изслушано, чуто и разбрано в семейството. Важно е внимателно да изслушвате детето и да покажете, че истински се интересувате от думите и чувствата му. Обмисляйте отговорите си,редуцирайте критиката и негативните изказвания. Дръжте се спокойно и не избягвайте прекомерната експресия на емоциите. На „непослушанието“ отговорете с внимание и създавайте условия детето да се изразява пълноценно.Не подценявайте интелигентността на децата, проявете уважение към тях и неси мислете, че знаете какво мислят и чувстват. Постарайте да се вслушате и да разпознаете всички сигнали, които детето ще ви подаде чрез думите си, игрите, рисунките, въпросите, чрез тялото и цялостното си поведение.

Играйте с децата. Съвместните дейности могат трайно да повлияят на децата и на връзката ви с тях. Те могат да развиват децата, да предизвикат положителни емоции, да ги подпомогнат да споделят, да ги научат на самоконтрол и спазване на правила, да им позволят да влязат в друга роля и да заемат различни позиции. Играйте с по-малките на техните игри, четете приказки, рисувайте, творете, майсторете общи продукти, гответе и чистете заедно.Рисувайте вируса, измислете истории с новите герои лекарите, погрижете се за любимата играчка, постройте нови болници, забъркайте нови лекарства, визуализирайте с картинки, песни или анимация изскванията за хигиена. Оставете по-големите деца да ви научат на урока от училище. Интересувайте се как върви дистанционното обучение и се оставете тинейджърите да ви научат как да се оправяте с технологиите. Говорете си с тях за всички „незначителни“ за вас неща, които интересуват тях в момента. Гледайте и обсъждайте филми и книги, разказвайте си спомени и разглеждайте снимки. Заедно засадете цветя на терасата или в градината. Не забравяйте, че в семейните дейности и игри могат да включат както малките, така и големите.

В максимална степен се придържайте към обичайния за семейството ритъм на ежедневните задачи и ангажименти. В ситуацията на преживявана криза много неща могат да се разбъркат и голяма част от доскорошните приоритети ще отстъпват мястото си на други. Въпреки това, доколкото е възможно се опитайте да се придържате към вече установения семеен ритъм на ежедневните дейности (ставане в определен час, закуска, обяд, вечеря, следобеден сън, време за училище и за домашни, обичайни работни задачи и т.н.), както и спазвайте семейните си ритуали. Последните създават чувство на стабилност, основаващо се познатото и контролираното като редуцират стреса от неясните, неочакваните, непознатите нови обстоятелства.

Поддържайте добри нива на физическа активност. В условията на принудително ограничаване на свободното движение е изключително важно вие и децата ви да запазите добро ниво на физическа активност. Спортувайте в къщи като използвате подръчни средства и мебели. Танцувайте и слушайте музика, заедно играйте на „Таланти”. Чистете заедно и подреждайте шкафовете, за които никога няма достатъчно време. Всичко това са дейности, свързани с телесно натоварване, които са много важни, за да се изразходи натрупаното телесно напрежение, да се „разтовари” психичната дейност и да се „проветрят” мислете ни.

Уверете детето, че това което преживява е нормална реакция на абнормни обстоятелства, които в един момент ще свършат.Изключително важно е да се убедите, че детето ви възприема кризата като ограничен период от времето с начало и с край. Идеята за времево лимитиране на кризисната ситуация предполага, че всичко има начало и край. Това означава, че всяка трудна ситуация свършва и след нея идва нещо по-хубаво. Формирането на подобна нагласа в детето води до създаване на предпоставки за развитие на по-добра емоционална гъвкавост, по-успешни стратегии за адаптация и по-позитивна перспектива за себе си и бъдещето.

