Categories
Публикации

Терапията за кърмачета с аутизъм може да намали вероятността диагнозата да продължи в по-късна възраст

Лекари доказаха за първи път, че нова терапия, насочена към бебета, може да намали аутистичното поведение и вероятността децата да бъдат диагностицирани с аутизъм преди да достигнат училищна възраст.

Резултатите показват, че намесата през първата година от живота, когато може да се подозира аутизъм, но не със 100-процентова сигурност, може да засили социалното развитие на децата с аутизъм, с дългосрочни благоприятни ефекти върху живота им.

„Това е първото световно доказателство, че превантивната интервенция може да намали признаците на аутизма и вероятността от по-късна диагноза“, казва проф. Джонатан Грийн от Университета в Манчестър.

„Смятаме, че това е забележително откритие, тъй като предполага, че намесата в ранен етап на развитието може да има значителен ефект. Това може да промени начина, по който се предоставя подкрепа на голям брой деца по целия свят.“

Международният изследователски екип, ръководен от проф. Андрю Уайтхаус от Университета на Западна Австралия в Пърт, наблюдава 104 бебета на възраст от 9 месеца до 14 месеца, които са привлекли вниманието на здравните служби в общността, след като са показали ранни признаци на аутизъм. Бебетата са разделени на две групи, като едната е получавала рутинни грижи, а другата- 10 сесии от терапията в продължение на пет месеца. Всичките случаи са преразглеждани на за признаци на аутизъм при навършване на 18, 24 и 36 месеца.

В терапевтичните сесии родителите са заснети как играят с децата си. След това терапевт прегледа кадрите с родителя и им помага да разберат различните начини, по които детето им се опитва да общува, и как биха могли по-добре да го ангажират. Целта е да се засили връзката и да се подобри обратната връзка между родител и дете, да се помогне на бебето да развие умения за социална комуникация.

В списанието Jama Pediatrics изследователите описват как терапията изглежда намалява някои симптоми на аутизъм – промяна, която до голяма степен остава, докато децата навършат три години. В този момент независими клинични работници оценяват всяко от децата. Докато една пета от тези, които са получили стандартни грижи, са получили диагноза аутизъм, процентът при получилите терапията са само 6,7%.

Според проучването децата са постигнали по-добри резултати в социалните взаимодействия, но и по други симптоми, като повтарящи се движения и необичайни реакции към сетивата като мирис и вкус. Необходимо е по-нататъшно проследяване, за да се види дали терапията само забавя диагнозата или я предотвратява при някои деца.

Изследователите подчертават, че терапията не адресира всички предизвикателства, с които хората с аутизъм могат да се сблъскат. При наблюденията много от децата все още имат значителни проблеми в развитието, когато вече са на три години в края на проучването. Но изводите показват, че индивидуалната терапия може поне да помогне на някои бебета да развият социалните си умения, преди да достигнат училищна възраст.

„Клиничното въздействие, което може се види незабавно, е наистина поразително“, казва Уайтхаус. „До момента нито една терапия не е показала толкова положителни ефекти върху развитието, че да е повлияла на диагностичните резултати на детето. „По тази причина терапията има реалния потенциал да промени начина, по който предоставяме подкрепа на децата, развиващи се по различен начин. В най-основния си вид това е промяна от „изчакайте и вижте“ към „идентифицирайте и действайте“ – нов клиничен модел, който може да трансформира подкрепата за семействата.“

Проучването повдига сериозни въпроси за това как трябва да се предоставят услугите за аутизъм. Някои деца, които се подобрят от терапията, все още може да се нуждаят от специализирана грижа, но вече не отговарят на изискванията, ако не са официално диагностицирани. Грийн казва, че изводите от проучването „подчертават недостатъците в системата“, добавяйки, че услугите трябва да бъдат проектирани около нуждата, а не диагнозата.

Тим Никълс, ръководител на политиката в Националното аутистично общество, каза, че работата има някои положителни резултати, но разкритикува изследователите за липсата на участие на общността.

„Важно е всяко по-нататъшно проучване на много ранна интервенция да не се стреми да намали „тежестта“ – ранната интервенция трябва да е свързана с подкрепата на аутистите с най-големите предизвикателства, пред които са изправени“, каза той. „За да бъдат направени ефективни изследвания в тази област в бъдеще, хората с аутизъм трябва да бъдат включени на всеки етап.“

Източник: The Guardian

Photograph: Halfpoint/Getty/iStockPhoto

Categories
Становища и позиции

Допълнителни предложения на Работна група „Ранно учене“ към Проекта на Рамка за качество на ОГРДВ

Общи въпроси и коментари

Организациите в Работна група „Ранно учене“ на Алианса за ранно детско развитие бихме искали да приветстваме цялостната визия, изложена в проекта на Рамка за качество, и особено по отношение на ангажимента да се преразгледа и обнови начинът, по който са уредени и организирани услугите за ОГРДВ (образование и грижа в ранна детска възраст) в България, като се унифицират изискванията към качеството на услугите за деца във възрастовите групи 0-3 г. и 3-7 г. Необходима е цялостна система, с единно управление и с качествени услуги за ОГРДВ, достъпни за всички деца и техните семейства. Изграждането на нова, унифицирана система има сериозен потенциал да преодолее както текущите проблеми в качеството на ОГРДВ в България, така и проблемите, свързани с недостига на персонал в конкретни звена от системата на образованието и грижата в ранна възраст (детските ясли).

