Categories
Становища и позиции

Предложения на Алианс за ранно детско развитие по проекта на ПМС за приемане на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини

А причините, поради които голяма част от децата не посещават общински ясли и детски градини, са комплексни:

  • За огромен дял от децата в големите градове достъпът до общински услуги е ограничен, тъй като има сериозен недостиг на места; този проблем има изцяло локално измерение, което следва да бъде решено чрез планиране и стимулиране на строежа и разкриването на разнообразни ОГРДВ услуги според нуждите на всяка конкретна община, а не ангро на национално ниво; 
  • Към горното следва да се добави и обстоятелството, че предвид острия недостиг в големите градове и особено в столицата, недостиг на места има и в частните услуги; в същото време държавата отказва да насърчи легитимирането на разнообразни алтернативни форми (изброени по-долу), които биха могли да подпомогнат за решаването на проблема с недостига, като едновременно работят в услуга на общините и родителите и представят висококачествени услуги; 
  • Децата в по-малките населени места не посещават подобни услуги не поради липса на места, а поради отдалеченост от мястото им на живеене, липса на адекватен транспорт, социо-културни особености и бариери към и в семейството; за тяхното приобщаване е необходим коренно различен подход от компенсацията, още повече, че в малките населени места отсъстват частни услуги, за които семейството да бъде компенсирано;
  • Сериозен дял от неприетите в общински услуги деца се отглеждат от баби и други възрастни роднини или са в ситуация, в която единият родител, най-често майката, е напуснала работа; в този случай децата и семействата не попадат в хипотезата на възможност за компенсация, но в същото време и не получават услуга за ОГРДВ и са лишени от дохода на единия родител, което прави невъзможно посещаването на частна услуга; съществуващите в момента програми за стимулиране на заетостта като “Родители в заетост” не са адекватни на проблема, тъй като не предоставят съизмерима с общинската или частна детска градина или ясла услуги, а спомагат за назначаването на детегледач, който в много случаи отново е роднина на семейството; в случая не може да се постави равенство между детска градина и самостоятелно отглеждане от неквалифициран възрастен; още повече, че програмата има ограничен обхват и е административно утежнена.

Смятаме, че решението на всички изброени проблеми се състои в създаването на изцяло нова като философия система на подкрепа и осигуряване на услуги за ОГРДВ, както на педагогическо, така и на финансово равнище. Ето защо призоваваме за преосмисляне на проекта на наредба и разширяване и задълбочаване на консултациите с всички заинтересовани страни и особено с финансиращите институции, които да изяснят каква реформа е необходима, за да се осигури и гарантира минимума средства на дете, които всяко семейство може да насочва към съответна лицензирана услуга, независимо частна, общинска или държавна. Наред с това, следва да се гарантира и минимума часове за всяко дете в ранна възраст, които да бъдат насочени към неговото развитие, като родителят има избор и решава коя форма на грижа и образование е най-подходяща за детето му. “Повечето европейски държави гарантират между 20 и 29 ОГРДВ часа седмично.”[1]

Настояваме за създаване на възможност за разширяване обхвата на лицензираните институции в ранна възраст –  освен самостоятелни ясли, детски градини и с яслени групи; да има процедура за проследяване качеството на обучението в ранните години в детски центрове, кооперативи и отглеждане на деца в домашно предоставена услуга[2]. Регламентирането на тези възможности биха спомогнали както за повишаването на обхвата на децата в най-ранна възраст, показател по който България е на едно последните места по включване на децата, а и биха предоставили избор на родителите.

От съществено значение е и преодоляването на липсата на интегрираност между системите за грижа и образование на децата в ранна възраст: както от 0 до 3, така и от 4 до-7 години. Ключово е усъвършенстването на модела за отглеждане, възпитание, обучение и социализация на децата в яслените групи. Към момента в тях преобладава медицинският подход, без акцент върху ранното учене. Насърчаването на по-нататъшната интеграция на образованието и грижите в ранна детска възраст предполага и осигуряването на плавен преход за децата от семейството към детската ясла, както и към детската градина и училище. Предлагаме координирането на услугите по образование и грижа в ранна детска възраст да се предоставят от Министерство на образованието и науката – предложение, което отговаря на европейската политика за холистичен подход в осигуряването на образование и грижи в ранна детска възраст, като част от интегриран пакет от политики и дейности, основани на правата на децата и инвестирането в човешкия капитал.

Предлагаме да се предвиди установяване на най-високите международни стандарти за грижа в ранна детска възраст, които да измерват доколко и каква подкрепа се реализира в основните сфери на развитие на всяко отделно дете в детското заведение – двигателно, езиково и говорно, емоционално, социално и когнитивно развитие. Подходът в повечето европейски страни признава всяко дете като активен участник в процеса на обучение и грижа. Изключително важно е професионалистите, които работят с децата, да зачитат индивидуалните им нужди, интереси и потенциал. За да се приложи подход, при който детето е в центъра, е много важно планирането на ежедневните дейности да се прави на база задълбочено познаване развитието на всяко дете и прогрес. Установяването на наблюдението от учителите върху развитието на всяко дете да бъде основен инструмент за измерване на качеството на процеса на грижа, обучение и подкрепа.

Не на последно място настояваме за задължителна квалификация по ранно детско развитие за всички служители, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години, както и за задължително участие в програми за продължаващо развитие (ППР) на служителите, които работят с деца във възрастта 0 – 3 години – регламентиране на задължително минимално обучение за персонала в детските ясли (педагогически, непедагогически, медицински сестри, детегледачки  и други) и да бъде включен в регулярните обучения от одобрените програми в информационния регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.

С оглед на гореописаното, следва да се инициира широк дебат със съществуващите и в момента алтернативни форми на ОГРДВ за това как и по какъв начин може да се случи тяхното взаимодействие с държавните и общински институции, така че да предлагат качествени и регламентирани услуги, без това да утежнява административно и финансово тяхната работа. 

Накрая бихме искали да изтъкнем опасението си, че настоящата наредба се опитва да реши на национално ниво общинските проблеми на няколко големи града и столицата, като по този начин неглижира по-големият проблем с осигуряване на качествена грижа и обхват за всички деца в  ранна детска възраст в България. Надяваме се, че Министерство на образованието ще преосмисли този подход и с помощта на общините ще намери конкретни адекватни локални решения според най-добрия интерес на децата и общностите. В същото време у нас остава впечатлението за прибързаност на решенията, свързано с предстоящите парламентарни избори, затова призоваваме да не се бърза с приемането на наредбата преди всички поставени въпроси да бъдат изяснени.

18 февруари 2021, София

[1] Доклад: Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1/language-bg/format-PDF

[2] Пак там: „… в повечето европейски страни се предлага и ОГРДВ в домашни условия. Обикновено детегледачите осигуряват грижи в дома си за деца под 3-годишна възраст или дори по-малки. Те обикновено се грижат за четири до пет деца на тази възраст. …Франция е единствената европейска държава, в която повече малки деца са при детегледачи, отколкото в центрове (crèches). В осем страни (Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Обединеното кралство, Швейцария и Исландия) значителна част от децата под 3-годишна възраст се обгрижват от детегледачи …“

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална здравна стратегия 2021 – 2030

Редица научни изследвания доказват, че развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот и че е един от най-значимите и влиятелни периоди от живота на човека. Периодът на ранното детство е основополагащ, като има отражение върху неговото благополучие в зряла възраст. Този период предопределя основата на бъдещото здраве, благосъстоянието, уменията за учене и потенциала на детето и поставя основите за емоционална сигурност, културна и личностна идентичност на малките деца за развиване на техните умения, устойчивост и адаптивност. Безспорна е връзката между ранното детство и устойчивото развитие на обществото и за това как РДР може да допринесе за осъществяването на Целите за устойчиво развитие на ООН, в които има специално отредено място – включени са резултати, свързани с детската смъртност, недохранването, ранното образование и грижа, насилието… Като пример посочваме един от заложените резултати, че към 2030 година държавите следва да гарантират, че всички момичета и момчета имат достъп до качествено развитие, грижи и предучилищно образование в ранна детска възраст, така че всички те да са готови за началното образование.

Предвид това, настояваме за по-силното обвързване на Националната стратегия с мерки, насочени към ранното детско развитие.

 

Силно сме обезпокоени от данните за България, изведени от Световна банка в Индекса на човешкия капитал[1]. Съгласно него, дете, родено през есента на 2020 в България, ще развие своя потенциал като възрастен на 61 %, при условие, че се радва на пълноценно образование и здраве. Този показател намалява между 2010 и 2020 с цели три пункта, което поставя страната ни на по-ниско ниво от средното за Европа и Централна Азия.

Само тези данни показват спешната нужда от мобилизация на всички ресурси и предприемане на спешни мерки за повишаване качеството на живот и грижа за децата от най-ранна възраст и навременна и адекватна подкрепа на семействата.