Предоставяйте и филтрирайте информацията, касаеща кризисната ситуация. Начинът, по който се предоставя информацията на детето има съществено значение за нейната обработка и интерпретация от страна на детето. Последните операции са изключително важни, защото от тях зависи мотивацията на бъдещите действия, които детето ще предприеме. Когато предоставяте информация на детето никога не лъжете. Старайте се да бъдете честни и точни, но не се обяснявайте прекалено подробно и давайте точно толкова информация колкото е необходима според възрастта и обстоятелствата. Избягвайте прекалената драматичност в изказа и бъдете емоционално стабилни, за да вдъхнете сигурност на детето.Не е нужно детето да гледа всички новини. За ваше улеснение прилагаме картинки, които са изготвени от наши колеги и визуализират предприетите мерки.

Осигурете дистанционна връзка с приятелите на детето и с другите близки. Поддържането на взаимоотношения с приятели и значими възрастни оказва благотворен ефект върху детето като му помага да се фокусира върху други теми, извън кризисните обстоятелства и да въведе в деня си някаква форма на разнообразие. Връзката с връстниците позволява на детето да се развива в условията на равностойни взаимоотношения, както и да обогатява своите социални и личностни умения.

Погрижете се внимателно и осъзнато за децата със затруднения в развитието. При децата с нарушения в развитието не е възможно да бъдат давани принципни насоки, поради което приканваме всеки родител да потърси връзка с психолога или психотерапевта на детето, за да се дадат насоки изцяло съответстващи на личността и затрудненията му.


ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ !

От екипа на

Групова практика за психологична и психотерапевтична подкрепа

„АНАЛИТИЧНА ЗОНА“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Актуално

Уроци по живо общуване с детето Урок 3: За какво служи един баща?

Уроци по живо общуване с детето Урок 3: За какво служи един баща?

За какво служи един баща?

Преди няколко дни Яна Алексиева ми зададе следния въпрос:„Можеш ли да напишеш нещо за бащите в тази ситуация“ и така ме накара да се замисля. Зададох си въпроса „за какво служи един баща?“ и това ме накара отново да разлистя един любим сборник „Тревогата и бащата“[1]. В него Даниел Роа ни казва, че дори бащата да е фикция, неговата намеса и неговите действия не са фикции. „Бащата не е толкова този, който тегли към нормата, не е този, който казва какво е лошо и какво е добро, какво е правилно и какво неправилно, дори понякога да изпълнява по случайност тази функция“. Той ни казва, че има други ситуации, на които се натъкваме и които са подчинени на друга логика: „така е, това е положението“. Това са ситуации, които ни изненадват, защото са непредвидими, точно като сегашната ситуация с пандемията. „И именно тогава може да се появи фигурата на бащата“, уточнява Даниел Роа. Това е функцията на бащата на изключение, което означава, че когато субектът е в ситуация на изключение, бащата се изправя и казва: „Така е, не е друго яче“. Когато се натъкнем на нещо, което ни застрашава, защото е трудно да бъде осмислено и назовано, тогава бащата изпълнява тази функция чрез езика и помага на детето си да облече в смисъл това, което то преживява, това, на което то се натъква. Бащата не е възпитател. Той не изнася дидактични лекции. Той е този, на който му стиска да бъде до детето си, когато му е най-трудно и да му казва по възможно най-спокойния и автентичен начин: „Това е положението, така е“. Точно, както когато детето, което се учи да ходи или да кара колело, падне и от раничката на коляното тече кръв. Тогава бащата не духа раничката и не вика на помощ добрата фея, а просто казва: „Да, ти падна, удари се и от раничката ти потече кръв. Ще сложим превръзка. Малко ще щипе“.

Тази важна функция на бащата на изключение, на този който казва верните думи и така помага на детето да разбере, че има неща, които не могат да се променят, може да се изпълнява чрез езика. Това може да го прави всеки, който общува с детето. Например разхождайки се в любимия южен парк траекторията ми се пресече с тази на едно семейство. Отпред братче и по-голямата му сестра карат колела, отзад вървят родителите и всеки гледа в телефона си. На завоя точно пред мен, сестричката засече брат си и той падна от колелото. Тя се отдалечи гузничко напред, той се просна на земята и ревна с всичка сила, а отзад майка му и баща му започнаха да се карат. В това време се изравних с падналия колоездач или по-точно казано със съборения колоездач. Той надуваше гайдата с всичка сила. Спрях се до него и спокойно го попитах: „Ти гледал ли си състезания по колоездене?“ въпросът ми го изненада, той спря да реве и ме погледна с очакване. Повторих въпроса си и тогава момчето ми отговори „да“. Тогава аз му казах: „Само истинските колоездачи падат“. Детето спря да плаче и стана от земята. Аз продължих разходката си. На изхода на парка забелязах семейството в добро душевно равновесие: майката и бащата пиеха кафе, а децата скачаха щастливо на батут.

