Становище на Алианса за ранно детско развитие – Наредба 26

СТАНОВИЩЕ НА АЛИАНС ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА No 26 ОТ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

СТАНОВИЩЕ НА АЛИАНС ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
ПО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА No 26 ОТ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ

Алиансът за ранно детско развитие (АРДР) е обединение от над 50 български неправителствени и междуправителствени организации с представителство в България и физически лица, които реализират дейности за подобряване на благополучието на децата в ранна възраст и техните семейства. Членовете на Алианса и неговите партньори работят за постигане на споделена визия за децата в ранна възраст в България, съгласно която всяко дете да има възможност да разгърне своя потенциал в максимална степен.

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

Организациите от Алианса за ранно детско развитие приветстват търсенето на решения за осигуряване на образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) за всички деца в ранна възраст и за повишаване на качеството на услугите за ОГРДВ. Детските ясли са ключова форма на ОГРДВ, насочена към децата в най-ранна възраст – възрастта, в която детският мозък се развива с най-бързи темпове и която поставя основата на здравето, ученето и качеството на целия живот на индивида. Услугите за ОГРДВ, в т.ч. яслите, могат да допринесат съществено за насърчаването на ранното детско развитие, но това може да се случи единствено ако те са качествени.

В тази връзка, от Алианса за ранно детско развитие приветстваме всички усилия да бъде повишено качеството на детските ясли в страната. Същевременно, бихме искали да изразим притеснение относно проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, който към момента е на обществено обсъждане. Наредба No 26 от 2008 г. е ключов документ, регламентиращ детските ясли и някои елементи от тяхното качество и считаме, че всякакви промени в нея, насочени към подобряване на качеството, следва да са в съответствие с цялостна визия за ролята и качеството на детските ясли в страната, както и с принципите на Европейската рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. В момента, в България тече процес по оформяне на национална рамка за качество, която се пилотира и в детските ясли. Това е ясна индикация, че яслите се разглеждат – както и трябва да бъде – като основно звено от системата за ОГРДВ в България. Необходимостта от реформа в яслената грижа не може да бъде посрещната през откъслечни промени в Наредба No 26, а следва да се случи в съответствие с:

– За да се повиши качеството на ОГРДВ, Европейската комсия дава препоръката за “добро интегриране на услугите” и “една обща визия”. От това следва и в България да се създаде интегриран и холистичен модел на управление на образователните, здравните и социалните услуги за деца и семейства във възрастта 0 – 7 г. – това

включва създаване на ваучерна система за услуги за ранно детско развитие (в повечето европейски държави се гарантира от раждането между 20 и 29 часа ОГРДВ1 на дете/семейство всяка седмица); регламентиране и насърчаване на домашно предоставените услуги за малки деца (във Франция най-много деца 0 – 3 години – 19% – се отглеждат в домашно предоставяни услуги, които се финансират от помощи, в Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Испания – голяма част от децата се отглеждат от детегледачи2), алтернативните и иновативни форми на образование и грижа в ранна възраст; подкрепа на семействата; диагностика на развитието и превенция още от раждането.

  • –  Ясна визия за ролята на яслите като част от системата за ОГРДВ в страната и изместване на фокуса от чисто здравните грижи към насърчаването на ранното детско развитие и ранното учене;
  • –  Национална рамка за качество на ОГРДВ, приложима както в детските градини, така и в яслените групи към тях и самостоятелните ясли, която ясно регламентира необходимата професионална квалификация на персонала;
  • –  Стандарти за ранно детско развитие, които очертават ключовите параметри при отглеждането, възпитанието, социализирането и обучаването на децата в яслена възраст. Припомняме, че приемането на такива стандарти е заложено в чл. 24, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, и вече 6 години след приемането на закона, те все още не са факт.
  • –  Съгласуваност и изпълнение на поетите ангажименти в раздел I на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в РБ (2021 – 2030)
  • –  Акцент върху работата с деца в неравностойно положение във всички нормативни документи, както и чрез изпълнение на Европейската гаранцията за детето Настояваме за организирането на обществена дискусия, с участието на всички ключови министерства, институции, заинтересовани страни, граждански организации и експерти и родители, за очертаване на ясна визия и пътна карта за реформа в услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, и изразяваме готовност да допринасяме с нашата експертиза към тази дискусия. Всички нормативни промени в регламентацията на детските ясли и детските градини следва да се случват в съответствие с тази обща национална визия и след обсъждане със заинтересованите страни. Конкретни коментари Служители в детските ясли Цели на детската ясла С проекта на наредбата се добавя възможността освен медицинските сестри и акушерките (към момента 683 от общо 805 са на възраст над 51 години), в детските ясли да работят така също лекарски асистенти или фелдшери. С разширяване на обхвата на медицинските специалисти, които могат да работят в детските ясли, Наредбата засилва доминиращата политика за ролята на детските ясли като място за обгрижване на децата

1 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )

2 пак там

Стр. | 2

и посрещане на техните здравни нужди, но в същото време набляга изцяло на медицинският модел на грижа. Този подход е в противоречие на съвременните възгледи за холистично развитие на децата от момента на тяхното раждане, което включва физическо, когнитивно, езиково, социално, емоционално и психично развитие. Съвременните подходи за образованието и грижите в ранна възраст на децата 0-3 г. акцентират върху ранното учене и пълноценно развитие чрез цялостно стимулиране във всички области на развитие чрез създаване на подкрепяща и стимулираща среда, осъществяване на пълноценни и основани на доверие взаимовръзки между детето и възрастните и опознаването на средата чрез игра. Редица международни изследвания подчертават значението на ранното учене чрез игра.

Обхват на детските ясли

Увеличаването на обхвата на деца, посещаващи детски ясли, е една от целите, поставени на европейско равнище, но нищо в наредбата към момента не допринася за тази цел. За да бъде постигната тя са необходими информационни кампании сред родителите за ползите от тази услуга върху детското развитие, както и целенасочени кампании в уязвими общности, при които възможностите за пълноценно развитие в домашна среда са ограничени от финансова и инфраструктурна гледна точка (например в ромските квартали няма площадки за игра). Необходими са също така изследвания за предпочитанията на родителите към услугите за ОГРДВ и бариерите пред достъпа им до услуги.

Управление на детската ясла

Отчитаме острата необходимост от ефективното управление на детските ясли. В тази връзка е и спешната нужда от преминаване на детските ясли на пряко подчинение и управление към директора на детската ясла/градина, а не както е към момента – служителите в детските ясли са на пряко подчинение на кмета на местната община. Това създава предпоставки за невъзможност за влияние върху качеството на предоставяната услуга, върху избора на служители за назначаване/освобождаване, тъй като прекият контрол и подкрепа от страна към служителите в детските ясли ефективно няма от кого да бъде осъществен.

Квалификация на персонала в детските ясли

Добавянето на възможност за включване на лекарски асистенти и фелдшери към екипите на детските ясли едва ли ще адресира недостига на кадри в тях, който е резултат и от острия недостиг на кадри в здравната система, който излиза отвъд медицинските сестри и акушерките. По-същественият въпрос обаче е, доколко специалистите, работещи в детските ясли имат необходимите знания и компетентности да подкрепят и насърчават ранното детско развитие. Това важи както за лекарските асистенти и фелдшерите, така и за медицинските сестри и акушерките, включително и за учителите, които са дипломирани по „предучилищна педагогика“. В квалификационните курсове за придобиването на тези специалности, темата за ранното детско развитие не е засегната достатъчно задълбочено. Възможностите за следдипломна квалификация и продължаващо професионално развитие за медицинският персонал в яслите също са крайно ограничени, а предучилищните педагози в повечето случаи са обучени за работа с деца на възраст 3-7 г., и в много по-малка степен имат познания за работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 3

От проекта на наредбата личи, че има разбиране по този въпрос: вменява се задължение на директора да „осигурява необходимите условия за системно повишаване на квалификацията на лицата по чл. 9“, както и се регламентира възможност персоналът периодично да преминава следдипломно обучение в сферата на ранното детско развитие.

Изключително важен аспект, но не достатъчен, за да адресира нуждата от промяна в академичните програми за първоначална подготовка на специалистите, както и спрямо финансовата обезпеченост на обучителните дейности и програмите за квалификация.

В повечето държави от Европейския съюз в услугите за ОГРДВ за най-ранната детска възраст работят специалисти от сферата на ранното детско развитие. България е единствената държава в Европа, в която тази работа се извършва от медицински специалисти. В някои държави това са педагози, които са с подготовка именно в най-ранната възраст, а в други тази роля е поверена на специалисти ранно детско развитие, които не са педагози, а имат специален статут и отделна квалификация. В повечето европейски държави не се изисква висше образование за служителите в яслите, най-често средно-специално или да са преминали специален курс за работа с деца 0 – 3 години (времетраенето на курса е обикновено между 1 и 2 години). Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който Наредбата не адресира.

Програми за квалификация на специалисти ранно детско развитие

Липсата на програми за квалификация на специалисти за работа с деца 0 – 3 години в България е остър проблем, който проблемите в Наредбата не адресират. Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Освен общата квалификация по ранно детско развитие, за която става въпрос в §5 и §6 от проекта, биха могли да се добавят и областите на:

– психология на ранното детство,
– иновации в работата с деца в яслена възраст,
– създаване на подкрепяща среда за децата в яслена възраст,
– възпитание и взаимодействие с децата в ранна възраст,
– методика на обучението в яслена възраст,
– игрови подходи при обучението в яслата,
– социално-емоционална подкрепа на децата в яслена възраст,
– подкрепа на двигателното развитие в яслена възраст,
– подкрепа на езиково и говорното развитие на децата,
– подкрепа на когнитивното развитие на децата,
– подкрепа на холистичното развитие на децата в яслена възраст,
– и други, свързани с ефективната работа с деца в яслена възраст.

Стр. | 4

Квалификацията на персонала в яслите предлагаме да се извършва от специализирани институции (държавни, частни, университети, средни училища, НПО, обучителни центрове, фирми и други), чиито програми и лектори следва да отговарят на определени изисквания и следва да преминат акредитация пред национален орган.

Програми за работа с децата в ранна възраст

Тук бихме искали да подчертаем нашето несъгласие с представената от Министерство на образованието и науката идея да се адаптират учебните програми от детската градина за работа с деца в яслена възраст. Нашето мнение е, че програмите за работа с децата в яслена възраст трябва да си поставят различни цели от тези в детската градина, тъй като в предучилищната възраст (3 – 7 г.) основният фокус си остава – подготовката за училище. Програмите в яслена възраст е необходимо да поставят личността на детето в центъра на педагогическото взаимодействие като използват индивидуалния подход в работата много повече, отколкото груповия. Програмите за ранната възраст трябва да се съобразят с най-добрите европейски практики в тази област и да подпомагат цялостното и холистично развитие на децата в петте сфери – двигателно, социално, емоционално, езиково-говорно и когнитивно. Затова смятаме, че те трябва да бъдат създадени с различна философия от предучилищните програми, без да се цели създаване на единно-педагогическа система на двата етапа – яслен и детско-градински – като във възрастта преди прехода към детска градина биха могли да се заложат инициативи за по-лесното преминаване на децата от единия към другия тип учебно заведение. В две трети от всички европейски страни има образователни насоки в заведенията за най-малките деца.3

Възнаграждения

Нашите препоръки обхващат и създаването на политика за повишаване възнагражденията на персонала в детските ясли, както и уеднаквяване на възнагражденията на заетите в самостоятелните детски ясли с тези на заетите в обединените детски заведения.

Съотношение специалист – дете

Отвъд компетентностите на специалистите, важно е и съотношението специалист-дете. За да се предостави качествена грижа и възпитание на децата до 3 год. възраст е необходимо да се осигури стандарт за броя специалисти ранно детско развитие, които да работят целодневно с децата и да осигуряват индивидуален подход към всяко дете. На база на поредица от изследвания в препоръките на Eurochild и други организации относно най-ранната детска грижа се посочва, че оптималното съотношение е 3 или 4 деца на 1 възрастен. Тук е важно да се отбележи, че се назначава допълнителен персонал за със специални образователни потребности.4 Промените в наредбата по никакъв начин не променят големия брой деца, които се обслужват от персонала на детските ясли в момента.

Стандарти за приобщаващо образование и грижи за деца 0-3 г.

3 ЕК (2019) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, справка “Евридика” (http://publications.europa.eu/resource/cellar/fd227cc1-ddac-11e9-9c4e-01aa75ed71a1.0003.01/DOC_1 )
4 пак там

Стр. | 5

Наредба 26 не съдържа стандарти за приобщаващото образование и грижи за деца 0-3 г. Приобщаващото образование е регламентирано в Закона за предучилищното и училищното образование и обхваща само децата от 4 годишна възраст. Правото на приобщаващо образование и грижи за деца до 3 години не е залегнало в нормативната уредба на страната.

Дейности и пространство в яслата

Приветстваме заложеното в §10 ограничение върху времето, които децата могат да прекарват пред електронни устройства. Според стандартите на СЗО, децата под 2 годишна възраст не бива да се излагат на никакво време пред екран, а за децата над 2 г. възраст времето пред екран следва да е силно ограничено.

Приветстваме и регламентът децата да прекарват на открито минимум по два часа на ден, освен при лоши метеорологични условия. Колкото до „влошено качество на атмосферния въздух“, считаме че е нужно да се посочат конкретни измерители/прагове, при които да се въвеждат ограничения. Влошеното качество на външния въздух дава отражение и на въздуха вътре в яслата и е добре да се помисли за начини, по които въздухът да се пречиства в такива случаи, например през употребата на пречистватели.

В § 11, т. 1 предлагаме да се добави „в детските ясли се създава подкрепяща среда с игри и играчки от естествени материали, които приоритетно развиват: сетивата на децата, подкрепят ги в двигателното, социалното, емоционалното, езиково-говорното и когнитивното развитие.“ Важно е да се ограничава достъпа до неподходящи пластмасови играчки, които могат да нанесат вреди върху детското здраве и развитие и имат съмнителен ефект върху детското развитие. Също така предлагаме в същата точка, след „образователни“ дейности, да се добавят и „развитийни дейности“.

Предлагаме и промяна в чл. 26, който регламентира пространството в яслите, в посока да се допуска създаването и на мултифункционални пространства, които да изпълняват предвидените в този член функции. Базите имат нужда от подобрение не само като поддръжка, но и като условия, които да създават благоприятна среда за многообразие, особено на деца от етнически малцинства.

Членове на Алианс за ранно детско развитие:

Алианс на българските акушерки
Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ Асоциация Родители
Варненско дружество по детска ендокринология Детска градина „Детелина“ – Каварна
Детска градина „Незабравка“ – Велико Търново Европейска ромска асоциация 2016
Клуб на нестопанските организации – Търговище Народно читалище “Романо дром-2002“

Стр. | 6

Научна група по ранно детско развитие към Научно-изследователски институт, Медицински университет – Варна

Научно-изследователски център по детско развитие в Медицински университет – Пловдив Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
Национално сдружение за подпомагане на деца с вроден хипотиреоидизъм
Сдружение „Асоциация на българските ерготерапевти“

Сдружение „Верният настойник“
Сдружение „Движение Предтечи”
Сдружение “Дете и пространство”
Сдружение „Женско ромско сдружение „Хаячи“ Сдружение „Знание“ – Ловеч

Сдружение „Либерална алтернатива за ромско гражданско обединение“ – ЛАРГО Сдружение „Национална мрежа за децата“
Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“
Сдружение „Нов път“

Сдружение „Самаряни“
Сдружение „Шанс и закрила”
Сдружение с нестопанска цел „Еквилибриум“ Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“ Социална фондация „Инди-Рома 97”
Фонд за превенция на престъпността – ИГА Фондация „Асоциация Анимус”
Фондация „Бъдеще”
Фондация “Дневникът на мама и татко” Фондация „За децата в риск по света“
Фондация „За майчино и детско здраве“ Фондация „За Нашите Деца“
Фондация „Здраве и социално развитие“ Фондация „Нашите недоносени деца“
Фондация „Карин дом“
Фондация „Конкордия България”
Фондация „Лале“
Фондация „М И М ФИЗИО”
Фондация „Тръст за социална алтернатива“ ЦМЕДТ „Амалипе“

Стр. | 7

Членове в експертно качество: Десислава Иванова Стоева, Йордан Петров Йосифов, Надя Христова Колчева, Таня Койчева Андреева

Партньори: Офис на Световна Здравна Организация в Република България, Ромски образователен фонд, УНИЦЕФ България

За контакт:
Секретар на Алианс за ранно детско развитие: Фондация „За Нашите Деца“ Лице за контакт: Димитър Иванчев, Координатор проекти
тел. 0884 307 811, ел. адрес: d.ivanchev@detebg.org

Още публикации

kid 1508121 1280

Добри практики в ранната детска интервенция 

За България липсват точни данни за броя на засегнатите деца. По международни оценки става дума за между 10 и 20% от децата, при които се наблюдават различни по тежест затруднения и не се следва типичното развитие. Причините за това могат да бъдат както биологични фактори, така и фактори на средата.

logo final

Уебинар: Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени

Алиансът за ранно детско развитие организира онлайн семинар на 23 ноември на тема „Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени?“ Уебинарът се провежда съвместно с Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ ISSA и международната кампания „Първите години, първи приоритет“.

family pxb.jpg

13 спешни задачи на служебноо правителство за децата на България

България не е място, на което хората спокойно раждат и отглеждат деца. Ключови причини за това са политиките у нас да не се правят с мисъл за тяхното въздействие върху децата, а координацията между отделните институции, отговорни за детското благосъстояние, е в лошо състояние.