Идеята за разделяне на индикаторите на ключови и избираеми има своите силни страни от гледна точка на улесняване на събирането на данни, но ние изразяваме  притеснения относно доброволното естество на събирането на данни по избираемите индикатори. Считаме, че повечето от тях са изключително важни и по така предложения начин съществува риск те да не бъдат вземани предвид в достатъчна степен. Нашето предложение е разглежданите индикатори да бъдат разделени не на ключови и избираеми, а на нива (национално ниво, общинско ниво и на ниво услуга) и периодичност на събирането (месечно, годишно, тригодишно). По този начин ще се събират данни за всички значими индикатори и ще има възможност за предприемане на мерки конкретно в тези области, в които има дефицити. При този подход предлагаме в рамките на пилотната фаза от прилагането на Рамката за качество да бъдат дискутирани с практиците на терен конкретни допълнителни индикатори, наблюдавани на ниво услуга, по всяка от Позициите, което ще гарантира по-холистично изпълнение на заложените цели и визия на Рамката в духа на Европейската рамка за качество.

Както беше обсъдено на семинара със заинтересовани страни, от изключително значение е към Рамката за качество да има разработена методика за измерване на индикаторите. 

От гледна точка на обхвата, предлагаме да се прецизира доколко центровете за ранно детско развитие, които съществуват като социални услуги на различни места в страната, попадат в обхвата на Рамката за качество. Необходимо е създаването на такива центрове, които да предоставят услуги в подкрепа на родителите и техните деца, в цялата страна. 

Предвид приетите със законови промени в ЗПУО разпоредби задължителното предучилищно образование да обхване и 4-годишните деца в страната най-късно до 2023 г., следва да се обсъди от една страна как ще се прилага Рамката за качество на образованието конкретно към тази група деца – дали те ще се приобщят към децата на 5 и 6 г. – или предвид ранната им възраст, ще са обект на по-специфични цели и стандарти; от друга – поради реалния недостиг или пълна липса на услуги под формата на достатъчен брой места в общински детски градини в големите градове и в селските райони, съществува реална опасност деца на 4 г. да бъдат записвани в предучилищни групи в училищата. Съществуването на подобни групи към училищата в сегашния им вид и среда е компромисното решение към момента, но що се отнася до 4-годишните, би било напълно недопустимо. Смятаме, че Рамката за качество следва изрично да предвижда наличието и достъпа до подходящи услуги за всички 4-годишни деца в страната и този въпрос да бъде дискутиран и разяснен в рамките на работната група. 

При обсъждането на визията в нашата група излезе предложение да бъдат включени родителите/ обгрижващите като равноправен партньор в процеса. Към визията също така следва да бъде добавено психическото развитие на децата, което е не по-малко важно от останалите аспекти от детското развитие.

Предоставяме и следните коментари и предложения към позициите по съответните измерения в Рамката за качество на предоставяните услуги за ОГРДВ в България:  

Достъп

  • Липсва индикатор по позиция 2, която е важна част от замисъла на област „Достъп“. Не се отчита доколко детските заведения предоставят възможност на всяко дете и семейство да учи и да участва независимо от неговите пол, етническа принадлежност, майчин език, социален статус, увреждане, специални нужди и др. 
  • Позиция 3 и индикатора към нея са субективни, тъй като нуждите и желанията на семействата не могат да се измерят по обективен начин. Бихме предложили по-скоро да се говори за удовлетвореност на семействата от услугите за ОГРДВ, като такава позиция може да бъде в областта „мониторинг и оценка“, а не „достъп“. Необходима е ясна методика, по която да се събират анонимизирани данни от семействата за тяхната удовлетвореност от качеството на предоставяните услуги. В това число за нас е важно и наличието на методика относно събирането на информация за това доколко наличните услуги предоставят възможност на всяко дете и семейство да учи и да участва независимо от неговите пол, етническа принадлежност, майчин език, социален статус, специални нужди (Позиция 2). На база на такава методика може с конкретни индикатори за ниво услуга (както беше подчертано по-горе) да се измерва как заведенията гарантират уважението към многообразието, какви приобщаващи практики въвеждат, ниво на съобразяване на средата за образование и грижа с културните/езикови особености, степен на ангажираност и партньорства със семействата, общността и т.н.
  • Индикаторите за достъп не вземат предвид обхвата на социално уязвимите деца, вкл. децата с увреждания и затруднения в развитието, децата с различен майчин език, за които има сериозни доказателства за ползите от включването в качествени ОГРДВ. Бихме предложили включването на индикатори (минимален дял в %), свързани с включването на децата със затруднения в развитието, увреждания и от социално уязвими семейства, които посещават редовно заведение за ОГРДВ. 

Персонал

  • Необходимо е да се преосмисли професионалната подготовка и да се преразгледат изискванията за специалистите, които работят с децата в ранна възраст, като се позволи преминаването на квалификационни програми за ранно детско развитие. За децата в яслена възраст е възможно и отпадане на изискването за висше образование (подобна е голяма част от европейската практика). Предлагаме да се отвори нормативна възможност за назначаване в яслите на квалифицирани специалисти в областта на ранното детско развитие вместо медицински персонал.
  • Необходимо е да се регламентират критериите и изискванията за създаване на качествени програми за обучение на специалисти по ранно детско развитие – от раждането до постъпване в първи клас. Бихме предложили тази задача да се възложи на временна експертна работна група и имаме готовност да съдействаме и да се включим в такава.
  • Всички индикатори в тази област са количествени и няма такива, които са ориентирани към качеството на придобитите знания и умения или към качеството на условията на труд, или качеството на получаваната подкрепа, или качество на професионална рефлексия.  В тази област могат да се заложат индикатори, например, относно дял на детските заведения, които са въвели и рутинно прилагат подходи за рефлексия върху педагогическата практика, като регулярно проследяват ефекта им върху усъвършенстването на практиката. Добре е индикаторите да бъдат обвързани с конкретните резултати в даденото учебно заведение. Това, че един служител е преминал обучение, не означава задължително, че е повишил професионалната си компетентност. Тук оценката може да дава  информация за удовлетвореността на работещия персонал или ефект на обучението върху работата, например.
  • Рамката преповтаря подхода на разделение между педагогическия и непедагогическия персонал, което е контрапродуктивно. Както педагогическият, така и непедагогическият персонал следва да има достъп до първоначално обучение и възможности за продължаващо професионално развитие на равни начала.