Като говорим за функцията на бащата и за ролята на бащата те могат да се срещнат в това, което наричаме: да покажеш на детето света. Бащата е този, на който му отива „да покаже на детето света“. Да седнат на пода и да разтворят географски атлас, да разглеждат глобуса, да гледат заедно филм за природата и далечни страни. И в този порядък: да му покаже някоя от подходящите информации за деца какво представлява ковид 19. Бащата показва на детето си света и отваря място за различието. Такава е бащината любов, като любовта на християнския бог: тя не изисква съблазняване и благодарност. Бащината любов отваря място на всеки, независимо колко е различен и придава на различието достойнство и стойност на уникална черта.

Тук се присещам за прекрасната творба на Елиас Канети „Спасеният език“[2]. Той разказва как при един инцидент, когато неговата по-голяма братовчедка го бута в казаните с гореща вода и на него му се свлича кожата, т.е. получава много тежка степен на изгаряне и не се знае дали ще оживее. Но не болките от изгарянията са най-страшното за малкия Елиас. „Тогава баща ми беше в Англия и това бе най-страшното за мен. Мислех си, че ще умра, и страстно го азовях, хленчех, че повече няма да го видя, и то бе по-мъчително от болките. За тях не си спомням. Не ги чувствам вече, но все още изпитвам отчаяния копнеж по баща си. Мислех, че той не знае какво ми се е случило, че не са му казали, изкрещях: Защо не идва? Защо не идва“ искам да го видя!“ Така или иначе, баща му, който няколко дни преди този инцидент, е заминал за Англия, щом научава за случилото се, тръгва по обратния път. Елиас Канети казва: „Мама, лекарят и всички, които се грижеха за мен, ми бяха безразлични. Не ги виждам в спомена си, не знам какво бяха предприели. Вероятно през тези дни са се отнасяли много внимателно с мен. Но това не ми правеше впечатление, владееше ме една-единствена мисъл. Беше повече от мисъл: бе раната, в която всичко се сливаше в едно – баща ми. И ето – чух неговия глас. Той се приближи отзад, аз лежах по корем, тихичко ме повика по име, заобиколи леглото, аз го видях, сложи ръката си на косата ми, беше той – вече не ме болеше“.

Всичко, което се е случило след този момент, Елиас Канети научава от разказите на близките си. Станало е чудо и той започнал да се подобрява, раните му започнали да заздравяват, баща му обещал да не ходи никъде и останал през следващите седмици до него. Лекарят бил убеден, че без неговата поява и по-нататъшното му присъствие четири годишният Елиас е щял да умре.

И накрая: в тези дни, които можем да разглеждаме като дар, а не като принуда, е времето един баща да седне на пода със своя син или дъщеря, да разгърне книга, да се опита да почете на детето си, или да гледат заедно филм и да разговарят за него или нещо друго, за което обикновено няма нито време, нито настроение.

А ако този текст ви се стори твърде дълъг, тогава просто прочетете стихотворението на Камелия Кондова „Мъничък, дето утре за всичко ще питаш“, защото то съдържа същото послание.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“


МЪНИЧЪК, ДЕТО УТРЕ ЗА ВСИЧКО ЩЕ ПИТАШ[3]

На Самуил

“Мъничък, дето утре за всичко ще питаш –

оооОООооооооООщщщЩЩЩккКккк

аз ли да ти разказвам света?

Аз ли – дето така си оплитам дните.

Правя крачка, на втората вече греша.

Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето.

И още вярвам. Глупаво е, нали?

