Терапията за кърмачета с аутизъм може да намали вероятността диагнозата да продължи в по-късна възраст

Photograph: Halfpoint/Getty/iStockPhoto
„Смятаме, че това е забележително откритие, тъй като предполага, че намесата в ранен етап на развитието може да има значителен ефект. Това може да промени начина, по който се предоставя подкрепа на голям брой деца по целия свят."

Лекари доказаха за първи път, че нова терапия, насочена към бебета, може да намали аутистичното поведение и вероятността децата да бъдат диагностицирани с аутизъм преди да достигнат училищна възраст.

Резултатите показват, че намесата през първата година от живота, когато може да се подозира аутизъм, но не със 100-процентова сигурност, може да засили социалното развитие на децата с аутизъм, с дългосрочни благоприятни ефекти върху живота им.

„Това е първото световно доказателство, че превантивната интервенция може да намали признаците на аутизма и вероятността от по-късна диагноза“, казва проф. Джонатан Грийн от Университета в Манчестър.

„Смятаме, че това е забележително откритие, тъй като предполага, че намесата в ранен етап на развитието може да има значителен ефект. Това може да промени начина, по който се предоставя подкрепа на голям брой деца по целия свят.“

Международният изследователски екип, ръководен от проф. Андрю Уайтхаус от Университета на Западна Австралия в Пърт, наблюдава 104 бебета на възраст от 9 месеца до 14 месеца, които са привлекли вниманието на здравните служби в общността, след като са показали ранни признаци на аутизъм. Бебетата са разделени на две групи, като едната е получавала рутинни грижи, а другата- 10 сесии от терапията в продължение на пет месеца. Всичките случаи са преразглеждани на за признаци на аутизъм при навършване на 18, 24 и 36 месеца.

В терапевтичните сесии родителите са заснети как играят с децата си. След това терапевт прегледа кадрите с родителя и им помага да разберат различните начини, по които детето им се опитва да общува, и как биха могли по-добре да го ангажират. Целта е да се засили връзката и да се подобри обратната връзка между родител и дете, да се помогне на бебето да развие умения за социална комуникация.

В списанието Jama Pediatrics изследователите описват как терапията изглежда намалява някои симптоми на аутизъм – промяна, която до голяма степен остава, докато децата навършат три години. В този момент независими клинични работници оценяват всяко от децата. Докато една пета от тези, които са получили стандартни грижи, са получили диагноза аутизъм, процентът при получилите терапията са само 6,7%.

Според проучването децата са постигнали по-добри резултати в социалните взаимодействия, но и по други симптоми, като повтарящи се движения и необичайни реакции към сетивата като мирис и вкус. Необходимо е по-нататъшно проследяване, за да се види дали терапията само забавя диагнозата или я предотвратява при някои деца.

Изследователите подчертават, че терапията не адресира всички предизвикателства, с които хората с аутизъм могат да се сблъскат. При наблюденията много от децата все още имат значителни проблеми в развитието, когато вече са на три години в края на проучването. Но изводите показват, че индивидуалната терапия може поне да помогне на някои бебета да развият социалните си умения, преди да достигнат училищна възраст.

„Клиничното въздействие, което може се види незабавно, е наистина поразително“, казва Уайтхаус. „До момента нито една терапия не е показала толкова положителни ефекти върху развитието, че да е повлияла на диагностичните резултати на детето. „По тази причина терапията има реалния потенциал да промени начина, по който предоставяме подкрепа на децата, развиващи се по различен начин. В най-основния си вид това е промяна от „изчакайте и вижте“ към „идентифицирайте и действайте“ – нов клиничен модел, който може да трансформира подкрепата за семействата.“

Проучването повдига сериозни въпроси за това как трябва да се предоставят услугите за аутизъм. Някои деца, които се подобрят от терапията, все още може да се нуждаят от специализирана грижа, но вече не отговарят на изискванията, ако не са официално диагностицирани. Грийн казва, че изводите от проучването „подчертават недостатъците в системата“, добавяйки, че услугите трябва да бъдат проектирани около нуждата, а не диагнозата.

Тим Никълс, ръководител на политиката в Националното аутистично общество, каза, че работата има някои положителни резултати, но разкритикува изследователите за липсата на участие на общността.

„Важно е всяко по-нататъшно проучване на много ранна интервенция да не се стреми да намали „тежестта“ – ранната интервенция трябва да е свързана с подкрепата на аутистите с най-големите предизвикателства, пред които са изправени“, каза той. „За да бъдат направени ефективни изследвания в тази област в бъдеще, хората с аутизъм трябва да бъдат включени на всеки етап.“

Източник: The Guardian

Photograph: Halfpoint/Getty/iStockPhoto

Още публикации

176387 314786835295032 1897546833 o

Сдружение „Еквилибриум“ Русе: Основни принципи в РДР са свободната игра и позитивното родителство

Сдружение „Еквилибриум“ е създадено през 2004 година и е базирано в Русе. Работи за защита правата на децата. В момента управлява 10 социални услуги за деца и семейства в риск.

242105811 4597291253669101 816207970110490357 n

Женислава Сапунджиева, Карин дом: Промяната от експертен към семейно ориентиран подход е предизвикателство

Въпреки трудностите при въвеждането му, семейно-ориентираният подход дава най-добри резултати по отношение на споделената отговорност и на това специалисти и родители да си имат доверие, да имат общо виждане и да работят в синхрон за напредъка на детето.