Позиция за необходимостта от продължаване на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве

Националната програма, наред с Националната здравна стратегия, са водещите стратегически документи до края на 2020 година, чрез които се прилагат политиката, мерките и услугите, насочени както към майчиното и детско здраве, така и към цялото население в България. Тези два документа са определени от специалистите като иновативни, модерни и с амбицията за въвеждане на интегрирани здравни услуги за деца и възрастни, с акцент към хората в уязвима социално-икономическа ситуация.

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие се присъединява към подкрепата, изразена от редица неправителствени организации (Национална мрежа на здравните медиатори, Национална мрежа за децата, Национална пациентска организация и др.) за отправените от Сдружение „ЛАРГО“ предложения и препоръки за актуализиране на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве.   

Водещ принцип в Конституцията на Световната здравна организация е[1], че ползването на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално положение.  

Също така, чл. 6 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите-страни да признаят, че всяко дете има присъщо право на живот и осигуряват в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Допълнително, чл. 24 от Конвенцията за правата на детето предвижда, че държавите – страни по Конвенцията признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве.  

С водещите принципи на тези два основополагащи документа ние подчертаваме важността и необходимостта от разработване на стратегическа рамка, която да задава посоката и целите на политиките, насочени към повишаване на здравния статус на населението на страната ни.

Националната програма, наред с Националната здравна стратегия, са водещите стратегически документи до края на 2020 година, чрез които се прилагат политиката, мерките и услугите, насочени както към майчиното и детско здраве, така и към цялото население в България. Тези два документа са определени от специалистите като иновативни, модерни и с амбицията за въвеждане на интегрирани здравни услуги за деца и възрастни, с акцент към хората в уязвима социално-икономическа ситуация.

 

Редица научни изследвания доказват, че
развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот
и периодът на ранното детство е основополагащ
, като има отражение върху неговото
благополучие в зряла възраст. Това предполага инвестиране на достатъчно ресурси в
максимално ефективен комплексен подход към ранното детско развитие – най-силният
инструмент за преодоляване на неравенствата и шанс да се осигури възможност на всяко
дете за най-добър старт в живота. Предприемането на мерки за намаляване на стреса, за предотвратяване на вредното влияние на околната среда и осигуряване на подкрепа за бременни майки и семейства с малки деца, водят до по-добро здраве през целия живот и спестяват значителни разходи за здравеопазване.

 

Конкретни предложения

Предвид приключването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве тази година, изразяваме надеждата, че тя ще бъде продължена и актуализирана, с хоризонт до 2030 г., в синхрон с водещия стратегически документ на страната – Националната програма за развитие: България 2030.

Настояваме в програмата отново да залегнат и да бъдат развити постиженията и доказалите се успешни практики, а именно: 

  • Да бъдат запазени като дейност домашните посещения и медицинските консултации, но с повишен обхват и възможности за покриване на нуждите на децата и майките в съответната област.
  • Да се заложи по-широко застъпване на модела на продължаващата акушерска грижа, чийто предимства и ефективност са подкрепени от научни данни и се насърчава от СЗО.
  • Да бъде отделено сериозно внимание на преждевременно родените деца и да се заложат мерки за реално извършване на комплексно проследяване от медицински специалисти в първите месеци и години след изписването от неонатологичното отделение, така и в проследяването им от немедицински специалисти, работещи в областта на ранното детско развитие.
  • Да се наложи като стандарт на работа един от успехите на Програмата – провеждане на неонатален слухов скрининг с цел ранно диагностициране и навременна интервенция при увреждане на слуха.
  • Лабораторните изследвания и консултации като биохимичен скрининг за бременни за оценка на риска от раждане на дете със Синдром на Даун, други анеуплоидии, спина бифида, аненцефалия и тежък дефект на коремната стена, да бъдат включени и в бъдещия документ. Предлагаме Програмата, в най-близко бъдеще, да предвиди и системното въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг.
  • Създадените експертни комисии към университетските болници (напр. по вродени аномалии и по диабет) да продължат да съществуват и да подпомагат интеграцията и справянето с тежките хронични заболявания извън разписаните в Националния рамков договор.
  • Продължаване на мерките за намаляване на детската смъртност и достигане до средното ниво в Европейския съюз, което е 3.6 ‰.

 

Качественото здравеопазване изисква качествена работна сила. Предлагаме към актуализацията на документа да се добавят и мерки за привличане и задържане на здравните специалисти на всички нива, включително медицински сестри и акушерки. Тези мерки трябва да включват съвременно образование, адекватно продължаващо обучение и добри условия на труд и възможности за кариерно развитие.

Обръщаме внимание, че извършените проучвания и подготвените мониторингови доклади за изпълнението на Националната програма от сдружение „ЛАРГО“ – Кюстендил ясно показват нуждата от съществуването на Здравно-консултативните центрове и предоставянето на предвидените услуги. Но също така показват и сериозната необходимост от уеднаквяване на работата и популяризиране на дейността на Центровете, за което подаваме пример с малко използвания заложен безплатен преглед за проследяване на бременността на здравно неосигурените бременни жени и изследвания.     

Продължаващата пандемия показва колко е важно да разполагаме с механизми, които да гарантират устойчивостта на системата и предоставянето на здравни грижи по време на сериозни обществени и здравни кризи. Програмата трябва да е съвместима с по-широки мерки за устойчивост на здравната система, като планиране, мониторинг и отчетност, за готовността ѝ  ефективно да посреща кризите.

Настоящата криза подчертава и нуждата от повишаването на доверието в здравната система, ресурс, който е още по-важен, когато става въпрос за обществено чувствителна тема като майчиното и детското здраве. Необходима е работа с общността на регионално и местно ниво, за да се изгради доверителна връзка между пациентите и специалистите, които им предоставят здравни грижи. Овластяването на пациентите и превръщането им в активни участници в усъвършенстването на програмата също ще повиши доверието в системата.

Оставаме на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата и техните семейства.

 

25.11.2020

София

[1] Конституция на СЗО – http://www.who.int/governance/eb/who_constitution_en.pdf

Сподели:

Още публикации

корица на книгата

„Бебетата и техните родители: психологическо консултиране за най-малките“

Със съдействието на Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ представяме откъс от най-новата книга на доц. д-р Диана Циркова – „Бебетата и техните родители: психологическо консултиране за най-малките“

Ани

Отзивчивите грижи: подкрепа за добър старт в развитието на детето

Една разказана история от мама вечер преди сън. Песнички с по-голямата сестричка или игра на топка с батко. Игра с дядо с ръчно измайсторена дървена количка. Включени в ежедневните занимания с детето, тези на пръв поглед елементарни дейности развиват неговите когнитивни, езикови, двигателни и социално-емоционални умения и са не по-малко важни от пълноценното хранене и добрия сън.

Вдъхновете се!

140 души се включиха в събития посветени на ранното детско развитие

Фондация „За Нашите Деца“, фондация „За децата в риск по света“ и фондация „Тръст за социална алтернатива“ посветиха месец март на ранното детско развитие като част от общия си проект за популяризиране статиите от актуалния брой на списание „Early Childhood Matters”..