Categories
Публикации

„Бебетата и техните родители: психологическо консултиране за най-малките“

Тази книга се роди от желанието за по-задълбочено осмисляне на някои от въпросите, възникнали по време на дългогодишната ми психотерапевтична и консултативна работа с родители на бебета и малки деца.

Симптомите, които бебетата демонстрират в психо-емоционалната сфера, а понякога и в моторно-двигателната, са свързани не само с личната им история на порастване, но и със семейната конфигурация, с историята на „шестте желания“ (желанието на родителите на детето плюс желанието на неговите баби и дядовци).

Днес все повече специалисти обръщат внимание на темата за ранното детско развитие и съпътстващите го проблеми, тъй като и в практиката си често са засегнати от тях. Освен добре познатите действащи лица – акушер-гинеколози, акушерки, педиатри, социални работници, психиатри и психолози, към тази пресечна област се присъединяват юристи (съдии, адвокати, законотворци), клиницисти от различни области, педагози. Проблемите с психичното здраве на бебето никога не са били приоритет на детската психиатрия, която има крехки традиции в своето 70-годишно съществуване в България. Една система за майчино и детско здраве, която беше разрушена, е на път да се структурира по нов начин. Как медицинските специалисти, психолозите и психотерапевтите да намерят своето място в нея като партньори, допринасящи в полето на оценяването, терапията и проследяването на трудностите, през които преминават бебето и неговите родители?

Кратките терапевтични форми, практикувани от Доналд Уиникът, наречени „терапевтични консултации“, „психотерапевтичното интервюиране“, описано от Моник Бидловски, кратките психоаналитично ориентирани лечения на д-р Бертран Крамър са пример за възможностите, които дават слушането на разказа, съпътстването и интервенирането. Когато работим с бебета, ние слушаме техните родители. Техният разказ трябва да остава свободен, но и да ни подсказва теми, които можем да предложим. В психологичното консултиране ние срещаме бебето и родителите в определена точка – нещо се е случило, нещо е провокирало посещението при такъв специалист. Как да разгърнем около тази точка житейския контекст на нашата среща? Амбицията на този текст е да даде на практикуващите вектори, да очертае полета, чрез които могат да се изведат въпроси, изследващи личната история, преживяването, субективния смисъл на симптома или поведението.

Две са осите, около които се конструира проблематиката на едно бебе и които се изследват в консултативната практика: развитието и неговият контекст. Как бебето става такова, каквото то е? Благодарение на множество контексти, обединени в две основни групи – вътрешни (генетичния материал, който носи и невробиологичното му екипиране) и външни (родители, семейство, социална и културна ситуация, исторически период).

Настоящият текст е структуриран върху възможността за изследване на променливите в контекста – желанието на родителите за дете, бременността, раждането и времето след него. Тези променливи са разгледани паралелно със зада-чите в психичното развитие, които стоят в началото на човешкия живот.

 

доц. д-р Диана Циркова е психоаналитик, пълноправен член на Асоциация „Българско психоаналитично пространство“, преподавател по клинична и консултативна психология в Бургаския свободен университет. Приема деца, юноши и родители, когато децата и юношите показват сериозно психично страдание или родителите имат въпроси, свързани с тяхното порастване. Превенцията на психичните проблеми, работата с деца от аутистичния спектър, децата с увреждания и техните семейства са нейната професионална кауза.

Публикации: Психологично консултиране за деца, юноши и родители, изд.ЦПСП, 2007; Психоанализата и лечението на деца с „Генерализирано разстройство на развитието“, в сб. Психоанализата в България – тук и сега, изд. Колибри, 2019; Страхът и тревогата като знаци на психичната структура и функциониране на детето, Годишник на БСУ том 36/2017; Работа с приказки като част от продължаващото обучение за педагози, Стр. 302-306, БСУ Юбилейна научна конференция с международно участие „Новата идея в образованието“ том 2, 2016.

Categories
Публикации

Отзивчивите грижи: подкрепа за добър старт в развитието на детето

Вече повече от 70 години учените се опитват да разберат как богатата и разнообразна среда променя структурата на мозъка. Важни открития в тази посока са направени чрез изследване на структурни характеристики като мозъчно тегло и синаптична плътност при гризачи. Отскоро разполагаме и със систематични данни, които измерват когнитивните, езиковите, двигателните и социално-емоционалните умения на децата и показват как стимулиращата и разнообразна среда може значително да подобри тяхното умствено и емоционално развитие.

Какво показват данните от скорошно изследване на над 75 програми за подкрепа на бременни жени и деца до 5-годишна възраст

Учени от водещи американски, британски и индонезийски изследователски институти правят преглед на 75 програми за ранна интервенция, в които се записват бременни жени или деца до 5-годишна възраст. Екипът изследователи създават надежден изследователски дизайн, за да отчетат  ръста на децата спрямо тяхната възраст и развитието им след прилагане на съответната програма. Данните сочат, че мнозинството от прилаганите програми за ранна интервенция в световен мащаб са преобладаващо насочени към балансирано хранене и подкрепа на растежа. Учените откриват обаче и 14 програми, фокусирани върху подкрепа на родителите и полагащите грижа да осигуряват отзивчиви грижи и възможности за учене на децата си чрез дейности, сред които разговори, игра, разказване на истории, пеене и изработване на играчки. Наблюдава се взаимовръзка между програмите за отзивчива грижа и по-високи резултати на децата на тестове за когнитивно развитие, включително езикови и двигателни умения. Тези констатации показват, че обикновени дейности, които полагащите грижи могат да извършват лесно в ежедневието с децата си, оказват дълбоко влияние върху формирането на детския мозък.

През месец март тази година авторите на мета-изследването гостуват онлайн на българската експертна общност по покана на Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и подчертават необходимостта програмите за подкрепа на бременни жени и деца под 5 години да се фокусират както върху храненето и превенция на забавянето в растежа, така и върху насърчаване отзивчиви грижи и възможности за учене.

