Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие и Мрежата за ранно детско развитие в ромската общност в България (РЕЙН) относно Проект на Решение за приемане на Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г.

Становище на Алианс за ранно детско развитие и Мрежата за ранно детско развитие в ромската общност в България (РЕЙН) относно Проект на Решение за приемане на Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г.

Алиансът за ранно детско развитие е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

Мрежата за ранно детско развитие в ромската общност в България е обединение от 200 детски градини, училища, неправителствени организации, експерти и професионалисти в индивидуално качество, работещи с малки деца от ромската общност. Тя цели да подкрепи специалистите, работещи с деца от малцинствата, в повишаване на обхвата и качеството на предоставяните услуги, и се стреми да обедини усилията за застъпничество на членовете си в тази насока. Мрежата също така подкрепя развиването на ролеви модели от самата ромска общност. Мрежата е член на международна мрежа от 12 подобни мрежи от цяла Европа.

Общи коментари

Като професионалисти и експерти, посветени на каузата за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства и подкрепа на професионалистите, ангажирани в сферата на ранното детско развитие, отчитаме като навременни и изключително необходими усилията за увеличаване възможностите за достъп до образование и грижи за всички деца в България чрез изграждане на нови, разширение и реконструкция на съществуващи детски градини и училища в страната.

Смятаме, че Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г. има потенциал да допринесе за преодоляване на съществуващия сериозен недостиг на места в детските градини, особено в столицата, но също така и в някои големи градове (както показват и данните, представени след приключването на първо класиране за прием, проведено през м. май 2020 в столицата и големите градове). Допълнително чрез Програмата се адресират и предизвикателствата, свързани с факта, че в някои изолирани райони и малки населени места в страната изобщо липсват услуги по образование и грижа в ранна възраст, което създава ограничения за родителите и възпрепятства пълноценното използване на един от най-важните периоди от развитието на детето за социализация и развитие на важни умения, вкл. езикови и социално-емоционални, които имат ключово значение за бъдещите образователни постижения на децата и адаптация в училище. Разширяването на възможностите за разкриване на допълнителни места в детските градини ще повиши наличието им и достъпа до тях, още повече, че страната ни изостава от европейска цел за 95% обхват на децата на възраст 4 години и предучилищна подготовка с достигнато ниво в България от 82.4% по данни на НСИ за 2018 г.

Конкретни коментари

Представяме следните конкретни препоръки за развитие и усъвършенстване на проекта на Програма:

По отношение на целите и очакваните резултати

Необходимо е по-точно да се синхронизират целите на Програмата с допустимите дейности. Доколкото ключова цел на Програмата по отношение на детските градини е обхващането в задължителна форма на децата над 4-годишна възраст, то следва по-добре да се аргументира включването на дейности за разкриване на места в яслени групи. Отчитаме специфичните нужди в системата на детските ясли, както и факта, че допълнителното разкриване на яслени групи в детски градини би могло да освободи налична инфраструктура и материална база за адресиране на нуждите от места в детските градини, но същевременно смятаме, че е необходимо по-добро фокусиране на настоящата Програма, предвид ограничения публичен ресурс за реализиране в пълен обем на всички заложени разнопосочни цели в нея. За преодоляване на това предизвикателство препоръчваме в Програмата да бъдат разписани детайлни критерии за включване на яслени групи в проектното предложение, обвързващи крайния очакван резултат с повишаване на записването на децата на възраст 4 до 6 години.

По отношение на оценката на нуждите  

Препоръчваме преди кандидатстване с предложения по Програмата, всяка община да направи своя детайлна оценка на нуждите, като включването й в проектното предложение би могло да носи допълнителни точки. Тази оценка следва да включва преглед на демографски тенденции, да се базира на относителен недостиг, а не само на недостиг в абсолютни стойности, да отчита както текущи, така и бъдещи нужди чрез планиране, а също и анализ на наличните алтернативи. Подобен подход, основан на оценка на нуждите, ще гарантира, че ограниченият публичен ресурс ще се използва за финансиране на най-целесъобразното и ефективно решение за съответната локация, а не просто за едно от възможните решения. От друга страна, липсата на конкретна оценка на нуждите на общината създава риск от незадоволително решаване чрез Програмата на съществуващите различни проблеми и предизвикателства в отделните общини в страната, както по отношение на системата на детските градини, така и на училищата.

По отношение на оценката на нуждите в национален мащаб, необходимо е да се конкретизират критериите, които ще се прилагат при оценка и сравнение между предложения, подадени от общини от качествено различен порядък от гледна точка брой на населението, икономически възможности, бюджет на общината, относителен и абсолютен недостиг на места в детските градини конкретно за всяка възрастова група и др., както и дали ще бъде отчитано наличието на алтернативни решения (напр. полудневни групи). В тази връзка намираме за адекватно въвеждането на критерии, свързани с финансовите нужди на общината, което би дало възможност за по-добра равнопоставеност на най-слабите в икономическо отношение общини в страната, именно в които липсата на алтернативи е най-остра. Подобен подход, основан на ясни критерии за приоритетност и потребности, би позволил ефективно и целесъобразно вземане на решения за финансиране в случаи, например, когато в дадено населено място броят недостигащи места е под определения праг, но изграждането на детска градина спрямо броя деца е съпоставимо като икономическа ефективност с това в локация с по-голям брой недостигащи места. Подобен подход би допринесъл и за изпълнение на целите на Програмата, насочени към създаване на възможности за всички деца да получават предучилищното си образование в общински и държавни образователни институции и в по-голяма близост до местоживеенето им.

Оценката на нуждите е важна и по отношение преминаването към едносменния режим в училищата. Оценката също следва да се прави на ниво община, а не само на ниво училище, тъй като е възможно в някои общини да има непропорционално висок дял училища на двусменен режим, докато в други да се касае за единични такива. В тази връзка, необходима е и допълнителна обосновка на включването в програмата на професионалните гимназии, заложено в т. 8 от проекта, и отчитане на това кои деца приоритетно следва да преминават към едносменен режим – тези, които се обучават от I до VII клас, или учениците в гимназиален курс на обучение.

По отношение на критериите за допустимост

Необходимо е ясно да се дефинира какво се има предвид под населено място за целите на Програмата, залегнало като критерии в т.8. Важно е да се отчита, че някои детски градини в страната обслужват освен съответното населено място и съседни населени места, но също и да се има предвид динамичната ситуация в рамките на отделните квартали на столицата.

По отношение бенефициентите на програмата

Необходимо е по-ясно да бъдат дефинирани допустимите бенефициенти от гледа точка на различните форми на финансиране на детските градини, и гарантиране възможност за покриване на нужди независимо от формата, вкл. общински, делегиран бюджет, държавна детска градина.

По отношение допустимия брой предложения за всяка община

Отчитаме като балансирано предвиденото в проекта на Програма ограничение в броя предложения, които бенефициентите могат да подават по всеки модул, което създава условия за широк териториален обхват на Програмата и географски баланс. Същевременно считаме за важно да бъдат формулирани по-детайлно процедурните насоки в т. 9 от проекта на Програма в частта дефиниране на брой предложения. Формулировката, предложена в проекта, не дава достатъчна яснота за принципа на подаване на предложения в големи общини като Столична – дали предвидените ограничения за брой предложения са на административен район или на общинската единица като цяло, което би било непропорционално на съществуващите нужди в столицата. В тази връзка препоръчваме въвеждане на гъвкавост, като на самите общини се предостави възможност да решат кои дейности и кои модули да приоритизират в своите предложения, като кандидатстват с повече от едно предложение в категория, вместо зададеното понастоящем ограничение в т.9, а именно по Модул 1 и Модул 2 отделните бенефициенти да подават по едно проектно предложение за Дейност I и едно проектно предложение за Дейност II за съответната година. При този подход може да се заложи лимит на стойността на всяко общинско проектно предложение. В допълнение, може да се предвиди в следващи години на изпълнение на Програмата да се дават допълнителни точки на общини, които не са имали спечелен проект в предходната година.

По отношение на показателите за изпълнение на програмата

Необходимо е да се конкретизират очакванията за брой крайни бенефициенти, които ще се ползват от изграждането и реконструкцията на детски градини и от преминаването към едносменен режим в училищата, като в т. 10.3 се заложи очакване за брой деца, които ще могат да бъдат записани в новоразкрити групи и брой деца, които ще преминат към едносменен режим.

