За малкото дете да прекарва дните си в затворено пространство силно ограничава възможността да се движи, а това е проблем. Защото научаването в ранна детска възраст се случва предимно през движението. Например научаването на времето отначало се осъществява на равнище на телесното преживяване и едва по-късно става възможно интелектуалното възприемане на времето. Детето непрекъснато експериментира нови телесни преживявания като се движи и това обогатява опита му.
Чрез движението малкото дете се ориентира във времето и го структурира. Това му позволява да координира своите дейности, да организира ежедневието си и да общува със света, в който живее.
Предлагам по-надолу кратка информация за всяка една от характеристиките на времето. Родителите могат да помислят как да стимулират нейното развитие у дома, в ограниченото пространство и почти липсващата възможност за движение на открито.
Структурирането на времето е организацията, която позволява на човека да впише своите действия, живота и историята си в едно продължително движение, като това става според следните характеристики:
Времето е организирано в линеарна последователност, ориентирана към бъдещето. То не се спира. Именно запомнянето на последователните действия и събития дава подреденост при възприемането им и се нарича хронология. Тя води до появата на понятия, като „сегашно“, „минало“, „бъдеще“ или „сега“, „преди“, „след това“, а също и „днес“, „вчера“, „утре“. Чрез ритмичното повтаряне на действията детето запомня и започва да възприема движението на времето, откъдето произтича значението на ритмично организирания живот за малкото дете.
Въпрос: Как можем да организираме ритмичното редуване на действията в сегашните условия на живот и с какво можем да заместим редовните разходки навън?
Продължителността е времето, което изтича между началото и края на едно действие, на дадена дейност или събитие. Тя води до появата на понятието за граница и вкарва в действие раздялата. За детето продължителността не е абстрактна даденост, а това е времето изминало в една и съща дейност. Времето е кодирано чрез продължителността: час, минута, ден…
Забележка: Съвременното дете е затруднено в усвояването на тази характеристика на времето, когато прекарва часове наред, играейки с таблета си, с телефона на майка си, гледайки телевизия т.н; виртуалното пространство не помага за разбиране и усвояване на продължителността на времето. Много съвременни деца имат проблеми с границата и изпадат в „криза“, когато дейността, в която са потънали, трябва да приключи.
Интервалът е продължителността, ограничена от две дейности, между две определени точки. Това понятие съдържа идеята за почивка, пауза, очакване.
Интервалът между две кърмения, между две състояния на съня, …….
Въпрос: Помислите и си запишете между какви дейности се образуват интервали в настоящето ежедневие на вашето дете?
Детето расте и се научава, натрупвайки опит в ежедневието, че времето минава и не се връща. Но то също научава, че ще има време, което ще дойде, за да продължи да расте, което ще рече „да може да прави само“, като възрастния, на когото завижда. То научава относителното положение на едните спрямо другите, стойността на възрастта в тази хронология на времето. То възприема и интегрира понятието за възраст, за „млад“, „стар“, за „много рано“ или „много късно“.
Забележка: Когато детето ви започне да ви задава въпроси за ваши починали близки, да се интересува от смъртта, не се плашете. Спомнете си, че то вероятно се конфронтира с тази характеристика на времето, която наричаме необратимост и се опитва да я осмисли. За това му е нужно пространство за разговор. Това е подходящ момент заедно да четете приказки, откъси от детски книги….
Много рано детето забелязва разликата в скоростта чрез зрението: този, който печели е този, който пристига пръв, но то не може да й припише причинни връзки, като дистанцията напр. Децата не разбират защо възрастните печелят или успяват по-бързо от тях; важно е също да им обясним разликата във възрастта и времето, което идва, за да им позволим да се научат да успяват по същия начин.
Въпрос: Сега е моментът да наблюдавате на какво играе детето ви. В неговите игри, на които то е сценарист и режисьор, често се появяват задачите, по които неговата психика работи в момента. Осмислянето на характеристиките на времето, включително и на скоростта, могат да бъдат едни от тях.
Тя се появява с ритмичното редуване на всичките космически или културни събития, които създават реперите в хода на това безкрайно движение. Редуването на деня и нощта, сезоните, последователността на дните, седмиците, месеците, празниците…
Въпрос: Как можете да насърчите разбирането на периодичността на времето в тази ситуация? Ако откриете добър начин – споделете го с останалите родители. Ще им потрябва и когато нормалния ритъм на живот се възстанови, защото нахлуването на виртуалния начин на комуникация също затруднява ориентацията и структурирането във времето.
Всички ритми, които люлеят детето още преди раждането – независимо дали са собствените биологични ритми или ритмите, принадлежащи на майката, като биенето на сърцето й или пък ритъмът на бодърстване и почивка – всички те образуват първичните сензорни интеграции на времето. Веднага след раждането новороденото разполага с ритмични поведения и със собствена ритмична моторика.
Ритъмът на сукане по време на кърменето варира при различните бебета.
Собствените ритми и външните ритми малко по-малко се настройват по време на майчините грижи, по време на тоничния диалог между майка и дете. Децата, лишени от майчини грижи и живеещи в условия на емоционален дефицит се авто-стимулират чрез ритмични люлеещи се движения. Към 2 годишна възраст, детето спонтанно акомпанира на ритмична музика чрез движения на тялото си.
Забележка:
В настоящата ситуация най-лесно бихте могли да насърчавате именно усвояването и разбирането на ритъма /стига да имате устойчивост и търпимост на шумове/. Това можете да постигнете например като предоставите възможност на детето си да музицира – с маракаси, с тъпан или барабанче, с ксилофон и с всичко, което се сетите. Просто не забравяйте за интервала и за паузата.
Следва продължение 🙂
Весела Банова, психоаналитик, доктор по социология, заместник-председател и терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“
