Categories
Актуално

Европейска кампания ще се бори за гарантиране на равен старт в живота на всяко дете

FIrst Years FIrst Priority logo
Лого на Тръст за социална алатернатива

Фондация „Тръст за социална алтернатива“  и Фондация „За Нашите Деца“, заедно с Eurochild и Международната асоциация „Стъпка по стъпка“, в партньорство с Европейския алианс за обществено здраве и Ромския образователен фонд, стартират европейската кампания „Първите години – първи приоритет“. Тя се застъпва за приоритизирането на ранното детско развитие в публичните политики на държавите, за да се гарантира равен старт в живота на всяко дете в Европа на възраст между 0 и 6 години. В основата на кампанията е тезата, че първите 6 години от живота на децата поставят основите на тяхното физическо, социално и емоционално развитие.

С помощта на национални партньори от девет европейски държави – България, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания,  кампанията ще събере и предостави информация на институциите, разработващи политиките на европейско и национално ниво, ще ангажира гражданските организации, и ще помогне за овластяване на родителите и семействата, да се застъпват за собствените си права, и тези на техните деца.

“Присъединяваме се към кампанията като представители от българска страна, защото силно вярваме, че ранното детско развитие дава ключовата основа за емоционалното, социалното и физиологичното развитие на децата, и е определящо за потенциала, който могат да достигнат като възрастни хора. Инвестицията и подсилването на политиките за ранното детско развитие е инвестиция в бъдещото благосъстояние на цялото общество”, казват партньорите в кампанията „Тръст за социална алтернатива“ и „За Нашите Деца“.

“Първите години – първи приоритет” стартира на 15 декември и има за цел да се гарантира подобряването на живота на децата на възраст от 0 до 6 години в Европа чрез:

  • изграждане на общност от застъпници за политиките за ранното детско развитие на национално ниво и на ниво Европейски съюз (ЕС);
  • повишаване на информираността и убеждаване на обществото относно нуждата от приоритизиране на ранното детско развитие;
  • постигане на стратегическо предимство по отношение на политиките на ЕС и осигуряване на финансиране в подкрепа на реформите и публичните инвестиции на национално ниво.

Кампанията застава зад правата на всички деца, със специален фокус върху семействата и децата в риск от дискриминация и изключване, като деца, които живеят в крайна бедност, деца с увреждания, деца в риск от раздяла с биологичните им семейства , деца в специализирани институции, , деца от ромски произход, , деца на мигранти и бежанци.

“Родителите обикновено са наясно какво е най-добре за техните деца, но бедността и дискриминацията могат да ограничат потенциала им да дадат най-доброто от себе си. Чрез тази кампания бихме искали да окажем влияние върху политиките и публичното финансиране на ранното детско развитие, като се опрем на наличните доказателства, както и на мнението и опита на самите родители. Публичните инвестиции могат и трябва да подкрепят и овластяват семействата и малките им деца.” – Жана Хейнсуърт, Генерален секретар на Eurochild.

Кампанията ще се застъпва пред институциите и политиците, така че средствата от ЕС да подпомогнат напредъка по темата в цяла Европа, както и за създаването на взаимно усилваща се обратна връзка между политиките и финансирането на европейско и национално ниво. Докато някои държави като Финландия и Ирландия успяват да поставят ранното детско развитие сред националните си приоритети, в повечето от другите държави все още липсва междусекторна рамка на политики и инициативи. Пандемията COVID-19 подчертава липсата на целенасочена подкрепа за семействата с малки деца в държави като Унгария, Сърбия, Румъния и Португалия.

“Само чрез прилагане на цялостен подход спрямо всички политики и услуги, които оказват въздействие върху ранното детско развитие, бихме могли да прекъснем цикъла на неравнопоставеност и да гарантираме, че всички най-малки жители на Европа имат равни възможности за безопасно, здравословно и оптимално развитие от самото начало на техния живот.” – Михаела Йонеску, програмен директор, Международна асоциация „Стъпка по стъпка“.

Кампанията „Първите години – първи приоритет“ стартира на 15 декември 2020 г. и ще набере скорост през следващите месеци. Станете част от общността, която подкрепя кампанията, за да направите първите години от живота на децата приоритет за цяла Европа.

Заявете Вашия интерес тук.

#FirstYearsFirstPriority

#ПървитеГодиниПървиПриоритет

FirstYearsFirstPriority.eu

Партньорството

Eurochild е мрежа, която се състои от почти 200 организации от 35 европейски държави, които работят с и за децата в Европа, в опит за изграждане на общество, в което се уважават правата на децата..

Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ (ISSA) е регионална мрежа за ранно детско развитие, която свързва практиката в ранна детска възраст, изследванията в тази област и политиката, насочена към подобряване на качеството на системите за ранно детско развитие в Европа и Централна Азия.

Европейският алианс за обществено здраве (EPHA) е водеща организация в Европа, която се застъпва за по-добро здравеопазване, и се състои от публични организации в областта на здравеопазването, пациентски организации, и групи, свързани с конкретни заболявания.

Ромският образователен фонд (REF) има за цел да намали пропастта в образователните резултати между учениците от ромски и не-ромски произход чрез подкрепа на политики и програми, които гарантират качество на образование на ромите, включително десегрегация на образователните системи.

Контакти:

Зорница Миткова

Ръководител Комуникации

“Първите години – първи приоритет”

 Искра Стойкова,

Фондация “Тръст за социална алтернатива“, Ръководител програма „Първите 1000 дни“

E: istoykova@tsa-bulgaria.org

Росица Милкова

Фондация “Тръст за социална алтернатива“, Ръководител проекти и Координатор на кампанията „Първите години – първи приоритет“ за България

E: rmilkova@tsa-bulgaria.org

Мила Ташкова,

Фондация „За нашите деца“, експерт „Политики и застъпничество“

E: m.tashkova@detebg.org 

 Димитър Иванчев

Фондация „За нашите деца“, Координатор проекти и Координатор на кампанията „Първите години – първи приоритет“ за България

Е: d.ivanchev@detebg.org

Categories
Актуално

Покана за участие в онлайн премиера на филма „Странни птици“

Уважаеми колеги и приятели,

 Сдружение „Дете и пространство“ /СДП/ има удоволствието да Ви покани на онлайн премиера на документалния филм „Странни птици“, посветен на неуморния труд на работещите в социалните услуги за деца и семейства и в памет на д-р Любомир Жупунов, председател на Управителния съвет от 2009-2020 години.

Заповядайте на 18.12.2020 г. (петък) от 18:00 ч. в платформата ZOOM, където ще могат да се регистрират всички, които искат да вземат активно участие в дискусията след филма.

Моля, да потвърдите Вашето участие до 16 декември 2020 г. на имейла на СДП: child.space@abv.bg , ако желаете да имате активни права за задаване на въпроси в ZOOM.

Всички с неактивни права могат да гледат прякото излъчване на филма и дискусията в нашата FACEBOOK страница.

На 18 декември ви каним, да се включите 30 минути преди обявеното начало, за да можем да ви окажем съдействие, в случай,че възникнат проблеми при свързването.

 Повече за филма:

Филмът представя изминатия път от ужасяващата среща със страданието на децата от Могилино, след която започва търсенето на отговори. По този път се случват уникални срещи на съмишленици, белязани от желанието да се докоснат до света на „Странните птици“. Вижда се как едно човешко същество, погалено от това желание престава да бъде „невидимо“. Във филма се представя една работа на безкрайно търпение и безусловна любов, в която деца, родители и работещи са заедно в търсенето на отговори, в което, както казва д-р Мечкунова в края на филма, „ Мерило за успеха е ако някое дете изпита радост от живота“.

Благодарим Ви за интереса и подкрепата!

Очакваме Ви!

 Всички сме странни, уникални, различни.

За да откриеш уникалността на другия трябва да полетиш!

Благодарим ви, че летите с нас!           

