Categories
Новини

Урок 9: Търпението: предпазливо скъсяване на дистанцията?

Урок 9: Търпението: предпазливо скъсяване на дистанцията?

След 25 дни извънредно положение и принудително живеене заедно вкъщи, все по-често чуваме от родителите: „Търпението ми се изчерпва“ или казано за детето: „Вече няма търпение“. Има и още: „Свърши ми търпението“, „Нямам търепние“, „Как ще изтърпя още няколко седмици?“, „Нужно е търпение“. Т.е. все по-често се чува да се говори за търпението, като нещо, което е в определени количества и се изчерпва, а не като състояние на духа.

Нека заедно да се обърнем към детската литература и да разлистим „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Глава XXI, в която се появява лисицата. А лисицата се появява точно, когато малкият принц е тъжен и горко плаче, защото открива, че освен неговата роза на малката му планета, която мисли за единствена, съществуват много други рози. И така … малкият принц среща лисицата.

Опитомяване

И тогава той прави най-естественото нещо за едно дете: предлага й да си поиграят, тя му отвръща: „Не мога да играя с теб. Не съм опитомена“. Логично за момчето възниква въпросът какво означава „да опитомиш“ и той го задава няколко пъти на лисицата, докато тя му отговаря така: „Това е нещо отдавна забравено. Означава „да се обвържеш“.

Така се свързват две думи „опитомяване“ и „обвързване“. Това ни подсеща за ситуациите, когато едно малко дете за първи път се разделя за по-дълъг период с родителите си и след това моментът на срещата с тях не отговаря на очакванията им.

„Имаме момиченце на 10 месеца. Миналия уикенд за първи път го оставихме да го гледат баба му и дядо му на село. Когато се върнахме да го вземем, се опитах да гушна Мия и й говорех радостно, но тя се разплака. Започна да се държи нормално след повече от половин час?“ Това споделяне е в противоречие с широко разпространяваните послания към родителите, че „в случаи на стрес или уплаха, децата търсят фигурите на привързаност и контактът с тях ги успокоява“[1]

Завързване, привързване, обвързване

Има ситуации, в които детето предпочита да гледа близките си от дистанция, вместо да се хвърли в прегръдките им. Освен това има деца, които могат да общуват с нас, само ако не ги гледаме в очите и ако не се приближаваме твърде близо до тях. И тогава възникват много недоразумения, защото самата дума „привързаност“ някак си предполага да се „завържеш за другия“ и много често се разбира буквално като „да се залепиш за другия“. Оттам идва широко разпространената идея, че детето става по-добро ако го гушкаш непрекъснато. За да разберем същността на обвързването, нека чуем внимателно какво говори лисицата на малкия принц. Защото докато аз слушам какво говорят майките на малки деца тези дни, чувам, че децата им отказват да следват предложенията и инициативите им. Следователно не ни вършат работа думите „привързване“ и „завързване“. По-скоро да се опитаме да разберем „обвързването“. За да има обвързване, в смисъл на сближаване, а не на завързване и залепяне, необходимо е опитомяване – да бъдеш опитомен, да можеш да опитомиш. Какво означава това?

Опитомяване и сближаване

Лисицата обяснява на малкия принц, че ако той я опитоми, те ще изпитват необходимост един от друг. “За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света…“ И тогава малкият принц се сеща за своята роза и си дава сметка, че тя може би го е опитомила. По-нататък лисицата продължава така: „/…/ Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Другите стъпки ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката“. И добавя, че досега нивите с жита не предизвикват нейния интерес, защото тя не яде хляб. Но когато малкият принц я опитоми, „житото, което е златисто, ще ми напомня за теб“ и тя ще обича шума на вятъра в житата. Малкият принц откликва на молбата на лисицата да я опитоми, но й казва, че има малко време, защото трябва да намери приятели и да разбере много неща.

И тук се появява ключовата дума „търпение“

Лисицата отвръща на малкия принц, че може да разбере единствено нещата, които е опитомил. „Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!“ И тогава момчето съвсем основателно задава въпроса „Какво трябва да направя?“ Така стигаме до „стъпките“, които лисицата формулира /точно като в препоръките за родители как да възпитават детето си, които можем да намерим в интернет под най-различни форми/:

  1. Първата стъпка е търпението. „Трябва да бъдеш много търпелив“, отвръща лисицата. „Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Думите са извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо…“ Очевидно наставленията на лисицата за това как да се обвържеш изключва възможността това да започне с гушкане. Това, което тя казва е по-скоро бавно и предпазливо скъсяване на дистанцията.
  2. Постоянство във времето /Урок 5 и Урок 6 от Уроци по живо общуване с детето/.

Лисицата много ясно обяснява на момчето защо трябва да идва всеки ден по едно и също време. Тя му казва: „Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще започна да с е чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; така ще узная цената на щастието! Но ако идваш в различно време, никога няма да знам за кое време да приготвя сърцето си…Необходими са обреди“.

  1. Необходими са „обреди“.

Когато малкият принц пита лисицата какво е „обред“, става ясно, че и това е нещо също толкова отдавна забравено. И ето какво му казва тя: „То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час различен от другите часове“. И му разказва за ловците, които имат обред да танцуват всеки четвъртък със селските момичета. Тогава тя се разхожда спокойна из полята. Ако го няма този обред, тогава всеки един ден и всеки един миг тя ще се тревожи и страхува.

ДА СПРЕМ ТУК И ДА ПОМИСЛИМ: КАК В СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ ЗА ДЕТЕТО НИ ЕДИН ДЕН ДА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ДНИ И ЕДИН ЧАС ДА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ЧАСОВЕ?

Следва продължение: ще продължим с уроците, които ни дава лисицата… тя казва още някои много ценни неща.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

admin_rado

admin_rado