По отношение оценката за изпълнение и контрол

Препоръчваме в Програмата да бъдат дефинирани конкретни критерии за качество, които ще бъдат прилагани при оценка на предложенията, както и при контрола на изпълнението, вкл. качество на изпълнение, качество на вложени материали и др., за да се гарантира най-доброто съотношение между стойност и качество в полза на най-добрия интерес на децата.

В допълнение към предложените препоръки и коментари, бихме искали да насочим вниманието и към необходимостта, в допълнение към предложената Програма, от мобилизиране на адекватен публичен финансов ресурс за ремонт на вече съществуващата образователна инфраструктура и подобряване на материалната база, особено там, където тя е физически и морално остаряла, а общинските средства са крайно ограничени.

Оставаме на разположение за партньорство в подкрепа интересите на децата и семействата, както и на експертите, възпитателите и педагозите, работещи в тяхна подкрепа.

6.07.2020 г.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки

Асоциация „Българско психоаналитично пространство“

Асоциация „Родители“

Варненско дружество по детска ендокринология

Детска градина „Детелина“ – Каварна

Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново

Европейска ромска асоциация 2016

Клуб на нестопанските организации – Търговище

Народно читалище “Романо дром-2002“

Народно читалище „Васил Левски 1965“

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив

Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“

Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм

Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“

Сдружение „Движение Предтечи”

Сдружение “Дете и пространство”

Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“

Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО

Сдружение „Национална мрежа за децата“

Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“

Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“

Сдружение „Шанс и закрила”

Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“

Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“

Социална фондация „Инди-Рома 97”

Фонд за превенция на престъпността – ИГА

Фондация „Асоциация Анимус”

Фондация „Бъдеще”

Фондация “Дневникът на мама и татко”

Фондация „За децата в риск по света“

Фондация „За майчино и детско здраве“

Фондация „За Нашите Деца“

Фондация „Здраве и социално развитие“

Фондация „Нашите недоносени деца“

Фондация „Карин дом“

Фондация „Конкордия България”

Фондация „Лале“

Фондация „М И М ФИЗИО”

Фондация „Тръст за социална алтернатива“

ЦМЕДТ „Амалипе“

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева, Галина Василева

Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие относно предложените промени в Наредба № 26 от 2008 г.

Становище на Алианс за ранно детско развитие относно предложените промени в Наредба № 26 от 2008 г.

Становище на Алианс за ранно детско развитие относно предложените промени в Наредба № 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях и Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини

Алиансът за ранно детско развитие е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие приветства инициираните промени в нормативите, които регулират строителството и изграждането на детски ясли и детски градини, с цел повишаване на възможностите за разкриване на допълнителни места за образование и грижа в ранна възраст (ОГРДВ). Нуждата от места за всички деца в яслена и градинска възраст е драстична, както показват и данните, представени след приключването на първо класиране за прием, проведено през м. май 2020, особено в големите градове и столицата. На практика, достъп до общинските услуги за ранно образование и грижа не е гарантиран на всички деца и се превръща в ограничение, което принуждава родителите да се насочат към единствената алтернатива – частна услуга. Тази алтернатива е неприложима за икономически уязвимите семейства, с ниски и/или непостоянни доходи, както и за семейства, които живеят в изолирани райони.
Безспорно е, че разширяването на възможностите за разкриване на нови детски ясли и градини ще повиши наличието им и достъпа до тях, още повече, че съгласно данни на Европейската комисия, страната ни изостава по обхват на децата в ОГРДВ. Според Eurydice Report, 2019, заложената „цел от Барселона“ за достигане на 33 % обхват на децата под 3 години в ОГРДВ в Европейския съюз е достигната. Но в България обхватът на децата в тази възрастова група е далеч от заложената европейска цел – под 10 % от българските деца ползват услуги по ОГРДВ. Страната ни изостава и от следващата заложена европейска цел за 95 % обхват на децата на възраст 4 години и предучилищна подготовка, като достигнатото ниво в България е 83.9%. Също следва да имаме предвид, че наличните и достъпните услуги са за всички деца, без значение дали говорим за деца със специални потребности, деца от семейства с ниски доходи и бедност, деца, за които официалният език не е майчин.

Конкретни коментари

За да може общините да отговорят адекватно на нуждите от осигуряване на възможности за децата и гарантиране на техните права, освен изграждането на самостоятелни сгради за детски ясли и детски градини и използването на други сгради и терени за тези цели, те следва да изработят и съответните допълнителни регламентации и изисквания. При осъществяване на промените от водещо значение следва да са необходимите отстояния и квадратура за гарантиране сигурността, безопасността и здравето на децата. От особено значение е повишаването на инвестициите в работната сила и заетостта в услугите по ранно детско развитие, което да доведе до увеличаване на педагогическия персонал/учители в детските градини и адекватно определяне на брой деца в група и съотношението им спрямо педагогическия персонал.
От изключително значение е осигуряването на условия за свободна игра вътре и навън в среда, която подкрепя самостоятелността и независимостта на децата, и в която чрез преки наблюдения и преживявания да учат, да откриват света и да развиват интереса си към ученето.
Същевременно, особено в случаи, когато яслени и градински групи ще бъдат изграждани и разкривани в сгради с друго основно предназначение, предложенията за промени е необходимо да вземат предвид мнението на ползвателите на самите сгради – без значение жилищни или административни. Ние подкрепяме промяната само при наличие на гаранции в правната рамка, че подобно съвместяване на функции на сградата няма да има отрицателно влияние върху здравето и благосъстоянието на децата, както и за предотвратяване на бъдещи конфликтни ситуации, които биха имали негативно влияние върху децата и персонала. В тази връзка, за гарантиране на сигурността и безпрепятствено провеждане на дейностите в яслените и градинските групи, разположени в такива сгради, следва да се осигури самостоятелен вход, без изключения.
Друг важен аспект е местонахождението на тези сгради по отношение на семействата, живеещи в отдалечени и изолирани райони или изолирани квартали в големите градове. Много често семействата с ниски доходи изпитват затруднение, свързани с осигуряване на редовно посещение на децата си поради невъзможността да осигурят допълнителни средства за транспортни разходи до наличната услуга, вкл. времето за пътуване. В тази връзка изборът на терени и обекти за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли и градини следва да отчете и потребностите от услуги за ОГРДВ за децата, живеещи в изолирани населени места и квартали на столицата и големите градове.
В други европейски държави, където има населени места с бедни общности и без детски градини, е допустимо изграждането на детски градини в селски къщи, църкви или други налични помещения. В този смисъл, изискванията на чл. 10 от Наредба No3 за необходимите помещения в детските градини биха били непостижими в подобни населени места. Същото се отнася и за изискванията за детските площадки в откритите пространства на детските градини. За да има пълен обхват на децата от тези населени места е необходимо или допълнително облекчаване на изискванията или допускане на изключения там, където общините не разполагат с необходимите бюджетни средства да ги покрият.

Бихме искали да насочим вниманието и към започване на широка обществена дискусия за развиване и регулиране на разнообразни форми на образование и грижа в ранна възраст, с ангажираност на всички заинтересовани страни. Такива форми са родителските кооперативи, детски образователни центрове и други, част от европейската практика в грижата за децата. Такива примери са посочени в доклада „Ранното детско развитие в България. Изследване на системите подкрепящи ранното детско развитие, взаимовръзките и взаимодействието между тях и с родителите“ (стр. 27), подготвен от фондация „За Нашите Деца“. В доклада е описана практиката на три държави – Германия, Франция и Норвегия, в които се набляга на „разнообразието от форми на детска грижа във всяка от възрастите на децата и изборът е даден на родителите, вместо да се разчита на предлагането на еднотипни услуги за колективен прием от типа детска ясла или детска градина. В Германия някои родители дори използват паралелни типове услуги, които съчетават и гъвкаво работно време, напр. детски център и детегледач“.

