Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Национална здравна стратегия 2021 – 2030

Алиансът за ранно детско развитие (АРДР) подкрепя разработването на Национална здравна стратегия 2021-2030. Тя е водещия стратегически документ, който определя посоката на развитие и промени в сектор Здравеопазване, чрез нея се прилагат политиката, мерките и услугите, насочени както към майчиното и детско здраве, така и към здравето на цялото население в България. Същевременно считаме, че документът в този му вид не осигурява достатъчно фокус върху детското здраве, и по-специално върху ранното детско развитие (РДР). Предвид, че детското здраве беше сред основните фокуси на предишната Национална здравна стратегия, считаме, че това е основен пропуск, който препоръчваме да бъде коригиран.

Редица научни изследвания доказват, че развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот и че е един от най-значимите и влиятелни периоди от живота на човека. Периодът на ранното детство е основополагащ, като има отражение върху неговото благополучие в зряла възраст. Този период предопределя основата на бъдещото здраве, благосъстоянието, уменията за учене и потенциала на детето и поставя основите за емоционална сигурност, културна и личностна идентичност на малките деца за развиване на техните умения, устойчивост и адаптивност. Безспорна е връзката между ранното детство и устойчивото развитие на обществото и за това как РДР може да допринесе за осъществяването на Целите за устойчиво развитие на ООН, в които има специално отредено място – включени са резултати, свързани с детската смъртност, недохранването, ранното образование и грижа, насилието… Като пример посочваме един от заложените резултати, че към 2030 година държавите следва да гарантират, че всички момичета и момчета имат достъп до качествено развитие, грижи и предучилищно образование в ранна детска възраст, така че всички те да са готови за началното образование.

Предвид това, настояваме за по-силното обвързване на Националната стратегия с мерки, насочени към ранното детско развитие.

 

Силно сме обезпокоени от данните за България, изведени от Световна банка в Индекса на човешкия капитал[1]. Съгласно него, дете, родено през есента на 2020 в България, ще развие своя потенциал като възрастен на 61 %, при условие, че се радва на пълноценно образование и здраве. Този показател намалява между 2010 и 2020 с цели три пункта, което поставя страната ни на по-ниско ниво от средното за Европа и Централна Азия.

Само тези данни показват спешната нужда от мобилизация на всички ресурси и предприемане на спешни мерки за повишаване качеството на живот и грижа за децата от най-ранна възраст и навременна и адекватна подкрепа на семействата.

 

Конкретни предложения към проекта на Национална здравна стратегия:

 

  1. Настояваме в Националната здравна стратегия да се включи водещата роля на здравния сектор в най-ранните години от живота на човека и да се обвърже с:
  • Рамката за пълноценна грижа, разработена от Световна здравна организация, Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ и Световна банка.

Документът e утвърден по време на 71-та сесия на Световната здравна асамблея (СЗА) през май 2018 г. Това е най-високопоставения орган за определяне на здравните политики в света. С това държавите, сред които е и България, поемат своя политически ангажимент да насочат усилията си в подкрепа на нейното изпълнение. 

 

В статия на престижното научно издание Lancet за Ранното детско развитие, послужила и за основа на създаването на Рамката за пълноценна грижа, се разглежда ролята на здравния сектор като входна точка за разрастване на програмите за ранно детско развитие, при това на много ниска цена и в критичния период на ранното детство. Фокусът е върху програмите за родителство в подкрепа на пълноценната грижа, посочени са редица успешни примери и тестове, показали  възможността подобни програми да бъдат инкорпорирани към съществуващи здравни услуги. Идентифицирани са няколко критично важни елемента при разработването на политиките, сред които е превръщането на ранното детско развитие в политически приоритет и финансирането.

Това безпрецедентно означава, че Рамката и темата за ранното детско развитие следва да присъстват разграничено и ясно в бъдещата здравна стратегия на страната ни, което е и нашето предложение. Относно тяхното значение, следва да бъдат взети предвид и препоръките от различни международни документи, като например Мониторинговия доклад към Глобалната стратегия (2016-2030) за здравето на жените, децата и юношите от 2018 г., който представя нови

 

доказателства за здравето и причините за смърт при децата над 5 г., фундаменталната роля на ранното детско развитие, новата рамка за пълноценна грижа в подкрепа на програмите за РДР в държавите, подходът на жизнения цикъл за оптимизирането на здравето през целия живот, както и иновациите в продължаващото учене. Рамката за пълноценна грижа представлява пътна карта за постигане и на Целите за устойчиво развитие на ООН и дава стратегически насоки за подпомагане на холистичното развитие на децата от началото на бременността, насочва секторите на обществения живот да работят по нови начини за справяне с нуждите на най-малките. Включва 5 ключови области за развитието на детето, които са предопределящи за неговото бъдеще: майчино и детско здраве (преди и по време на бременността и в ранната детска възраст), хранене (преди и по време на бременността, кърмене, здравословно хранене в детската възраст), ранно учене (предучилищно образование и учене през първите години), сигурност и безопасност на децата (социална закрила и подпомагане, закрила на детето от насилие) и отзивчиви родителски грижи (позитивното родителство и пълноценното взаимодействие с грижовен възрастен), с акцент върху необходимостта от интегрирани услуги.

 

  • Към Приоритет 1: Обществено здравеопазване – укрепване капацитета на обществено здравеопазване:
    • 1 Промоция на здравето и профилактика на здравето
  • към подадените Мерки, в частта 1.1.13 Разработване и внедряване на ефективни скринингови програми при деца и възрастни, предлагаме да се включи въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг, както и въвеждане на нови програми за неонатален скрининг.
  • 4. Ефективен контрол на общественото здраве
  • към подадените Мерки 1.4.2. предлагаме да се добавят и епидемиологични проучвания за установяване на връзките между замърсяването на околната среда и здравословното състояние на децата в ранна възраст.

Предложението ни е свързано с установяване на връзка между замърсяването на околната среда и здравето на децата, основно в ранна възраст. В резултат на подобно проучване могат да бъдат разработени специфични политики за справяне с рисковете за здравето на децата въз основа на научни доказателства и данни. В световната практика има изследвания[2], които определят околната среда като важен фактор, влияещ върху ранното детско развитие. Например замърсената вода излага детето на риск от отравяне с олово и арсен, което причинява когнитивни проблеми на по-късен етап от живота. Замърсяването на въздуха в помещенията и на открито води до пневмония и други респираторни заболявания, които причиняват почти всеки десети случай на смърт при деца под 5 години и това прави замърсяването на въздуха един от основните рискове за здравето на децата.

  • Към Приоритет 2: Повишаване на качеството, ефективността и контрола на медицинските дейности:
  • 4 Повишаване качеството на психиатричната помощ
  • Предлагаме да се разшири обосновката за състоянието на детската психиатрия у нас.
  • Към мярката 2.4.5. Развиване на детско-юношеската психиатрия да се изведе ясен фокус върху превенцията на психичните проблеми сред децата, предвид че предпоставките и индикациите за тях могат да бъдат идентифицирани на ранен етап, което дава възможност за предотвратяване на възникването им.
  • Да се добави нова мярка, 2.4.11. която да предвижда привличане на млади специалисти и задържането им в специалността „детска психиатрия“. 
  • Към 5.1 Здраве за деца, бременни, майки на деца до 1 година
  • В обосновката настояваме да се включи планиране на дългосрочни мерки за установяване на причините за големите различия в коефициента на детската смъртност в различните региони, градове и села на страната, както и предприемане на целенасочени действия за преодоляване на високото ниво на детска смъртност там.
  • Приветстваме включването на: Създаването на Национална педиатрична болница като приоритетна задача с голяма обществена значимост, но настояваме да бъде изведена като самостоятелна мярка предвид значимостта й както за децата и родителите, така и за настоящите и бъдещи медицински специалисти, които работят с тях.
  • Предлагаме разширяване на професионалните компетенции на завършващите специалност „Педиатрия“, съгласно и препоръките на Европейската академия по педиатрия, с цел фокусиране и подпомагане на ранното детско развитие, създаване на благоприятна среда за общуване с децата и родителите им, придобиване на умения за работа с уязвими групи деца, умения за сътрудничество с други професионалисти, които не са част от здравния сектор.
  • Настояваме за използването на всички налични възможности за осъществяване на продължаващо медицинско образование и надграждане на уменията и знанията на специалистите, които работят с деца, и преодоляване на трудностите при участие в различни форми на продължаващо професионално развитие.
  • Предлагаме въвеждане на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация и обръщане на парадигмата и фокус към здравето на човека и функционирането му, отколкото върху увреждането.  
  • Удовлетворени сме, че в проекта на Национална стратегия е включено продължаването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве, като основен инструмент за изпълнение и мониториране на политиката. Изразяваме надеждата, че в оперативния документ ще бъде включена нужната информация и анализ на състоянието на майчиното и детското здраве, както и планираните конкретни мерки и дейности за преодоляване на предизвикателствата. Надяваме се изпратената в края на миналата година позиция на Алианса за ранно детско развитие за актуализиране на Националната програма, наред със становищата на другите колеги от неправителствения сектор и конкретните предложения, се взимат предвид при разработването й. Също така, изразяваме надеждата, че новата програма ще бъде финансово обезпечена и ще надгради/осъвремени изтеклата с включването на нови изследвания и програми.
  • Настояваме за разширяване на обхвата на Наредба 26 от 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ за здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Прилагането й в практиката среща редица предизвикателства. Обемът на медицинската помощ, която се оказва на здравно неосигурени бременни жени, предвиден в Наредбата, нарушава принципа на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, уреден от Закона за здравето. Голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време на бременността и съответно не са своевременно диагностицирани или въобще не са диагностицирани голям брой патологии.
  • Изразяваме надеждата, че създадените 31 Здравно-консултативни центрове (ЗКЦ) за майчино и детско здраве ще продължат да функционират, наред с разкритите експертни комисии. Настояваме за продължаващо популяризиране на работата и възможностите, които предоставят ЗКЦ, с цел обхващане на всички деца и бременни жени в навременна подкрепа.
  • Настояваме за включването в Националната здравна стратегия на: Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за бременни жени и деца 0-3 г. като основна част от подкрепата на семейства с малки деца.

Подкрепата на децата до 3 г. и техните семейства е отговорност на общопрактикуващите лекари и педиатрите, но освен задължителното еднократно посещение непосредствено след раждането на детето, те нямат задължението да посещават новороденото и неговата майка. Няколко организации в страната прилагат този модел на подкрепа на семействата с малки деца, като сред доказаните ефекти на патронажната грижа са: по-добро пренатално здраве; успешен изход от бременността; намалена детска смъртност; по-малък брой травми на децата от инциденти; по-малък брой случаи на детско насилие и липса на грижи; повишен процент на трудова заетост сред майките; по-добра готовност за училище; намалено използване на социални помощи.

Допълнително, през пролетта на 2020 г., предвид обявената епидемична обстановка, предоставянето на патронажа грижа за възрастни беше и продължава да е основен модел на подкрепа и грижа, който доказва по безспорен начин своята полезност и достъпност.

  • Към Приоритет 3 Лекарствена политика – ефективна лекарствена политика
  • Настояваме за включване в лекарствената политика на страната ни и разработване на политика за предоставяне на безплатни лекарства първоначално за деца до 3 години, и поетапно разширяване на обхвата до 7 г., което от своя страна ще гарантира ефективно и достъпно здравеопазване в най-ранна възраст. Така всички деца ще имат равни възможности да бъдат лекувани пълноценно през най-важните за тяхното развитие, особено първите три години. В дългосрочен план тази инвестиция ще спести разходи, ще допринесе за справянето с тежката демографска криза в страната и ще направи възможно по-доброто бъдеще на населението. Цената на лекарствата е най-често срещаната причина, заради която децата не приемат нужните и предписани медикаменти. Родителите от по-бедни семейства трудно могат да осигурят редовен прием на необходимите лекарства, а последиците от неспазването на лекарските предписания са ясни: по-висок брой хоспитализации и усложнения; по-чести посещения в спешни отделения; по-чести посещения при лекар; трансформиране в хронични състояния, които се отразяват на развитието на децата и тяхното общо здраве.

Препоръчваме и създаване на самостоятелно звено в Министерство на здравеопазването, което да осъществява цялостната политика по майчино и детско здраве, чрез изпълнението на Националната здравна стратегия и актуализираната Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве.

Изразяваме нашата готовност за партньорство в намирането на трайни решения в името на най-добрия интерес на децата и техните семейства. Надяваме се Министерство на здравеопазването в наше лице да разпознава градивен партньор във формулирането и изпълнението на здравните приоритети и политиките, както и за преодоляване на недоверието в здравната система като цяло.     

 

28.01.2021

София

[1] Индекс на човешкия капитал, Световна банка, 2020, https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/34432

[2] Доклад: Най-важните моменти от живота – важни за всяко дете. https://www.unicef.org/bulgaria/media/266/file/BUL-ECD%20report%20BG.pdf

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Сподели:

Още публикации

Становище на Алианс за ранно детско развитие по проекта на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)

Алиансът за ранно детско развитие приветства разработването на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България 2021-2030. Изразяваме искрената ни надежда, че с приемането на Рамката, с последващото разработване и прилагане на плановете за изпълнението й ще се подобри качеството на образование на децата, личностното и професионално реализиране в обществото.