Детето и времето

Именно времето е, което ни позволява да растем, да се учим, т.е. да повтаряме нашите действия, за да ги овладеем и да станем самостоятелни. Детето не осъзнава времето и не разбира защо възрастният успява по-добре от него. Преди да открие пътя, който поражда у него желанието да заприлича на родителя от същия пол /идентификацията /, детето понякога опипом приема позицията си на дете, съперничи си с възрастния и понякога подценявано от по-слабата си позиция спрямо него, се идентифицира с неуспеха, водещ до противопоставяне или регресия. Въвеждането на реалното време като причина, но и като фактор за порастването, може да успокои детето, да му донесе сигурност по отношение на собствените му ценности. Това се отнася за децата, които не могат да понасят да не успеят в начинанията си от първия опит, което го разгневява.

Развитие на връзката на детето с времето

Структурирането на времето се извършва в две фази.

1. Перцептивна или сензорно-моторна фаза.

Между 0 и 2 години

За новороденото съществуването на времето е асимилирано от вътрешните ритми на тялото, от тези на майката, възприемани по време на нейните грижи и от усещането за удовлетвореност или неразположение. С развитието на движенията, на хващането, времето се свързва с настоящето действие: „това е времето преминало във“. Можем да говорим за „преживявано“ време.

Ритмичността на дейностите, грижите за малките деца, благоприятстват запомнянето, съотнасянето и интеграцията на времето.

2. Представна фаза.

Това е способността да се организират и представят действията в обективното време посредством кодирани репери.

Между 3 и 7 години

В този период се преминава от преживяваното, субективно време към обективното време:

– към 2 години: детето разбира смисъла на думата „скоро“;

– към 3 години: разграничава сегашно от близко бъдеще – след малко, утре;

– към 4 години: детето ще каже, че е по-голямо с две години, но не разбира нюанса „по-възрастен“. То е способно да разграничи и да използва коректно термините „ден“ и „нощ“, „сутрин“, „обяд“ и „вечер“;

– към 5-6 години: научава сезоните;

– след 7 години: детето започва да се съотнася в обективното време. То започва да организира своите действия в обективното време. То научава дните на седмицата и някои репери на календара /рожденни дни/, месеците на годината и се научава да познава часа.

Как да използваме календара в създалата се ситуация?

Календарът, направен на хартия, в днешно време е отживелица. Всеки използва и се ориентира с приложенията на мобилния си телефон. В създалата се ситуация, обаче, календарът на хартия, чиито страници се разлистват и дните са изписани с едри цифри, а на всеки месец има различна картина, може да бъде много полезен и добър помощник на родителя.

Окачен на стената на видно място, календарът може да бъде нашия помощник, за да разположим детето във времето. Да попитаме сутрин детето: „Коя дата е днес!“ и да го помолим да покаже съответната цифра, може да се превърне в забавна и много полезна игра. Детето ще свърже името на деня, например „сряда“ с датата „1 ви април“. После можем да го попитаме кой месец е сега? Дори да не знае, нека използваме момента и да му кажем името на настоящия месец „април“. После можем да го попитаме кой месец е преди месец април и кой месец следва след месец април. Можем да му зададем въпрос и да си поиграем като преброим месеците или дните, които остават до Рождения му ден. Това може да се превърне в ежедневна игра и всеки ден да караме детето да брои дните, които остават до най-близкия празник – например до Великден. От там разговора може да премине към сезоните. Сега е пролет: кои са месеците на пролетта? След това можем да разговаряме и за другите сезони. И пак да попитаме детето: „А твоят рожден ден в кой сезон е?“ След това можем да използваме картинката на календара, за да насърчим детето да прави връзка между времето и мястото. Например календара, който правим със снимките на любители фотографи на пейзажи, растения и животни в сдружение „Дете и пространство“ целенасочено насърчава тази връзка. На всеки месец има един основен пейзаж от едно определено географско място в България. А под него има малки фотографии с растения, животни и птици, характерни за това място. Така родителят на едно малко дете има възможност всеки ден да му задава въпроси и заедно да правят връзка, използвайки календара, между деня, месеца, сезона, мястото и неговите характерни обитатели. Ако на човек му се занимава, може да разработи цялостна обучителна програма за деца от предучилищна възраст на тема Използване на календара за развитие на връзките на детето с времето и пространството в условия на извънредно положение при пандемия.

Нашето предложение към родителите днес:

Използвайте страничката от календара на сдружение „Дете и пространство“ за месец април. Днес е първият ден на месец април и упражнението е много подходящо.

Можете да зададете на детето си следните въпроси:

1. Коя дата е днес? Можеш ли да посочиш на календара цифрата 1. Да, днес е първи.
2. Кой месец е сега? Днес е 1ви …..
3. А помниш ли на коя дата е твоят рожден ден? През кой месец?
4. Искаш ли да преброим колко дни /или месеци, ако рожденият ден на детето не е скоро/ остават до рождения ти ден?
5. Сещаш ли се за някой, който е роден през април?
6. Виждаш ли картинката на месец април: какво виждаш. /попитайте детето и го накарайте да даде име, да назове, всяка една от малките картинки/.
7. Заедно намерете на предпоследна страница от календара името на мястото за месец април – гр. Велики Преслав. Ако знаете нещо за това място, можете да разкажете на детето. Ако не знаете можете да го потърсите на картата на България заедно.
8. Около всяка от по-малките снимки можете да разговаряте с детето. Ако то е много малко, напълно достатъчно е да измислите по едно име за всяка една от тези снимки. Например: За основния пейзаж може да бъде „пътека в гората“. След това за малките снимки от ляво на дясно по същия начин: „птиче на цъфнало клонче“, „граблива птица“, „таралеж“, „птиче /дъждосвирец/, „цъфнало дърво“. От всяко назоваване на снимка, според възрастта на детето, разговорът може да продължи.

Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“