Забравям си шапката. Губя си ключовете.

Влюбвам се – обичам да ме боли.

Вечно нямам обувки. Така е, защото

ги изтърквам, докато тичам насън.

Събирам подкови. Пускам понякога тото.

Редовно стъпвам във всеки случаен трън.

Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко.

Но аз ли да ти разказвам света?…

Аз зная само, че ти, ти не си грешка!

За другото…

питай своя баща.”

Камелия Кондова

[1] Роа Д., За какво служи един баща в: Тревогата и бащата, София, 2009

[2] Канети Е., Спасеният език ,Леге Артис, 2008

[3] www.slovo.bg

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Актуално

Уроци по живо общуване с детето Урок 2: Как да използваме ограниченото и затворено пространство за развитието на нашето дете?

Уроци по живо общуване с детето Урок 2: Как да използваме ограниченото и затворено пространство за развитието на нашето дете?

Тези дни родители и деца са принудени да останат затворени в ограниченото пространство на своите жилища. Как можем да използваме това пространство по различен начин, така че детето да играе с удоволствие и без напрежение.

Задавали ли сте си въпроса как детето опознава пространството и започва да се ориентира в него?

Именно чрез развитието на моториката и позата, детето среща пространството, което го заобикаля и разширява пространственото си поле. Това пространство нараства от непосредствено заобикалящото детето към пространство, което е много по-обширно, каквото е обкръжаващия свят. Чрез своите премествания, детето развива и интегрира понятието за дистанция, което то измерва чрез пространството, което го отделя от желания обект.

Напр. за да достигне до желания обект детето се придвижва на четири крака или минава под стола. Детето тича, върви назад, обръща се, скача. Детето пълзи, след това започва да се изправя като се подпира за неподвижна опора, след това започва да прави крачки настрани, постепенно се пуска и прави своите първи крачки. Щом намери възможност, детето се опитва да се катери или да се провисва с главата надолу. Всички тези движения се извършват в пространството.

Ако детето ви е малко, то има нужда от пространство за придвижване. Най-добре е да играе и да се движи на пода.

Необходимо е просто да приберете играчките му, защото на него му е нужно пространство.

Оставете най-много една-две играчки, които по възможност не светят, не пищят, не говорят, не се въртят и не дрънчат. Направете си експеримент и дайте на детето си няколко кухненски нечупливи съдове.

Простите неутрални предмети провокират детското въображение.

Малкото дете изпитва естествена потребност да се движи. Наскоро една приятелка ми каза, че двегодишният й син се опитва да се катери по кухненските шкафове, особено откакто не могат да излизат навън. Когато едно дете има възможността да се движи свободно, то изпитва радост от движението и експериментира между две крайни състояния: пълна загуба на всички опори и възстановяването на границите на тялото при сблъсъка с твърда повърхност.

Освен пространството за свободно придвижване и удоволствие от движението, детето изпитва необходимост от индивидуални, скрити пространства.

Ако над леглото си детето има малък балдахин, който изолира погледите на другите, както и спира неговия поглед, това го успокоява и то заспива спокойно. Когато детето е явно превъзбудено и в тялото му е натрупано напрежение, което се разрежда в неволеви движения и действия, които са неадекватни от гледна точка на възрастния, тогава едно скривалище, което може да го приюти, го успокоява. Една малка палатка или тунелче в средата на хола могат да свършат работа. Има най-различни изобретения, чрез които можем да създадем пространства за почивка и усамотяване. Например можем да сложим малък параван в един от ъглите на стаите. Зад паравана можем да сложим няколко възглавници. Или можем да опънем малко въженце в някои свободен ъгъл на около метър от пода. За въженцето можем да завържем шалофе, които вече ни е омръзнало да носим. На детето му доставя удоволствие да преминава през шаловете, които леко го докосват. Когато е в ъгъла зад шаловете, то може да наблюдава без другите да го виждат. Това успокоява тялото на детето. Картонените празни кутии от електроуреди също стават прекрасни малки скривалища, на които могат да бъдат изрязани вратички и прозорчета. Ако кухненската маса е стабилна и масивна, под нея също може да се направи скривалище и пространство за усамотение.