Categories
Публикации

Ранната детска интервенция на Фондация Карин дом и община Варна

Едно на всеки три деца, получило услуги по „Ранна детска интервенция“, по-късно не се нуждае от специално обучение в предучилищна възраст и от класификация за увреждане.

Едно от всеки три деца с увреждания или затруднения в развитието си има шанса да води напълно нормален живот. Това е възможно благодарение на навременната подкрепа от различните специалисти, заедно с родителите, които участват в сложния процес на развитие на децата от 0 години.

Представяме два практически полезни информационни материала, които описват модела на работа по Ранна детска интервенция на Фондация Карин дом и община Варна:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030

Удовлетворени сме от факта, че е поставен изричен фокус върху ранното детско развитие (РДР), което открива най-силните възможности за намеса в най-критичната фаза на човешкото развитие, за да се прекъсне порочния кръг на предаване на бедността между поколенията и неравенствата. Тези възможности гарантират, че никое дете няма да бъде забравено, че то ще расте в сигурна среда, без насилие и пренебрегване.

Всички искаме нашите деца да растат здрави, свободни и щастливи, с възможности за учене и развиване на способностите им. Но дали успяваме като държава, като общество, като отделни граждани да допринесем за нашия потенциал като нация, за нашите бъдещи възрастни.

Изключително сме притеснени от факта, че Индекса на човешкия капитал на Световна банка (The Human Capital Index, update for 2020, issued September, 2020[1]) за страната ни намалява между 2010 и 2020 с цели три пункта (от 0.64 на 0.61), което ни поставя на по-ниско ниво от средното за Европа и Централна Азия. Съгласно Индекса, дете, родено сега в България, ще развие своя потенциал като възрастен на 61 %, при условие, че се радва на пълноценно образование и здраве.

Само тези данни показват спешната нужда от мобилизация на всички ресурси и предприемане на спешни мерки за повишаване качеството на живот и грижа за децата и навременна и адекватна подкрепа на семействата.

Конкретни препоръки към проекта на Национална стратегия

Към Специфичните цели:

  • По Специфична цел 3: Ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване).

Основните фактори за непрекъснатата цикличност на неравностойното положение са неравният достъп до здравеопазване, както и невъзможността за включване в образованието в ранна детска възраст и възползване от ефикасни образователни услуги. Образователните резултати и бедността на децата са тясно свързани със социално-икономическия статус на родителите им. Делът на бедност при децата на родители с ниска квалификация е 77,5 % в сравнение с 3,1 % за родители с висока квалификация.

През 2018 г. 26,6 % от децата на възраст от 0 до 17 години са били изложени на риск от бедност, а по комбинирания показател „риск от бедност и социално изключване“ децата са 33,7 %.

Т.е. бедността сред децата има многостранни измерения, което определя необходимостта от прилагане на интегриран подход между различните секторни политики – заетост, социално подпомагане, социална закрила, здравеопазване, образование, сигурна и безопасна среда, жилищно настаняване, устойчивост. Това извежда на преден план нуждата от постигане на по-добро взаимодействие и поставяне на интересите на детето в центъра на системите.

Предлагаме допълване на посочените индикатори (към Специфична цел 3) за измерване на детската бедност с включване на комбинирания индикатор „деца в риск от бедност и социално изключване“ и разширяването им в посока отчитане и на условията на живот и средата на децата.

  • По Специфична цел 4: Осигуряване на равен достъп до качествени услуги с цел превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици

Равният достъп до предучилищно образование е залегнал като приоритет във всяка от специфичните цели. Въпреки това, не е предложен нито един индикатор, който да следи изпълнението на този коефициент. Имайки предвид 10-годишния хоризонт на стратегията, индикатори като “Относителен дял на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18-24 навършени години” или “Нетен коефициент на записване на населението в образователната система (V-ХІІ клас)” не биха показали прогреса към обхващането в предучилищно образование. В тази връзка, предлагаме да се добави отделен индикатор за този приоритет – “Нетен коефициент на записване в предучилищно образование”, като целевата му стойност бъде съгласувана с целите, поставени на ниво ЕС – 95% до 2030 за деца на възраст 4-6[2].

Много нисък процент малки деца посещават професионални детски заведения, което продължава да бъде предизвикателство. За 2019 г. едва 9,4 % от децата на възраст между 0 и 3 години са записани в такива заведения, което е значително под средното за ЕС равнище, надхвърлящо 30 %.

Предлагаме към индикаторите на тази специфична да се добавят и индикатори за обхвата на децата в услуги по образование и грижа в ранна възраст – детска ясла и целева стойност Достигане на средното ниво на ЕС – 33 %.  

Към Приоритетите на Стратегията:

  • Приоритет 2: Осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование
  • Преодоляване на съществуващите финансови бариери пред ранното образование

Съществуват категорични доказателства за наличието на финансови бариери пред достъпа до ранно образование в България на деца от уязвими групи (вкл. директни финансови бариери като таксите за хранене на децата, дължими от родителите, и индиректни финансови бариери като разходи за задължителни медицински изследвания и др.). Независимата оценка на Световната банка върху проект „Готови за училище“ на ТСА и мрежа от 23 организации в страната, обхващащ 5,700 деца, предлага висококачествени научни доказателства, че предоставянето на безплатен достъп до детска градина намалява наполовина дела на незаписаните в детска градина деца от уязвими общности, и повишава посещаемостта с около 20%.

Въведени са и конкретни държавни политики, насочени към адресиране на тази бариери, сред които и актуалните промени в ЗПУО, от м. септември 2020 г., които предвиждат възможност за покриване чрез бюджетите на общините на таксите, събирани от родителите, за изхранване на децата в задължителната предучилищна подготовка. Тези политики следва да залегнат като мярка и дългосрочен стратегически приоритет в настоящия стратегически документ.

  • Различни форми на образование и грижа

Негативно отражение към ниското ниво на обхват на децата дава и липсата на различни форми на образование и грижа в ранна възраст и невъзможността на родителите за избор. Предлагаме в Стратегията да се включи създаването на различни възможности за предоставяне на услуги за ранно образование и грижа за децата, между които родителите да имат право на избор. Това би довело и до решаване на редица проблеми, които в момента оказват влияние върху качеството на услугата, като големият брой деца в групите, невъзможността да се посрещнат индивидуалните нужди на детето, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, ще предостави и възможност за съвместяване на професионалния и личния живот, и/или включване в пазара на труда. 

  • Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система

Предлагаме да се добави „и повторното отпадане“ след „…предотвратяване на отпадането…“ (на стр. 44), тъй като немалка част от повторно записаните деца отново отпадат. Подчертаваме, че съществен проблем тук е, дали Механизмът води до посещаемост, не само до записване. За повишаване на посещаемостта са необходими допълнителни мерки:

  1. Преодоляване на финансовите бариери пред образователното включване: от такси за детска градина и топъл обяд в училище, до учебници и транспорт до желаното, не само до най-близкото училище.
  2. Наличие на образователни услуги в близост до общностите, особено що се отнася до детските градини и ясли (Вж. актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion, 2020[3]).
  3. Повишаване на качеството на педагогическия персонал конкретно извън големите градове и в ромските махали, тъй като България отчита едно от най-високите в света нива на икономическа и социална сегрегация на учениците[4]; включително и изграждане на компетенции за работа в мултикултурна среда.
  • Подкрепа на учителите, работещи с деца от уязвими групи

На стр. 42 от проекта на Стратегията, като цел е посочено насърчаването на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, без да има посочени конкретни мерки за постигането й. Според актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion (RECI)[5], на практика само една четвърт от учителите в България се чувстват уверени да работят в мултикултурна среда.

Рискът от бедност и социално изключване при ромските деца е в пъти по-висок от този при българските деца (RECI, 2020). В същото време, в цели области ромските деца представляват от 1/4 до 3/4 от всички деца в предучилищна възраст. Освен укрепване знанията в областта на РДР като цяло, детските учители следва да подобрят уменията си за работа с деца, чийто език не е български и с деца, живеещи в бедност.