Справянето със забавянето в растежа не е достатъчно

В много страни програмите за бременни жени и деца под 5 години се фокусират върху храненето и превенция на забавянето в растежа, вместо да насърчават отзивчиви грижи и възможности за учене. Надеждата е, че подобреният растеж ще съвпадне с по-добро здраве и неврологично развитие. За да тестват тази идея, учените изчисляват ефектите от хранителните програми върху растежа и развитието на децата. От прегледаните 75 програми, 51 осигуряват хранителни добавки за бременни жени и/или деца от раждането до 5-годишна възраст. Ефектите от тези хранителни програми върху развитието на децата са пет пъти по-малки от ефектите на програмите за отзивчиви грижи. Адекватното хранене е сред основните потребности на развиващия се мозък. Например, дефицитът на желязо води до намален размер на мозъка, а недостигът на йод до намалена синаптична плътност – индикатор за доброто развитие на здравия мозък. Резултатите от проведения преглед обаче показват, че инвестициите само в храненето няма да бъдат достатъчни за отглеждане на процъфтяващи индивиди и общности. Можем да очакваме само малки ползи по отношение развитието на детето от програмите, насочени единствено към храненето. Също така е важно да не приемаме, че подобреният растеж сам по себе си значително ще подобри детското развитие.

За да достигне посланието за ползите от отзивчивите грижи до повече родители и семейства, от Фондация „Тръст за социална алтернатива“ създават кратко видео, представящо по креативен начин основните резултати от научната публикация. Можете да видите Видеото за Ани тук.

Какво съветват експертите в България

В рамките на инициативата на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, експерти, работещи с деца и семейства по програми за развитие на социално-емоционални и познавателни умения, споделиха добри практики и насоки за родителите и полагащите грижа, които да им помогнат в ежедневието:

  • Специалистите по четене и детска литература от Фондация „Детски книги“ споделиха идеи за развиване на любознателността на децата. Те съветват родителите да отделят време за четене с децата от най-ранна възраст, защото това подпомага тяхното познавателно и емоционално развитие, а и помага на децата да опознават богатия език на книгите, като натрупват т.нар. фонови знания, които ще им помогнат да четат и „между редовете“, а това е ключово за пълноценното четене. Една от главните задачи на родителите е да подберат книжки, които са удачни за възрастта на тяхното дете. Споделеното и интерактивно четене между възрастни и деца превръща четенето в уютен ритуал и навик, който разширява светогледа и умението за общуване на детето. Надграждането на фонови знания и умението за четене е ключово за по-нататъшното трупане на знания в училище чрез самостоятелно четене.
  • Здравни експерти, предоставящи подкрепа чрез домашни посещения и сесии за бременни жени и майки, част от екипите на Фондация „Здраве и социално развитие“ и патронажната услуга „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ отбелязаха колко е важно бременните жени да споделят своите емоции и очакване с бебето, както и да слушат музика и дори да му четат още преди раждането. Гласът на мама и на околните у дома развива детския мозък още в утробата. Там бебето чува звуци от заобикалящия свят и след раждането ще разпознава познати звуци и говор. Според експертите е изключително полезно да говорим много и за всичко, дори на най-малките: Да описваме ежедневни дейности на детето и да използваме езика, за да създаваме връзка между дейности и предмети и техните наименования – например „Благодаря ти, че ми подаваш тези жълта топка“. Това е лесен начин децата от най-ранна възраст да заучават цветове, форми, предмети и действия, особено чрез общуването с най-близките възрастни около тях.Баща чете приказка на бебе
  • Специалисти в сферата на социалните дейности от Сдружение „Знание-Ловеч“ и Фондация за децата в риск по света обърнаха внимание на ползите от играта, в която родители и деца участват заедно. Чрез играта децата придобиват социално емоционални умения, които помагат на здравословното, психическо развитие, както и когнитивното развитие на децата. Елементът игра засилва връзката родител-дете, като повлиява положително социално-емоционалното развитие на детето, общата и фина моторика, комуникацията и познавателното развитие на детето. Не на последно място, играта прави детето по-щастливо, самоуверено, докато едновременно помага на родителя да разбере как децата учат чрез игра и как най-добре да подпомогне своето дете.

Допълнителни ресурси

УНИЦЕФ и Световната здравна организация публикуват полезни ресурси в подкрепа на родителите за комуникация и активен контакт с детето с фокус върху първата година от развитието му. А ресурсите от събитието могат да бъдат намерени на: http://socialachievement.org/bg/kakvo-pravim/novini/materiali-ot-sybitieto-podkrepa-ne-samo-za-fizicheskoto-no-i-za-umstvenoto-izrastvane-na-decata-eto-kak/319/

Рисунка, която илюстрира, ползата играта и социализация

Публикацията е създадена въз основа на статията „Подкрепа не само за физическото, но и за умственото израстване на децата: ето как“, публикувана в сп. „Въпроси за ранното детство“ и представена в България по инициатива на фондация „Бернард ван Лейр” и Международната асоциация „Стъпка по стъпка”, в сътрудничество с членовете на асоциацията от България – фондация „Тръст за социална алтернатива”, фондация „За Нашите Деца”, и Фондацията за децата в риск по света. Авторите са Елизабет Прадо, Университетът на Калифорния Дейвис, САЩ, Лейла Ларсън, Университетът на Южна Каролина, САЩ и Анураж Шанкар, Институт Ейкман за молекулярна биология, Индонезия, и Център по тропическа медицина и глобално здраве, Оксфорд, Обединено Кралство. Мета-анализът им върху 75 програми за ранна интервенция от целия свят показва, че отзивчивите грижи ускоряват развитието на мозъка на бебетата и докато програмите само за хранене имат много по-малък ефект, то цялостните интервенции, които включват и групови сесии за родители и патронажна грижа успешно подобряват детските когнитивни, езикови и двигателни умения.