Държавен стандарт

  • Необходимо е да бъде създаден стандарт за компетентностите, които трябва да придобиват децата в яслите и детските градини (стандарт за ранно детско развитие), по който да бъдат разработвани учебните програми. Рамката следва да установи изисквания за качество при създаване и одобрение, и провеждане на обучителните програми, в съответствие с този стандарт. 
  • Държавният образователен стандарт за предучилищно образование следва да се промени и да се фокусира върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности и развитие на творческото и критично мислене. Добре би било да се прилагат конкретни индикатори за развитието на уменията на децата според стандартите за компетентностите – това е ключово като обратна връзка какво се случва в дадено заведение за ОГРДВ.
  • Иновациите са от основно значение за подобряване на качеството през призмата на взаимодействието между персонала и детето, и персонала и родителите. Предлагаме създаването на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в услугите за ОГРДВ, водена от специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции, със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.
  • Ключовият индикатор към тази област е твърде формален и не отразява изискванията в Европейската рамка към учебната програма, а именно тя да позволява на персонала да прилага подход според индивидуалните потребности на децата, да насърчава многообразието, равенството и езиковите умения (вкл. на майчин език), и да допринася за интеграцията на мигрантите и малцинствените групи. Нито един от тези аспекти на Европейската рамка не се покрива от избрания ключов индикатор. 
  • Считаме, че е нужно да се даде повече свобода при формулирането на методите и подходите за реализиране на програмите за ранно детско развитие в заведенията за ОГРДВ, включително възможност за лицензиране на иновативни детски градини и ясли.

Мониторинг и оценка

  • Необходимо е да се потърси начин за включване и на обективни източници на данни, там, където към момента е възприет подходът на само докладване – дори тези източници да са по-времеемки и ресурсоемки (напр. наблюдение в занималнята, фокус групи, анкети и др.).
  • Необходимо е да се помисли за качествени измерители на качеството, а не само количествени, напр. инструмент за оценка на РДР, самооценяване и саморефлексия на персонала, мнението на родителите, мнението на децата, за да се зачете и вземе и мнението на всички заинтересовани страни чрез интервюта, наблюдения, беседи, фокус групи или други методи. Методиката за индикаторите следва да конкретизира тези методи подробно.

Управление и финансиране 

  • Избраният единствен ключов индикатор в тази област, свързан с процента от БВП, инвестиран в ОГРДВ, не дава възможност да се проследява  позиция 10 и изобщо въпроса с управлението на системата отвъд нейното финансиране. У нас вече има значими научни изследвания, които показват, че увеличените публични разходи за образование не водят непременно до подобряване на образователните резултати. Допълнителните индикатори за управление и финансиране също не дават необходимата информация за да направим оценка на координацията и партньорството. По позиция 10 бихме предложили включването на индикатор, с който да се отбелязват брой осъществени партньорства и резултатите от това. Позиция 11 може да се измери с наличните политики, мерки, нормативни промени и др., подпомагащи ОГРДВ.

Categories
Новини

Стартира Глобалната стратегия за ранно детство на ЮНЕСКО

Докладът на ЮНЕСКО Right from the start: Build inclusive societies through inclusive early childhood education (От самото начало: Изграждане на силни общества чрез ранно учене за всички деца) подчертава важността на усилията и ангажиментите на страните за постигане на цел 4.2 от Целите на ООН за устойчиво развитие, а именно гарантирането на достъпа до качествени предучилищни грижи и образование и равен старт в училище за всички.

Дискусиите се фокусираха върху петте стратегии, идентифицирани в Стратегията:

  1. Събиране на доказателства за действие и права.
  2. Използване на данни, мониторинг и оценка за отчетност.
  3. Насърчаване на усилията на държавите за разширяване на достъпа, справедливостта и качеството.
  4. Подпомагане на страните и международните агенции за укрепване на политиката, управлението, финансирането и застъпничеството.
  5. Насърчаване на международната и националната координация и сътрудничество.

Събитието имаше за цел разпространението и популяризирането на визията и ключовите приоритети на стратегията, както и насърчаването на укрепването на партньорските мрежи за сътрудничество на глобално, регионално и национално ниво за мобилизиране на подкрепа, като се акцентира на идеята, че колективното действие може да допринесе за промяната.

Categories
Новини

За значението на играта, влиянието на технологиите и овластяването на НПО за застъпничество

В края на ноември Алиансът за ранно детско развитие организира за своите членове три обучения и презентации с цел изграждане на капацитет. Водещи бяха Дейвид Бисет от Еквилибриум Русе с темата “Споделяне на международни практики в областта на ранното детско развитие”; Ерик Блоемколк, директор на  SOFT Tulip, Нидерландия, с темата “Застъпничество във враждебна среда” и Веселина Йорданова от „Дете и пространство“, която говори “Как съвременните технологии влияят върху психичното здраве на децата в ранна възраст”.

screenshot 2021 12 02 at 10.27.53

Целта на презентацията на Дейвид Бисет беше да сподели своите виждания за някои идеи от световната практика и за взаимовръзките между различни социални фактори. Той посочи, че ранното детско развитие (РДР) е най-успешно в държавите, в които не се работи с фокус върху нормата и че всички институции трябва да приемат идеята, че разнообразието в детското развитие е нещо нормално. Определи няколко категории според невро- разнообразието при децата:

  • Деца с мулти потенциал – деца с различен потенциал, които са добри в няколко дисциплини, но ако се правят опити детето да бъде поставено в рамка то ще се бунтува, защото любопитството е естествен инстинкт;
  • Деца с талант – има феноменално талантливи деца в определени сфери, но тъй като имат дефицити в други сфери, понякога за тях се говори в законодателството като за “уязвими”.

