Позиция за необходимостта от продължаване на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве

Националната програма, наред с Националната здравна стратегия, са водещите стратегически документи до края на 2020 година, чрез които се прилагат политиката, мерките и услугите, насочени както към майчиното и детско здраве, така и към цялото население в България. Тези два документа са определени от специалистите като иновативни, модерни и с амбицията за въвеждане на интегрирани здравни услуги за деца и възрастни, с акцент към хората в уязвима социално-икономическа ситуация.

Общи коментари

Алиансът за ранно детско развитие се присъединява към подкрепата, изразена от редица неправителствени организации (Национална мрежа на здравните медиатори, Национална мрежа за децата, Национална пациентска организация и др.) за отправените от Сдружение „ЛАРГО“ предложения и препоръки за актуализиране на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве.   

Водещ принцип в Конституцията на Световната здравна организация е[1], че ползването на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално положение.  

Също така, чл. 6 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължава държавите-страни да признаят, че всяко дете има присъщо право на живот и осигуряват в максимална възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Допълнително, чл. 24 от Конвенцията за правата на детето предвижда, че държавите – страни по Конвенцията признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве.  

С водещите принципи на тези два основополагащи документа ние подчертаваме важността и необходимостта от разработване на стратегическа рамка, която да задава посоката и целите на политиките, насочени към повишаване на здравния статус на населението на страната ни.

Националната програма, наред с Националната здравна стратегия, са водещите стратегически документи до края на 2020 година, чрез които се прилагат политиката, мерките и услугите, насочени както към майчиното и детско здраве, така и към цялото население в България. Тези два документа са определени от специалистите като иновативни, модерни и с амбицията за въвеждане на интегрирани здравни услуги за деца и възрастни, с акцент към хората в уязвима социално-икономическа ситуация.

 

Редица научни изследвания доказват, че
развитието на детето през първите години оставя огромен отпечатък върху целия му живот
и периодът на ранното детство е основополагащ
, като има отражение върху неговото
благополучие в зряла възраст. Това предполага инвестиране на достатъчно ресурси в
максимално ефективен комплексен подход към ранното детско развитие – най-силният
инструмент за преодоляване на неравенствата и шанс да се осигури възможност на всяко
дете за най-добър старт в живота. Предприемането на мерки за намаляване на стреса, за предотвратяване на вредното влияние на околната среда и осигуряване на подкрепа за бременни майки и семейства с малки деца, водят до по-добро здраве през целия живот и спестяват значителни разходи за здравеопазване.

 

Конкретни предложения

Предвид приключването на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве тази година, изразяваме надеждата, че тя ще бъде продължена и актуализирана, с хоризонт до 2030 г., в синхрон с водещия стратегически документ на страната – Националната програма за развитие: България 2030.

Настояваме в програмата отново да залегнат и да бъдат развити постиженията и доказалите се успешни практики, а именно: 

  • Да бъдат запазени като дейност домашните посещения и медицинските консултации, но с повишен обхват и възможности за покриване на нуждите на децата и майките в съответната област.
  • Да се заложи по-широко застъпване на модела на продължаващата акушерска грижа, чийто предимства и ефективност са подкрепени от научни данни и се насърчава от СЗО.
  • Да бъде отделено сериозно внимание на преждевременно родените деца и да се заложат мерки за реално извършване на комплексно проследяване от медицински специалисти в първите месеци и години след изписването от неонатологичното отделение, така и в проследяването им от немедицински специалисти, работещи в областта на ранното детско развитие.
  • Да се наложи като стандарт на работа един от успехите на Програмата – провеждане на неонатален слухов скрининг с цел ранно диагностициране и навременна интервенция при увреждане на слуха.
  • Лабораторните изследвания и консултации като биохимичен скрининг за бременни за оценка на риска от раждане на дете със Синдром на Даун, други анеуплоидии, спина бифида, аненцефалия и тежък дефект на коремната стена, да бъдат включени и в бъдещия документ. Предлагаме Програмата, в най-близко бъдеще, да предвиди и системното въвеждане на по-съвременни способи за пренатална и постнатална диагностика като генетичен скрининг.
  • Създадените експертни комисии към университетските болници (напр. по вродени аномалии и по диабет) да продължат да съществуват и да подпомагат интеграцията и справянето с тежките хронични заболявания извън разписаните в Националния рамков договор.
  • Продължаване на мерките за намаляване на детската смъртност и достигане до средното ниво в Европейския съюз, което е 3.6 ‰.

 

Качественото здравеопазване изисква качествена работна сила. Предлагаме към актуализацията на документа да се добавят и мерки за привличане и задържане на здравните специалисти на всички нива, включително медицински сестри и акушерки. Тези мерки трябва да включват съвременно образование, адекватно продължаващо обучение и добри условия на труд и възможности за кариерно развитие.

Обръщаме внимание, че извършените проучвания и подготвените мониторингови доклади за изпълнението на Националната програма от сдружение „ЛАРГО“ – Кюстендил ясно показват нуждата от съществуването на Здравно-консултативните центрове и предоставянето на предвидените услуги. Но също така показват и сериозната необходимост от уеднаквяване на работата и популяризиране на дейността на Центровете, за което подаваме пример с малко използвания заложен безплатен преглед за проследяване на бременността на здравно неосигурените бременни жени и изследвания.     

Продължаващата пандемия показва колко е важно да разполагаме с механизми, които да гарантират устойчивостта на системата и предоставянето на здравни грижи по време на сериозни обществени и здравни кризи. Програмата трябва да е съвместима с по-широки мерки за устойчивост на здравната система, като планиране, мониторинг и отчетност, за готовността ѝ  ефективно да посреща кризите.

Настоящата криза подчертава и нуждата от повишаването на доверието в здравната система, ресурс, който е още по-важен, когато става въпрос за обществено чувствителна тема като майчиното и детското здраве. Необходима е работа с общността на регионално и местно ниво, за да се изгради доверителна връзка между пациентите и специалистите, които им предоставят здравни грижи. Овластяването на пациентите и превръщането им в активни участници в усъвършенстването на програмата също ще повиши доверието в системата.

Оставаме на разположение и в готовност за партньорство за намирането на трайни решения в най-добрия интерес на децата и техните семейства.

 

25.11.2020

София

[1] Конституция на СЗО – http://www.who.int/governance/eb/who_constitution_en.pdf

Сподели:

Още публикации

Ани

Отзивчивите грижи: подкрепа за добър старт в развитието на детето

Една разказана история от мама вечер преди сън. Песнички с по-голямата сестричка или игра на топка с батко. Игра с дядо с ръчно измайсторена дървена количка. Включени в ежедневните занимания с детето, тези на пръв поглед елементарни дейности развиват неговите когнитивни, езикови, двигателни и социално-емоционални умения и са не по-малко важни от пълноценното хранене и добрия сън.

Вдъхновете се!

140 души се включиха в събития посветени на ранното детско развитие

Фондация „За Нашите Деца“, фондация „За децата в риск по света“ и фондация „Тръст за социална алтернатива“ посветиха месец март на ранното детско развитие като част от общия си проект за популяризиране статиите от актуалния брой на списание „Early Childhood Matters”..

Призив на Алианс за ранно детско развитие към политическите организации, участващи в Парламентарни избори 2021

Уважаеми кандидати за народни представители и ръководители на политически партии и коалиции, Алианс за ранно детско развитие е обединение на над 50 неправителствени организации и професионалисти. Ние работим за гарантиране