Статията е подготвена от екип на фондация „Тръст за социална алтернатива“

Categories
Актуално

140 души се включиха в събития посветени на ранното детско развитие

Представители на институциите на национално и местно ниво, университетски преподаватели, изследователи, специалисти и практици от цялата страна се запознаха с добри практики и актуални проучвания в сферата на ранното детско развитие от цял свят.

В рамките на месеца се проведоха три събития, в които авторите на отделните статии имаха възможност да представят труда си пред българска публика. Участнице се запознаха и с добри практики от България, които вече прилагат подобни успешните модели и обсъдиха възможностите и предизвикателствата за ранното детско развитие в страната.

На 4 и 5 март, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ бе домакин на уебинар върху статията:

„Подкрепа не само за физическото, но и за умственото израстване на децата: ето как“.

В първата среща на 4 март Елизабет Л. Прадо от Универс

итетът на Калифорния Дейвис, Лейла М. 

Ларсън от Университетът на Южна Каролина и Анураж Х. Шанкар от  Университетът в Оксфорд представиха резултатите от мащабен  мета-анализ на 75 проучвания, проведени в различни страни по света, които показват, че отзивчивите грижи ускоряват развитието на мозъка на бебетата.

Сред добрите примери работещи програми за подкрепа на родителите, които дават резултат сагруповите сесии за родители и патронажната грижа, които подобряват когнитивните, езикови и двигателни умения. Авторите отбелязаха, че комбинациите от 3 и повече мерки дават най-добър резултат.

На 5 март бяха представени програми от България с обещаващи резултати в областта на здравето и храненето, отзивчивите грижи и ранното учене ден.

Вал Стоева, основател, Фондация „Детски книги“ представи инициативата „Библиотека в детската градина“.

Росица Петрова, изпълнителен директор, Фондация за децата в риск по света  и Ралица Попова, изпълнителен директор, Сдружение „Знание“ Ловеч запознаха участниците с програмата  Елементът Игра® с презентация на тема „Какво се крие зад играта, музиката и приказките – развитието на децата и ролята на значимите възрастни.

Станислава Симеонова, ръководител екип гр. Пловдив представи модела на проекта „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, при който насърчаването на отзивчивите грижи е част от работата на патронажни сестри.

 

 

Цветина Шиндарска, заместник-ръководител център II – кв. Факултета, Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) представи Моделът за интегрирано развитие (МИР) и как МИР центровете променяме пътя на развитие за деца и родители.

На 17 март, Фондация „За Нашите Деца“ посвети на статията:стник-ръководител център II – кв. Факултета, Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) представи Моделът за интегрирано развитие (МИР) и как МИР центровете  променяме пътя на развитие за деца и родители.

„Изграждане на системи за ранно детско развитие“.

Шарън Лин Кейгън, професор по ранно детско развитие и семейна политика и Кейтлин М. Дермоди – асистент „Изследвания“ Национален център за децата и семействата, Ню Йорк представиха резултатите от мащабното проучване „Ранното предимство“. Проучването показва дълбок анализ на системите за ранно детско развитие в шест държави с различни политически системи и култури. Авторите ни запознаха и с конкретни примери за успешно приложените стратегии и методи, които биха били полезни и за други страни, които искат да подобрят своите системи за ранно детско развитие.

Кейтлин Дермоди синтезира ключовите градивни елементи от 6-те успешни системи, включени в проучването, като подчерта тяхната взаимозависимост и нуждата от синергия помежду им.

Презентация

Проф. Шарън Лин Кейгън обобщи важната ролята на местния контекст за прилагането на успешните елементи на системите. Според нея най-важният урок, който можем да извлечем от изследването е, че успешни са тези държави и общества, които не спират да търсят начини да усъвършенстват системите си за ранно детско развитие.

Ваня Кънева от фондация „За Нашите Деца“ представи актуалното състояние на системата за ранно детско развитие в България, отбелязвайки, кои от градивните елементи вече са налични и върху кои трябва да се работи.

На 24 март, Фондация „За децата в риск по света“ предсатви статията:

„Как Covid-19 ускорява промяната: иновации по отношение работата с родителите в Израел“

Д-р Мая Яаари и Идит Шуман-Адато, заедно с медицинските сестри, които работят на терен представиха успешните  резултати и предизвикателства в работата на Типат Халаф, здравни центрове за родители и деца в Израел в отговор на ограниченията, които налага  пандемията.

Обнадеждени от резултатите си, израелските специалисти гледат на кризата като на възможност и работят в бъдеще да превърнат пилотната фаза в официална  услуга предлагана от държавата, която да е съобразена, както с националната, така и регионалната специфика.

Втората част от дискусията беше посветена на успешните отговори на предизвикателствата в подкрепата на семейства в България. Борислава Черкезова представи семейно-ориентираните практики на Карин Дом в условията на Ковид 19. Сред работещите начини за достигане до родителите специалистите  предлагат онлайн консултации в удобно време за родителите, онлайн групи за родители, дигитална библиотека, дигитализация на регистриране на семействата. В отговор на нововъзникнали нужди са разработени и програми като „Карин дом в кутия“  -материали за деца и родители за работа вкъщи, приказки за деца и много видеоматериали за родителите.

Как посрещат предизвикателствата пред патронажната грижа в Центъра за майчино и детско здраве в Сливен сподели ръководителят на услугата Лилка Колева.

екранна снимка

В подкрепа на едни от най-уязвимите групи в региона, Центърът успява да намери отговори на проблемите възникнали в резултат на пандемията – телефонни и онлайн консултации, среща пред дома на семействата, специално помещение близо до семействата и ограничаване на броя на консултираните по едно и също време.