На земята може да се четат книжки, да се играе, да се почива или да се движиш. Понякога, когато караме едно малко дете, да седне на столче в определена поза, това му отнема цялата енергия и то спира да ни чува какво говорим и да прави креативни неща.

Когато е на пода, то спонтанно заема най-удобната за него поза и това му позволява не само да ни слуша, но и да ни чува, а жестовете му стават по-точни и прецизни докато строи с лего, пълни и изпразва, нанизва, подрежда, пресипва, излива.

Що се отнася до рисуването, най-удобно за детето е това да става в изправено положение. Тогава детето води движението на рисуване и писане от рамото. Жестовете му са много по-амплитудни, но и по-точни. То рисува върху дъска, флипчарт или друга подходяща вертикална повърхност и много по-бързо започва да прави смислени рисунки.

Можем да създадем и пространство за „гушкане“ като натрупаме големи възглавници в някой ъгъл на стаята, под масата или на друго подходящо място. Няма лошо дори детето да подремне на това място. Освен това така леглото се разграничава за детето като пространство за сън, а мястото с големите шарени възглавници – като пространство за гушкане.

Можете да разширявате ограниченото пространство на дома като прожектирате на стената природни пейзажи.

Изобщо, за да си послужите с ограниченото пространство на дома си, така че да има места, които провокират у детето ви удоволствие от движението или пък успокояват напрежението в тялото му, използвайте го по нетрадиционен начин.

Най-важното е да приберете всички излишни предмети и играчки. Това е началото. След това използвайте въображението си.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Актуално

Уроци по живо общуване с детето Първи урок: думите, които успокояват, думите, които тревожат

Уроци по живо общуване с детето Първи урок: думите, които успокояват, думите, които тревожат

Скъпи родители,

Настоящата тежка и тревожна ситуация, която ни принуждава да останем изолирани и ограничава обичайните ни дейности и активности, ни дава възможност да прекараме повече време в едно пространство с детето/децата си. Можем да използваме това време, за да ги слушаме и наблюдаваме внимателно.

Така можем да открием кои думи ги успокояват и кои думи ги разтревожват. Кои наши жестове ги успокояват и кои наши жестове, мимики, поглед, поза ги разтревожват.

Какво да наблюдаваме. Най-лесното е да наблюдаваме тялото на детето си.

Когато то е завладяно от напрежение и възбуда, детето ни заема необичайни и неудобни пози, извършва множество неволеви движения /изплезва език, мърда постоянно с крака, дърпа си ръкавите, човърка упорито нещо или го къса на малки парченца, потропва, почуква, издава викове и крясъци и т.н./, кожата на лицето му е зачервена, често се изпотява, не може да се спре…

А когато детето ни е спокойно, то обикновено заема поза, която е удобно и издава състояние на комфорт, краката и ръцете му не мърдат постоянно, цветът на лицето му е нормален, то не вика и не издава крясъци, не е потно, жестовете му са прецизни, то е заето от някаква интересна за него дейност.

Можете да експериментирате и да кажете нещо на детето си в заповедна форма: „Прибери си играчките и сядай да си пишеш домашното!“ Наблюдавайте всички реакции, описани по-горе. След няколко минути можете да промените формата на вашето изказване и да се обърнете към детето си в условно наклонение: „Не е забранено да си прибереш играчките и би могъл/би могла да пишеш домашни 20 минути“. И отново наблюдавайте реакциите на детето си.

Можете да експериментирате така в различни ситуации и по различни поводи. По този начин ще откриете думите и начина на говорене, който успокоява детето ви. Тогава то започва да ви чува. Също можете да откриете с лекота думите и начина на говорене, които провокират напрежение и възбуда в тялото на детето ви.

