Много често, когато детето се държи неадекватно, причината за това е някоя дума, загнездила се в главата му, която не му дава мира. Ако не бързаме да го „възпитаваме“, бихме могли да открием коя е тази дума. Тогава, според възрастта на детето, можем да се опитаме да я обезвредим, като не се занимаваме със смисъла и значението на самата дума.
Например Гошко, който е на 5 години цял ден е превъзбуден. Учителката в детската градина споделя това на майката. Нито едната, нито другата успяват да разберат причината за необичайното поведение на момчето. У дома детето продължава да е превъзбудено и да се държи предизвикателно. Заканва се на някого. Дядо му го пита какво става, дали се е случило нещо. Момчето отговаря: „Пламен ме нарече тъпак“.
Една възможност е с помощта на лист хартия и молив да „прострем“ думата тъпак, без да се интересуваме от нейното значение. Написваме думата на листа. Рисуваме права черта над буквите и правим по една чертичка, наподобяваща щипка, върху всяка буква. След това предлагаме на детето игра. Тя звучи така: „Измисли и ми кажи една дума, която започва с „т““, детето отговаря: „Трън“. Ние записваме думата под буквата „т“. „А сега кажи една дума, която започва с „ъ“. Детето се замисля и след малко казва: „ъгъл“. Помолваме го да каже дума, която започва с „п“. Отговорът е „Перо“. След това питаме детето: „Кажи една дума, която започва с „а“. Детето отговаря: „Аларма“. И накрая го молим да каже дума, започваща с „к“. „Камък“ – отговаря детето. Така ние заедно сме прострели тази дума, на въженцето, където всяка буква е защипана и от нея се провисва една нова дума.
Друга игра на думи, която ги дедраматизира и успокоява детето е промяната на смисъла. Най-лесно е това да се прави по фонетична близост. Например Деян, който е на 9 години крещи „идиот“. Възрастният отговаря: „ кашалот ли каза. О, кашалотът е огромен и плува в океана“. Продължението на разговора може да прерастне в рисуване на кашалот или в разказ на някаква история, зависи от изобретателността и настроението на възрастния.
Всички римушки за малки деца, които в днешни дни са позабравени, имат успокояващ ефект, защото „обезвреждат“ смисъла на думите, който може да предизвиква напрежение в тялотона детето.
Ако детето е по-голямо, може да чете и пише, тогава то самото би могло да създава ритмизирани безмислици от типа на рапа с думите, които го тревожат. Тези творби не са адресирани към възрастните и те няма нужда да се занимават с тях. Важното е детето да може да ги пише и твори, а целта е облекчение в тялото и разтоварване на смисъла на дразнещите думи.
Следва продължение 🙂
Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“
