Тези дни родители и деца са принудени да останат затворени в ограниченото пространство на своите жилища. Как можем да използваме това пространство по различен начин, така че детето да играе с удоволствие и без напрежение.
Задавали ли сте си въпроса как детето опознава пространството и започва да се ориентира в него?
Именно чрез развитието на моториката и позата, детето среща пространството, което го заобикаля и разширява пространственото си поле. Това пространство нараства от непосредствено заобикалящото детето към пространство, което е много по-обширно, каквото е обкръжаващия свят. Чрез своите премествания, детето развива и интегрира понятието за дистанция, което то измерва чрез пространството, което го отделя от желания обект.
Напр. за да достигне до желания обект детето се придвижва на четири крака или минава под стола. Детето тича, върви назад, обръща се, скача. Детето пълзи, след това започва да се изправя като се подпира за неподвижна опора, след това започва да прави крачки настрани, постепенно се пуска и прави своите първи крачки. Щом намери възможност, детето се опитва да се катери или да се провисва с главата надолу. Всички тези движения се извършват в пространството.
Ако детето ви е малко, то има нужда от пространство за придвижване. Най-добре е да играе и да се движи на пода.
Необходимо е просто да приберете играчките му, защото на него му е нужно пространство.
Оставете най-много една-две играчки, които по възможност не светят, не пищят, не говорят, не се въртят и не дрънчат. Направете си експеримент и дайте на детето си няколко кухненски нечупливи съдове.
Простите неутрални предмети провокират детското въображение.
Малкото дете изпитва естествена потребност да се движи. Наскоро една приятелка ми каза, че двегодишният й син се опитва да се катери по кухненските шкафове, особено откакто не могат да излизат навън. Когато едно дете има възможността да се движи свободно, то изпитва радост от движението и експериментира между две крайни състояния: пълна загуба на всички опори и възстановяването на границите на тялото при сблъсъка с твърда повърхност.
Освен пространството за свободно придвижване и удоволствие от движението, детето изпитва необходимост от индивидуални, скрити пространства.
Ако над леглото си детето има малък балдахин, който изолира погледите на другите, както и спира неговия поглед, това го успокоява и то заспива спокойно. Когато детето е явно превъзбудено и в тялото му е натрупано напрежение, което се разрежда в неволеви движения и действия, които са неадекватни от гледна точка на възрастния, тогава едно скривалище, което може да го приюти, го успокоява. Една малка палатка или тунелче в средата на хола могат да свършат работа. Има най-различни изобретения, чрез които можем да създадем пространства за почивка и усамотяване. Например можем да сложим малък параван в един от ъглите на стаите. Зад паравана можем да сложим няколко възглавници. Или можем да опънем малко въженце в някои свободен ъгъл на около метър от пода. За въженцето можем да завържем шалофе, които вече ни е омръзнало да носим. На детето му доставя удоволствие да преминава през шаловете, които леко го докосват. Когато е в ъгъла зад шаловете, то може да наблюдава без другите да го виждат. Това успокоява тялото на детето. Картонените празни кутии от електроуреди също стават прекрасни малки скривалища, на които могат да бъдат изрязани вратички и прозорчета. Ако кухненската маса е стабилна и масивна, под нея също може да се направи скривалище и пространство за усамотение.
На земята може да се четат книжки, да се играе, да се почива или да се движиш. Понякога, когато караме едно малко дете, да седне на столче в определена поза, това му отнема цялата енергия и то спира да ни чува какво говорим и да прави креативни неща.
Когато е на пода, то спонтанно заема най-удобната за него поза и това му позволява не само да ни слуша, но и да ни чува, а жестовете му стават по-точни и прецизни докато строи с лего, пълни и изпразва, нанизва, подрежда, пресипва, излива.
Що се отнася до рисуването, най-удобно за детето е това да става в изправено положение. Тогава детето води движението на рисуване и писане от рамото. Жестовете му са много по-амплитудни, но и по-точни. То рисува върху дъска, флипчарт или друга подходяща вертикална повърхност и много по-бързо започва да прави смислени рисунки.
Можем да създадем и пространство за „гушкане“ като натрупаме големи възглавници в някой ъгъл на стаята, под масата или на друго подходящо място. Няма лошо дори детето да подремне на това място. Освен това така леглото се разграничава за детето като пространство за сън, а мястото с големите шарени възглавници – като пространство за гушкане.
Можете да разширявате ограниченото пространство на дома като прожектирате на стената природни пейзажи.
Изобщо, за да си послужите с ограниченото пространство на дома си, така че да има места, които провокират у детето ви удоволствие от движението или пък успокояват напрежението в тялото му, използвайте го по нетрадиционен начин.
Най-важното е да приберете всички излишни предмети и играчки. Това е началото. След това използвайте въображението си.
Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“