 

Конкретни предложения към проекта на Национална здравна стратегия:

 

  1. Настояваме в Националната здравна стратегия да се включи водещата роля на здравния сектор в най-ранните години от живота на човека и да се обвърже с:
  • Рамката за пълноценна грижа, разработена от Световна здравна организация, Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ и Световна банка.

Документът e утвърден по време на 71-та сесия на Световната здравна асамблея (СЗА) през май 2018 г. Това е най-високопоставения орган за определяне на здравните политики в света. С това държавите, сред които е и България, поемат своя политически ангажимент да насочат усилията си в подкрепа на нейното изпълнение. 

 

В статия на престижното научно издание Lancet за Ранното детско развитие, послужила и за основа на създаването на Рамката за пълноценна грижа, се разглежда ролята на здравния сектор като входна точка за разрастване на програмите за ранно детско развитие, при това на много ниска цена и в критичния период на ранното детство. Фокусът е върху програмите за родителство в подкрепа на пълноценната грижа, посочени са редица успешни примери и тестове, показали  възможността подобни програми да бъдат инкорпорирани към съществуващи здравни услуги. Идентифицирани са няколко критично важни елемента при разработването на политиките, сред които е превръщането на ранното детско развитие в политически приоритет и финансирането.

Това безпрецедентно означава, че Рамката и темата за ранното детско развитие следва да присъстват разграничено и ясно в бъдещата здравна стратегия на страната ни, което е и нашето предложение. Относно тяхното значение, следва да бъдат взети предвид и препоръките от различни международни документи, като например Мониторинговия доклад към Глобалната стратегия (2016-2030) за здравето на жените, децата и юношите от 2018 г., който представя нови

 

доказателства за здравето и причините за смърт при децата над 5 г., фундаменталната роля на ранното детско развитие, новата рамка за пълноценна грижа в подкрепа на програмите за РДР в държавите, подходът на жизнения цикъл за оптимизирането на здравето през целия живот, както и иновациите в продължаващото учене. Рамката за пълноценна грижа представлява пътна карта за постигане и на Целите за устойчиво развитие на ООН и дава стратегически насоки за подпомагане на холистичното развитие на децата от началото на бременността, насочва секторите на обществения живот да работят по нови начини за справяне с нуждите на най-малките. Включва 5 ключови области за развитието на детето, които са предопределящи за неговото бъдеще: майчино и детско здраве (преди и по време на бременността и в ранната детска възраст), хранене (преди и по време на бременността, кърмене, здравословно хранене в детската възраст), ранно учене (предучилищно образование и учене през първите години), сигурност и безопасност на децата (социална закрила и подпомагане, закрила на детето от насилие) и отзивчиви родителски грижи (позитивното родителство и пълноценното взаимодействие с грижовен възрастен), с акцент върху необходимостта от интегрирани услуги.

 

  • Към Приоритет 1: Обществено здравеопазване – укрепване капацитета на обществено здравеопазване:
    • 1 Промоция на здравето и профилактика на здравето
  • към подадените Мерки, в частта 1.1.13 Разработване и внедряване на ефективни скринингови програми при деца и възрастни, предлагаме да се включи въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг, както и въвеждане на нови програми за неонатален скрининг.
  • 4. Ефективен контрол на общественото здраве
  • към подадените Мерки 1.4.2. предлагаме да се добавят и епидемиологични проучвания за установяване на връзките между замърсяването на околната среда и здравословното състояние на децата в ранна възраст.

Предложението ни е свързано с установяване на връзка между замърсяването на околната среда и здравето на децата, основно в ранна възраст. В резултат на подобно проучване могат да бъдат разработени специфични политики за справяне с рисковете за здравето на децата въз основа на научни доказателства и данни. В световната практика има изследвания[2], които определят околната среда като важен фактор, влияещ върху ранното детско развитие. Например замърсената вода излага детето на риск от отравяне с олово и арсен, което причинява когнитивни проблеми на по-късен етап от живота. Замърсяването на въздуха в помещенията и на открито води до пневмония и други респираторни заболявания, които причиняват почти всеки десети случай на смърт при деца под 5 години и това прави замърсяването на въздуха един от основните рискове за здравето на децата.

  • Към Приоритет 2: Повишаване на качеството, ефективността и контрола на медицинските дейности:
  • 4 Повишаване качеството на психиатричната помощ
  • Предлагаме да се разшири обосновката за състоянието на детската психиатрия у нас.
  • Към мярката 2.4.5. Развиване на детско-юношеската психиатрия да се изведе ясен фокус върху превенцията на психичните проблеми сред децата, предвид че предпоставките и индикациите за тях могат да бъдат идентифицирани на ранен етап, което дава възможност за предотвратяване на възникването им.
  • Да се добави нова мярка, 2.4.11. която да предвижда привличане на млади специалисти и задържането им в специалността „детска психиатрия“. 
  • Към 5.1 Здраве за деца, бременни, майки на деца до 1 година
  • В обосновката настояваме да се включи планиране на дългосрочни мерки за установяване на причините за големите различия в коефициента на детската смъртност в различните региони, градове и села на страната, както и предприемане на целенасочени действия за преодоляване на високото ниво на детска смъртност там.
  • Приветстваме включването на: Създаването на Национална педиатрична болница като приоритетна задача с голяма обществена значимост, но настояваме да бъде изведена като самостоятелна мярка предвид значимостта й както за децата и родителите, така и за настоящите и бъдещи медицински специалисти, които работят с тях.
  • Предлагаме разширяване на професионалните компетенции на завършващите специалност „Педиатрия“, съгласно и препоръките на Европейската академия по педиатрия, с цел фокусиране и подпомагане на ранното детско развитие, създаване на благоприятна среда за общуване с децата и родителите им, придобиване на умения за работа с уязвими групи деца, умения за сътрудничество с други професионалисти, които не са част от здравния сектор.
  • Настояваме за използването на всички налични възможности за осъществяване на продължаващо медицинско образование и надграждане на уменията и знанията на специалистите, които работят с деца, и преодоляване на трудностите при участие в различни форми на продължаващо професионално развитие.
  • Предлагаме въвеждане на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация и обръщане на парадигмата и фокус към здравето на човека и функционирането му, отколкото върху увреждането.  
  • Удовлетворени сме, че в проекта на Национална стратегия е включено продължаването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве, като основен инструмент за изпълнение и мониториране на политиката. Изразяваме надеждата, че в оперативния документ ще бъде включена нужната информация и анализ на състоянието на майчиното и детското здраве, както и планираните конкретни мерки и дейности за преодоляване на предизвикателствата. Надяваме се изпратената в края на миналата година позиция на Алианса за ранно детско развитие за актуализиране на Националната програма, наред със становищата на другите колеги от неправителствения сектор и конкретните предложения, се взимат предвид при разработването й. Също така, изразяваме надеждата, че новата програма ще бъде финансово обезпечена и ще надгради/осъвремени изтеклата с включването на нови изследвания и програми.
  • Настояваме за разширяване на обхвата на Наредба 26 от 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ за здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Прилагането й в практиката среща редица предизвикателства. Обемът на медицинската помощ, която се оказва на здравно неосигурени бременни жени, предвиден в Наредбата, нарушава принципа на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, уреден от Закона за здравето. Голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време на бременността и съответно не са своевременно диагностицирани или въобще не са диагностицирани голям брой патологии.
  • Изразяваме надеждата, че създадените 31 Здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) за майчино и детско здраве ще продължат да функционират, наред с разкритите експертни комисии. Настояваме за продължаващо популяризиране на работата и възможностите, които предоставят ЗКЦ, с цел обхващане на всички деца и бременни жени в навременна подкрепа.
  • Настояваме за включването в Националната здравна стратегия на: Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за бременни жени и деца 0-3 г. като основна част от подкрепата на семейства с малки деца.

Подкрепата на децата до 3 г. и техните семейства е отговорност на общопрактикуващите лекари и педиатрите, но освен задължителното еднократно посещение непосредствено след раждането на детето, те нямат задължението да посещават новороденото и неговата майка. Няколко организации в страната прилагат този модел на подкрепа на семействата с малки деца, като сред доказаните ефекти на патронажната грижа са: по-добро пренатално здраве; успешен изход от бременността; намалена детска смъртност; по-малък брой травми на децата от инциденти; по-малък брой случаи на детско насилие и липса на грижи; повишен процент на трудова заетост сред майките; по-добра готовност за училище; намалено използване на социални помощи.

Допълнително, през пролетта на 2020 г., предвид обявената епидемична обстановка, предоставянето на патронажа грижа за възрастни беше и продължава да е основен модел на подкрепа и грижа, който доказва по безспорен начин своята полезност и достъпност.