“Тенденцията на институциите да поставят децата в тесни рамки е вредна; това поставя нас организациите с вързани ръце. Не трябва да се поставят етикети върху “специалните деца”, каза Дейвид. 

Друга основен момент в презентацията на Дейвид Бисет беше играта, която той определи като „най-усъвършенстваният метод, измислен от природата, който позволява на сложния мозък да се самосъздаде“. Дефицитът на игра е синдром за криза в развитието. По-малкото игра води до нарушаване на способността за самоконтрол, повишаване на тревожността и депресиите, а биофобията, или отдръпването от природата, е изключително проблематично за съвременното детско развитие.

screenshot 2021 12 02 at 10.26.56

Сесията, водена от Ерик Блоемколк, имаше за цел да помогне на участниците да развият по-добро разбиране за застъпничеството, да даде примери от научените до момента от неговия професионален път уроци, както и да мотивира участниците да се почувстват овластени да работят за ранната детска интервенция в България. Презентацията на Ерик можете да видите тук. Според него, застъпничеството е ефективно, когато: 

  • свързва установената нужда от промяна с политическата воля за промяна в общността, града и държавата; 
  • включва различните заинтересовани страни – НПО, доставчици на услуги, родители, професионални общности, известни личности, университети, църкви, местни общности и частни компании.

Ерик преведе участниците и през пътя за създаване на план за застъпничество, който също можете да видите в презентацията.

screenshot 2021 12 02 at 14.45.49

“Като специалисти трябва да се замислим как да помогнем негативните тенденции във въздействието на съвременните технологии върху ранното детско развитие да бъдат намалени. Имаме задачата да помогнем на родителите да се справят с предизвикателствата, които поставят пред тях новите технологии”, казва Веселина Йорданова от Дете и пространство.

ТУК можете да видите статията в списание „Практическа педиатрия“ – „Влияние на виртуалната реалност върху психичното развитие на детето от 0 до 3 години“, където е поместено цялото изследване и статии за ранна детска интервенция, на които беше базирана презентацията на Веселина. ТУК можете да гледате видеото от презентацията. 

Ако тази статия Ви харесва, споделете я.

Харесайте Алианса за ранно детско развитие във Facebook.

Categories
Публикации

Веселина Йорданова: Днес все повече трябва да се вглеждаме как съвременните технологии влияят върху детското развитие

Интервю с Веселина Йорданова от „Дете и пространство“ преди презентацията й пред членовете на Алианса за рано детско развитие на 26 ноември на тема Как съвременните технологии влияят върху психичното здраве на децата в ранна възраст.

– Моля, представете се с няколко изречения. Какъв е кариерният Ви път до сферата на ранното детско развитие? 

Завършила съм бакалавърска програма по психология и магистърска степен социална психология във ВТУ ”Св.св. Кирил и Методий”. От дванадесет години работя към Сдружение „Дете и пространство“ в Център за ранна интервенция гр. Русе. Ориентирам се към психоанализата и станах член на Българско общество за лаканианска анализа, защото вярвам, че анализата е пътя за решаването на много трудни ситуации в човешкия живот. Имам богат опит при работа с деца в ранното детство и ранната интервенция, както и с деца и младежи с психични страдания. Участвала съм в разработването на различни статии и сборници, в провеждането на изследвания, а имам и голям интерес в предоставянето на различни обучения, свързани с ранното детско развитие, защото обичам работата си с деца  и техните родители. Знам, че  ранното детство е основата на човешкото развитие и живот. Затова подкрепата на деца и родители в този период е от изключително значение за преодоляване на много от предизвикателствата пред тях!

– Моля представете темата на презентацията си, защо ще говорите по нея и защо е толкова наболяла в актуалния контекст.

Центърът за ранна интервенция, на сдружение „Дете и пространство“, работи вече дванадесет години с деца и техните семейства. През това време се срещнахме с различни деца и родители, които обогатиха нашият опит и ни направиха чувствителни към психичното  страдание. В първите години центъра се посещаваше основно от деца с ДЦП, недоносеност и други заболявания, а в последните години все по-често посрещаме деца с психични страдания в ранното детство. Така започнахме да наблюдаваме един феномен: деца, които притежават доста аутистични черти, но все пак не можеше да се каже, че са аутисти. Основните диагнози, с които идваха при нас бяха: генерализирано разстройство в развитието /ГРР/, смесено специфично разстройство в психологичното развитие или забелязвахме изоставяне в развитието, също отбелязано от личен лекар или детска ясла. При разговорите с родителите доста често чувахме как децата обичат да гледат телевизия, като споменаваха основно „Бейби ти ви”, но с времето чухме и за други медии и предавания – просто се оказа, че децата от ранна възраст прекарват дълго време пред екран.

Днес все повече трябва да се вглеждаме как съвременните технологии влияят върху детското развитие. Може би като специалисти трябва да се замислим как да помогнем тези негативни тенденции да бъдат намалени. Да помогнем на родителите да се справят с предизвикателствата, които поставят пред тях новите технологии.