Categories
Актуално

Призив на Алианс за ранно детско развитие към политическите организации, участващи в Парламентарни избори 2021

Уважаеми кандидати за народни представители и ръководители на политически партии и коалиции,

Алианс за ранно детско развитие е обединение на над 50 неправителствени организации и професионалисти. Ние работим за гарантиране на правата и равен старт в живота на всяко дете в България, както и за приоритизиране на ранното детско развитие в публичните политики на държавата. Първите 7 години от живота на човека поставят основите на неговото физическо, социално и емоционално развитие. Също така определят разгръщането на потенциала му като възрастен.

Инвестицията и фокусът към политиките за ранното детско развитие е инвестиция в бъдещото благосъстояние на цялото общество.

Ние разглеждаме тази инвестиция в цялост, с включване на мерки към всички системи, които имат отношение към ранното детство и ключовите здравна, социална и образователна.

Нужна е ясна и целенасочена държавна политика, която да обедини и интегрира в себе си всички тези системи, които имат досег с ранното детство и подкрепата към родителите на деца в ранна възраст:

  • Политика, която да е актуална, навременна и отговаряща на ситуацията в страната, с ключови промени, които да се случат в политиките за ранно детско развитие, разработена в рамките на ангажиран и конструктивен процес.
  • Политика, която се изпълнява чрез ефективни механизми за координация и междуинституционално взаимодействие на национално и местно ниво.
  • Политика, която е основана на систематично събирани данни, на планирането, прилагането и оценката на мерките и дейностите, насочени към децата и семействата.
  • Политика, базирана на укрепен капацитет на професионалистите в здравния, социалния и образователния сектор, както и повишени компетентности в сферата на ранното детско развитие, социалния статус и престижа на професиите им – чрез фокус върху ранното детско развитие в професионалното образование.

Ние призоваваме партиите, които участват в изборите за 45-то Народно събрание през 2021 година, да заявят своят ясен ангажимент за гарантиране на правата на децата и за създаване на условия за тяхното пълноценно развитие от най-ранна възраст.

Грижата за децата в първите им години и създаването на условия за пълноценното им развитие е гаранция за успеха им като възрастни. Това е инвестиция в бъдещето на България.

Categories
Актуално

Стартираха 4 национални кампании за промяна на политиките за детско развитие

В първия национален форум „Пропуски в политиките за ранно детско развитие. Възможни решения“ взеха участие повече от 80 представители на национални, регионални и местни институции, академичната общност и гражданския сектор от България и Европа. Всички припознаха ранното детско развитие като ключов приоритет за България.

„Необходима е национална стратегия за ранното детско развитие,“ това заяви доц. Диана Ковачева, Омбудсман на Република България при откриването на събитието.  „В нашето общество ние говорим все още за оцеляване, тук се борим за оцеляването на децата, а в другите държави – за тяхното участие в политиките, които ги засягат,“ допълни доц. Ковачева. Тя подчерта, че в европейската рамка за качество са определени 5 основни компонента на качествените системи – достъп до образование и грижи в ранна възраст; условия за обучение и труд на персонала, отговарящ за образованието и грижите в ранна детска възраст; определяне на подходящи, адаптирани учебни програми и управление; финансиране; мониторинг и оценка на системите.

Екипът на фондация „Тръст за социална алтернатива“, в лицето на Сара Перин, изпълнителен директор на фондацията,  Искра Стойкова, директор на програма за майчино и детско здраве и Росица Милкова, ръководител проект „С грижа от 0 до 3“ представиха работата и целите на ТСА в сферата на ранното детско развитие.

„Важно е политиките за ранно детско развитие да са интегрирани и холистични, да включват всички 5 компонента на пълноценната грижа – добро здраве, пълноценно хранене, ранно учене, отзивчива грижа и сигурна и безопасна среда. Пренебрегването, на който и да е от тях, за сметка на друг, ще се отрази върху резултатите,“ заяви Искра Стойкова. Тя илюстрира с примери предизвикателствата, пред които са изправени семействата с деца от 0-3 години в уязвимо положение и непоправимите последици във всяко едно от направленията.

В последващите сесии от форума бяха представени конкретните цели на четири застъпнически  кампании, изпълнявани от организациите от мрежата „С грижа от 0 до 3“. Всяка от кампаниите се изпълнява от работна група от 3-4 организации и адресира наболял проблем и значителни пропуски в политиките за ранно детско развитие, които афектират тежко особено най-бедните семейства.

Представени бяха и съществуващи решения в други сходни по социално-икономически профил с България държави. Д-р Наталия Михайлова, автор на официално проучване на ефективни практики и политики с положително влияние върху детското развитие в страни от ЕС и други държави, направи преглед на възможните решения на пропуските в България.

Четирите конкретни цели на представените кампании са:

  • Осигуряване на равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна жена, независимо от здравно осигурителния й статус – /изпълнява се от: сдружение “Ларго”, сдружение “Национална мрежа на здравните медиатори”, сдружение “Жажда за живот”, Клуб на НСО/
  • Подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана национална хранителна програма – информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти /изпълнява се от: фондация “Здраве и социално развитие”, сдружение “Бъдеще за децата”, сдружение “Знание”/
  • Разкриване на интегрирани услуги и програми в  подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст /изпълнява се от: Фондация “Бъдеще”, Сдружение “Ларго”, Фонд “ИГА”/
  • Достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи /изпълнява се от: Сдружение “Хаячи”, Фонд “ИГА”, Сдружение “Инициатива за равни възможности”/

Конструктивната и активна дискусия между участниците във форума доказа ангажимента на всички към темите свързани с подобряване на политиките за ранно детско развитие. Сред мненията, около които се обединиха участниците са:

  • нуждата от интерсекторен подход на планиране и изпълнение на политиките за деца в семеен контекст
  • нужда от целенасочена подкрепа за най-силно уязвимите деца и семейства в страната
  • нуждата от политики, които отразяват нуждите на детето и семейството – овластяване на семейството като основна единица
  • нуждата от измерване на настъпила качествена промяна в живота на децата в България
  • нужда от продължаващо застъпничество

Събитието се организира със съдействието на мрежа от 11 организации, които работят по проект за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“ и стоят зад цялостната застъпническа стратегия. Проектът е управляван от фондация „Тръст за социална алтернатива“ и финансиран от фондации „Отворено общество“ и „Портикус“.