Когато говорим за наличието на различни форми за образование и грижа в ранна възраст, те също следва да бъдат регламентирани със съответните стандарти за високо качество и да бъдат гъвкави, да отговарят на нуждите на децата и семействата, което от своя страна ще доведе и до подобряване на достъпа до тези услуги и повишаване на показателите за обхват на децата от системата за ранно образование и грижа. Вярваме, че вече е настъпил моментът, в който да започнем този дълго отлаган разговор за повече и различни възможности в интерес на децата и техните родители. Да не забравяме, че в страната ни има деца и семейства в малките и/или отдалечени населени места, в които възможностите за образование и грижа в ранна възраст и други услуги напълно отсъстват, както и че потенциалните възможности не се използват – напр. мрежата на читалищата, организиране на мобилни детски градини, моделът на пътуващите учители и др. Различните форми за образование и грижа в ранна възраст могат да бъдат развивани и чрез социалните услуги в общността. Тези услуги са добра възможност за развиване на възможностите за учене в първите 1000 дни от развитието на детето. За постигането на тази цел е необходимо повишаване на междусекторното сътрудничество между доставчиците на социални и образователни услуги на областно и общинско ниво за рационално използване на наличните ресурси. В този смисъл, промените в нормативната уредба относно устройството, дейността и изискванията към детски ясли и градини следва да бъде част от един комплексен подход за гарантиране на достъп до качествено образование и грижа за всички деца и семейства в страната.

За нас от съществено значение в настоящия момент е и липсата на интегрираност между системите за грижа и образование на децата в ранна възраст: от 0 до 3 годишна възраст и 4-7 години. Ключово е постигането на синхрон във философиите и ценностите на двете водещи министерства, Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката, и усъвършенстване на модела за отглеждане, възпитание, обучение и социализация на децата в яслените групи, и настояваме детските ясли да преминат към системата на МОН. Към момента в тях преобладава медицинският подход на грижа, без акцент върху ранното учене. Предложението ни е в синхрон с новата европейска политика за холистичен подход в осигуряването на образование

и грижи в ранна детска възраст, като част от интегриран пакет от политики и дейности, основани на правата на децата и инвестирането в човешкия капитал.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“
Асоциация „Родители“
Варненско дружество по детска ендокринология
Детска градина „Детелина“ – Каварна
Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново
Европейска ромска асоциация 2016
Клуб на нестопанските организации – Търговище
Народно читалище “Романо дром-2002“
Народно читалище „Васил Левски 1965“
Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна
Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив
Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм
Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“
Сдружение „Верният настойник“
Сдружение „Движение Предтечи”
Сдружение “Дете и пространство”
Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“
Сдружение „Знание“ – Ловеч
Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО
Сдружение „Национална мрежа за децата“
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“
Сдружение „Нов път“
Сдружение „Самаряни“
Сдружение „Шанс и закрила”
Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“
Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“
Социална фондация „Инди-Рома 97”
Фонд за превенция на престъпността – ИГА
Фондация „Асоциация Анимус”
Фондация „Бъдеще”
Фондация “Дневникът на мама и татко”
Фондация „За децата в риск по света“
Фондация „За майчино и детско здраве“
Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Здраве и социално развитие“
Фондация „Нашите недоносени деца“
Фондация „Карин дом“
Фондация „Конкордия България”
Фондация „Лале“
Фондация „М И М ФИЗИО”
Фондация „Тръст за социална алтернатива“
ЦМЕДТ „Амалипе“

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева, Галина Василева
Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

 

1. Препоръка на Съвета на Европейския съюз от май, 2019, за изграждане на висококачествени системи за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ)

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Съвети

Съвети

Прекарване на време заедно

Част 1: Да си родител по време на COVID-19

Да останем позитивни

Част 2: Да си родител по време на COVID-19

Структуриране

Част 3: Да си родител по време на COVID-19

Лошо поведение

Част 4: Да си родител по време на COVID-19

Запазете спокойствие и менажирайте стреса

Част 5: Да си родител по време на COVID-19

Как да разговаряме за COVID-19

Част 6: Да си родител по време на COVID-19

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Урок 9: Търпението: предпазливо скъсяване на дистанцията?

Урок 9: Търпението: предпазливо скъсяване на дистанцията?

След 25 дни извънредно положение и принудително живеене заедно вкъщи, все по-често чуваме от родителите: „Търпението ми се изчерпва“ или казано за детето: „Вече няма търпение“. Има и още: „Свърши ми търпението“, „Нямам търепние“, „Как ще изтърпя още няколко седмици?“, „Нужно е търпение“. Т.е. все по-често се чува да се говори за търпението, като нещо, което е в определени количества и се изчерпва, а не като състояние на духа.

Нека заедно да се обърнем към детската литература и да разлистим „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Глава XXI, в която се появява лисицата. А лисицата се появява точно, когато малкият принц е тъжен и горко плаче, защото открива, че освен неговата роза на малката му планета, която мисли за единствена, съществуват много други рози. И така … малкият принц среща лисицата.

Опитомяване

И тогава той прави най-естественото нещо за едно дете: предлага й да си поиграят, тя му отвръща: „Не мога да играя с теб. Не съм опитомена“. Логично за момчето възниква въпросът какво означава „да опитомиш“ и той го задава няколко пъти на лисицата, докато тя му отговаря така: „Това е нещо отдавна забравено. Означава „да се обвържеш“.

Така се свързват две думи „опитомяване“ и „обвързване“. Това ни подсеща за ситуациите, когато едно малко дете за първи път се разделя за по-дълъг период с родителите си и след това моментът на срещата с тях не отговаря на очакванията им.

„Имаме момиченце на 10 месеца. Миналия уикенд за първи път го оставихме да го гледат баба му и дядо му на село. Когато се върнахме да го вземем, се опитах да гушна Мия и й говорех радостно, но тя се разплака. Започна да се държи нормално след повече от половин час?“ Това споделяне е в противоречие с широко разпространяваните послания към родителите, че „в случаи на стрес или уплаха, децата търсят фигурите на привързаност и контактът с тях ги успокоява“[1]

Завързване, привързване, обвързване

Има ситуации, в които детето предпочита да гледа близките си от дистанция, вместо да се хвърли в прегръдките им. Освен това има деца, които могат да общуват с нас, само ако не ги гледаме в очите и ако не се приближаваме твърде близо до тях. И тогава възникват много недоразумения, защото самата дума „привързаност“ някак си предполага да се „завържеш за другия“ и много често се разбира буквално като „да се залепиш за другия“. Оттам идва широко разпространената идея, че детето става по-добро ако го гушкаш непрекъснато. За да разберем същността на обвързването, нека чуем внимателно какво говори лисицата на малкия принц. Защото докато аз слушам какво говорят майките на малки деца тези дни, чувам, че децата им отказват да следват предложенията и инициативите им. Следователно не ни вършат работа думите „привързване“ и „завързване“. По-скоро да се опитаме да разберем „обвързването“. За да има обвързване, в смисъл на сближаване, а не на завързване и залепяне, необходимо е опитомяване – да бъдеш опитомен, да можеш да опитомиш. Какво означава това?

Опитомяване и сближаване

Лисицата обяснява на малкия принц, че ако той я опитоми, те ще изпитват необходимост един от друг. “За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света…“ И тогава малкият принц се сеща за своята роза и си дава сметка, че тя може би го е опитомила. По-нататък лисицата продължава така: „/…/ Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Другите стъпки ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката“. И добавя, че досега нивите с жита не предизвикват нейния интерес, защото тя не яде хляб. Но когато малкият принц я опитоми, „житото, което е златисто, ще ми напомня за теб“ и тя ще обича шума на вятъра в житата. Малкият принц откликва на молбата на лисицата да я опитоми, но й казва, че има малко време, защото трябва да намери приятели и да разбере много неща.

И тук се появява ключовата дума „търпение“

Лисицата отвръща на малкия принц, че може да разбере единствено нещата, които е опитомил. „Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!“ И тогава момчето съвсем основателно задава въпроса „Какво трябва да направя?“ Така стигаме до „стъпките“, които лисицата формулира /точно като в препоръките за родители как да възпитават детето си, които можем да намерим в интернет под най-различни форми/:

  1. Първата стъпка е търпението. „Трябва да бъдеш много търпелив“, отвръща лисицата. „Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Думите са извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо…“ Очевидно наставленията на лисицата за това как да се обвържеш изключва възможността това да започне с гушкане. Това, което тя казва е по-скоро бавно и предпазливо скъсяване на дистанцията.
  2. Постоянство във времето /Урок 5 и Урок 6 от Уроци по живо общуване с детето/.

Лисицата много ясно обяснява на момчето защо трябва да идва всеки ден по едно и също време. Тя му казва: „Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще започна да с е чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; така ще узная цената на щастието! Но ако идваш в различно време, никога няма да знам за кое време да приготвя сърцето си…Необходими са обреди“.

