10/01/2023 - Алианс за ранно детско развитие

Аманда Уелш, старши консултант в Network Impact, представи данните от анализа по време на уебинара „Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени“. Семинарът се проведе съвместно с Алианса за ранно детско развитие, Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ ISSA и международната кампания „Първите години, първи приоритет“. Аманда има 20-годишен изследователски опит в сферата на информационните стратегии, мониторинг, политики и застъпничество.

Семинарът предостави възможност за споделяне на опит с функционирането на подобни мрежи, включително анализ и планиране на бъдещи действия. Например – проучвайки потребностите сред своите представители, Network Impact установява, че по-значими са финансираните ресурси на ниво държава и на регионално ниво; докато партньорството и ангажирането на заинтересованите страни са по-важни на регионално и международно ниво.

Съгласуването в мрежата изисква различен тип ресурси – за разработване, определяне и споделяне на идеите на общ език. Важно е да се установи къде се срещат отделните гледни точки, което може да изисква допълнителни проучвания, ресурси и време за изготвяне на споразумения или необходимите документи. Едновременно с това е нужно работата по даден проект да се разпределя между всички участници в мрежата.

За постигане на повече ефективност Аманда Уелш открои необходимостта от общи цели, които са с приоритет и висока стойност за всички. Защото успехът на мрежата зависи именно от това – генериране на стойност за всички представители.

На това място роля играе още един значим фактор: ангажираност. Мрежите процъфтяват, когато членовете са ангажирани. Затова е важно да се определят начините за ангажираност и, разбира се, споделените ползи за всички заинтересовани страни.

Анализът показва по какъв начин ползите се променят във времето. „Проучихме мрежите 5 години след тяхното създаване и проверихме дали потребностите са останали същите“, разказа Аманда. При присъединяване към мрежата са налице подкрепа за услуги и програми, голяма видимост и растеж на организациите, както и потребност от валидиране и финансиране. Когато вече са участвали в съвместни действия, членовете се нуждаят от повече връзки с партньори и финансови организации, тоест търси се по-добро разбиране за въздействието на мрежата и сътрудничество за съвместни проекти.

Проследяването на развитието във времето дава обратна връзка за постигнатия напредък, който отговаря на поставените цели. По време на уебинара Амада даде за пример т.нар. карта за резултати, която включва 20 въпроса. С нея чрез резултатите по отделните мерки се представя развитието на мрежата.

Добри практики в ранната детска интервенция

Добри практики в системния подход към ранната детска интервенция бяха представени по време на уебинар, организиран от Фондация „За Нашите Деца“ съвместно с УНИЦЕФ България. По време на събитието специалисти обсъдиха възможностите за прилагане и развитие на услугата у нас.

Ранната интервенция е изключително специализирана услуга. Тя дава много положителни резултати, ако се прилага качествено и с нужните методически стъпки, обясни Снежана Радева от екипа на УНИЦЕФ България. Тя запозна участниците в уебинара със спецификите на услугата

Ранната интервенция е част от голямата област ранно детско развитие. Разглежда се като обособена група сред други две големи сфери – пълноценната грижа във възрастта 0-3 години и приобщаващото предучилищно образование. Услугата поставя фокус върху децата със затруднения в развитието, както и децата в риск от затруднения, които имат нужда от навременна специализирана грижа.

За България липсват точни данни за броя на засегнатите деца. По международни оценки става дума за между 10 и 20% от децата, при които се наблюдават различни по тежест затруднения и не се следва типичното развитие. Причините за това могат да бъдат както биологични фактори, така и фактори на средата.

УНИЦЕФ партнира с пет пилотни общини в България, в които подготвя професионалистите за услугата ранната детска интервенция. Това са общините Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Чирпан, Хасково. В същото време организацията работи и за развитие на системен подход, тоест за прилагане на модела чрез свързване на отделните области, които засяга – здравната система, социалните услуги и образованието. По време на уебинара своя опит споделиха специалисти от пилотните общини.

Снежана Радева запозна участниците в събитието и със систематичен анализ на УНИЦЕФ за ранна детска интервенция у нас. Според данните нашата страна има добре развита нормативна база в здравеопазването. Развита е мрежа за първична медицинска помощ, социални и образователни услуги. Достъпни са специализирани терапевтични и лечебни услуги за деца с увреждания.

На това място обаче се откроява основният недостатък – голяма част от тези услуги са фрагментирани и са създадени по проекти. Това от своя страна води до липсата на координация между професионалистите от различни сектори и най-вече – до липсата на споделено разбиране за ранната интервенция.

Анализът отчита още един важен фактор. Голяма част от децата биват включвани в услуги едва на 30-ия месец и по този начин се губят първите месеци, в които качествената подкрепа е ключова за тяхното развитие. Също така в преобладаващите случаи родителите не са включени в процеса. Отчита се и фактът, че професионалистите не се чувстват подготвени да работят с децата на възраст 0-3 години.

Ранната интервенция по същество е услуга за подкрепа на родителите. Данните показват, че повече от 50% се подобрява детското развитие при качествена услуга. Целта е тя да подкрепя именно семействата и хората, които прекарват 24 часа с детето. Това дава възможност по такъв начин да се адаптира средата за детето, че то да може да развие своя пълен потенциал – до плавното му включване в приобщаваща среда.

Всички участници в уебинара се обявиха за необходимостта от бъдещи дискусии по темата. Нужни са общи акценти към системен подход за ранна интервенция, който да обедини и координира отделните системи в грижата за ранното детско развитие у нас.