Categories
Публикации

„С“ като субект

Катрин Вание
Пускане на видеото

Катрин Вание е доктор по психология, психоаналитик, член на френската психоаналитична асоциация „Еспас аналитик“ и асоцииран изследовател към Центъра за изследвания „Психоанализа, медицина и общество“ в Университета Париж-Дидро. Тя е ученичка и последователка на едни от най-големите имена във френската психоанализа Франсоаз Долто и Мод Манони.

Categories
Актуално

Първи национален онлайн форум „Пропуски в политиките за ранно детско развитие. Възможни решения“

Форумът се организира от обединение от 11 организации, които работят по проект за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“, и са водени от разбирането, че секторните политики – здраве и хранене, социална закрила и защита – играят ключова роля особено по отношение на децата, изложени на риск от бедност.

Защо е важна грижата от 0 до 3 години и приоритизирането на ранното детско развитие в национален план?

Периодът от забременяването до навършването на 3-годишна възраст е най-ключовият за всяко дете. Тогава се развива 80% от неговия мозък. В тези първи години въздействието на външните фактори е много силно и затова е важно децата да има сигурна, безопасна и любяща среда, достъп до здравни услуги, пълноценно хранене и стимулираща грижа. Доказано е, че инвестициите от 0 до 3 години са с най-висока възвращаемост и предопределят на по-късен етап образователния успех и икономическата активност на всеки човек, а и просперитета на цялото общество.

Сред темите и акцентите, които ще бъдат представени и обсъдени в онлайн форума са:

  • „Ранно детско развитие – принципи и стандарти от гледна точка на правата на децата“, доц. Д-р Диана Ковачева, Омбудсман на Република България
  • Официално представяне на проучване на ТСА – преглед на ефективни практики и политики с положително влияние върху детското развитие в страни от ЕС и други държави, представени от Наталия Михайлова, изследовател от агенция „Джънкшън“
  • Представяне на цялостната застъпническа стратегия, насочена към застъпничество пред ресорните институции и широката общественост за промяна в нормативната рамка, планиране и изпълнение на високо ефективни и достъпни услуги в подкрепа на уязвими семейства, полагащи грижи за дете до 3-годишна възраст, в следните 4 направления:
  • ЗДРАВЕ: Осигуряване на равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна жена, независимо от здравно осигурителния й статус
  • ПЪЛНОЦЕННО ХРАНЕНЕ: Подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана национална хранителна програма – информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти 
  • РАННО УЧЕНЕ И ПОЛАГАНЕ НА ОТЗИВЧИВИ ГРИЖИ: Разкриване на интегрирани услуги и програми в  подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст
  • СИГУРНА И БЕЗОПАСНА СРЕДА: Достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи 

За повече информация и регистрация, можете да се свържете с Дена Попова, на тел. 0884 981 124 или да пишете на имейл: dpopova@tsa-bulgaria.org. 

Categories
Актуално

Лятно училище за ранно детско развитие

Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ има удоволствието да бъде домакин на поредното Лятно училище, организирано около темите за РДР.

Асоциацията кани всички, за които темата е от интерес.

След като през 2020 г. изданието на Лятното училище беше отложено, тази година епидемичната обстановка изисква по-гъвкава организация – френските лектори ще се включат онлайн, а лекторите от българска страна ще представят своите експозета присъствено.

Участниците в Лятно училище 2021 ще имат възможност да избират дали да се включат присъствено, или онлайн.

За регистрация и повече подробности можете да посетите страницата на събитието в сайта на АБПП: https://espacepsy-bg.org/…/summer-school-2021-the-baby-and…/ или https://www.facebook.com/events/1133128170442188.

Краен срок за заплащане на такса с ползване на отстъпка: 18.06.2021 г.
Краен срок (без отстъпка): 05.07.2021 г.

Categories
Становища и позиции

Предложения на Алианс за ранно детско развитие по проекта на ПМС за приемане на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини

А причините, поради които голяма част от децата не посещават общински ясли и детски градини, са комплексни:

  • За огромен дял от децата в големите градове достъпът до общински услуги е ограничен, тъй като има сериозен недостиг на места; този проблем има изцяло локално измерение, което следва да бъде решено чрез планиране и стимулиране на строежа и разкриването на разнообразни ОГРДВ услуги според нуждите на всяка конкретна община, а не ангро на национално ниво; 
  • Към горното следва да се добави и обстоятелството, че предвид острия недостиг в големите градове и особено в столицата, недостиг на места има и в частните услуги; в същото време държавата отказва да насърчи легитимирането на разнообразни алтернативни форми (изброени по-долу), които биха могли да подпомогнат за решаването на проблема с недостига, като едновременно работят в услуга на общините и родителите и представят висококачествени услуги; 
  • Децата в по-малките населени места не посещават подобни услуги не поради липса на места, а поради отдалеченост от мястото им на живеене, липса на адекватен транспорт, социо-културни особености и бариери към и в семейството; за тяхното приобщаване е необходим коренно различен подход от компенсацията, още повече, че в малките населени места отсъстват частни услуги, за които семейството да бъде компенсирано;
  • Сериозен дял от неприетите в общински услуги деца се отглеждат от баби и други възрастни роднини или са в ситуация, в която единият родител, най-често майката, е напуснала работа; в този случай децата и семействата не попадат в хипотезата на възможност за компенсация, но в същото време и не получават услуга за ОГРДВ и са лишени от дохода на единия родител, което прави невъзможно посещаването на частна услуга; съществуващите в момента програми за стимулиране на заетостта като “Родители в заетост” не са адекватни на проблема, тъй като не предоставят съизмерима с общинската или частна детска градина или ясла услуги, а спомагат за назначаването на детегледач, който в много случаи отново е роднина на семейството; в случая не може да се постави равенство между детска градина и самостоятелно отглеждане от неквалифициран възрастен; още повече, че програмата има ограничен обхват и е административно утежнена.

Смятаме, че решението на всички изброени проблеми се състои в създаването на изцяло нова като философия система на подкрепа и осигуряване на услуги за ОГРДВ, както на педагогическо, така и на финансово равнище. Ето защо призоваваме за преосмисляне на проекта на наредба и разширяване и задълбочаване на консултациите с всички заинтересовани страни и особено с финансиращите институции, които да изяснят каква реформа е необходима, за да се осигури и гарантира минимума средства на дете, които всяко семейство може да насочва към съответна лицензирана услуга, независимо частна, общинска или държавна. Наред с това, следва да се гарантира и минимума часове за всяко дете в ранна възраст, които да бъдат насочени към неговото развитие, като родителят има избор и решава коя форма на грижа и образование е най-подходяща за детето му. “Повечето европейски държави гарантират между 20 и 29 ОГРДВ часа седмично.”[1]

Настояваме за създаване на възможност за разширяване обхвата на лицензираните институции в ранна възраст –  освен самостоятелни ясли, детски градини и с яслени групи; да има процедура за проследяване качеството на обучението в ранните години в детски центрове, кооперативи и отглеждане на деца в домашно предоставена услуга[2]. Регламентирането на тези възможности биха спомогнали както за повишаването на обхвата на децата в най-ранна възраст, показател по който България е на едно последните места по включване на децата, а и биха предоставили избор на родителите.

От съществено значение е и преодоляването на липсата на интегрираност между системите за грижа и образование на децата в ранна възраст: както от 0 до 3, така и от 4 до-7 години. Ключово е усъвършенстването на модела за отглеждане, възпитание, обучение и социализация на децата в яслените групи. Към момента в тях преобладава медицинският подход, без акцент върху ранното учене. Насърчаването на по-нататъшната интеграция на образованието и грижите в ранна детска възраст предполага и осигуряването на плавен преход за децата от семейството към детската ясла, както и към детската градина и училище. Предлагаме координирането на услугите по образование и грижа в ранна детска възраст да се предоставят от Министерство на образованието и науката – предложение, което отговаря на европейската политика за холистичен подход в осигуряването на образование и грижи в ранна детска възраст, като част от интегриран пакет от политики и дейности, основани на правата на децата и инвестирането в човешкия капитал.

Предлагаме да се предвиди установяване на най-високите международни стандарти за грижа в ранна детска възраст, които да измерват доколко и каква подкрепа се реализира в основните сфери на развитие на всяко отделно дете в детското заведение – двигателно, езиково и говорно, емоционално, социално и когнитивно развитие. Подходът в повечето европейски страни признава всяко дете като активен участник в процеса на обучение и грижа. Изключително важно е професионалистите, които работят с децата, да зачитат индивидуалните им нужди, интереси и потенциал. За да се приложи подход, при който детето е в центъра, е много важно планирането на ежедневните дейности да се прави на база задълбочено познаване развитието на всяко дете и прогрес. Установяването на наблюдението от учителите върху развитието на всяко дете да бъде основен инструмент за измерване на качеството на процеса на грижа, обучение и подкрепа.

Не на последно място настояваме за задължителна квалификация по ранно детско развитие за всички служители, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години, както и за задължително участие в програми за продължаващо развитие (ППР) на служителите, които работят с деца във възрастта 0 – 3 години – регламентиране на задължително минимално обучение за персонала в детските ясли (педагогически, непедагогически, медицински сестри, детегледачки  и други) и да бъде включен в регулярните обучения от одобрените програми в информационния регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.

С оглед на гореописаното, следва да се инициира широк дебат със съществуващите и в момента алтернативни форми на ОГРДВ за това как и по какъв начин може да се случи тяхното взаимодействие с държавните и общински институции, така че да предлагат качествени и регламентирани услуги, без това да утежнява административно и финансово тяхната работа. 

Накрая бихме искали да изтъкнем опасението си, че настоящата наредба се опитва да реши на национално ниво общинските проблеми на няколко големи града и столицата, като по този начин неглижира по-големият проблем с осигуряване на качествена грижа и обхват за всички деца в  ранна детска възраст в България. Надяваме се, че Министерство на образованието ще преосмисли този подход и с помощта на общините ще намери конкретни адекватни локални решения според най-добрия интерес на децата и общностите. В същото време у нас остава впечатлението за прибързаност на решенията, свързано с предстоящите парламентарни избори, затова призоваваме да не се бърза с приемането на наредбата преди всички поставени въпроси да бъдат изяснени.

18 февруари 2021, София

[1] Доклад: Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1/language-bg/format-PDF

[2] Пак там: „… в повечето европейски страни се предлага и ОГРДВ в домашни условия. Обикновено детегледачите осигуряват грижи в дома си за деца под 3-годишна възраст или дори по-малки. Те обикновено се грижат за четири до пет деца на тази възраст. …Франция е единствената европейска държава, в която повече малки деца са при детегледачи, отколкото в центрове (crèches). В осем страни (Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Обединеното кралство, Швейцария и Исландия) значителна част от децата под 3-годишна възраст се обгрижват от детегледачи …“

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална здравна стратегия 2021 – 2030

Редица научни изследвания доказват, че развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот и че е един от най-значимите и влиятелни периоди от живота на човека. Периодът на ранното детство е основополагащ, като има отражение върху неговото благополучие в зряла възраст. Този период предопределя основата на бъдещото здраве, благосъстоянието, уменията за учене и потенциала на детето и поставя основите за емоционална сигурност, културна и личностна идентичност на малките деца за развиване на техните умения, устойчивост и адаптивност. Безспорна е връзката между ранното детство и устойчивото развитие на обществото и за това как РДР може да допринесе за осъществяването на Целите за устойчиво развитие на ООН, в които има специално отредено място – включени са резултати, свързани с детската смъртност, недохранването, ранното образование и грижа, насилието… Като пример посочваме един от заложените резултати, че към 2030 година държавите следва да гарантират, че всички момичета и момчета имат достъп до качествено развитие, грижи и предучилищно образование в ранна детска възраст, така че всички те да са готови за началното образование.

