Интервю с Дейвид Бисет от Еквилибриум Русе, който ще изнесе презентация на тема “Споделяне на международни практики в областта на ранното детско развитие” за членовете на Алианса за ранно детско развитие на 25 ноември.
Разкажете ни за себе си с няколко изречения. Как и защо започнахте кариерата си в сферата на ранното детско развитие?
Не поех директен път, водещ към сектора за грижи за деца. Прекарах първата фаза на кариерата си в областта на международното данъчно облагане и управленските консултации. Това ми даде умения, които все още са ми полезни, когато управлявам проекти и социални услуги.
В края на 80-те години бях поканен да участвам в голяма инициатива в Обединеното кралство, която целеше да помогне на младежи със специални потребности да намерят смислена работа. По това време вече бях изградил репутация на комуникатор и знаех как да говоря с бизнес мениджърите. Това отново разпали страстта, която развих, когато изучавах психология в университета: Как се развива нашият мозък? Как учим? Какво е еволюционното значение на играта? Прекарах 40 години в задаването на тези въпроси. Приближих се малко до намирането на отговорите чрез изграждане на международна мрежа от контакти – практици и научни изследователи. Сега ръководя екипа на Семейния център на Еквилибриум Русе.
Какви са основната мисия и визия на Equilibrium Ruse?
Искаме децата да разгърнат своя потенциал. Толкова е просто! Ние приемаме, че развитието на мозъка през първите три години от живота е основополагащо, както и че травмата и токсичният стрес през ранните години от живота могат да имат дълбок ефект върху физиологичното, когнитивното и психологическото развитие. Ние обаче се противопоставяме на този тип детерминизъм, който казва, че редица резултати са неизбежни в зряла възраст. Има много неща, които могат да се направят и има още много какво да се научи за това как да увеличим максимално потенциала на всяко дете.
Винаги сме вярвали, че националната програма за деинституционализация трябва да бъде последвана от фокус и инвестиции в ранното детско развитие и движение в посока Универсална подкрепа на семейството.
– Кои според вас са основните нужди или области на нуждите на политиките за РДР в България? Колко по-различна е картината на местно ниво – в Русе?
Виждам два основни проблема:
Първо, в целия сектор разпознавам остатъци от вяра в „адекватно за възрастта“ развитие. Детето се оценява на базата на съответствие със социалните, културните и институционалните норми. Това се клони към култ към педагогиката и отглеждането на деца чрез намеса на възрастните (предимно чрез обучение), като и двете се осъществяват в рамките на култура на формализъм . Това означава, че скринингът за проблеми в развитието е интрузивен и груб, защото се фокусира върху несътвествието с нормите, а не върху нуждата от подкрепа. Скринингът не трябва да води до стигматизация.
Вярвам, че сензорното, когнитивното и езиковото развитие се насърчава чрез игра, изследване, разговори и взаимодействие с другите, а НЕ чрез директни инструкции. Оптимизирането на ранното детско развитие се постига най-добре чрез ненатрапчив скрининг, базиран на идеята, че ВСИЧКИ деца се нуждаят от помощ и подкрепа.
Второ, понастоящем областта на РДР е фрагментирана и обезкуражава ангажираността на родителите. Професионалната намеса трябва да бъде изцяло интердисциплинарна и членовете на семейството трябва да имат право на участие и вземане на решения.
.
Защо е важно да има консолидиран съюз на НПО в областта на ранното детско развитие?
Инвестициите в децата са изключително важни и се нуждаем от критична маса, която да де застъпва за най-добрите практики, последователното разработване на политики и за смислена национална стратегия. Общността на НПО има множество допирни точки с отделните сектори. Ние имаме ключова роля като комуникатори. Нашата работа е да е да печелим съмишленици.
Какво могат да очакват членовете на Алианса от предстоящото обучение на 25-и? Кои са петте предимства, които биха могли да получат и да ги донесат на своите организации?
Нямам намерение да давам подробно ръководство за международния напредък в областта на ранното детско развитие. Вместо това искам да споделя моето тълкуване на куп идеи, за които смятам, че имат специално значение, защото могат да стимулират такъв напредък. Надявам се да бъда провокативен, да стимулирам размисъл и саморефлксия. Надявам се да споделя едно-две свежи прозрения – неща, за които участниците може да не са се замисляли. Надявам се да предам разбирането за взаимовръзките между различни социални фактори. Надявам се да внеса чувство на позитивност. Ще задавам предизвикателни въпроси.
Разкажете ни една приложима иновативна международна политика в ранното детско развитие и образованието на децата.
Радвам се да отбележа, че светът изглежда се събужда за значението на самостоятелната игра в живота на децата, а и на възрастните. „Истината е, че играта изглежда е един от най-усъвършенстваните методи, които природата е измислила, за да позволи на един сложен мозък да се самосъздаде.” (Стюарт Браун, психиатър). Започваме да осъзнаваме, че практиките в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст и дори терапиите допринасят за лишаването от игра, което има значителни негативни последици.
За какво мечтаете най-вече в областта на ранното детско развитие в България?
Аз съм фен на скандинавската практика в ранните години, въпреки че има и някои недостатъци. Вдъхновен по-специално от шведския модел на семейния център, вярвам, че всички квартали трябва да имат центрове за ранно детство с множество персонал, обхващащ различни дисциплини, които действат като широки специалисти по РДР. Те разбира се могат да се свържат с експерти при необходимост и да координират интервенциите. Тези центрове имат и социална функция в общността, като подкрепят съществуващите и благоприятстват създаването на нови родителски мрежи.