Предлагаме да бъде обособена отделна мярка, насочена към подкрепа на учителите, работещи с деца от уязвими групи, чрез обучения, менторство, групова рефлексия и др. инструменти за

подкрепа за преодоляване на стереотипи и дискриминационни нагласи и за развитие на знания и практически умения за работа в среда на многообразие.

  • Подкрепа и мотивиране на педагозите от етнически малцинства и на образователните медиатори и ролеви модели

За децата от етнически малцинства доказано влияние за намаляване на отпадането имат наличието на учители от същите малцинства. Предвид нарастващия дял на ученици от етническите малцинства, които в някои области стигат до ¾ от всички ученици, трябва да се инвестира не само в медиатори, но и в изграждането на професионални кадри от същите малцинства. В допълнение, на медиаторите следва да им се предоставят реални и мотивиращи пътеки за професионално развитие така, че някои от тях да могат да станат педагогически професионалисти.

  • Приоритет 3: Равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване

Прави впечатление ограниченият брой подадени мерки в този приоритет спрямо изброените предизвикателства, пред които е изправена системата на здравеопазването у нас. Препоръчваме тяхното разширяване и в посока промоция на здравето на децата, превенция и профилактика, както и с осигуряване на бърз достъп до здраве и здравни грижи. Приветстваме разработването на Национална здравна стратегия, с хоризонт до 2030 г., която да определи целите и посоката за подобряване на здравната система, но считаме, че разработването на Националната здравна стратегия само по себе си не би следвало да е мярка в Националната стратегия за намаляване на бедността.

  • Осигуряване на достъп до медицински и профилактични дейности за всички бременни жени, както и разширяване на достъпа на здравно неосигурените бременни жени до дейности за проследяване на бременността и здравни грижи

За 2019 г. в страната ни има 7 179 раждания от здравно неосигурени бременни жени и извършени 2 702 прегледа съгласно Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ за здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени на Министерство на здравеопазването. Прилагането й в практиката обаче среща редица предизвикателства. От една страна, обемът на медицинската помощ, която се оказва на здравно неосигурени бременни жени предвиден в Наредбата нарушава принципа на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, уреден в чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. Достъпът до извънболнична медицинска помощ е ограничен само до един преглед, в рамките на който не могат да се осъществят всички необходими диагностични и/или лечебни дейности, от които бременната жена се нуждае. Голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време не бременността и съответно, не са своевременно диагностицирани или въобще не са

диагностицирани голям брой патологии. В последствие това води до увеличаване на броя на преждевременните раждания, по – висок риск от усложнения при раждане за майката и детето и е предпоставка за увеличаване на неонаталната и майчината смъртност.  

В тази връзка, ние настояваме за изравняване на правата на всички бременни жени, без значение от здравно осигурителния им статус, чрез разширяване на броя на прегледите в Наредбата.

  • Разширяване на мрежата от детски кухни в страната и създаване на програми за осигуряване на здравословно и пълноценно хранене на децата до 3-годишна възраст, които се отглеждат в семейства в неравностойно положение

Честа практика сред бедните и уязвими общности бебетата и малките деца да се захранват неправилно, рано, с неподходящи храни, в следствие на което децата са недохранени или лошо хранени в ранна възраст. Осигуряването на разнообразна и качествена храна в периода на захранване и след това при храненето на бебето и малкото дете е от ключово значение за ранното детско развитие. Според „Национално проучване на храненето на кърмачета и малки деца до 5 годишна възраст и отглеждането им в семейството“ при 91,6 % от децата от 6-12 месеца има нисък прием на желязо и при 82,2 % висок прием на натрий.

Причините за непълноценното хранене са разнообразни, като сред тях са бедността, условията и средата на децата, в която живеят, липсата на информация и умения, както и следване на традиционни модели на хранене сред уязвими общности. 

На общинско ниво съществува услугата „Детска кухня“ (ДК), която предлага пълноценен обяд на деца от 10 месечна възраст до навършване на 3 години. В повечето градове тази услуга е налична под една или друга форма и се цени високо от майките, които я използват. Ограниченията на ДК са свързани с достъпа, цената и липсата на обучителен елемент.

Към момента, подкрепа за родителите и различни дейности насочени към формиране на родителски умения се предлагат от някои социални услуги като Център за обществена подкрепа, (ЦОП), Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ), Център за работа с деца на улицата (ЦРДУ), Общностни центрове и други. Тези услуги включват консултации за здравословно хранене, а малка част от тях подпомагат семейството с продукти в случаи на бедност.

Предлагаме надграждане на съществуващите услуги за РДР с фокус изграждане на родителски умения с хранителен компонент така, че семействата в уязвима ситуация да получават интегрирана и цялостна услуга и чрез регулярна хранителна подкрепа.

  • Разширяване на списъка на лекарствените продукти и консумативи за деца от 0-3 г. за домашно лечение, както и на медицинските изделия, заплащани от НЗОК

Цената на лекарствата е най-често срещаната причина, заради която децата не приемат нужните и предписани медикаменти. Родителите от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са:

  • по-висок брой хоспитализации и усложнения;
  • по-чести посещения в спешни отделения;
  • по-чести посещения при лекар;
  • лишаване от средства за други базови нужди като храна заради цената на лекарствата;
  • трансформиране в хронични състояния, които се отразяват на развитието на децата и тяхното общо здраве;
  • по-висока смъртност.

Според социологическо изследване, поръчано от Българската педиатрична асоциация (БПА), „за дете до 1 година месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства“. Само между 11% и 13% от целия бюджет на НЗОК е за детско здраве, а едва 5% от всички средства, които НЗОК разходва годишно за пълно или частично покриване на разходи за лекарства, са за деца. 

Настояваме за разработване на държавна политика за предоставяне на безплатни лекарства за деца до 3 години, което от своя страна ще гарантира наистина ефективно и достъпно здравеопазване в най-ранна възраст. Така всички деца ще имат равни възможности да бъдат лекувани пълноценно през най-важните за тяхното развитие първи три години. В дългосрочен план тази инвестиция ще спести разходи, ще допринесе за справянето с тежката демографска криза в страната и ще направи възможно по-доброто бъдеще и просперитет на населението.

  • Приоритет 4: Достъпна и качествени социални и интегрирани услуги и интегрирана подкрепа
  • Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за деца 0-3 г.

В България няма национална програма за патронажна грижа за бременни жени и деца от 0-3 години. Подкрепата на децата до 3 г. и техните семейства е отговорност на общопрактикуващите лекари и педиатрите, но освен задължителното еднократно посещение непосредствено след раждането на детето, те нямат задължението да посещават новороденото и неговата майка.

Настояваме за разработване на национална програма за патронажна грижа за бременни жени и деца от 0 до 3 години. Няколко организации в страната прилагат този модел на подкрепа на семействата с малки деца, като сред доказаните ефекти на патронажната грижа са: по-добро пренатално здраве; успешен изход от бременността; намалена детска смъртност; по-малък брой травми на децата от инциденти; по-малък брой случаи на детско насилие и липса на грижи;

повишен процент на трудова заетост сред майките; по-добра готовност за училище; намалено използване на социални помощи.

Допълнително, през пролетта, предвид обявената епидемиологична обстановка, предоставянето на патронажа грижа за възрастни беше основен модел на подкрепа и грижа, който доказа по безспорен начин своята полезност и достъпност.

