Стартираха 4 национални кампании за промяна на политиките за детско развитие

Екранна снимка
„Необходима е национална стратегия за ранното детско развитие,“ това заяви доц. Диана Ковачева, Омбудсман на Република България при откриването на събитието.

В първия национален форум „Пропуски в политиките за ранно детско развитие. Възможни решения“ взеха участие повече от 80 представители на национални, регионални и местни институции, академичната общност и гражданския сектор от България и Европа. Всички припознаха ранното детско развитие като ключов приоритет за България.

„Необходима е национална стратегия за ранното детско развитие,“ това заяви доц. Диана Ковачева, Омбудсман на Република България при откриването на събитието.  „В нашето общество ние говорим все още за оцеляване, тук се борим за оцеляването на децата, а в другите държави – за тяхното участие в политиките, които ги засягат,“ допълни доц. Ковачева. Тя подчерта, че в европейската рамка за качество са определени 5 основни компонента на качествените системи – достъп до образование и грижи в ранна възраст; условия за обучение и труд на персонала, отговарящ за образованието и грижите в ранна детска възраст; определяне на подходящи, адаптирани учебни програми и управление; финансиране; мониторинг и оценка на системите.

Екипът на фондация „Тръст за социална алтернатива“, в лицето на Сара Перин, изпълнителен директор на фондацията,  Искра Стойкова, директор на програма за майчино и детско здраве и Росица Милкова, ръководител проект „С грижа от 0 до 3“ представиха работата и целите на ТСА в сферата на ранното детско развитие.

„Важно е политиките за ранно детско развитие да са интегрирани и холистични, да включват всички 5 компонента на пълноценната грижа – добро здраве, пълноценно хранене, ранно учене, отзивчива грижа и сигурна и безопасна среда. Пренебрегването, на който и да е от тях, за сметка на друг, ще се отрази върху резултатите,“ заяви Искра Стойкова. Тя илюстрира с примери предизвикателствата, пред които са изправени семействата с деца от 0-3 години в уязвимо положение и непоправимите последици във всяко едно от направленията.

В последващите сесии от форума бяха представени конкретните цели на четири застъпнически  кампании, изпълнявани от организациите от мрежата „С грижа от 0 до 3“. Всяка от кампаниите се изпълнява от работна група от 3-4 организации и адресира наболял проблем и значителни пропуски в политиките за ранно детско развитие, които афектират тежко особено най-бедните семейства.

Представени бяха и съществуващи решения в други сходни по социално-икономически профил с България държави. Д-р Наталия Михайлова, автор на официално проучване на ефективни практики и политики с положително влияние върху детското развитие в страни от ЕС и други държави, направи преглед на възможните решения на пропуските в България.

Четирите конкретни цели на представените кампании са:

  • Осигуряване на равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна жена, независимо от здравно осигурителния й статус – /изпълнява се от: сдружение “Ларго”, сдружение “Национална мрежа на здравните медиатори”, сдружение “Жажда за живот”, Клуб на НСО/
  • Подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана национална хранителна програма – информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти /изпълнява се от: фондация “Здраве и социално развитие”, сдружение “Бъдеще за децата”, сдружение “Знание”/
  • Разкриване на интегрирани услуги и програми в  подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст /изпълнява се от: Фондация “Бъдеще”, Сдружение “Ларго”, Фонд “ИГА”/
  • Достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи /изпълнява се от: Сдружение “Хаячи”, Фонд “ИГА”, Сдружение “Инициатива за равни възможности”/

Конструктивната и активна дискусия между участниците във форума доказа ангажимента на всички към темите свързани с подобряване на политиките за ранно детско развитие. Сред мненията, около които се обединиха участниците са:

  • нуждата от интерсекторен подход на планиране и изпълнение на политиките за деца в семеен контекст
  • нужда от целенасочена подкрепа за най-силно уязвимите деца и семейства в страната
  • нуждата от политики, които отразяват нуждите на детето и семейството – овластяване на семейството като основна единица
  • нуждата от измерване на настъпила качествена промяна в живота на децата в България
  • нужда от продължаващо застъпничество

Събитието се организира със съдействието на мрежа от 11 организации, които работят по проект за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“ и стоят зад цялостната застъпническа стратегия. Проектът е управляван от фондация „Тръст за социална алтернатива“ и финансиран от фондации „Отворено общество“ и „Портикус“.

Сподели:

Още публикации

„С“ като субект

Да се родиш и да станеш субект – какъв е този процес, през който бебето преминава, за да се конституира от връзката с другия, с този, който се грижи за него? Какво е значението на първите мисли и думи, които отправяме към новороденото? Катрин Вание ни кани да поговорим за това дълго пътуване.

грижа от 0 до 3

Първи национален онлайн форум „Пропуски в политиките за ранно детско развитие. Възможни решения“

Първият национален онлайн форум „Пропуски в политиките за ранно детско развитие. Възможни решения“ ще се проведе на 9 март от 10:20ч. До 14:30ч. в платформата за онлайн събития zoom: https://us02web.zoom.us/j/86734897619

Предложения на Алианс за ранно детско развитие по проекта на ПМС за приемане на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини

Ние, организациите от Алианса за ранно детско развитие насърчаваме търсенето на решения за осигуряване на образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) за всички деца от 0 до 4 години от страна на държавата, за повишаване на обхвата в услуги за ранна грижа и образование и достигане на средните нива за ЕС. В същото време смятаме, че така регламентираните в проекта на наредба компенсации не създават справедлива система за равен достъп на всички деца, а всъщност задълбочават неравнопоставеността, тъй като предвиждат компенсация за неприетите деца, които вече посещават частна услуга чрез възстановяване на определена сума, заплатена от родителите.