Сега имате време за това. Не бързате за никъде, и детето ви не бърза. Използвайте тази уникална ситуация, за да откриете нови начини на общуване, които носят облекчение на тялото на детето и му позволяват да ви чува.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Становища и позиции

Време е да преосмислим нашите общества и икономики – Защо трябва да дадем приоритет на ранното детство

Време е да преосмислим нашите общества и икономики – Защо трябва да дадем приоритет на ранното детство

Юрочайлд, Международната Асоциация Стъпка по Стъпка (ISSA), Ромски образователен фонд и Европейски алианс за обществено здраве подготвиха съвместно становище, в което се призовават правителствата да приоритизират инвестициите в ранното детско развитие и да определят за свой първи и основен приоритет благосъстоянието на децата и семействата, социалната отговорност и сплотеността. Становището е разработено предвид създалата се извънредна обстановка в целия свят, причинена от разпространението на COVID – 19.

В становището се обръща внимание, че настоящата криза предлага почти неограничени възможности за преосмисляне на бъдещето на нашите общества и икономики чрез извличане на уроци от миналото ни, дългосрочният просперитет и устойчивост на обществата ще зависят от това колко успешно ще дадем приоритет на нуждите на най-младите поколения и на тези, които се грижат за тях, се казва в становището.

Разпространението на COVID -19 подчерта няколко истини, които са забравени или пренебрегнати от държавите:

  • Защитата на най-уязвимите в обществото определя нивото на зарила на обществото като цяло; 
  • Нивото на политическа ангажираност в осигуряването на благополучие, здравословно развитие и учене за всички малки деца е сигурен показател за далновидно лидерство за продуктивно общество;
  • Изискването за грижи и подкрепа на децата са високи и всички услуги около семейството, от ранно образование и грижа, социални и здравни услуги, до училища и по-широка общност, са жизненоважни за добре функциониращите общества;
  • Публичните разходи, необходими за закрила и подкрепа на най-уязвимите и социално изключени, са необходими разходи и инвестиции, за да се гарантира, че закрилата достига до всички.

Обръща се внимание, че здравната и социалната подкрепа за всички семейства с деца е критичен двигател за устойчиво икономическо развитие и социална кохезия. Разпознаването на „необходимо е цяло село, за да се отгледа дете“, публичната подкрепа за семействата и общностите следва да се разглеждат като приоритетна инвестиция, а не като разход.

Науката за ранното детско развитие набляга на това, че първите години са съществени за развитието на детето и неговото благополучие през целия му живот. Здравословният растеж и развитие предполагат адекватно хранене, достъп до здравни грижи, физическа активност, ранно стимулиране и отзивчиви грижи, за да се осигури най-добрия старт в живота и предотвратяване на неравенствата. Осигуряването на здравословно и пълноценно развитие на децата в ранните години представлява фундаментално условие за благосъстоянието на цялото общество.

Обществените услуги в ранна детска възраст са  основен стълб в развитието на обществата и икономиките

Всички деца заслужават най-добрия старт и всички семейства следва да бъдат подкрепени в осигуряването му. Услугите за ранно детско развитие представляват ключов компонент в солидната основа на обществото. Те трябва да бъдат достъпни и налични за всички млади граждани и техните родители и полагащи грижи.

Приоритизирайки инвестициите в услуги за ранно детско развитие правителствата допринасят за увеличаване на благополучието на всички, а не просто за увеличаване на брутния вътрешен продукт. Всички ние ще бъдем по-добре, ориентирайки благосъстоянието на децата и семействата, социалната отговорност и сплотеността като първи и основен приоритет.

Няма по-добро бъдеще за нашите общества ако сега не се фокусираме към благосъстоянието на всички малки деца и техните семейства!

Можете да подкрепите становището тук!

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Актуално

Развитие на мозъка – Мастърклас за родители с проф. Франк Оберклайд

Развитие на мозъка - Мастърклас за родители с проф. Франк Оберклайд

Categories
Актуално

Мастърклас – игра с д-р Джак Шонкоф

Мастърклас - игра с д-р Джак Шонкоф

Categories
Актуално

Мастърклас за родители – бебешко говорене с д-р Калашникова

Алианс за ранно детско развитие

Текст към видеото