– Кои са петте ползи, които ще имат организациите от презентацията Ви – с какво искате да си тръгнат и да отнесат в работата си?

С изострено внимание към новите предизвикателства пред ранното детско развитие.

С обогатен опит за работата с деца в ранна детска възраст.

Запознати с изследването на Център за ранна интервенция и да могат да го ползват в своята практика.

С обърнат поглед към необходимостта от възстановяване на играта.

С обогатен опит за общуване с родителите.

– Кои са основните политики, които страната трябва да въведе в контекста на психичното здраве при децата в ранна възраст?

От изключителна важност е децата и техните родители да получават навременно консултиране и грижа възможно най-близко до тяхната среда. Тоест, да има грижа за всяко дете във всяко населено място или най-близкото. 

Необходимо е да има програми за превенция или ранно диагностициране на психичните заболявания при децата и юношите.  

От съществено значение е да се проучи ситуацията на психично страдание и заболявания сред децата, за да могат да се изградят необходимите програми и нужните услуги.

Например опита на Сдружение „Дете  и пространство” е, че последните години се наблюдава тенденция на повишаване на децата с диагнози като ГРР, специфично разстройство на психологичното развитие, психично страдание или забавяне/особености в развитието. Ние искаме да обърнем внимание за необходимостта от ранната детска интервенция при малките деца от 0 до 6 години като профилактика на най-ранните емоционални и поведенчески разстройства. Защото много често неразпознатото ранно психично страдание е най-честата причина за отхвърляне на детето от детския колектив, което води до изолация и изключване на детето и семейството от живота на общността.

–  Защо е жизнено важна играта за малките деца?

Единственият начин детето да се развива е чрез играта. Чрез нея детето изследва света, репетира отношения, изиграва своите страхове, разиграва опита и грешката и така разбира смисъла. Игрите  през  различните времена се променят, но има едни базови игри, които са свързани толкова много с нашият психичен живот, че остават непроменими. Тези игри се играят от всички деца в целият свят през всичките времена до днес. Всички знаем, че здравото дете е това, което се забавлява да изследва света. Както казва Франсоаз Долто „Ако лишим от игра едно дете, все едно го лишаваме от удоволствието да живее”. Имено в този проблем, които искаме да покажем, забелязваме точно това: деца, които са лишени от играта за сметка на екран. Деца, които не могат да играят и не знаят как да изследват света около себе си.

Categories
Публикации

Дейвид Бисет: Деинституционализацията трябва да бъде последвана от инвестиции в ранното детско развитие и универсална подкрепа на семейството

Интервю с Дейвид Бисет от Еквилибриум Русе, който ще изнесе презентация на тема  “Споделяне на международни практики в областта на ранното детско развитие” за членовете на Алианса за ранно детско развитие на 25 ноември.

Разкажете ни за себе си с няколко изречения. Как и защо започнахте кариерата си в сферата на ранното детско развитие?

Не поех директен път, водещ към сектора за грижи за деца. Прекарах първата фаза на кариерата си в областта на международното данъчно облагане и управленските консултации. Това ми даде умения, които все още са ми полезни, когато управлявам проекти и социални услуги. 

В края на 80-те години бях поканен да участвам в голяма инициатива в Обединеното кралство, която целеше да помогне на младежи със специални потребности да намерят смислена работа. По това време вече бях изградил репутация на комуникатор и знаех как да говоря с бизнес мениджърите. Това отново разпали страстта, която развих, когато изучавах психология в университета: Как се развива нашият мозък? Как учим? Какво е еволюционното значение на играта? Прекарах 40 години в задаването на тези въпроси. Приближих се малко до намирането на отговорите чрез изграждане на международна мрежа от контакти – практици и научни изследователи. Сега ръководя екипа на Семейния център на Еквилибриум Русе.

Какви са основната мисия и визия на Equilibrium Ruse?

Искаме децата да разгърнат своя потенциал. Толкова е просто! Ние приемаме, че развитието на мозъка през първите три години от живота е основополагащо, както и че травмата и токсичният стрес през ранните години от живота могат да имат дълбок ефект върху физиологичното, когнитивното и психологическото развитие. Ние обаче се противопоставяме на този тип детерминизъм, който казва, че редица резултати са неизбежни в зряла възраст. Има много неща, които могат да се направят и има още много какво да се научи за това как да увеличим максимално потенциала на всяко дете.

Винаги сме вярвали, че националната програма за деинституционализация трябва да бъде последвана от фокус и инвестиции в ранното детско развитие и движение в посока Универсална подкрепа на семейството.

– Кои според вас са основните нужди или области на нуждите на политиките за РДР в България? Колко по-различна е картината на местно ниво – в Русе?

Виждам два основни проблема:

Първо, в целия сектор разпознавам остатъци от вяра в „адекватно за възрастта“ развитие. Детето се оценява на базата на съответствие със социалните, културните и институционалните норми. Това се клони към култ към педагогиката и отглеждането на деца чрез намеса на възрастните (предимно чрез обучение), като и двете се осъществяват в рамките на култура на формализъм . Това означава, че скринингът за проблеми в развитието е интрузивен и груб, защото се фокусира върху несътвествието с нормите, а не върху нуждата от подкрепа. Скринингът не трябва да води до стигматизация.


Вярвам, че сензорното, когнитивното и езиковото развитие се насърчава чрез игра, изследване, разговори и взаимодействие с другите, а НЕ чрез директни инструкции. Оптимизирането на ранното детско развитие се постига най-добре чрез ненатрапчив скрининг, базиран на идеята, че ВСИЧКИ деца се нуждаят от помощ и подкрепа.