  • Приоритет 7: Подобрени жилищни условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните

За нас са притеснителни практиките на събаряне на незаконни къщи и изселване на семейства без осигуряване на алтернативно настаняване и без специална подкрепа за майките и децата; лошите жилищни условия, които оказват влияние върху здравето на децата от бедни семейства (липса на течаща вода, канализация и т.н.); високите нива на замърсяване на въздуха в редица квартали, поради горене на битови отпадъци, които въздействат най-неблагоприятно върху здравето на децата. Поради тези причини изработването на планове за регулация и подобряване на инфраструктурата на ромските и изолирани квартали продължава да стои на дневен ред, като аспект от въпроса за сигурността на децата. Приветстваме предвиденото картографиране на нуждите на местно ниво, но до разрешаването на тези въпроси са нужни мерки за закрила на семействата с деца и бременни жени при изселвания и събаряне на къщи, правилното планиране и предоставяне на алтернатива. Нуждата от адекватна жилищна политика на местно ниво често се свързва с един от факторите за раздяла на семейството с новородено или разпад на семейството.[6]

  • Инвестиции в работна сила

Свидетели сме на недостиг на специалисти по медицински грижи, педагози, социални работници и специалисти в социалната закрила и подкрепа. Приветстваме инициираното от Министерство на труда и социалната политика разработване на Стратегия за развитие на човешките ресурси в сферата на социалните услуги и изразяваме искрената си надежда за постигане на атрактивност на професията и по-голямо привличане на кадри, с достойно и адекватно заплащане. В тази връзка, препоръчваме провеждане на последователна държавна политика за увеличаване на инвестициите в работната сила, заетостта и задържането й в основните сектори, които имат отношение към детето и семейството: социална, здравна и образователна системи. 

Настоящата криза, породена от COVID-19 ясно подчертава и нуждата от повишаването на доверието във всички системи, насочени към децата и семействата; това е ресурс, който е още по-важен, когато става въпрос за обществено чувствителни теми като майчиното и детското здраве, образование и социална закрила. Необходима е допълнителна работа с общността на регионално и местно ниво, за да се изгради доверителна връзка между хората и специалистите, които  прилагат националните политики на местно ниво. Овластяването на хората и превръщането им в активни участници в процесите, които ги засягат, също ще подпомогне повишаването на доверието.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за въвеждането на интегрирани здравно-социални услуги за детското психично здраве, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители. 

9 декември, 2020

София

[1] https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/34432

[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019H0605(01)&from=EN

[3] Проблеми на предучилищното и училищното образование в България и възможности за ограничаване на тяхното негативно въздействие, 2019 г., стр16; https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

[4] Виж. стр.18, https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

[5] Пак там

[6] „Поглед към невидимите деца на Пловдив“, https://bit.ly/33QKfTQ

Categories
Становища и позиции

Позиция за необходимостта от продължаване на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие се присъединява към подкрепата, изразена от редица неправителствени организации (Национална мрежа на здравните медиатори, Национална мрежа за децата, Национална пациентска организация и др.) за отправените от Сдружение „ЛАРГО“ предложения и препоръки за актуализиране на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве.   

Водещ принцип в Конституцията на Световната здравна организация е[1], че ползването на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално положение.  

Също така, чл. 6 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите-страни да признаят, че всяко дете има присъщо право на живот и осигуряват в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Допълнително, чл. 24 от Конвенцията за правата на детето предвижда, че държавите – страни по Конвенцията признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве.  

С водещите принципи на тези два основополагащи документа ние подчертаваме важността и необходимостта от разработване на стратегическа рамка, която да задава посоката и целите на политиките, насочени към повишаване на здравния статус на населението на страната ни.

Националната програма, наред с Националната здравна стратегия, са водещите стратегически документи до края на 2020 година, чрез които се прилагат политиката, мерките и услугите, насочени както към майчиното и детско здраве, така и към цялото население в България. Тези два документа са определени от специалистите като иновативни, модерни и с амбицията за въвеждане на интегрирани здравни услуги за деца и възрастни, с акцент към хората в уязвима социално-икономическа ситуация.

 

Редица научни изследвания доказват, че
развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот
и периодът на ранното детство е основополагащ
, като има отражение върху неговото
благополучие в зряла възраст. Това предполага инвестиране на достатъчно ресурси в
максимално ефективен комплексен подход към ранното детско развитие – най-силният
инструмент за преодоляване на неравенствата и шанс да се осигури възможност на всяко
дете за най-добър старт в живота. Предприемането на мерки за намаляване на стреса, за предотвратяване на вредното влияние на околната среда и осигуряване на подкрепа за бременни майки и семейства с малки деца, водят до по-добро здраве през целия живот и спестяват значителни разходи за здравеопазване.

 

Конкретни предложения

Предвид приключването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве тази година, изразяваме надеждата, че тя ще бъде продължена и актуализирана, с хоризонт до 2030 г., в синхрон с водещия стратегически документ на страната – Националната програма за развитие: България 2030.

Настояваме в програмата отново да залегнат и да бъдат развити постиженията и доказалите се успешни практики, а именно: 

  • Да бъдат запазени като дейност домашните посещения и медицинските консултации, но с повишен обхват и възможности за покриване на нуждите на децата и майките в съответната област.
  • Да се заложи по-широко застъпване на модела на продължаващата акушерска грижа, чийто предимства и ефективност са подкрепени от научни данни и се насърчава от СЗО.
  • Да бъде отделено сериозно внимание на преждевременно родените деца и да се заложат мерки за реално извършване на комплексно проследяване от медицински специалисти в първите месеци и години след изписването от неонатологичното отделение, така и в проследяването им от немедицински специалисти, работещи в областта на ранното детско развитие.
  • Да се наложи като стандарт на работа един от успехите на Програмата – провеждане на неонатален слухов скрининг с цел ранно диагностициране и навременна интервенция при увреждане на слуха.
  • Лабораторните изследвания и консултации като биохимичен скрининг за бременни за оценка на риска от раждане на дете със Синдром на Даун, други анеуплоидии, спина бифида, аненцефалия и тежък дефект на коремната стена, да бъдат включени и в бъдещия документ. Предлагаме Програмата, в най-близко бъдеще, да предвиди и системното въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг.
  • Създадените експертни комисии към университетските болници (напр. по вродени аномалии и по диабет) да продължат да съществуват и да подпомагат интеграцията и справянето с тежките хронични заболявания извън разписаните в Националния рамков договор.
  • Продължаване на мерките за намаляване на детската смъртност и достигане до средното ниво в Европейския съюз, което е 3.6 ‰.

 

Качественото здравеопазване изисква качествена работна сила. Предлагаме към актуализацията на документа да се добавят и мерки за привличане и задържане на здравните специалисти на всички нива, включително медицински сестри и акушерки. Тези мерки трябва да включват съвременно образование, адекватно продължаващо обучение и добри условия на труд и възможности за кариерно развитие.

Обръщаме внимание, че извършените проучвания и подготвените мониторингови доклади за изпълнението на Националната програма от сдружение „ЛАРГО“ – Кюстендил ясно показват нуждата от съществуването на Здравно-консултативните центрове и предоставянето на предвидените услуги. Но също така показват и сериозната необходимост от уеднаквяване на работата и популяризиране на дейността на Центровете, за което подаваме пример с малко използвания заложен безплатен преглед за проследяване на бременността на здравно неосигурените бременни жени и изследвания.     

Продължаващата пандемия показва колко е важно да разполагаме с механизми, които да гарантират устойчивостта на системата и предоставянето на здравни грижи по време на сериозни обществени и здравни кризи. Програмата трябва да е съвместима с по-широки мерки за устойчивост на здравната система, като планиране, мониторинг и отчетност, за готовността ѝ  ефективно да посреща кризите.

Настоящата криза подчертава и нуждата от повишаването на доверието в здравната система, ресурс, който е още по-важен, когато става въпрос за обществено чувствителна тема като майчиното и детското здраве. Необходима е работа с общността на регионално и местно ниво, за да се изгради доверителна връзка между пациентите и специалистите, които им предоставят здравни грижи. Овластяването на пациентите и превръщането им в активни участници в усъвършенстването на програмата също ще повиши доверието в системата.

Оставаме на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата и техните семейства.

