Ранното детство е един от най-динамичните и чувствителни периоди в човешкия живот. Започва от бременността на майката и продължава до 6-7 години. В този период се полагат основите на здравето, обучението, поведението и личностното развитие.

Мозъкът на детето се развива най-бързо през първите години след неговото раждане, невроните се сформират с такава скорост и степен на сложност (особено през първите 1000 дни), че това повече никога не се повтаря. Развитието на мозъка е важна част от детското развитие, процесът, чрез който малкото дете овладява различни двигателни, емоционални,познавателни и социални умения. В този период, процесите,свързани с развитието, са от ключово значение за способностите на детето да учи и да се изгради като пълноценна личност. През този период децата имат нужда от закрила, оптимално хранене и подходящо стимулиране, за да могат да разгърнат своя потенциал.

Разбира се, всяко дете е индивидуално и се развива със свои собствен темп, усвоява своите способности стъпка по стъпка. Но има и норми, характерни за съответната възраст, които не могат да бъдат пренебрегнати: как и кога детето трябва да стои седнало, да върви, да тича, да рисува, да играе с различни играчки и различни игри.. Всички тези норми в детското развитие показват на родителите и на грижещите се за малките деца, че ако някоя от тези функции не е формирана в обичайната възраст, говорим за забавяне в развитието. Това може да се случи, както при някои заболявания, така и при липса на добра грижа от страна на възрастните. Човешкото същество – бебето, когато се появи на този свят, е много безпомощно и не може да оцелява без помощ от друг човек, то е зависимо от него. Чрез възрастния детето осъзнава човешката си природа, чрез неговото присъствие и реч започва да осъзнава света около себе си.