  1. Необходими са „обреди“.

Когато малкият принц пита лисицата какво е „обред“, става ясно, че и това е нещо също толкова отдавна забравено. И ето какво му казва тя: „То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час различен от другите часове“. И му разказва за ловците, които имат обред да танцуват всеки четвъртък със селските момичета. Тогава тя се разхожда спокойна из полята. Ако го няма този обред, тогава всеки един ден и всеки един миг тя ще се тревожи и страхува.

ДА СПРЕМ ТУК И ДА ПОМИСЛИМ: КАК В СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ ЗА ДЕТЕТО НИ ЕДИН ДЕН ДА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ДНИ И ЕДИН ЧАС ДА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ДРУГИТЕ ЧАСОВЕ?

Следва продължение: ще продължим с уроците, които ни дава лисицата… тя казва още някои много ценни неща.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

admin_rado

admin_rado

Categories
Новини

Урок 8: Защо децата използват цветисти думи и какво ги привлича в тях?

Урок 8: Защо децата използват цветисти думи и какво ги привлича в тях?

Цветистата дума винаги е натоварена с емоция. Когато възрастните ги употребяват, те са обикновено претоварени с емоции. Първоначално детето няма никаква идея за смисъла на цветистата дума. Тя започва да се превръща в загадка. Ако я е чуло от друго дете, тогава го изгаря въпросът какво точно означава тази дума и то предполага, че другото дете я казва, защото знае или защото думата е много важна. Ако я е чуло от възрастен, тогава думата пак не му дава мира. Детето ще се опита да я каже на някого, за да я „разтовари“, т.е. да се облекчи от тази непозната дума, натоварена с емоции.

Цветистата дума може да бъде и много полезна за детето. Когато я открие и я каже или изкрещи, тогава част от възбудата и напрежението в неговото тяло преминава в самата дума.

Ще дам малък пример от моята практика, който често използвам, защото е показателен:

Малкият Христо е на 4 г. 6 месеца. Той посещава частна детска градина, в която е възприета точкова система за насърчаване на положителните поведения и санкциониране на предизвикателните поведения. Жълтата точка означава похвала, а черната точка – порицание. По неизвестни на пръв поглед причини момченцето не може да понася черните точки и когато учителката му постави черна точка, той се тръшка на земята и крещи така, както могат да го правят безпреятствено само децата на тази възраст. Съответно многократно от детската градина викат майката, тя се притеснява, но не може да намери ефективен метод за прекратяване на това поведение на Христо. Всичко това продължава до деня, в който детето се сдобива с една цветиста дума, а именно: „трътка“. Когато госпожата му постави черна точка, Христо й казва: „трътка“. Нещо от напрежението в тялото, което черната точка предизвиква, преминава в тази дума. Христо не се тръшка и не крещи. Благодарение на цветистата дума нещо във връзката между езика и тялото се е хармонизирало, тялото е успокоено, предизвикателното поведение е изчезнало.

Тази малка история ни насочва към факта, че ние възрастните сме тези, които придават смисъл на поведението на детето. Когато едно дете изстрелва цветиста дума /може да е и псувня/, ние бързаме да го попитаме: „Защо обиждаш“. А бихме могли да кажем без да бързаме да влагаме смисъл: „Тази дума не ти дава мира“ или „Научил си нова дума“.

Ако едно дете прави нещо, което ни дразни, ние също бързаме да интерпретираме поведението му и да му придадем смисъл. Ето една съвсем обикновена и еждневна случка:

Детето е момченце, скрило се е зад фотьойла и хвърля оттам дребни играчки.

Майката е вече много изморена и спонтанно казва: „Защо ме замерваш с играчките си. Сега няма как да излезем на разходка“. Детето не издава нито звук, но продължава да хвърля.

Бащата казва: „Престани да хвърляш или ще ти прибера всичките играчки“. Детето продължава да хвърля.

Бабата, която влиза в стаята казва: „Ех, че сръчно детенце, колко надалеч може да хвърля“. Детето спира да хвърля, излиза иззад фотьойла и започва да си играе с нещо друго.

Връзката между езика и тялото е видима при малките деца. Ако я разбираме, дори да сме уморени, можем да се опитаме да не влагаме смисъл в поведението на нашето дете/деца, а да облекчим и разтоварим напрежението.

Следва продължение 🙂

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Урок 7: Как да успокоим думите, които не оставят детето на мира, като разглобим „смисъла“?

Урок 7: Как да успокоим думите, които не оставят детето на мира, като разглобим „смисъла“?

Много често, когато детето се държи неадекватно, причината за това е някоя дума, загнездила се в главата му, която не му дава мира. Ако не бързаме да го „възпитаваме“, бихме могли да открием коя е тази дума. Тогава, според възрастта на детето, можем да се опитаме да я обезвредим, като не се занимаваме със смисъла и значението на самата дума.

Например Гошко, който е на 5 години цял ден е превъзбуден. Учителката в детската градина споделя това на майката. Нито едната, нито другата успяват да разберат причината за необичайното поведение на момчето. У дома детето продължава да е превъзбудено и да се държи предизвикателно. Заканва се на някого. Дядо му го пита какво става, дали се е случило нещо. Момчето отговаря: „Пламен ме нарече тъпак“.

Какво можем да предложим?

Една възможност е с помощта на лист хартия и молив да „прострем“ думата тъпак, без да се интересуваме от нейното значение. Написваме думата на листа. Рисуваме права черта над буквите и правим по една чертичка, наподобяваща щипка, върху всяка буква. След това предлагаме на детето игра. Тя звучи така: „Измисли и ми кажи една дума, която започва с „т““, детето отговаря: „Трън“. Ние записваме думата под буквата „т“. „А сега кажи една дума, която започва с „ъ“. Детето се замисля и след малко казва: „ъгъл“. Помолваме го да каже дума, която започва с „п“. Отговорът е „Перо“. След това питаме детето: „Кажи една дума, която започва с „а“. Детето отговаря: „Аларма“. И накрая го молим да каже дума, започваща с „к“. „Камък“ – отговаря детето. Така ние заедно сме прострели тази дума, на въженцето, където всяка буква е защипана и от нея се провисва една нова дума.

Играта на простиране на думи може да обезвреди смисъла им, който тревожи тялото на детето и да помогне то да се успокои.

Друга игра на думи, която ги дедраматизира и успокоява детето е промяната на смисъла. Най-лесно е това да се прави по фонетична близост. Например Деян, който е на 9 години крещи „идиот“. Възрастният отговаря: „ кашалот ли каза. О, кашалотът е огромен и плува в океана“. Продължението на разговора може да прерастне в рисуване на кашалот или в разказ на някаква история, зависи от изобретателността и настроението на възрастния.

Всички римушки за малки деца, които в днешни дни са позабравени, имат успокояващ ефект, защото „обезвреждат“ смисъла на думите, който може да предизвиква напрежение в тялотона детето.

Ако детето е по-голямо, може да чете и пише, тогава то самото би могло да създава ритмизирани безмислици от типа на рапа с думите, които го тревожат. Тези творби не са адресирани към възрастните и те няма нужда да се занимават с тях. Важното е детето да може да ги пише и твори, а целта е облекчение в тялото и разтоварване на смисъла на дразнещите думи.

Следва продължение 🙂

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Правото на контакт на детето с нерезидентния родител по време на Ковид-19

Правото на контакт на детето с нерезидентния родител по време на Ковид-19

Днес гост-лектор в ЦСРИ “Таралежи” е адвокат Миглена Балджиева, която дава ценни насоки по отношение СПАЗВАНЕ ПРАВОТО НА КОНТАКТ НА ДЕТЕТО С НЕРЕЗИДЕНТНИЯ РОДИТЕЛ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ И ИЗВЪНРЕДЕН РЕЖИМ.

 

Кризата с новия коронавирус преобърна света. Световната здравна организация обяви пандемия. С решение на Народното събрание, в България се въведе извънредно положение, считано от 13 Март 2020 година.

Само за няколко седмици Ковид-19 промени обичайното ежедневие на децата в страната. За да гарантира правото им на живот и тяхното здраве държава ограничи други техни права. Първоначално се преустанови посещението на културни мероприятия, в т.ч. и на кина, като изрично се забрани провеждането на всякакви масови мероприятия, в които участват деца[1]. Впоследствие се въведоха забрани за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места[2]. А два дни по-късно в София се забрани и достъпът до Природен парк „Витоша“[3]. Всички тези мерки по безпрецедентен начин засегнаха правото на децата на отдих и почивка, на участие в игри и дейности за отмора, както и на свободно участие в културния живот и изкуствата[4]. За първи път в най-новата ни история се промени и начина на обичайно упражняване на правото на децата на образование[5]чрез посещение и физическо присъствие в учебно заведение, тъй като като бяха затворени всички училища и детски градини. Децата бяха принудени да си останат вкъщи, поради въвеждането на т.нар. обучение от разстояние, в електронна среда, чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии[6]. Не без значение за децата е и ограничаване на правото на свободно придвижване в страната чрез въвеждане на изисквания за влизане и излизане в областните центрове, само в случай на неотложност на пътуването, поради полагане на труд, здравословни причини или завръщане на настоящ или постоянен адрес[7], както и на правото на напускане на страната чрез публикуване на предупреждения за въздържане от пътуване до определени държави посредством пет-степенна скала за определяне на риска за всяка страна поотделно[8]. Допълнително се въведе и изискване за носене на защитни маски за лице на всички закрити или открити обществени места[9]

Институциите на национално и местно ниво, Интернет платформите и медиите призовават хората да си останат по домовете.

Тази трудна и изключително бързо променяща се среда, постави особени предизвикателства пред родителите, които живеят разделено, що се отнася до контактите на детето с нерезидентния родител. Практическият въпрос, който много от тях поставят е: следва ли да се изпълняват споразуменията и съдебните решения в частта относно контактите с децата по време на Ковид-19?

Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. И това е така, защото законът не дава разрешение на този казус. Няма и налична съдебна практика (най-вероятно такава ще бъде създавана след като пандемията отшуми), тъй като за първи път попадаме в подобно безпрецедентно положение. Липсват и утвърдени насоки или стандарти за логистика на тези отношения в нововъзникналата ситуация.

По мое мнение това, от което родителите трябва да се ръководят, за да се справят с предизвикателствата на новата ситуация, е преди всичко осигуряване на благосъстоянието и гарантиране на физическото и психическото здраве на техните деца защото децата също са поставени в стресова ситуация. За да може да се случи това, на първо място родителите трябва да комуникират помежду си. По този начин всеки от тях ще сподели с другия какви са неговите опасения, тревоги и страхове, от една страна, както и какво поведение ще следва за себе си и за детето, от друга страна. Ключовото в случая е да се постигне разбиране между родителите и спазване на общи правила за грижа по отношение на детето, както когато те решат да продължат да изпълняват определения режим на контакти, така и когато постигнат съгласие за временна промяна под формата на ограничаване на физическите срещи между детето и нерезидентния родител. Важно е да се подчертае, че всеки казус изисква индивидуално решение, което зависи от ситуацията на всяко конкретно дете – дали живее с възрастни роднини (баба и дядо, които са рискова група); дали ще посещава място, в което живеят възрастни роднини; дали в семейството на нерезидентния родител има други деца и/или партньор на родителя; дали има болни от Ковид-19 в семейството; дали семейството е поставено под карантина (като ситуацията в Банско); дали детето следва да пътува между градове или села на далечно разстояние или в чужбина, в случай че родителите му имат различно местоживеене и т.н.

Някои ще кажат, че постигането на съгласие е трудна задача, а други, че това е невъзможно. И с двете тези ще се съглася, предвид опита и практиката ми през годините като адвокат на родители в конфликт. Всъщност в живота, не само в правото, се оказва че човек трябва да се научи да прави отстъпки, защото това води до постигане на съгласие. Затова родителите, особено в настоящата кризисна ситуация, трябва да намерят начин да правят компромиси. Един от възможните варианти за компромис може да бъде промяна в режима на осъществяване на контактите с детето, дори това да доведе временно до тяхното физическо ограничаване или спиране, в името на постигането на решение, което най-добре ще работи за тяхното дете. При всички положения обаче, за да постигнат компромисни решения, родителите трябва да бъдат кооперативни помежду си и креативни по отношение на идеите за промяна на отношенията с децата. Затова, ако се настоява за временно преустановяване на физическите контакти между детето и нерезидентния родител, то следва в замяна да се предложат алтернативи. Такива биха били например използването на познатите ни средства и начини за поддържане на непряк контакт чрез осигуряване на възможности на детето за: провеждане на телефонни разговори, размяна на текстови съобщения (sms), както и осъществяване на видеовръзки посредством различните Интернет платформи (Messenger, Skype, WhatsApp, Viber, FaceTime и т.н.), за което и двамата родители трябва да съдействат активно. Друга опция би било да се уговори „компенсация“ за резидентния родител и детето чрез увеличаване на времето на преките контакти между тях след приключване на извънредното положение.

Важно е да се отбележи, че промяната в контактите ще се отрази както на родителите, така и на детето. Нерезидентният родител ще се лиши от обичайните дейности, които е свикнал да прави с детето, когато прекарват времето си заедно – да играят, да готвят, да заспиват заедно, да четат книги, да се разхождат в планината и т.н. Резидентният родител пък ще бъде допълнително натоварен да полага непрекъсната грижа за детето за по-дълъг период от време, включително да съчетава тази грижа с работата си от вкъщи например, което също не е лесна задача. Но, най-много ще страда детето, тъй като то няма да може да споделя времето си и с двамата родители.

Необходимо е също да се подчертае, че тази промяна няма за цел да лиши нерезидентния родител от връзка с детето, а по-скоро да се намалят до минимум рисковете от заразяване с коронавируса и последващо боледуване, както на родителите, така и на детето. Разбира се, всички трябва да са наясно, че това ще бъде временно решение, до приключване на извънредното положение, след което отношенията ще се възстановят в съответствие с първоначалното споразумение или съдебно решение.

При постигане на уговорка за промяна на режима на лични отношения, родителите трябва да информират детето за това по подходящ начин. Това ще му осигури спокойствие и сигурност, че няма да загуби контакт с родителя, с когото не живее, както и че тази промяна ще бъде само за определен период от време.

Най-накрая, но не на последно място, бих посъветвала родителите, преди да предприемат каквито и да е стъпки, по своя собствена инициатива или по съвет на адвокат, за разрешаване на възникнал спор в ситуация на извънредно положение, да вземат предвид следното: всички институции, включително съдилищата, съдебно-изпълнителните служби и канторите на частните съдебни изпълнители, които в една нормална ситуация са ангажирани да съдействат при неспазване на определен режим на лични отношения, работят в ограничен режим и с ограничен капацитет. Освен това, за да могат да свършат своята работа професионално, съдиите и съдебните изпълнители се нуждаят от съдействието на подкрепящите специалисти, каквито в случая се явяват социалните работници и полицаите. В същото време, социалните работници и полицаите са на „първа линия“ и поради това, те са ангажирани с изключително важни задачи, които се явяват приоритетни към настоящия момент, тъй като са свързани с опазване и гарантиране на общественото здраве на всички ни. Затова, бъдете разумни, запазете спокойствие, комуникирайте помежду си, търсете компромиси и намирайте решения, които да гарантират спокойствието, безопасността, сигурността и здравето на вашите деца! #ОстаниВкъщи.

Адвокат Миглена Балджиева

[1] Заповед от 08.03.2020 г. на министъра на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/08/zapoved__rd-01-117_ot_08_03_2020.pdf

[2] Заповед 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/20/rd-01-143.pdf

[3] Заповед от 22.03.2020 г. на кмета на Столична община: https://www.sofia.bg/web/guest/covid-19/-/asset_publisher/5mTkmwueyEMI/content/s-s-svoa-zapoved-soa20-rd09-1539-22-03-2020-g-kmet-t-na-stolicna-obsina-v-zlaga-na-direktora-na-stolicna-direkcia-na-v-tresnite-raboti-da-s-zdade-neob?redirect=%2Fcovid-19&inheritRedirect=true

[4] Чл.31 от Конвенцията за правата на детето.

[5] Чл.28 от Конвенцията за правата на детето.

[6] Чл. 20, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. (Обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020 г.): https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=147150

[7] Заповед 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/20/rd-01-143.pdf

[8] https://www.mfa.bg/bg/uslugi-patuvania/situatsionen-tsentar/preduprejdenie-patuvane

[9] Заповед от 30.03.2020 г. на министъра на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/30/rd-01-168.pdf

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Урок 6: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част IIра/

Урок 6: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част IIра/

Детето и времето

Именно времето е, което ни позволява да растем, да се учим, т.е. да повтаряме нашите действия, за да ги овладеем и да станем самостоятелни. Детето не осъзнава времето и не разбира защо възрастният успява по-добре от него. Преди да открие пътя, който поражда у него желанието да заприлича на родителя от същия пол /идентификацията /, детето понякога опипом приема позицията си на дете, съперничи си с възрастния и понякога подценявано от по-слабата си позиция спрямо него, се идентифицира с неуспеха, водещ до противопоставяне или регресия. Въвеждането на реалното време като причина, но и като фактор за порастването, може да успокои детето, да му донесе сигурност по отношение на собствените му ценности. Това се отнася за децата, които не могат да понасят да не успеят в начинанията си от първия опит, което го разгневява.

Развитие на връзката на детето с времето

Структурирането на времето се извършва в две фази.

  1. Перцептивна или сензорно-моторна фаза.

Между 0 и 2 години

За новороденото съществуването на времето е асимилирано от вътрешните ритми на тялото, от тези на майката, възприемани по време на нейните грижи и от усещането за удовлетвореност или неразположение. С развитието на движенията, на хващането, времето се свързва с настоящето действие: „това е времето преминало във“. Можем да говорим за „преживявано“ време.

Ритмичността на дейностите, грижите за малките деца, благоприятстват запомнянето, съотнасянето и интеграцията на времето.

  1. Представна фаза.

Това е способността да се организират и представят действията в обективното време посредством кодирани репери.

Между 3 и 7 години

В този период се преминава от преживяваното, субективно време към обективното време:

– към 2 години: детето разбира смисъла на думата „скоро“;

– към 3 години: разграничава сегашно от близко бъдеще – след малко, утре;

– към 4 години: детето ще каже, че е по-голямо с две години, но не разбира нюанса „по-възрастен“. То е способно да разграничи и да използва коректно термините „ден“ и „нощ“, „сутрин“, „обяд“ и „вечер“;

– към 5-6 години: научава сезоните;

– след 7 години: детето започва да се съотнася в обективното време. То започва да организира своите действия в обективното време. То научава дните на седмицата и някои репери на календара /рожденни дни/, месеците на годината и се научава да познава часа.

Как да използваме календара в създалата се ситуация?

Календарът, направен на хартия, в днешно време е отживелица. Всеки използва и се ориентира с приложенията на мобилния си телефон. В създалата се ситуация, обаче, календарът на хартия, чиито страници се разлистват и дните са изписани с едри цифри, а на всеки месец има различна картина, може да бъде много полезен и добър помощник на родителя.

Окачен на стената на видно място, календарът може да бъде нашия помощник, за да разположим детето във времето. Да попитаме сутрин детето: „Коя дата е днес!“ и да го помолим да покаже съответната цифра, може да се превърне в забавна и много полезна игра. Детето ще свърже името на деня, например „сряда“ с датата „1 ви април“. После можем да го попитаме кой месец е сега? Дори да не знае, нека използваме момента и да му кажем името на настоящия месец „април“. После можем да го попитаме кой месец е преди месец април и кой месец следва след месец април. Можем да му зададем въпрос и да си поиграем като преброим месеците или дните, които остават до Рождения му ден. Това може да се превърне в ежедневна игра и всеки ден да караме детето да брои дните, които остават до най-близкия празник – например до Великден. От там разговора може да премине към сезоните. Сега е пролет: кои са месеците на пролетта? След това можем да разговаряме и за другите сезони. И пак да попитаме детето: „А твоят рожден ден в кой сезон е?“ След това можем да използваме картинката на календара, за да насърчим детето да прави връзка между времето и мястото. Например календара, който правим със снимките на любители фотографи на пейзажи, растения и животни в сдружение „Дете и пространство“ целенасочено насърчава тази връзка. На всеки месец има един основен пейзаж от едно определено географско място в България. А под него има малки фотографии с растения, животни и птици, характерни за това място. Така родителят на едно малко дете има възможност всеки ден да му задава въпроси и заедно да правят връзка, използвайки календара, между деня, месеца, сезона, мястото и неговите характерни обитатели. Ако на човек му се занимава, може да разработи цялостна обучителна програма за деца от предучилищна възраст на тема Използване на календара за развитие на връзките на детето с времето и пространството в условия на извънредно положение при пандемия.

Нашето предложение към родителите днес:

Използвайте страничката от календара на сдружение „Дете и пространство“ за месец април. Днес е първият ден на месец април и упражнението е много подходящо.

Можете да зададете на детето си следните въпроси:

  1. Коя дата е днес? Можеш ли да посочиш на календара цифрата 1. Да, днес е първи.
  2. Кой месец е сега? Днес е 1ви …..
  3. А помниш ли на коя дата е твоят рожден ден? През кой месец?
  4. Искаш ли да преброим колко дни /или месеци, ако рожденият ден на детето не е скоро/ остават до рождения ти ден?
  5. Сещаш ли се за някой, който е роден през април?
  6. Виждаш ли картинката на месец април: какво виждаш. /попитайте детето и го накарайте да даде име, да назове, всяка една от малките картинки/.
  7. Заедно намерете на предпоследна страница от календара името на мястото за месец април – гр. Велики Преслав. Ако знаете нещо за това място, можете да разкажете на детето. Ако не знаете можете да го потърсите на картата на България заедно.
  8. Около всяка от по-малките снимки можете да разговаряте с детето. Ако то е много малко, напълно достатъчно е да измислите по едно име за всяка една от тези снимки. Например: За основния пейзаж може да бъде „пътека в гората“. След това за малките снимки от ляво на дясно по същия начин: „птиче на цъфнало клонче“, „граблива птица“, „таралеж“, „птиче /дъждосвирец/, „цъфнало дърво“. От всяко назоваване на снимка, според възрастта на детето, разговорът може да продължи.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Урок 5: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част Iва/

Урок 5: КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРЕКАРВАМЕ ДЕНОНОНЩИЕТО В ЗАТВОРЕНА СРЕДА / Част Iва/

Времето и затвореното пространство

За малкото дете да прекарва дните си в затворено пространство силно ограничава възможността да се движи, а това е проблем. Защото научаването в ранна детска възраст се случва предимно през движението. Например научаването на времето отначало се осъществява на равнище на телесното преживяване и едва по-късно става възможно интелектуалното възприемане на времето. Детето непрекъснато експериментира нови телесни преживявания като се движи и това обогатява опита му.

Чрез движението малкото дете се ориентира във времето и го структурира. Това му позволява да координира своите дейности, да организира ежедневието си и да общува със света, в който живее.

Какво можем да направим

Предлагам по-надолу кратка информация за всяка една от характеристиките на времето. Родителите могат да помислят как да стимулират нейното развитие у дома, в ограниченото пространство и почти липсващата възможност за движение на открито.

Структурирането на времето е организацията, която позволява на човека да впише своите действия, живота и историята си в едно продължително движение, като това става според следните характеристики:

  1. Ред и последователност.

Времето е организирано в линеарна последователност, ориентирана към бъдещето. То не се спира. Именно запомнянето на последователните действия и събития дава подреденост при възприемането им и се нарича хронология. Тя води до появата на понятия, като „сегашно“, „минало“, „бъдеще“ или „сега“, „преди“, „след това“, а също и „днес“, „вчера“, „утре“. Чрез ритмичното повтаряне на действията детето запомня и започва да възприема движението на времето, откъдето произтича значението на ритмично организирания живот за малкото дете.

Въпрос: Как можем да организираме ритмичното редуване на действията в сегашните условия на живот и с какво можем да заместим редовните разходки навън?

  1. Продължителността.

Продължителността е времето, което изтича между началото и края на едно действие, на дадена дейност или събитие. Тя води до появата на понятието за граница и вкарва в действие раздялата. За детето продължителността не е абстрактна даденост, а това е времето изминало в една и съща дейност. Времето е кодирано чрез продължителността: час, минута, ден…

Забележка: Съвременното дете е затруднено в усвояването на тази характеристика на времето, когато прекарва часове наред, играейки с таблета си, с телефона на майка си, гледайки телевизия т.н; виртуалното пространство не помага за разбиране и усвояване на продължителността на времето. Много съвременни деца имат проблеми с границата и изпадат в „криза“, когато дейността, в която са потънали, трябва да приключи.

  1. Интервалът.

Интервалът е продължителността, ограничена от две дейности, между две определени точки. Това понятие съдържа идеята за почивка, пауза, очакване.

Интервалът между две кърмения, между две състояния на съня, …….

Въпрос: Помислите и си запишете между какви дейности се образуват интервали в настоящето ежедневие на вашето дете?

  1. Необратимостта на времето.

Детето расте и се научава, натрупвайки опит в ежедневието, че времето минава и не се връща. Но то също научава, че ще има време, което ще дойде, за да продължи да расте, което ще рече „да може да прави само“, като възрастния, на когото завижда. То научава относителното положение на едните спрямо другите, стойността на възрастта в тази хронология на времето. То възприема и интегрира понятието за възраст, за „млад“, „стар“, за „много рано“ или „много късно“.

Забележка: Когато детето ви започне да ви задава въпроси за ваши починали близки, да се интересува от смъртта, не се плашете. Спомнете си, че то вероятно се конфронтира с тази характеристика на времето, която наричаме необратимост и се опитва да я осмисли. За това му е нужно пространство за разговор. Това е подходящ момент заедно да четете приказки, откъси от детски книги….

  1. Скоростта.

Много рано детето забелязва разликата в скоростта чрез зрението: този, който печели е този, който пристига пръв, но то не може да й припише причинни връзки, като дистанцията напр. Децата не разбират защо възрастните печелят или успяват по-бързо от тях; важно е също да им обясним разликата във възрастта и времето, което идва, за да им позволим да се научат да успяват по същия начин.

Въпрос: Сега е моментът да наблюдавате на какво играе детето ви. В неговите игри, на които то е сценарист и режисьор, често се появяват задачите, по които неговата психика работи в момента. Осмислянето на характеристиките на времето, включително и на скоростта, могат да бъдат едни от тях.

  1. Периодичността.

Тя се появява с ритмичното редуване на всичките космически или културни събития, които създават реперите в хода на това безкрайно движение. Редуването на деня и нощта, сезоните, последователността на дните, седмиците, месеците, празниците…

Въпрос: Как можете да насърчите разбирането на периодичността на времето в тази ситуация? Ако откриете добър начин – споделете го с останалите родители. Ще им потрябва и когато нормалния ритъм на живот се възстанови, защото нахлуването на виртуалния начин на комуникация също затруднява ориентацията и структурирането във времето.

  1. Ритъмът.

Всички ритми, които люлеят детето още преди раждането – независимо дали са собствените биологични ритми или ритмите, принадлежащи на майката, като биенето на сърцето й или пък ритъмът на бодърстване и почивка – всички те образуват първичните сензорни интеграции на времето. Веднага след раждането новороденото разполага с ритмични поведения и със собствена ритмична моторика.

Ритъмът на сукане по време на кърменето варира при различните бебета.

Собствените ритми и външните ритми малко по-малко се настройват по време на майчините грижи, по време на тоничния диалог между майка и дете. Децата, лишени от майчини грижи и живеещи в условия на емоционален дефицит се авто-стимулират чрез ритмични люлеещи се движения. Към 2 годишна възраст, детето спонтанно акомпанира на ритмична музика чрез движения на тялото си.

Забележка:

В настоящата ситуация най-лесно бихте могли да насърчавате именно усвояването и разбирането на ритъма /стига да имате устойчивост и търпимост на шумове/. Това можете да постигнете например като предоставите възможност на детето си да музицира – с маракаси, с тъпан или барабанче, с ксилофон и с всичко, което се сетите. Просто не забравяйте за интервала и за паузата.

Следва продължение 🙂

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие

Categories
Новини

Уроци по живо общуване с детето Урок 4: ЗА ВАС РОДИТЕЛИ

Уроци по живо общуване с детето Урок 4: ЗА ВАС РОДИТЕЛИ

Когато едно семейство е в ситуация на неочаквани и непредвидени обстоятелства като настоящата епидемиологична ситуация, за децата е изключително трудно да разберат какво се случва и защо. Положението допълнително се утежнява от наложения режим на ограничение в свободното придвижване и принудителната асоциализация. В тези условия децата се нуждаят от сериозен механизъм за справяне, за да се предотвратят дълготрайни психо-социални затруднения, произтичащи от кризисната ситуация. Психо-социалното благосъстояние на едно дете е тясно свързано с неговото усещане за доверие и безопасност, а то приоритетно зависи от доминиращата емоционална атмосфера в семейната среда. Разбира се в най-висок риск от трудно преживяване на травматични ситуации и най-тежка степен на уязвимост са децата, които се отглеждат извън семействата си и са без надзор, а именно децата, живеещи в социални институции и резидентни услуги, децата с увреждания и със специални нужди.

Какво трябва да знаят родителите за реакциите на децата при стресови ситуации:

  • Начините на реакция на дете при стресови или болезнени събития често са различни от тези на възрастните. Именно тези разлики е важно да се разпознават и да се вземат под внимание при оказването на подкрепа за всяко конкретно дете.
  • Децата имат същите емоции като възрастните, но ги изразяват по различен начин. Начинът на осмисляне и преживяване на ситуацията в голяма степен зависи от различни групи фактори като възрастта на детето, индивидуалните му личностни ресурси и дефицити, характера на семейните отношения, спецификата на възпитанието и полаганите грижи, конкретния тип събития, на което е свидетел или участник детето, продължителността на кризисната ситуация. В същото време трябва да отбележим, че много мощни защитни фактори могат да бъдат личностни характеристики като добра самооценка, ясно формулирана позитивна идентичност, отлични комуникативни умения и емоционална стабилност. В общия случай, най-тежко е детето да стане свидетел на загуба на близък член от семейството или свидетел на мащабни катастрофални сцени. Тези обстоятелства могат да засилят страховете на децата, да променят отношението към хората и към живота като цяло.
  • Поради факта, че децата имат различни поведенчески, социални и умствени умения в различните стадии на развитие и възраст, те често показват различни знаци и симптоми на тревога. В трудни ситуации те търсят родителя или най-близкия си възрастен и чрез него директно или индиректно се ориентират в начина, по който да реагират. Тъй като за децата родителят е най-важният и основен източник на сигурност, в ситуации на криза те се справят толкова добре, колкото и родителите им. Именно затова в тези моменти един от най-добрите начини да помогнем на децата е като помогнем на родителите им. Ако семейната среда предоставя обич, грижа, уважение, подкрепа, позитивни взаимодействия, дисциплина и честност, това е втори много силен защитен фактор за детето.
  • Приятелите, съучениците и учителите също могат да имат ролята на защитен фактор. Поддържането на връзка с хора извън семейството предотвратява изолацията. Чрез приятелите детето получава подкрепа, чувства се прието и се забавлява. Учителите, които са позитивни и отворени към социалните и образователните нужди на децата, обикновено успяват да предизвикат в тях удовлетвореност от постигнатите цели, вдъхват себеувереност и стимулират активността при решаването на познавателните задачи.

Най-чести реакции на децата в кризисни ситуации в зависимост от възрастта:

До 2-3 годишна възраст децата все още не могат да опишат с думи преживяванията си (това може да е валидно и някои от по-големите деца), но въпреки това те ще запазят несъзнавани спомени от видяното, чутото, помирисаното, усетеното. В кризисни ситуации е възможно децата да плачат повече от обикновено, да променят храненето или качеството и продължителността на съня си, да се прилепват към близките си в по-голяма степен, да демонстрират повече капризи, да са по-лесно раздразними, апатични или превъзбудени в игрите.

В предучилищната възраст (до 6 години) децата по-често се чувстват безпомощни и безсилни по време на криза. Най-големият им страх е да не бъдат разделени от родителите си. Може да се наблюдават признаци на регрес като загуба на усвоени навици и връщане към навици, характерни за по-ниска възраст (смучене на пръст, подмокряне, страх да останат сами в стаята, страх от тъмното, кошмари). Възможно е да се наблюдават промени в игровата дейност като в нея започва да доминира възпроизвеждането на преживяните събития чрез сюжетните игри и рисунките. Понякога децата загубват интерес към харесвани досега игри и дейности, стават пасивни и мълчаливи или хиперактивни и превъзбудени или капризни и раздразнителни. Ако състоянието се утежни, децата могат да изпадат в отрицание и се отдръпват в себе си. На този фон могат да станат изключително тихи, да избягват приятели и възрастни, да се влоши соматичното им здраве.