 

25.11.2020

София

[1] Конституция на СЗО – http://www.who.int/governance/eb/who_constitution_en.pdf

Categories
Становища и позиции

Позиция за национална рамка за детето 2025

КОПИЕ ДО:

Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА
ВИЦЕПРЕМИЕР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ВИЦЕПРЕМИЕР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО


ПРОФ. Д-Р КОНСТАДИН АНГЕЛОВ, ДМ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Д-Р ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

Г-ЖА ДИАНА КОВАЧЕВА
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА НА ПП ГЕРБ

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

Г-Н ВАЛЕНТИН КАСАБОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“

Г-ЖА ГЕРГАНА СТЕФАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ВОЛЯ-БЪЛГАРСКИТЕ РОДОЛЮБЦИ“


По повод 20-ти ноември – Световен ден на детето и 31-та годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, Национална мрежа за децата, Алианс за ранно детско развитие и Коалиция „Детство 2025“ очакваме българските политици да изпълнят ангажиментите си, съгласно чл.1, ал. 3 от Закона за закрила на детето, като подготвят и приемат Национална стратегия за детето.
Вече почти две години България няма единна Национална рамка за планиране на политики за подкрепа на родители и семейства и осигуряване на благополучието на всички деца.
Днес, когато децата и техните семейства в България са изправени пред извънредни предизвикателства и несигурност, в условията на световна здравна и икономическа криза, изразяваме нашата твърда позиция, че политиците и управляващите играят основна роля и носят отговорност за задълбочаващите се процеси на неравенства, демографска криза и невъзможност всички деца в България да имат достоен живот и най-добри възможности за пълноценно развитие.
Достойното поведение на народните представители от 44-то Народно събрание и правителството на Република България изисква те да предприемат незабавни и отговорни политически решения и действия за приемането на дългосрочна, стратегическа визия за добруването на децата на България.
Обществото ни има нужда от обща национална рамка за подкрепа на родителите, по-добро здравеопазване и образование за децата, социална подкрепа на всички родители и деца, сигурно жилище и среда за живеене,  намаляване на  неравенствата, бедността и насилието над деца. Защото всички знаем, че инвестицията в децата е най-сигурната инвестиция в  благоденствието на  България.

Оставаме на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата и техните семейства.

С уважение,

Национална мрежа за децата
Алианс за ранно детско развитие
Коалиция „Детство 2025“

20 ноември, 2020
София



Categories
Актуално

Децата с психични страдания са обект на дискриминация

Националната мрежа за децата и Алиансът за ранно детско развитие отправят препоръка да се отдели специално внимание на децата в Националната стратегия за психично здраве. Двете организации настояват за систематизирано проучване за психичните страдания на българските деца от 0 до 18 години.

Според двете организации е налице трайна тенденция на неглижиране на темата за детското психично здраве от всички институцииНапълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната, е записано в становището. 

Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в центровете за настаняване от семеен тип и резидентни услуги, а необходимостта от адекватна интервенция и подкрепа при тях е огромна, алармират специалистите. 

Много дълги години всякакви прояви на психично страдание са получавали етикета „умствена изостаналост“, което е довело да абсолютно объркване в представите на хората кое е умствена изостаналост, а кое – психично страдание, смята клиничният психолог Весела Банова, бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и председател на сдружение „Дете и пространство“.

Неразпознатото психично страдание нанася изключителни поражения, подчерта Банова. По думите й неразпознатото навреме такова страдание има огромна социална цена.

В Националната стратегия за психично здраве децата трябва да намерят сериозно място, категорична е Банова. „Не е нужно да четем Фройд, за да сме сигурни, че в детството са корените на повечето психични проблеми на възрастния човек.“

Децата с психични страдания са обект на изключително тежка дискриминация и расизъм, сподели от опита си Весела Банова.

Това са децата, които ги гонят от детските градини, това са децата, които ги експулсират от училище, понякога не заради учебната система, а затова, че родителите правят подписки“, коментира тя в предаването „Хоризонт до обед“.

Банова открои неразбирането, неподкрепата и липсата на мрежа за диагностика и въздействие, като посочи, че достъпът до детска психиатрична грижа е много труден

Има цели райони на страната без детски психиатри, а центровете за детско-юношеско психично здраве се броят на пръсти. Проблемът с малкото детски психиатри е част от целия проблем с недостига на лекари и медицински сестри в България, изтъкна Весела Банова.

„На никой не му трепна сърцето да направи сериозна стъпка, сериозна мярка и сериозна реформа.“

Цялото интервю можете да чуете тук.

Categories
Публикации

Влиянието на виртуалната реалност върху психичното развитие на детето от 0 до 3 години

При нашата работа в Дневен център за деца с увреждания /изпълняващ функциите на ранна детска интервенция/ през последните години се натъкваме на различни ситуации и случаи, които ни направиха чувствителни към психичното страдание на малкото дете и необходимостта да разграничаваме изоставането в говорното развитие и липсата на интерес към живото общуване, като първи прояви на ранен детски аутизъм от смущения в развитието, които са от друг порядък: в случая прекарване на часове пред екрана на телевизора за сметка на живо общуване с възрастен. При децата, които посрещаме в Центъра се увеличава броят на тези с психични страдания в най-ранна възраст /от 0 до 3 г./. Повечето от тях имат аутистични прояви. Някои от тях вече са с поставени диагнози от детски психиатър: генерализирано разстройство в развитието /ГРР/, смесено, специфично разстройство в психологичното развитие. В повечето случаи, личният лекар, или специалистите в детската ясла забелязват изоставане и/или особености в развитието на детето. При консултиране на родителите това, което ни прави впечатление е, че част от тях споделят, че децата им обичат да гледат телевизия или друго електронно устройство с движещи се изображения /видео, таблет и пр./. Натъкнахме се на доста случаи, при които успокояването на детето се оказва възможно единствено от гледането на телевизия.
Това ни провокира да проведем изследване, което да се опита да отговори на актуални въпроси, свързани със съвременните технологии и влиянието им върху развитието и поведението на детето в ранна възраст /0-7/. Все по често се срещаме с много малки деца, които прекарват значителна част от бодърстването си пред телевизионен екран или таблет. Наблюдаваме сходни смущения в развитието им, което ни мотивира да насочим вниманието си към въпроса дали тези смущения са резултат от часовете пред телевизора или са прояви на смущения от аутистичния спектър.
Проследявайки случаите на малки деца, посещаващи Центъра, достигнахме до формулирането на следния изследователски въпрос: когато се срещнем с дете във възрастта от 0 до 3 години, което се успокоява единствено като гледа движещи се изображения на телевизор, таблет или друго електронно устройство, дали става въпрос за аутистични прояви или става въпрос за дете, което потъва в гледането на телевизия за сметка на живото общуване.
За целта разработихме три въпросника:
Първият въпросник цели да проследи поведението на детето като бебе /0-1г./, да провери за симптоми на ранен детски аутизъм. Той съдържа тринадесет въпроса, като два от него са отворени, за да може майката, придружаваща детето, да се изрази свободно. Този въпросник насочено търси прояви на ранен детски аутизъм през първата година от живота на детето.
Вторият въпросник разглежда състоянието на детето при постъпване в Центъра. Какви са неговите симптоми, защо родителите са потърсили помощ. Какви промени забелязват у детето си. Има въпроси за това дали детето гледа телевизия, колко време прекарва пред екрана и какво предаване/филм гледа. Целта е да се проследи състоянието на детето, като не се разчита само на въпросниците, а и на интервютата с родителите и наблюдението върху детето. Хипотезата за прояви от аутистичния спектър не се изключва към този момент.
Третият въпросник се попълва от родителите един месец след започване на сесиите с детето в Центъра. Целта на този въпросник е да се разграничат ясно последиците в поведението и развитието на детето от дълго гледане на електронни медии и движещи се изображения от първите прояви и симптоми на ранен детски аутизъм или смущения от аутистичния спектър.
В продължение на две години ние проследяваме деца, за които родителите съобщават, че гледат телевизия, прилагайки въпросниците.

