Ерик Блоемколк: Работете за създаване на силна „коалиция на желаещите“ за интервенция в ранна детска възраст

Ситуацията, която срещнах в Украйна, беше много враждебна. Имаше пълно недоверие в неправителствения сектор, доставчиците на услуги от НПО изобщо не бяха признати и трябваше да оцеляват финансово със собствени усилия. Правителството нямаше воля да работи с НПО или да признае, че положението в институциите е много лошо. Напротив, системата беше представена като голям успех и достъпът до институциите беше забранен! Особено през първите пет години, често се страхувах от репресивни действия срещу някои от украинските ми партньори. Така че трябваше да търсим силни съюзници, които да подкрепят нашите действия. Намерихме ги! В парламента, в министерството на социалната политика, в УНИЦЕФ, неправителствени организации, в църквата, международни експерти, посолства и родителски организации. Заедно бяхме просто толкова силни, че министерството на социалната политика не можеше да ни пренебрегне!

Интервю с Ерик Блоемколк, директор на  SOFT Tulip, Нидерландия, който ще води обучение на 25 ноември за членовете на Алианса за ранно детско развитие, на тема “Застъпничество във враждебна среда”. 

Разкажете ни за себе си с няколко изречения. Как и защо стартирахте кариерата си в сферата на ранното детско развитие?

През 1987 г. се роди първият ми син с минимално увреждане на мозъка, поради липса оросяване. Като родители бяхме много притеснени, но получихме подкрепа от детски физиотерапевт, който ни помогна да стимулираме развитието на сина ни. Израсна като здрав възрастен, който свири много добре на барабани! 

Този личен опит с в ранна детска възраст се оказа много важен, когато посетих институция за деца с увреждания в Украйна през 2006 г. Обстоятелствата бяха ужасяващи и осъзнах, че това не е изключение. Напротив, това беше само един пример за огромна постсъветска система на институционализирани „грижи“ за деца и възрастни. Така че за мен и няколкото добри НПО, които също срещнах в Украйна, стана огромно предизвикателство да започна процес на подобрение първо вътре в системата, особено в борбата с много тежкото недохранване и лошото лечение. Втората стъпка, която направихме през 2008 г., е започването на обсъждане на необходимостта от превенция. Тогава предложих да разработя интервенция в ранна детска възраст в Украйна. Открихме, че в Харков вече има един такъв център и с тях започнахме партньорство. Днес имаме 43 центъра за интервенция в ранна детска възраст в 10 региона на Украйна и активни групи родители в 13 региона!

Какви са основната мисия и визия на SOFT tulip?

От 1991 г. работим за подобряване на грижите за хората с увреждания, психични проблеми и за възрастните хора в Централна и Източна Европа. Използваме опита на холандските доставчици на услуги на SOFT tulip, като комбинираме въвеждането на добри практики с изграждането на мрежи и застъпничеството за дейности, свързани със социалните и здравни политики и деинституционализацията.

Какво биха могли да очакват членовете на Алианса от предстоящото обучение? Кои са петте предимства, които биха могли да получат и да ги донесат на своите организации?

Надявам се, че ще развият по-добро разбиране за лобирането и застъпничеството, и, че научените положителни и отрицателни уроци ще са им полезни, както и, че ще се почувстват мотивирани да работят заедно и овластени да се застъпват за РДИ в България. Целта е семействата с деца с проблеми в развитието или увреждания да получат подходяща подкрепа чрез РДИ!

Какво е накратко лобиране и застъпничество за интервенция в ранна детска възраст във враждебна среда?

Става дума за създаване на силна „коалиция на желаещите“; формулиране на много положително и убедително послание към родителите, специалистите по медицински и социални грижи, широката общественост и политиците; създаване и насърчаване на добри практики за РДИ; включване на международни експерти; търсене на онези политици и влиятелни лица, които са отворени за вашето послание; формулиране на реалистичен план за развитие на практиката в България; и създаване на многостранни и междусекторни платформи за диалог на различни нива.

Моля, кажете ни накратко един пример за случай, който се нуждаеше от лобиране и застъпничество във враждебна среда.

Ситуацията, която срещнах в Украйна, беше много враждебна. Имаше пълно недоверие в неправителствения сектор, доставчиците на услуги от НПО изобщо не бяха признати и трябваше да оцеляват финансово със собствени усилия. Правителството нямаше воля да работи с НПО или да признае, че положението в институциите е много лошо. Напротив, системата беше представена като голям успех и достъпът до институциите беше забранен! Особено през първите пет години, често се страхувах от репресивни действия срещу някои от украинските ми партньори. Така че трябваше да търсим силни съюзници, които да подкрепят нашите действия. Намерихме ги! В парламента, в министерството на социалната политика, в УНИЦЕФ, неправителствени организации, в църквата, международни експерти, посолства и родителски организации. Заедно бяхме просто толкова силни, че министерството на социалната политика не можеше да ни пренебрегне!

Още публикации

kid 1508121 1280

Добри практики в ранната детска интервенция 

За България липсват точни данни за броя на засегнатите деца. По международни оценки става дума за между 10 и 20% от децата, при които се наблюдават различни по тежест затруднения и не се следва типичното развитие. Причините за това могат да бъдат както биологични фактори, така и фактори на средата.

logo final

Уебинар: Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени

Алиансът за ранно детско развитие организира онлайн семинар на 23 ноември на тема „Как мрежите за ранно детско развитие могат да бъдат катализатор за промени?“ Уебинарът се провежда съвместно с Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ ISSA и международната кампания „Първите години, първи приоритет“.

family pxb.jpg

13 спешни задачи на служебноо правителство за децата на България

България не е място, на което хората спокойно раждат и отглеждат деца. Ключови причини за това са политиките у нас да не се правят с мисъл за тяхното въздействие върху децата, а координацията между отделните институции, отговорни за детското благосъстояние, е в лошо състояние.