В края на ноември Алиансът за ранно детско развитие организира за своите членове три обучения и презентации с цел изграждане на капацитет. Водещи бяха Дейвид Бисет от Еквилибриум Русе с темата “Споделяне на международни практики в областта на ранното детско развитие”; Ерик Блоемколк, директор на SOFT Tulip, Нидерландия, с темата “Застъпничество във враждебна среда” и Веселина Йорданова от „Дете и пространство“, която говори “Как съвременните технологии влияят върху психичното здраве на децата в ранна възраст”.
Целта на презентацията на Дейвид Бисет беше да сподели своите виждания за някои идеи от световната практика и за взаимовръзките между различни социални фактори. Той посочи, че ранното детско развитие (РДР) е най-успешно в държавите, в които не се работи с фокус върху нормата и че всички институции трябва да приемат идеята, че разнообразието в детското развитие е нещо нормално. Определи няколко категории според невро- разнообразието при децата:
- Деца с мулти потенциал – деца с различен потенциал, които са добри в няколко дисциплини, но ако се правят опити детето да бъде поставено в рамка то ще се бунтува, защото любопитството е естествен инстинкт;
- Деца с талант – има феноменално талантливи деца в определени сфери, но тъй като имат дефицити в други сфери, понякога за тях се говори в законодателството като за “уязвими”.
“Тенденцията на институциите да поставят децата в тесни рамки е вредна; това поставя нас организациите с вързани ръце. Не трябва да се поставят етикети върху “специалните деца”, каза Дейвид.
Друга основен момент в презентацията на Дейвид Бисет беше играта, която той определи като „най-усъвършенстваният метод, измислен от природата, който позволява на сложния мозък да се самосъздаде“. Дефицитът на игра е синдром за криза в развитието. По-малкото игра води до нарушаване на способността за самоконтрол, повишаване на тревожността и депресиите, а биофобията, или отдръпването от природата, е изключително проблематично за съвременното детско развитие.
Сесията, водена от Ерик Блоемколк, имаше за цел да помогне на участниците да развият по-добро разбиране за застъпничеството, да даде примери от научените до момента от неговия професионален път уроци, както и да мотивира участниците да се почувстват овластени да работят за ранната детска интервенция в България. Презентацията на Ерик можете да видите тук. Според него, застъпничеството е ефективно, когато:
- свързва установената нужда от промяна с политическата воля за промяна в общността, града и държавата;
- включва различните заинтересовани страни – НПО, доставчици на услуги, родители, професионални общности, известни личности, университети, църкви, местни общности и частни компании.
Ерик преведе участниците и през пътя за създаване на план за застъпничество, който също можете да видите в презентацията.
“Като специалисти трябва да се замислим как да помогнем негативните тенденции във въздействието на съвременните технологии върху ранното детско развитие да бъдат намалени. Имаме задачата да помогнем на родителите да се справят с предизвикателствата, които поставят пред тях новите технологии”, казва Веселина Йорданова от Дете и пространство.
ТУК можете да видите статията в списание „Практическа педиатрия“ – „Влияние на виртуалната реалност върху психичното развитие на детето от 0 до 3 години“, където е поместено цялото изследване и статии за ранна детска интервенция, на които беше базирана презентацията на Веселина. ТУК можете да гледате видеото от презентацията.
Ако тази статия Ви харесва, споделете я.
Харесайте Алианса за ранно детско развитие във Facebook.