Особености в поведението на детето, наподобяващи смущения от аутистичния спектър , които наблюдаваме:

При повечето деца се забелязва незаинтересованост към заобикалящият ги свят. Не знаят как да играят с играчките, не проявяват интерес към играта. Обикалят безцелно в пространството. Трудно задържат вниманието си. В речника им липсват думите «Не» и «Да». Повечето от децата имат затруднена връзка с езика, не говорят или казват заучени думи или фрази на английски. Например: What is this? This is one./³ Но същевремено не могат да посочат отделни предмети или да назовават части на тялото. Забелязва се една неумелост във фината моторика. Липсва любопитство към заобикалящия ги свят и изпитват несигурност в изследването на заобикалящата ги среда. При някои деца се наблюдава хиперакткивност и агресивни прояви, които изчезват мигновено при пускането на телевизор или на определен телевизионен канал. Не се обръщат на името си. Това е симптом, който родителите забелязват и който наистина ги обезпокоява, като често става причина да потърсят помощ или консултация. Тези деца използват ръката на възрастния, за да направят нещо, което сякаш не могат да направят сами. Изглеждат затворени в себе си и апатични.

Деца, при които се наблюдава ясна връзка между гледането на телевизия и особеностите в развитието и поведението

Повечето от тези деца са със запазен очен контакт и не избягват погледа. Гушкат се в майките си и ги целуват. Различават познати от непознати възрастни. Бързо се адаптират към нова среда, без непрекъснато тревожно да оглеждат всички детайли. Нямат ясно изразени стереотипни движения.
При тези деца след като родителите споделят, че гледат детски предавания по телевизията, предимно анимирани филмчета и ние дадем насоки и ги консултираме, те спират гледането на телевизия и много бързо след това при детето се наблюдава успокояване на «странните поведения и черти», а при някои настъпва явен прогрес в развитието. Най-често след като родителите спрат гледането на телевизия от детето, те забелязват, че то започва да се обръща на името си. Започва да проследява и да се интересува от действията на възрастния. Появяват се наченки на символична игра. Появява се говорна активност.

Случай от практиката на Център за ранна интервенция.

Дани е дете на 2 г.3 м., когато съпроводен от своите родители посещава Център за ранна интервенция 4. Заявката, с която идвт родителите, е че детето изостава в своето развитие. Това нарушение е забелязано от личната лекарка на детето, която съветва родителите да потърсят специалист. След направения ктонсулт от детски психиатър е поставена диагноза „Смесено специфично разстройство в психичното развитие”/F 83/. Майката разказва за своето дете, че е забелязала изоставане в развитието му благодарение на личния лекар, който й е обърнал внимание за това. По данни от въпросниците, попълнени от майката, като бебе Дани е бил много спокойно дете. Гукал е, гледал е възрастните, когато се надвесват над количката и се е усмихвал. Гушкал се е и се е смеел на глас при закачки. Показвал е довиждане с ръка, проходил е на година и три месеца. В момента на постъпване в Центъра, тя вече забелязва, че детето се държи много неестествено. Постояно крещи. Не изпълнява команди, удря си главата в стената, не гвори, изразява се крещейки. Разказва също, че детето не посещава детско заведение. Когато майката е нощна смяна /което се случва често/ или спи след нея, Дани остава сам с батко си и основно гледа телевизия/видео. Влизането на детето в Центъра е много трудно, той е агресивен, пищи, тръшка се на земята, като много често си удря главата, и не подбира мястото, където ще се удари. Има много странна походка, леко си влачи едната ръка и крачето/като инвалид/, без да има физиологична причина за това. Не може да играе с никакви играчки, единственото, което може да прави е да бута една количка по перваза на прозореца. Не говори нищо, а само „мучи”, често е сърдит. Без видима причина се тръшка на пода и пищи. Притесняват го новите играчки и особено, ако издават шум. Не изпълнява команди, не реагира на името си. Когато го му задаваме въпроси той се държи за стомахчето и понякога вика сякаш го боли. Попитахме майката за това какви са нейните наблюдения и се оказа, че го е консултирала се е с лекар, който не установява заболяване. Контакта му с другите деца също е силно нарушен, комуникацията му е свързана с хапане и удряне. С течение на работата с детето в Центъра и консултиране5 на родителите, при момченцето настъпи промяна. Изчезна напрежението в тялото и започна да се появява интерес към играта и удоволствие от движението. Започна да се заиграва с различни играчки, да изследва средата около себе си. Започна да твори, да рисува. Забелязяхме, че определени игри го вълнуват много повече от други. Обича да играе с чукче, да си прави кули, които да събаря, но най-обича да играе с малки колички. Започна да обръща различно внимание на децата, вече не ги блъскаше и хапеше, а ги търсеше в играта. Започна да се опитва да назовава различни обекти, като в началото посочваше по картинки, а по късно и да ги назовава. Агресивността като цяло намаля. Забелязахме, че основната му игра е с колички. В една сесия дойде с една количка, която посочва и казва ”Рода”, в началото никак не се разбираше за какво говори, но някак интуитивно се разбра, че „Рода„ е „ Хонда”. Така установихме, че разпознава марките коли. Тогава на един лист отпечатахме за него емблемите на различни марки коли и след кратък период от време той започна да ги назовава.
В началото майката беше нередовна с посещенията си при нас, но след като забеляза напредъка у детето си, се активизира. При консултаците си с родителите ги посъветвахме да намалят гледането на телевизия, вкъщи да му отделят по-голямо внимание, да говорят с него, като му обясняват света чрез езика. Дадохме насоки, свързани с играта, като в началото тя беше свързана с любовта му към колите. След това помолихме майката да включи и други игри, като криеница, да разпознава животните по картинка и др. Родителите ни станаха пратньори в работата с детето и това допринесе за неговото израстване. Той посещава центъра с удоволствие. Играе с различни играчки, включваме символични игри: например той ходи до магазина с кола и пазарува, отива на работа. В началото, почти не се разбираше какво говори. Появи се логопедичен проблем, по който се работи. Не се държи за корема, когато иска да каже нещо и походката му се нормализира. С други думи като че ли се намести в тялото си.
Родителите забелязват промяната два месеца след като е започната работа с детето в Центъра. Това, което забелазват е, че Дани се заслушва в гласовете им, когато говорят. Започва да изпълнява поръчки и да отговаря адекватно на задените въпроси. Заиграва се с различни играчки. Това, което променят родителите, е да отделят повече време на детето. Ограничават телевизията, проявяват по-голямо търпение към неговата неизчерпаема енергия.
Кристиян, идва в центъра когато е на 1 .6 м. Майката има притеснения за неговото развитие. По нейни данни детето като бебе е било е спокойно, реагирало е оживено на говореното на възрастния, усмихвало се е. Вглеждало се е в образа си в огледалото, радвало се е, когато види познат възрастен. Когато то става на една годинка тя забелязва, че не прави неща, които е правила по-голямата му сестра на тази възраст. Майката твърди, че преди да навърши 1 годинка той е изговарал отделни срички и после рязко спира да ги изговаря. При направена консултаця с личната лекарка, последната изказва съмнения за аутизъм. Дава направление6 за работа в Центъра с диагноза: „Разстройство в поведението неуточнено-МКБ F 91.1/ Майката споделя, че детето гледа телевизия и таблет от 6-7 месечна възраст, като в началото това са най-вече песнички от You Tube7 /на английски./ Основното, което забелязва майката, че детето не се обръща на име. Трудно се ориентира в средата. Имали са усещането, че детето не ги чува, по тази причина са посетили специалист, който казва, че няма физиологичен проблем. Това, което забелязва е липсата на очен контакт. Това, че не се обръща на името си. Не се включва в общите игри на семейството. Майката съобщава, че детето прекарва дълго време пред телевизор и пред таблет, около три-четри часа дневно, започнало е да гледа медии на около годинка. Наблюдавайки детето забелязваме, че то обикаля хаотично из стаята без да си задържа вниманието. Няма представа какво да прави с играчките и как да игре с тях. Забелязва се напрежение в тялото. Бърбори си нещо, но почти нищо не му се разбира, освен някоя изпусната дума на английски. Започнахме работа като в началото се опитвахме да възтановим интереса му към играта, като по този начин да се намали напрежението в тялото и да се възтанови задържнето на внимание. Постигнахме го с неговия интерес към топктие. В начлото хвърляхме топките в басейн, след това ги ритахме, после си ги търкаляме и т.н. Стигнахме до там да ги подреждаме по цветове и да слагаме различни други играчки от същия цвят. След това разширихме играта, започнахме да играем на криеница. Да редим кули с конструктор. Да рисуваме на лист хартия. Кристиян започна да си обогатява активния речник и да ползва доста думи, като вече се наблюдава и целенасочена комуникация. Изпълнява поръчки. Все още има логопедичен проблем, изостава в говора.
Миро е на 2 г. 8 м. Идва на консултация след съвет на неговата леля, която е посещавала Центъра ни и където е чула за вредата от гледането на телевизия за малкото дете. Тя забелязва проблем при племенника си – когато й идва на гости, детето сякаш не я забелязва, не се обръща на името си. Не играе с играчки по предназначение, но брои на английски и използва само заучени фази. При срещата с майката тя споделя, че детето е било според нея много добре, но около година и полвина нещата се променят. Казва, че дето обича да гледа телевизия, като основно гледа Бейби-тв и турски канали. Започнал е да гледа, когато е бил на шест месеца и е гледал по четри – пет часа дневно. Когато се срешнахме при първата консултация срещнахме едно дете, което се интересува от малко неща. Основното, което го интересува са цифри и букви. Виждайки цифри той казва: What is this? This is one.» и т.н , след което изрежда цветове и фигури на английски. Към този момент това беше единствената употреба на езика, на която беше способен. В семейството се говори на два езика – български и турски. Въпросите, които му задаваме в периода на оценката са и на двата езика. Например: «Къде е вратата?», «Къде ти е нослето?», не отговаря и като че ли не разбира какво го питаме. Не се обръща на името си, не забелязва играчките и децата в залата. На родителите се дадоха насоки при възможнаст да се спре телевизията и на детето да се предложат съвместни игри и разходки. Постепенно да се включват нови игри.
Спирането на телевизията доведе до бърз резултат, което обнадежди родителите и ги стимулира да му отделят повече внимание като играят с него. Миро започна да се интересува от заобикалящата го среда, да се обръща се на името си, да играе с различни играчки. Започна да посещава детска градина.
В заключение можем да кажем, че когато тези деца идват при нас в Центъра, то е защото или личният лекар, или родителят или служител от яслата е забелязал нещо в поведението и развитието на детето, което го смущава. В някои случаи това кара специалистите да се замислят и да говорят за «аутизъм».
По време на първите срещи и разговори с родителите в Центъра се оказва, че детето прекарва дълги часове в самота пред телевизор или таблет като гледа движещи се изображения, понякога придружени с дублиране на български език, а много често само на английски: анимирани филми, детски предавания, сериали и пр.
Установява се ясна връзка между гледането с часове на телевизия в най-ранна възраст и обедняване на живото общуване. Вследствие на това детето често не проявява любопитство към околните и околния свят, не играе, говорната активност е сведена до минимум, понякога не се обръща на името си. Когато започнат да го сравняват с други деца на същата възраст, родителите си дават сметка, че то изостава в развитието си и че поведението му е странно.
Спирането на играта при детето в полза на «потъването» в екрана на телевизора или таблета води до тежки последици. Играта е не просто забавление за детето и начин за прекарване на времето. Играта е основния начин, по който детето в ранна възраст овладява пространството, времето, физическите характеристики на заобикалящите го предмети, връзките с хората и неговото обкръжение. Появата на символичната игра помага на детето да разтовари своите страхове и напрежение, да облече в смисъл и да придаде значение на своите преживявания, да се социализира.
Освен това не е достатъчно детето да играе и да се движи свободно. Необходимо е живото присъствие на близък възрастен, който да отговори на неговите потребности, да придаде стойност на това, което детето прави, да му говори и да разговаря с него, назевисимо колко малко е то.

