Тази книга се роди от желанието за по-задълбочено осмисляне на някои от въпросите, възникнали по време на дългогодишната ми психотерапевтична и консултативна работа с родители на бебета и малки деца.
Симптомите, които бебетата демонстрират в психо-емоционалната сфера, а понякога и в моторно-двигателната, са свързани не само с личната им история на порастване, но и със семейната конфигурация, с историята на „шестте желания“ (желанието на родителите на детето плюс желанието на неговите баби и дядовци).
Днес все повече специалисти обръщат внимание на темата за ранното детско развитие и съпътстващите го проблеми, тъй като и в практиката си често са засегнати от тях. Освен добре познатите действащи лица – акушер-гинеколози, акушерки, педиатри, социални работници, психиатри и психолози, към тази пресечна област се присъединяват юристи (съдии, адвокати, законотворци), клиницисти от различни области, педагози. Проблемите с психичното здраве на бебето никога не са били приоритет на детската психиатрия, която има крехки традиции в своето 70-годишно съществуване в България. Една система за майчино и детско здраве, която беше разрушена, е на път да се структурира по нов начин. Как медицинските специалисти, психолозите и психотерапевтите да намерят своето място в нея като партньори, допринасящи в полето на оценяването, терапията и проследяването на трудностите, през които преминават бебето и неговите родители?
Кратките терапевтични форми, практикувани от Доналд Уиникът, наречени „терапевтични консултации“, „психотерапевтичното интервюиране“, описано от Моник Бидловски, кратките психоаналитично ориентирани лечения на д-р Бертран Крамър са пример за възможностите, които дават слушането на разказа, съпътстването и интервенирането. Когато работим с бебета, ние слушаме техните родители. Техният разказ трябва да остава свободен, но и да ни подсказва теми, които можем да предложим. В психологичното консултиране ние срещаме бебето и родителите в определена точка – нещо се е случило, нещо е провокирало посещението при такъв специалист. Как да разгърнем около тази точка житейския контекст на нашата среща? Амбицията на този текст е да даде на практикуващите вектори, да очертае полета, чрез които могат да се изведат въпроси, изследващи личната история, преживяването, субективния смисъл на симптома или поведението.
Две са осите, около които се конструира проблематиката на едно бебе и които се изследват в консултативната практика: развитието и неговият контекст. Как бебето става такова, каквото то е? Благодарение на множество контексти, обединени в две основни групи – вътрешни (генетичния материал, който носи и невробиологичното му екипиране) и външни (родители, семейство, социална и културна ситуация, исторически период).
Настоящият текст е структуриран върху възможността за изследване на променливите в контекста – желанието на родителите за дете, бременността, раждането и времето след него. Тези променливи са разгледани паралелно със зада-чите в психичното развитие, които стоят в началото на човешкия живот.
доц. д-р Диана Циркова е психоаналитик, пълноправен член на Асоциация „Българско психоаналитично пространство“, преподавател по клинична и консултативна психология в Бургаския свободен университет. Приема деца, юноши и родители, когато децата и юношите показват сериозно психично страдание или родителите имат въпроси, свързани с тяхното порастване. Превенцията на психичните проблеми, работата с деца от аутистичния спектър, децата с увреждания и техните семейства са нейната професионална кауза.
Публикации: Психологично консултиране за деца, юноши и родители, изд.ЦПСП, 2007; Психоанализата и лечението на деца с „Генерализирано разстройство на развитието“, в сб. Психоанализата в България – тук и сега, изд. Колибри, 2019; Страхът и тревогата като знаци на психичната структура и функциониране на детето, Годишник на БСУ том 36/2017; Работа с приказки като част от продължаващото обучение за педагози, Стр. 302-306, БСУ Юбилейна научна конференция с международно участие „Новата идея в образованието“ том 2, 2016.