Предвид това, настояваме за по-силното обвързване на Националната стратегия с мерки, насочени към ранното детско развитие.

 

Силно сме обезпокоени от данните за България, изведени от Световна банка в Индекса на човешкия капитал[1]. Съгласно него, дете, родено през есента на 2020 в България, ще развие своя потенциал като възрастен на 61 %, при условие, че се радва на пълноценно образование и здраве. Този показател намалява между 2010 и 2020 с цели три пункта, което поставя страната ни на по-ниско ниво от средното за Европа и Централна Азия.

Само тези данни показват спешната нужда от мобилизация на всички ресурси и предприемане на спешни мерки за повишаване качеството на живот и грижа за децата от най-ранна възраст и навременна и адекватна подкрепа на семействата.

 

Конкретни предложения към проекта на Национална здравна стратегия:

 

  1. Настояваме в Националната здравна стратегия да се включи водещата роля на здравния сектор в най-ранните години от живота на човека и да се обвърже с:
  • Рамката за пълноценна грижа, разработена от Световна здравна организация, Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ и Световна банка.

Документът e утвърден по време на 71-та сесия на Световната здравна асамблея (СЗА) през май 2018 г. Това е най-високопоставения орган за определяне на здравните политики в света. С това държавите, сред които е и България, поемат своя политически ангажимент да насочат усилията си в подкрепа на нейното изпълнение. 

 

В статия на престижното научно издание Lancet за Ранното детско развитие, послужила и за основа на създаването на Рамката за пълноценна грижа, се разглежда ролята на здравния сектор като входна точка за разрастване на програмите за ранно детско развитие, при това на много ниска цена и в критичния период на ранното детство. Фокусът е върху програмите за родителство в подкрепа на пълноценната грижа, посочени са редица успешни примери и тестове, показали  възможността подобни програми да бъдат инкорпорирани към съществуващи здравни услуги. Идентифицирани са няколко критично важни елемента при разработването на политиките, сред които е превръщането на ранното детско развитие в политически приоритет и финансирането.

Това безпрецедентно означава, че Рамката и темата за ранното детско развитие следва да присъстват разграничено и ясно в бъдещата здравна стратегия на страната ни, което е и нашето предложение. Относно тяхното значение, следва да бъдат взети предвид и препоръките от различни международни документи, като например Мониторинговия доклад към Глобалната стратегия (2016-2030) за здравето на жените, децата и юношите от 2018 г., който представя нови

 

доказателства за здравето и причините за смърт при децата над 5 г., фундаменталната роля на ранното детско развитие, новата рамка за пълноценна грижа в подкрепа на програмите за РДР в държавите, подходът на жизнения цикъл за оптимизирането на здравето през целия живот, както и иновациите в продължаващото учене. Рамката за пълноценна грижа представлява пътна карта за постигане и на Целите за устойчиво развитие на ООН и дава стратегически насоки за подпомагане на холистичното развитие на децата от началото на бременността, насочва секторите на обществения живот да работят по нови начини за справяне с нуждите на най-малките. Включва 5 ключови области за развитието на детето, които са предопределящи за неговото бъдеще: майчино и детско здраве (преди и по време на бременността и в ранната детска възраст), хранене (преди и по време на бременността, кърмене, здравословно хранене в детската възраст), ранно учене (предучилищно образование и учене през първите години), сигурност и безопасност на децата (социална закрила и подпомагане, закрила на детето от насилие) и отзивчиви родителски грижи (позитивното родителство и пълноценното взаимодействие с грижовен възрастен), с акцент върху необходимостта от интегрирани услуги.

 

  • Към Приоритет 1: Обществено здравеопазване – укрепване капацитета на обществено здравеопазване:
    • 1 Промоция на здравето и профилактика на здравето
  • към подадените Мерки, в частта 1.1.13 Разработване и внедряване на ефективни скринингови програми при деца и възрастни, предлагаме да се включи въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг, както и въвеждане на нови програми за неонатален скрининг.
  • 4. Ефективен контрол на общественото здраве
  • към подадените Мерки 1.4.2. предлагаме да се добавят и епидемиологични проучвания за установяване на връзките между замърсяването на околната среда и здравословното състояние на децата в ранна възраст.

Предложението ни е свързано с установяване на връзка между замърсяването на околната среда и здравето на децата, основно в ранна възраст. В резултат на подобно проучване могат да бъдат разработени специфични политики за справяне с рисковете за здравето на децата въз основа на научни доказателства и данни. В световната практика има изследвания[2], които определят околната среда като важен фактор, влияещ върху ранното детско развитие. Например замърсената вода излага детето на риск от отравяне с олово и арсен, което причинява когнитивни проблеми на по-късен етап от живота. Замърсяването на въздуха в помещенията и на открито води до пневмония и други респираторни заболявания, които причиняват почти всеки десети случай на смърт при деца под 5 години и това прави замърсяването на въздуха един от основните рискове за здравето на децата.

  • Към Приоритет 2: Повишаване на качеството, ефективността и контрола на медицинските дейности:
  • 4 Повишаване качеството на психиатричната помощ
  • Предлагаме да се разшири обосновката за състоянието на детската психиатрия у нас.
  • Към мярката 2.4.5. Развиване на детско-юношеската психиатрия да се изведе ясен фокус върху превенцията на психичните проблеми сред децата, предвид че предпоставките и индикациите за тях могат да бъдат идентифицирани на ранен етап, което дава възможност за предотвратяване на възникването им.
  • Да се добави нова мярка, 2.4.11. която да предвижда привличане на млади специалисти и задържането им в специалността „детска психиатрия“. 
  • Към 5.1 Здраве за деца, бременни, майки на деца до 1 година
  • В обосновката настояваме да се включи планиране на дългосрочни мерки за установяване на причините за големите различия в коефициента на детската смъртност в различните региони, градове и села на страната, както и предприемане на целенасочени действия за преодоляване на високото ниво на детска смъртност там.
  • Приветстваме включването на: Създаването на Национална педиатрична болница като приоритетна задача с голяма обществена значимост, но настояваме да бъде изведена като самостоятелна мярка предвид значимостта й както за децата и родителите, така и за настоящите и бъдещи медицински специалисти, които работят с тях.
  • Предлагаме разширяване на професионалните компетенции на завършващите специалност „Педиатрия“, съгласно и препоръките на Европейската академия по педиатрия, с цел фокусиране и подпомагане на ранното детско развитие, създаване на благоприятна среда за общуване с децата и родителите им, придобиване на умения за работа с уязвими групи деца, умения за сътрудничество с други професионалисти, които не са част от здравния сектор.
  • Настояваме за използването на всички налични възможности за осъществяване на продължаващо медицинско образование и надграждане на уменията и знанията на специалистите, които работят с деца, и преодоляване на трудностите при участие в различни форми на продължаващо професионално развитие.
  • Предлагаме въвеждане на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация и обръщане на парадигмата и фокус към здравето на човека и функционирането му, отколкото върху увреждането.  
  • Удовлетворени сме, че в проекта на Национална стратегия е включено продължаването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве, като основен инструмент за изпълнение и мониториране на политиката. Изразяваме надеждата, че в оперативния документ ще бъде включена нужната информация и анализ на състоянието на майчиното и детското здраве, както и планираните конкретни мерки и дейности за преодоляване на предизвикателствата. Надяваме се изпратената в края на миналата година позиция на Алианса за ранно детско развитие за актуализиране на Националната програма, наред със становищата на другите колеги от неправителствения сектор и конкретните предложения, се взимат предвид при разработването й. Също така, изразяваме надеждата, че новата програма ще бъде финансово обезпечена и ще надгради/осъвремени изтеклата с включването на нови изследвания и програми.
  • Настояваме за разширяване на обхвата на Наредба 26 от 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ за здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Прилагането й в практиката среща редица предизвикателства. Обемът на медицинската помощ, която се оказва на здравно неосигурени бременни жени, предвиден в Наредбата, нарушава принципа на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, уреден от Закона за здравето. Голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време на бременността и съответно не са своевременно диагностицирани или въобще не са диагностицирани голям брой патологии.
  • Изразяваме надеждата, че създадените 31 Здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) за майчино и детско здраве ще продължат да функционират, наред с разкритите експертни комисии. Настояваме за продължаващо популяризиране на работата и възможностите, които предоставят ЗКЦ, с цел обхващане на всички деца и бременни жени в навременна подкрепа.
  • Настояваме за включването в Националната здравна стратегия на: Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за бременни жени и деца 0-3 г. като основна част от подкрепата на семейства с малки деца.

Подкрепата на децата до 3 г. и техните семейства е отговорност на общопрактикуващите лекари и педиатрите, но освен задължителното еднократно посещение непосредствено след раждането на детето, те нямат задължението да посещават новороденото и неговата майка. Няколко организации в страната прилагат този модел на подкрепа на семействата с малки деца, като сред доказаните ефекти на патронажната грижа са: по-добро пренатално здраве; успешен изход от бременността; намалена детска смъртност; по-малък брой травми на децата от инциденти; по-малък брой случаи на детско насилие и липса на грижи; повишен процент на трудова заетост сред майките; по-добра готовност за училище; намалено използване на социални помощи.

Допълнително, през пролетта на 2020 г., предвид обявената епидемична обстановка, предоставянето на патронажа грижа за възрастни беше и продължава да е основен модел на подкрепа и грижа, който доказва по безспорен начин своята полезност и достъпност.

  • Към Приоритет 3 Лекарствена политика – ефективна лекарствена политика
  • Настояваме за включване в лекарствената политика на страната ни и разработване на политика за предоставяне на безплатни лекарства първоначално за деца до 3 години, и поетапно разширяване на обхвата до 7 г., което от своя страна ще гарантира ефективно и достъпно здравеопазване в най-ранна възраст. Така всички деца ще имат равни възможности да бъдат лекувани пълноценно през най-важните за тяхното развитие, особено първите три години. В дългосрочен план тази инвестиция ще спести разходи, ще допринесе за справянето с тежката демографска криза в страната и ще направи възможно по-доброто бъдеще на населението. Цената на лекарствата е най-често срещаната причина, заради която децата не приемат нужните и предписани медикаменти. Родителите от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са ясни: по-висок брой хоспитализации и усложнения; по-чести посещения в спешни отделения; по-чести посещения при лекар; трансформиране в хронични състояния, които се отразяват на развитието на децата и тяхното общо здраве.

Препоръчваме и създаване на самостоятелно звено в Министерство на здравеопазването, което да осъществява цялостната политика по майчино и детско здраве, чрез изпълнението на Националната здравна стратегия и актуализираната Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве.

Изразяваме нашата готовност за партньорство в намирането на трайни решения в името на най-добрия интерес на децата и техните семейства. Надяваме се Министерство на здравеопазването в наше лице да разпознава градивен партньор във формулирането и изпълнението на здравните приоритети и политиките, както и за преодоляване на недоверието в здравната система като цяло.     

 

28.01.2021

София

[1] Индекс на човешкия капитал, Световна банка, 2020, https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/34432

[2] Доклад: Най-важните моменти от живота – важни за всяко дете. https://www.unicef.org/bulgaria/media/266/file/BUL-ECD%20report%20BG.pdf

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin