Предложения на Алианс за ранно детско развитие във връзка със СТРАТЕГИЧЕСКАТА РАМКА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И УЧЕНЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2021 – 2030 г.)

Алиансът за ранно детско развитие приветства разработването на първият План за действие за изпълнение на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030). В тази връзка представяме на Вашето внимание нашите предложения за дейности, които да бъдат реализирани във времевия обхват на плана.

Цели и групи мерки/дейности: 

 

Подцел 1.1. Разширяване на обхвата на децата от 0 до 7 години в образование и грижи в ранна детска възраст. Ефективна социализация.

 

Мярка: Въвеждане и развиване на интегрирани услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, които предлагат по-ефективен и балансиран подход между грижа и образование, както и достъпни услуги за всички семейства, които се нуждаят от тях

 

Предложения за дейности за периода 2021-22 г.:

  • Създаване на междуведомствена експертна работна група “Ранно детско развитие” към МОН с участието на международни експерти, експерти от НПО сектора, представители на общинската администрация, академичните среди, представители на МОН, МТСП, МЗ и други, с цел за разработване на визия и ясни процедури за интегриране на услугите за образование и грижа в ранна детска възраст (ОГРДВ) – детски ясли и детски градини – в единна система.

Аргументация: За изпълнението на тази мярка до края на стратегическия период, през първите 2 години – периода 2021-22 г. – е нужно да бъде проведено планиране и да се създаде обща визия между ангажираните институции за начина, по който ще се извърши този преход към интегрирано предоставяне. Необходим е широк диалог, поради което предлагаме създаването на работна група с участието на представители на всички ангажирани институции, УНИЦЕФ, Алианса за ранно детско развитие и професионалните асоциации. Образованието и грижите са неразривно свързани от самото раждане на детето. Международната класификация на ЮНЕСКО определя “ранното детско образование като „ниво 0”, т.е. базово ниво за образователните равнища. Възприемането на този цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.” (Доклад “Ранно детско развитие в България – предизвикателства и перспективи”, съставители: НМД и Фондация “Стъпка по стъпка”, 2015 г.)

  • Регламентиране на алтернативните форми на ОГРДВ, вкл. детски центрове, кооперативи, читалища, домашни грижи и други.

Аргументация: За улесняване на прехода и достъпа на повече деца и родители до качествени услуги за ОГРДВ, предлагаме да се регламентират алтернативните форми на образование и грижа, които съществуват и в момента, но са изцяло извън полезрението на системата, въпреки че в тях се предоставят услуги за ОГРДВ според дефиницията на ЕК за тях. Това ще разшири възможностите за осигуряване на качествено ОГРДВ особено за децата до 3 години, където България е на едно последните места в ЕС по включване на децата (НСИ дава обхват на децата в детски ясли към 31.12.2019 – 17.1%). Необходимо е при регламентирането да бъде поставен фокус върху качеството на предоставяните услуги, както и върху домашното предоставяне на услуги. В повечето европейски страни, наред с услуги, базирани в центрове, детски ясли и градини, се предлагат и регламентирани услуги за ОГРДВ в домашни условия. Обикновено това са детски центрове, кооперативи или детегледачи, които осигуряват грижи срещу заплащане в дома си за до 6 деца, но е необходимо те да притежават нужните умения и компетентности, да подлежат на контрол на качеството от страна на отговорните институции, и да имат възможност трудовото им правоотношение да е регламентирано. Повечето европейски държави гарантират между 20 и 29 ОГРДВ часа седмично.

Мярка: Прилагане на ефективен модел за успешна адаптация и плавен преход на детето от семейната среда към детската градина, включително чрез инвестиции в подкрепяща, приемна, безопасна, мултикултурна, интерактивна среда съвместно със семейството, което да подкрепи детето в периода на преход.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Анализ на потребностите от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в областта на подкрепата на семействата.
  • Разработване на пакет от информационни дейности за прехода на детето, насочени към учителите и родителите – информационни материали, кратки обучения, представяния и др., които могат да бъдат разпространявани чрез здравните услуги, детските ясли и при постъпване в детска ясла/градина.

Аргументация: Преходът от дома към детската градина е процес, който трябва да се подкрепи както от родителите, така и от служителите в учебните заведения. Семействата и учителите, които не говорят добре български език е редно да получат подкрепа, за да направят процеса по адаптация плавен и приятен. 

  • Разработване на национална програма за създаване на центрове за ранно детско развитие в цялата страна, с услуги в подкрепа на родителите и техните деца.  

Аргументация:  За реализирането на тази цел биха могли да се ползва ресурса на общински пространства (напр. читалища). Идеята е да се организират специални кътове/пространства/ателиета/центрове за ранно детско развитие към читалищата, с цел информиране и  подкрепа на децата и техните родители в ранна възраст от всякакъв тип и характер – здравни, социални, образователни и други услуги – както платени, така и безплатни. 

Мярка: Разширяване на общата и допълнителната подкрепа за децата в детските градини и групите за предучилищно образование в училище.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Увеличиване броя на часовете, в които един специалист (логопед, психолог и други) работи с едно дете 
  • Осигуряване на пълен обхват на скрининг на 3 – 3,6 годишните и информацията от скрининга да се анализира и на база доказателствата да се разработват политики за подкрепа и превенция.
  • Разработване на скрининг инструменти за други възрастови групи (за всяка година от 0 – 7 г.).

 

Мярка: Създаване на условия за реално приобщаване на деца със специални потребности чрез подкрепа на екипа, родителите и самите деца в групата.

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Координация и регуляност в работата на специалистите в детското заведение  (психолог, логопед и други) с всички учители, които работят с дете със СОП – напр. провеждане на специални срещи, в които специалистите да предоставят стратегии за подкрепа децата със СОП в рамките на групата.
  • Създаване на програми за деца, педагогически специалисти и родители за толерантност и приемане на различията.
  • Създаване на наръчник с добри практики, които да насърчат учители, работещи с деца със СОП, да прилагат приобщаващи и иновативни образователни практики в групата.
  • При необходимост от назначаване на помощник на учителя, финансирането му да е независимо от бюджета на детската градина.
  • Осигуряване на достатъчно на брой социални асистенти за всички деца, които имат нужда.

 

Мярка: Работа с общността чрез здравни и образователни медиатори за подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ.

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Реализиране на пилотен проект, който има за цел да представи добри практики за работа с общността чрез здравни и образователни медиатори, с цел подкрепа на семейството и разбиране на важността от ОГРДВ  (например: чрез използване на общинските читалища като центрове за обучения и взаимопомощ на родители).
  • Създаване на програма за повишаване компетентността на образователните и здравните медиатори.

 

Мярка: Задълбочаване на партньорството между родителите и институциите, предоставящи услуги в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Създаване на програми за насърчаване на детските ясли и градини за родителско участие и повишаване на ролята на родителите в живота на учебните заведения.

Аргументация: Използване на капацитета на родители и разширеното семейство, които могат да допринесат за по-добро партньорство. Например, програми за присъствие на родителите в учебния процес, в планирането на развитието на образователните заведения и т.н.

  • Въвеждане и апробиране на модели и добри практики за ранно учене в домашна среда, включително и международни.

 

Подцел 1.2. Осигуряване на качествено образование и грижи за всяко дете в ранна възраст  

 

Мярка: Подобряване на условията за отглеждане, възпитание, обучение и социализиране на децата в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли чрез:  

  • Подмярка: утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и създаване на условия за тяхното прилагане и в самостоятелните детски ясли и създаване на условия за тяхното прилагане;  

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Разработване и приемане на стандарти за ранно детско развитие, в съответствие с изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование.
  • Приемане на законови промени, с които стандартите за ранно детско развитие да бъдат приложими и в самостоятелните детски ясли.

 

  • Подмярка: прилагане на програми за ранно учене, съобразени с възрастовите особености на децата от 0 до 3 години. 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Създаване и пилотиране на програма за обучение на специалисти (педагогически и неподагогически) във висши училища и центрове за подготовка на кадри за работа с деца и родители в ранна детска възраст.

Аргументация: Необходимостта от обучение на специалисти по ранно детско развитие за работа със семейства и деца от 0 до 3 години е огромна, тъй като в момента не функционира нито една цялостна квалификация по ранно детско развитие в нито едно учебно заведение в България. Отделни кратки обучения се предлагат от НПО. В отделни ВУЗ-ове има отделни предмети, които са свързани с ранното детско развитие, но това в никакъв случай не е достатъчно за подготовката на качествени кадри. Затова предлагаме да се реализира проект за съвместна работа на университетски преподаватели с международни експерти в областта на ранното детско развитие за пилотиране на академична програма в български ВУЗ-ове и центрове за подготовка на кадри за подготовка на специалисти в областта на ранното детско развитие (за степен – бакалавър, магистър – специалисти и неспециалисти, както и СДК за хора без висше образоавние). Като част от пилотната програма предалагме да се предвидят и майсторски класове за настоящи преподаватели и обучители в областта на ранното детско развитие, с цел да се актуализират съществуващите академичните планове на висшите училища и организации, предлагащи такива обучения. 

  • Създаване на програми за стажанти и практиканти към яслите и яслените групи в детските градини. 

 

    • Подцел: Създаване на предпоставки за прилагане на индивидуален подход към детето чрез:  
  • Подмярка: промяна в нормативната уредба с цел намаляване броя на децата в групите в детските градини;  
  • Подмярка: промяна на нормативната уредба с цел увеличаване броя на педагогическите специалисти в яслените групи в детските градини и в самостоятелните детски ясли.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Намаляване броя на децата и увеличаване броя на педагозите във всяка група, с цел подобряване на съотношението дете-възрастен 

Аргументация: Предлагаме съотношението дете-възрастен във всеки момент от деня да бъде: за възрастта 0 – 3 години (на всеки 4 деца х 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал), за възрастта 3 – 7 години (на всеки 7-10 деца x 1 възрастен – постоянен педагогически или непедагогически персонал). Подобни са и стандартите и показателите според доклада Key data on early childhood education and care в добре работещите системи за ОГРДВ. В краткосрочен план, за да се увеличи пространството за игра/работа на децата, биха могли да се преустроят спалните помещения като едничните легла да се поставят едно над друго или да се поръчат двойни или тройни такива. Това ще осигури много повече физическо пространство за игра и работа на децата. 


  • Мярка: Повишаване капацитета на професионалистите за изпълнение на политиките в областта на ранното детско развитие с фокус върху компетентностния подход и насърчаване на образователните иновации;  

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.:

  • Създаване на национална програма за пилотиране на програми за  квалификация и обмен на опит в областта на ранното детско развитие за персонала в детските градини и ясли. 

Аргументация: Предлагаме разработването на проект, който да позволи на българските обучителни организации да обменят опит и добри практики с утвърдени обучителни организации от чужбина. От проекта би могло да се следва и създаване на международен менторски екип “Ранно детско развитие”, който да оказва методическа подкрепа и проследяване в първата или повече години от работата на създадените обучителни програми. Към проекта предлагаме да се предвиди и обучение на обучители от международни екперти.

  • Поетапно въвеждане на задължителна квалификация по ранно детско развитие за всички служители, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години (педагогически, непедагогически, медицински сестри, детегледачки  и други) 
  • Задължително участие в програми за продължаващо професионално развитие (ППР) на служителите, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години. 

Аргументация: Определяме като изключително важна част обучението на специалистите, които работят с децата във възрастта 0 – 7 години. Одобрените обучения по РДР предлагаме да бъдат включени в информационния регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (който предлагаме да се преименува на Информационен регистър за повишаване на квалификацията на педагогическите, непедагогическите специалисти и специалисти, които работят с деца във възрастта 0 – 7 години). “…пет образователни системи направиха ППР задължително за всички служители в ОГРДВ (Люксембург, Румъния, Словения, Обединеното кралство (Шотландия) и Сърбия).”


  • Засилване на фокуса върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;  

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Промяна на държавния образователен стандарт за предучилищно образование, с цел фокус върху усвояване на ключовите компетентности за учене през целия живот (включително цифрови, езикови, социални) от ранна възраст и същевременно с това към формиране на ценности. Развитие на творческото и критично мислене;  

Аргументация: За постигането на тези цели предлагаме създаване на пилотен проект с международно участие, който цялостно да преразгледа и промени държавните образователни стандарти, учебните планове и програми за деца до 7 години. Предлагаме в стандарта да залегне в по-голяма степен саморефлексия на учителите, отколкото параметрите за външен контрол, за да се измести фокуса на контролните органи от документацията към качеството на обучението, възпитанието и подкрепата, която се дава на децата. В международни доклади се препоръчва да не се залагат критерии по възраст, а да се дадат общи насоки, които следват основните сфери на развитие и компетентности на децата – двигателно, езиково и говорно, когинтивино, социално и емоционално развитие. 

  • Въвеждане на супервизията като метод за подкрепа на педагогическия и непедагогическия състав на образователните институции в ранна детска възраст. 


  • Мярка: Създаване на нормативни условия за функциониране на иновативни детски градини;  

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Създаване на процедура по кандидатстване, одобрение и последваща оценка на иновативни детски градини – предлагаме да бъде организирано подобно на иновативните училища.
  • Значителна промяна на начина на водене, смисъла и целите на задължителната документация с акцент върху децентрализация и активно участие на всички заинтересовани страни.
  • Създаване на национална програма за финансиране и подкрепа на иновациите в детските градини и ясли.
  • Създаване на специално звено за иновации с участието на експерти в сферата и представители на институции със задача изследване, анализиране и обединяване и разпространение на работещи иновативни практики.