Второ, понастоящем областта на РДР е фрагментирана и обезкуражава ангажираността на родителите. Професионалната намеса трябва да бъде изцяло интердисциплинарна и членовете на семейството трябва да имат право на участие и вземане на решения.
.

Защо е важно да има консолидиран съюз на НПО в областта на ранното детско развитие?

Инвестициите в децата са изключително важни и се нуждаем от критична маса, която да де застъпва за най-добрите практики, последователното разработване на политики и за смислена национална стратегия. Общността на НПО има множество допирни точки с отделните сектори. Ние имаме ключова роля като комуникатори. Нашата работа е да е да печелим съмишленици.

Какво могат да очакват членовете на Алианса от предстоящото обучение на 25-и? Кои са петте предимства, които биха могли да получат и да ги донесат на своите организации?

Нямам намерение да давам подробно ръководство за международния напредък в областта на ранното детско развитие. Вместо това искам да споделя моето тълкуване на куп идеи, за които смятам, че имат специално значение, защото могат да стимулират такъв напредък. Надявам се да бъда провокативен, да стимулирам размисъл и саморефлксия. Надявам се да споделя едно-две свежи прозрения – неща, за които участниците може да не са се замисляли. Надявам се да предам разбирането за взаимовръзките между различни социални фактори. Надявам се да внеса чувство на позитивност. Ще задавам предизвикателни въпроси.

Разкажете ни една приложима иновативна международна политика в ранното детско развитие и образованието на децата.

Радвам се да отбележа, че светът изглежда се събужда за значението на самостоятелната игра в живота на децата, а и на възрастните. „Истината е, че играта изглежда е един от най-усъвършенстваните методи, които природата е измислила, за да позволи на един сложен мозък да се самосъздаде.” (Стюарт Браун, психиатър). Започваме да осъзнаваме, че практиките в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст и дори терапиите допринасят за лишаването от игра, което има значителни негативни последици.

За какво мечтаете най-вече в областта на ранното детско развитие в България?

Аз съм фен на скандинавската практика в ранните години, въпреки че има и някои недостатъци. Вдъхновен по-специално от шведския модел на семейния център, вярвам, че всички квартали трябва да имат центрове за ранно детство с множество персонал, обхващащ различни дисциплини, които действат като широки специалисти по РДР. Те разбира се могат да се свържат с експерти при необходимост и да координират интервенциите. Тези центрове имат и социална функция в общността, като подкрепят съществуващите и благоприятстват създаването на нови родителски мрежи.

Categories
Публикации

Ерик Блоемколк: Работете за създаване на силна „коалиция на желаещите“ за интервенция в ранна детска възраст

Интервю с Ерик Блоемколк, директор на  SOFT Tulip, Нидерландия, който ще води обучение на 25 ноември за членовете на Алианса за ранно детско развитие, на тема “Застъпничество във враждебна среда”. 

Разкажете ни за себе си с няколко изречения. Как и защо стартирахте кариерата си в сферата на ранното детско развитие?

През 1987 г. се роди първият ми син с минимално увреждане на мозъка, поради липса оросяване. Като родители бяхме много притеснени, но получихме подкрепа от детски физиотерапевт, който ни помогна да стимулираме развитието на сина ни. Израсна като здрав възрастен, който свири много добре на барабани! 

Този личен опит с в ранна детска възраст се оказа много важен, когато посетих институция за деца с увреждания в Украйна през 2006 г. Обстоятелствата бяха ужасяващи и осъзнах, че това не е изключение. Напротив, това беше само един пример за огромна постсъветска система на институционализирани „грижи“ за деца и възрастни. Така че за мен и няколкото добри НПО, които също срещнах в Украйна, стана огромно предизвикателство да започна процес на подобрение първо вътре в системата, особено в борбата с много тежкото недохранване и лошото лечение. Втората стъпка, която направихме през 2008 г., е започването на обсъждане на необходимостта от превенция. Тогава предложих да разработя интервенция в ранна детска възраст в Украйна. Открихме, че в Харков вече има един такъв център и с тях започнахме партньорство. Днес имаме 43 центъра за интервенция в ранна детска възраст в 10 региона на Украйна и активни групи родители в 13 региона!

Какви са основната мисия и визия на SOFT tulip?

От 1991 г. работим за подобряване на грижите за хората с увреждания, психични проблеми и за възрастните хора в Централна и Източна Европа. Използваме опита на холандските доставчици на услуги на SOFT tulip, като комбинираме въвеждането на добри практики с изграждането на мрежи и застъпничеството за дейности, свързани със социалните и здравни политики и деинституционализацията.

Какво биха могли да очакват членовете на Алианса от предстоящото обучение? Кои са петте предимства, които биха могли да получат и да ги донесат на своите организации?

Надявам се, че ще развият по-добро разбиране за лобирането и застъпничеството, и, че научените положителни и отрицателни уроци ще са им полезни, както и, че ще се почувстват мотивирани да работят заедно и овластени да се застъпват за РДИ в България. Целта е семействата с деца с проблеми в развитието или увреждания да получат подходяща подкрепа чрез РДИ!

Какво е накратко лобиране и застъпничество за интервенция в ранна детска възраст във враждебна среда?

Става дума за създаване на силна „коалиция на желаещите“; формулиране на много положително и убедително послание към родителите, специалистите по медицински и социални грижи, широката общественост и политиците; създаване и насърчаване на добри практики за РДИ; включване на международни експерти; търсене на онези политици и влиятелни лица, които са отворени за вашето послание; формулиране на реалистичен план за развитие на практиката в България; и създаване на многостранни и междусекторни платформи за диалог на различни нива.

Моля, кажете ни накратко един пример за случай, който се нуждаеше от лобиране и застъпничество във враждебна среда.

Ситуацията, която срещнах в Украйна, беше много враждебна. Имаше пълно недоверие в неправителствения сектор, доставчиците на услуги от НПО изобщо не бяха признати и трябваше да оцеляват финансово със собствени усилия. Правителството нямаше воля да работи с НПО или да признае, че положението в институциите е много лошо. Напротив, системата беше представена като голям успех и достъпът до институциите беше забранен! Особено през първите пет години, често се страхувах от репресивни действия срещу някои от украинските ми партньори. Така че трябваше да търсим силни съюзници, които да подкрепят нашите действия. Намерихме ги! В парламента, в министерството на социалната политика, в УНИЦЕФ, неправителствени организации, в църквата, международни експерти, посолства и родителски организации. Заедно бяхме просто толкова силни, че министерството на социалната политика не можеше да ни пренебрегне!

Categories
Новини

40 експерти, представители на НПО и институции обсъдиха подобряването на възможностите за РДР

Фондация „Тръст за социална алтернатива“, Фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Лале“, благодарение на онлайн платформа на Know-How Center, Нов Български Университет, представиха уебинар „Подобряване на възможностите за развитие на децата в ранна възраст – от наука към практика“.

Целта на събитието беше да покаже как ключови принципи на ранното детско развитие и основни компоненти на пълноценната грижа за детето могат да се превърнат в реалност настоящия национален контекст, чрез  политиките за детето.

Мирослава Георгиева от фондация „Лале“ постави акцента върху ранното детство като ключов етап в развитетието на всеки човек, като представи трите ключови принципа за създаване на подходящи условия за пълноценно развитие, чрез подобряване на възможностите за децата и родителите: насърчаване на отзивчиви взаимодействия, укрепване на основните умения за самоконтрол, гъвкавост, увереност, концентрация и планиране, намаляване на източниците на стрес.

Димитър Иванчев от фондация „За Нашите Деца“ представи актуални данни за ситуацията в  България – предизвикателства и пропуски на системно ниво в секторните политики.

Росица Милкова от фондация „Тръст за социална алтернатива“ очерта възможните решения за подобряване на възможностите за развитие на децата в ранна възрастна през призмата на Рамка за пълноценна грижа за ранно детско развитие. В презентацията си тя отправи препоръки и конкретни предложения, като подчерта нуждата от силна политическа воля и интегриран, семейно-ориентиран подход към политиките за ранно детско развитие, който да стъпва на обща визия и ясен ангажимент за укрепване на услугите и работна сила в областта на ранното детство. Всички тези мерки трябва да са съчетани с качествено събиране на данни, за да се гарантира адекватен мониторинг и оценка, на чиято база да се вземата решения за актуализиране на политиките.

В онлайн събитието се включиха специалисти, работещи с деца, ръководители на социални услуги, представители на национални и местни институции. 

Участниците се обедниха около тезата, че е необходима обща  интегрирана между-секторна политика за ранното детско развитие, която ясно очертава ролите и отговорностите на различните структури за подкрепа на децата и семействата, която да позволи по-координирани и целенасочени действия на всички заинтересовани страни. По този начин ще може да създадем адекватни условия за работа на специалистите и подкрепа за родителите, а така и подходяща обществена среда, която да е максимално благоприятна за развитието на децата.

Д-р Ева Жечева, директор на дирекция „Права на дето“ към Омбудсмана на република България постави акцента върху мониторинга на политиките за децата. Тя подчерта нуждата от политическото лидерство по темата и посочи, че за институцията на Омбудсмана също е важно да има по-ясно дефинирана роля в рамките на един интегриран подход към политиките за ранно детско развитие.

Ваня Кънева, консултант ранно детско развитие и ранна детска интервенция към УНИЦЕФ България, подчерта, че е време темата за единна стратегическа рамка за ранното детско развитие трябва отново да влезе в дневния ред на най-високо политическо ниво.

Д-р Цветелина Кьосева, главен експерт в дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ към Държавна агенция за закрила на детето, акцентира върху нуждата от повишаване доверието доверието в системата за закрила на детето чрез разяснителни кампании и повече подкрепа за родителите.

Събитието се проведе в рамките на европейската застъпническа инициатива „Първите години – първи приоритет“, водена от с Eurochild и Международната асоциация „Стъпка по стъпка“, в партньорство с Европейския алианс за обществено здраве и Ромския образователен фонд. Тя се застъпва за приоритизирането на ранното детско развитие в публичните политики на държавите, за да се гарантира равен старт в живота на всяко дете в Европа на възраст между 0 и 6 години. В основата на кампанията е тезата, че първите 6 години от живота на децата поставят основите на тяхното физическо, социално и емоционално развитие.

Categories
Uncategorized

Майчиното и детското здраве са във фокуса на мащабна национална кампания

Как подобряването на майчиното и детско здраве може да се превърне в печеливша стратегия и инвестиция на държавата? С този въпрос от 2018 година насам 11 неправителствени организации от цялата страна работят заедно в рамките на кампанията “С грижа от 0 до 3”, като провеждат теренна работа с ромската общност и уязвими социални общности, задълбочени проучвания, изследвания и информационни кампании на местно ниво. Целта е да се предоставят данни, с които държавата не разполага в момента, и които доказват нуждата от съсредоточена работа по политиките за майчино и детско здраве в страната. “С грижа от 0 до 3” е първата по рода си застъпническа кампания, целяща въвеждането и подобряването на политиките за майчиното и детското здраве в България. Тя се управлява от фондация „Тръст за социална алтернатива“ по пилотна инициатива за България „Healthy Start Bulgaria“ на фондация „Отворено Общество“ – Лондон и Берлин, и фондация „Портикус“.

На 5 октомври в София кампанията “С грижа от 0 до 3” беше представена за пръв път пред медиите и бяха изложени за пръв път данни, до които са стигнали организациите в изследванията си досега. Събитието беше открито от  Сара Перин, Изпълнителен директор на фондация „Тръст за социална алтернатива“. “Целта, която си поставяме днес, е повишаване на информираността на обществото, достигане до институциите и разбиране за важността на инвестирането в първите години от детското развитие”, каза тя.

Кампанията “С грижа от 0 до 3” се застъпва за политики в пет основни направления: здраве, пълноценно хранене, ранно учене и полагане на отзивчиви грижи, сигурна и безопасна среда и достъп до медикаменти за деца до 3 години. Приоритет е и излизането на България от второто място в Европа по детска смъртност, което страната държи в момента.

Инициативата “Здраве” се застъпва за осигуряването на равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна жена, независимо от здравно осигурителния й статус. Ежегодно 7000 бебета се раждат, без майките им да са имали достъп до прегледи за проследяване на бременността. Законът за здравето постулира осигуряване на безрисково майчинство за всяка жена, но на практика това не се случва. Засегнати от проблема са всички – бебетата, бременните жени и техните семейства, лекарите, обществото. Изследването на организациите в инициативата показва, че осигуряването на достъп на неосигурените бременни жени до профилактични прегледи по време на бременността, ще струва значително по-малко, отколкото в момента обществото ни заплаща за лечение на новородени. “Въпреки съществуването на наредба 26, все още огромна част от здравно неосигурените жени нито получават преглед, нито получават изследвания. По наредба 26 Здравната каса поема раждането и много често здравно неосигурените жени се виждат за пръв път с лекар в момента на раждането, а това е много опасно за здравето на майката и на детето”, каза на събитието социологът Венелин Стойчев.

Инициативата “Пълноценно хранене” се застъпва за подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на национална специализирана хранителна програма – информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти. “Пълноценното хранене на детето е ключово за развитието на мозъка и цялостното развитие на децата. В България половината деца не получават хранене, включващо месо и важни протеини поне веднъж дневно. Липсата на достатъчен протеинен прием в първите три години е ключово за мозъчното развитие и за имунната система на детето. Психическото, интелектуалното и когнитивното развитие на детето до три години не може да бъде компенсирано по-нататък, защото 80% от мозъка се развива именно в този период.”, каза Силвия Василева от фондация “Здраве и социално развитие.” По инициативата се провежда теренна работа с деца и родители и предстои широка дискусия с всички въвлечени институции.

Инициативата “Ранно учене и полагане на отзивчиви грижи” се застъпва за разкриване на интегрирани услуги и програми в подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст. Доказано е, че децата, чиито родители са от уязвими социални групи и близо или под прага на бедност, не могат да полагат отзивчива грижа в първите три години на детето, а всъщност ученето започва още от раждането и вкъщи, а не чак в училище. “Проблемът у нас е, че това се смята за частен проблем, а не за обществен”, каза Венелин Стойчев. “Гушкането, игрите и смехът вкъщи са ключови за развитието на детето. Затова по инициативата се работи на терен с родители, за които се провежда специално обучение.” Фокусът на инициативата е развиване на родителския потенциал и способности чрез работа на терен, както и анализ на потребностите на семействата от уязвимите групи. Услугите в тази област, които предлага държавата, са на парче и има нужда от интегриран подход.

Инициативата “Сигурна и безопасна семейна среда” се застъпва за достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи. Най-бедните и уязвимите групи са засегнати от този проблем, а особено засегнати за бременните жени и майките, които са възпрепятствани. “По данни на МВР от 2021 година близо 250 000 български граждани нямат лични документи, като половината от тях никога не са имали”, каза Трендафил Меретев от “Фонд за превенция на престъпността – ИГА”. “Това са хора, които са родени без право да съществуват и нямат достъп до основни здравни и социални услуги и не могат да гласуват.”

Инициативата “Достъп до медикаменти за деца до 3 години” се застъпва за осигуряване на универсален достъп до лекарства за всички деца от 0 до 3 години. Това е основна стратегия, която държавата трябва да предприеме, с цел намаляване на детската смъртност, хоспитализацията на деца и отделянето на деца от родителите им. “Инвестицията в тази лекарствена политика за всички деца от държавата се възвръща многократно в хода на тяхното развитие като здрави индивиди”, каза Трендафил Меретев.

“Бременността на всяка жена трябва да бъде проследявана от лекар; пълноценното хранене трябва да е възможно за всяко дете; формирането на родителски умения като държавна услуга трябва да достига до всяко българско семейство; и не на последно място – всяка жена и дете трябва да станат видими за системата. Държавата има основна роля в поемането на цялостната грижа за майчиното и детско здраве, за да не се работи само на проектен принцип”, каза Росица Милкова от фондация Тръст за социална алтернатива – ръководител на проекта “С грижа от 0 до 3”.

В рамките на събитието беше представена и европейската кампания „Първите години – първи приоритет“, в която участва и Алианса за ранно детско развитие.

Следете кампанията на www.we-care.bg.

Достъп до презентациите, представени по време на събитието, както и до промоционалното видео на кампанията С грижа от 0 до 3: https://drive.google.com/drive/u/0/folders/134f0ECFzyey5MOsBeqNuFGAFT5j0VFFR

Categories
Uncategorized

Доклад за ранното детско развитие по кампанията Първите години – първи приоритет

Представяме доклада по кампанията Първите години – първи приоритет, разработен от социологическата агенция Джънкшън България, по задание на националния координатор на кампанията – Тръст за социална алтернатива.