Скъпи родители,
Настоящата тежка и тревожна ситуация, която ни принуждава да останем изолирани и ограничава обичайните ни дейности и активности, ни дава възможност да прекараме повече време в едно пространство с детето/децата си. Можем да използваме това време, за да ги слушаме и наблюдаваме внимателно.
Така можем да открием кои думи ги успокояват и кои думи ги разтревожват. Кои наши жестове ги успокояват и кои наши жестове, мимики, поглед, поза ги разтревожват.
Какво да наблюдаваме. Най-лесното е да наблюдаваме тялото на детето си.
Когато то е завладяно от напрежение и възбуда, детето ни заема необичайни и неудобни пози, извършва множество неволеви движения /изплезва език, мърда постоянно с крака, дърпа си ръкавите, човърка упорито нещо или го къса на малки парченца, потропва, почуква, издава викове и крясъци и т.н./, кожата на лицето му е зачервена, често се изпотява, не може да се спре…
А когато детето ни е спокойно, то обикновено заема поза, която е удобно и издава състояние на комфорт, краката и ръцете му не мърдат постоянно, цветът на лицето му е нормален, то не вика и не издава крясъци, не е потно, жестовете му са прецизни, то е заето от някаква интересна за него дейност.
Можете да експериментирате и да кажете нещо на детето си в заповедна форма: „Прибери си играчките и сядай да си пишеш домашното!“ Наблюдавайте всички реакции, описани по-горе. След няколко минути можете да промените формата на вашето изказване и да се обърнете към детето си в условно наклонение: „Не е забранено да си прибереш играчките и би могъл/би могла да пишеш домашни 20 минути“. И отново наблюдавайте реакциите на детето си.
Можете да експериментирате така в различни ситуации и по различни поводи. По този начин ще откриете думите и начина на говорене, който успокоява детето ви. Тогава то започва да ви чува. Също можете да откриете с лекота думите и начина на говорене, които провокират напрежение и възбуда в тялото на детето ви.
Сега имате време за това. Не бързате за никъде, и детето ви не бърза. Използвайте тази уникална ситуация, за да откриете нови начини на общуване, които носят облекчение на тялото на детето и му позволяват да ви чува.
Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“