Интервю с Веселина Йорданова от „Дете и пространство“ преди презентацията й пред членовете на Алианса за рано детско развитие на 26 ноември на тема Как съвременните технологии влияят върху психичното здраве на децата в ранна възраст.
– Моля, представете се с няколко изречения. Какъв е кариерният Ви път до сферата на ранното детско развитие?
Завършила съм бакалавърска програма по психология и магистърска степен социална психология във ВТУ ”Св.св. Кирил и Методий”. От дванадесет години работя към Сдружение „Дете и пространство“ в Център за ранна интервенция гр. Русе. Ориентирам се към психоанализата и станах член на Българско общество за лаканианска анализа, защото вярвам, че анализата е пътя за решаването на много трудни ситуации в човешкия живот. Имам богат опит при работа с деца в ранното детство и ранната интервенция, както и с деца и младежи с психични страдания. Участвала съм в разработването на различни статии и сборници, в провеждането на изследвания, а имам и голям интерес в предоставянето на различни обучения, свързани с ранното детско развитие, защото обичам работата си с деца и техните родители. Знам, че ранното детство е основата на човешкото развитие и живот. Затова подкрепата на деца и родители в този период е от изключително значение за преодоляване на много от предизвикателствата пред тях!
– Моля представете темата на презентацията си, защо ще говорите по нея и защо е толкова наболяла в актуалния контекст.
Центърът за ранна интервенция, на сдружение „Дете и пространство“, работи вече дванадесет години с деца и техните семейства. През това време се срещнахме с различни деца и родители, които обогатиха нашият опит и ни направиха чувствителни към психичното страдание. В първите години центъра се посещаваше основно от деца с ДЦП, недоносеност и други заболявания, а в последните години все по-често посрещаме деца с психични страдания в ранното детство. Така започнахме да наблюдаваме един феномен: деца, които притежават доста аутистични черти, но все пак не можеше да се каже, че са аутисти. Основните диагнози, с които идваха при нас бяха: генерализирано разстройство в развитието /ГРР/, смесено специфично разстройство в психологичното развитие или забелязвахме изоставяне в развитието, също отбелязано от личен лекар или детска ясла. При разговорите с родителите доста често чувахме как децата обичат да гледат телевизия, като споменаваха основно „Бейби ти ви”, но с времето чухме и за други медии и предавания – просто се оказа, че децата от ранна възраст прекарват дълго време пред екран.
Днес все повече трябва да се вглеждаме как съвременните технологии влияят върху детското развитие. Може би като специалисти трябва да се замислим как да помогнем тези негативни тенденции да бъдат намалени. Да помогнем на родителите да се справят с предизвикателствата, които поставят пред тях новите технологии.
– Кои са петте ползи, които ще имат организациите от презентацията Ви – с какво искате да си тръгнат и да отнесат в работата си?
С изострено внимание към новите предизвикателства пред ранното детско развитие.
С обогатен опит за работата с деца в ранна детска възраст.
Запознати с изследването на Център за ранна интервенция и да могат да го ползват в своята практика.
С обърнат поглед към необходимостта от възстановяване на играта.
С обогатен опит за общуване с родителите.
– Кои са основните политики, които страната трябва да въведе в контекста на психичното здраве при децата в ранна възраст?
От изключителна важност е децата и техните родители да получават навременно консултиране и грижа възможно най-близко до тяхната среда. Тоест, да има грижа за всяко дете във всяко населено място или най-близкото.
Необходимо е да има програми за превенция или ранно диагностициране на психичните заболявания при децата и юношите.
От съществено значение е да се проучи ситуацията на психично страдание и заболявания сред децата, за да могат да се изградят необходимите програми и нужните услуги.
Например опита на Сдружение „Дете и пространство” е, че последните години се наблюдава тенденция на повишаване на децата с диагнози като ГРР, специфично разстройство на психологичното развитие, психично страдание или забавяне/особености в развитието. Ние искаме да обърнем внимание за необходимостта от ранната детска интервенция при малките деца от 0 до 6 години като профилактика на най-ранните емоционални и поведенчески разстройства. Защото много често неразпознатото ранно психично страдание е най-честата причина за отхвърляне на детето от детския колектив, което води до изолация и изключване на детето и семейството от живота на общността.
– Защо е жизнено важна играта за малките деца?
Единственият начин детето да се развива е чрез играта. Чрез нея детето изследва света, репетира отношения, изиграва своите страхове, разиграва опита и грешката и така разбира смисъла. Игрите през различните времена се променят, но има едни базови игри, които са свързани толкова много с нашият психичен живот, че остават непроменими. Тези игри се играят от всички деца в целият свят през всичките времена до днес. Всички знаем, че здравото дете е това, което се забавлява да изследва света. Както казва Франсоаз Долто „Ако лишим от игра едно дете, все едно го лишаваме от удоволствието да живее”. Имено в този проблем, които искаме да покажем, забелязваме точно това: деца, които са лишени от играта за сметка на екран. Деца, които не могат да играят и не знаят как да изследват света около себе си.