Насоки към родителите

Важното работата ни в Центъра за ранна интервенция, е че родителите стават наши партньори. Така те се чувстват полезни и ангажирани в оздравителния процес на детето и успяват да погледнат нуждите му от неговата гледна точка.
Насоките, които се даваме са свързани най-напред с това да се спре или да се намали до минимум гледането на телевизия /таблет, телефон, др./ в тази най-ранна възраст. А тогава, когато детето гледа телевизия, родителят да бъде до него и да обяснява това, което се случва на екрана и със самото дете. Също така ги насърчаваме да въвеждат играчки и да показват картинки, съответстващи на движещите се образи на екрана. Например: „О на филмчето дават едно нарисувано мече, ето ти също имаш играчка мече, ето я“. Или : „Това е цифрата едно, я да покажем с пръстче едно!“ и т.н. Когато детето е прекалено тревожно и не може да се спре рязко гледането на телевизия, това може да става постепено, като се ангажира детето с игри на открито. Всички насоки, които се дават на родителите, са съобразени с спецификата на детето. При някои деца на родителите им се налага да им показват коли, да играят на криеница. Да си подават топка и т.н. С други се налага да играят пред огледалото, да четат приказки, да се научат да показват по картинка. Постепено те успяват да включат детето в различни дейности вкъщи, като например миене на чини, правене на сладки и др. Обясняваме и насърчаваме родителите да стимулират детето си да изпълнява прости поръчки, да се приучва към самостоятелност и когато забелязват, че то може да направи нещо само, да го стимулират и да го изчакат да се справи без помощ. Да включват детето в символичната игра. Целта е да се провокира удоволствието от играта, защото играейки детето в тази възраст учи най-добре.
Съвременните технологии се развиват и стават неизменна част от живота на детето. Не става въпрос да се елиминират изцяло от живота му, а става въпрос детето в ранна възраст да не се оставя само и без живо присъствие на възрастен за дълго време единствено в „тяхната компания“

Бележки към статията:

[1] Весела Банова е клиничен психолог, психоаналитик, доктор по социология. Тя е зам.-председател и терапевтичен директор на сдружение „Дете и пространство“

[2] Веселина Василева е психолог в Дневен център за деца с уверждания в Русе, изпълняващ функции на ранна интервенция

[3] На англйски, понеже има непреведени детски канали, които се предпочитат от децата, бел.авт.

[4]  Дневен център за деца с увреждания /седмична грижа/ в Русе, управляван от Сдружение“Дете и пространство“ е насочен към подкрепа на родители на новородени  и малки деца с различни проблеми и психични страдания. Екипът на центъра се ориентира от вярването, че началото на живота не се изчерпва с биологичното  раждане, а и с ражденето на субекта, с посрещането на детето от възрастните в езика. Дневният център е мяст, където родителите могат да разположат своите страхове, тревоги и надежди, мяст,о където могат да наблюдават и общуват с децата си в условия на сигурност, да се научат да бъдат техни пратньори. В лицето на екипа децата срещат подкрепа в опознаването на света, в откриването на удоволствието от играта, от движението, от спонтанността, един добронамерен друг, който приема и придава стойност на тяхната уникалност.

[5] Консултациите в центъра се провеждат  от психолог, или друг специалст в ранното детско развитие. Като работата с детето, в началото е основно индивидуална, като след определен переод от време се включва в групова работа. Успоредно с работа с детето се провеждат консултации с неговите родители.

[6] Дневният център работи с направления ,които са дадени от личният лекар,  детски психиатър, издадено решение на телк или направеление от отдел закрила на детето.

[7] You Tube e интернет канал за различни видеоклипове.

Categories
Актуално

Стартира кампания „Подари приказка“

За втора поредна година фондация „Тръст за социална алтернатива“ провежда национална кампания „Подари приказка“. Тя започна на 1 ноември, Деня на народните будители и ще бъде активна до 30 ноември.  

