50% от родителите имат трудности да играят с децата си

243261040 267085718503110 6190016100475858916 n
Според проучване от 2021 година, което изследва съществуващите услуги за ранно учене и развитие и нуждите на родителите
screenshot 2022 06 01 at 10.26.25
screenshot 2022 06 01 at 10.26.25

Обединение от неправителствени организации прави анализ и проучване на нуждите на родителите и това, което държавата предоставя като услуги в тяхна подкрепа. Резултатите са публикувани в доклад в началото на тази година. 

Според изследването 12% от българите смятат, че „почти всички родители” имат проблеми с осигуряването на почивка на море или планина на децата си, докато делът на ромите, които споделят това мнение и близо три пъти по-висок и възлиза на 35%.

Всеки втори респондент твърди, че родителите от квартала му/ѝ изпитват затруднения да помагат на децата си с уроците и домашните, като всеки четвърти смята, че това важи за почти всички родители. Най-много респонденти смятат, че родителите от техните квартали изпитват затруднения да осигурят лекарства за болните си деца.

графика
графика
графика 2
графика 2

окладът извежда следните акценти, резултат от проучването:

 – Темата за ранното детско развитие е изключително периферна за обществото ни и се асоциира най-вече с грижата за физическите нужди на децата, а емоционалното и интелектуалното развитие на детето, значението на играта, общуването и забавленията се възприемат по-скоро като екзотика.

 – Има липса на общодостъпна масова услуга, която да развива капацитета на родителите за пълноценна грижа в семейна среда.

 – Липсват обществени информационни и образователни кампании, които да допринесат за по-добро разбиране на значението на ранното детско развитие и за повишаване на капацитета на родителите и разширеното семейство от значими други около детето.

 – Колкото по-малко е населеното място, колкото по-ниско е образованието на родителите и колкото по-ограничени са финансовите им възможности, толкова по-малка е вероятността родителите да са участвали в обучения и активно да са търсили и да са ползвали услуги, свързани с ранното детско развитие.

Пълният доклад може да бъде изтеглен от тук: https://we-care.bg/wp-content/uploads/2022/04/doklad-1.pdf 

За проучването

Проведено е между юли и октомври 2021 г. и включва дълбочинни интервюта с 10 специалисти и 10 родители на деца до 3 години, както и емпирично количествено проучване през интернет с участието на 241 респонденти от ромски и български етнически произход.

За кампанията

„Да пораснем заедно“ е застъпническа кампания на Сдружение ЛАРГО – Кюстендил, Фондация „Бъдеще“ – Ракитово и Фонд ИГА – Пазарджик, която цели да популяризира по адекватен начин темата и да предложи интегрирана общодостъпна и масова услуга, която да развива капацитета на родителите за пълноценна грижа в семейна среда. Проект „Да пораснем заедно“ е част от Проект за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, „Отворено общество“ и “Портикус”.

За контакт

Юлия Наскова, координатор: 0887 304 414, e-mail: yulianascova@yahoo.com 

Още публикации

kid 1508121 1280

Добри практики в ранната детска интервенция 

За България липсват точни данни за броя на засегнатите деца. По международни оценки става дума за между 10 и 20% от децата, при които се наблюдават различни по тежест затруднения и не се следва типичното развитие. Причините за това могат да бъдат както биологични фактори, така и фактори на средата.

logo final

Уебинар: Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени

Алиансът за ранно детско развитие организира онлайн семинар на 23 ноември на тема „Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени?“ Уебинарът се провежда съвместно с Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ ISSA и международната кампания „Първите години, първи приоритет“.

family pxb.jpg

13 спешни задачи на служебноо правителство за децата на България

България не е място, на което хората спокойно раждат и отглеждат деца. Ключови причини за това са политиките у нас да не се правят с мисъл за тяхното въздействие върху децата, а координацията между отделните институции, отговорни за детското благосъстояние, е в лошо състояние.