Децата в начална училищна възраст (до 10 години) могат да разбират в по-голяма степен събитията и това може да провокира много различни реакции като вина, гняв, висока тревожност, чувство за провал, отказ да изпълняват вече изградени хигиенни дейности, слаба концентрация на вниманието, нежелание да учат или пък да подхождат към ученето с прекомерен перфекционизъм. Някои деца могат несъзнавано да се опитат да заемат позицията на спасители, други могат да се преживяват като жертви, трети да се вкопчат в нещата, които умеят и да избягват да се ангажират с нови дейности. На пръв поглед поведението им може да изглежда променливо, тъй като децата често се опитват да се справят, с това което не разбират и имат нуждата да установят контрол върху случващото се. Някои от децата имат потребност да говорят много обстойно и детайлно, но други желаят само да слушат какво говорят другите, не задават въпроси и дори изглежда, че не се интересуват.

Тинейджърите (до 18 години) могат да демонстрират поведение, подобно на възрастните. Част от младежите предпочитат да се изолират, стават раздразнителни, склонни са да отхвърлят правила, демонстрират агресивно или автоагресивно поведение, прибягват до употреба на алкохол и психоактивни вещества, могат да развият разнообразни хранителни нарушения. Други стават плахи, затворени, отбягват контактите с връстници, не желаят да говорят за случващото се. За да не изглеждат „различни“ тези тинейджъри не споделят тревогите си и се държат все едно нищо не се е случило.

Реакциите на децата с психично страдание, умствено изоставане и увреждания

Децата от тази група са в особено уязвими. Възможно е в резултат на кризисната ситуация двигателната им активност да се повиши или да се редуцира, да се подсилят съществуващите стереотипи и ритуални действия, да се задълбочи екстремно вразката с обектите, както и да се появят нови необясними поведения. В определени случаи може да се наблюдава регресия или загуба на вече усвоени навици и умения. При психотичните деца може да има тенденция към подсилване на страховете, които обикновено са силно натрапчиви и трудни за символизиране от детето. При голям спектър от децата е много вероятно да се реактивират стари и неподходящи нарушения във взаимоотношенията с близките, което неминуемо ще се отразят на цялостното бъдещо психо-социално функциониране.

Как да помогнем на децата

Правилният подход към децата в началото на бедствената ситуацияи по-късно при нейното развитие,ще позволи на родителите да ги подготвят по максимално най-добрия начин за предстоящите промени и ще помогне да се превентират по-тежки психо-социални последици. Това означава, че всяко действие на родителите трябва да се съобрази с въздействието, което може да има върху всяко конкретно дете. Какво родителите помагат на децата си в кризисни ситуации трябва съобразят следните насоки:

Използвайте подкрепяща комуникация. Подкрепящата комуникация означава детето да се чувства изслушано, чуто и разбрано в семейството. Важно е внимателно да изслушвате детето и да покажете, че истински се интересувате от думите и чувствата му. Обмисляйте отговорите си,редуцирайте критиката и негативните изказвания. Дръжте се спокойно и не избягвайте прекомерната експресия на емоциите. На „непослушанието“ отговорете с внимание и създавайте условия детето да се изразява пълноценно.Не подценявайте интелигентността на децата, проявете уважение към тях и неси мислете, че знаете какво мислят и чувстват. Постарайте да се вслушате и да разпознаете всички сигнали, които детето ще ви подаде чрез думите си, игрите, рисунките, въпросите, чрез тялото и цялостното си поведение.

Играйте с децата. Съвместните дейности могат трайно да повлияят на децата и на връзката ви с тях. Те могат да развиват децата, да предизвикат положителни емоции, да ги подпомогнат да споделят, да ги научат на самоконтрол и спазване на правила, да им позволят да влязат в друга роля и да заемат различни позиции. Играйте с по-малките на техните игри, четете приказки, рисувайте, творете, майсторете общи продукти, гответе и чистете заедно.Рисувайте вируса, измислете истории с новите герои лекарите, погрижете се за любимата играчка, постройте нови болници, забъркайте нови лекарства, визуализирайте с картинки, песни или анимация изскванията за хигиена. Оставете по-големите деца да ви научат на урока от училище. Интересувайте се как върви дистанционното обучение и се оставете тинейджърите да ви научат как да се оправяте с технологиите. Говорете си с тях за всички „незначителни“ за вас неща, които интересуват тях в момента. Гледайте и обсъждайте филми и книги, разказвайте си спомени и разглеждайте снимки. Заедно засадете цветя на терасата или в градината. Не забравяйте, че в семейните дейности и игри могат да включат както малките, така и големите.

В максимална степен се придържайте към обичайния за семейството ритъм на ежедневните задачи и ангажименти. В ситуацията на преживявана криза много неща могат да се разбъркат и голяма част от доскорошните приоритети ще отстъпват мястото си на други. Въпреки това, доколкото е възможно се опитайте да се придържате към вече установения семеен ритъм на ежедневните дейности (ставане в определен час, закуска, обяд, вечеря, следобеден сън, време за училище и за домашни, обичайни работни задачи и т.н.), както и спазвайте семейните си ритуали. Последните създават чувство на стабилност, основаващо се познатото и контролираното като редуцират стреса от неясните, неочакваните, непознатите нови обстоятелства.

Поддържайте добри нива на физическа активност. В условията на принудително ограничаване на свободното движение е изключително важно вие и децата ви да запазите добро ниво на физическа активност. Спортувайте в къщи като използвате подръчни средства и мебели. Танцувайте и слушайте музика, заедно играйте на „Таланти”. Чистете заедно и подреждайте шкафовете, за които никога няма достатъчно време. Всичко това са дейности, свързани с телесно натоварване, които са много важни, за да се изразходи натрупаното телесно напрежение, да се „разтовари” психичната дейност и да се „проветрят” мислете ни.

Уверете детето, че това което преживява е нормална реакция на абнормни обстоятелства, които в един момент ще свършат.Изключително важно е да се убедите, че детето ви възприема кризата като ограничен период от времето с начало и с край. Идеята за времево лимитиране на кризисната ситуация предполага, че всичко има начало и край. Това означава, че всяка трудна ситуация свършва и след нея идва нещо по-хубаво. Формирането на подобна нагласа в детето води до създаване на предпоставки за развитие на по-добра емоционална гъвкавост, по-успешни стратегии за адаптация и по-позитивна перспектива за себе си и бъдещето.

Предоставяйте и филтрирайте информацията, касаеща кризисната ситуация. Начинът, по който се предоставя информацията на детето има съществено значение за нейната обработка и интерпретация от страна на детето. Последните операции са изключително важни, защото от тях зависи мотивацията на бъдещите действия, които детето ще предприеме. Когато предоставяте информация на детето никога не лъжете. Старайте се да бъдете честни и точни, но не се обяснявайте прекалено подробно и давайте точно толкова информация колкото е необходима според възрастта и обстоятелствата. Избягвайте прекалената драматичност в изказа и бъдете емоционално стабилни, за да вдъхнете сигурност на детето.Не е нужно детето да гледа всички новини. За ваше улеснение прилагаме картинки, които са изготвени от наши колеги и визуализират предприетите мерки.

Осигурете дистанционна връзка с приятелите на детето и с другите близки. Поддържането на взаимоотношения с приятели и значими възрастни оказва благотворен ефект върху детето като му помага да се фокусира върху други теми, извън кризисните обстоятелства и да въведе в деня си някаква форма на разнообразие. Връзката с връстниците позволява на детето да се развива в условията на равностойни взаимоотношения, както и да обогатява своите социални и личностни умения.

Погрижете се внимателно и осъзнато за децата със затруднения в развитието. При децата с нарушения в развитието не е възможно да бъдат давани принципни насоки, поради което приканваме всеки родител да потърси връзка с психолога или психотерапевта на детето, за да се дадат насоки изцяло съответстващи на личността и затрудненията му.


ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ !

От екипа на

Групова практика за психологична и психотерапевтична подкрепа

„АНАЛИТИЧНА ЗОНА“

Алианс за ранно детско развитие

Алианс за ранно детско развитие