  • Към Приоритет 3 Лекарствена политика – ефективна лекарствена политика
  • Настояваме за включване в лекарствената политика на страната ни и разработване на политика за предоставяне на безплатни лекарства първоначално за деца до 3 години, и поетапно разширяване на обхвата до 7 г., което от своя страна ще гарантира ефективно и достъпно здравеопазване в най-ранна възраст. Така всички деца ще имат равни възможности да бъдат лекувани пълноценно през най-важните за тяхното развитие, особено първите три години. В дългосрочен план тази инвестиция ще спести разходи, ще допринесе за справянето с тежката демографска криза в страната и ще направи възможно по-доброто бъдеще на населението. Цената на лекарствата е най-често срещаната причина, заради която децата не приемат нужните и предписани медикаменти. Родителите от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са ясни: по-висок брой хоспитализации и усложнения; по-чести посещения в спешни отделения; по-чести посещения при лекар; трансформиране в хронични състояния, които се отразяват на развитието на децата и тяхното общо здраве.

Препоръчваме и създаване на самостоятелно звено в Министерство на здравеопазването, което да осъществява цялостната политика по майчино и детско здраве, чрез изпълнението на Националната здравна стратегия и актуализираната Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве.

Изразяваме нашата готовност за партньорство в намирането на трайни решения в името на най-добрия интерес на децата и техните семейства. Надяваме се Министерство на здравеопазването в наше лице да разпознава градивен партньор във формулирането и изпълнението на здравните приоритети и политиките, както и за преодоляване на недоверието в здравната система като цяло.     

 

28.01.2021

София

[1] Индекс на човешкия капитал, Световна банка, 2020, https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/34432

[2] Доклад: Най-важните моменти от живота – важни за всяко дете. https://www.unicef.org/bulgaria/media/266/file/BUL-ECD%20report%20BG.pdf

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Categories
Актуално

Всяко трето дете в България е в риск от бедност и по това сме първи в Европа.

Има нужда от промяна на ниво държавна политика и пълно ангажиране на институциите, така че всяко дете да има равен старт в живота. Как можем да го постигнем и защо ранното детско развитие е важно?

Чуйте интервюто на колегата ни Ваня Кънева и Росица Милкова от Тръст за Социална Алтернатива/Trust for Social Achievement по Дарик радиo:

 

Започна европейската кампания #ПървитеГодиниПървиПриоритет – следете страницата ни, за да разберете как да я подкрепите.

Categories
Актуално

Странни птици. „Видими“ ли са децата с психично страдание у нас?

 www.svobodnaevropa.bg

Интервю на Надежда Цекулова

С д-р Биляна Мечкунова стигаме до това нейно заключение през темата за трудностите, които всички срещаме в период на пандемия, несигурност, отчуждение и страх. Тя е детски психиатър, основател на Детско-юношеския център за психично здраве в Русе, и забелязва повишаване на броя деца, чиито родители се обръщат към центъра заради трудности при „социалното свързване“ между децата и околния свят.

Но не губи надежда.

Филмът

Филмът, за който д-р Мечкунова говори, носи заглавието „Странни птици“. Премиерата му предстои на 18 декември, и като всичко в живота ни напоследък, ще се състои онлайн. Заглавието е метафорично избрано и препраща към различността на децата, за които се грижи екипът на Сдружение „Дете и пространство“.

Филмът събира в едно историите на деца, терапевти, социални работници. Вече порасналите бивши възпитаници на злощастно прочулия се дом за деца с увреждания в с. Могилино и хората, които поемат грижата за тях след ужаса в дома, са двете страни на една монета.

„Странни птици са и хората, които работят в сдружението, и децата, за които се грижим, и филмът носи това заглавие, защото показва различни страни от каузата ни да открием красотата на това различие и да запазим неговото достойнство“, разказва Весела Банова, клиничен психолог и председател на Сдружение „Дете и пространство“.

Една от целите на филма е да отвори пространство за разговор за психичното страдание на децата и как държавата и обществото променят средата, услугите и собственото си отношение към засегнатите деца, така че те да развият своя потенциал и да бъдат приети и включени в общия ни живот.

Моментът

Моментът за подобен разговор е болезнено назрял. През октомври Министерството на здравеопазването предложи проект на Национална стратегия за психично здраве за следващите 10 години. Документът беше подложен на обществено обсъждане и събра становища от повечето заинтересовани организации.

Отсъствието на детската психиатрия като самостоятелен дял в стратегията предизвика особено внимание, донякъде и заради глобалните рискове пред благополучието на децата в условията на продължаваща пандемия. От Националната мрежа за децата (НМД) обръщат внимание в своето становище, че „напълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната. Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в ЦНСТ (центрове за настаняване от семеен тип – б.р.)и резидентни услуги…“

От Алианса за ранно детско развитие пък допълват, че Стратегията дори не предвижда подобна статистика да започне да се събира в идните години.

Бъдещето

А как се планира развитието на грижата, след като не се знае дори колко са нуждаещите се от нея?

В проекта за стратегия е записано, че към момента в страната работят 22 детски психиатри. Има две стационарни психиатрични отделения за деца (в София и Варна) и две отделения, в които деца могат да бъдат консултирани без леглови престой – в София и Русе.

„Мога да кажа, че нашият Център приблизително съответства на европейския стандарт, ако трябва да отговори на нуждите в област Русе“, обясни д-р Биляна Мечкунова. Но тъй като услугите от този тип в страната на практика са три, регионът, който Центърът в Русе трябва да покрие, е много по-голям.

Децата от отдалечените населени места на практика нямат достъп до такъв тип подкрепа.
д-р Биляна Мечкунова

„Децата от отдалечените населени места на практика нямат достъп до такъв тип подкрепа и записаното в стратегията разпределение от „един център във всеки областен град“ би туширало до голяма степен този недостиг“, смята д-р Мечкунова.

Според НМД обаче това все още не е достатъчно. „В проекта за Стратегия не се забелязва никаква политика по отношение на детското психично здраве. Не става ясно как ще се реши проблемът с недостига на специалисти, нито откъде ще се вземат тези Детско-юношески центрове за психично здраве във всеки областен град“, коментира Мариана Писарска, директор „Политики за децата“ в Мрежата. По думите ѝ тези проблеми са поставяни на вниманието на Министерството на здравеопазването в края на всяка година, при подготовката на Бележника на НМД (доклад на организацията относно състоянието на политиките за деца), досега обаче не се е стигнало до ефективен диалог.

Весела Банова допълва, че в момента голяма част от децата с психично страдание получават диагноза „Умствена изостаналост“, за да могат да преминат през ТЕЛК, и това допълнително затруднява достъпа им до адекватна подкрепа.

Има ли работещи решения?

„Към психично-здравната служба в Русе през 2001 г. д-р Мечкунова е създала детско-юношески център по психично здраве. В последствие, със сътрудничеството на местната Дирекция Социално подпомагане и Община Русе ние създадохме социалната услуга „Детски кът за развитие““, разказва Весела Банова.

Двигател на промените тогава става сблъсъкът с дълбокото страдание на децата от дома в Могилино и болезнената нужда от очовечаване на грижите за тяхното психично страдание. В последствие създаденият тогава алгоритъм помага и на стотици други деца.

„Психично-здравната оценка на детето се извършва в детско-юношеския център за психично здраве под ръководството на детския психиатър. След това психиатърът указва за кое дете е подходящо да се насочи към социалната услуга, където както то, така и неговите родители да получават дългосрочна терапевтична помощ. И едва след това Дирекция Социално подпомагане издава направление за ползване на тази услуга“, обяснява Банова административния път. Тази процедура е безпрецедентна, но напълно възможна по сега действащото законодателство.

Смисълът от подобни интегрирани здравно-социални услуги е онагледен във филма „Странни птици“ през историите на няколко деца. Въпреки своето психично страдание, след упорита работа те успяват да намерят път, да изобретят начин да се свързват с околния свят. А тези, които са имали шанса да получат помощ още в периода на своето ранно развитие (до 3-годишна възраст), до едно са се включили успешно в детска ясла, градина и училище.

„Тази грижа спестява изключително много на едно общество и ще съм щастлива, ако това се разбере“, споделя в заключение Весела Банова.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036. 

Надежда Цекулова

Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)

Удовлетворени сме от факта, че е поставен фокус върху децата в ранна детска възраст. Ранното детско развитие (РДР) открива най-силните възможности за намеса в най-критичната фаза на човешкото развитие, за да се прекъсне порочния кръг на предаване на бедността между поколенията и неравенствата. Тези възможности гарантират, че никое дете няма да бъде забравено, че то ще расте в сигурна среда, без насилие и пренебрегване.

В Рамката за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст на ЕС се посочва, че „осигуряването на образование и грижи в ранна детска възраст трябва да бъде част от интегриран пакет от политики и мерки, основани на правата на децата, чиято цел е да се подобрят резултатите за децата и да се прекрати порочният кръг на предаване на неравностойното положение между поколенията.“ В документа се посочва, че работата на професионалистите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст оказва особено дълготраен ефект върху живота на децата. За да изпълнят професионалната си роля в подпомагането на децата и техните семейства, работещите в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст трябва да притежават комплексни знания и умения, както и задълбочено разбиране за развитието на детето и познания по педагогика на ранното детство. Професионализацията на персонала е от ключово значение, тъй като по-високото равнище на подготовка несъмнено води до по-качествена услуга, по-високо качество на взаимодействието между персонала, децата и родителите (хората, поели родителските функции), а оттам и до по-добри резултати в развитието на децата.

Конкретни препоръки към проекта на Стратегическа рамка

Към Приоритетна област 1: Компетентности и таланти

  • Към Цели 1.1: Обучение, ориентирано към формиране и развитие на ключовите компетентности и на умения за живот и работа през 21 век; и 2 Възпитание в ценности

Предлагаме мерките/дейностите да бъдат разширени в посока обхващане на детските градини и образователния и социализиращ процес, които се осъществява в тях. Предложението ни се обосновава от една страна на значението на ранното детско образование и грижа за пълноценното развитие и формиране на личността на човек, на навици и умения за общуване, за приемане и уважаване на различията, а от друга, на възможността за обхващане на децата в задължителна предучилищна подготовка от 4 годишна възраст.

Установяването на различни форми на образование и грижа в ранна възраст и възможността на родителите за избор, със спазване на всички стандарти за качество и сигурност на децата също би се отразило положително на нивото на обхват. Предлагаме в Стратегическата рамка да се включи създаването на различни възможности за предоставяне на услуги за ранно образование и грижа за децата, между които родителите да имат право на избор. Това би довело и до решаване на редица проблеми, които в момента оказват влияние върху качеството на услугата, като големият брой деца в групите, невъзможността да се посрещнат индивидуалните нужди на детето, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, ще предостави и възможност за съвместяване на професионалния и личния живот, и/или включване в пазара на труда. 

Настояваме за осигуряване на законодателна възможност за създаване на иновативни детски градини, с което биха били разрешени голяма част от проблемите в детските градини.

  • По отношение качеството на образователната услуга:
  • законодателното регламентиране на възможност за лицензиране на иновативни детски градини ще позволи разработване и въвеждането на цялостни /някои от които и световно-признати/ и измерими образователни иновации на всички нива – в организацията, управлението, образователното съдържание, методите на преподаване и образователната среда;
  • ще даде работещи стратегии за персонализация на обучението в зависимост от потребностите и интересите на всяко отделно дете – за диференциране на обучението, с цел развитие на пълния потенциал на всяко дете в двигателно, езиково и говорно, социално, емоционално и когнитивно отношение в най-важните години от развитието му;
  • за работата на учителите в мултикултурна среда и актуални стратегии за приобщаване на всички деца, независимо от произхода, възможностите им и други;
  • за големият брой деца в групите и как да се оптимизира работата с всяко отделно дете в рамките на групата;
  • ще създаде условия за учене през целия живот и ще положи основите на функционалната грамотност в областта на четенето, природните науки, математиката и други.
  • По отношение на привличането, задържането и мотивацията на професионалисти и родители:
  • законово признати иновации в ранна възраст силно биха привлекли младите хора /дори и от други професионални области/, което ще компенсира застаряването и липсата на мотивация за прилагане на иновации сред учителите;
  • ще се повиши желанието за промяна на фокуса на обучението вместо срещаното към момента нежелание, трудности и законови оправдания за прилагането на иновации;
  • ще се повиши дела на участие на образование и грижи в ранна детска възраст от страна на професионалисти, родители и местна общност.
  • По отношение на подготовката на педагогическите специалисти:
  • законово регламентираната възможност за прилагане на истински и цялостни иновации ще даде възможност на висши учебни заведения и организации за квалификация на педагогически и непедагогически специалисти да създават програми за иновативни методи в ранна детска възраст и да обучават студенти дългосрочно в тях;
  • ще отвори вратата на по-иновативните преподаватели във висшите учебни заведения да насърчат бъдещите учители смело да прилагат иновативните методи на преподаване, както и те самите да се квалифицират в такива методи;
  • ще създаде позитивни нагласи към иновациите у по-консервативните преподаватели във висшите учебни заведения;
  • и не на последно място законовото регламентиране на иновациите в ранна детска възраст ще помогне да се изградят нови взаимоотношения и ще повиши мотивацията на професионалисти и родители да работят заедно, децата да посещават детска градина поради спокойния и приобщаващ подход, създаването на чувство за приемане на различието, разбирателство, подкрепа и общност.

На международно ниво е налице консенсус, че при предоставянето на грижи и образование в ранна детска възраст от решаващо значение е осигуряването на условия на децата за свободна игра и преживявания, през които те учат, и в среда, която подкрепя самостоятелността и независимостта им. Дейности, които са избрани, насочени или оценени от възрастен, не са свободна игра. Всички фактори, които лишават децата от нея, могат да окажат негативно влияние върху развитието им и способността им да учат ефективно.

Към Приоритетна област 2: Мотивирани и креативни учители

  • Към Цел 2.1: Повишаване на привлекателността и престижа на учителската професия и обезпечаване на системата на образованието в дългосрочен план с учители във всички образователни институции и по всички дисциплини       

Предлагаме към мерките/дейностите да се добави и прилагане на политики за привличане и изграждане на професионални кадри от малцинствата. За децата от етнически малцинства доказано влияние за намаляване на отпадането имат наличието на учители от същите малцинства. Предвид нарастващия дял на ученици от етническите малцинства, които в някои области стигат до ¾ от всички ученици, следва да се инвестира в изграждането на професионални кадри от самите малцинства. Учебните програми в детските градини следва да се съобразят с нуждите на децата, особено когато те не говорят български език и да получават адекватна подкрепа в адаптирането към средата и ученето на език, социализация и игра.

Допълнително, предлагаме посрещането на разнообразието на децата да е съпроводено и с разнообразие от страна на учителите, например наемане на учители с увреждания, мигранти, които имат възможността спокойно да упражняват професията и да допринасят за формирането на уважение и зачитане на различията в децата.  

Заложената система за проследимост на придобитите квалификации и на необходимостта от продължаваща квалификация на педагогическите специалисти би била обогатена чрез въвеждане на механизъм за наблюдение на приложението на усвоените знания и умения, и въздействието им върху образователната среда в занималнята и класната стая, развитието на децата и взаимодействието със семействата, като се въведат и качествени индикатори за резултат в допълнение към вече заложените количествени такива.

  • Към Цел 2.2: Развитие на компетентностите в съответствие с променящата се роля на учителя

Предлагаме образователните програми за подготовка на педагогическите специалисти в сферата на ОГРДВ да предлагат повече фокус върху ранното детско развитие, както и дисциплини, свързани с работа с деца в затруднена ситуация, работа със семейства и общност, осигуряване на детско участие, все фактори на пълноценна грижа.

Считаме, че системата за продължаващо професионално развитие трябва да бъде част от цялостна рамка, разработена с активното участие и диалог с професионалната и научна общност и семействата и не трябва да зависи от индивидуалните възможности за финансиране. Системата за продължаващо професионално развитие би следвало да включва въвеждащи обучения, надграждащи обучения, супервизия и менторска подкрепа, както и допълнителни възможности за развитие на професионалистите, подчинени на обща цел и рамка.

Предлагаме да бъде обособена отделна мярка, насочена към подкрепа на учителите, работещи с деца от уязвими групи, чрез обучения, менторство, групова рефлексия и др. инструменти за подкрепа за преодоляване на стереотипи и дискриминационни нагласи и за развитие на знания и практически умения за работа в среда на многообразие.

Според актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion (RECI)[1], на практика само една четвърт от учителите в България се чувстват уверени да работят в мултикултурна среда.

Рискът от бедност и социално изключване при ромските деца е в пъти по-висок от този при българските деца (RECI, 2020). В същото време, в цели области ромските деца представляват от 1/4 до 3/4 от всички деца в предучилищна възраст. Освен укрепване знанията в областта на РДР като цяло, детските учители следва да имат стимули и възможности за усъвършенстване на уменията си за работа с деца, чийто език не е български и с деца, живеещи в бедност.

Към Приоритетна област 3: Ефективно включване и трайно приобщаване

  • Към Цел 3.2: Взаимодействие с деца и родители за създаване на положително отношение към образованието

Предлагаме към планираното въвеждане и прилагане на семейни програми за разясняване на ползите и задълженията за включване в образованието, да се добави и обучение по правата на детето.

 Предлагаме разширяване на обхвата на Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система, като се добави „и повторното отпадане“ след „…риск от отпадане…“, тъй като немалка част от повторно записаните деца отпадат отново. Подчертаваме, че съществен проблем тук е, дали Механизмът води до посещаемост и реално образование, не само до записване. За повишаване на посещаемостта и образователни резултати са необходими допълнителни мерки за:

  1. Преодоляване на финансовите бариери пред образователното включване: като премахване на таксите за детска градина и осигуряване на топъл обяд в училище, учебници и транспорт до желаното, не само до най-близкото училище.
  2. Осигуряване на образователни услуги в близост до общностите, особено що се отнася до детските градини и ясли (Вж. актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion, 2020[2]).
  3. Инвестиране в квалификацията и професионализацията на педагогическия персонал, конкретно извън големите градове и махали, тъй като България отчита едно от най-високите в света нива на икономическа и социална сегрегация на учениците[3]; включително и изграждане на компетенции за работа в мултикултурна среда.
  1. Пълноценно участие в продължителен процес на учене/научаване и социализиране. Такъв процес може да се реализира в среда, в която децата се чувстват комфортно сред въстаниците си и имат подкрепа от най-близките значими възрастни – родители, семейство, учители и други
  2. Подкрепа на родителите и полагащите грижи, които играят централна роля в живота на децата и определят отношението и възможностите им за образование. В много случай решенията на трудностите се намират в дома. На семействата следва да се гледа като на естествени системи за подкрепа в ученето и образованието.
  • Към Цел 3.3: Ефективна социализация на деца в ранна детска възраст

За нас, от съществено значение е преодоляването на липсата на интегрираност между системите за грижа и образование на децата в ранна възраст: както от 0 до 3, така и от 4 до-7 години. Ключово е постигането на синхрон във философиите и ценностите на двете водещи министерства (Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката), и усъвършенстване на модела за отглеждане, възпитание, обучение и социализация на децата в яслените групи. Към момента в тях преобладава медицинският подход, без акцент върху ранното учене. Насърчаването на по-нататъшната интеграция на образованието и грижите в ранна детска възраст предполага и осигуряването на плавен преход за децата от семейството към детската ясла, както и към детската градина и училище. Предложението ни е в синхрон с европейската политика за холистичен подход в осигуряването на образование и грижи в ранна детска възраст, като част от интегриран пакет от политики и дейности, основани на правата на децата и инвестирането в човешкия капитал –  съгласно Препоръка на Съвета на Европейския съюз от май, 2019, за изграждане на висококачествени системи за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ). Препоръката набелязва възможните действия, които правителствата могат да предприемат, в зависимост от конкретните обстоятелства във всяка държава. Насочена е и към родители, социални партньори и организации на гражданското общество, както и към изследователи, които полагат усилия за подобряване на ранното детско развитие, което е продиктувано от разбирането, че пълноценното развитие на децата зависи от интегрирането на всички елементи в една цялостна система, която да осигури подходящите условия за това.

Приветстваме заложеното разработване и прилагане на стандарти за ранно детско развитие. Изразяваме надеждата, че тяхното разработване ще включва процес на широка дискусия и обхващане на всички заинтересовани страни. Предлагаме да се предвиди обучение за прилагането им, включително обвързване и постигане на интегрираност и с другите системи, с които детето и неговите родители/полагащи грижи в ранна възраст имат досег – здравна и образователна.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за въвеждането на интегрирани здравно-социални услуги за детското психично здраве, както и за

намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители.

[1] Доклад „Ранното детство в ромските общности в Република България“, https://osis.bg/?p=3665

[2] Проблеми на предучилищното и училищното образование в България и възможности за ограничаване на тяхното негативно въздействие, 2019 г., стр16; https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

[3] Виж. стр.18, https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

Categories
Актуално

Европейска кампания ще се бори за гарантиране на равен старт в живота на всяко дете

FIrst Years FIrst Priority logo
Лого на Тръст за социална алатернатива

Фондация „Тръст за социална алтернатива“  и Фондация „За Нашите Деца“, заедно с Eurochild и Международната асоциация „Стъпка по стъпка“, в партньорство с Европейския алианс за обществено здраве и Ромския образователен фонд, стартират европейската кампания „Първите години – първи приоритет“. Тя се застъпва за приоритизирането на ранното детско развитие в публичните политики на държавите, за да се гарантира равен старт в живота на всяко дете в Европа на възраст между 0 и 6 години. В основата на кампанията е тезата, че първите 6 години от живота на децата поставят основите на тяхното физическо, социално и емоционално развитие.

С помощта на национални партньори от девет европейски държави – България, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания,  кампанията ще събере и предостави информация на институциите, разработващи политиките на европейско и национално ниво, ще ангажира гражданските организации, и ще помогне за овластяване на родителите и семействата, да се застъпват за собствените си права, и тези на техните деца.

“Присъединяваме се към кампанията като представители от българска страна, защото силно вярваме, че ранното детско развитие дава ключовата основа за емоционалното, социалното и физиологичното развитие на децата, и е определящо за потенциала, който могат да достигнат като възрастни хора. Инвестицията и подсилването на политиките за ранното детско развитие е инвестиция в бъдещото благосъстояние на цялото общество”, казват партньорите в кампанията „Тръст за социална алтернатива“ и „За Нашите Деца“.

“Първите години – първи приоритет” стартира на 15 декември и има за цел да се гарантира подобряването на живота на децата на възраст от 0 до 6 години в Европа чрез:

  • изграждане на общност от застъпници за политиките за ранното детско развитие на национално ниво и на ниво Европейски съюз (ЕС);
  • повишаване на информираността и убеждаване на обществото относно нуждата от приоритизиране на ранното детско развитие;
  • постигане на стратегическо предимство по отношение на политиките на ЕС и осигуряване на финансиране в подкрепа на реформите и публичните инвестиции на национално ниво.

Кампанията застава зад правата на всички деца, със специален фокус върху семействата и децата в риск от дискриминация и изключване, като деца, които живеят в крайна бедност, деца с увреждания, деца в риск от раздяла с биологичните им семейства , деца в специализирани институции, , деца от ромски произход, , деца на мигранти и бежанци.

“Родителите обикновено са наясно какво е най-добре за техните деца, но бедността и дискриминацията могат да ограничат потенциала им да дадат най-доброто от себе си. Чрез тази кампания бихме искали да окажем влияние върху политиките и публичното финансиране на ранното детско развитие, като се опрем на наличните доказателства, както и на мнението и опита на самите родители. Публичните инвестиции могат и трябва да подкрепят и овластяват семействата и малките им деца.” – Жана Хейнсуърт, Генерален секретар на Eurochild.

Кампанията ще се застъпва пред институциите и политиците, така че средствата от ЕС да подпомогнат напредъка по темата в цяла Европа, както и за създаването на взаимно усилваща се обратна връзка между политиките и финансирането на европейско и национално ниво. Докато някои държави като Финландия и Ирландия успяват да поставят ранното детско развитие сред националните си приоритети, в повечето от другите държави все още липсва междусекторна рамка на политики и инициативи. Пандемията COVID-19 подчертава липсата на целенасочена подкрепа за семействата с малки деца в държави като Унгария, Сърбия, Румъния и Португалия.

“Само чрез прилагане на цялостен подход спрямо всички политики и услуги, които оказват въздействие върху ранното детско развитие, бихме могли да прекъснем цикъла на неравнопоставеност и да гарантираме, че всички най-малки жители на Европа имат равни възможности за безопасно, здравословно и оптимално развитие от самото начало на техния живот.” – Михаела Йонеску, програмен директор, Международна асоциация „Стъпка по стъпка“.

Кампанията „Първите години – първи приоритет“ стартира на 15 декември 2020 г. и ще набере скорост през следващите месеци. Станете част от общността, която подкрепя кампанията, за да направите първите години от живота на децата приоритет за цяла Европа.

Заявете Вашия интерес тук.

#FirstYearsFirstPriority

#ПървитеГодиниПървиПриоритет

FirstYearsFirstPriority.eu

Партньорството

Eurochild е мрежа, която се състои от почти 200 организации от 35 европейски държави, които работят с и за децата в Европа, в опит за изграждане на общество, в което се уважават правата на децата..

Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ (ISSA) е регионална мрежа за ранно детско развитие, която свързва практиката в ранна детска възраст, изследванията в тази област и политиката, насочена към подобряване на качеството на системите за ранно детско развитие в Европа и Централна Азия.

Европейският алианс за обществено здраве (EPHA) е водеща организация в Европа, която се застъпва за по-добро здравеопазване, и се състои от публични организации в областта на здравеопазването, пациентски организации, и групи, свързани с конкретни заболявания.

Ромският образователен фонд (REF) има за цел да намали пропастта в образователните резултати между учениците от ромски и не-ромски произход чрез подкрепа на политики и програми, които гарантират качество на образование на ромите, включително десегрегация на образователните системи.

Контакти:

Зорница Миткова

Ръководител Комуникации

“Първите години – първи приоритет”

 Искра Стойкова,

Фондация “Тръст за социална алтернатива“, Ръководител програма „Първите 1000 дни“

E: istoykova@tsa-bulgaria.org

Росица Милкова

Фондация “Тръст за социална алтернатива“, Ръководител проекти и Координатор на кампанията „Първите години – първи приоритет“ за България

E: rmilkova@tsa-bulgaria.org

Мила Ташкова,

Фондация „За нашите деца“, експерт „Политики и застъпничество“

E: m.tashkova@detebg.org 

 Димитър Иванчев

Фондация „За нашите деца“, Координатор проекти и Координатор на кампанията „Първите години – първи приоритет“ за България

Е: d.ivanchev@detebg.org

Categories
Актуално

Покана за участие в онлайн премиера на филма „Странни птици“

Уважаеми колеги и приятели,

 Сдружение „Дете и пространство“ /СДП/ има удоволствието да Ви покани на онлайн премиера на документалния филм „Странни птици“, посветен на неуморния труд на работещите в социалните услуги за деца и семейства и в памет на д-р Любомир Жупунов, председател на Управителния съвет от 2009-2020 години.

Заповядайте на 18.12.2020 г. (петък) от 18:00 ч. в платформата ZOOM, където ще могат да се регистрират всички, които искат да вземат активно участие в дискусията след филма.

Моля, да потвърдите Вашето участие до 16 декември 2020 г. на имейла на СДП: child.space@abv.bg , ако желаете да имате активни права за задаване на въпроси в ZOOM.

Всички с неактивни права могат да гледат прякото излъчване на филма и дискусията в нашата FACEBOOK страница.

На 18 декември ви каним, да се включите 30 минути преди обявеното начало, за да можем да ви окажем съдействие, в случай,че възникнат проблеми при свързването.

 Повече за филма:

Филмът представя изминатия път от ужасяващата среща със страданието на децата от Могилино, след която започва търсенето на отговори. По този път се случват уникални срещи на съмишленици, белязани от желанието да се докоснат до света на „Странните птици“. Вижда се как едно човешко същество, погалено от това желание престава да бъде „невидимо“. Във филма се представя една работа на безкрайно търпение и безусловна любов, в която деца, родители и работещи са заедно в търсенето на отговори, в което, както казва д-р Мечкунова в края на филма, „ Мерило за успеха е ако някое дете изпита радост от живота“.

Благодарим Ви за интереса и подкрепата!

Очакваме Ви!

 Всички сме странни, уникални, различни.

За да откриеш уникалността на другия трябва да полетиш!

Благодарим ви, че летите с нас!           

Categories
Публикации

Ранната детска интервенция на Фондация Карин дом и община Варна

Едно на всеки три деца, получило услуги по „Ранна детска интервенция“, по-късно не се нуждае от специално обучение в предучилищна възраст и от класификация за увреждане.

Едно от всеки три деца с увреждания или затруднения в развитието си има шанса да води напълно нормален живот. Това е възможно благодарение на навременната подкрепа от различните специалисти, заедно с родителите, които участват в сложния процес на развитие на децата от 0 години.

Представяме два практически полезни информационни материала, които описват модела на работа по Ранна детска интервенция на Фондация Карин дом и община Варна:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Categories
Становища и позиции

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030

Удовлетворени сме от факта, че е поставен изричен фокус върху ранното детско развитие (РДР), което открива най-силните възможности за намеса в най-критичната фаза на човешкото развитие, за да се прекъсне порочния кръг на предаване на бедността между поколенията и неравенствата. Тези възможности гарантират, че никое дете няма да бъде забравено, че то ще расте в сигурна среда, без насилие и пренебрегване.

Всички искаме нашите деца да растат здрави, свободни и щастливи, с възможности за учене и развиване на способностите им. Но дали успяваме като държава, като общество, като отделни граждани да допринесем за нашия потенциал като нация, за нашите бъдещи възрастни.

Изключително сме притеснени от факта, че Индекса на човешкия капитал на Световна банка (The Human Capital Index, update for 2020, issued September, 2020[1]) за страната ни намалява между 2010 и 2020 с цели три пункта (от 0.64 на 0.61), което ни поставя на по-ниско ниво от средното за Европа и Централна Азия. Съгласно Индекса, дете, родено сега в България, ще развие своя потенциал като възрастен на 61 %, при условие, че се радва на пълноценно образование и здраве.

Само тези данни показват спешната нужда от мобилизация на всички ресурси и предприемане на спешни мерки за повишаване качеството на живот и грижа за децата и навременна и адекватна подкрепа на семействата.

Конкретни препоръки към проекта на Национална стратегия

Към Специфичните цели:

  • По Специфична цел 3: Ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване).

Основните фактори за непрекъснатата цикличност на неравностойното положение са неравният достъп до здравеопазване, както и невъзможността за включване в образованието в ранна детска възраст и възползване от ефикасни образователни услуги. Образователните резултати и бедността на децата са тясно свързани със социално-икономическия статус на родителите им. Делът на бедност при децата на родители с ниска квалификация е 77,5 % в сравнение с 3,1 % за родители с висока квалификация.

През 2018 г. 26,6 % от децата на възраст от 0 до 17 години са били изложени на риск от бедност, а по комбинирания показател „риск от бедност и социално изключване“ децата са 33,7 %.

Т.е. бедността сред децата има многостранни измерения, което определя необходимостта от прилагане на интегриран подход между различните секторни политики – заетост, социално подпомагане, социална закрила, здравеопазване, образование, сигурна и безопасна среда, жилищно настаняване, устойчивост. Това извежда на преден план нуждата от постигане на по-добро взаимодействие и поставяне на интересите на детето в центъра на системите.

Предлагаме допълване на посочените индикатори (към Специфична цел 3) за измерване на детската бедност с включване на комбинирания индикатор „деца в риск от бедност и социално изключване“ и разширяването им в посока отчитане и на условията на живот и средата на децата.

  • По Специфична цел 4: Осигуряване на равен достъп до качествени услуги с цел превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици

Равният достъп до предучилищно образование е залегнал като приоритет във всяка от специфичните цели. Въпреки това, не е предложен нито един индикатор, който да следи изпълнението на този коефициент. Имайки предвид 10-годишния хоризонт на стратегията, индикатори като “Относителен дял на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18-24 навършени години” или “Нетен коефициент на записване на населението в образователната система (V-ХІІ клас)” не биха показали прогреса към обхващането в предучилищно образование. В тази връзка, предлагаме да се добави отделен индикатор за този приоритет – “Нетен коефициент на записване в предучилищно образование”, като целевата му стойност бъде съгласувана с целите, поставени на ниво ЕС – 95% до 2030 за деца на възраст 4-6[2].

Много нисък процент малки деца посещават професионални детски заведения, което продължава да бъде предизвикателство. За 2019 г. едва 9,4 % от децата на възраст между 0 и 3 години са записани в такива заведения, което е значително под средното за ЕС равнище, надхвърлящо 30 %.

Предлагаме към индикаторите на тази специфична да се добавят и индикатори за обхвата на децата в услуги по образование и грижа в ранна възраст – детска ясла и целева стойност Достигане на средното ниво на ЕС – 33 %.  

Към Приоритетите на Стратегията:

  • Приоритет 2: Осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование
  • Преодоляване на съществуващите финансови бариери пред ранното образование

Съществуват категорични доказателства за наличието на финансови бариери пред достъпа до ранно образование в България на деца от уязвими групи (вкл. директни финансови бариери като таксите за хранене на децата, дължими от родителите, и индиректни финансови бариери като разходи за задължителни медицински изследвания и др.). Независимата оценка на Световната банка върху проект „Готови за училище“ на ТСА и мрежа от 23 организации в страната, обхващащ 5,700 деца, предлага висококачествени научни доказателства, че предоставянето на безплатен достъп до детска градина намалява наполовина дела на незаписаните в детска градина деца от уязвими общности, и повишава посещаемостта с около 20%.

Въведени са и конкретни държавни политики, насочени към адресиране на тази бариери, сред които и актуалните промени в ЗПУО, от м. септември 2020 г., които предвиждат възможност за покриване чрез бюджетите на общините на таксите, събирани от родителите, за изхранване на децата в задължителната предучилищна подготовка. Тези политики следва да залегнат като мярка и дългосрочен стратегически приоритет в настоящия стратегически документ.

  • Различни форми на образование и грижа

Негативно отражение към ниското ниво на обхват на децата дава и липсата на различни форми на образование и грижа в ранна възраст и невъзможността на родителите за избор. Предлагаме в Стратегията да се включи създаването на различни възможности за предоставяне на услуги за ранно образование и грижа за децата, между които родителите да имат право на избор. Това би довело и до решаване на редица проблеми, които в момента оказват влияние върху качеството на услугата, като големият брой деца в групите, невъзможността да се посрещнат индивидуалните нужди на детето, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, ще предостави и възможност за съвместяване на професионалния и личния живот, и/или включване в пазара на труда. 

  • Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система

Предлагаме да се добави „и повторното отпадане“ след „…предотвратяване на отпадането…“ (на стр. 44), тъй като немалка част от повторно записаните деца отново отпадат. Подчертаваме, че съществен проблем тук е, дали Механизмът води до посещаемост, не само до записване. За повишаване на посещаемостта са необходими допълнителни мерки:

  1. Преодоляване на финансовите бариери пред образователното включване: от такси за детска градина и топъл обяд в училище, до учебници и транспорт до желаното, не само до най-близкото училище.
  2. Наличие на образователни услуги в близост до общностите, особено що се отнася до детските градини и ясли (Вж. актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion, 2020[3]).
  3. Повишаване на качеството на педагогическия персонал конкретно извън големите градове и в ромските махали, тъй като България отчита едно от най-високите в света нива на икономическа и социална сегрегация на учениците[4]; включително и изграждане на компетенции за работа в мултикултурна среда.
  • Подкрепа на учителите, работещи с деца от уязвими групи

На стр. 42 от проекта на Стратегията, като цел е посочено насърчаването на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, без да има посочени конкретни мерки за постигането й. Според актуални данни от доклада на Институт Отворено общество Roma Early Childhood Inclusion (RECI)[5], на практика само една четвърт от учителите в България се чувстват уверени да работят в мултикултурна среда.

Рискът от бедност и социално изключване при ромските деца е в пъти по-висок от този при българските деца (RECI, 2020). В същото време, в цели области ромските деца представляват от 1/4 до 3/4 от всички деца в предучилищна възраст. Освен укрепване знанията в областта на РДР като цяло, детските учители следва да подобрят уменията си за работа с деца, чийто език не е български и с деца, живеещи в бедност.

Предлагаме да бъде обособена отделна мярка, насочена към подкрепа на учителите, работещи с деца от уязвими групи, чрез обучения, менторство, групова рефлексия и др. инструменти за

подкрепа за преодоляване на стереотипи и дискриминационни нагласи и за развитие на знания и практически умения за работа в среда на многообразие.

  • Подкрепа и мотивиране на педагозите от етнически малцинства и на образователните медиатори и ролеви модели

За децата от етнически малцинства доказано влияние за намаляване на отпадането имат наличието на учители от същите малцинства. Предвид нарастващия дял на ученици от етническите малцинства, които в някои области стигат до ¾ от всички ученици, трябва да се инвестира не само в медиатори, но и в изграждането на професионални кадри от същите малцинства. В допълнение, на медиаторите следва да им се предоставят реални и мотивиращи пътеки за професионално развитие така, че някои от тях да могат да станат педагогически професионалисти.

  • Приоритет 3: Равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване

Прави впечатление ограниченият брой подадени мерки в този приоритет спрямо изброените предизвикателства, пред които е изправена системата на здравеопазването у нас. Препоръчваме тяхното разширяване и в посока промоция на здравето на децата, превенция и профилактика, както и с осигуряване на бърз достъп до здраве и здравни грижи. Приветстваме разработването на Национална здравна стратегия, с хоризонт до 2030 г., която да определи целите и посоката за подобряване на здравната система, но считаме, че разработването на Националната здравна стратегия само по себе си не би следвало да е мярка в Националната стратегия за намаляване на бедността.

  • Осигуряване на достъп до медицински и профилактични дейности за всички бременни жени, както и разширяване на достъпа на здравно неосигурените бременни жени до дейности за проследяване на бременността и здравни грижи

За 2019 г. в страната ни има 7 179 раждания от здравно неосигурени бременни жени и извършени 2 702 прегледа съгласно Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ за здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени на Министерство на здравеопазването. Прилагането й в практиката обаче среща редица предизвикателства. От една страна, обемът на медицинската помощ, която се оказва на здравно неосигурени бременни жени предвиден в Наредбата нарушава принципа на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, уреден в чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. Достъпът до извънболнична медицинска помощ е ограничен само до един преглед, в рамките на който не могат да се осъществят всички необходими диагностични и/или лечебни дейности, от които бременната жена се нуждае. Голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време не бременността и съответно, не са своевременно диагностицирани или въобще не са

диагностицирани голям брой патологии. В последствие това води до увеличаване на броя на преждевременните раждания, по – висок риск от усложнения при раждане за майката и детето и е предпоставка за увеличаване на неонаталната и майчината смъртност.  

В тази връзка, ние настояваме за изравняване на правата на всички бременни жени, без значение от здравно осигурителния им статус, чрез разширяване на броя на прегледите в Наредбата.

  • Разширяване на мрежата от детски кухни в страната и създаване на програми за осигуряване на здравословно и пълноценно хранене на децата до 3-годишна възраст, които се отглеждат в семейства в неравностойно положение

Честа практика сред бедните и уязвими общности бебетата и малките деца да се захранват неправилно, рано, с неподходящи храни, в следствие на което децата са недохранени или лошо хранени в ранна възраст. Осигуряването на разнообразна и качествена храна в периода на захранване и след това при храненето на бебето и малкото дете е от ключово значение за ранното детско развитие. Според „Национално проучване на храненето на кърмачета и малки деца до 5 годишна възраст и отглеждането им в семейството“ при 91,6 % от децата от 6-12 месеца има нисък прием на желязо и при 82,2 % висок прием на натрий.

Причините за непълноценното хранене са разнообразни, като сред тях са бедността, условията и средата на децата, в която живеят, липсата на информация и умения, както и следване на традиционни модели на хранене сред уязвими общности. 

На общинско ниво съществува услугата „Детска кухня“ (ДК), която предлага пълноценен обяд на деца от 10 месечна възраст до навършване на 3 години. В повечето градове тази услуга е налична под една или друга форма и се цени високо от майките, които я използват. Ограниченията на ДК са свързани с достъпа, цената и липсата на обучителен елемент.

Към момента, подкрепа за родителите и различни дейности насочени към формиране на родителски умения се предлагат от някои социални услуги като Център за обществена подкрепа, (ЦОП), Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ), Център за работа с деца на улицата (ЦРДУ), Общностни центрове и други. Тези услуги включват консултации за здравословно хранене, а малка част от тях подпомагат семейството с продукти в случаи на бедност.

Предлагаме надграждане на съществуващите услуги за РДР с фокус изграждане на родителски умения с хранителен компонент така, че семействата в уязвима ситуация да получават интегрирана и цялостна услуга и чрез регулярна хранителна подкрепа.

  • Разширяване на списъка на лекарствените продукти и консумативи за деца от 0-3 г. за домашно лечение, както и на медицинските изделия, заплащани от НЗОК

Цената на лекарствата е най-често срещаната причина, заради която децата не приемат нужните и предписани медикаменти. Родителите от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са:

  • по-висок брой хоспитализации и усложнения;
  • по-чести посещения в спешни отделения;
  • по-чести посещения при лекар;
  • лишаване от средства за други базови нужди като храна заради цената на лекарствата;
  • трансформиране в хронични състояния, които се отразяват на развитието на децата и тяхното общо здраве;
  • по-висока смъртност.

Според социологическо изследване, поръчано от Българската педиатрична асоциация (БПА), „за дете до 1 година месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства“. Само между 11% и 13% от целия бюджет на НЗОК е за детско здраве, а едва 5% от всички средства, които НЗОК разходва годишно за пълно или частично покриване на разходи за лекарства, са за деца. 

Настояваме за разработване на държавна политика за предоставяне на безплатни лекарства за деца до 3 години, което от своя страна ще гарантира наистина ефективно и достъпно здравеопазване в най-ранна възраст. Така всички деца ще имат равни възможности да бъдат лекувани пълноценно през най-важните за тяхното развитие първи три години. В дългосрочен план тази инвестиция ще спести разходи, ще допринесе за справянето с тежката демографска криза в страната и ще направи възможно по-доброто бъдеще и просперитет на населението.

  • Приоритет 4: Достъпна и качествени социални и интегрирани услуги и интегрирана подкрепа
  • Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за деца 0-3 г.

В България няма национална програма за патронажна грижа за бременни жени и деца от 0-3 години. Подкрепата на децата до 3 г. и техните семейства е отговорност на общопрактикуващите лекари и педиатрите, но освен задължителното еднократно посещение непосредствено след раждането на детето, те нямат задължението да посещават новороденото и неговата майка.

Настояваме за разработване на национална програма за патронажна грижа за бременни жени и деца от 0 до 3 години. Няколко организации в страната прилагат този модел на подкрепа на семействата с малки деца, като сред доказаните ефекти на патронажната грижа са: по-добро пренатално здраве; успешен изход от бременността; намалена детска смъртност; по-малък брой травми на децата от инциденти; по-малък брой случаи на детско насилие и липса на грижи;

повишен процент на трудова заетост сред майките; по-добра готовност за училище; намалено използване на социални помощи.

Допълнително, през пролетта, предвид обявената епидемиологична обстановка, предоставянето на патронажа грижа за възрастни беше основен модел на подкрепа и грижа, който доказа по безспорен начин своята полезност и достъпност.

  • Приоритет 7: Подобрени жилищни условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните

За нас са притеснителни практиките на събаряне на незаконни къщи и изселване на семейства без осигуряване на алтернативно настаняване и без специална подкрепа за майките и децата; лошите жилищни условия, които оказват влияние върху здравето на децата от бедни семейства (липса на течаща вода, канализация и т.н.); високите нива на замърсяване на въздуха в редица квартали, поради горене на битови отпадъци, които въздействат най-неблагоприятно върху здравето на децата. Поради тези причини изработването на планове за регулация и подобряване на инфраструктурата на ромските и изолирани квартали продължава да стои на дневен ред, като аспект от въпроса за сигурността на децата. Приветстваме предвиденото картографиране на нуждите на местно ниво, но до разрешаването на тези въпроси са нужни мерки за закрила на семействата с деца и бременни жени при изселвания и събаряне на къщи, правилното планиране и предоставяне на алтернатива. Нуждата от адекватна жилищна политика на местно ниво често се свързва с един от факторите за раздяла на семейството с новородено или разпад на семейството.[6]

  • Инвестиции в работна сила

Свидетели сме на недостиг на специалисти по медицински грижи, педагози, социални работници и специалисти в социалната закрила и подкрепа. Приветстваме инициираното от Министерство на труда и социалната политика разработване на Стратегия за развитие на човешките ресурси в сферата на социалните услуги и изразяваме искрената си надежда за постигане на атрактивност на професията и по-голямо привличане на кадри, с достойно и адекватно заплащане. В тази връзка, препоръчваме провеждане на последователна държавна политика за увеличаване на инвестициите в работната сила, заетостта и задържането й в основните сектори, които имат отношение към детето и семейството: социална, здравна и образователна системи. 

Настоящата криза, породена от COVID-19 ясно подчертава и нуждата от повишаването на доверието във всички системи, насочени към децата и семействата; това е ресурс, който е още по-важен, когато става въпрос за обществено чувствителни теми като майчиното и детското здраве, образование и социална закрила. Необходима е допълнителна работа с общността на регионално и местно ниво, за да се изгради доверителна връзка между хората и специалистите, които  прилагат националните политики на местно ниво. Овластяването на хората и превръщането им в активни участници в процесите, които ги засягат, също ще подпомогне повишаването на доверието.

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за въвеждането на интегрирани здравно-социални услуги за детското психично здраве, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители. 

9 декември, 2020

София

[1] https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/34432

[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019H0605(01)&from=EN

[3] Проблеми на предучилищното и училищното образование в България и възможности за ограничаване на тяхното негативно въздействие, 2019 г., стр16; https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

[4] Виж. стр.18, https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2019/11/Problems_of_pre-school_and_school_education.pdf

[5] Пак там

[6] „Поглед към невидимите деца на Пловдив“, https://bit.ly/33QKfTQ

Categories
Становища и позиции

Позиция за необходимостта от продължаване на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие се присъединява към подкрепата, изразена от редица неправителствени организации (Национална мрежа на здравните медиатори, Национална мрежа за децата, Национална пациентска организация и др.) за отправените от Сдружение „ЛАРГО“ предложения и препоръки за актуализиране на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве.   

Водещ принцип в Конституцията на Световната здравна организация е[1], че ползването на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално положение.  

Също така, чл. 6 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите-страни да признаят, че всяко дете има присъщо право на живот и осигуряват в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Допълнително, чл. 24 от Конвенцията за правата на детето предвижда, че държавите – страни по Конвенцията признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве.  

С водещите принципи на тези два основополагащи документа ние подчертаваме важността и необходимостта от разработване на стратегическа рамка, която да задава посоката и целите на политиките, насочени към повишаване на здравния статус на населението на страната ни.

Националната програма, наред с Националната здравна стратегия, са водещите стратегически документи до края на 2020 година, чрез които се прилагат политиката, мерките и услугите, насочени както към майчиното и детско здраве, така и към цялото население в България. Тези два документа са определени от специалистите като иновативни, модерни и с амбицията за въвеждане на интегрирани здравни услуги за деца и възрастни, с акцент към хората в уязвима социално-икономическа ситуация.

 

Редица научни изследвания доказват, че
развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот
и периодът на ранното детство е основополагащ
, като има отражение върху неговото
благополучие в зряла възраст. Това предполага инвестиране на достатъчно ресурси в
максимално ефективен комплексен подход към ранното детско развитие – най-силният
инструмент за преодоляване на неравенствата и шанс да се осигури възможност на всяко
дете за най-добър старт в живота. Предприемането на мерки за намаляване на стреса, за предотвратяване на вредното влияние на околната среда и осигуряване на подкрепа за бременни майки и семейства с малки деца, водят до по-добро здраве през целия живот и спестяват значителни разходи за здравеопазване.

 

Конкретни предложения

Предвид приключването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве тази година, изразяваме надеждата, че тя ще бъде продължена и актуализирана, с хоризонт до 2030 г., в синхрон с водещия стратегически документ на страната – Националната програма за развитие: България 2030.

Настояваме в програмата отново да залегнат и да бъдат развити постиженията и доказалите се успешни практики, а именно: 

  • Да бъдат запазени като дейност домашните посещения и медицинските консултации, но с повишен обхват и възможности за покриване на нуждите на децата и майките в съответната област.
  • Да се заложи по-широко застъпване на модела на продължаващата акушерска грижа, чийто предимства и ефективност са подкрепени от научни данни и се насърчава от СЗО.
  • Да бъде отделено сериозно внимание на преждевременно родените деца и да се заложат мерки за реално извършване на комплексно проследяване от медицински специалисти в първите месеци и години след изписването от неонатологичното отделение, така и в проследяването им от немедицински специалисти, работещи в областта на ранното детско развитие.
  • Да се наложи като стандарт на работа един от успехите на Програмата – провеждане на неонатален слухов скрининг с цел ранно диагностициране и навременна интервенция при увреждане на слуха.
  • Лабораторните изследвания и консултации като биохимичен скрининг за бременни за оценка на риска от раждане на дете със Синдром на Даун, други анеуплоидии, спина бифида, аненцефалия и тежък дефект на коремната стена, да бъдат включени и в бъдещия документ. Предлагаме Програмата, в най-близко бъдеще, да предвиди и системното въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг.
  • Създадените експертни комисии към университетските болници (напр. по вродени аномалии и по диабет) да продължат да съществуват и да подпомагат интеграцията и справянето с тежките хронични заболявания извън разписаните в Националния рамков договор.
  • Продължаване на мерките за намаляване на детската смъртност и достигане до средното ниво в Европейския съюз, което е 3.6 ‰.

 

Качественото здравеопазване изисква качествена работна сила. Предлагаме към актуализацията на документа да се добавят и мерки за привличане и задържане на здравните специалисти на всички нива, включително медицински сестри и акушерки. Тези мерки трябва да включват съвременно образование, адекватно продължаващо обучение и добри условия на труд и възможности за кариерно развитие.

Обръщаме внимание, че извършените проучвания и подготвените мониторингови доклади за изпълнението на Националната програма от сдружение „ЛАРГО“ – Кюстендил ясно показват нуждата от съществуването на Здравно-консултативните центрове и предоставянето на предвидените услуги. Но също така показват и сериозната необходимост от уеднаквяване на работата и популяризиране на дейността на Центровете, за което подаваме пример с малко използвания заложен безплатен преглед за проследяване на бременността на здравно неосигурените бременни жени и изследвания.     

Продължаващата пандемия показва колко е важно да разполагаме с механизми, които да гарантират устойчивостта на системата и предоставянето на здравни грижи по време на сериозни обществени и здравни кризи. Програмата трябва да е съвместима с по-широки мерки за устойчивост на здравната система, като планиране, мониторинг и отчетност, за готовността ѝ  ефективно да посреща кризите.

Настоящата криза подчертава и нуждата от повишаването на доверието в здравната система, ресурс, който е още по-важен, когато става въпрос за обществено чувствителна тема като майчиното и детското здраве. Необходима е работа с общността на регионално и местно ниво, за да се изгради доверителна връзка между пациентите и специалистите, които им предоставят здравни грижи. Овластяването на пациентите и превръщането им в активни участници в усъвършенстването на програмата също ще повиши доверието в системата.

Оставаме на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата и техните семейства.

 

25.11.2020

София

[1] Конституция на СЗО – http://www.who.int/governance/eb/who_constitution_en.pdf