Кръгла маса на тема „Визия за децата в България“ събра на едно място представители на различни институции, граждански организации, академични среди и др. Събитието, което се проведе в Народното събрание, откри министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.

По време на срещата беше поставен фокус върху преосмислянето на медицинския модел в грижата за най-малките, диалога за детски ясли и необходимостта да преминат към структурите на Министерство на образованието, създаване на програми по ранно детско развитие в университетите и общите усилия на всички заинтересовани страни за повишаване на качеството на услугите за децата в ранна възраст.

Трендафил Меретев, мениджър „Проекти и застъпничество“ към Фондация „За Нашите Деца“, насочи вниманието на участниците към въпросите как реално ще се изпълняват добрите идеи, ключовите елементи и принципи на визията и какви са причините повече от 20 години да се говори за необходимост от реформи в системите за детето, а все още очакваната промяна да не е настъпила.

„Подходът, първо да имаме визия, е изключително необходим, като е добре да има съгласие по това, какви граждани на нашата държава искаме да изграждаме и какви умения да притежават, а след това и как това да бъде постигнато. Първата стъпка в тази посока е да има съгласие и ясен обществен договор с участието на трите релевантни министерства, с участието и на Министерство на финансите, с ясен финансов ангажимент, Министерство на регионалното развитие, родители, бизнес, граждански организации и всички заинтересовани страни за това какви условия да създадем за развитие на потенциала на децата и как да отговорим на обществените очаквания.“

По време на дискусията бяха представени ценни идеи, добри практики и предложения за промени: например значението на подход, основан на правата на детето; колко е важно образованието да постига целите на обществото; добри примери от Германия, Португалия, Ирландия; необходимост от промяна на нагласата към децата в посока повишаване на доверието към техните възможности и умения; имаме ли памет за това къде се провалят реформите; необходимост от многообразие на услугите за деца в ранна възраст и т.н.

Снимка: БТА

На първата среща бяха обсъдени определените в цитираната заповед задачи. Всяка от отговорните институции представи своята визия, както и стъпките за подобряване на координацията при планиране и реализиране на политиките за ранно детско развитие. Заседанието откри министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, а в дискусиите участваха социалният министър Иванка Шалапатова и здравният министър Христо Хинков.

„Необходимо е създаване на цялостна система за образование и грижа в ранна детска възраст, както и изготвяне на стандарт за ранното детско развитие“, подчерта министър Цоков. По думите му най-добрият механизъм за решаване на този проблем е извеждането му на междуинституционално и национално ниво.

Министър Шалапатова акцентира, че при всички мерки и промени, които ще се изготвят, е важно да се гарантират правата на децата, като се включат активно всички заинтересовани страни – на родителите и работещите в институциите. По думите й каквато и стратегия да се изготви, е необходимо да има обществен консенсус по темата.

Според здравния министър проф. Хинков е важно хората да бъдат научени да работят заедно и промените да се осъществят така че да се гарантира устойчивост в модела.

Дейността на междуведомствената работна група е свързана с изработване на стратегически документ за ранно детско развитие с хоризонт до 2030 (посоченият в заповедта срок е 30 април 2024). В задачите е заложено също изработване на годишен план за насърчаване на ранното детско развитие чрез осигуряване на достъп до социални, здравни, образователни и интегрирани услуги. Предвидено е и изработване на предложения за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование във връзка с ранното детско развитие, както и други нормативни актове.

Председател на междуведомствената работна група е министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Заместник-председатели са съответно Емилия Лазарова, заместник-министър на образованието и науката; Елка Налбантова, заместник-министър на труда и социалната политика; доц. Михаил Околийски, заместник-министър на здравеопазването.

Снимка: Министерство на образованието и науката

По време на срещата бяха представени резултатите от застъпнически инициативи за подобряване на майчиното и детското здраве сред бедните общности в България, предизвикателствата и перспективите пред неформалната мрежа „С грижа от 0 до 3“, която работи за системна промяна в политиките за децата до 3-годишна възраст.

Проектът беше изпълнен през 2023 г. от Сдружение „Клуб на нестопанските организации“ и 10 неправителствени организации, работещи на територията на цялата страна. Инициативата е продължение на застъпническите каузи на обединението „С грижа от 0 до 3“, стартирали още през 2019 г.

Фокус на проекта са децата и семействата в ромската общност, тъй като те са непропорционално засегнати от всички рискови фактори, свързани с бедността.

По време на събитието обръщение направиха Сара Перин, изпълнителен директор на фондация „Тръст за социална алтернатива“, Мария Херцог, президент на Child Rights Connect, Ева Жечева, директор на дирекция „Права на детето“ към омбудсмана на България.

На срещата бяха обобщени постигнатите резултати по петте инициативи на неформалната мрежа „С грижа от 0 до 3“, които трябва да продължат да се развиват успоредно и интегрирано, за да се гарантира благосъстоянието на децата:

• „Всяко бебе е безценно“ – инициатива за подобряване на достъпа до пренатална грижа за неосигурените бременни жени

Всяка година около 7000 жени в България раждат бебетата си, без тяхната бременност да е проследявана. Липсата на медицинска грижа крие редица опасности за бебето и майката, а лекарите са принудени да се борят с неизвестни за тях рискове.

Голямата победа на инициативата са приетите промени в Наредба 26, с които се разширяват възможностите за прегледи и изследвания на неосигурените бременни. Дейностите по проекта включват също обучение на медиатори, широка информационна кампания, срещи с представители на институциите, анкета сред лекари за установяване на техните нагласи.

Но въпреки че промените в Наредбата са факт, нейното изпълнение е ограничено поради липсата на информираност, административни трудности, нежелание и дискриминационни нагласи. Затова информационната кампания трябва да продължи, за да убеди обществото, институциите и лекарите в необходимостта всички бременни да бъдат под лекарски контрол и във финансовите ползи от превенцията за обществото.

• „Добро хранене за добро бъдеще“ – инициатива за подкрепа на пълноценното хранене на детето.

Храненето в първите 1000 дни е ключово за развитието на мозъка и тялото на детето. Проучване показва, че децата в ромските общности не се захранват подходящо, не получават необходимите микронутриенти и енергия, по-често страдат от недостиг на желязо и изоставане в растежа.

Инициативата работи за повишаване на знанията и уменията на семействата за храненето на децата с консултации и обучения. Експертите се застъпват за постоянен скрининг, хранително суплементиране, подкрепа с хранителни пакети или ваучери. По проекта е създадена програма за хранителна подкрепа, която е пилотирана успешно в община Самоков.

• „Невидимите, които виждаме“ – инициатива за промени в процедурата за издаване на лични документи.

240 000 български граждани нямат лични документи поради липсата на адресна регистрация. Това ги лишава от основни човешки права – достъп до социални услуги, здравеопазване, правни услуги, гласуване, работа – така държавата губи ценни човешки ресурси.

Експертите по проекта изготвиха предложения за промени в Закона за гражданската регистрация и Закона за личните документи, които ще позволят на хората без постоянен адрес да получат лични карти. Създадена е работна група в МРРБ, която работи за внасяне на тези предложения в НС до края на 2023.

• „Да пораснем заедно“ – инициатива за осигуряване на услуги в подкрепа на родителството и отзивчивата грижа.

От години в България липсват адекватни и достъпни услуги, които да предоставят подпомагане на отзивчивото родителство и подобряване качеството на грижа за деца от 0 до 3 години. Липсва обществено и институционално разбиране за важността на първите три години от живота на бебето за неговото развитие.

По проекта са създадени план и програма за застъпническа кампания, доклад за преглед и описание на съществуващите услуги за развитие на отговорно родителство сред уязвими семейства, формиран е експертен екип, който с участието си в различни регионални форуми и дискусии популяризира и развива темата.

На срещата беше представена и добра практика: Инициативата „Ранно учене и развитие“, реализирана от фондация „Бъдеще“ – гр. Ракитово, в рамките на която с ежемесечни срещи с участието на 91 жени и 81 деца от общността бяха подкрепяни техните съвместни развиващи занимания.

• „Цветно утро за нашите деца“ – застъпничество за нормативни и законодателни промени за осигуряване на достъп до безплатни лекарства за всички деца на възраст от 0 до 3 години.

Липсата на национална лекарствена политика е бариера за достъпно здравеопазване, особено в сферата на майчиното и детско здраве. Най-засегнати са бедните и уязвимите групи, които нямат средства за купуване на лекарства. Недостатъчни са аптеките и лекарските практики в малките населени места. Всичко това води до хронични заболявания и повече хоспитализации на децата от 0 до 3.

Застъпническата работа трябва да продължи с актуализиране на данните за децата от 0 -3 години и достъпа им до лекарства; изработване на финансова обосновка и примерен алгоритъм за получаване на достъпа до лекарство – с ваучери, с целева сума, с безплатна електронна рецепта.

След края на проекта, неформалната мрежа „С грижа от 0 до 3“ ще продължи работа за постигане на своята голяма цел: всяко дете в България да се роди здраво, в сигурен дом и семейство, да има достъп до качествени здравни услуги и безплатни лекарства, да се храни пълноценно и да развива своите способности от най-ранна възраст.

• Вижте повече за събитието в линка тук: https://bit.ly/3N6tElo

Началото беше поставено през юли тази година. Стратегията ще бъде изработена от междуведомствена работна група към Националния съвет за закрила на детето (НСЗД) с председател Теодора Иванова, председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).

На първото заседание на междуведомствената група министърът на труда и социалната политика д-р Иванка Шалапатова заяви силна политическа воля за разработването на качествено нова Стратегия за детето и семейното благосъстояние. Министър Шалапатова отбеляза, че управленската програма на правителството включва област „Детско благосъстояние и семейни политики“. В тази връзка се планира актуализация на Закона за закрила на детето и други нормативни актове, с които да се постигне „ново ниво на грижа и гаранция за правата на децата“. Управленската програма предвижда разработването на Стратегията за детето и семейството.

Междуведомствената работна група се обедини около идеята да се изработи визионерски документ, на достъпен език за масовата аудитория. Структурата на Стратегията ще следва методическите указания, определени от Министерски съвет. Оперативна група от представители на няколко организации, участващи в НСЗД, ще подпомага работата на междуведомствената група. Оперативната група включва представители на ДАЗД, съветници на МТСП, Национален статистически институт, УНИЦЕФ България, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет, фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Конкордия“.

На своите заседания през септември и октомври междуведомствената работна група прие пътна карта за изработване на Стратегията. Тя предвижда до края на януари 2024 да бъде изготвена официална версия на стратегическия документ, която ще бъде представена за обществено обсъждане. До края на 2024 г. ще се приеме План за изпълнение на Стратегията, в който ще бъдат разписани конкретни мерки и финансови ресурси.

През октомври междуведомствената група обсъди и прие визия и области на Стратегията, както и план за провеждане на консултации със заинтересовани страни. До края на ноември се провеждат консултации със съответните заинтересовани страни, които включват инициативата на МТСП „Гласът на децата и техните семейства“, социологическо проучване на общественото мнение, обществени и индивидуални срещи с организации в различни сфери – ранно детско развитие, образование, здравеопазване, сигурност и безопасност, детско правосъдие и др. Целта е заинтересованите страни да участват в създаването на новата Стратегия, да посочат основните проблеми, към които трябва да бъдат насочени държавните политики, както и решенията, които трябва да бъдат взети, за да се подобри благосъстоянието на децата. Резултатите от тези консултации ще оформят политиките за децата и семействата, които ще залегнат в новата Стратегия.

В качеството си на участник в междуведомствената група до края на ноември фондация „За Нашите Деца“ ще проведе разговор с организациите от Алианса за ранно детско развитие по следните основни въпроси:

1. Какви са важните проблеми на децата и семействата в България? Как виждате тяхното преодоляване?

2. Как новата стратегия за детето ще помогне за решаването на тези най-важни проблеми на децата и семействата в България?

3. Какво искате новата стратегия за детето да промени в отношението към децата и семействата в България?

4. В какви решения и дейности при изпълнението на стратегията е добре да участват и как родителите, децата, държавата през своите институции – министерства, агенции и т.н.?

На 16-18 октомври в Брюксел се проведе среща на националните координатори от 11 държави – участнички в европейската кампания „Първите години, първи приоритет“. Кампанията цели да постави на фокус в политическия дневен ред ранното детско развитие, увеличаване на публичните инвестиции в ефективни мерки за уязвимите семейства и общности и възприемане на интегриран междусекторен подход.

На срещата беше обсъдена съвместна стратегия за привличане на подкрепа за целите на кампанията в различните етапи от изборната кампания за членове на Европейския парламент (ЕП) и след нея. Конкретните искания, които кампанията ще отправи към институциите на европейско ниво, включват създаване на oрган за правата на детето в ЕП, Агенция за гаранция за детето, Интергрупа за правата на детето, Комисар по правата на детето.

Бяха представени и добри примери за междусекторен подход при развиване на националните политики за ранно детско развитие от Ирландия и Колумбия, както и методиката Primokiz на фондация „Джейкъбс“ – за ангажиране на местните власти за увеличаване на достъпа до качествени услуги за ранно детско развитие.

Националните координатори от България – фондация Тръст за Социална Алтернатива и Фондация „За Нашите Деца“ – бяха представени от Искра Стойкова, директор на програмата „Първите 1000 дни“ към ТСА.

Конференцията бе първата по рода си за мрежата и постигна целта си да предостави открит форум за приобщаваща и прозрачна дискусия на членовете по редица ключови приоритети и предизвикателства, в рамките на която да очертае дългосрочна перспектива за развитие и да инициира процес за промяна чрез общо разбиране за действителната ситуация и формулиране на обща визия, цели и идеи за ефективно управление на алианса. Присъстваха около 40 участника – представители на организациите-членове и индивидуални членове.

Събитието бе открито с приветствие от г-жа Лиана Гент, Изпълнителен директор на Международната асоциация стъпка по-стъпка – ISSA, която пожела успех на участниците и набеляза основните характеристики на успешните мрежи.

Г-н Трендафил Меретев, мениджър „Проекти и застъпничество“ към „За Нашите Деца“, представи основни моменти от развитието на АРДР през последните години, както и размисли и идеи относно бъдещото развитие.

Събитието се проведе под формата на дебати и дискусии, изпълнени с енергия, творчески дух и стремеж за промяна , които дадоха възможност на членове на Алианса да споделят своите идеи и да допринесат за оформянето на бъдещето развитие на АРДР.

Конференцията бе модерирана от г-жа Ива Таралежкова, сдружение „Деветашко плато“, която успя да привнесе външен и неутрален поглед, като постави дискусиите в перспектива.

В резултат на конференцията, на база обща и споделена визия и цели, бяха набелязани идеи за развитието на АРДР, които ще бъдат разработени в детайли от временна работна група и ще бъдат представени за гласуване от Общия съвет на Алианса.

Алианс за ранно детско развитие е неформална мрежа на водещи НПО, работещи в сферата на децата, създадена през 2018. Членовете на Алианса работят за овластяване, развиване и укрепване на ресурсите на родители и професионалисти за пълноценна грижа.

Основни цели на проекта са подобряване на работата на Алианса, постигане на синергия между членовете, обединяване около единни послания, консолидиране на усилията за застъпничество за формиране на по-благоприятна обществена и политическа среда в подкрепа на ранното детско развитие.