  • Мярка: Изграждане на единно разбиране между заинтересованите страни за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст;  

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Специални усилия за изработване и прилагане на политики за ранно детско развитие, които да са част от областните и общинските планове, като могат да бъдат съгласувани на национално ниво.


  • Мярка: Разработване и прилагане на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранната възраст, съдържаща показатели за осигуряване на качеството, позволяващи периодичен мониторинг и анализ;  

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Приоритетно обединяване на усилията на педагогически експерти на местно, национално и международно ниво, граждански оганизации, академични среди, родители, за разработване на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна възраст. Трябва да се вземат предвид и принципите, заложени в Европейската гаранция за детето. 


  • Мярка: Модернизиране на материалната база, оборудването и дидактическите средства в детските градини и в детските ясли, вкл. осигуряване на материали за развитие на мисленето и въображението на децата, с цел изграждане на стимулираща и подкрепяща развитието на всяко дете образователна среда;  

 

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Предоставяне на административна свобода и ресурсна обезпеченост, за да могат учителските екипи, заедно с родителите и общността по места, да създават и поддържат развиваща образователна среда – както вътрешна, така и външна. 

Аргументация: За да се улеснят детските заведения предлагаме да се създадат различни модели (които биха могли да се апробират) на подкрепяща образователна среда, която е съобразена с нуждите на децата в съответната възраст, както и на държавния образователен стандарт. За целта биха могли да се вземат примери от най-добрите български и международни практики – Сугестопедагогика, Монтесори педагогика, Валдорф педагогика, Подходът – Реджио Емилия, Стъпка по стъпка, Анджи Плей и други. За целта е важно да се даде възможност за създаване на иновативни детски градини и ясли, за да се гарантира цялостното приложение на всеки педагогически метод. 

С цел холистичното развитие на децата предлагаме създаване и прилагане на  политики за насърчаване ученето, работата/играта както вътре, така и навън – в планината, в дворете и терасите на детските градини. В тази връзка е важно да се работи с родителите и учителите за преодоляване на нагласите, че студеното и мокро време би богло да доведе до здравословни проблеми. 

  • Мярка: Осигуряване за безвъзмездно ползване на познавателни книжки за децата, за които предучилищното образование е задължително.

Предложения за дейности за периода 2021-2022 г.

  • Осигуряване на възможност на педагогическите специалисти да използват финансовите средства, които държавата осигурява за книжки и учебници, да бъдат пренасочи към закупуване на мултисензорни, дидактични, естествени материали, които отговарят на ДОС, според нуждите и интересите на децата в групата.

Аргументация: Предлагаме осигурените държавни средства за познавателните книжки учителите да могат да използват за закупуване на мултисензорни дидактични и образователни материали, съобразени с ДОС. Считаме, че така ще се отговори в по-голяма степен на необходимостта на децата да учат чрез преживяване, през сетивен опит и чрез движение, а не да прекарват по-голямата част от учебното време – в статично положение, седнали на стол, с работна тетрадка. Допълнителна пречка за много от тях е, че във възрастта до 7 години все още доминира образно-нагледното учене, сетивното учене чрез движение и все още не е добре развита способността за учене на чин/маса. За да се гарантира, че децата покриват ДОС, мултисензорните матирали биха могли да минават одобрение от експертна работна група. 

 

Алиансът за ранно детско развитие е на разположение и в готовност за партньорство за разработването ивъвеждането на политики за ранно детско развитие и в частност  за ОГРДВ, както и за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата в ранна възраст и техните родители. 



16 септември 2021 г., София 



Още публикации

kid 1508121 1280

Добри практики в ранната детска интервенция 

За България липсват точни данни за броя на засегнатите деца. По международни оценки става дума за между 10 и 20% от децата, при които се наблюдават различни по тежест затруднения и не се следва типичното развитие. Причините за това могат да бъдат както биологични фактори, така и фактори на средата.

logo final

Уебинар: Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени

Алиансът за ранно детско развитие организира онлайн семинар на 23 ноември на тема „Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени?“ Уебинарът се провежда съвместно с Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ ISSA и международната кампания „Първите години, първи приоритет“.

family pxb.jpg

13 спешни задачи на служебноо правителство за децата на България

България не е място, на което хората спокойно раждат и отглеждат деца. Ключови причини за това са политиките у нас да не се правят с мисъл за тяхното въздействие върху децата, а координацията между отделните институции, отговорни за детското благосъстояние, е в лошо състояние.