Кампанията е в полза на патронажната услуга „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“, която организацията прилага в България от 2016 г. насам. Услугата подкрепя млади майки и семейства, живеещи в бедност, за да могат да отглеждат децата си в безопасна и стимулираща среда, въпреки лишенията и трудностите. Обучените патронажни сестри работят в София и Пловдив и в рамките на около 60 посещения полагат основите за по-добро бъдеще на семействата и децата им. 

Амбицията на организаторите е тази услуга да бъде достъпна за всички семейства в нужда в страната. Затова търсят съмишленици в лицето на родители, лекари, служители от социалната и здравната сфера в цялата страна.

В първото издание на кампанията от септември 2019 г. кампанията успява да събере над 1500 книжки и играчки и да зарадва близо 120 семейства. 

Повече информация можете да откриете ТУК.

Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030

Алиансът за ранно детско развитие е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие приветства разработването на Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030. Изразяваме искрената ни надежда, че с приемането на Стратегията и изпълнението на заложените цели ще се повиши качеството на грижата за психичното здраве на децата и младите хора в страната ни.
Според Конвенцията на ООН за правата на детето, всяко дете следва „да се ползва от най-високия достижим стандарт на здраве и на улеснения за лечение на заболявания и за възстановяване на здравето си”. Както е посочено и в Националната здравна стратегия 2020, за да се осъществи това задължение на страните, е необходимо отговорното участие на различни обществени сектори. Реализирането на адекватна промоция на детското здраве, своевременна превенция на болестите и на целенасочена здравна политика може да се осъществи с активното участие на сектори като образование, икономика, финанси, социални услуги и грижи, спорт и др.
В самият проект на Стратегията за психично здраве също е заложено, че „психичното здраве има комплексен характер и в неговото развитие и случване участват биологични, психологически, образователни, възпитателни, социални, икономически и културални фактори. Тази мултифакториална генеза на психичното здраве обуславя и необходимостта от комплексен подход за неговото развитие и подобряване“. Изразяваме надеждата, че предвидената интегрираност на системите в работата по конкретни случаи на деца с психично страдание и техните родители/полагащи грижи ще бъде реализирана на практика и няма да има нито едно дете в нужда, оставено без подкрепа и необходимата му помощ.
Приветстваме заложената цел за разкриване на дневни психиатрични отделения (центрове) за деца с психични разстройства във всяка област в страната. Oт изключителна важност за децата и техните родители е да получават навременно консултиране и грижа, без да се налага откъсване от средата им на живот, и те да се осъществяват в координация с всички заинтересовани страни от системите на образование, здравеопазване и социална подкрепа. Нееднократно неправителственият сектор е извеждал на преден план ситуацията с психиатричната помощ за деца в страната ни. Психиатричната грижа продължава да страда от недостиг на специалисти, програми и услуги за децата и родителите. Именно предвидените центрове трябва да осъществяват първичната психиатрична помощ за деца в общността – диагностика, превенция, насочване към специалисти от свързаните професии, работа с родителите и др.
Поставяме особен акцент на предложението ни за включване, в Стратегията и Плана, на изведени конкретни цели и мерки за привличане и задържане на специалисти по детска психиатрия, с предвидени и надграждащи обучения и стимули – като самостоятелна стратегическа цел. В самата Стратегия е посочено, че детските психиатри са 22, което е  крайно недостатъчно за посрещане на нуждите на децата в цялата страна. Ние винаги сме заставали зад необходимостта от обучения и надграждане на знанията, чрез които да се инвестира в работещите с деца и съответно в повишаване на качеството на подкрепата и грижата, която те оказват.

Конкретни предложения

Предлагаме, в частта Актуално състояние на системата за психиатрично обслужване, Детско-юношеска психиатрия на Стратегията и Плана за действие за нейното изпълнение, да се добави незабавно въвеждане на система за събиране на статистическа информация по региони, тип на психичните заболявания сред децата, възраст и тяхното анализиране, включително и провеждане на целенасочени проучвания за психичните заболявания сред децата, разделено по възрасти. Според нас, това е от съществено значение, от една страна, за получаване на ясна картина за ситуацията на психичното страдание и заболявания сред децата у нас, за проучване на нужните услуги и програми за грижа, за необходимите специалисти и да информира развиването на самостоятелна политика за психично здраве на децата, основана на данни и анализи.
Прави впечатление, в проекта на Стратегията и Плана към нея, че децата се споменават с единственото възрастово разграничение като деца и юноши или 14-18 години. Отсъства най-ранната детска възраст, а именно децата от 0 до 3 години и до 6 години. Практиката ни, като доставчици на социални услуги за деца в ранна възраст и за техните родители/полагащи грижи, тази година показва тенденция на увеличение на работата по случаи на деца с диагнози като генерализирано разстройство в развитието, смесено, специфично разстройство в психологичното развитие, психично страдание или затруднения/особености в развитието. Обръщаме внимание и на нуждата от развиване на ранната детска интервенция като начин на превенция и профилактика при най-ранните емоционални и поведенчески разстройства. Тя е доказателството, че с навременната подкрепа и намеса при деца под 3 годишна възраст с прояви на психично страдание и проблеми в развитието, и работа с техните родители, води до успешното им включване  в детски общности: ясла и детска градина.
Също така, предлагаме, в двата документа, да се изведе ясен фокус върху превенцията на психичните проблеми сред децата, предвид че предпоставките и индикациите за тях при децата могат да бъдат идентифицирани на ранен етап, което дава възможност за предотвратяване на възникването им.
Необходимо е повишаване на знанията на родителите и професионалистите, които работят с деца, за разпознаването на рисковите фактори и ранните проявления, за да могат своевременно децата да бъдат консултирани и насочени към съответен специалист. Следва да се обърне специално внимание и на децата от високорискови групи, като деца – жертви на тормоз и насилие, лишени от родителска грижа и др. Настояваме и за провеждането на разяснителни кампании за повишаване на знанието, чувствителността и преодоляване на стигмата за децата с психични проблеми.
В двата документа няма никаква препратка към ситуацията с децата с психиатрични диагнози и за развиване на услугите за специализирана здравно-социална грижа за деца с високорисково поведение и потребност от здравни грижи. Предлагаме в Стратегията и Плана към нея да бъдат включени и конкретно планираните мерки за поемане на грижата за децата с психиатрични диагнози и рисково поведение. Освен това, за тези специфични услуги следва да се гарантира качественото им функциониране, привличане и задържане на квалифицирани специалисти в тях.
Като конкретен пример за интегрирана здравно-социална услуга за деца представяме опита на сдружение „Дете и пространство“. През 2009 г. в Русе се създава пространство за клинична и терапевтична работа, насочена към деца и юноши в общността, включително и от специализираните институции, с проблеми в психичното развитие и симптоми на психично страдание, застрашени от социално изключване, както и към техните родители. Определящи за насочването към услугата са клиничната преценка и разпознаването на симптомите на психично страдание. Мястото, където това се случва е „Детско-юношеския център за психично здраве/ДЮЦПЗ/, който стои на входа на услугата и гарантира нейния здравно-социален характер. Приемат в услугата се основава на заключенията от комплексната диагностична, която се осъществява в ДЮЦПЗ от детски психиатър, психолог и логопед. Дейностите са насочени:

  • Към деца и юноши до 18 г. с прояви на психично страдание от общността и резидентните социални услуги на територията на цялата община.
  • Към родителите – консултиране.
  • Към професионалистите от другите здравни, образователни и социални структури и услуги.

Считаме, че тази уникална услуга, която работи вече десет години в България е добър пример за сътрудничество между здравна и социална система и подкрепя желанието за промяна, заложено в стратегията за психичното здраве.
Предлагаме да се допълни текста и в двата документа с конкретни мерки, дейности, финансиране и отговорна държавна институция, насочени към децата в най-ранната детска възраст и към техните родители или полагащи грижи.
Предлагаме, към органите на управление на стратегията и техните функции, да се добави и независим междинен преглед/оценка на постигнатото, съгласно заложените стратегически цели и дейностите за тяхното постигане. 
Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за въвеждането на интегрирани здравно-социални услуги за детското психично здраве, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.
30 октомври, София

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие